Иван Г. Панчовски

Зад всичко видимо очите на вярата долавят святото сияние на божествената премъдрост, красота и мощ. Това сияние най-силно се отразява в лицето на човека, защото той е сътворен по Божи образ, предназначен е да стане владетел на целия космос и е призван непрестанно да напредва към върха на абсолютното съвършенство и да спечели вечността. Когато псалмопевецът Давид се вглъбил в себе си и погледнал в дълбочината на човешката природа, пред неговия духовен поглед се разкрило цялото неизмеримо величие и висше назначение на човека. В този миг го обзел неудържим възторг, защото той узнал, че Бог е поставил човека за владе­тел над делата на ръцете Си и всичко е покорил под нозете му (Псалом 8:7). Към това св. апостол Павел прибавил: не ангелите, а човека Бог е предназначил да стане покорител и на «бъдната вселена» (Евреи 2:5 и 8).

За да се продължи човешкият род и да се извайва величественият образ на човека във все по-голяма пълнота, Бог установил брачната институция – този свещен съюз на мъж и жена, съгряван от лъчите на любовта. В нея мъжът и жената се свързват помежду си толкова тясно, че образуват една плът (Битие 2:24). В брака мъжът и жената се съединяват от Самия Бог в свещен и неразкъсваем съюз. Поради това за брака се поръчва: «Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва» (Матей 19:6, Марк 10:9).

Структурата на брака е сложна и многолика. В него са налични обществени, политически, социални, икономически, правни и други страни и моменти. Като най-висше в човека духът доминира в брака. Той го превръща в здрава и трайна нравствена институция, гдето две души се свързват чрез връзките на любовта за съвместно съжителство, за взаимно подпомагане, за общо възрастване и усъвършенстване, за раждане, отглеждане и възпитаване на деца – утрешни строители на общочовешкото благополучие и зидари на царството Божие.

Дълбочината на духовната структура на брака се разкрива от християнската религия. Иисус Христос, въплътеният Син Божи, между другото посочил висшето достойнство на брака и разгърнал пред него необятни перспективи във времето и във вечността. Иисус Христос въздигнал брака в тайнство и осветил основаваното чрез него семейство. Св. апостол Павел нарича брака «тайна велика» (Ефесяни 5:32) и го сравнява с най-светия съюз – този на Христа с Църквата. «Бракът – казва същият апостол другаде – е нещо честно у всички и брачното легло – чисто» (Евреи 13:4).

Поради това истинските християни гледат извънредно сериозно на брака. Те встъпват в него със страхопочитание и със съзнание за отговорност не само пред обществото, но и пред Бога. Сключването на брак от страна на християни не е някакво маловажно събитие, което засяга само тях и за което те носят отговорност единствено пред себе си. Християнският брак се сключва пред Бога и пред Църквата в празнична обстановка при извършване на тържествени свещени обреди. По такъв начин на брачната връзка се придава неимоверно голяма важ­ност и сериозност, тежест и здравина.

При венчанието Църквата възлага върху главите на встъпващите в брак венци – символ на високото достойнство, което те придобиват чрез тайнството брак. Църквата ги увенчава «със слава и чест» и им дава Божията преизобилна благодат, за да преуспяват в новото си състояние и успешно да изпълняват поставените им висши задачи. Такива тържествени мигове и свещени преживявания не се забравят от вярващите. Те укрепват брачния им съюз и влияят благотворно върху него.

Чрез тайнството брак на съпрузите се дава за цял живот Божията благодат, която стопля и възвисява естествената любов, за да не пресъхне никога нейният извор и да не угасне нейният плам и превръща основаното семейство в малка Църква (Римляни 16:4; 1 Коринтяни 16:19; Филимон 1:2).

