Бисер Божков

ІV. Относно сектите наречени още Нови религиозни движения, тоест истинската святост и вечното спасение не са в сектите

В последно време много младежи и девойки се увличат от различни секти – чужди както на православната вяра, така и на българския дух и традиции. Тези млади българи стремглаво се насочват към тях и всичко приемат безрезервно. Стремейки се към новото в областта на вярата, те тръгват по път непознат и опасен и стигат духом до далечна страна (Лука 15:13), която крие много потайни места и неизвестности. Но най-тревожното е това, че тези хора се утешават с погрешната мисъл, че са намерили истинската святост и вечното спасение. Как да им обясним, че са направили неправилен избор в тази насока? Те не са намерили спасяващата благодат, а са пренебрегнали учението на Едната Света, Съборна и Апостолска Църква (член 9-ти от Символа на вярата).Колко опасни заблуждения, колко нелепи суеверия и предразсъдъци, колко лъжливи и гибелни системи са се въздигнали върху основата на християнството! Всеки препоръчва своите мисли за правилни; всеки възхвалява своята „Църква“, своето общество, своята секта, своята вяра и своите обреди. А съвсем малко хора се замислят кое е истинското християнство, къде е Христовата истина, коя е спасяващата Църква. Църквата е една – единствена и неделима. Тя има непроменима основа и не прибавя нови неща, нови учения, несъгласни с Христовата истина. През всички векове Православната църква пази първоначалната Христова вяра, защото само „тази вяра е апостолска, тази вяра е отеческа, тази вяра е православна, тази вяра вселената утвърди.“ Църквата Христова не е разделена и не може да се дели на части. Разделени църкви Христови няма и не може да съществуват. Да допускаме възможност Църквата да се раздели, значи да допускаме портите адови да ѝ надделеят (Матей 16:18) или Христос да се раздели. Нито едното, нито другото е възможно: разделилият се организъм престава да съществува. Съществува само отпадане от Църквата. И безспорно, отпадналите, отделили се от Църквата не са вече живи камъни в стройно сглобения духовен дом – Църквата, нито са живи членове на тялото Христово – Църквата; те са по-скоро религиозна община или християнска религиозна общност, но не… Църква (професор Димитър Дюлгеров, „За единството на Църквата“, ГДА, 1957).Още в първите векове, дори и досега, в Христовата Църква се вмъкват пагубни ереси, разколи, секти, чиито водачи всячески са се старали да смутят новопокръстените и неукрепналите, да помрачат неутвърдените, да разколебаят православните християни. Затова младежите и всички, които не са се отклонили, трябва да помнят и изпълняват следното правило в живота: да вярват, да се съгласяват и да приемат само тези мисли и да вършат само тези дела, които не противоречат с нищо на Евангелското учение, на Православната вяра и църковното Предание. И ако някой им внушава нещо противно, явно или тайно, което не е съгласно с горното правило, да не вярват на такъв, да не тръгват по неговия път, макар той и да твърди, че този път е гладък и прав, и да не приемат неговия дар, макар и този дар да блести със съблазън, да е привлекателен, да е приятен и многожелан за очите (Битие 3:6). Те не трябва да се увличат по разни и чужди учения (Евреи 13:9), ако в тези учения преобладава духът на този свят, ако те противоречат на Закона Божи, помрачават ума, ограничават духовната свобода, стесняват волята, нарушават спокойствието, смущават дейността, спъват нравственото извисяване, с една дума – осуетяват спасението на човека. Затова трябва да обичаме Православна църква, защото тя ни е запазила, да радеем за  Православната вяра.

