Христо Попов

Пророк Йоил (от еврейски Иехова е Бог) в своята книга не дава почти никакви сведения за себе си. Той посочва само това, че бил син на Ватуил, но кой бил този Ватуил – е неизвестно. Според едно древно старозаветно предание записано у св. Епифаний, пророкът произлязъл от Рувимово коляно, от град Бетара. Той пророчествал, както се вижда от съдържанието на книгата му, в Юдейското царство, а не в Израилското: той иска събирането на народа в храма за покаяние (1:14; 2:17), говори за Сион, Иерусалим и Юда и не споменава за Израилското царство. Паметта му се празнува на 19 октомври.

Времето на пророческото служение на Йоил се определя чрез сравняване съдържанието на неговата книга с онова на другите старозаветни книги. Пророк Амос, който пророчествал в Израилското царство в дните на юдейския цар Озий и израилския Йеровоам ІІ (810- 783), започва и завършва своята книга с думите на Йоил: “Господь от Сион возглагола и от Иерусалима даде глас свой” (Амос 1:2; Йоил 3:16); в своята книга той опровергава неправилното разбиране от неговите съвременници израилтяни пророчеството на Йоил за месианския съд. Това показва, че пророк Йоил е живял много по-рано от пророк Амос и юдейския цар Озий. Представяйки месианския съд под образ на съд над народите, известни със своята вражда против Сион, пророк Йоил не слага в тяхното число сирийците, които във втората половина от царуването на Йоас опустошили Юдея, заплашили Иерусалим и когато само с голям откуп от съкровищата на храма и царския двор Йоас сполучил да спаси свещения град (4 Царства 12:17-18; 2 Паралипоменон 21:23-24). Ако пророк Йоил бе знаел това важно събитие, той непременно в числото на Сионовите врагове би поставил и сирийци, а щом това не прави, значи, той живял по-рано от втората половина на 40-годишното Йоасово царуване (877-838). Понеже в своята книга пророк Йоил говори, как неприятелите разграбили Иерусалим, пленили съкровищата на храма, хвърлили си жребий върху евреите и продавали последните на елините, което нещо станало при Йорам, то животът на пророка съвпада с последните години от царуването на Йорам и с първата половина от царуването на Йоас. А понеже, от друга страна, пророкът в своята книга не укорява съвременниците си в идолослужение и груби пороци, което нещо не могло да бъде при Йорам, Охозий и Готолия, и не споменава нито за цар, нито за велможи, а представя, че свещениците и левитите управляват народа, това показва, че той пророчествал във времето на малолетния цар Йоас, когато начело на управлението стоял ревнителят на благочестието – първосвещеник Иодай. По такъв начин, пророк Йоил прекарал своето служение приблизително от 875-858 година до Рождество Христово.

Състояние на Юдейското царство във времето на пророк Йоил

През пророческото служение на Йоил в Юдейското царство владеели мир и спокойствие. С възцаряването си Йоас (877 година ) разрушил храма на Ваал, изпочупил неговите истукани, съборил жертвениците и възстановил истинското благочестие. Първосвещеник Иодай привел храмовото богослужение в такъв ред, какъвто бил установен от Давид (4 Царства 11:14); по-късно, когато усърдният покровител на истинското богослужение – Йоас, станал пълнолетен, той възобновил храма. Доколко народът бил религиозен, се вижда от това, че не броели и не проверявали, даже, среброто, давано от ръцете на работниците по поправки в Божия дом (4 Царства 12:15). Ето защо, пророк Йоил никак не изобличава юдеите в идолопоклонство и груби пороци. Но между народа, след 15-годишно царуване на идолопоклонниците – Йорам, Охозий и Готолия, имало и лицемери, които само външно изпълнявали исканията на закона, а в сърцето си съчувствали на идолопоклонството; религията Иехова не могла в скоро време да превъзпита сърцето у всички юдеи. Поради това пророкът внушава на народа необходимостта от сърдечно служение Богу; подканяйки съвременниците към покаяние, той им говори: “обърнете се към Господа с всичкото си сърце … раздирайте сърцата си, а не дрехите си (Йоил 2:12-13).

