Иван Панчовски

Още от ранната Си възраст Иисус се занимавал и със самостоятелно четене на Свещеното Писание и се отдавал на задълбочени размисли върху неговото съдържание. Отделни свитъци от Петокнижието, от Пророците и от Псалтира притежавали дори бедни семейства. След изнурителната дневна работа те били четени и обяснявани в семейния кръг през дългите вечерни часове. Иисус не се задоволявал да изучава Свещеното Писание чрез ме­ханично повтаряне на неговите текстове – нещо общоприето за тогава; както във всичко, така и тук, Той влагал лично разбиране, вниквал във вътрешния смисъл, проявявал самостоятелност и винаги вземал правилно становище. Подтик за това намирал в Собствения Си дух и в съзряващото високо съзнание за месианс­кото Си достойнство, както и в цялата външна обстановка, където протичал животът Му. Известно въздействие оказвали прекрасната галилейска природа, сериозната и трудолюбива семейна среда и най-вече системното изучаване на Свещеното Писание, което е изпълнено с текстове за критичен размисъл и за придобиване на теоретическа и практическа мъдрост; То изисква да се познае мъдрост и поука, за да се разберат изреченията на разу­ма, да се усвоят правилата на благоразумие, правосъдие и съд, да се даде на простите разумност, на юношите – знание и разсъдливост (Притчи Соломонови 1:2-4). Иисус водил пълнокръвен живот в дома, който си изградила Премъдростта, и ходил “по пътя на разума” (Притчи Соломонови 9:1, 6).

Мощни образователни импулси Иисус получавал по време на ежегодните Си посещения в Иерусалим заедно с майка Си – Пресвета Дева Мария, с праведния Иосиф, роднини, близки и познати по случай най-великия израилски празник – Пасха. “Всяка година родителите Му ходеха в Иерусалим за празник Пасха” (Лука 2:41). На големи поклоннически групи жители от Назарет се отправяли по прорязания от скали и обраснал с вековни дървета път през Перея. Минавало се покрай живописното Генисаретско езеро, пресичала се разнообразната Йорданска долина, обхождало се от север Мъртво море, покрай възвишаващия се Иерихон до Елеонската планина, откъдето се откривал свещеният град с величествения храм, който цял сияел в бял мрамор и злато. През време на това едноседмично пътуване се разказвали много легенди и истории, пеели се свещени песни, споделяли се съкровени месиански очаквания и надежди. Възторгът достигал връхната си точка, когато пред погледа засиявал храмът – светилището на целия израилски народ и средоточието на неговите религиозни упования и национални въжделения. Цялата поклонническа тру­па запявала Давидовия псалом: “Зарадвах се, когато ми казаха: да идем в дома Господен. Ето, нозете ми стоят в твоите порти, Иерусалиме” (Псалом 121:1-2). Псалом след псалом се редели и ентусиазмът все повече нараствал. Към поклонниците от Назарет се присъединявали групи от другаде, от цялата страна, както и жители от Иерусалим и всички в мощен хор запявали “Алилуия”: “Хвалете името Господне, хвалете раби Господни, които стоите в дома Господен, в дворите на дома на нашия Бог! Хвалете Гос­пода, защото Господ е благ, възпявайте името Му, защото това е сладостно, защото Господ си избра Иакова, Израиля за Свое достояние” (Псалом 134:1-4). Участието в пасхалните тържества в храма и извън него, опознаването на престолния град, общуването с поклонници от цяла Палестина, сред които имало не само евреи, но и представители на много други народности, включително и елини – всичко това издигало духовното ниво и вливало мощни импулси за задълбочен размисъл и активна дейност.