За да започнем да говорим за тоталитарните секти, се нуждаем от въведение. То ще ни даде възможност да се предпазим от страха, който би ни споходил, когато попаднем в непозната среда. Тоталитарните секти са добре подготвени за срещата си с нас. Те са дружелюбни и извънредно приятелски настроени, като се стремят или да не се забелязват сред другите хора, или ярко да изпъкват. И двата метода имат за цел едно: да ни сварят неподготвени и неподозиращи, за да можем безкритично да приемем всичко, което не след дълго ще ни бъде предоставено систематично, акуратно и безусловно. По-нататък тяхното отношение към нас ще съдържа все по-ясни белези на агресивност, неприязън, арогантност и безскрупулност. И тези белези толкова повече се засилват, колкото намалява възможността ни за отстъпление и спасение. Моделът на хищник и жертва се налага автоматично, но този модел изостря нашите ирационални психични функции (интуиция, сензорни сетива и други). Условията на живот сега се различават коренно от онези, които бяха преди дванадесет години. Огромният поток религиозна информация, който се изсипа върху съвременния човек, го дезориентира съществено в тази област. Религиозната култура поначало не присъства в достатъчна степен в нашата иначе богата и пространна обща култура. В условията на тоталитаризъм изборът се правеше от друг вместо от отделния човек, а той живееше с този „чужд“ избор, като го приемаше за собствен. Учеше се само да преглъща даденото му, без да се противи видимо. Сам да прави избор не се налагаше, или по-точно – налагаше му се да не прави сам своя избор. В днешно време основното, което прави човек, е да избира: изборът касае начина на оцеляване, партията, в която да членува, училището, в което да учат деца му, банката, в която да вложи парите си, религиозната група, която да ръководи душата му. Като живеем във време на демократични промени, целящи достигане до съвършена демократична уредба (доколкото това е възможно), отделната личност започна да променя своето мислене от ограничено в пространно. Тази необходимост от широта на мисленето и възприемането понякога уморява. И съвременният човек носталгично се обръща назад – там, където нямаше никакъв избор и беше привидно спокойно. Но време за мечти не му е предоставено. Ако той мисли повече от необходимото, понякога губи правото си на избор и нещата, от които зависи неговото съществуване, безвъзвратно се отдалечават. Затова трябва непрекъснато да внимава и да реагира адекватно на бързо променящата се действителност. Ежедневието продължава да затрупва с информация, свързана с преминаването през множество избори, всеки от които се представя за по-добър от останалите. Отдавна стана ясно, че рекламата за даден продукт не показва цялата истина, а понякога дори подвежда с определено користна цел. Все по-често започна да се припомня народната мъдрост, че на прехвалени ягоди не се ходи с голяма кошница. Понеже нашата страна е била традиционно православна преди да стане традиционно тоталитарна, съзнанието на българина изначално е православно. Но тъй като съвременният българин не познава Православието, не може да определи самосъзнанието си като православно ориентирано, а го определя като ориентирано в някаква правилна или относително правилна посока. Но до самоопределение не се стига. След многогодишна целенасочена дейност за премахване на духовността от личностния светоглед се стигна до ценностна де­валвация, която на преден план изтласка грубия материализъм. Да се мисли за духовното се приема като нещо маловажно и дори за загубено време. Върху това се наслагва и възможността за богат избор, който довежда избиращия до допълнителна несигурност. Преходът от тоталитаризъм към демокрация създаде феномен (социален, юридически, политически и духовен), който в днешно време се нарича посттоталитарно общество. То съдържа в себе си множество преходи от по-лошо към по-добро, без да се ангажира със строга праволинейност. И понеже обществото притежава способността да се саморазвива и саморазрушава, динамиката между развитието и разрушението също определя неговото моментно състояние. При доминиране на саморазрушението това общество естествено е в упадък и не притежава необходимите защитни сили срещу външни, противни на обществения ред и нравственост въздействия. Известно е, че по-лесно е да се разруши една система, отколкото да се гради нова. Докато разрушаването може да бъде бързо и в кратки срокове, изграждането винаги е постепенно и бавно… Проблемите на прехода в нашето общество рефлектират силно върху човешката личност, защото засягат цялата ѝ многостранна дейност и отношения. Във всяко семейство се наблюдават белезите на тази рефлексия и домашното огнище вече не е онази крепост, която защитава, успокоява, възпитава позитивно, подкрепя и съхранява. Социалните връзки загубват своята здравина и надеждност, защото за възпитанието не се отделят достатъчно време и внимание. Икономическата криза също допри­нася за нестабилността на държавата и на семейството. Тази нестабилност оказва най-силно въздействие върху младите хора, които все още търсят себе си и които тепърва се утвърждават в обществото. Те търсят своето място в среда, която не е настроена дружелюбно към тях. За разлика от по-старото поколение, младите се адаптират по-лесно към тази нова среда, но това не променя съществено шансовете им за успех в битката, наречена „живот в посттоталитарни условия“. Когато вниманието на човек е обзето единствено от мисълта за физическо оцеляване, неговата ценностна система и приоритетите му в живота се променят съществено. Тези нови „ценности“ се предават на новото поколение, което ги приема за основа, върху която изгражда своите ценности. Три са факторите за възпитание на младата, формираща се личност: семейство, училище и околна среда. Първите два фактора са предимно градивни и положителни, докато третият често действа в обратна посока. В днешно време грижите за физическото оцеляване и изхранване се превърнаха в почти единствен приоритет за семейството. Процесът на възпитание се отлага, като се разчита, че в един по-късен етап той ще се реализира или от семейството, или от училището. В училище нещата не се променят съществено. Единствено синдромът „измиване на ръцете“ придобива по-грандиозни размери. Учителите, знаейки, че учебният процес е тясно интегриран с възпитателния, не изпълняват целенасочено задълженията си с извинението, че това се извършва от родителите. А ро­дителите разчитат на учителите…

