Христо Попов

Пророк Авакум (от еврейски борец) в своята книга не указва – откъде бил и кога пророчествал. Остава да се правят за това заключения от някои места на неговата книга. От надписа, който пророкът поставя в края на своята молитвена песен: “на началника на хора, за съпровод на музикалните струнни оръдия” (еврейска Библия 3:19), се вижда, че той по рождение принадлежал към Левийното коляно и бил от числото на длъжностните лица при богослужбеното храмово пение. Своето служение прекарал в Юдейското царство: пълното негово мълчание за Израилското царство дава основание да се предположи, че той е пророчествал вече след разрушение на това царство. В своята книга (1:5-6) пророкът говори за нашествието на халдейците като за народ нов, който юдеите още не са виждали, но ще го видят в земята си даже съвременниците на пророка (во дни ваши); ще рече, Авакум пророчествал преди 606 година, когато за пръв път халдеите се явили в Юдея при Йоаким, Йосиевия син. В 4-та книга Царства 21:10-15 се говори, че Бог в царуването на Манасий чрез своите пророци застрашавал юдеите с нашествие от неприятелите (разбират се халдеите). От пророците, които най-първо нарекли халдеите врагове на евреите, на нас е известен Авакум; вероятно, него, именно и трябва да подразбираме в числото на пророците, предсказали на Манасий за бедствието, което щяло да постигне неговото царство. Ако е така, то пророк Авакум бил по-млад съвременник на пророк Наум и неговото служение се пада на втората половина отт царуването на Манасий (678-643). Паметта на св. пророк Авакум се празнува на 2 декември. 

Цел на Авакумовото пророчество и език на неговата книга

Положението на юдеите в царуването на Манасий било твърде печално: жестокостта, грабителството, насилието, враждата, раздорите не могли да бъдат изкоренени от покаялия се и върнал се от плена Манасий; пророците предсказвали нови бедствия на народа и при това, страшни (4 Царства 21:10-14; 2 Паралипоменон 33:10-18), въпреки утешителните думи на пророк Наум, че Асур няма повече да притеснява Юдея. Народът, естествено, излязъл от търпение, роптаел против своята съдба, порицавал божествения промисъл и със страх гледал на бъдещето. Оттук, целта на Авакумовото пророчество била – да установи правилен възглед върху непостижимите пътища на Божия промисъл, да укаже, че Бог допуска на нечестивите само временно да имат превъзходство над благочестивите, но никога не оставя нечестивите ненаказани, поради което и бедствията на праведните са временни. Праведниците, благодарение на своята вяра, ще останат живи при всякакви изпитания, а нечестивите ще загинат, подобно на халдеите.

Езикът на книгата се отличава с краткост, точност и живост на образите, така че, от литературно гледище, тя принадлежи към числото на най-бележитите библейски писания. Критиците на свещения текст не намират достатъчно думи да възхвалят величието, простотата и поразителността на Авакумовите изображения. Особено величествена и силна е в еврейската Библия съдържаща се в 3-та глава песен, която 70-те превели не съвсем ясно и точно.

Съдържание на книгата

Главна мисъл на книгата е: неправедният, беззаконникът ще погине, а праведният чрез своята вяра ще бъде жив. Тази мисъл е разкрита в три глави: в първите две глави тя се разкрива във форма на разговор между Бог и пророка, а в 3-тата – във форма на молитва или песен от лицето на пророка.

Пророкът се оплаква против царуващите в народа развала и угнетяване на праведните от нечестивите и пита – докога ще се продължи такъв порядък. На това Бог отговаря, че Той ще извърши над народа съд чрез халдеите, които унищожават всичко на своя път и събират пленници като пясък. След като проявят жестокост и насилия и удържат победи, те (халдеите) ще се възгордеят и ще започнат своята собствена сила да считат за Бог. Но у пророка, след получаване този отговор, се родило ново недоумение – защо Бог допуска да накаже евреите, именно чрез халдеите, когато последните са по-виновни от евреите: те са жестоки, надменни, нечестиви и подобно на рибари, ловят народите в своите мрежи. Нима Бог не може да сложи край на едно зло иначе, освен чрез друго по-голямо зло (глава 1-ва)?

След известно време, пророкът, който с напрегнатост очаквал отговор, получава повеля да запише отговора с ясни букви на скрижали, за да може четящият скоро да прочете, именно: “към съмняващия се няма да благоволи Моята душа, а праведният чрез вярата си ще бъде жив”. Заедно с това Бог научава пророка, че враговете (халдеите) в свое време ще бъдат жестоко наказани и погубени за своите злодеяния: нито техните крепости, нито пък техните златни бездушни идоли ще могат да ги защитят, защото Бог не е в тях, а в Своя свят Иерусалимски храм обитава (глава 2-ра).

Пророкът, доведен в ужас от откровението за бъдещето, се обръща към Бог с молитва, в която изобразява безпределното Негово всемогъщество и изразява готовност без униние да посрещне предстоящите бедствия. Той моли Бог да помилва евреите, както някога помилвал техните прадеди, като ги спасил от египетското робство и като направил велики чудеса при въвеждането им в Обетованата земя. Пророкът предвижда бъдещата съдба на своите съвременни съотечественици, разоряването на Юдея, но заедно с това изразява надежда за спасение от Бог; макар неприятелят да опустоши всичко, да отнеме плодовете, хляба, стадата, но пророкът спокойно всичко ще посрещне, защото вярва в Бог на своето спасение и в Него намира радост и веселие (глава 3-та).

Глава 1-ва, стих 11-ти. От еврейски ще се преведе: “тогава неговият дух (на халдейския народ или на вавилонския цар) ще излезе от пределите си, ще мине чертата (на справедливостта) и ще съгреши, като направи своето могъщество свой бог”, тоест вавилонският цар, след като пороби царства и народи, разруши Юдейското царство и се прослави чрез победи, извънмерно ще се възгордее и вместо да благодари Богу за даруваните могъщество и слава, сам себе си ще обяви за Бог и ще обоготворява своята сила.

Глава 2-ра, стих 1-ви. На стражи моей стану – пророците стоели на стража, когато се отделяли от всичко земно, бодърствали духом, очиствали ума и сърцето си и в молитвено състояние, се издигали на някаква височина, като че ли на камък, на духовна крепост; в такова състояние те очаквали божествено откровение, внимавали, кога лъч от Божията светлина ще проникне в техния ум, ще ги озари и какво ще им каже Бог в техния дух. Что отвещаю на обличение – какво трябва да отговоря на онези, които недоумяват за пътищата на Божия промисъл и като че ли, протестират против Божиите разпоредби. От тези думи ясно се вижда, че въпросите и недоуменията, с които пророкът се обръща към Бог, били не негови, а на народа.

