Иво Братанов

Във Второто послание до солуняни (3:10) св. апостол Павел пише: „Когато бяхме с вас, то­ва ви нареждахме: ако някой не иска да работи, не трябва да яде[1].“ Поня­кога у нас поръката на св. апостол Павел се цитира неправилно и това ни дава повод да се спрем върху нейния автентичен сми­съл.

Идеята, изложена в 2 Солуняни 3:10, е съвър­шено ясна и недвусмислена[2]: тези, които не желаятда се трудят, нямат право на прехрана. Естествено, в това число не вли­зат децата, старците, болните и недъгави­те. Хора, които поради възрастта си или поради различни страдания не могат да ра­ботят (макар и да желаят това!), имат пъл­но право да получават средства за прежи­вяване. Както се подсказва от 2 Солуняни 3:10-12, в град Солун някои новообърнати христия­ни са предпочитали да живеят от милости­нята на Църквата, а не да се издържат от плодовете на своя труд. Св. апостол Павел адресира думите си в разглеждания стих тъкмо към злоупотребяващите с благотво­рителността на светата Църква. Такива хора не бива да ядат, защото могат, но не желаят да се трудят, и защото чрез своята леност нарушават Божията заповед към Адам: „С пот на лицето си ще ядеш хляба си“ (Битие 3:19). От тази заповед не е освободен ни­кой човек, който може да се труди – нито богатият, нито бедният. Затова чрез Чет­въртата Божия заповед ни е наредено шест дни да работим (Изход 20:8-9; Второзаконие 5:12-13; срв. Левит 23:3); затова и Спасителят твърде ясно посочва чрез притчата Си за раздадените таланти, че никой не бива да се отдава на безделие (Матей 25:14-30; Лука 19-27). В Псалом 127 също така се казва: „Блажен всеки, който се бои от Господа, който ходи по Негови­те пътища! Ти ще ядеш от труда на ръцете си: блазе ти, ще добруваш!“(1-2).

Самият св. апостол Павел изисква все­ки измежду новоповярвалите християни който може, да се труди. В Ефесяни 4:28 той пи­ше: „Крадецът да не краде вече, а по-добре да работи, като върши с ръцете си полезна работа, за да има да отдели за този, който се нуждае“, а в 1 Солуняни 4:11-12 посочва: „По­казвайте усърдие за смирен живот; върше­те своите си дела и се трудете със собстве­ните си ръце, както ви поучавахме по-рано, за да се отнасяте с невярващите както подобава и да не сте в тежест на никого.“

Но св. апостол Павел не само настав­лява, а и практически изпълнява своите по­ръки за труда. Повече от всички други апос­толи той се е потрудил за разпространени­ето на Божието благовестие (1 Коринтяни 15:10; 2 Коринтяни 11:23), като извършва четири мисионерски пътувания в многобройни градове на то­гавашната Римска империя (Деяния на светите апостоли 13:1-14; 15:36; 18:22-23; 21:17; 27:1-44; 28:16) и напис­ва редица послания до новоосновани църк­ви и до частни лица. Всички тези трудове са предостатъчни; за да подсигурят преживяването на великия Апостол на езични­ците, тъй като “работникът заслужава сво­ята прехрана“ (Матей 10:10; Лука 10:7; срв. Второзаконие 25:4; 1 Коринтяни 9:9-11; 1 Тимотей 5:18). Въпреки това св. апостол Павел се труди и физически, за да се прехранва сам (1 Коринтяни 4:12). Той работи „де­нем и нощем“, за да не обремени някого, докато проповядва Божието благовестие (1 Солуняни 2:9). В Деяния на светите апостоли 20:34-35 е засвидетелствано следното негово изказване пред презвите­рите в Ефес: „Сами знаете, че тези мои ръ­це ми послужиха за моите нужди и за нуж­дите на онези, които бяха с мене. С всичко ви показах, че така трябва да се трудите и да подпомагате слабите.“ Както се знае от Свещеното Писание, св. апостол Павел прави шатри, докато живее в Коринт (Деяния на светите апостоли 18:3).

Във връзка със смисъла на разглежда­ния стих трябва да бъдат изтъкнати и следните факти:

1.Отрицателната форма „не иска“ е засвидетелствана във всички древни пре­писи на 2 Солуняни 3:10.

