Костадин Нушев

На 8 юли 1950 година Богословският факултет към Софийския университет е закрит и на негово място е създадена Духовна академия под ведомството на Българската православна църква. Това решение на новите управници след комунистическия преврат от 9 септември 1944 година е предшествано от сериозна идейна борба и става възможно едва след отстраняването на Екзарх Стефан през 1948 година и приемането на Закона за изповеданията през 1949 година когато по модела на сталиновата диктатура в Съветския съюз е направен опит да се промени статута и на Богословския факултет като се отстрани от академичната структура на Университета и премахне богословието от състава на хуманитарните науки и програмите на висшето образование в България. Този акт е в съзвучие с новата идеология на „войнстващ атеизъм“ и тоталитарната практика на комунистическата власт за насаждане на „научен атеизъм“ в образователната система и за индоктриниране на младите хора с догмите и постулатите на марксизма, ленинизма и сталинизма.

Преди окончателното закриване на Богословския факултет през 1949 година е обявена нулева година и не са приети студенти за обучение в неговите програми, а голяма част от преподавателите са интернирани и изселени от столицата като „врагове на народа“, „буржоазни философи“, „подозрителни елементи“, които се борят за демократични ценности и се застъпват за съзадане на християн-демократическа партия по модела на политическото устройство на Германия след края на Втората световна война и на процесите на денацификация на германското общество. Благодарение на застъпничеството на бъдещия патриарх Кирил, който е носител на демократични възгледи и заедно с голяма част от професорите по богословие през 40-те години е бил противник на нацистите и по време на Третия райх се е застъпвал за демократични каузи и спасяването на българските евреи, тези преподаватели, заклеймявани от новата власт като „немски възпитаници“ постепенно са върнати от заточение и назначени отново като професори и доценти в Духовната академия вече под ведомството на Светия Синод и под егидата на Българската православна църква.

Програмата за обучение на студентите се запазва в своята основа и се дава възможност да се продължи положеното начало от периода между 1923-1950 година в едно много по-трудно време и в условията на засилена идеологическа борба срещу християнската вяра и ролята на Църквата в обществото.

Приемственост и опит за прекъсване на академични традиции

Поради болшевишката революция в Русия и катаклизмите, свързани с нея, в България пристигат редица изтъкнати руски интелектуалци – богослови, философи, православни духовници и учени, които са свързани с различните идейни течения и културни направления на дореволюционната руска религиозна мисъл, християнска култура и богословска наука, както и с европейската политическа  култура на свобода и хуманизъм, които са силно потъпкани от болшевиките в Русия. Тези интелектуалци са носители на висока богословска култура, свързана с традициите на руския религиозен и духовен ренесанс или с академичните институции на руските университети, висши православни духовни академии и богословски школи. Благодарение на тяхното присъствие в България в началото на 20-те години на ХХ век става възможно и създаването на Богословския факултет, защото те се включват в първата колегия от професори на Софийския държавен университет, които изграждат основите на висшето богословско образование в България. Сред тях са учени, мислители или духовници от световна величина като проф. Николай Глубоковски, свещ. Георгий Шавелски, проф. Пьотр Бицили, академик Никодим Кондаков, проф. Николай Трубецкой, Константин Мочулски, проф. Михаил Поснов, Георги Флоровски, архиепископ Серафим Соболев и много други. 

Политиката на Българската православна църква през 30-те и 40-те години на ХХ век продължава утвърдената традиция от времето след учредяване на Българската екзархия за изпращане на свои кадри за придобиване на висше богословско образование, за специализация или получаване на докторат в европейските университети и висши богословски школи на Германия, Швейцария и Австрия. Много духовници и богослови от този период до средата на ХХ век са преминали именно през тази система на богословско образование и научна подготовка. Това е църковният и академичен път на водещите български митрополити и професори в Богословския факултет, които следват утвърдените традиции от времето на Българското възраждане и изграждане на духовните основи на богословските школи.