Благодатта на всеобщото, царствено и свето свещенство, в чиито редици Бог е призовал всички християни, се проявява най-мощно в най-малката църковна об­щина – семейството. Според свидетелствата на блажени Августин и на св. Иоан Зла­тоуст, тайнството брак в много отношения прилича нa тайнството свещенство. Чрез него на мъжа и на жената се дава особена свещена сила, която ги прави един вид свещенослужители и превръща домашното им огнище в свет олтар. Тук всяка постъпка има характер на свещенодействие: мъжът и жената живеят в Господа и вършат всичко в Божието име и за прослава на Всевишния. Щом човек прекрачи прага на християнското семейство, той ще почувства топлотата на Божия дух, който навсякъде е проникнал и всичко осенява и животвори. От кътчетата на християнския дом полъхва нещо красиво и мило, нещо божествено и свещено. Целият живот на християнското семейство протича под сиянието на тихата, но никога незалязваща светлина на благодатната любов.

По силата на духовната си структура християнското семейство не се блазни само от стремежа да постигне благополучие и щастие на земята. То иска да бъде още и школа за нравствено възпитание и светилище за всекидневно освещаване. Християнският брак – пише Климент Александрийски – е «школа на доброде­тели за всички встьпили в него: за тяхното собствено възпитание и за възпитанието на децата им за вечността». В него християните са поставени в толкова естествена и благодатна среда всекидневно да се упражняват в добродетелност и да възрастват в нравствената любов, тази царица на добродетелите. Него Гьоте основателно нарича «начало и връх на всяка култура. Той прави грубия – кротък, а и най-образованият няма по-добра възможност да проявява своята доброта».

За вярващия човек огнището на семейството е свещено още и затова, защото в него е роден по човешка природа, отраснал е и е възпитан Господ Иисус Христос под топлите майчински грижи на св. Богородица. Тя се удостоила да стане Божия Майка, защото чрез въвеждането ѝ в храма и чрез възпитаването ѝ в благочестие запазила душевната и телесната си чистота. Божията Църква от всички краища на земята всекидневно ѝ въздава богослужебна възхвала и я възпява като нескверна и неблазна, нетленна и пречиста, пренепорочна Дева и преславна Приснодева, Богоневеста Владичица и невеста неневестная. Ставайки изразител на общоцърковното съзнание, св. Ефрем Сирин възвеличава св. Богородица като майка на всички хора и най-вече на приневолните и страдащите.

Още приживе св. Богородица проявявала особена обич към семейството. На брачния пир в Кана Галилейска тя се застъпила пред божествения си Син за младото семейство. По този начин тя го избавила от първото му затруднение. Очевидно тя искала току-що бликналият за него извор на радост и щастие никога да не пресекне. И оттогава и до ден-днешен, пък и за вечни времена, Божията Майка е не­бесна покровителка и закрилница на семейството.

Ето защо богомъдро е постъпила нашата света Църква, като е отредила празникът «Въведение Богородично» да се чества от православния народ като ден на християнското семейство. С това тя показва от една страна колко високо цени семейството и от друга страна как майчински се грижи за неговото запазване и процъвтяване. За постигането на тази цел тя поставя християнското семейство под всемощния покров на св. Богородица и издига пред него нейния свещен образ като вдъхновяващ и окрилящ пример.

Поради пречистото си майчинско сърце и поради безпределната си майчинска обич св. Богородица наистина стои най-близко до християнското семейство. Православната душа из самата си глъбина възкликва към нея в молитвен зов: «О пречистая, надеждо христианом, кто паче тебе в милости?» Именно поради безмерната си милост св. Богородица бди от небесните висоти над християнското се­мейство и никога не го лишава от своята могъща закрила.

В един от прекрасните разкази на Гьоте се описва бедна и груба рибарска колиба. Тя е мрачна и неприветна. Но ето, в нея внасят малка сребърна лампа. Нейната вълшебна светлина в миг я преобразява. Тя заприличва на палат. В сиянието на светлината от тази лампа всичко в колибата се обсипва в сребро.