Като идвал всяка година за пасхалните тържества в Иеруса­лим, Иисус получавал най-разнообразни и извънредно богати образователни впечатления, които оказвали силно влияние за естественото Му духовно укрепване и преуспяване в мъдрост и обич към Бога и хората. Тук Той особено много обичал да разговаря с учените книжници, фарисеи и законоучители; жадно слушал техните тълкувания, разпитвал ги за Своите недоумения и съмнения и учудвал всички с мъдрите Си отговори. В това отноше­ние забележителен е евангелският разказ за 12-годишния Иисус в Иерусалимския храм. Родителите Му три дни Го търсили и най-после Го намерили “да седи между учителите”, “да ги слуша и запитва”. “Всички – според разказа на евангелиста – които Го слушаха, чудеха се на разума и отговорите Му” (Лука 2:47). Иисус не се уморявал да слуша и да разпитва, да се поучава и да отговаря, тъй като духовният Му интерес взел огромни размери и самосъзнанието за бъдещата Му месианска мисия от ден на ден нараствало. Вероятно и външният вид на Иисус в това време бил променен; повишеният Му духовен интерес, оживената беседа по важна тема – за Месия, вдъхновеното и възторженото говорене – всичко това придавало огнен пламък на Иисусовите очи и неземно сияние на лицето Му. Може би това именно зас­тавило родителите Му, като Го видели, да се смаят – толкова силно било първото и непосредствено впечатление от тази гледка. В подкрепа на това свидетелства по-нататъшният разказ на евангелиста. В състояние на тревога от загубата, на умора от дългото търсене и на изумление от сияещия вид на Иисус Божията Майка Му казала: “Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим” (Лука 2:48). Тези думи обаче не намерили съответен отклик в душата на малкия Иисус. Тогава Той бил зает с нещо много важно, което се отнасяло до спасението на целия свят. У него се пробуждало ме­сианското съзнание, у Него “се раждал” Христос – Изкупителят и Спасителят на света. Затова отговорил на майка Си напълно в духа на Своето умонастроение: “Защо сте ме търсили? Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, що принадлежи на Отца Ми?” (Лука 2:49). Тук Иисус нарича Бога не “наш небесен Отец”, Какъвто е Той за всички хора, а “Мой Отец”, защото съзнавал Себе Си за Единороден Божи Син в пълния смисъл на думата. Макар да съобщава, че родителите на Иисус не разбрали казаните от Него думи, евангелистът веднага прибавя: “А майка Му слагаше всичките тия думи в сърцето си” (Лука 2:51). В този момент тя не може да не си е спомнила благовещението на ангела Господен, че Дух Свети ще я осени и че тя ще роди свето дете, Което ще се нарече Син Божи, Син на Всевишния (Лука 1:31-35). Тя обаче спотаила всичко това в сърцето си, не го споделила с никого, а и Иисус, съзнавайки, че още не бил дошъл часът за откриването Му (Иоан 7:6; 8:4) и че още трябва да расте и да преуспява в мъдрост и обич по законите на човешката Си природа, напуснал Иерусалимския храм – “онова що принадлежи на Отца Му”, кротко тръгнал с родителите Си по човешка плът и отишъл с тях в Назарет, където “им се покоряваше” (Лука 2:51).

Възпитателна школа за Иисус бил Назарет с благочестивия семеен кръг и със синагогалното училище, както и с живописната си природа – величествена книга на Божието естествено открове­ние. Пътешественици описват Назарет като изключително красив град. Още блажени Иероним го нарекъл “цвете” на Галилея, по вся­ка вероятност, защото там израснал Изкупителят и Спасителят на света, както и поради неговата природна красота. Ернест Ренан описва с възхищение разположението и омайната живописност на Назарет. А Иозеф Клаузнер разказва за силното и незабравимо впечатление, което произвел върху него този град, когато го по­сетил за пръв път през една майска нощ на 1912 година.

Природата е велик учител и вдъхновител на човека, но тя не може да му разкрие напълно своята красота и скритите в нея си­ли, ако не бъде предмет на трудова дейност. Трудът – ето най-великият образователен, градивен и творчески фактор и извор на красота, сила и вдъхновение в живота. Поради това Единородният Божи Син дошъл на света в бедно назаретско семейство, където 30 години прекарал сред благоприятната атмосфера на честен дърводелски труд. Богобоязливият Иосиф знаел, че само този, който се труди, е благословен от Бога (Второзаконие 15:10). В ушите на Иосиф винаги звучали думите на равинската мъдрост: “Който не учи сина си на занаят, той го подготвя за разбойник.” Ето защо той още от най-ранна възраст взел малкия Иисус в дърводелницата си и там го обучавал на занаята си. Трудовата школа, през която минал Иисус, била най-дългата и може би най-плодоносната. Съгражданите Му вероятно не си спомняли дали е учил в синагогалното училище, но много добре знаели, че работил в назаретската работилница. Те Го наричали “Син на дърводелеца” (Матей 13:55) или направо “Дърводелецът” (Марк 6:3), защото след смъртта на Иосиф, Той вече Сам работил в дърводелската му работилница. Св. Юстин Философ и Мъченик (II-ри век) сви­детелства, че Иисус “израбохвал орала и яреми”, научил се на сериозен, съсредоточен и полезен живот. С ръцете Си Той създавал произведения, в които било вложено умение и изящество и които служели на хората. Тук Иисус се убедил от личен опит, че човек живее истински, само когато се труди и твори. Тогава животът му е осмислен и приятен, а заедно с това и богоугоден, защото протича в съгласие с Божието назначение (Битие 2:15) и с изричната Божия поръка (Изход 20:9) за богоуподобяване, тъй като Бог непрекъснато работи (Матей 5:17).