2.Латинският превод на 2 Солуняни 3:10 също така съдържа отрицателната форма не ис­ка (латински non vult). Ето как е преведен раз­глежданият стих в латинския превод на Но­вия Завет: „Nam et cum essemus apud vos, hoc denunciabamus (така! – в скоби наши – Иво Братанов) vobis: quoniam si quis non vult operari nec manducet[3]“.

3.Църковнославянските преводи на 2 Солуняни 3:10 също съдържат отрицателната фор­ма не иска (църковнославянски не хо́щетъ). Ето как е преведен в тях проучваният тук стих: „и́бо егда́ бе́хомъ оува́съ, сiе́, завещава́хомъ запреща́юще, я́ко а́ще нехо́щетъ кто́ де́лати, данея́стъ“ (в Острожката Библия)[4] и “Ибо егда́ бе́хомъ оу́ ва́съ, сiе́ завещава́хомъ ва́мъ, я́ко а́ще кто́ не хо́щетъ де́лати, ниже́ да я́стъ“ (в окон­чателната редакция на църковнославянския превод на Свещеното Писание[5]).

Следователно няма никакво основание отрицателната форма не иска да отсъства от преводите или от позоваванията на раз­глеждания стих.

Мисълта на св. апостол Павел, засви­детелствана в 2 Солуняни 3:10, е сравнително по­пулярна у нас и понякога се употребява, без дори да се посочи от кого и къде е за­писана тя. Ето един пример. В една своя реч, произнесена на 2 юни 1946 година, Георги Димитров казва, че у нас ще бъде изграде­на „такава народна република, в която ще бъде осъществен принципът: който е спо­собен да работи, а не иска да работи, не ис­ка да упражнява общественополезен труд – той не трябва да яде![6]“ Но в този случай разглежданата поръка на св. апостол Па­вел все пак е относително коректно изпол­звана (макар и за специфични политичес­ки цели!). Много по-често обаче тя се ци­тира неточно и дори се представя за „бъл­гарска народна пословица“. Например в сборника с български народни пословици и поговорки, съставен от Петко Рачов Славей­ков, тази мнима народна пословица е пре­ведена във вида „Който не работи, не бива да яде[7]“. По същия неверен начин тази ми­съл е поместена и в други издания[8]. В дру­ги публикации изразът на св. апостол Па­вел се тълкува дори и в политически сми­съл – такъв смисъл, какъвто великият Христов апостол очевидно не е имал пред­вид. Например в студията „Християнството, неговото възникване и еволюция“ на съветския атеист професор д-р Николай Николаевич Розентал се твърди: „В „Посланията на Павел“ е из­казана между другото една мисъл, която у нас понякога се тълкува неправилно. Това е мисълта, че всички християни трябвало да се трудят, а който не се труди, не трябва и да яде[9].

Неотдавна излезе едно учебно помага­ло под редакцията на Сергий Иванович Ковальов и Елена Михайловна Щаерман. Във втората част на кни­гата, принадлежаща на Елена Михайловна Щаерман, има глава за ранното християнство, в която се заявява: „В противоположност на прези­ращите труда робовладелци християните провъзгласили принципа – „който не се труди, той не яде[10]“.

По този начин християните в труда на Елена Михайловна Щаерман са противопоставени направо на робовладелците.

При обсъждането на този труд аз си позволих да задам на автора въпроса: „От­ кога Павел е станал комунист?[11]“

А в някои издания, иначе претендира­щи за научност, тази мнима „народна пос­ловица“ се използва като илюстрация на отношението на българския народ към труда. Ето един пример. „Затова и българ­ският народ така ясно и категорично изис­ква „Който не работи, не бива да яде“. Та­кава е отредената от народа ни съдба за всички, които смятат да живеят без труд и грижи, независимо от това дали те са феодали, или капиталисти, чуждестранни по­робители, или „божи служители[12]“.

