Бисер Божков

Рискови групи, податливи на действието на сектите

Преди всичко, особено важно е да се отбележи добрата способност на сектантите, занимаващи се с привличане на нови членове за преценка на набелязаните жертви. Техните усилия са насочени към хора, попаднали в непривична, неустойчива или неприятна за тях ситуация. Тя може да е от психологическо, социално-битово или личностно естество. Това може да са хора, които току-що:

• са започнали нова работа;

• са излезли в пенсия;

• са претърпели загуба на близък (смърт, раздяла, развод);

• са загубили работата си;

• са отишли на почивка, пътешествие, екскурзия;

• са започнали да учат във висше училище (особено първата година);

• са навлезли в пубертета;

• са дошли в страната като емигранти, бежанци или просто са сменили града, квартала.

Освен горепосочените категории интерес за тоталитарните секти представляват и хората, които дълго време са под някакъв натиск:

безработни;

пенсионери, които от дълго време са самотни;

несполучлив брак;

непреодолими проблеми на работното място;

претърпени няколко последователни неуспеха в социален, професионален или личностен план;

• дълговременна проява на неразбиране от страна на родителите;

• нежелана липса на приятели;

• враждебна страна, общност, работно място, квартал и така нататък.

Друга категория, която е лесна за манипулиране, са търсещите личности. Това са хора, които:

• се занимават с интензивно духовно търсене;

• са любознателни и желаят да научат повече за духовните аспекти на своето съществуване;

• са духовни авантюристи – преминават през различни религиозни групи, като се опитват да направят своя собствена система;

• са просто много любопитни.

Начинът, по който вербуващият субект преценява своите жертви, се определя от две неща: първо, от методите, които използва групата, към която принадлежи; второ, от опитността на вербовчика. Последната зависи пряко от времето, което лицето е прекарало в сектата. Колкото по-дълго се е занимавал с набиране на нови членове, толкова по-опасен е вербовчикът. Докато приятелски и емоционално ангажирано хвали своята жертва и я засипва с комплименти, демонстрирайки приятелска загриженост и дружеска заинтересованост и откровеност, той е в състояние хладнокръвно да прецени какво може да вземе… Интересите му са разностранни. Ценни за сектата са парите, имотите, физическите и интелектуалните качества, енергията и ентусиазма, младостта, красотата, личните контакти с влиятелни хора и така нататък. Според Американския Семеен Фонд съществуват четири характерни признака, определящи стоящия пред вас човек като вербовчик:

1.Показва загриженост относно благополучието на събеседника си.

2.Изразява едно и също мнение с набелязания за жертва по отношение на живота, изкуството, отношенията между хората, етическите и естетически възгледи и така нататък. Иначе казано – странна липса на разногласия.

3.Поддържа контакт с очи, като демонстрира тясна физическа близост, „нападайки“ сексуално (в психологически аспект).

4.Извлича посредством въпроси лична информация за настоящото положение на събеседника си, за неговите проблеми, задачи, стресови ситуации и други.

Методите, които използват сектите за въздействие върху своите настоящи и бъдещи членове (адепти)

Всяка тоталитарна секта притежава собствен арсенал от методи за въздействие върху своите настоящи и бъдещи членове. Изброените по-долу петнадесет метода се срещат в почти всяка тоталитарна секта:

1.Индуциране на фобии. Натрапчиви страхове.

• натрапчив ирационален страх (фобия) относно излизане от групата: ако излезете от групата с вас ще се случи нещо страшно, или с вашите родители, или с цялото човечество; затова някои членове панически се боят да излязат от сектата;

• страх от Страшния съд;

• страх от греха;

• страх от допира с иноверни;

• страх от това, че светът отива към катастрофа и само групата знае как да го спаси или да спаси само своите членове;

• страх от отпадане спрямо лидера: „ако имаш проблеми с Бога, ще ти помогне гуру; ако имаш проблеми с гуру, никой вече не може да ти помогне“;