Стих 3-ти. Божието откровение трябва да бъде написано на дъска, защото съдържащото се в него пророчество се отнася към бъдеще време и скоро няма да се изпълни. Апостол Павел думите на този стих “идый приидет и не умедлит” отнася към Иисус Христос, Който ще дойде и няма да закъснее да въздаде на всички вярващи (Евреи 10:37).

Стих 4-ти. Пророчеството, изказано от Бог чрез пророк Авакум, непременно ще се изпълни, макар и не скоро. Поради това, всеки търпеливо, със спокоен дух, с истинска, жива, твърда, непоколебима вяра трябва да очаква неговото изпълнение. Нашата вяра в Бог дава живот на нашия дух, защото вярата е, която нас приближава до Него, съединява ни с Източника на духовния живот. Твърдо вярващият в Бог човек при никакви обстоятелства не се смущава, във вярата той намира разрешение на всички жизнени въпроси и с тази вяра сам живее. На пророк Авакумовите думи “праведник от веры жив будет” апостол Павел основава своето учение за благодатно оправдание чрез вярата в Спасителя, без делата на закона (Галатяни 3:11, Евреи 10:38). Според Апостола, Авакум пророчествал, че в царството на Месия за спасението се изисква жива, истинска вяра; само при такава вяра Бог дарява оправдание и спасение всекиму – и на евреина, и на халдееца. Думите на пророк Авакум могат да бъдат приложени не към отделни само личности, но и към цели народи. Историята показва, че невярващите народи изчезват от лицето на земята, а устойчиво е само обществото от вярващите – църквата.

Глава 3-та. Надписание. Молитва Авакума пророка с песнию – молитва, която трябва да се пее под акомпанимент на музикални инструменти.

Стих 2-ри. Според някои тълкуватели, думите “посреде двою животну” указват на полагането на Иисус Христос в ясли (Лука 2:7). Но в еврейската Библия тези думи ги няма.

Стих 3-ти. В еврейската Библия, вместо “Бог от юга приидет и святый из горы приосененныя чащи”, стои: “Бог идва от Теман и Светият от планина Фаран”, което е сходно с Второзаконие 32:2. Град Теман и планина Фаран били съседни със Синайската планина. Тук пророк Авакум напомня на юдеите, че, както някога Бог бил милостив към техните прадеди, като им давал закон на Синай, вършел чудеса и ги спасявал от враговете, така и в бъдеще, когато настъпи определеното време, Той отново ще дойде, като че ли от Синай, от Теман и от Фаран, ще ги спаси от робство и отново ще ги въведе в Обетованата земя – в царството на Месия. Под “горы приосененныя чащи” – от планината със сенчеста дъбрава – Православната църква разбира Божията майка, която е планина от добродетели, осенена от Светия Дух (Канон на Рождество Христово и Неделя Вайя, ирмос 4-ти), а думите “покры небеса добродетель” отнася към Христос (Ирмос 4-ти на Сретение).

Стих 13-ти. Под “помазанныя” църквата разбира християните (канон на Петдесетница, 4-та песен). По такъв начин, пророк Авакум предсказва за спасението на хората (за влизането им в Христовата църква) чрез вяра в изкупителните заслуги на Иисус Христос, без делата на закона, тоест без своите лични дела, без да се надява на своите сили.

Тази молитвена песен на пророк Авакум съставя основа на 4-тата песен от църковните канони.

___________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Авакум, на руски език и св. пророк Авакум (живял VII-VI век преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dMx

Христо Попов

Пророк Наум (от еврейски утешител) произлизал от село Елкот, поради което и се наричал елкошитянин (еврейска Библия 1:1). Според блажени Иероним село Елкот или Елкеса се намирало в Галилея. Понеже Израилското царство във времето на пророк Наум не съществувало, вероятно, той е живял в Юдея и може би, в Иерусалим, още повече, че речта си той обръща към Юдея (1:15). За времето на неговото пророческо служение няма преки указания в книгата му и то трябва да се определи от нейното съдържание.

Пророк Наум говори за окончателното разрушение на столицата на Асирийското царство – Ниневия (1:9); ще рече, той живял по-рано от 606 година, в която се предполага да е станало разрушението на тази столица. За Израилското царство, което било разрушено от асирийци в 722 година, пророкът съвсем замълчава: то като че ли не съществува. В своята книга той говори, че врагът – асирийският цар, вече минал по Юдея, отдалечил се от нея и тя сега свободно може да празнува своите празници, защото бедствието от асирийци няма вече да се повтори (1:15). Освен това, от съдържанието на неговата книга се вижда, че нему била известна книгата на пророк Исаия (Исаия 10:27 срв. Наум 1:13; Исаия 13:16; срв. Наум 3:10; Исаия 24:1; срв. Наум 1:4-5; Исаия 47:2-3; срв. Наум 3:5; Исаия 51:19; срв. Наум 3:7; Исаия 52:17; срв. Наум 2:1). Въз основа на тези указания, дейността на пророк Наум тълкувателите отнасят към времето на юдейския цар Манасий и повод за произнасяне пророчеството считат пленяването на този цар от асирийци. Действително, когато асирийци взели в плен безбожния юдейски цар Манасий и окован, го откарали във Вавилон (2 Паралипоменон 33:11), опечаленият народ, обкръжен от врагове и не виждайки за себе си отникъде помощ, в пленяването на своя цар трябвало да види предвестие на своето пленяване от вавилоняни, предсказано от пророк Исаия (глава 39) и Михей (4:8-10) и постоянно да очаква асирийските войски. Тогава, именно, се раздал гласът на пророк Наум: “бедствието вече няма да се повтори; празнувай, Юдео, твоите празници: няма повече да минава по тебе нечестивият” (1:9-15). “Сега, казва Бог, Аз ще съкруша неговия ярем, лежащ върху тебе; и твоите вериги (на твоя цар) ще разкъсам” (1:13). В плена Манасий се разкаял и Бог го възвърнал на царството му в Иерусалим, след което той захванал да служи на истинския Бог (2 Паралипоменон 33:13-18).

По такъв начин, времето на пророк Наумовата дейност съвпада с годините на Манасиевото царуване (698-643). Паметта на св. пророк Наум се празнува на 1 декември.

Съдържание на книгата

Предмет на Наумовото пророчество служи Божието определение за окончателната гибел на Ниневия, а заедно с нея и на цялото асирийско царство. Пророчеството е изложено в 3 глави: в 1-ва се съдържа Божието определение за гибелта на Ниневия; във 2-ра – изпълнението на това определение и в 3-та – причините на нейната гибел.