След извеждането на Богословския факултет от Софийския университет през 1949-1950 година връзката между средното и висшето духовно образование, както и институционалната система на учебните заведения на Духовната семинария и Духовната академия, се организират и структурират по един утвърден модел, който е най-характерен за Руската православна църква. Затова преминаването на един учител от Духовната семинария към преподавателска работа в Духовната академия става утвърдена практика чрез решения на Светия Синод, под чието ведомство се намират и двете духовни учебни заведения.

По време на комунистическия режим в България и Русия  когато философските трудове на руските християнски религиозни мислители са забранени или строго охранявани в хранилищата на държавните библиотеки, а техните идеи са заклеймявани от официалната идеология и цензурата като ретроградни идеи на „буржоазни“ или „реакционни“ мислители, свободата за това да се изследват критично и коментират научно техните християнски възгледи и идеи е допусната в ограничен обхват единствено в областта на Православното богословие и в работата на висшите духовни и богословски школи на Руската църква в чужбина и в Българската православна църква.  През този период, обхващащ десетилетията на втората половина на ХХ век, преди началото на перестройката в Русия и прехода към свободно и демократично общество в страните от Източна Европа, изследвания върху философско-религиозните идеи на руските религиозни мислители се откриват, макар и в ограничен мащаб, предимно в богословските трудове и специализираната църковно-богословска литература у нас и в Съветска Русия. Не всички изследвания, обаче, са били публикувани своевременно по една или друга причина.

Борбата на професорите по богословие срещу закриването на Богословския факултет

Опитите да бъде закрит Богословския факултет и да бъде премахнат от структурата на Софийския университет започват непосредствено след комунистическия преврат, но не могат да се осуществят поради силната съпротива на авторитетните духовници и професори-богослови, които подемат аргументираната и законна борба за запазване на висшата богословска наука в рамките на университетското образование. В тази борба се включват водещите научни авторитети в областта като академик Иван Снегаров, академик Стефан Цанков, проф. Илия Цоневски, проф. Ганчо Пашев, които са сред основателите на Богословския факултет, а заедно с тях и преподавателите от втората генерация професори – проф. Иван Панчовски и проф. Димитър Пенов.

Професор Ганчо Пашев

Ганчо Пашев (1885-1962) е един от обявените за буржоазни мислители от новата комунистическа власт и негови съчинения са включени в списъка със забранени книги от новата атеистична цензура. Той разработва Православната християнска етика и преподава Нравствено богословие заедно с научната дисциплина История и анализ на етическите учения и системи. Той специализира в Сорбоната и публикува свои научно-богословски изследвания на български и руски език в много български църковни периодични списания и в християнски издания в Париж през 30-те години на ХХ век.

Ганчо Пашев участва на Първия конгрес на православните богословски школи в Атина през 1936 година с доклад на френски език за социалното учение на Църквата и познава добре достиженията на руската богословска и религиозно-философска мисъл като поддържа близки отношения с представители на руската емиграция в Париж. Той разработва съдържанието и на дисциплината Етически системи като публикува и първото основно курсово съчинение в тази област. Неговият труд “Из историята на етическите учения и системи”, публикуван през 1946 година, е първото курсово съчинение по тази научна дисциплина в нашата богословска наука. В условията на засилващи се опити за закриване на Богословския факултет проф. Ганчо Пашев предлага на Светия Синод да се открие Институт за богословски изследвания и християнска педагогика „Св. Три Светители“, който да продължи работата в областта на християнската етика и възпитанието на християнски добродетели в условията на засилена атеистична пропаганда, борба срещу вероучението в училище и опити за индоктриниране на младите хора и отчуждаването им от вярата и Църквата.

През 50-те години проф. Пашев продължава преподавателската си работа в Духовната академия и пише студии и статии върху социалното служение на Църквата и служението на ближните в християнската нравственост, както и други актуални въпроси на християнската етическа наука и универсална нравственост. Проф. Ганчо Пашев завършва земния си път през 1962 година. Неговото богословско и книжовно наследство е внушително по обем, а публикациите му надхвърлят 280 заглавия в различни научни и периодични издания.