Какво дало на Йоил повод да пророчества

Повод за пророчестване на Йоил послужило опустошението на юдейската страна от скакалци и суша, което продължило няколко години (2:25). Настанала такава оскъдност и бедност, че в Иерусалимския храм се прекратили хлебните приношения и възлияния (1:9-13). Твърде тежко било положението на юдеите, които нямали средства за прехрана и били обкръжени от враждебни народи, винаги готови да се възползват от слабостта на съседа. При такова едно голямо нещастие не само малодушните и слабохарактерните, но и силните духом падали в униние. Пророкът гледа на бедствието като на подбуда за народа да не отстъпва от завета с Бог, сключен при възцаряването на Йоас и да служи Нему от всичкото си сърце, поради което и подканя съвременниците към покаяние. Предвиждайки искреното народно покаяние, той, за утешение и ободряване, предсказва бъдещото божествено благословение и спасение.

Забележка. По свидетелството на пътешествениците, скакалците на изток се явяват в такова множество, че обхващат едно пространство от 30 километра дължина и 20 километра широчина; при хвърченето образуват такъв гъст облак, че съвсем заслоняват слънчевата светлина; с движението на крилете си образуват шум като от водопад или от силен вятър; като се спуснат на земята и нивя, и градини, и ливади – всичко покриват като с насип, от един аршин дебелина, а полетата и ливадите отдалече се представят движещи се като развълнувано море. Отделно взето насекомото (от 7-10 сантиметра дълго и колкото един пръст дебело), не представя от себе си някаква сила, но цяло стадо от такива насекоми, по своето безчислено множество произвежда страшно опустошение (Изход 10:13-15). Скакалците вървят всички заедно в ред като войска и нищо не може да ги спре – нито ровове, нито прегради, нито реки, нито градове. Римляните изпращали против тях своите легиони, а източните жители обявявали против тях всеобщо въоръжение или народна война и всеки, който не въставал против скакалците, се смятал изменник на отечеството. По-добре е и по-леко, казвали, да се води борба против най-дивите и необуздани пълчища бедуини, отколкото против това малко, но всеизтребващо насекомо.

Съдържание на книгата

Главна мисъл на книгата е – постигналите страната бедствия (скакалците и сушата) служат като предвестници на великия съден ден, който, може би, за юдеите ще бъде гибелен, ако не се покаят искрено за своите грехове и спасителен, ако принесат достойни плодове на покаяние. Съдържанието на книгата се състои от две речи. В първата (1:2-2:17), като изобразява постигналите страната бедствия, пророкът показва, че те са предвестници на бъдещия Господен съден ден и подканя народа към чистосърдечно покаяние; във втората (2:18-3:21), предсказва на разкаялия се вече народ прекратяване на бедствията и спасение във време на съда.

Описание на бедствието, постигнало Юдея и средствата за неговото отстраняване

Обърнете внимание – говори пророкът на юдеите, – върху постигналото ви бедствие, каквото не е било никога преди: разни родове скакалци унищожиха всичко. Време е да се вразумят всички невъздържани и разсеяни, защото над Юдея нападна силен, безчислен, с лъвски зъби неприятел, опустоши лозята и обгриза смоковените дървета (1:1-7). Плачете юдеи, както плаче невяста за умрелия свой жених; плачете свещеници, задето в Божия дом се прекратиха хлебните приношения и жертвените възлияния, понеже запустяха полетата и се прекрати всякаква жертва и събиране на плодове. Вместо в светли дрехи, облечете се във вретища, назначете си пост и оплаквайте постигналото ви нещастие. Домашните животни и полските зверове страдат и умират от глад, защото всички храни са довършени, а ново плодородие няма (1:8- 20). С тръба известете на всички жители в юдейската земя за това велико нещастие. Както утренната светлина се разпространява навсякъде, така навлиза и той безпримерен, невиждан и като огън, всеизтребващ народ (скакалците); пред него земята е райска градина, а следата му – безплодна пустиня; той е бърз като конница, вдъхва страх като въоръжените колесници, катери се по стените, прониква в града и се изкачва в домовете. Покайте се чистосърдечно – вика пророкът, – и многомилостивият Бог, може би, ще отмени наказанието. Назначете пост, като не изключите и младенците и с плач молете се Богу: пощади Господи люди твоя и не даждь достояния Твоего на укоризну, да не обладают ими языцы, да не рекут во языцых: где есть Бог их? Пощади, Господи, народа Си и не предавай наследието Си на поругание, та да го не завладеят народите, да не казват между народите: де е техният Бог? (2:1-17).