Божието определение за гибелта на Ниневия пророкът започва с величествено описание свойствата на Иехова, Бога ревнител, Който, макар и дълго да търпи беззаконията на хората, в същото време, по Своето правосъдие, не оставя ненаказани греховете и по Своето могъщество, привежда Своите определения в изпълнение. Ето защо, надяващите се на Него ще бъдат избавени от бедствия, а за противещите се на Неговата свята воля няма спасение. Юдеите ще бъдат избавени от нещастието, а асирийци, макар и да са могъщи, окончателно ще бъдат изтребени заедно със своите идоли. Пророкът вече съзерцава с духовни очи изпълнението на Божия съд и вече чува гласа на глашатай по юдейските планини, призоваващ евреите спокойно да празнуват своите празници и да изпълняват дадените Богу оброци (глава 1-ва).

Бог ще разруши Ниневия и чрез това ще възстанови унищоженото от нея величие на Яков. Ето вече нейните стени са обсадени; тя е превзета от неприятелите, които грабят несметните ѝ богатства, а жителите ѝ откарват в плен. Безвъзвратно загива считалото се досега непристъпно леговище на лъвовете, напълнено с богата плячка; сложен е край на страшната Ниневия: гласът на нейния глашатай, викащ за подчиняване под Асирия, няма вече да се раздава между народите (глава 2-ра).

Причините на това са, че Ниневия е град кръвен – тоест в него се извършват убиства, – вероломен и разбойнически; тя като красива блудница продавала народите в своето блудстване, за което Бог ще я обезслави и опозори, така че всички, които я видят, ще побегнат от нея и с изумление ще говорят: нещастната Ниневия! Кой ще я оплаче? Нейните крепости ще бъдат като смокиня с добре узрели смокини; само да се разтърси дървото и те ще паднат в устата на ядещия. Тя не може да се надява на своите войници, защото във време на обсадата те ще се уплашат като жени, а многочислената ѝ войска ще се разлети като скакалци при изгряване на слънце. Пороците на Ниневия са толкова много, че нищо не може да ѝ помогне и да я излекува. Тя, за удивление на всички, ще загине. Падането на Ниневия ще бъде радостен празник на земята за всички народи, които, изумени от важността на неочакваното събитие, весело ще ръкопляскат и от сърце ще се радват. Никой няма да пожалее за Ниневия, защото няма народ, който тя да не е обидила, мъчила и поробвала (глава 3-та).

Глава 1-ва, стих 8-ми. И в потопе пути скончание сотворит, от еврейския текст – чрез силен разлив на водите Той ще произведе разрушение, тоест Ниневия ще бъде разрушена чрез силно наводнение на река Тигър. Стих 11-ти. Тук се има предвид асирийският цар Сенахерим, който с многобройна войска нахлул в Юдея, превзел някои градове, решил да превземе Иерусалим и изрекъл хула на Бога, считайки Го безсилен. Стих 12-ти. Бог говори на Ниневия: макар ти, Ниневио, да владееш много народи и царства, като че ли владееш много води, обаче, всички твои владения ще бъдат разделени между враговете и ти сама, като запустееш, ще бъдеш забравена от всички. Стих 13-ти. Тук Бог говори на юдеите, утешавайки ги с освобождението от асирийското робство.

Глава 2-ра, стих 2-ри. Този стих от еврейски ще се преведе: Иехова ще възстанови величието на Яков и величието на Израил, понеже грабителите ги ограбили и клончетата им изпочупили, тоест асирийци, като разбойници и грабители, вмъкнали се в Божието лозе (Палестина) и всичко унищожили.

Глава 3-та, стих 1-ви. Не осяжется ловитва – плячката, грабителски спечелена от никого не бива закачана, тоест постоянно пребъдва в Ниневия, не излиза от нея.

Стих 4-ти. Ниневия с всевъзможни хитрости и коварни договори привличала към себе си народите, подчинявала ги под своята власт, а след това вече разполагала със съдбата им по свой произвол.

Стих 8-ми. От еврейски ще се преведе така: “нима ти, Ниневио, си по-добра от Но-Амон, който, както и ти, се намира при река или канали? Водите бяха около него, морето беше негова ограда и стена”. Под Но-Амон се разбира знаменитият в древността град Тива или Диосполис в Горни Египет; в този град се намирало знаменитото прорицалище на идола Амон. Във времето на Херодот той се славел като глава на градовете в света. Бил разположен между притоците и каналите на река Нил, обкръжен от всички страни с води. Река Нил служела за него като градска стена и го защитавала от нападение на неприятелите. Обаче и този велик град бил разорен, а жителите му били преселени. Падането на този град могло да бъде указано за пример на град Ниневия.

Стих 16-ти. “Търговците у тебе са повече от звездите на небето: те като скакалци ще се пръснат по разни страни, без да се погрижат за спасение на отечеството”.

Стих 17-ти. Смесник – съюзник; пруг и акрида – два рода скакалци.

Изпълнение на Наумовото пророчество за падането на Ниневия

Проповедта на пророк Иона отсрочила гибелта на Ниневия само за 200 години. Нечестието отново се е усилило у ниневийци и викало за отмъщение от небето. При неразкаяността на жителите Бог чрез пророк Наум окончателно определил да погуби Ниневия. Изпълнители на този Божи съд над Ниневия били Киаксар, мидийски цар и Набополасар, вавилонски цар. Войските на съюзните царе цели три години обсаждали укрепения град без никакъв успех. Най-после през пролетта на третата година враг на града се явила самата река Тигър: през една нощ силно наводнение разрушило градската стена над реката на твърде дълго разстояние (3:14). Асирийският цар се отчаял и когато обсадителите се вмъкнали в града, той сложил голям дръвник в самия дворец, събрал всичкото злато, сребро, царски одежди, повикал своите наложници и евнуси и изгорял заедно с тях (3:15). Огромното количество злато и сребро победителите изнесли от Ниневия в Екбатан и Вавилон, а ограбеният град бил предаден на пламъка (срв. 3:13-15) и оттогава не бил издигнат. Това събитие станало в 606 година преди Рождество Христово.

________________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Наум, на руски език и св. пророк Наум (живял VII-VI век преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dMb

Христо Попов

Пророк Иона (от еврейски гълъб) бил син на Аматий (1:1). Тълкувателите обикновено го отъждествявали с онзи Иона, за когото се говори в 4-та книга Царства. Писателят на последната, повествувайки за царуването на Йеровоам ІІ, говори: “Той (Йеровоам) възстанови пределите на Израилското царство от входа на Емат до пустинното море (Мъртво), по думите на Господа, изречени чрез Неговия раб Иона, син Аматиин, пророк от Гетаховер” (4 Царства 14:25). Ще рече, пророк Иона по своя произход бил галилеянин, понеже град Гетаховер се намирал в Завулоново коляно; пророческото си служение прекарал в Израилското царство, където предсказал за щастливите войни на Йеровоам ІІ със сирийци и в Ниневия, столица на Асирийското царство. Понеже неговото пророчество за възстановяване древните предели на Израилското царство се изпълнило при Йеровоам ІІ, то, очевидно, било произнесено по-рано от това време, вероятно при Йеровоамовия баща Йоас, или пък в първите години от царуването на Йеровоам ІІ (царувал от 824-783 година), когато Израилското царство в продължителната война със сирийците не могло да вземе решително надмощие над последните и имало нужда от ободряване и подкрепване чрез някакво известие за благополучния край на започнатата война. Към това, именно, време (царуването на Йеровоам ІІ) тълкувателите и отнасят отиването на пророк Иона в Ниневия с проповед за покаяние. По предание, пророкът, след като изпълнил божественото поръчение за Ниневия, върнал се в своя роден град Гетаховер, където и умрял. Паметта на св. пророк Иона се празнува на 22 септември.