1.2. Проф. Иван Панчовски

Иван Панчовски (1913-1987) е ученик и продължител на академичната работа на проф. Ганчо Пашев, който понася тежките удари на новата комунистическа власт при закриване на Богословския факултет през 1949 година когато е изселен от столицата заедно с цялото си семейство и губи малкия си син, на който в условията на интерниране не му е оказана медицинска помощ докато родителите са в полеви условия в нечовешки условия. През 1944 година по покана на проф. Ганчо Пашев (от 15.11.1944) той става редовен преподавател по Нравствено богословие в Богословския факултет и продължава да публикува серия от научни студии по проблемите на отношението между религия и нравственост, антиномичност между религия и етика и критичен богословски анализ на метафизическата философия и ценностна етика на германския философ Николай Хартман.

Проф. Иван Панчовски започва своята академична работа като асистент на проф. Ганчо Пашев и продължава активно научната и преподавателска дейност в Богословския факултет по изграждане на богословската система на Православната християнска етика в нашата църковна и богословска наука. Той работи активно на църковно-богословското поприще в страната в продължение на повече от четири десетилетия, от които първо в научната колегия на Богословския факултет (1944-1949) и след това в академичната общност на Духовната академия (1950-1980). През този период Иван Панчовски създава внушително научно-богословско и книжовно наследство, работи като редактор на списание „Духовна култура“, сътрудничи на Светия Синод на Българската православна църква, участва в комисиите за междухристиянски богословски диалог и публикува много свои статии и книги на български и немски език в страната и чужбина.

Проф. Панчовски е радетел за традициите на православните християнски братства и за духовно-просветната дейност на Църквата сред младите хора. Той изследва традициите на Българската православна църква в това служение в междувоенния период и защитава докторска дисертация в Германия по темата за православното християнско младежко движение в България и ролята на Църквата за нравственото възпитание на подрастващите. В много от първите си сериозни книги и монографии през 50-те години се опитва да засили апологетичното начало и да се бори срещу атеистичната пропаганда и материализма, които се насаждат сред българските младежи. В своите книги „Животът и щастието в християнско осветление“ и в монографичното изследване „Личността на Иисус Христос“ той се противопоставя на марксистката историография и материалистическия светоглед като отстоява християнските истини на вярата и евангелските ценности и добродетели на християнската любов към Бога и ближните. Чрез своите трудове проф. Иван Панчовски продължава богословското творчество в областта на Християнската етика и Православната християнска духовност и задълбочава научните знания в областта на религиозната психология, християнската антропология, православната духовност и социалното учение на Църквата.

В много свои публикации и рецензии от 60-те и 70-те години  проф. Иван Панчовски отразява актуални въпроси на времето, следи развитието на църковния и международен академичен живот, главно с оглед на проблемите на миротворството, социалната етика, екологичните въпроси, християнската духовност, науката и религията. Чрез своите научни трудове той разширява, допълва и надгражда основните насоки и централни теми в рамките на трите дяла на системата на Нравственото богословие и концентрира усилията си в изследвания на индивидуалната нравственост и християнските добродетели. Разработва задълбочено етическите въпроси за християнската любов към Бога и ближните и разкрива нейното централно място в духовния и нравствения живот на християните. На тези теми проф. Иван Панчовски посвещава много свои статии, ценни студии и монографии като създава широко разгърната съвременна система на Православната християнска етика.

1.3. Проф. д-р Димитър Пенов

Академичната дейност и църковно-обществените позиции на проф. д-р Димитър Пенов (1903-1983) са ярко свидетелство и характерен пример за трудния път на един преподавател в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ през десетилетията след края на Втората световна война. Житейският път и научната дейност на този християнски философ свидетелстват за усилията му за отстояване на християнските ценности и граждански добродетели в защита на достойнството и свободата на личността, за добросъвестност и интелектуална честност, за гражданска доблест, смелост и мъжество в борбата за отстояване на свободата на съвестта, свободата на мисълта и свободата на религията по време на атеистичната политика на тоталитарния комунистически режим.