Все пак здравата основа, върху която се развивало цялото об­разование на Иисус в семейството, в синагогата, сред природата и в работилницата, било Свещеното Писание, чиято богооткровена светлина всичко оживотворявала и одухотворявала, на всичко придавала висш смисъл и вечно значение. Подобно на псалмопевеца Давид Иисус изучавал Свещеното Писание денем и нощем. И за Него законът на Божиите откровения бил по-добър от хиляди късове злато и сребро (Псалом 118:72). И той цял ден се задълбочавал в Божиите откровения и размислял върху Божия закон (Псалом 118:95, 97). Думите на Божиите откровения и за Него били по-сладки от мед на устата Му (Псалом 118:104). Иисус Христос толкова добре изучил и владеел Свещеното Писание на Стария Завет, че го знаел наизуст. В беседите и проповедите Си Той привеждал дословно много текстове от Петокнижието, от пророческите кни­ги и особено от Псалтира. Из устата на Иисус старозаветните откровения звучали мощно и властно; в Неговите тълкувания те разкривали божествения си смисъл и вечното си значение. Той толкова бил проникнат от духа на Божиите откровения на Све­щеното Писание и толкова високо ги ценил, че често пъти с удив­ление, което изразява негодувание, питал събеседниците Си: Не сте ли чели?” (Матей 12:3; Марк 2:25).

Иисус Христос говорил на майчиния си език – арамейския, а класическият еврейски тогава бил вече мъртъв език, който мъчно бил усвояван и бил познат само на малцина образовани хора. Иисус Христос владеел и този език, защото в проповедите и бесе­дите Си цитирал някои текстове от Свещеното Писание, като ги вземал направо от староеврейския оригинал (Матей 27:46; Марк 12:29).

От изложеното се вижда, че Спасителят не е придобил висше школско образование и бил чужд на книжната мъдрост на иуда­изма и на елинизма. Много добре са известни острите нападки, на които Иисус Христос подхвърлял книжниците и фарисеите зара­ди тяхното буквално изучаване на Закона и за тяхната бездушна, фалшива и нехуманна ученост. Той ги наричал “безумни и слепи”, “змии”, “рожби ехиднини”; оприличавал ги на “варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а вътре са пълни с мъртвешки кости и с нечистота”; подхвърлял ги на многократно “горко” и им предсказвал осъждане в геената (Матей 23:17, 27). Иисус Христос не се занимавал с отвлечените умозаключения, с мистичната те­ософия и с алегоричните преувеличения на еврейската школа в Александрия, чийто гениален представител бил съвременникът Му Филон Александрийски (30 година преди Рождество Христово – 54 година), както и с иудейската схоластика и казуистика, които скоро родили Талму­да.

Може да допуснем също, че Иисус Христос не е оценявал високо елинската мъдрост, на която въобще не се гледало добре в Палестина по време на земния Му живот. Гръцкият език бил изучаван и говорен твърде рядко в Иудея, главно в градовете, населени с езичници. Гръцката образованост била ненавиждана и преследвана от иудейските духовници, защото според тях тя би­ла пропита от безбожие и безнравственост и била противна на “Закона” и “Пророците”. Местните учители еднакво подхвърляли на анатема както този, който развъжда свине, така и този, който учи сина си на гръцка мъдрост. Този израз се повтаря на няколко места в Талмуда. Разбира се, в малки и чисто еврейс­ки градове като Назарет елинската ученост и култура въобще не можела да проникне. В Иерусалим се считало за оскверняване да се изучава гръцка литература. Там гръцката наука била намирана за раболепна, за безбожна, за годна да служи само за празно украшение на жените и дори за опасна. В свещения град се считало за достойно и благородно само изучаването на “За­кона” (Моисеевото Петокнижие) и на старозаветните пророчески книги. Според Талмуда “Законът” изчерпва цялата мъдрост и извън него няма нищо мъдро и достойно за изучаване. От знаменитите равини единствено Гамалиил позволявал на учениците си да изучават гръцката литература. На въпроса, може ли човек, който е изучил целия “Закон”, да учи гръцка мъдрост, равинът Измаил, като прочел текст от писанието (“Тази книга на учението не трябва да отстъпва от устата ти и размисляй върху нея деня и нощя”), отговорил: “Потърси час, който не принадлежи нито към деня, нито към нощта, и тогава учи гръцка мъдрост.” А равинът Акиба отишъл още по-далече; според него нито един израилтянин няма да вземе участие във вечния живот, ако чете чуждестранни книги. Иисус Христос, Който прекарал повечето време в Галилея във физически труд, едва ли е имал възможност, а може би и желание да се занимава с гръцката литература и да изучава елинската философия и наука. Това, разбира се, не означава, че Той не е знаел гръцки език, който от епохата на Александър Македонски придобил международно значение и бил считан като най-пригодно средство за контактуване на хората от различни народности. Има много сериозни основания да се предполага, че именно на този език Иисус е говорил с чужденците, които населявали Палестина и с които Той влизал в най-различ­ни отношения. Да споменем поне някои лица-чужденци, за които се говори в Евангелията: римският стотник, на чийто слуга Той изцерил ръката (Матей 8:5-13; Лука 7:2-10), римският прокуратор Пилат Понтийски и елините, които желаели да видят Иисус и да говорят с Него по време на тържественото Му влизане в Иерусалим (Иоан 12:20-22).