След като няма синхрон и координация между двата градивни фактора за възпитание, те се оказват в слаба позиция спрямо третия фактор – улицата, обкръжението, околната среда и приятелите, които невинаги са истински приятели на детето. Повечето млади хора успяват да се справят с твърде мрачните условия на живот, които им предлага обществото. Успяват сравнително леко да се приспособят към обстоятелствата, като създават пред себе си цели, които да преследват: по-добро образование, изграждане на семейство, финансов или професионален просперитет и други. Някои от тях са религиозни, като обикновено споделят ценностите на своите родители. В крайна сметка те се сливат с обществената маса и привикват с недостатъците около тях, търсейки свое спокойно кътче, където да се почувстват у дома. Търсенето на смисъла на живота, желанието да се върши нещо съществено и да се отхвърлят несъществените неща напълно отговаря на естествените стремежи и потребности на човешката личност. Когато към тях се прибавят прибързаност и любопитство, така характерни за младите хора, в съчетание с желанието да се постигне всичко на момента, се стига до опасността от засилване на младия човек по една наклонена плоскост, която често няма обратен път. Особеното на тази плоскост е, че на пръв поглед съвсем не изглежда наклонена. Тръгването по нея е изключително лесно, но връщането се осъществява изключително с външна помощ, тоест някой трябва да помогне. Този някой може да бъде близък, роднина или приятел. Но дори да се върне, младият човек никога вече няма да бъде същият – пораженията върху личността му, в една или друга степен, ще го съпътстват до края на живота му. Зад лъскавата фасада на „велики“ обещания и преднамерено любезно отношение се крие: грубо и безмилостно нарушаване на човешките права от мафиотски структури, сковани от желязна дисциплина и безпрекословно подчинение на лидера или ръководството. Така се навлиза в света на тоталитарните секти, който е много лъскав и атрактивен отвън, защото е създаден, за да привлича… както ароматът на сиренцето привлича мишката вътре в капана. А целта не е да се нахрани мишката…Тоталитарните секти са особено изобретателни по отношение на инвазията и дейностите си в българското общество. След 1990 година голяма част от тях се регистрират (по ГПК, АПК, ЗЛС вр. с Звер), като фондации и сдружения, или влизат в България чрез вече създадени такива формации. След като дейността им предизвика реакции от страна на българското общество, бе приет Закон за изменение и допълнение на Закона за лицата и семейството (ЗЛС във вр.с Звер), който задължаваше всички религиозни организации да се пререгистрират след одобрение от Министерския съвет. Този закон отне възможността на религиозни общности да се прикриват под формата на сдружения и фондации. Това създаде временна пречка за дейността на тези общности и като цяло тази мярка накара тоталитарните секти да потърсят други форми за своите дейности. Едни от тях премахнаха от уставите си всички елементи на религиозна дейност, като същевременно не преставаха да я извършват. Пример за това е Женската федерация за мир, която е едно от прикритията на Обединителната църква на Муун. Други се прикриха зад псевдонаучни центрове като Ведаическия университет на Трансценденталната медитация или професорската федерация за мир на Муун, а трети се легализират като издателства или частни фирми с търговска