Костадин Нушев

През 2023 година се навършват 100 години от създаването на Богословския факултет и 110 години от рождението на нашия изтъкнат богослов и дългогодишен преподавател във висшата ни богословска школа професор д-р Иван Панчовски (1913-1987). Той е един от водещите християнски мислители и български православни богослови през ХХ-ти век, който има сериозен научен принос в областта на Православното нравствено богословие, етическите и религиозно-философски изследвания, християнската социология и психологията на религията.

Професор д-р Иван Панчовски работи главно в областта на Християнската етика, но също така и в много други области на църковната наука като психология на религията, религиозна педагогика, апологетика, агиология, история на религията и други сфери на систематическото богословие.

1.Кратки биографични данни и първи научни трудове

Иван Панчовски е роден през 1913 година в пазарджишкото село Мечка, което днес се нарича Оборище, в благочестиво християнско семейство. Завършва Пловдивската духовна семинария през 1932 година и след това Богословския факултет в София (1936) като продължава своето богословско образование в Германия, където получава докторат по философия от Университета в град Йена (1940). През тези години той започва да публикува своите първи богословски статии на различни актуални теми в църковното списание „Духовна култура“ и пловдивското списание „Братско слово“. След завръщането си в България д-р Иван Панчовски е учител в Софийската мъжка гимназия и автор на книги по християнска религиозна философия. През 40-те години се занимава с въпросите на християнската нравственост и психология на религията като разработва и публикува своя първи изключителен и актуален до днес труд „Психология на религията“ (1943).

Научният труд на д-р Иван Панчовски “Психология на религията” (1943), който той публикува като хабилитационен труд и посвещава на патриарх Кирил със синовно чувство на благодарност и признание. Чрез този научен труд в България се поставя началото на сериозните богословски и научно-емпирични изследвания в областта на религиозната психология и анализа на религиозното преживяване. С Окръжно писмо (N 763 от 1.02.1943 година) Светият Синод изпраща до всички епархийски и енорийски центрове на Българската православна църква известие за свое решение от 29.01.1943 година с което се дава одобрение и препоръка книгата на д-р Иван Панчовски “Психология на религията”, написана в християнско апологетическо осветление, да бъде включена в църковните библиотеки и културно-просветната дейност на църковните братства. В своето решение от началото на 1943 година архиереите от Светия Синод препоръчват на митрополитските, енорийски и манастирски библиотеки да се снабдят с тази книга, която е полезна не само за богослови, но също така и за свещеници, учители, вярващи и образовани хора, които търсят истинско познание за Бога и се интересуват от научните данни за религиозния живот, а по-специално за характера и силата на религиозно-психологическите преживявания (“Църковен вестник”, брой 7, 12.02.1943, с. с.57-58).

Десетилетия наред през втората половина на ХХ-ти век, и до ден-днешен, това изследване остава най-сериозното, цялостно и задълбочено богословско и систематично представяне на религиозната психология от християнско и научно гледище, което продължава да е актуално в своята методологична пълнота и обоснованост. Този богословски труд стои в основата на обучението, преподаването и на новите изследвания на поколения български богослови, философи, психолози и изледователи на религията и религиозните преживявания в техните усилия и опити за проникване в дълбочина и осмисляне на спецификата и характера на религиозните феномени в сферата на духовния и психичния живот и структурата на съзнанието и самосъзнанието на човека като разумна и свободна съзнателна личност.

През следващите години д-р Иван Панчовски е асистент по Нравствено богословие и доцент в Богословския факултет на Софийския университет до неговото закриване и премахване от структурата на университета през 1949 година.

През този първи период от своята църковна и академична дейност професор д-р Иван Панчовски е бил също така епархийски проповедник на Пловдивска митрополия, редактор на списание „Братско слово“ – орган на Съюза на православните християнски братства в България, член на богословски комисии на Светия Синод и участник в редица международни и междуцърковни конференции, конгреси, семинари и изследователски проекти.

2.Научно творчество и академична дейност

В своята преподавателска и научно-изследователска работа в областта на систематическото богословие професор д-р Иван Панчовски разработва множество учебници за Духовната семинария и Богословския факултет, пише книги, монографии, студии и статии, които са отпечатани в наши и чужди научни списания и води лекции по Нравствено богословие и Етически системи в продължение  на над три десетилетия. В своите научни трудове той разработва много въпроси от областта на Християнската етика и философските учения на морала в историческа и систематична перспектива.