Като християнски мислител, интелектуалец и философ, професионално ангажиран с преподаване на богословски науки в Духовната академия, която след 1950 година продължава дейността на Богословския факултет като висше училище на Българската православна църква, той винаги чувства своя дълг да свидетелства за истината и да отстоява основните човешки права за свобода на мисълта и съвестта, а също и да се бори за религиозните права на Църквата по време на суровата атеистична пропаганда. Християнските позиции на Димитър Пенов ни се разкриват като контрапункт на официалната атеистична пропаганда и антирелигиозна политика в областта на културата, образованието и вероизповеданията и като свидетелство на Църквата за вярата в Бога, за свободата на религията и философската мисъл, както и за силата на християнските ценности и нравствени добродетели в тези смутни времена от историята на България.    

В хода на работата по редица изследвания на богословските трудове през периода на комунистическия режим у нас беше открита непубликувана студия на проф. Димитър Пенов, посветена на възгледите на Фьодор Михайлович Достоевски за Руско-турската освободителна война, подготвена от него за отпечатване в Годишника на Духовната академия (ГДА) през 1977/1978, но недопусната до печат от тогавашната цензура.

Димитър Пенов принадлежи към второто поколение преподаватели и професори във висшето духовно и богословско училище на Българската православна църква. Неговата академична кариера започва заедно с началото на Духовната академия и обхваща един период, който се характеризира с усилени идеологически борби с налагащия се официален марксистко-ленински и атеистичен мироглед, който често пъти се проявява и като „войнстващ атеизъм“ и антирелигиозна пропаганда, насочени срещу християнството и Българската православна църква.

Затова още от началото на 50-те години е необходимо да се укрепват позициите на богословската наука чрез сериозни и задълбочени изследвания в една подчертано апологетична насоченост срещу налагащите се догми на диалектическия материализъм и официалната атеистична философска позиция, която започва да се прокарва и в областта на светогледните и методологични постановки на другите хуманитарни науки. През 50-те години на ХХ век Димитър Пенов съсредоточава своите изследователски усилия и научни интереси в областта на християнската философия, историята на философията и на философията на религията.  Той пише серия от студии в областта на тези научни дисциплини, които са важни за изграждане на методологичните основи и академични насоки на развитие на тези богословски дисциплини. Студиите са публикувани в научното периодично издание на Духовната академия „Годишник на Духовната академия“ (ГДА), което е продължение на „Годишник на Богословския факултет“ за периода 1923-1949.

През всичките години на своята преподавателска работа Димитър Пенов публикува свои научни трудове, статии и студии в църковните периодични издания „Духовна култура“, „Църковен вестник“  и „Православен пастир“ и участва активно в оживени дискусии за религиозната просвета, църковния духовен живот и обществената роля на християнството в тогавашното българско общество. В условията на една рестриктивна политика спрямо религията и прилагане на ограничителни, а често пъти и крайни репресивни мерки спрямо вярващите християни от страна на атеистичния режим, като християнски философ и преподавател той се застъпва енергично и убедено за правото на вярващите хора като граждани да отстояват свободно своите възгледи и убеждения. При това много често в своите полемики срещу похватите на атеистичната пропаганда Димитър Пенов пледира да се спазва плурализма на възгледи и убеждения в едно демократично общество при спазване на конституцията и законите на страната гарантиращи плурализъм на възгледи, многообразие на  мирогледни позиции и свобода на съвестта, мисълта и словото. От гледна точка на християнската философия атеизмът и атеистичните възгледи представляват една форма на убеждения и мироглед за света и съществуващата действителност, която не може да се налага принудително на хората, които се придържат към друга алтернативна форма на мироглед каквато е религията или теистичния мироглед, който се основава на вярата в Бога. 