или туристическа дейност. Всъщност, тези дейности представляват своеобразен авангард на тоталитарните секти, който от своя страна ги прикрива пред обществото и им създава добре пресметнат рекламен имидж. Повечето уважаващи себе си организации използват рекламата за намаляване на дистанцията между създадения от тях продукт и потребителите, съобразявайки се предимно с потребностите и не на последно място, установените етически норми на обществото, пред което предлагат своята стока. За разлика от тях тоталитарните секти, съобразявайки се само със своите етически критерии,грубо пренебрегват морала на обществото, на което предлагат своята духовност. Парите са една от грижливо пазените тайни в света на сектите. Сектантските финансови магнати имат за задача да обяснят на последова­телите си механизма за набиране на средства по начин, приемлив за възприемане, без ангажимент относно достоверността на излаганите факти. Ефектът е достатъчно красноречив – без да се замислят, сектовъвлечените ликвидират банковите си сметки, подчиняват се на  „каузата“, благоговеят пред лидера, отдават или даряват имуществото си. Останалото е въпрос единствено на организация… И тъй като „пари“ често се римува с „власт“, както пишат в своята книга френските журналисти Жак Кота и Паскал Мартен, забогатяването на сектите осигурява достъп до третата скрита цел на тоталитарните секти – приятелството със силните на деня с тенденция в бъдеще това да са самите те. Чрез увеличаване на финансовия капитал и навлизането в политическите среди им се дава възможност да се появяват на първите страници на вестниците, рамо до рамо с държавни глави и бизнесмени. Чрез подобни изяви тоталитарните секти не само утоляват суетата и грандоманията си, но извличат признание и финансова подкрепа за своите начинания от последователите си. Водачите са достатъчно находчиви, за да разберат, че ако промиването на мозъци трябва да си остане вътрешна работа на сектата, то бизнесът изисква флирт с външния свят. Поне докато не са дошли на власт…Демократичното общество до голяма степен е успяло да дефинира свободата на човешката личност. Историческият опит в тази насока дава много полезни сведения относно съхраняването на свободата, определяне на нейното количество и значение. По отношение на границите на свободата демократичното общество се ръководи от два принципа, които могат да се изразят по следния начин: „не прави на другите това, което не желаеш на теб да правят!“ и „прави това, което искаш и на теб да правят!“. Значимостта на свободата на личността е от първа величина. Това е нещо, което не се нрави на онези лидери на секти, които смятат почти веднага след първото съприкосновение да лишат новопривлечения от някои основни негови права или собственост. Те притежават редица качества, които са в състо­яние да приведат скритите им закани в една неописуема реалност за непосветения член на сектата. А отредената му от тях роля е главна, но не в история с щастлив край. В най-добрия случай това ще е драма, но вероятността човек да играе в долнокачествена продукция като жертва или плячка е доста по-голяма. Получава се така, защото групата, която е започнала зловещото ухажване, работи по свой сценарий, а на жертвата се предлага друг – различен, захаросан и подправен по начин, по който на нея най-много ѝ се иска да бъде. Този метод се нарича „лъскавата кутия“, но за него ще стане дума по-нататък…