• страх от неприемане в обществото – ако отчетем, че предишните връзки са прекъснати, парите и жилището са отдадени на сектата, а обществото няма пригодени структури за подпомагане на хора, попаднали в секта, се оказва, че потърпевшият няма къде да отиде; така има опасност човек да стане „професионален сектант“;

• страх от самотата: „Излезеш ли от сектата ще останеш сам – нито обществото, нито сектата ще те приемат обратно“;

• страх от загубване на ума – при повечето тоталитарни секти след напускане или изгонване от групата у бившите членове се появяват психически отклонения, които се тълкуват от лидерите на сектите като наказание и възмездие; тези случаи се дават за пример пред останалите какво би се случило, ако някой напусне.

2.Недояждане. Чрез контрол върху храненето се повишава възприемчивостта към внушения.

3.Недоспиване. Постига се умора и дезориентираност в обстановката, които довеждат също до повишаване на възприемчивостта към внушения (състояния за предразположеност към колективна участия)

4.Безкритично отхвърляне на собствената воля. При наличието на свободна воля манипулирането е много по-трудоемко и „неблагодарно“.

5.Изолация от околния свят. Така се ограничава възможността за наблюдение и сравнение, което от своя страна ограничава критичното мислене.

6.Налагане на поведенчески ограничения. Ако заставите човек да прави каквото пожелаете, е възможно да повярва в каквото поискате – казват психолозите. Поведенческите ограничения имат за цел да помогнат за разграничаването на покорните от неприемащите „наставления“ последователи. Чрез този метод се определя какви бъдещи специфични методи на индоктринация да се прилагат.

7.Внезапно и рязко поставяне в променени условия. Променената среда води до извънредно ефективна, неочаквана и дълбока промяна на светоусещането, ценностната система и вярата.

8. Контрол върху езика. По-големите секти имат специфичен свой изказ и дори собствен език, което е още един начин за стесняване светогледа на привлечените в сектата.

9.Ефект на „лъскавата кутия“. Използване на декларативна изява, че в групата човек ще намери именно това, което по-рано напразно е търсил. Лесният начин за постигане на трудно постижими цели, естественото човешко любопитство и дозираната тайнственост създават механизъм, който успява да въздейства на онези хора, които иначе трудно се манипулират.

• използване на декларативна изява, че само групата знае какво още не ти достига;

• използване на декларативна изява, че не е възможно всичко да се обясни, а трябва да се преживее, почувства, усети, затова е необходимо да се отиде в техния център или офис, на тяхното събрание или семинар, и така нататък;

• използване на декларативна изява, че само лидерът или ръководството на групата знаят цялата „истина“;

• използване на декларативна изява, че групата е елитът на света, а останалата част от човечеството е „тежко болно“, „заблудено“, „непросветено“, „неактивирано“ и „дълбоко загубено“, защото не сътрудничи с групата и не ѝ позволява да го спаси;

• използване на декларативна изява, че „човек трябва веднага и без отлагане да стане член на групата!“.

10.Групата предлага проста рецепта за всички твои проблеми. Само тя притежава „метода“ за спасение, избавление, усъвършенстване, просветление и така нататък. Методите за постигане могат да включват лъжа, кражба, трафик на наркотици и оръжие, проява на насилие над други хора, включително над жени и деца. Няма да се поколебаят да въведат човек в заблуждение, да прибягнат към контрол върху съзнанието на свои събратя или чужди хора. Ако обществени деятели, политици или длъжностни лица им окажат съпротива, ще прибягнат към оклеветяване или дори към физическо елиминиране. При някои групи, които често сменят истината, към която се стремят и отстояват (както например Свидетелите на Иехова), се наблюдава до­скоро вяра не в конкретни и неизменни ценности, а в техния лидер и отстояване на неговите желания, които са превърнати в олицетворение на субективната истината. За тези групи обективността няма съществено значение, защото е подчинена на субективната пре­ценка на лидера. Последната, от своя страна, е единственият общовалиден критерий за групата.