В Духовната академия той води специален семинар по Систематическо богословие, сътрудничи на църковните периодични издания и следи развитието на богословската наука в другите поместни православни църкви, в източноевропейските страни и отвъд “желязната завеса“. В много свои упебници, публикации и рецензии от 60-те и 70-те години той откликва на актуалните въпроси на времето и следи развитието на църковния и международен академичен живот, главно с оглед на проблемите на миротворството, социалната етика, екологичните въпроси, християнската духовността, науката и религията.  

3.По-важни научни трудове на професор д-р Иван Панчовски

Научно-богословското творчество на професор д-р Иван Панчовски е обширно по своя обем и богато на религиозно-философски, духовни, нравствени, етични, културно-исторически, педагогически и социологични идеи. Неговите трудове могат да се групират и систематизират както хронологично, така и тематично в няколко основни насоки.

3.1.Християнска педагогика, философия и апологетика

В началото на своята научна работа Иван Панчовски се занимава с проблемите на християнската духовна и нравствена просвета на младите хора в България през 20-те и 30-те години на ХХ-ти век. Той разработва своята докторска дисертация, защитена в Германия, която е посветена именно на този кръг от църковно-просветни и религиозно-педагогически въпроси и на дейността на Православните християнски братства в България през периода между двете световни войни.

След това той пише серия от книги и статии, посветени на въпросите на психологията на религията, философия на религията, християнска етика и апологетика, които представляват първи цикъл от научни трудове в неговото разностранно и богато научно творчество. Първата група научни трудове са религиозно-философски и религиозно-психологически по своя характер и насоченост. Те обхващат съдържанието на първите книги на д-р Иван Панчовски, публикувани през 40-те години на ХХ-ти век след завръщането му от Германия и разкриват научната му дейност от първия етап на неговата преподавателска работа в Богословския факултет до 1950 година. През този първи период по-важните негови книги са:

Пътят на модерния човек към Бога. С., 1943.  

Психология на религията. С., 1943. Фундаментален  и единствен по рода си труд в българската богословска наука и до днес.

Модерният човек пред живота, смъртта и безсмъртието. С., 1944;

Естествена наука и религия. С., 1944;

Религията на естествениците. С., 1945.

През 1944 година д-р Иван Панчовски става преподавател в Богословския факултет и тогава разработва и публикува серия от научни изследвания – главно студии и статии, за отношението между религия и етика, съдържащи задълбочени богословски и религиозно-философски анализи и богословска критика на определени постановки от областта на философската антропология, метафизическата философия и ценностната етика на германските философи Макс Шелер и Николай Хартман.

През 1949 година при закриване на Богословския факултет и отделянето му от Софийския университет Иван Панчовски е интерниран извън София заедно със своето семейство и споделя съдбата на някои други професори и преподаватели по богословие, завършили в Германия**. През този период някои от книгите му са конфискувани като буржоазни религиозни изследвания и той е подложен на известен натиск от страна на новата комунистическа власт заради наличието в тях на определена критика срещу идеологията на комунизма. Става дума за един параграф в една от първите му книги, озаглавен „идеологическите заблуди на комунизма“, заради който е третиран като „буржоазен мислител“ и антикомунистически автор.

3.2.Научни трудове по Православна християнска етика

През 1950 година е допуснат да преподава в Духовната академия като доцент, а след това става и професор като води в продължение на следващите три десетилетия дисциплините Нравствено богословие и История и анализ на етическите системи. Въпреки трудностите от идеологически характер, които се създават през този период пред богословсловската наука, той продължава активно своите научни трудове и публикува през 50-те години някои от най-важните изследвания от своето научно и богословско творчество. Това са поредицата студии върху проблематиката на антиномичност между религия и етика, публикувани в средата на 50-те години в Годишника на Духовната академия и първите сериозни учебници по Православна християнска етика и Нравствено богословие. През 1955 година по решение на Светия Синод заедно със Сливенския митрополит Никодим проф. Иван Панчовски подготвя и публикува нов учебник по Православна християнска етика за Софийската духовна семинария. Този научен труд със заглавие „Православна християнска етика“ София, Синодално издателство, 1955 съдържа богато и систематично разработено съдържание на православната християнска нравственост и широко разгърната система на християнската етика като наука в нейните три основни дяла. Учебникът по Православна християнска етика, подготвен и съставен от проф. Иван Панчовски, заедно със Сливенския митропилит Никодим и свещеник Цвятко поп Христов, е предназначен за подготовка на учениците от Духовната семинария и българските свещеници. Той служи като основа за обучението по християнска етика в духовните школи на Българската православна църква през трудните десетилетия на комунистическия период от втората половина на ХХ-ти век и дори до днешно време. Учебникът е съизмерим по своето съдържание и значение с някои сходни учебни пособия на други поместни православни църкви, като например този на св. Нектарий  Егински, продготвен от него в началото на ХХ-ти век за Гръцката православна църква.