Състояние на Асирийското царство и Ниневия във времето на пророк Иона

Ниневия, в която пророк Иона бил пратен от Бог да проповядва, била столица на Асирийското царство. По свидетелството на книга Битие 10:11, тя била построена от Хамовия внук Нимрод, приблизително 2230 година преди Рождество Христово. По предание, записано от Страбон, Ниневия много по-късно (1230 година преди Рождество Христово), била отново построена, укрепена и украсена от Семирамида и Нин, които имали намерение да я построят така, че никой град в света да не може да се равнява на нея нито по обширност, нито по великолепие. Действително, книгата на пророк Иона представя Ниневия за много голям град (1:2; 3:3), в който само младенци, които не умеели да различават дясна ръка от лява, имало 120 хиляди (4:11). По свидетелството на Страбон, Ниневия била по-голяма от Вавилон. Над построяването ѝ се трудили 1½ милион работници в продължение на 8 години. Диодор Сицилийски говори, че това бил най-великолепният и най-обширният от древните градове, обкръжен с високи (до 45 аршина), дебели (три колесници наред могли по тях да вървят) и дълги (95 километра) стени, върху които имало 1500 стражарски кули. Благодарение на обичая у асирийци, по сила на който всеки нов цар бил длъжен да построи нов дворец, в Ниневия имало множество великолепни дворци, от които всеки бил укрепен с ровове и обкръжен с обширни разкошни градини.

Първоначалната история на Асирия още не е известна. Валаам в свое време говорел за асирийския народ като за самостоятелен (Числа 24:22-24). На асирийските паметници от X-ти и IX-ти векове преди Рождество Христово се споменават войнствени царе, при които Асирия била страшна за съседните народи, в това число и за израилтяните. Според асирийските паметници, в числото на 12-те царе, победени от Салманасар ІІ, бил и Ахав, израилският цар; върху обелиска на Салманасар е изобразен Ииуй, поднасящ му дарове. От това може да се заключи, че в политическо отношение Асирийското царство във времето, когато пророк Иона отишъл в Ниневия, се намирало в цъфтящо състояние. Но не такова било то в религиозно-нравствено отношение: “злодеянията му стигнаха до Мене” – говори Бог (1:2), и, навярно, те били големи, щом градът бил застрашаван от гибел. В книгата на пророк Иона не са указани греховете на ниневийци; според другите пророци корен на всички злини било гордото и самолюбиво съзнание на своето достойство и значение: “Аз съм, и няма други освен мене” (Софония 2:15), – казвал за себе си град Ниневия. За ниневийци нямало нищо свято и те в живота си се ръководели от груби инстинкти и страсти. По свидетелството на пророците Софоний и Наум, главните пороци на ниневийци били: изнеженост, разврат, грабителство, жестокост, угнетяване подчинените народи, безмерна жажда към завоевания (Софония 2:13-15; Наум 2:8-12; 3:1-6). С такива пороци, без съмнение, били те и във времето на пророк Иона; на тях кратко се намеква в разпоредбата на царя, щото ниневийци при поста и покаянието да се отвърнат “от своя лукав път и от неправдата на своите ръце” (3:8). Развратът и сладостратието били освещавани от самата религия – от култа (обожаването) на Ваал, Астарта и небесните звезди. По неопределеност на асирийски цар проповядвал пророк Иона в Ниневия. Повече от тълкувателите мислят, че това бил Сарданапал, понеже този цар по време е по-близък към израилските царе Йоас и Йеровоам ІІ, при които живял пророк Иона. При Сарданапал царувало най-голямо нечестие, пример за което подавал сам той, а поради това понятно става и изобличаването на ниневийци в нечестие или злоба, викаща до небето. Но нравственото чувство не съвсем заглъхнало у ниневийци: проповедта на пророк Иона предизвикала у тях искрено разкаяние, което временно ги е спасило от гибел.

Съдържание на книгата с изяснения

По съдържание, книгата на пророк Иона представя от себе си исторически разказ за отиването на пророка в Ниневия, именно – какво се е случило с пророк Иона по пътя за Ниневия и какво станало с последната. Книгата се състои от 4 глави: в 1-ва се изобразява Божият съд над неизпълнилия своето призвание пророк; във 2-ра се излага благодарствената молитва на каещия се пророк за своето спасение; в 3-та се говори, как спасеният пророк изпълнил своето назначение сред ниневийци, в 4-та се изправя понятието на пророка за Божията слава чрез чудо, извършено от Бог над тиквено растение.

Бог заповядал на пророк Иона да отиде с проповед в Ниневия и да извести гибелта на този град, в случай че жителите му не се покаят. След като получил тази заповед, пророк Иона решил да не изпълни Божието поръчение и избягал по море в Тарсис. По пътя Бог дигнал страшна буря в морето. Мореплавателите в ужас започнали да молят боговете си за спасение от смъртната опасност, след това разбудили заспалия Иона и него също заставили да се моли на своя Бог за спасение. Когато бурята и след това не се прекратила, всички дошли до мисълта, че Бог дигнал буря за греховете на някого от тях, затова те потърсили виновния с жребий и жребият се паднал на Иона. Пророкът чистосърдечно изповядал своята вина и сам предложил да го хвърлят в морето, за да утихне то. Въпреки това Ионино предложение, пътниците пак продължавали да се опитват да доближат към брега, но не могли. Тогава те хвърлили Иона в морето и бурята веднага утихнала (1-ва глава).

По Божие повеление, Иона бил погълнат от кит, в утробата на който той бил запазен жив чрез Божията сила. Тук, в утробата на кита, пророкът се обърнал към Бог с молитва, в която изобразява своето крайно бедствие и, в предсмъртна агония, моли Бог да му съхрани живота, като обещава след избавянето да Му принесе жертва с хвалебни песни и с изповядване Неговите чудеса и благодеяния. Молитвата на Иона била чута. След тридневно държане, китът, по Божия заповед, изхвърлил пророка на суша (глава 2-ра).