Безкрайно по-могъщо е преобразователното действие на меката светлинка, която излъчва из себе си кандилцето от домашния олтар на християнското семей­ство и озарява свещения образ на св. Дева Мария с Богомладенеца в ръка. То об­сипва християнския дом с вълшебна светлина, която му придава пленителна кра­сота и го превръща в крепост на духа; предпазва го от отровата на покварата, от бацила на разложението, от демона на порока, за да цъфтят и дават изобилни плодове най-прекрасните добродетели; мъжът и жената да живеят в обич и мир, в съгласие и единомислие; децата да възрастват в уважение и послушание към родителите си и в любов и взаимопомощ помежду си; цялото семейство със своето трудо­любие и миролюбие да вгражда себе си всемерно във вдъхновения устрем на на­шето общество към социална правда, всеобщо благополучие и общочовешки мир.

Християнското семейство живее на земята, в пространствено и временно ограничения свят, в който, освен радости, поради греха, има страдания и смърт, мъки и скърби. Временни недоразумения и моментни неразбирателства не са изключени из християнските семейства. Грижата е вездесъща. Тя броди вред със страшна власт. Непризвана и нежелана, тя се вмъква и в християнския дом и си свива там гнездо. Ето веднага след нея се вестяват мъката и горестта, които разяждат душата и изпълват очите с горчиви сълзи. Ала Майката Божия и тогава бди над християнското семейство, не остава безмълвна към неговите стонове и вопли, не го лишава от своя небесен покров. Душата на християнина чувства всегдашното духовно присъствие на св. Богородица и с вяра ѝ шепти, подобно на Гретхен от Гьотевия «Фауст»:

«О, Майко жална, многострадална, със обич взор склони над мойта скръб!»

Утехата на християнската вяра е призната духовна сила. Майката бого­боязлива, която познава от личен опит нашият народен поет Иван Вазов, тази света жена е огряна от вяра жива. От нея тя черпи утеха в живота и заслона. Тя често пъти повдига очи насълзени към иконата на Божията Майка и в нейната молитва не рядко трепти стон. Тя се моли не само в мигове на радост, но и в дни на тре­вога и неволя. Тогава нейната душа се слива с небесата чрез нишка тайна. Молитвата ѝ не остава нечута, тя намира топъл отклик. Майката богобоязлива и грижовна долавя «сякаш дъха бледата Мадона» и благ мир лей лицето ѝ свето, като гледа кротко и приветно от старата икона.

Духовната структура на християнското семейство се формира от двама основни лични деятели: мъжът и жената. Мъжът е глава на християнското семейство. Той със своята разсъдливост и сила е негов основен стълб, крепител и страж. Жената пък е неговото животворно, стоплящо и милващо сърце. В християнското семей­ство мъжът и жената образуват единство в двойна плът. В него мъжът и жената са равноценни личности и си отдават взаимно уважение, обич и вярност. Тук всяко подценяване и обезценяване, всяко унижаване и подтискане са изключени, защото и мъжът, и жената са създадени по Божи образ и притежават еднакво лично достойнство: в Христа Иисуса няма мъжки пол, ни женски (Галатяни 3:28).

С това не се изчерпва духовната структура на християнското семейство. В него мъжът и жената са свързани с връзките на любовта, която никога не е безплодна. Най-висшият плод на любовта в семейството са децата. Чрез тях семейството получава своята пълнота и завършеност. Всяко християнско семейство може и трябва да има в себе си деца. Иисус Христос ни наставлява да не отбягваме да имаме деца, защото който приеме дете в Негово име, той приема Самия Него (Матей 18:5). Какво благодеяние ни прави Господ, като в невинните детски очи и сърце ни дава възможност да съглеждаме в телесен вид най-близкия отобраз на Неговата не­бесна чистота и на Неговото свето съвършенство! Това благодеяние ни доставя без­мерна чест: в лицето на децата ние се удостояваме да приемем Самия Господ – да Го обичаме, да се грижим за Него, да Му служим!