Глава 1:4. Гусеницы, прузи, мшицы, сиплеве – това са имена, които указват или на четири периода в развитието на скакалците, или пък на четири отделни рода скакалци.

Стих 6. Членовныя – челюсти. Стих 8. Ко мне – с мене. Муж девственный – жених (годеник) умрял до встъпване в брак; пророкът сравнява скръбта и положението на юдейската земя със скръбта и положението на сгодена мома, тоест положението на лишилата се от плодове земя, преди жителите ѝ да вкусят от тях, е подобно на положението на сгодена мома, чийто годеник внезапно е умрял до встъпването ѝ в брак.

Стих 9. Извержеся – прекрати се. Стих 11. Обимание – събиране на плодове, жетва. Стих 12. Шипки – калинки (нарове); финикс – палма, финик; посрамиша радость сынове человечи – плодородието, което е радост за всички, отнето е (посрами се) от хората.

Стих 14. Освятите – отделете, назначете; проповедите цельбу – проповядвайте на народа за необходимостта да излекува своите душевни недъзи с молитва и пост. Стих 15. Бедствието, причинено от нашествието на скакалците, е предвестник на страшния и велик ден, в който Бог ще дойде да съди човечеството. Стих 17. Погибоша сокровища – унищожени са нашите блага, или свършиха се запасните храни. Стих 19. Красная пустыни – степните пасбища. Глава 2:4. Проженут – ще проскачат, ще се прогонят.

Стих 13. Растрогните сердца – у юдеите имало обичай да раздират дрехата си при нещастие, в знак на силна скръб (4 Царства 19:1). Но безчувственият народ, както се вижда оттук, ограничавал се само с разкъсване на дрехата и може би, с други външни знаци на покаяние, без всецяло сърдечно разкаяние, каквото изисква Бог; о злобах – за нещастия, бедствия.

В книгата на пророк Йоил се разбира двояко нашествие на скакалци: в 1-ва глава за него се говори като за събитие, станало в дните на самия пророк (той подканя старците да разказват на идващите поколения за постигналите страната бедствия), във 2-ра глава – като за бъдещо събитие, като за приближаващ се ден Господен (стих 1 и 1). Понеже скакалците у пророк Йоил се наричат народ (1:6; 2:2), полк, сила Божия (2:11), сравняват се с конница (2:4) и с храбри мъже (2:7), то явява се въпрос, как да разбираме разказа на пророка – в буквален ли смисъл, като за опустошаване страната от скакалци, или в преносен, като алегорично изображение на друго бедствие – опустошаване страната от неприятелска войска. Има защитници на едното и на другото разбиране. Но въз основа на подробностите в разказа, които са приложими към действителни скакалци, а не към неприятелска войска. Има защитници на едното и на другото разбиране. Но въз основа на подробностите в разказа, които са приложими към действителни скакалци, а не към неприятелска войска, самият разказ за опустошаване страната от скакалци трябва да се разбира в буквален смисъл. Тези подробности са: 1) народът е въоръжен със зъби и челюсти, подобно на лъвските (1:6), а не с мечове и копия; 2) бедствията, причинявани на страната, се състоят в опустошаване нейната растителност, а не в изтребване на нейните жители във време на война; 3) народът се прогонва от Божията сила в Мъртво и Средиземно морета и от труповете му се разпространява гнил смрад и зараза (2:20); 4) шумът, произвеждан от народа, извършващ поход против Юдея, се сравнява с шума пак на народ, опълчващ се за война (2:5).