За тази интелектуална борба на проф. Димитър Пенов срещу „научния атеизъм“ в отстояване на свободата на изповядване на религиозните възгледи и убеждения на православните християни в България свидетелстват както неговите научни трудове, така и публицистичните му прояви и полемични усилия, с които се ангажира като гражданин и член на Църквата.Сред по-важните му трудове са: „Мироглед, дух, религия“(1942), „Към философията на религията“(1958) и други научни студии и статии, в които той смело критикува атеизма и материализма и отстоява правото на свобода на мисълта, съвестта и религията срещу войнстващата идеология на тоталитарния режим. В своите християнски философски и богословски изследвания Димитър Пенов разглежда широк кръг от етически въпроси към които подхожда както от общочовешко и общо-философско гледище, така и от гледна точка на християнската етика. Това са темите за свободата на нравствения избор и вътрешният глас на съвестта, за щастието и блаженството, за смирението и гордостта, за труда и собствеността, за въздържанието и радостта от живота в християнството. 

В много свои студии и статии той се спира на християнската етическа проблематика за доброто и злото, добродетелите и пороците, въпросите на съвестта и нравственото съзнание, християнската социална етика и евангелските ценности в живота на съвременния човек. Димитър Пенов изследва връзката между религия и етика и възприема идеите на водещи европейски изследователи в областта на философията на религията и християнската етика като Рудолф Ото, Алберт Швайцер и други водещи мислители на ХХ век.  

В своите трудове Димитър Пенов се стреми да аргументира високото достойнство на човека като свободна личност, правото на свобода на мисълта и убежденията, а така също и за да отстоява християнските възгледи за свободата и правата на всяка конкретна личност в обществото. Тези философски предпоставки той използва убедително като аргументи в полемиката срещу налагането на едностранчиви атеистични възгледи в обществото и пледира за плурализъм на мненията и светогледите и уважение към свободата на съвестта, мисълта и словото като проява на демократичност и хуманност в модерното общество и белег за европейска цивилизованост. 

____________________________________________________________

*Публикувано в https://hristianstvo.bg/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Литература:

Назърска, Ж. Религиозната идентичност срещу атеистичната пропаганда в България: свидетелства от 50-60-те год. на ХХ в. – в: Сб. Български форум за междурелигиозен диалог и сътрудничество.Т.1, С.,2019, с. 87-112.

Нушев, К. Богословското творчество на проф. д-р Иван Панчовски и развитието на Православната християнска етика в българската църковна и академична традиция. – в: Сб. Богословското творчество на професор Иван Панчовски и духовно-просветната традиция на Българската православна църква. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2018, стр.105-126, .  

Нушев, К. Християнските идеи в творчеството на Ф.М.Достоевски и духовните корени на Руската религиозна философия през ХІХ и ХХ век. – в: Годишник на Нов български университет. Департамент История. Т.ІХ-Х (2014-2015), С., 2015.

Нушев, К. Идеите на Рудолф Ото в областта на философията на религията и тяхното присъствие в българската богословска наука. – в: Сб. Святото във философията на религията.  Рудолф Ото. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2016.

Нушев, К. Християнският възглед за човека и основите на обществения ред. – в: Сб. Хуманизъм. Наука. Религия. С., БАН, 2013, с. 21-28. 

Нушев, К. Научното дело на проф.д-р Ганчо Пашев и развитието на Нравственото богословие в България. – в: Сб. Вяра и знание. Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, Шумен., 2013, стр.49-61.       

Нушев, К. История и академични традиции. (80 години Богословски  факултет на СУ). – в. “Про & анти”, бр.49, С., 2003.

Нушев, К. Средище на Духа. (80 години Богословски  факултет на СУ). –в. “Про & анти”, бр. 50, 2003. 

Пенов, Д. Отец Паисий като философ на българската история. – ГДА, 1962-1963, т. 12 (38).

Пенов, Д. Към философията на религията. – ГДА, Т.7(33), 1957/1958, С., 1958..

Пенов, Д. Учението на Библията за мира и войната. (Към християнската философия на историята). – ГДА, 1961-1962 г., т. 11 (37), с. 191-218.

Пенов, Д. Мироглед, дух, религия. София, 1942.

Изображения: първо изображение авторът Костадин Нушев, преподавател в Богословския факултет при СУ, доцент, доктор. Източник Гугъл БГ. Източник на останалите изображения Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-fsA