Какво трябва да направя, ако се съмнявам, че съм попаднал на тоталитарна група или сектантска формация?

При всяка критична ситуация особено важно е да не се изпада в паника, а да се преценяват два фактора: какви са пораженията и с какви средства за отпор се разполага. По отношение на тоталитарните секти има организирани много центрове по света, които са в състояние да дадат подробна информация относно дейността на сектите, начините на вербуване и методите на противопоставяне на тяхното въздействие. Жалко е, че в България такива обособени центрове няма. При необходимост могат да бъдат ползва­ни само отделни специалисти – сектолози (сектоведи), социални работници, духовни лица и психиатри. Особено се препоръчва да се изучават култовите особености на тоталитарните секти и възможните манипулации за контрол върху ума, които могат да упражнят. За голяма част от хората при влизането в такава група възниква известно съмнение, относно налично манипулиране или опит за установяване на контрол върху съзнанието. За да разберете дали съзнанието е подложено на такъв род насилие е достатъчно да се открият в поведението неочаквани промени от нормалното състояние – силна раздразнителност, еуфория или понижен тонус. Неконтролираните изблици на радост, екзалтираност, съчетани с нервност, раздразнителност, фрустрация, апатия, нервен смях, както и тяхната честа смяна, са сигнал за оказано подмолно въздействие върху съзнанието ви.

Десетте въпроса към непознатия натрапник от професор Александър Дворкин

Това са десетте въпроса, които професор Александър Дворкин предлага да бъдат зададени на онези, които се опитват да ни накарат да станем членове на някаква организация и упражняват психологически натиск при вземане на решението. Те са много ефективни ако ги зададем с благ и непринуден тон, като сдържаме емоциите си и внимателно наблюдаваме събеседника си:

1.Колко дълго сте член на групата?

Още от самото начало е необходимо да узнаете с кого си имате работа. Човек, въвлечен в тоталитарна секта от една година, обикновено е още напълно неопитен. Следователно, вероятността да прибегне до лъжа е по-малка, но във всеки случай няма да може да лъже така убедително, както опитен агитатор. Ако вашият събеседник е бил член на групата вече много години, искайте от него максимално конкретни отговори на всички ваши въпроси. Ако той се опита да увърта, винаги може да се поинтересувате как така се е случило, че той, живеейки в групата толкова години, така и не е получил за себе си отговори на толкова прости въпроси.

2.Вие искате да ме завербувате за някоя организация?

В повечето случаи агитаторът ще отговори така: „Не, просто ми харесахте и аз поисках да споделя информация за нашето учение (метод, организация). По-нататък всичко ще зависи от вас: дали искате да се възползвате от нея или не“. Прекрасно! Запомнете този отговор, защото ако вашият събеседник е представител на тоталитарна секта, той не може да не прибегне към методите на вербуване и натиск и в същото време му напомнете, че ви е излъгал и му кажете вежливо, но твърдо да ви остави на мира.

3.Можете ли да изброите названията на всички други организации, свързани с вашата група?

Задавайки този въпрос, вие се опитвате да изясните явява ли се вашият събеседник член на известна тоталитарна секта. Почти всички секти от този род създават около себе си редица от прикриващи (фронтови) организации, за да не плашат потенциалните си членове. Например: сектата „Семейството“ („Деца на Бога“) се представя като „Съюз на независимите християнски мисионерски общини“; „Дианетика“, „Хабард – колеж“ и така нататък са различни наименования на така наречената „Църква на сциентологията“. Най-много фронтови организации има сектата на Муун (офи­циалното наименование на тази секта е „Асоциация на Светия дух за обединение на всемирното християнство“). Техният списък представлява обемиста брошура. В него фигурират и „Международен фонд за образование“, „Международен религиозен фонд“, „Международна асоциация за изучаване на принципа – САКР“, „Международен женски фонд за мир по целия свят“, „Академия на професорите за мир по целия свят“ и много, много други. Търпеливо повторете въпроса: има ли организация, свързана с групата, в която е вашият събеседник сега или в миналото? Ако вашият събеседник каже, че не е наясно, помолете го да разбере от свой колега и да запише на лист всички такива организации. А вие му се обадете на следващия ден. Ако агитаторът ви отговори, че няма такива организации, а по-късно вие разберете, че ви е излъгал – ето отново отличен повод да го изгоните вън. Ако не зададете този въпрос, рискувате да не разберете, че и тук са ви излъгали.