Тогава последвало второ повеление на Иона от Бог да отиде в Ниневия и да проповядва така, както му е било заповядано отпърво; пророкът, научен от опит – колко е пагубно да се противи на Божията воля, отишъл в Ниневия и започнал да проповядва. Проповедта му имала пълен успех: ниневийци още първия ден назначили всеобщ пост, всички се облекли във вретища и искрено се покаяли. Бог видял тяхното истинско разкаяние, тяхното решение да оставят предишния нечестив път и отменил определеното наказание (глава 3-та).

Иона не само не се зарадвал на това обръщение на ниневийци, но напротив – твърде много се огорчил и смутил, като се боял, да не излезе лъжепророк; но седейки в своята колибка срещу града, той все още очаквал гибелта на Ниневия. Бог вразумил Своя малодушен раб чрез едно растение, което, по Божия заповед, в една нощ израснало и със своите листа покрило колибата на пророка, а в другата нощ било подядено от червей и изсъхнало. Колкото пророкът преди се порадвал на растението, което го защитавало от слънчевия пек, толкова след това се огорчил, като го видял изсъхнало и себе си изложен на горещото слънце. Тогава Бог, за да вразуми напразно оскърбения пророк, му казал: ако тебе ти е жал да се лишиш от едно сенчесто растение, над което никак не си се трудил, как Аз да не пожаля Ниневия, такъв велик град, в който се намират 120 хиляди само невинни деца, неумеещи да различават дясна от лява, и грамадно множество безсловесни животни, непричастни във вината на хората? (Глава 4-та).

Глава 1:2. Взыде вопль злобы его ко мне – греховете на ниневитяни се размножили до крайност и гръмко, без думи, изисквали праведния Божи съд.

Стих 3-ти. Тарсис – финикийска колония в южна Испания; бежати от лица Господня – от изпълняване поръчението, дадено от Бог. Иоппия – Яфа в Палестина, пристанищен град на Средиземно море.

Стих 4-ти. Някои тълкуватели предполагат, че бурята в морето била само за кораба, в който плувал Иона, а другите кораби, които плавали по това време, спокойно се носели от попътни ветрове. “Да бе тази буря, казва блажени Теодорит, обща за всички, то мореплавателите не щяха да хвърлят жребий да узнаят причината на бурята, защото виновникът можеше да пътува и в друг кораб”. Но в свещения текст не се говори за други кораби и бурята се представя, че е била въобще в морето, но не и в някоя само негова част.

Стих 5-ти. На кораба се намирали от разни страни и от разни народности езичници, които имали своя религия и свои богове. Изметание сотвориша сусудов – изхвърлили в морето тежките вещи, както това обикновено правят мореплавателите във време на силна буря (срв. Деяния на светите апостоли 27:18, 38).

Стих 6-ти. Что ты храплеши – какво си се разхъркал? Да се спи в един такъв момент, когато предстои неминуема гибел и когато всички в ужас се молят за нейното отвръщане, е твърде оскърбително. Ето защо, сънят на Иона възмутил кормчията (началника на кораба), който, не без укор, разбудил пророка и го заставил да се моли на своя Бог за спасение от потъване и гибел. Угризван от съвестта, поразен от скръб, пророкът бил потърсил утешение в съня. Според блажени Теодорит, това не бил обикновен, прост сън, а такъв, какъвто бива след силни душевни смущения, от които нервите ослабват, тялото изнемогва и има нужда от дълбок сън за възстановяване силите. В такъв дълбок сън се намирали, според евангелист Лука и Христовите ученици в Гетсиманската градина, които спели “от печали” (22:45).

Прочетете още „Книга на пророк Иона. Сведения за пророка; време на неговия живот и отиване в Ниневия*“ →

Христо Попов

Пророк Авдий (от еврейски Божи раб) сам не дава никакви сведения за себе си. Повод за да пророчества му послужило участието на едомяни в разграбването на Иерусалим от “чужденци” (стихове 11-14). При това събитие едомяни не само изказвали своето злорадство над юдеите, но грабели и убивали тях заедно с другите врагове. За да може да се окаже времето на Авдиевото пророческо служение, трябва, въз основа на старозаветните исторически книги, да се определи – кои са били тези “чужденци”, които ограбили и кога ограбили Иерусалим.

Разграбване на Иерусалим е станало 4 пъти: 1) от египетския фараон Сусаким в 5-тата година от царуването на Ровоам, 2) от аравитяни (араби) и филистимци в дните на Йорам, 3) от израилския цар Йоас, при Амасий и 4) от вавилоняни при юдейските царе Йоаким, Йехония и Седекия, при когото бил Иерусалим окончателно разрушен.

Първото разграбване не можем да подразбираме в книгата на пророк Авдий, защото свещените историци (2 Паралипоменон 12:13), като преброяват народите, извършили това разграбване под предводителството на Сусаким, не споменават за едомяни. Също така не можем да подразбираме и разграбването на Иерусалим от Йоас, защото израилтяните били родствен народ на юдеите, а тук е казано, че разграбването е станало от чужденци; освен това, както и при първото разграбване, никак не се споменава за едомяни. Някои тълкуватели разграбването на Иерусалим, за което говори пророк Авдий, отъждествяват с разграбването, извършено от вавилоняни, като се основават на 2 Ездра 4:45, където изрично се говори, че едомяни изгорили храма (иерусалимски), когато Юдея била опустошена от халдеите, и на Псалом 136:7, където е казано, че Едомовите синове помагали на халдеите да разрушат Иерусалим и със злорадство им викали: истощайте, истощайте до оснований его”. Но това не може да се приеме, понеже от Йоил 2:32, където е процитирано пророчеството на Авдий за спасението от Сион (стих 17), Иерусалим бил разграбен от аравитяни, а с последната дума библейските писатели обозначават всички народи, които живеели на изток и юг от Юдея, следователно, и едомяни; 2) по свидетелството на 2 Паралипоменон 21:17, неприятелите не се ограничили с разграбване на съкровищата, а унищожили целия царски род, с изключение на Охозий; отслабването на царския дом влизало в политиката на едомяни – да обезсилят Юдея, от която току-що се отделили; и 3) пророк Амос, който пророчествал в първите години от царуването на Озия (Амос 1:1), предсказва Божи съд над едомяни за тяхната вражда против Яков (1:11); но друго по-близко основание, освен изложеното в 2 Паралипоменон 21:16-17, за това Амосово пророчество в историческите книги няма.