В този случай естествено било удивлението, което обзело първите слушатели на Иисус Христос. Те добре знаели, че Неговите родители са бедни хора от Назарет, че Той не е следвал в никоя висша школа в Иерусалим или в друг палестински град, че не е ходил в друга страна за придобиване на образование и че прекарал повечето от времето Си в работилницата като обикновен дърводелец. Един съботен ден Той започнал да поучава в синагогата. Мнозина от съгражданите Му, като чули Неговото изискано и вдъхновено слово, казали с учудване: “Откъде у Него това? Каква е тая мъдрост, която Му е дадена, че се вършат такива чудеса чрез ръцете Му? Не е ли Той дърводелецът, Марииният син, брат на Иакова, Иосия, Иуда и Симона? И не са ли тук меж­ду нас сестрите Му?” (Марк 6:2-3; Лука 4:24). Сред жителите на Назарет Иисус бил много добре познат: знаели и Него, и родителите Му, и роднините Му; виждали Го всеки ден, разговаряли с Него, работили заедно с Него, отбивали се в работилницата Му, радвали се на прекрасните Му изделия. Следователно, мъдростта, която се изливала от божествената уста на Иисус Христос, не била почерпена от никой човешки учител, не била заимствана от никоя иудейска, елинска или каквато и да е друга богословска или философска школа. Той бил самороден Учител на религиоз­на и нравствена мъдрост, която черпил непосредствено от Бога. В съответствие с това Христовото учение носи напълно ориги­нален характер; то нито е заимствано от някой човешки учител или философ, нито е еклетична система, съставена от принципи, максими и сентенции, взети от разни религиозни и философски школи от онова време и преди Него.

Обществото на фарисеите било напълно противно на Иисус Христос. Той презирал тяхната надменна, тесногръда и изкуствена ученост; бил напълно чужд на техните формалистични и без­душни методи на тълкуване на Старозаветния Закон и отричал техните казуистични морални начала. Поради това Иисус Хрис­тос особено настойчиво предпазвал учениците Си от покварата на “фарисейския квас” (Марк 8:15; Матей 16:6).

Садукейският елит също не можел да упражни влияние вър­ху Иисус Христос. Садукейската философия била разяждана от повърхностен и скучен рационализъм, който не позволявал да се види действителността и животът в тяхната многообразност, пълнота и дълбочина, както и да се вярва в безсмъртието на човешката душа и във възкресението на мъртвите. В съответствие с то­ва в етиката на садукеите владеели принципите на законнически формализъм и на епикурейска безгрижност. В противоположност на садукейските умувания Христовото учение навсякъде насажда светла вяра в истината, създава мъжествено настроение за борба със злото и за възтържествуване на доброто, поражда атмосфера на сърдечност, на братска взаимопомощ и обич между всички хо­ра, В Евангелието се разказва за словесно сблъскване на Иисус Христос със садукеите, когато Той ги изобличил, че не познават Писанията и Божията сила и ги посрамил пред народа. Присъстващите фарисеи останали доволни, защото “затворил устата на садукеите” (Матей 22:34; Лука 20:39). В напътствията към учениците Си Иисус Христос ги предпазвал от “кваса” на фарисеите и на садукеите (Матей 16:6; Марк 8:15).

Есеите пък били затворено крайно аскетично общество, което проповядвало бягство от света и живота, отвращение от брака и семейството, отрицание на всяка обществена дейност. Те живее- ли в уединени общежития, най-често извън градовете, прекарвали цялото си време в молитва и земеделие и се отдавали на най-строги аскетични подвизи. В противоположност на тях Иисус Христос имал светъл и оптимистичен възглед за света и живота; Той це­нял високо брака и семейството и Сам участвал на сватбата в Кана Галилейска; не осъждал и честното припечелване на земни блага и благоразумното им използване.