4.Назовете основателя, а ако още не е починал – върховния ръководител на вашата група?

Опитайте се и тук да получите максимално пълен и правдив отговор на вашия въпрос. Не е изключена възможността агитаторът да се старае да не назовава настоящия глава на групата, тъй като неговото име може да е достатъчно опетнено. За прикритие вашият събеседник може да се позове на ръководителя на сектата във вашия район, град, страна. Изискайте името на сегашния глава на сектата да се чуе ясно. Възможно е, след като го чуете, да не искате да продължавате повече този диалог.

5.Разкажете за миналото на вашия лидер, за образованието, което е получил? Няма ли криминално минало? Подвеждан ли е под съдебна отговорност? И, ако да, защо?

Важно е да се знае, дали лидерът е действително такъв, за какъвто се представя. Например основателят на „Хербалайф“, Марк Хюз, не притежава ни медицинско, ни фармакологично образование. Самопровъзгласилият се „Христос“ – Висарион, чието истинско име е Сергей Тороп, преди да стане „Живото Слово на своя Отец“ е работил като милиционер. Основателят на мормоните: Джоузеф Смит, е започнал своята духовна кариера със спиритизъм и иманярство, докато основателят на иеховизма, Чарлз Тейз Ръсел, от 11-годишен е работил като продавач в лавка. Основателят на сциентологията: Лафайет Роналд Хъбърд, който не успял да завърши нито едно висше учебно заведение, бил замесен в редица финансови машинации. Духовният баща на „Теология на просперитета“ – Кенет Хейгин, в действителност сериозно се е занимавал с окултни практики. Основателят на мунизма: Сън Мюн Муун, два пъти е привличан под отговорност в Корея (според някои сведения за двуженство и сексуални извращения), а през 1985 година е излежал 13-месечна присъда в щатски затвор за нарушаване на данъчното законодателство. Естествено, само по себе си скандалното минало на главата на сектата не го прави автоматичен мошеник и шарлатанин, но все пак, по правило, няма дим без огън! В действителност, удивително е колко често репутацията на ръководителите на сектите е компрометирана. Като изучите миналото на главата на сектата и начина му на живот, можете да направите някои изводи относно степента на доверие, с която можете да се отнесете към него.

6.В какво вярва вашата група? Според нея целта оправдава ли средствата? Има ли случаи, когато е полезно човек да бъде излъган?

По-голяма част от вербовчиците едва ли ще започнат на място да излагат своето учение, защото те са обучени да говорят само това, което е в състояние да възбуди вашето любопитство. Това се прави с цел да бъдете заведени на лекция, да гледате филм или да участвате в семинар. Ако човекът пред вас отказва да отговори на вашия въпрос и не желае да изложи основните положения на вероучението, което има групата, бъдете уверени, че той се опитва да скрие нещо от вас. Запомнете, че всяка достойна религиозна организация е в състояние кратко да изложи основите на своята вяра. Ако вербовчикът започне да излага учението на своята секта, използвайки само оценъчни изрази – нашата религия е хубава, възвишена, честна, чиста, истинна и така нататък – не би било редно да се задоволявате с това. Помолете го да бъде по-конкретен. Колкото по-опитен е сектантът, толкова по-късно ще ви съобщи, че е бил длъжен да ви излъже, да не каже цялата истина, защото вие се намирате под влиянието на средствата за масова информация, които са предопределили вашето съзнание.

7.Ако стана член на вашата организация, как ще трябва да променя живота си? Трябва ли да оставя учението и работата си, да пожертвам всичките си спестявания и собственост, да прекъсна връзките си с моите близки и приятели, ако те се обявят против това мое решение?

