Иво Братанов
Във Второто послание до солуняни (3:10) св. апостол Павел пише: „Когато бяхме с вас, това ви нареждахме: ако някой не иска да работи, не трябва да яде[1].“ Понякога у нас поръката на св. апостол Павел се цитира неправилно и това ни дава повод да се спрем върху нейния автентичен смисъл.
Идеята, изложена в 2 Солуняни 3:10, е съвършено ясна и недвусмислена[2]: тези, които не желаятда се трудят, нямат право на прехрана. Естествено, в това число не влизат децата, старците, болните и недъгавите. Хора, които поради възрастта си или поради различни страдания не могат да работят (макар и да желаят това!), имат пълно право да получават средства за преживяване. Както се подсказва от 2 Солуняни 3:10-12, в град Солун някои новообърнати християни са предпочитали да живеят от милостинята на Църквата, а не да се издържат от плодовете на своя труд. Св. апостол Павел адресира думите си в разглеждания стих тъкмо към злоупотребяващите с благотворителността на светата Църква. Такива хора не бива да ядат, защото могат, но не желаят да се трудят, и защото чрез своята леност нарушават Божията заповед към Адам: „С пот на лицето си ще ядеш хляба си“ (Битие 3:19). От тази заповед не е освободен никой човек, който може да се труди – нито богатият, нито бедният. Затова чрез Четвъртата Божия заповед ни е наредено шест дни да работим (Изход 20:8-9; Второзаконие 5:12-13; срв. Левит 23:3); затова и Спасителят твърде ясно посочва чрез притчата Си за раздадените таланти, че никой не бива да се отдава на безделие (Матей 25:14-30; Лука 19-27). В Псалом 127 също така се казва: „Блажен всеки, който се бои от Господа, който ходи по Неговите пътища! Ти ще ядеш от труда на ръцете си: блазе ти, ще добруваш!“(1-2).
Самият св. апостол Павел изисква всеки измежду новоповярвалите християни който може, да се труди. В Ефесяни 4:28 той пише: „Крадецът да не краде вече, а по-добре да работи, като върши с ръцете си полезна работа, за да има да отдели за този, който се нуждае“, а в 1 Солуняни 4:11-12 посочва: „Показвайте усърдие за смирен живот; вършете своите си дела и се трудете със собствените си ръце, както ви поучавахме по-рано, за да се отнасяте с невярващите както подобава и да не сте в тежест на никого.“
Но св. апостол Павел не само наставлява, а и практически изпълнява своите поръки за труда. Повече от всички други апостоли той се е потрудил за разпространението на Божието благовестие (1 Коринтяни 15:10; 2 Коринтяни 11:23), като извършва четири мисионерски пътувания в многобройни градове на тогавашната Римска империя (Деяния на светите апостоли 13:1-14; 15:36; 18:22-23; 21:17; 27:1-44; 28:16) и написва редица послания до новоосновани църкви и до частни лица. Всички тези трудове са предостатъчни; за да подсигурят преживяването на великия Апостол на езичниците, тъй като “работникът заслужава своята прехрана“ (Матей 10:10; Лука 10:7; срв. Второзаконие 25:4; 1 Коринтяни 9:9-11; 1 Тимотей 5:18). Въпреки това св. апостол Павел се труди и физически, за да се прехранва сам (1 Коринтяни 4:12). Той работи „денем и нощем“, за да не обремени някого, докато проповядва Божието благовестие (1 Солуняни 2:9). В Деяния на светите апостоли 20:34-35 е засвидетелствано следното негово изказване пред презвитерите в Ефес: „Сами знаете, че тези мои ръце ми послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. С всичко ви показах, че така трябва да се трудите и да подпомагате слабите.“ Както се знае от Свещеното Писание, св. апостол Павел прави шатри, докато живее в Коринт (Деяния на светите апостоли 18:3).
Във връзка със смисъла на разглеждания стих трябва да бъдат изтъкнати и следните факти:
1.Отрицателната форма „не иска“ е засвидетелствана във всички древни преписи на 2 Солуняни 3:10.