През 1957 година професор Иван Панчовски публикува своята книга „Животът и щастието в християнско осветление“ (С., 1957). Това съчинение е едно от основните християнски и богословско-етически изследвания, посветени на въпросите на смисъла на живота, щастието, радостите и скърбите в живота, проблема за самоубийството и други етически въпроси на богословската и философска етика. Тук се разглеждат проблемите на етиката на песимизма, християнското отношение към радостите и скърбите в живота и този свят, проблема за смисъла на страданието и много други религиозно-философски, психологически и нравствени въпроси на класическата философска етическа мисъл и християнската етика. Към този научен труд има едно важно приложение, посветено на личността, духовния подвиг и творческото влияние на св. Иоан Рилски в историята и културата на българския народ, което е насочено към опровергаване на известната теза за „духа на нихилизма“ в историята на българите, свързана с богомилството и отшелничеството на св. Иван Рилски Чудотворец.

През 1958 година излиза фундаменталният труд на професор Иван Панчовски „Въведение в Нравственото богословие“, който представлява  задълбочено и цялостно богословско-систематично изследване за същността на религията и същността на нравствеността от гледна точка на Православното богословие, християнската философия на религията и християнската етика. Този труд е продължение и награждане на досегашните му трудове и заедно с „Психология на религията“ представлява кардинално съчинение на българската богословска наука в областта на философията на религията, философията на морала и феноменологичния анализ на религиозните преживявания. В него се разглеждат въпросите за връзката и взаимоотношението между религия и нравственост, етическата оценка и характер на религията, нравствените основи на религиозното преживяване, религиозните основи на нравствеността и етизирането на религията. Също така в този труд е представен задълбочен богословски анализ на въпросите за автономната нравственост, историята на етиката през древността, през класическата гръко-римска епоха и модерното време. Религията е разгледана от систематична и историческа гледна точка, а също така от феноменологична и философско-херменевтична като в центъра на изследването са поставени въпросите за святото като категория и усета за свещеното като религиозно преживяване и конституиращи елементи на религиозното съзнание и религиозността.

В този фундаментален труд професор Иван Панчовски коментира и дава научно-критична оценка от християнска гледна точка на много от идеите на водещи авторитети и изследователи на религията като Рудолф Ото, Уилям Джеймс, Макс Мюлер, Фридрих Шлайермахер, Анри Бергсон, Имануил Кант, Макс Шелер, Николай Хартман, Карл Ясперс, Йоханес Ремке и християнските руски мислители Владимир Соловьов, Фьодор Михайлович Достоевски, Семьон Франк, Николай Бердяев, Борис Петрович Вышеславцев  и други съвременни богослови (Карл Барт и Емил Брунер), религиозни философи, историци и философи на религията. В края на 50-те години е публикувано монографичното изследване на професор Иван Панчовски „Личността на Иисус Христос“ (1959), което е издадено след това и на сърбо-хърватски език заедно с други две негови книги. Това съчинение има важно значение в областта на християнската апологетика, православна христология, християнска етика и систематическо богословие.

През следващото десетилетие на 60-те години професор Панчовски разработва и публикува също така много от своите основни трудове, които са значими по своя характер и определящи за богословието и християнската етика като научни изследвания. По-важните от тях са следните:

1.Методология на Нравственото богословие. С., 1962;

2.Нравствените възгледи на старобългарските писатели . – ГДА, С., 1966;

3.Християнска любов към Бога. – ГДА, 1967.

4.Етика на християнската любов. Ниш, 1965.

5.Християнска любов към ближните. С., 1977.