Ако вашият събеседник е член на тоталитарна секта, той ще каже, че от вас няма да се изисква нищо или почти нищо и ще ви увери, че ще можете да продължите предишния си начин на живот и даже ще постигнете веднага всичко, към което се стремите. Все пак, този въпрос ще бъде достатъчно неприятен за повечето сектанти и веднага ще ги застави да заемат отбранителна позиция. Затова, когато задавате този въпрос, внимателно наблюдавайте реакцията на вашия събеседник. След отговора му го попитайте с какво се е занимавал преди да постъпи в сектата и с какво се занимава сега. Позволете си да изразите съмнение, ако той се заяви, че упражнява рядка професия, или че е студент в престижен ВУЗ (висше училище). Отново попитайте, позволено ли е на членовете на неговата организация да лъжат.

Ако ви предложат да се запишете на безплатен курс, програма или семинар, уточнете действително ли са безплатни или след въведителните лекции ще ви се наложи да плащате по прогреси­раща скала. Същото се отнася и за предлагана работа при изключително изгодни условия: да се премине безплатен или евтин подготвителен курс, да се заплати първата партида от стоката, продукта и така нататък. Помнете, че във всяка пирамида забогатява само върхушката.

8.Има ли спорове относно дейността на вашата организация? Ако някои се изказват срещу вашата организация, какви аргументи използват?

Този въпрос ще ви покаже доколко вашият събеседник е инфор­миран, или доколко той е готов за открит диалог. Ако вие зададете въпроса вежливо и с дружелюбна усмивка, то колкото и да е невероятно, много често можете да чуете следния отговор: „Знаете ли, има такива странни хора, които ни наричат тоталитарна секта, казват, че всички ние сме с промити мозъци и ни наричат зомби. Представяте ли си? Ето аз, например, нима ви приличам на зомби с промит мозък?“. Тук може да зададете насрещен въпрос: „Как, според вас, трябва да изглеждат зомби с промити мозъци? Как се държат и какво е поведението им?“. Преди всичко, вашият събеседник ще се почувства достатъчно неуютно, и ако настоявате за отговор, той бързичко ще се постарае да намери благовиден предлог, за да прекрати разговора.

9.Какво мислите за бившите членове на вашата организация? Случвало ли ви се е някога сериозно да разговаряте с ваш бивш член и да научите от него причините, поради които е излязъл от организацията? Ако не, защо? Нима вашата организация не ви позволява да общувате с хората, които са я напуснали?

Реакцията на този въпрос може да ви разкрие твърде много неща. Нито една достойна организация няма да забранява на своите членове да поддържат контакт с хора, които са я напуснали. Всяка достойна организация се отнася с уважение към свободата на човека и в това число към правото на своите членове да я напус­нат. Колкото и да жалее заради тяхното решение, тя никога не би ги препятствала да го реализират. Това обаче не може да се каже за тоталитарните секти. За тях всеки напуснал ги член е лют враг, изменник и предател. Всички секти внушават на своите членове страх, който да ги държи далече от тези, които критикуват орга­низацията, и особено от бившите членове. Макар че на вашия въпрос някои опитни вербовчици могат да отговорят: „Да, разбира се, някои мои близки приятели ни напуснаха“, но ако помолите да ви разкажат за това по-подробно, отново ще видите, че ви лъжат. Тук е уместно да попитате: „Какви причини изтъкват те, когато напускат вашата организация, за да обосноват своето решение?“ и „След като ви напуснаха, чувстват ли се по-щастливи, отколкото по-рано?“. Малко вероятно е индоктринаторът да съумее да даде разумен отговор на вашите въпроси.

10.Бихте ли назовали три неща, които не ви харесват във вашата организация и нейния върховен ръководител?