Иисус Христос също не бил повлиян от някои други видни представители на иудейската ученост от Неговото време или пре­ди Него като Хилел и Шамай.

Като вечен Учител на човечеството Иисус Христос се съобразявал със законите за естественото развитие на човешкия дух. Неговото учение безспорно е божествено и съдържа в себе си нови истини, но същевременно е предназначено за хората, пред които се открива. Поради това то е съобразено с техните възможности за възприемане, разбиране и осъществяване. Ето защо Иисус Христос се позовавал на старото и известното и градял върху него, но влагал нов дух в него. Спасителят определено за­явил, че Той не дошъл да наруши “Закона” или “пророците”, а да ги изпълни (Матей 5:17). Към “Закона” и “пророците”, за който говори Иисус Христос, можем да отнесем и всяко истинско човешко постижение, защото то се дължи на усилията на човешкия богоподобен дух и на въздействията върху него на всеобщата или промислителна Божия благодат. Божественият Логос се въплътил, за да разкрие в пълнота, да осъществи и да научи как да се осъществява истинското и възвишеното в “Закона”, в “пророци­те” и в общочовешките духовни ценности и постижения.

В заключение на този преглед върху образованието и самобитността на Иисус Христос се установява, че Той притежавал високонадарена човешка индивидуалност, която получила много образователни въздействия и се оформила в напълно оригинална и творческа личност. Все пак учението на Спасителя не може да бъде обяснено задоволително нито само чрез изключителната Му индивидуалност, нито само чрез богатите, всестранни и творчески преработени от Него образователни въздействия. В това учение винаги проличават явните и безспорни белези на божествеността, която идва от богочовешкото лице на неговия създател. Човешка­та природа на Иисус Христос се намирала в лично съединение с Неговата божествена природа, поради което и целият Негов жи­вот и учение не носят нито само човешки, нито само божествен характер – те са богочовешки. Тук най-чистата, възвишена и идеална човечност е действала под непрекъснатото вдъхновение и осенение на божествеността. Външната страна на Христовото учение е човешка, но неговото съдържание е божествено; то идва от Бога.

С редовете по-долу се разкрива една картина от земния живот на Спасителя и оригиналността на Неговото евангелско учение.

Времето за пълното открито явяване на Иисус на света като Христос, като божествен Учител и Спасител, още не било дош­ло, но наближавало. Дотогава Той ходил предимно по Галилея и откривал пред нейните жители божественото Си учение. Наближил иудейският празник “Разпъване шатри”. По този случай Иисус отишъл в Иерусалим, но “не явно, а някак си скришом” (Иоан 7:10). Вестта за Него като нов Пророк и Учител, Който се представял за Месия, вече достигнала до ушите на иудеите. Те Го търсели на празника, като питали: “Де е Онзи?” Сред на­рода се мълвяло различно за Него и по този повод възникнал спор; едни казвали, че Той е добър; други – не, но заблуждава хората. Никой обаче не говорил за Него открито поради страх от иудеите. Но ето, празникът вече се преполовил. Тогава Иисус влязъл в храма и започнал да поучава. Божествената Му осанка на нов Пророк пленила всички. Те в захлас слушали мъдрите Му слова, които отеквали направо в сърцата им, просвещавали ги, стопляли ги и ги галели с надеждата за вечно спасение. Иудеите обаче били скептични и недоверчиви. Те недоумявали и се чудели: “Как Тоя знае книга, когато не се е учил?” (Иоан 7:15). Те много добре познавали своите учители и учениците им. Иисус не принадлежал нито към първите, нито към вторите. Той бил обикновен галилянин – дърводелец от презрения провинциален град Назарет. Сред целия народ се говорило: “Нима от Галилея ще дойде Христос?” (Иоан 7:41) или “От Назарет може ли да излезе нещо добро?” (Иоан 1:46), или “Изпитай и виж, че от Галилея пророк не се е явил” (Иоан 7:52). Но Иисус разпръснал всички тези недоумения, като с божествена власт и сила казал: “Учени­ето Ми не е Мое, а на Оногова, Който Me е пратил; който иска да върши волята Му, ще разбере, дали учението Ми е от Бога, или Аз от Себе Си говоря. Който говори от себе си, търси своята си слава; а който търси славата на Оногова, Който Го е пратил, Той е истинен и в Него няма неправда” (Иоан 7:16-18).
________________________________

*Публикувано в книгата Най-прекрасният, Духовният образ на Иисус Христос, С., 1992, с. 63-81. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: авторът Иван Панчовски (1913-1987) и Господ Иисус Христос. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-d5K