По такъв начин, повод за произнасяне пророчеството на Авдий за Едом послужило разграбването на Иерусалим при Йорам от едомяни, араби и филистимци, а времето на неговото служение съвпада с годините от царуването на юдейския цар Йорам (889-884). Това се потвърждава и от юдейските предания, които отъждествяват пророк Авдий ту с началника на Ахавовия дворец Авдий, който скрил пророците от Йезавел (3 Царства 18:3-16), ту с третия петдесетник на Охозий, пощаден от пророк Илия, след като първите два били изтребени чрез огън (4 Царства 1:13-16), ту с мъжа на сунамката, в чийто дом живеел пророк Елисей (4 Царства 4:8-37), ту с Йосафатовия царедворец Авдий или Овадий, когото царят провождал да разпространява в Юдея благочестието чрез четене и обясняване на Моисеевия закон (2 Паралипоменон 17:7). И преданията, значи, отнасят живота на пророк Авдий към времето на царуването на Ахав и неговите синове (918-889). Понеже пророк Авдий написал книгата си по повод разграбването на Иерусалим, той, предполага се, пророчествал в Юдейското, а не в Израилското царство, за което никак не споменава. Паметта на св. пророк Авдий се празнува на 19 ноември.

Съдържание на книгата

Книгата на пророк Авдий съдържа пророчество за Едом. Когато Бог ще произвежда всемирния съд, Едом ще загине, а Сион ще се спаси. От начало пророкът описва бедствията, които ще постигнат Едом (стихове 1-9), после обяснява причините на Божия съд над него (стихове 10-16) и най-накрая предсказва за спасението на Сион като следствие от съда над Едом (стихове 17-21).

Бог определил – казва пророкът, – да разори Идумея и да изтреби нейните жители, а за извършване на това определение Той сам възбужда враговете да наченат опустошителна война против Едом. По Божие устроение едомяни, макар да били незначителен и, даже, в сравнение с египтяни и вавилоняни, нищожен народ, оставали независими. От това те се възгордели до самоизлъгване, особено пък като живеели по непристъпните канари. Но никакви височини няма да ги спасят: ако те се издигнеха като орел, ако си построеха жилище и между небесните звезди, то и оттам щеше да ги свали Бог и предаде в ръцете на пленителите. Враговете не само ще свалят тях от високите планини, но и ще разорят жилищата им и цялата едемска страна и то не така, както крадците разоряват домовете и лозята: крадците и разбойниците грабят само онова, що им се понрави и падне под ръка, а враговете на едомяни нищо няма да оставят, всичко ще отвлекат, даже и скритите богатства. Във време на бедствията едомяни не ще могат с нищо да се защитят, защото Бог ще отнеме разсъдъка на техните мъдреци, така че и най-храбрите и неустрашими темански (идумейски) войници ще се убоят (1-9). Такава участ е определена на едомяни за техните враждебни действия спрямо избрания Божи народ, задето те се съединявали с враговете на юдейския народ и заедно с тях опустошавали Юдея, разрушавали Иерусалим, радвали се при загиването на своите братя, грабели тяхното имущество, бягащите от тях убивали или пък ги хващали и предавали на неприятеля. За всичко това и с тях ще бъде постъпено така, както те постъпили с юдеите: Идумея ще бъде опустошена, а нейните жители изтребени. Заедно с едомяни ще изпият чашата на Божия гняв всички врагове на юдейския народ, за които и памет не ще остане на земята (10-16). Тогава евреите, след като се върнат от асиро-вавилонския плен, не само ще завземат своите предишни владения, но далеч и широко ще се разпространят, ще завладеят земята на своите врагове, като изтребят последните. Тогава, именно, юдеите ще отмъстят на своите заклети врагове – едомяни и ще ги изтребят, както огънят изтребва сламата или сухата тръстика. Израилтяните ще се разпространят във Финикия до Сарепта, а иерусалимци ще завземат южните градове. На планина Сион, която ще бъде света, ще се открие спасение; от нея ще излязат спасените, за да отмъстят на Исавовата планина (на езичниците), и тогава ще настъпи царството на Иехова (стихове 17-21).

Стих 1. Идумея или Едом значи народ, произлязъл от Исав, който бил наречен Едом (червен), защото продал на брат си Яков първородството за лещена (червена) чорба (Битие 25:30). Пророкът по-нататък (стих 9) същия народ нарича още Теман, по името на Исавовия внук Теман (Битие 36:11). Потомците на Теман живеели в една идумейска провинция, която носела име Теман. В Идумея имало и град Теман. Идумеите живеели на планина Сеир и заемали пространството на юг от Ханаанската земя до Ейлатския залив на Червено море. Слух – Божие определение.

Стих 3. Презорство – гордост; в пещерах каменных – в планинската страна Едом.

Стих 5. Довольных себе – което им е нужно и се понрави.

Стих 7. Допредел испустиша тя вси мужи завета – съюзниците, боейки се от твоите врагове, зад границите на своята страна ще изгонят твоите посланици; под мужие мирницы както и мужие завета се разбират съюзниците на едомяни – халдейци.

Стих 8. Идумеите или едомяни се славели със своята мъдрост. Някога в Идумея е имало знаменити мъдреци, като например Иов и неговите другари (Иов 4:1; 8:1; 20:1; срв. Иеремия 49:7; Варух 3:22-25).

Стих 10. Посечения ради – поради избиване с меч.

Стих 11. Чуждии – иноземци, чужденци; силу его – войска, богатство, имущество; вергоша жребия – на всичко, което намерили в Иерусалим, хвърлили жребий за дележ.

Стих 12. Не презриши дне – не гледай злорадостно на братовите ти страдания в деня, когато тържествуват враговете над него.

Стих 19. В нагеве – на юг; в раздолии – в равнината.

Стих 20. Преселения начало – връщането от плен.

Божият съд над едомяни се изпълнил в старозаветните времена, когато асирийци и вавилоняни опустошили страната, а римляни унищожили и самата памет за Едом като за отделен народ. Иоан Хиркан (130 година преди Рождество Христово) принудил едомяни да се обрязват и да изпълняват Моисеевия закон, така че изчезнало религиозното различие между тях и юдеите; в това време Яков бил, по думите на пророк Авдий, пламък за Едом. Но понеже Авдиевото пророчество има и всемирно значение – Едом е тип на всички враждебни на Божието царство народи, и съдът над него е съд над всички врагове на последното – то неговото изпълнение трябва да отнесем към новозаветните времена. Със Своето учение и смърт Иисус Христос произвел съд над света, победил злото и основал Своето царство или църква, обземаща всички народи. Дом Яковль служи тип на всички народи – юдеи и езичници, които познали Бог. Обещаната земя и нейните дялове служат като образ на онези блага, с които ще се ползват вярващите на земята. Окончателен съд ще бъде произведен след второто пришествие на Христос, когато бъдат победени всички Негови врагове.