2.Латинският превод на 2 Солуняни 3:10 също така съдържа отрицателната форма не иска (латински non vult). Ето как е преведен разглежданият стих в латинския превод на Новия Завет: „Nam et cum essemus apud vos, hoc denunciabamus (така! – в скоби наши – Иво Братанов) vobis: quoniam si quis non vult operari nec manducet[3]“.
3.Църковнославянските преводи на 2 Солуняни 3:10 също съдържат отрицателната форма не иска (църковнославянски не хо́щетъ). Ето как е преведен в тях проучваният тук стих: „и́бо егда́ бе́хомъ оува́съ, сiе́, завещава́хомъ запреща́юще, я́ко а́ще нехо́щетъ кто́ де́лати, данея́стъ“ (в Острожката Библия)[4] и “Ибо егда́ бе́хомъ оу́ ва́съ, сiе́ завещава́хомъ ва́мъ, я́ко а́ще кто́ не хо́щетъ де́лати, ниже́ да я́стъ“ (в окончателната редакция на църковнославянския превод на Свещеното Писание[5]).
Следователно няма никакво основание отрицателната форма не иска да отсъства от преводите или от позоваванията на разглеждания стих.
Мисълта на св. апостол Павел, засвидетелствана в 2 Солуняни 3:10, е сравнително популярна у нас и понякога се употребява, без дори да се посочи от кого и къде е записана тя. Ето един пример. В една своя реч, произнесена на 2 юни 1946 година, Георги Димитров казва, че у нас ще бъде изградена „такава народна република, в която ще бъде осъществен принципът: който е способен да работи, а не иска да работи, не иска да упражнява общественополезен труд – той не трябва да яде![6]“ Но в този случай разглежданата поръка на св. апостол Павел все пак е относително коректно използвана (макар и за специфични политически цели!). Много по-често обаче тя се цитира неточно и дори се представя за „българска народна пословица“. Например в сборника с български народни пословици и поговорки, съставен от Петко Рачов Славейков, тази мнима народна пословица е преведена във вида „Който не работи, не бива да яде[7]“. По същия неверен начин тази мисъл е поместена и в други издания[8]. В други публикации изразът на св. апостол Павел се тълкува дори и в политически смисъл – такъв смисъл, какъвто великият Христов апостол очевидно не е имал предвид. Например в студията „Християнството, неговото възникване и еволюция“ на съветския атеист професор д-р Николай Николаевич Розентал се твърди: „В „Посланията на Павел“ е изказана между другото една мисъл, която у нас понякога се тълкува неправилно. Това е мисълта, че всички християни трябвало да се трудят, а който не се труди, не трябва и да яде[9].
Неотдавна излезе едно учебно помагало под редакцията на Сергий Иванович Ковальов и Елена Михайловна Щаерман. Във втората част на книгата, принадлежаща на Елена Михайловна Щаерман, има глава за ранното християнство, в която се заявява: „В противоположност на презиращите труда робовладелци християните провъзгласили принципа – „който не се труди, той не яде[10]“.
По този начин християните в труда на Елена Михайловна Щаерман са противопоставени направо на робовладелците.
При обсъждането на този труд аз си позволих да задам на автора въпроса: „От кога Павел е станал комунист?[11]“
А в някои издания, иначе претендиращи за научност, тази мнима „народна пословица“ се използва като илюстрация на отношението на българския народ към труда. Ето един пример. „Затова и българският народ така ясно и категорично изисква „Който не работи, не бива да яде“. Такава е отредената от народа ни съдба за всички, които смятат да живеят без труд и грижи, независимо от това дали те са феодали, или капиталисти, чуждестранни поробители, или „божи служители[12]“.
Лесно може да се види, че мисълта на св. апостол Павел е деформирана до неузнаваемост в цитираната „българска народна пословица“. От посочения вариант следва, че хора с физически или с душевни страдания и недъзи нямат право на прехрана, тъй като не работят; децата и старците също така не бива да получават материална издръжка, понеже и те не работят. Такъв антихуманен смисъл се съдържа в „народната пословица“ който не работи, не бива да яде. Тази жестокост обаче напълно противоречи на мъдрата поука, съдържаща се в 2 Солуняни 3:10. Затова приведеният деформиран вариант няма право на съществуване, а мисълта на св. апостол Павел трябва да се цитира в своя автентичен вид, засвидетелстван в Свещеното Писание.