Самото раждане изпълва с голяма радост и неземно щастие семейството. Ражда се ново същество, идва нова душа на света: поставя се начало на нова човешка личност, която може да впише чудни страници в световната история и която влиза в състава на вечността! Тайната за появата на нов човек в света е тайна велика и неизмерима, необяснима и дори страшна. Раждането на дете е събитие, което се намира извън обикновените условия на живота. То нарушава сивото всекидневие и открива пред погледа сякаш пролуки, през конто се долавя тайната на жи­вота и висшето назначение на съществуването. При съзерцаването на тази иначе непостижима тайна и на това висше назначение душата на човека се издига на такава висота, която тя по-рано не е дори подозирала, а още по-малко е познавала.

Силата на невинното детство да освежава и подмладява възрастните, да възвисява и облагородява духовете им, да превръща живота им на земята дори сред най-тежки несгоди на съществуването в рай – е добре известна. Една детска усмивка може да прокуди залегнала дълбоко в душата скръб. Една детска милувка може да влее бодрост и да пробуди нова мощ за мъжествена борба с трудностите на живота. Един чист детски поглед може да отпъди черна мисъл, да предпази от грях и зло, да предотврати падение и гибел.

Да направим нагледна тази истина чрез един епизод от чудния живот на св. Перпетуа, която заради християнската си вяра загинала мъченически на 7 март 203 година! Св. Перпетуа била млада майка, едва на 22 години, когато била заловена и затворена в тъмница, за да бъде хвърлена за разкъсване от диви зверове в амфитеатъра на Картаген. Несгодите и лишенията на тъмничния живот не я измъчвали толкова много, колкото стделянето от новороденото ѝ детенце. В мъченическите актове, написани от Тертулиан, тя разказва: «Много дни страдах горко. Най-сетне успях да измоля да остане детенцето ми при мене, в тьмницата. То веднага се съвзе, а и аз самата се ободрих чрез грижите за него. И тьмницата тутакси се превърна за мене в тържествена зала, където отсега нататък ми беше по-приятно да пребивавам, отколкото гдето и да е другаде.» Вижда се чудотворната мощ на майчинската обич: тя и тъмничната килия превръща в светъл палат! Разбира се, това е само един от безбройните прекрасни плодове на майчинската обич. Же­ната – удостоверява по Божие откровение св. апостол Павел – «ще се спаси чрез раждане деца, ако пребъде във вяра, в любов и светост с целомъдрие» (1 Тимотей 2:15).

Във всяко истинско християнско семейство присъства невидимо триличният Бог и го осенява със Своята животворна и освещаваща благодат. Ала най-реално е Неговото невидимо присъствие и най-изобилна е Неговата благодат в онези християнски семейства, които са приели децата в името Господне и се грижат за тях с уважение и обич – като за Господа.

Бог Отец бди над децата, защото Той по силата на вечното Си отчество е общ небесен баща на всички хора и най-вече на децата. Бог Син чрез вечното Си синовство, чрез въплъщението Си в човешка природа и чрез обстоятелството, че Сам е бил дете, е свързан битийно с всички деца и ги обича повече от всичко. Бог Дух Свети почива върху всяко дете, защото Той като животворен дух и подател на всички блага е вдъхнал в тях живот и ги е дарил с благата на живота.

Но където е Света Троица, там без друго е и Божията Майка – Пресвета Бого­родица. Тя е Майка света и обича децата: на всяко дете гледа като на своя свидна рожба и не го лишава от благослов и подмога. Нейният дух неотклонно пребивава в християнските семейства и неотстъпно бди над децата като техен небесен ан­гел пазител. Християнинът ведно с цялата Православна църква се обръща всекидневно към св. Богородица с молитвените слова: «Все упование мое на тя возла­гаю, Мати Божия, сохрани мя под кровом твоим». Тази молитва не остава нечута: тя внася чуден балсам в душата, която се чувства под топлото крило на Божията Майка.