Тези групи, макар и разнообразни, притежават общи характеристики, които могат да бъдат изброени и систематизирани, за да опишат основните белези за разпознаване на тоталитарните секти:

1. Считат, че целта оправдава средствата. Притежателите на ситуативна етика приемат доброто и злото единствено по отношение на себе си и своите приоритети, тоест „доброто е добро, когато е добро за мен и моите интереси“. Злото е зло, когато е зло по отношение на субекта и неговите интереси. Доброто може да стане зло, а злото – добро. Ако на членовете на тоталитарна секта е заповядано да постигнат някаква „праведна“ или „справедлива“ цел, те няма да се спрат пред нищо.

2.  Притежават двоен морал. Разбиранията за добро и зло се променят с увеличаване на престоя в сектата. От първоначалния морал, който притежава личността, се стига до онзи вид етика, която е практикувана от верните членове. Потенциалните нови членове могат да бъдат обърнати към „истината“ посредством лъжа, манипулиране, измама и дори шантаж. При някои секти, които се стремят към световно господство, обикновено се предвижда жестоко отношение към тези, които не изповядват вярата им.

3. Поставят своя интерес по-високо от законите на страните, в които действат. Например, един мунист никога няма да е добър и лоялен гражданин на своята родина, защото на всяко първо число от месеца се кълне във вярност към своята истинска родина – Корея. Един свидетел на Иехова никога няма да бъде лоялен към собствената си държава, защото не признава националните празници, националния флаг и правителството, а признава единствено ръководството в Бруклин за „истинско“ и „Богоустановено“…

4. Двоен стандарт по отношение на истината. Скриват същинската си природа от обществото. Една е истината за новопривлечените, а друга е за посветените. В някои групи съществуват множество нива на посвещение, с цел да се поддържа по-дълго време интересът от страна на последователите.

5. Съществува сурова дисциплина и жесток ред. Под предлог, че възстановяват „добрите стари порядки“, се въвеждат правила, които не само променят съществуващите, но и създават нови. Освен това новият ред обикновено е изпълнен с посегателства над личността в най-различни форми и нюанси, като се започне от манипулацията и лъжата и се стигне до системно малтретиране, побой и изнасилвания както на възрастни, така и на деца.

6. Съществуването им е съпътствано от множество афери, съдебни процеси, в които са замесени и лидерите им (освен, ако сектата не е новосформирана). Почти всяка тоталитарна секта си е имала работа с органите на реда в държавите, където е развивала дейност..

7. Проява на негативизъм или явно отхвърляне на постиженията на съвременната наука. Това отношение е продиктувано от необходимостта за разрушаване на всички опори на личността, които са извън сектата. Въвлеченият трябва да разчита единствено на „истината“, която получава отвътре. В това отношение съвременната наука се явява сериозен опонент, който трябва да бъде дискредитиран още в самото начало.

8. Изискват безкритично, безусловно и несъмнено приемане па думите и делата на лидера, или безпрекословно подчинение на ръководството. Всяко съмнение е „от сатаната“, „от лукавия“, „белег на обсебеност от злото“, „отхвърляне на себереализацията“ и така нататък. Критичното мислене е напълно отхвърлено. На негово място е поставено „приемането чрез вяра“, което всъщност е фанатично доверие, без аргументите на здравия разум. Въпросите, съмненията и недоволството се изкореняват и даже наказват. Обикновено всяка форма на критика се определя като „сатанинска“, „водеща към тъмнина“ и така нататък. Умишлено се създава непреодолима връзка между „истинската вяра“ и приемането без съмнение на всичко, което учи сектата. Който се съмнява или критикува, му липсва вяра, не притежава просветление и така нататък. Умело се прикрива фактът, че съмнението понякога е вид изследване на наученото, с цел по-пълното му възприемане. Това обаче не е изгодно на тоталитарните секти, защото и най-повърхностното изследване изобличава слепия фанатизъм и белите шевове, с които е сглобено учението на сектата. За потушаване на съмненията се прибягва към безчислено произнасяне на мантри, говорене на езици, лекуване и изобличаване на отделни „виновни“ членове на групата пред цялото сектантско общество, 10, 12-часово евангелизиране по улиците и така нататък.