Бележки
[1]. Цитатите от новобългарския превод на Свещеното Писание на Стария Завет привеждаме според Синодалната Библия,1982, а цитатите от новобългарския превод – по изданието Новият Завет на нашия Господ Иисус Христос. Българско библейско дружество, 2002.
[2]. При тълкуването на 2 Солуняни 3:10 заимстваме отделни наблюдения от следните две издания: 1. Православен катехизис и Послание на източните патриарси за православната вяра. Първо фототипно издание от професор Тотю Коев. С., Синодално издателство, 1991, с. 179; 2.Изяснителен преглед на апостолските послания и Апокалипсиса. Съставил Христо Попов, фототипно издание. С., Синодално издателство, 1990, с. 457. Тук няма да се спираме върху християнския възглед за труда, защото този възглед е нееднократно обсъждан в православната богословска книжнина. Ето две от най-достъпните у нас по-нови публикации по въпроса: 1. Патриарх Кирил. Човекът и неговият труд. – Сб. Православният консерватизъм. Съставител – свещеник Георги Гугов. Пловдив, 2004, с. 128-143; 2. Професор протопрезвитер Николай Шиваров, доцент д-р Димитър Киров. Беседи по религия. С., 1992, с. 18-121.
[3]. Цитирано по Novum Testamentum Graece et Latine.
[4]. Цитирано по Библия сиреч кни́ги ве́тхаго и но́ваго заве́та по язи́ку словенску.Фототипическое переиздание текста с издания 1581 года. Москва-Ленинград, Слово-Арт, 1988.
[5]. Цит. по Библия. Книги Священного Писания Ветхого и Нового Завета на церковнославянском языке. Москва, Российское библейское общество, 1997.
[6]. Георги Димитров. Съчинения. Т. XII, 1954, с. 198.
[7]. Петко Рачов Славейков. Български притчи или пословици и характерни думи. С., 1972, с. 263.
[8]. Вж. например следните издания: 1. Найден Геров. Речник на българския език. Фототипно издание. Ч. V. С., 1978, с. 3, кол. 2; 2. Българско народно творчество в 12 тома. Т. XII – Пословици, поговорки, гатанки. Отбрал и редактирал Цветан Минков. С., 1963, с. 227; 3. Речник на българския език. Главен редактор Кристалина Чолакова. С., 1993, с. 592, кол. 2.
[9]. Нека да бъде обърнато внимание, че професор д-р Николай Николаевич Розентал не отбелязва къде точно в „Посланията на Павел“ се среща тази мисъл. Въпрос на коректност е (особено ако авторът е професор и доктор по историческите науки, какъвто е Николай Николаевич Розентал!) да се посочи къде по-точно в 14-те послания на св. апостол Павел е документирано дадено изказване. В конкретния случай отсъствието на посочка е напълно обяснимо, тъй като никъде в текстовете на св. апостол Павел не е засвидетелстван изразът „Всички християни трябва да се трудят, а който не се труди, не трябва да яде“ – бележка наша – Иво Братанов.
[10]. Под линия се посочва С. И. Ковалев и Е. М. Штаерман. Очерки истории древнего Рима. М., 1956,с. 288 – бележка наша – Иво Братанов.
[11]. Проф. д-р Николай Николаевич Розентал. Християнството, неговото възникване и еволюция. Превела от руски Дарина Бояджиева. – Сб. Наука и религия. С., 1959, с. 268.
[12]. Николай Мизов. Антирелигиозните възгледи и традиции на българския народ (Отразени в неговите пословици и поговорки). Поредица „Научно-атеистични знания“ № 3 – 1960, С., 1960, с. 14.
__________________________________________________________________
*Публикувано в Духовна култура, кн. 3, С., 2005, с. 1-3. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.
Изображение: авторът Иво Братанов. Източник Гугъл БГ.
Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-g92