________________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Авдий, на руски език и св. пророк Авдий (живял IX-VIII век преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dLl

Христо Попов

Пророк Амос (от еврейски бреме), както сам свидетелства (1:1), произлизал от град Текуи, който се намирал в Юдиното коляно, 15 километра на юг от Иерусалим. Преди да бъде повикан на пророческо служение, той бил пастир и прехраната си изкарвал от пасене стада и събиране диви смокини. Бог го взел от гората и го пратил да пророчества във Ветил, център на езическото нечестие, където бил златният телец и главното негово капище. Нямайки възможност да се противи на Божието повеление (3:8), пророкът се явил в Израилското царство, но неговата проповед още в самото начало срещнала силно и враждебно противодействие от страна на жреците – служителите на златния телец. Ветилският жрец Амасий отпърво наклеветил пророка пред цар Йеровоам ІІ, като го представил за човек твърде опасен не само за религията (която е била служение на телците), но и за благосъстоянието на царя и държавата, а после, като не успял в лъжливия донос, сам взел да уговаря пророка да си отиде в своето отечество – Юдейското царство. Но пророкът не послушал неговия хитър съвет и му предсказал безчестие и погибел на цялото му семейство и смърт в плена (7:10-17). По предание, записано у св. Епифаний Кипърски, синът на Амасий затова предсказание така силно ударил пророка между веждите с тояга, че той едва жив бил докаран у дома, в Текуи, където скоро и умрял. Паметта му се празнува на 15 юни.

Времето на своето пророческо служение Амос определя в надписа на книгата си, където казва, че пророчествал в царуването на израилския цар Йеровоам ІІ и юдейския Осий. Понеже в 9:11 пророкът говори, че Юдейското царство твърде много обедняло и заприличало на “паднала, полуразрушена скиния”, а такова то било в първите години от царуването на Осий, до победоносната война с Идумея, то Амос пророчествал, приблизително, от 809-805 година преди Рождество Христово.

Състояние на Израилското царство във времето на пророк Амос

Израилското царство при Йеровоам ІІ в политическо отношение се намирало на върха на славата и могъществото. Йеровоам ІІ, с Божия помощ, победил и подчинил на север сирийците, превзел тяхната столица Дамаск, разпространил властта си върху народите от Ливан до Ефрат; на североизток владенията му се простирали до Емат, на югоизток до Мъртво море. По думите на пророк Амос, Израилското царство в негово време, по своето пространство и политическо значение, стояло много по-горе от сирийското, персийското и филистимското царства (6:2).

В противоположност на това цъфтящо политическо състояние, нравственото и религиозно състояние на Израилското царство било твърде печално. Военните успехи, като обогатили страната, развили в народа страст към разкош и чувствени удоволствия. Управителите и богаташите прекарвали времето си в пиршества (6:12-15), построявали си великолепни зимни и летни домове (3:12-15) и за своето обогатяване, си служели с всевъзможни средства – притесняване на бедните, насилие, неправосъдие, измамване в търговията и други (2:5-8; 5:11-12; 8:4-6). Религията вече не могла да поддържа нравствеността на народа. Култът на телците, незаконен сам по себе си, изгубил всякакъв смисъл. Жертви принасяли, празнували съботите и другите празници, но нравствения закон не изпълнявали, потъпквали съд и правда. Наред с култа на телците бил широко разпространен и чувственият култ на Ваал и Астарта, който не само отговарял на склонността на народа към чувствените удоволствия и наслади, но и освещавал тази склонност, възвеждайки пиянството и разврата в степен на богослужебни действия. Горди от победите, израилтяните приписвали тях не на Божията помощ, а на собствената си сила: “не крепостию ли нашею имами роги”, тоест не сами ли си придобихме сила и могъщество? – казвали те. Йоиловото пророчество за месианския съд те разбирали посвоему: бедствията на съда, мислели те, ще постигнат само езичниците, а тях очаква спасение, и някои от тях желаели скорошно настъпване на “деня Господен” (9:10; 5:18-20). На Божиите пророци, които възвестявали съд и ги изобличавали в грехове, забранявали да пророчестват (2:12) и ги гонели от своето царство (7:10-13).

При такива условия прекарал своето служение пророк Амос. Облечен с божествена сила, той смело изобличавал пороците на народа, говорел, че израилтяните са узрели вече за съд, и разяснявал, че Йоиловото пророчество за настъпване на деня Господен се отнася и към тях: и тях, като езичниците, ще ги постигнат бедствия.

Език на пророк Амосовата книга

Книгата на пророк Амос се отличава от другите пророчески и свещени книги със своя прост, безискуствен и простонароден език. Обикновено, всеки човек в езика си употребява изрази, заимствани от неговото занятие. Както у философите на устата винаги са Сократ, Платон, Аристотел, у ораторите – Демостен, Цицерон, а у поетите – Омир и Вергилий, така и у пророк Амос езиковите обрати, подобията, сравненията и пословиците са заимствани от предишния негов овчарски живот. Така, например, гласа на Бог той сравнява със страшния рев на лъва (3:8), нещастието изобразява под вид на голяма суша, при която Кармил изсъхва до върха си и не остават никакви пасбища (1:2; 4:7); силата и величието на народите представя под образ на грамадни кедри и дъбове (2:9); изнежените и безнравствени израилски жени уподобява на буйни, свирепи васански крави (4:1); неотразимите бедствия представя под вид на неизбежна среща с лъв или мечка (5:19); а малобройността на спасяващите се от плена представя под вид на отнемане изядените крака и долната част на ухото от челюстите на лъв (3:12). Изобщо, в речта си пророк Амос е оригинален, неподражаемо прост и в същото време изящен, убедителен и силен.

Съдържание на книгата

Главна мисъл на книгата е: предсказаният от пророк Йоил месиански съд над езичниците ще постигне и Израилското царство. Съдържанието се състои от три части: въведение (1:1-2:5), изобличителни речи (2:6-6:14) и пророческо-съзерцателни речи (7-9).

Въведение. Глава 1:1-2:5

Във въведението пророк Амос изброява съседните на Израилското царство народи, които ще постигне Божият съд. Те са: сирийци, филистимци, тиряни, идумеяни, моавитяни, амонитяни и юдеите. Изпълнителите на този Божи съд, както показва историята, били асирийци, вавилонци и римляни.

Думите на първия стих: “словеса Амосова, яже быша в Кариатиариме от Текуи” са навярно преведени от еврейски; трябва да се преведат: “Думи на Амос, който произлизал от текуйските овчари”. Вместо “о Иерусалиме”, трябва, съгласно с еврейския текст и съдържанието на книгата, “о Исраиле”.