Чрез тези и много други свои фундаментални научни трудове професор д-р Иван Панчовски разработва широко разгърната и съвременна по своя характер богословска система на Православната християнска етика, която обхваща много широк спектър от въведителни, исторически, морално-философски, антропологични, христологични, сотириологични, аретологични и социално-етически аспекти на християнската нравственост.

В средата на 70-те години на ХХ-ти век професор д-р Иван Панчовски разработва поредица от богословски изследвания за християнската святост, които са идейно и тематично свързани в един общ систематичен порядък. Тези изследвания, които той нарича “скици”, са публикувани в списание “Духовна култура” (ДК) от 1972 до 1976 година. Последната по време статия е “Многообразие на светия живот” (ДК, 1976, кн. 7) където авторът дава и своя замисъл за логическата и тематична връзка между отделните публикации от поредицата именно в систематичния ред на тяхната последователност, а не според хронологията на тяхното отпечатване. Замислени в свята пълнота отделните статии са като отделни аспекти на едно завършено идейно и тематично цяло, което обхваща въпросите за единството и многообразието на християнската святост,  представя пътищата на светостта и светия живот според различните дарове на Светия Дух в живота на светците и благодатното лоно на Църквата.

През 1980 година професор Иван Панчовски е пенсиониран заедно с други преподаватели от Духовната академия, представляващи старото поколение изследователи, заклеймявано идеологически от тогавашните управници като „буржоазни професори“. Независимо от това, че е отстранен от активна преподавателска дейност, той продължава да работи в областта на научните изследвания, да сътрудничи на Светия Синод в междуцърковната дейност и богословския диалог и да публикува много свои богословски трудове.

През този период професор Иван Панчовски продължава да следи активно развитието на западната богословска наука, да дава отзиви за нови книги, за нови научни и богословски трудове и да кореспондира със свои колеги от Германия и други западноевропейски страни. Участва в множество богословски и междухристиянски диалози по въпросите за спасението, междуцърковното сътрудничество, екологичната криза, миротворното служение и изнася доклади, лекции и научни тези на конференции, симпозиуми и научни форуми. През този период са публикувани също така много важни негови трудове и научни изследвания, сред които може да се посочи студията му за Свети Методий Славянобългарски в Годишника на Духовната академия през 1986 година, а също така и множество статии в църковните периодични издания.

След земната кончина на професор Иван Панчовски (на 2.11.1987 година), и най-вече след възстановяване на Богословския факултет като висша университетска духовна школа, много негови трудове продължават да се преиздават и излизат под редакцията и съставителството на професор Димитър Киров. През първата половина на 90-те години излязоха няколко крупни негови съчинения, които са незаменими учебни пособия за студентите по богословие и любими четива за по-широк кръг от вярващи християни и любители на богословието и духовното просвещение.

Това са забележителните трудове:

1.Личността на Иисус Христос. С., 1990;

2.Най-прекрасният. Духовният образ на Иисус Христос. С.,1992;

3.Пантеонът на древните славяни и митологията им. С., 1993;

4.Християнската надежда. С., 1994;

5.Философски и богословски концепции на св. Константин-Крил Философ. – Годишник на Богословския факултет, Т.2, 1995;

6.Християнската етика. Т. I. Философия на морала. С., 1996.

През този най-нов период от историята на нашата богословска наука богословските съчинения и научни трудове на професор Иван Панчовски продължават да излизат както у нас, така и в чужбина на немски език, където се публикуват някои негови доклади от проведени богословски събеседвания между Православната църква и евангелската лутеранска общност в Германия, в които той е участвал.

4.Приноси и значение на научното творчество на професор Иван Панчовски за развитието на Православната християнска етика

Научното творчество на професор Иван Панчовски в областта на богословието е богато на дълбоки духовни интуиции, съдържа проникновени религиозно-нравствени идеи и има определящо значение за развитието на Православната християнска етика и на много важни аспекти на философската етика в България. Той е автор на стотици научни изследвания, публикувани на български, сръбски и немски език в редица наши и чужди научно-богословски списания и църковни издания. В своя дългогодишен творчески път той е бил редактор на списанията “Братско слово” и “Духовна култура” и член на множество български и международни научни и академични дружества, църковни комисии и съвети, сред които е и международната асоциация на изследователите по Християнска етика “Societas Ethica”.