Ние познаваме много православни, критикуващи своята Църква и нейните иерарси. Има католици, които открито критикуват папата и протестанти, критикуващи своите църкви. Това са факти, откъдето и да ги погледнем. А чували ли сте поне един сектант открито да изказва макар и умерена критика по отношение на основателя на своята група, към нейното ръководство или към нея самата? При първото издаване на тези десет въпроса през 1997 година в Москва, професор д-р Александър Дворкин е подложен на атака от страна на няколко големи тоталитарни секти като Сциентолозите, „Църква на Исус Христос” и „светиите от последните дни” (Мормони), „Международно общество за Кришна-съзнание”, „Обединителната църква на Муун”, „Деца на Бога” (Семейството), „Църква на последния завет” (последователите на Висарион), „Свидетелите на Йехова”, „Бялото братство”, и други. Всички заедно подхващат грандиозен съдебен процес за клевета, на който в крайна сметка съдът напълно оправдава професор Дворкин по всички обвинения. Това доказва истинността и правотата на написаното в „Десетте въпроса към непознатия натрапник“ и по този начин недвусмислено разкрива същността на визираните тоталитарни секти, както и на техните методи за измама и манипулация.

В заключение бих изразил обезпокоението си от безконтролната противообществена деятелност на тоталитарните секти респективно формирования (НРД – с деструктивен психологичен характер), която дейност има юридически и социален характер на неприкрита психологична експанзия – инвазия в РБ[1]. Същата деятелност нанася непоправими вреди на здравето и психиката на хората (в частност на българския народ) „осланяйки се” на фундаменталните права на човека и създава заплаха за всяко едно семейство, обществото, държавата и националната сигурност. Относно понятието секта ще отбележа и акцентирам отново, че същото няма легална дефиниция в НК – Право  или в Материалния Закон на РБ. Тоест тези деструктивни култови движения -НРД[2] (с деструктивен психологичен характер) и тяхната деструктивна дейност нямат юридически характер. Обаче в исторически и духовен аспект сектите са квалифицирани, като ереси, а сега могат да бъдат квалифицирани единствено и само като юридически сдружения (регистрирани в съдебна процедура по ГПК[3] пред СГС[4] в РБ). Които сдружения обаче имат противообществен характер (явна и доказана злоупотреба) с психофизични, паранормални насилствени методи върху съзнанието, здравето, живота, достойнството и неприкосновеността на личността на отделни граждани, като същите юридически дружества се крият зад всевъзможни псевдорелигиозни възгледи във връзка с международни и европейски правни норми, изразяващи се дори в окултни прояви (виж чл. 223, ал. 1 от НК на Франция).

„Носителят на правото трябва да го упражнява в неговите предели, а носителят на задължението трябва да го изпълнява добросъвестно и точно в хармония и взаимно съвпадение, но вече не само между правните убеждения, а и между поведението на носителя на задължението!”(БГПП[5], проф. д-р Живко Сталев) – Председател (бивш) на Конституционния Съд на РБ.   Тоест  „Не трябва да има Злоупотреба с Права”!!!

Използвана литература

1. Катехизис на Католическата Църква, 2007.

2. Сектоведение, Москва. Професор Александър Дворкин.

3. Инославие и Православие, 1999, архимандрит Серафим Алексиев.

4. Инославие изповедания, 2001, доц. д-р Д. Митев.

5. Концепция на РПЦ относно инославието, 2007, К. Дикарев.

6. Пневматология (Догматика на Православната Църква),2007, преп. Ю.Попович.

7. Приложение-Въведение в Догматическото Богословие, 2007, д-р Клара Стаматова.

____________________________________________________

*Материалът е предоставен от автора и представлява негова курсова работа като студент в Богословския факултет при СУ, писана през 2010 година.

[1]. РБ – Република България.

[2]. НРД – Нови Религиозни Движения.

[3]. ГПК – Граждански Процесуален Кодекс.

[4]. СГС – Софийски Градски Съд (въззивен съд за София-град).

[5]. БГПП – Българско Гражданско Процесуално Право.

Изображение: авторът Бисер Божков. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-fuU