Обещание за прекратяване на бедствията и за спасение във време на Божия съд. Глава 2:18-3:21

Думите на пророка указали силно влияние върху народа, който принесъл чистосърдечно разкаяние и молитва. В отговор на тази всенародна молитва, пророкът обявява, че Бог се е смилил над Своите хора и ще даде на земята необикновено плодородие, а скакалците ще бъдат изтребени – предният полк ще бъде потопен в първото или източно море (Мъртво), а задният полк – в западното море (Средиземно). Да се радват юдеите, защото Бог ще дарува на тяхната земя такова особено плодородие, което ще ги възнагради за всички години, през които тя била опустошавана от скакалците. След това Бог ще излее Своя Дух над човеците, вследствие на което те ще пророчестват и ще се удостоят с видения и сънища (2:18-29). Но след това ще започне денят на праведния Божи съд, който ще бъде страшен за беззаконниците. Тогава ще се спасят само намиращите се на планина Сион и в Иерусалим и призоваващите името Господне. В онова време в Йосафатовата долина Бог ще събере всички езичници, които откарвали евреите в плен, отдавали ги, вместо пари, на блудниците и доставчиците на вино, или пък ги продавали като роби на гърците и ще им въздаде според делата. Тогава всички ще видят, че Бог живее в Сион и че Иерусалим, който ще бъде непреоборим, ще ощастливи цялото човечество и ще напои със здраво учение заглъхналия от тръни езически свят (славянски водотечь ситези – поток от тръни). Юдея вечно ще бъде населена, и Иерусалим вечно ще съществува (2:30-3:21).

Глава 2:18. И возревнова – Бог се изпълни с ревност за спасение на юдейската земя от бедствията, вследствие на всенародното покаяние и молитва. Стих 20. Сущаго от севера – скакалците, прилетели в Юдея от север, от сирийската и палмирската пустиня; яко возвеличи дела своя – скакалците ще погинат, защото причинили голямо зло, вреда. Стих 21. Возвеличи Господь, се подразбира – Своята милост към народа. Стих 23. Дождь ранний – в началото на зимата, от средата на октомври до края на декември; позднии – в края на зимата, през март.

Стих 28. По сих – след настъпване на плодородните години, които ще продължат вечно (стихове 26-27); излию от Духа Моего на всяку плоть – ще излея изобилно (подобно на дъжд или на изливащи се от извор водни струи) даровете на Светия Дух над цялото човечество (срв. стих 32 и Римляни 10:13), а не само над евреите. С даване даровете на Светия Дух хората ще получат дарове на пророчество, на откриване Божията воля в сънища и видения. Стих 30. Чудеса – знамения, личби; кровь – война. Стих 32. Благовествуемии – приелите с вяра благовестието за спасението.

Даровете на Дух Свети се давали на хората и в Стария Завет. Така, Духът Свети обитавал със Своята благодат в допотопния свят, и отнет бил от людете вече немного преди потопа, когато Господ, наказвайки ги за греховете, им произнесъл грозната присъда: “Моят Дух не ще пребъдва завинаги в тези люде, защото са плът” (Битие 6:3). След потопа до Моисей и след Моисей в подзаконните времена, благодатта на Светия Дух осенявала избрания народ в лицето на неговите патриарси Авраам, Исаак и Яков – неговите вождове, съдии, царе, пророци и първосвещници. На всекиго от тях тази благодат се е давала в потребната за изпълнение на неговото предназначение мярка, а не изобилно. Даването благодатните дарове на всички, без разлика на пол, възраст и обществено положение – благочестивите евреи само желаели и очаквали, а изпълнението на това отнасяли към месианските времена (Псалом 50:12-14, 20-21; 71). Ето защо, пророк Йоил в изобилното изливане даровете на Духа Свети “на всяку плоть” вижда настъпване на месианските времена и самото събитие смята за предвестник на съда, чрез който Месия ще приведе в славно състояние Божието царство (Псалом 71; Числа 11:29). За това изобилното изливане на Духа Свети върху всички, въздишал още пророк Моисей. Така той, по случай изливане дара на пророчество върху двама мъже, избрани в числото на 70-те стареи, бил недоволен от тъжбата на един ревнител, защото тези двама мъже пророчествали вън от събранието на другите стареи при скинията и изказал желание: “О, да бяха всички от народа Господен пророци, и да им пратеше Господ Своя Дух!” (Числа 11:29). Желанието на Моисей не се изпълнило в старозаветната църква. Но в новозаветната църква ще настъпи, рано или късно време, когато дарът и на пророчество и на необикновени небесни откровения ще стане достояние на всички вярващи съгласно с обещанието Божие, изричано чрез пророк Йоил, когато всички по вдъхновение от Светия Дух, възторжено ще прославят Господа, ще възвестяват Неговото величие, чудните дела на Неговия промисъл и изкупление, а също така ще изричат предсказания и наставления.