По време на своя дългогодишен научно-изследователски и преподавателски път професор Иван Панчовски е повлиял сериозно върху развитието на българската богословска наука и е оказал въздействие върху оформянето на поколения български духовници и богослови. Той разработва серия от актуални социално-етични, екологични и биоетични въпроси за семейството и брака, възпитанието на подрастващите, ролята и мястото на жената в Църквата и обществото, околната среда, социално-етическата проблематика на труда, мира, собствеността и социалната справедливост; църковно-обществените отношения; междухристиянските връзки и международни проблеми в условията на динамичното развитие на съвременния свят и политическите проблеми на мира и военната надпревара между Изтока и Запада през Студената война.

Научно-богословските изследвания на професор Иван Панчовски са творчески, иновативни и актуални и представляват жива и действена връзка между духовната традиция на Православието и светоотеческото предание на Църквата, от една страна, и съвременните религиозно-философски, етически и социални проблеми на модерния човек и днешния свят.

Християнската етика, която Иван Панчовски разработва и разгръща систематично в своите научни трудове, е вкоренана в българската духовно-просветна традиция на Кирило-Методиевото дело и старобългарските писатели, на възрожденската християнска култура на духовното будителство и се основава на заветите на свети Иван Рилски, св. Евтимий Търновски, преподобни Паисий Хилендарски,  архимандрит Неофит Бозвели, св. Софроний Врачански и българските възрожденски духовни будители и просветители. Чрез своето обширно и разностранно творчество проф. д-р Иван Панчовски се превръща в една от крупните фигури на българската богословска наука и християнска философска мисъл и остава и до днес като безспорен авторитет в много области на Православната християнска етика и систематическото богословие.

Научното творчество на професор д-р Иван Панчовски обхваща над 400 публикации и специализирани богословски трудове в областта на християнската етика, апологетика, психология на религията, етически системи, философия и история на религиите. Това книжовно богатство е издадено на български, немски и сръбски език и обхваща публикации от 30-те години на ХХ-ти век до началото на ХХІ-ви век. Богатото богословско наследство на професор Иван Панчовски в областта на християнската етика и систематическото богословие все още се проучва и систематизира, а негови монографии и студии продължават да се отпечатват както у нас, така и в чужбина. Научните трудове на професор Иван Панчовски продължават да бъдат актуални и да се изучават от специалистите по богословие, философия и история на религиите. Неговите съчинения са важни за преподаването и продължаването на академичната традиция в областта на Нравственото богословие, християнската социална етика и психологията на религията.

В навечерието на 100-годишния юбилей от създаването на Богословския факултет на Софийския факултет и 110 годишнината от неговото рождение и днес светлата личност, интелектуалната почтеност и обширната ерудиция на българския богослов и църковен писател професор д-р Иван Панчовски са авторитетен пример и вдъхновяващ образец и за новите поколения преподаватели и изследователи в областта на богословието и църковната наука. Поклон пред светлата му памет!

Литература

1.Панчовски, Иван. Пътят на модерния човек към Бога. С., 1943.

2.Панчовски, Иван. Психология на религията. С., 1943.

3.Окръжно писмо N 763 от 1.02.1943 година на Светия Синод с решение от 29.01.1943 г. за книгата „Психология на религията в християнско-апологетическо осветление“ – в: “Църковен вестник”, брой 7, 12.02.1943, с. с.57-58.

4.Панчовски, Иван. Модерният човек пред живота, смъртта и безсмъртието. С., 1944.

5.Панчовски, Иван. Въведение в Нравственото богословие. С., 1958.

6.Панчовски, Иван. Методология на Нравственото богословие. С., 1962.

7.Панчовски, Иван. Личността на Иисус Христос. С., 1990.

8.Панчовски, Иван. Християнската надежда. С., 1994.

____________________________

*Публикувано в https://hristianstvo.bg/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

**Виж тук в блога на каква репресия е подложен от комунистите професор Панчовски на адрес https://draganbachev.com/2023/03/05/%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d0%b2%d0%b5%d0%bd-%d0%b4%d0%be%d0%ba%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82-%d1%81%d1%8a%d1%81-%d0%b7%d0%b0%d0%bf%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%b4%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%bc/

Изображения: авторът Костадин Нушев, професор д-р Иван Панчовски (1913-1987) и негови книги. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-d9I