Основната задача на християнското семейство днес е: да охранява светилището на домашното огнище, да се предпазва от духа на битовото разложение и от бацила на нравствената поквара и да възпитава в своята среда достойни членове на обществото, доблестни граждани на Родината. Недостигът от домашно възпитание едва ли може да бъде запълнен от всяко друго възпитание и грешките на до­машното възпитание са извънредно трудно поправими. Поради това нашата родна Църква всякога и особено в деня на християнското семейство призовава православните съпрузи, бащи и майки да стоят на всегдашна будна стража. Тя в духа на Първото съборно послание на св. апостол Петър се обръща към основните стълбове на християнското семейство с призива: «Вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет» (1 Петра 2:9). Чрез вярата в Христа Иисуса и чрез преподадената Божия благодат християнският дом става светилище; той е малка Църква, която невидимо се възглавява от Христа Бога и в която обитава Духът Божи. В домашната Църква съпрузите имат свещени задължения и функции. На тях е възложено свещенство и апостолство в най-широкия смисъл на думата. Мирският апостолат почива върху непосредна Божия повеля (Марк 5:19-20; 9:39; Лука 8:39) и е жизнена нужда на Христовата Църква. Не само на апостолите, нито само на техните иерархически приемници, а на всички вярващи Бог е възложил никои апостолски и свещенически функции: да известяват съвършенствата на Оногова, Който ги е призовал от тъмнина в Своята чудна светлина (1 Петра 3:9). Най-непосредната, достъпна и под­ходяща среда за мирския апостолат е собственото семейство. Чрез гласа на св. апостол Петър Православната църква приканва вярващите родители да пристъпват към избрания от Бога жив и драгоценен Камък – Иисус Христос, за да съграждат от себе си и от семействата си «духовен дом» (1 Петра 2:45), да се включват като живи членове в мистичното тяло Христово, да укрепват устоите на царството Божие на земята и да стават все по-достойни за неизказаните радости на вечния живот. Апостолската, свещеническата и спасяващата сила на християните в семейството е безмерна. Св. апостол Павел удостоверява: «Неповярвал мъж бива осветен чрез вярващата жена, и неповярвала жена бива осветена чрез вярващия мъж» (1 Коринтяни 7:14).

Чрез вярата само на един член от семейството могат да постигнат светост и да се спасят всички други (1 Коринтяни 7:16).

И така, беглият поглед в духовната структура на християнското семейство ни убеждава, че в него са вложени естествени и благодатни, човешки и божествени сили, които, използвани правилно и употребявани благоразумно, го правят здрава клетка на обществения и църковния организъм. Истинското християнско семейство представлява от себе си едно райско кътче, където мъжът и жената се радват на взаимна обич и намират отмора от своите всекидневни трудови и творчески уси­лия и напрежения. Разбира се, и над това райско кътче понякога се издигат буреносни облаци, които хвърлят сенки и искат да помрачат светлината и да пресушат извора на щастието в него. Ала слънцето на божествената обич, което неотклонно сияе над християнското семейство и изпълва всичките му членове с благодатните си зари, бързо прогонва тези облаци и възстановява спокойствието, мира и щастието в него. Във всяко истинско християнско семейство се долавя полъх от онази духовна красота и от онзи божествен мир, които винаги са се носили над светия дом от Назарет, където Богомладенецът Иисус е възраствал и крепнал духом, като преуспявал в мъдрост и любов пред Бога и пред човеците (Лука 2:40 и 52), за да стане Изкупител и Спасител на целия свят. Мирът, който изпълва хри­стиянското семейство и обладава всичките му членове, не остава заключен в тес­ните простори на неговия дом. Той като всяко велико духовно благо има свойството да расте, да се уголемява и да става достояние на все повече хора. Дано духовната красота и безмерните блага на този мир най-сетне пленят и завладеят всички човеци по земята, за да пресекнат веднъж завинаги кръвопролитията по нея, цялото човечество да се превърне в едно велико семейство, всички хора да заживеят като братя помежду си и с дружни усилия да изграждат социалното благополучие и да овладяват космоса! Така малкото райско кътче все повече ще се разширява, докато обхване целия свят и се превърне в един огромен, необятен земен рай.

_______________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1961, кн. 12, с. 19-24. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображение: авторът Иван Г. Панчовски (1913-1987). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-d18