Апостол Петър в Деяния на светите апостоли 2:16-21 отнася изпълнението на цялото Йоилово пророчество (стихове 28-32) към съшествието на Светия Дух над апостолите в деня Петдесетница, а на всеки вярващ в тайнствата (Деяния на светите апостоли 2:39). Апостолът отнася към новозаветните времена изъплнението на пророчеството и за страшните природни явления, предвестници на страшния Божи съд. По думите на Спасителя, разрушението на Иерусалим от римляните било предшествано от “брани, глади, пагубы и труси по местом (Матей 24:6-7), а по свидетелството на Иосиф Флавий – от личби на земята и небето. Според пророчеството на Иисус Христос, пред Неговото второ пришестиве на земята ще станат такива също изменения в природата за каквито предсказва и Йоил (Матей 24:29-30). Това показва, че пророчеството на Йоил се отнася както към първото, така и към второто Христово пришествие на земята.

Глава 3, стих 2. Юдоль Йосафатову – долина Йосафатова, но не историческа, а идеална, въображаема, понеже е невъзможно да се поместят всички народи в една долина за съд. Йосафат буквално значи – съд Божи, оттук – Йосафатова долина – долина на Божия съд. Стих 6. Езическите народи (тиряни, сидоняни, филистимци, едомяни и други) продавали еврейските пленници на гърците. Вместо “сыном Елинскимь”, в еврейската Библия стои – сыном Иовановым. Иован, четвъртият син на Иафет, се смята родоначалник на гърците-ионийци от пелазгически произход. Св. пророк Иезекиил говори, че ионийците (в славянската Библия Елада) търгували с Тир и “своите стоки разменяли с човешки души” (Иезекиил 27:13). Това продаване е станало в дните на Зоровавел и след него, когато юдеите били много притеснявани от езическите народи.

Понеже, като предсказва за великия съден ден Господен, пророкът говори, че съдът ще бъде всесветски, защото всички народи ще се съберат в Йосафатовата долина за него (3:2; 11-12, срв. 2:1), и спасението, което ще бъде следствие от него, ще бъде съвършено и вечно (3:17-20), то под този съд трябва да разбираме месианския. За него пророк Йоил говори типично, образно. Съдът ще бъде произведен над тиряни, сидоняни, филистимци, египтяни и едомяни, тоест над враждебните на евреите (на Божието царство) народи; но тези народи служат като представители или типове на всички враждебни Богу народи, които ще бъдат събрани за съдене в Йосафатовата долина. Следствие на съда ще бъде спасението на “Юдините и Иерусалимовите синове” (3:2, 16, 20; 2:28); но в същото време пророкът възвестява, че ще бъдат “и благовестители, ихже Господь призва” (2:32), тоест ще се спасят и други, които Бог повика и които ще приемат благовестието за спасението, така че Юдините синове трябва да считаме като образ на всички “призоваващи името Господне”, на които пророкът от Божие лице обещава спасение в съдния ден. Пророчеството на Йоил за тиряни, сидоняни, египтяни и други отчасти се изпълнило в завоеванията на асирийци, вавилонци, персийци, гърци и римляни. Но понеже спасението на юдеите и наказанието на техните врагове у пророка служат като образ на месианския съд, то окончателното изпълнение на пророчеството трябва да отнесем към новозаветните времена – и към първото, и към второто Христово пришествие на земята.

Забележка. От книгата на пророк Йоил се взимат три паримии за четене при богослужението: 1) 2:12-26; 2) 2:23-33; 3) 3:12-21. Първата паримия се чете в сряда на Сирна седмица, в преддверието на Великия пост, за да се покаже – каква сила има всенордният пост, придружен със сърдечно покаяние. Втората се чете в празник Петдесетница, понеже в този ден се изпълнило заключаващото се в паримията пророчество за изливане на даровете на Светия Духа върху вярващите. Третата паримия, както и първата, се чете в сряда на Сирна седмица, за да могат готвещите се към постни подвизи да се ободрят с надежда за изобилните небесни блага, представяни от пророка под образ на мед, мляко и извор с оживяваща вода и да се разположат лекомислените към чистосърдечно разкаяние за греховете чрез страх от последния съд.

_________________________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Йоил, на руски език и св. пророк Йоил (живял IX-ти век преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dKK