9. Считат се за обладаващи по-особен статут. Той им дава право (според тях) да се разпростират извън рамките на обществото, семейството и закона, като ги променят или остро им се противопоставят. Особеният статут може да бъде насочен и към разпореждане със здравето, имота и дори живота на техните членове, а понякога и на онези, които не са приели тяхната доктрина, учение, религия, система, етика, програма и така нататък. Свидетелите на Иехова например вярват, че Господ преди Страшния съд ще им раздаде оръжие, с което те ще избиват инаковярващите. Всяко дете, отгледано от свидетел на Иехова, е потенциално агресивно към своите съученици.

10. Лидерът (лидерите) на групата не носят отговорност пред никого и не са подвластни на никакъв авторитет. Колкото по-изискващ обожание е лидерът, толкова по-пагубно е неговото въздействие и толкова по-ужасяващи могат да бъдат последствията за последователите му. Такива лидери често призовават своите членове да доказват своята лоялност към тях, посредством крайни прояви, като продажба на имот в полза на сектата, проституция, пълно себеотдаване, извършване на терористични актове, убийство или самоубийство.

11. Загуба на усещането за действителността от страна на членовете. Това е един от методите за контрол, който се използва често в комуналните секти, където времето и външните отношения дотолкова се забравят, че човек може да изпадне в заблуда, че се намира в „рая“, „мястото на блаженствата“, в „състояние на просветление“, „пробуждане“ и така нататък.

12. Трудно съставима характеристика на групата при първоначален контакт с нея. Повечето секти възникват покрай по-големи религиозни деноминации, като често имитират тяхната идеология, като акцентират на по-строги, по-либерални или просто малко по-различни методи, практики и начини за спасение.

13. Претенция за уникалност. Единствено, истинно и вечно е учението на лидера/групата. Това схващане, за да бъде белег на тоталитарен подход на дадена група, трябва да бъде придружено с отявлена проява на самодоволство при изразяването му от страна на нейните членове.

14. Съществуване на нива на посвещение. Освен съществуващата строга иерархия се прибягва до степенуване на готовността на новопосветения за себеотдаване. Това повишава интереса на последователите, като ги кара да преследват нови и нови цели.

15. Наличие на противоречия или пълна липса на установена богословска доктрина. Почти всички секти акцентират върху методите на привличане, а не върху доктрината. Наличието на доктрина изисква богословска, психологическа и педагогическа подготовка на създателя или създателите на сектата. При по-опростени верови схеми се прибягва до обучаване във фанатизъм – нещо, което е трудоемко, изисква повече ресурси и повече верни членове.

16. Декларация за някакъв близък апокалипсис в личен, местен или глобален план, който на пръв поглед е:

• нерешим;

• ужасяващ;

• неминуем;

• безпрецедентен;

• неконтролируем.

Но за него има решение и то е откритие и притежание на групата, чийто член е застанал пред вас. Необходимо е да се вземе от страна на новопристъпилия (адепт) бързо решение и по всяка вероятност е необходима конспиративност. Ако не си член на групата, не ще избегнеш „Нещастието“.

17. В групата се оказва насилие над членовете. От шестте показателя за степента на потисничество над личността на Пиърс и Булхан – (1) нарушаване на личното пространство; (2) отнемане или ограничаване на личното време; (3) енергия; (4) право на движение; (5) връзки и (6) идентичност – няма такива, които да не се упражняват от различните тоталитарни секти.

18. Поставят цели, които да се постигат за дълъг или достатъчно дълъг период от време. За тоталитарната секта е необходимо известно време, през което да използва привлечената от нея личност, като един от начините за манипулация е първоначално измамно приближаване на крайната цел и следващо постепенно отдалечаване, както при гонката с кучета.

19. Не е задължително групата да вярва в нещо свръхестествено. Тя може да е с комерсиална, екологична, терапевтична или със спортна насоченост.

Следва…(виж тук).

____________________________________________________

*Материалът е предоставен от автора и представлява негова курсова работа като студент в Богословския факултет при СУ, писана през 2010 година.

Изображение: авторът Бисер Божков. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-fuG