Лесно може да се види, че мисълта на св. апостол Павел е деформирана до неузнаваемост в цитираната „българска народ­на пословица“. От посочения вариант след­ва, че хора с физически или с душевни стра­дания и недъзи нямат право на прехрана, тъй като не работят; децата и старците съ­що така не бива да получават материална издръжка, понеже и те не работят. Такъв антихуманен смисъл се съдържа в „народ­ната пословица“ който не работи, не бива да яде. Тази жестокост обаче напълно про­тиворечи на мъдрата поука, съдържаща се в 2 Солуняни 3:10. Затова приведеният деформи­ран вариант няма право на съществуване, а мисълта на св. апостол Павел трябва да се цитира в своя автентичен вид, засвидетелстван в Свещеното Писание.

Бележки

[1]. Цитатите от новобългарския превод на Свещеното Писание на Стария Завет привеждаме според Синодалната Библия,1982, а цитатите от новобългарския превод – по изданието Новият Завет на нашия Господ Иисус Христос. Бъл­гарско библейско дружество, 2002.

[2]. При тълкуването на 2 Солуняни 3:10 заимстваме отделни наблюдения от следните две издания: 1. Православен катехизис и Послание на източните патриарси за православната вяра. Първо фототипно издание от професор Тотю Коев. С., Си­нодално издателство, 1991, с. 179; 2.Изяснителен преглед на апостолските послания и Апокалипсиса. Съставил Христо Попов, фототипно изда­ние. С., Синодално издателство, 1990, с. 457. Тук няма да се спираме върху християнския възглед за труда, защото този възглед е нееднократно обсъждан в православната богословска книж­нина. Ето две от най-достъпните у нас по-нови публикации по въпроса: 1. Патриарх Кирил. Чо­векът и неговият труд. – Сб. Православният кон­серватизъм. Съставител – свещеник Георги Гугов. Пловдив, 2004, с. 128-143; 2. Професор протопрезвитер Николай Шиваров, доцент д-р Димитър Киров. Бе­седи по религия. С., 1992, с. 18-121.

[3]. Цитирано по Novum Testamentum Graece et Latine.

[4]. Цитирано по Библия сиреч кни́ги ве́тхаго и но́ваго заве́та по язи́ку словенску.Фототипическое переиздание текста с издания 1581 года. Москва-Ленинград, Слово-Арт, 1988.

[5]. Цит. по Библия. Книги Священного Пи­сания Ветхого и Нового Завета на церковнославянском языке. Москва, Российское библейское общество, 1997.

[6]. Георги Димитров. Съчинения. Т. XII, 1954, с. 198.

[7]. Петко Рачов Славейков. Български притчи или пословици и характерни думи. С., 1972, с. 263.

[8]. Вж. например следните издания: 1. Най­ден Геров. Речник на българския език. Фото­типно издание. Ч. V. С., 1978, с. 3, кол. 2; 2. Българско народно творчество в 12 тома. Т. XII – Пословици, поговорки, гатанки. От­брал и редактирал Цветан Минков. С., 1963, с. 227; 3. Речник на българския език. Главен ре­дактор Кристалина Чолакова. С., 1993, с. 592, кол. 2.

[9]. Нека да бъде обърнато внимание, че професор д-р Николай Николаевич Розентал не отбелязва къде точно в „Посланията на Павел“ се среща тази мисъл. Въпрос на коректност е (особено ако авторът е професор и доктор по историческите на­уки, какъвто е Николай Николаевич Розентал!) да се посочи къде по-точно в 14-те послания на св. апостол Павел е документирано дадено изказване. В кон­кретния случай отсъствието на посочка е напъл­но обяснимо, тъй като никъде в текстовете на св. апостол Павел не е засвидетелстван изразът „Всички християни трябва да се трудят, а който не се труди, не трябва да яде“ – бележка наша – Иво Братанов.

[10]. Под линия се посочва С. И. Ковалев и Е. М. Штаерман. Очерки истории древнего Рима. М., 1956,с. 288 – бележка наша – Иво Братанов.

[11]. Проф. д-р Николай Николаевич Розентал. Християнството, неговото възникване и еволюция. Превела от руски Дарина Бояджиева. – Сб. Наука и рели­гия. С., 1959, с. 268.

[12]. Николай Мизов. Антирелигиозните въз­гледи и традиции на българския народ (Отразени в неговите пословици и поговорки). Пореди­ца „Научно-атеистични знания“ № 3 – 1960, С., 1960, с. 14.

__________________________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура,  кн. 3,  С., 2005, с.  1-3. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение: авторът Иво Братанов. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-g92