Прочетете още „Книга на пророк Амос. Сведения за пророка*“ →

Христо Попов

Пророк Йоил (от еврейски Иехова е Бог) в своята книга не дава почти никакви сведения за себе си. Той посочва само това, че бил син на Ватуил, но кой бил този Ватуил – е неизвестно. Според едно древно старозаветно предание записано у св. Епифаний, пророкът произлязъл от Рувимово коляно, от град Бетара. Той пророчествал, както се вижда от съдържанието на книгата му, в Юдейското царство, а не в Израилското: той иска събирането на народа в храма за покаяние (1:14; 2:17), говори за Сион, Иерусалим и Юда и не споменава за Израилското царство. Паметта му се празнува на 19 октомври.

Времето на пророческото служение на Йоил се определя чрез сравняване съдържанието на неговата книга с онова на другите старозаветни книги. Пророк Амос, който пророчествал в Израилското царство в дните на юдейския цар Озий и израилския Йеровоам ІІ (810- 783), започва и завършва своята книга с думите на Йоил: “Господь от Сион возглагола и от Иерусалима даде глас свой” (Амос 1:2; Йоил 3:16); в своята книга той опровергава неправилното разбиране от неговите съвременници израилтяни пророчеството на Йоил за месианския съд. Това показва, че пророк Йоил е живял много по-рано от пророк Амос и юдейския цар Озий. Представяйки месианския съд под образ на съд над народите, известни със своята вражда против Сион, пророк Йоил не слага в тяхното число сирийците, които във втората половина от царуването на Йоас опустошили Юдея, заплашили Иерусалим и когато само с голям откуп от съкровищата на храма и царския двор Йоас сполучил да спаси свещения град (4 Царства 12:17-18; 2 Паралипоменон 21:23-24). Ако пророк Йоил бе знаел това важно събитие, той непременно в числото на Сионовите врагове би поставил и сирийци, а щом това не прави, значи, той живял по-рано от втората половина на 40-годишното Йоасово царуване (877-838). Понеже в своята книга пророк Йоил говори, как неприятелите разграбили Иерусалим, пленили съкровищата на храма, хвърлили си жребий върху евреите и продавали последните на елините, което нещо станало при Йорам, то животът на пророка съвпада с последните години от царуването на Йорам и с първата половина от царуването на Йоас. А понеже, от друга страна, пророкът в своята книга не укорява съвременниците си в идолослужение и груби пороци, което нещо не могло да бъде при Йорам, Охозий и Готолия, и не споменава нито за цар, нито за велможи, а представя, че свещениците и левитите управляват народа, това показва, че той пророчествал във времето на малолетния цар Йоас, когато начело на управлението стоял ревнителят на благочестието – първосвещеник Иодай. По такъв начин, пророк Йоил прекарал своето служение приблизително от 875-858 година до Рождество Христово.

Състояние на Юдейското царство във времето на пророк Йоил

През пророческото служение на Йоил в Юдейското царство владеели мир и спокойствие. С възцаряването си Йоас (877 година ) разрушил храма на Ваал, изпочупил неговите истукани, съборил жертвениците и възстановил истинското благочестие. Първосвещеник Иодай привел храмовото богослужение в такъв ред, какъвто бил установен от Давид (4 Царства 11:14); по-късно, когато усърдният покровител на истинското богослужение – Йоас, станал пълнолетен, той възобновил храма. Доколко народът бил религиозен, се вижда от това, че не броели и не проверявали, даже, среброто, давано от ръцете на работниците по поправки в Божия дом (4 Царства 12:15). Ето защо, пророк Йоил никак не изобличава юдеите в идолопоклонство и груби пороци. Но между народа, след 15-годишно царуване на идолопоклонниците – Йорам, Охозий и Готолия, имало и лицемери, които само външно изпълнявали исканията на закона, а в сърцето си съчувствали на идолопоклонството; религията Иехова не могла в скоро време да превъзпита сърцето у всички юдеи. Поради това пророкът внушава на народа необходимостта от сърдечно служение Богу; подканяйки съвременниците към покаяние, той им говори: “обърнете се към Господа с всичкото си сърце … раздирайте сърцата си, а не дрехите си (Йоил 2:12-13).

Какво дало на Йоил повод да пророчества

Повод за пророчестване на Йоил послужило опустошението на юдейската страна от скакалци и суша, което продължило няколко години (2:25). Настанала такава оскъдност и бедност, че в Иерусалимския храм се прекратили хлебните приношения и възлияния (1:9-13). Твърде тежко било положението на юдеите, които нямали средства за прехрана и били обкръжени от враждебни народи, винаги готови да се възползват от слабостта на съседа. При такова едно голямо нещастие не само малодушните и слабохарактерните, но и силните духом падали в униние. Пророкът гледа на бедствието като на подбуда за народа да не отстъпва от завета с Бог, сключен при възцаряването на Йоас и да служи Нему от всичкото си сърце, поради което и подканя съвременниците към покаяние. Предвиждайки искреното народно покаяние, той, за утешение и ободряване, предсказва бъдещото божествено благословение и спасение.

Забележка. По свидетелството на пътешествениците, скакалците на изток се явяват в такова множество, че обхващат едно пространство от 30 километра дължина и 20 километра широчина; при хвърченето образуват такъв гъст облак, че съвсем заслоняват слънчевата светлина; с движението на крилете си образуват шум като от водопад или от силен вятър; като се спуснат на земята и нивя, и градини, и ливади – всичко покриват като с насип, от един аршин дебелина, а полетата и ливадите отдалече се представят движещи се като развълнувано море. Отделно взето насекомото (от 7-10 сантиметра дълго и колкото един пръст дебело), не представя от себе си някаква сила, но цяло стадо от такива насекоми, по своето безчислено множество произвежда страшно опустошение (Изход 10:13-15). Скакалците вървят всички заедно в ред като войска и нищо не може да ги спре – нито ровове, нито прегради, нито реки, нито градове. Римляните изпращали против тях своите легиони, а източните жители обявявали против тях всеобщо въоръжение или народна война и всеки, който не въставал против скакалците, се смятал изменник на отечеството. По-добре е и по-леко, казвали, да се води борба против най-дивите и необуздани пълчища бедуини, отколкото против това малко, но всеизтребващо насекомо.

Съдържание на книгата

Главна мисъл на книгата е – постигналите страната бедствия (скакалците и сушата) служат като предвестници на великия съден ден, който, може би, за юдеите ще бъде гибелен, ако не се покаят искрено за своите грехове и спасителен, ако принесат достойни плодове на покаяние. Съдържанието на книгата се състои от две речи. В първата (1:2-2:17), като изобразява постигналите страната бедствия, пророкът показва, че те са предвестници на бъдещия Господен съден ден и подканя народа към чистосърдечно покаяние; във втората (2:18-3:21), предсказва на разкаялия се вече народ прекратяване на бедствията и спасение във време на съда.

Прочетете още „Книга на пророк Йоил. Сведения за пророка и време на неговото служение*“ →