IV. Св. Амвросий Медиолански и блажени Августин

Социалните възгледи на двамата църковни учители

Отношение към лихварството

Илия К. Цоневски

Във връзка с въпроса за богатството и бедността св. Амвросий и блажени Августин определят и своето отношение към лихварството. Подобно на св. Василий Велики и св. Григорий Нисийски и те осъждат рязко това голямо зло, което е вземало през тяхно време застрашителни размери и още повече е влошавало тежкото положение на бедните.

1.Св. Амвросий Медиолански описва в съчинението си “За Товита” тежката участ на бедния, който, като не намира никакъв друг изход, за да облекчи тежкото положение на семейството си, се вижда принуден да прибегне към услугите на лихваря. Лихварството според св. Амвросий е рожба на жестокосърдието и алчността на богатите за по-големи печалби, за да могат да си осигурят нужните им грамадни средства за своя охолен и разточителен живот. Ръководен от своето сребролюбие, лихварят се съгласява да заеме на бедния нужната му сума само след като му се обещае срещу това голяма лихва. Алчните за големи печалби богаташи смятат, че правят благодеяние на бедните, като им дават по-малко, а искат да получат от тях повече[166]. “Това е вашето човеколюбие – укорява св. Амвросий богатите, – че под предлог на помощ, вие грабите! Самият беден става за вас извор на печалби… Бедният, който няма необходимото за живота, е задължен да плати проценти. Нима има нещо по-тежко? Той иска лекарство, вие му давате отрова; той моли за хляб, вие му протягате меч; той моли за свобода, вие му налагате робство[167]”. А няма наистина нищо по-жестоко от това, да се дадат пари в заем на този, който няма, и да се иска да ги върне двойно[168]. “Проява на човечност е да подпомагаме бедните; напротив, жестокосърдие е, да изнудим повече, отколкото сме дали. Защото, ако бедният затова се нуждае от твоята помощ, понеже не е бил в състояние със собствени средства да заплати, не би ли било жестоко под предлог на човеколюбие да се иска от този, който не може да заплати по-малка сума, да заплати по-голяма? И ти искаш да наречеш това човеколюбие, където се трупа неправда върху неправда[169]”?

Всичко, което расте и се развива, има граници на своето развитие. Само дадените с лихва пари нямат предел на увеличаването си. Наскоро те надвишават самата дадена в заем сума[170]. Лихварят прилича на морето, което може да погълне в своите дълбини имуществото на всички, без да се напълни някога. Но все пак то предлага на мнозина възможност за печалби и препитание. Лихварят пък причинява на своите жертви пълно разорение[171]. При това морето понякога е в покой, а лихварят никога не насища своята алчност за по-големи печалби[172]. Лихварят според св. Амвросий е жесток човек и е подобен на Юда предателя[173]. “Ти пиеш – обръща се св. Амвросий към жестокосърдния лихвар, – а друг пролива сълзи; ти пируваш и потискаш другите със своята храна; ти се наслаждаваш с музика, а друг плаче от мъка и скръб… Ти се обогатяваш от страданията на другите, ти търсиш изгода от сълзите, ти се храниш с чуждия глад. И ти се считаш за богат, а искаш пари от бедния[174]”? Като има предвид, че лихварството е въдица за бедните[175] и че то им отнема свободата и им причинява гибел[176], св. Амвросий ги съветва да отбягват да вземат пари с лихва, за да не увеличат още повече бедствията и страданията си. Защото рана не се отстранява с рана, нито пък зло със зло[177]. А лихварските пари са подобни на змия – те непрекъснато причиняват злини[178]. Затова както Старият (Второзаконие 23:19 сл. Левит 25:36. Псалом 14:5. Иезекиил 18:7), така също и Новият Завет (Матей 5:17. Лука 6:34 сл.) осъждат лихварството[179]. Християнинът трябва да бъде винаги готов да дава в заем на този, от когото не се надява да получи, защото вместо него ще заплати Сам Бог. “Давайте на такива, от които не се надявате да получите обратно, защото това не е загуба, а придобивка. Вие давате твърде малко, а придобивате твърде много: вие давате на земята, а получавате на небето; вие загубвате процента, затова ще имате голяма награда[180]”.

2.Рязко осъжда лихварството и блажени Августин. Като се позовава на думите на псалмопевеца, че “който не дава парите си с лихва, няма да се поклати навеки” (Псалом 14:5), той смята, че лихварството почива на неправдата и жестокосърдието[181]. Защото, “нима този, който отнеме или открадне нещо от богатия, е по-жесток от оня, който чрез лихва погубва бедния[182]”?Затова, като изхожда от посочените думи на псалмопевеца (Псалом 14:5) и ясната присъда на св. апостол Павел (1 Коринтяни 6:10), блажени Августин подчертава, че лихварите няма да наследят царството Божие[183]. Опитът да се оправдава лихварството с това, че то може да служи като средство за препитание е несъстоятелен, тъй като от гледна точка на Божиите заповеди самò по себе си лихварството е безнравствена дейност. Защото в такъв случай същото биха казали и разбойниците, крадците, сводниците и магьосниците, за да оправдаят своите престъпления, понеже и те смятат, че с това изкарват прехраната си[184].

Като има предвид гибелните последици на лихварството и като се позовава на Свещеното Писание, блажени Августин съветва вярващите да бъдат съвършено чужди за подобно занятие. “Аз не желая, щото вие да бъдете лихвари, и не желая затова, понеже Бог не желае това. Защото, ако аз не го желая, а Бог го желае, вършете го; ако пък Бог не го желае, а аз дори да бих го желал, то този, който го върши, би го вършил за своя гибел. Откъде се вижда, че Бог не желае това? Казано е: “който не дава парите си с лихва, няма да се поклати навеки” (Псалом 14:5). А как това е презряно, ненавистно и проклето, мисля, че знаят и самите лихвари[185]”.

Ценност на труда

1.Както другите отци на Църквата, и св. Амвросий Медиолански цени особено високо труда. Според него няма добродетел без труд, защото всички добродетели се изграждат в процеса на труда[186]. На човека изобщо е присъщ трудът. “Не напразно е казано на човека това, което не е казано на никое друго живо същество: “С пот на лицето ще ядеш хляба си” (Битre 3:19)[187]. Затова бедният, който работи, за да изкара с труд прехраната си, заслужава почит[188]. Св. Амвросий не намира нищо осъдително в това, ако човек се стреми чрез повече труд да подобри своя живот. Защото “плодът на добрите трудове е славен” (Премъдрост Соломонова 3:15). Разбира се, това не ще рече, че целият живот на човека трябва да се сведе само към труда. Християнинът, като цени високо труда и винаги се труди, трябва да отделя време и за размисъл върху проблемите на духа, като се грижи и за своето нравствено усъвършенстване[189]. Затова св. Амвросий смята, че умственият труд стои по-високо от физическия[190].

Като взема предвид голямото значение на труда и като се позовава на Свещеното Писание, св. Амвросий подобно на св. Иоан Златоуст сочи като пример за подражание от страна на човека трудолюбието и работливостта на мравката. “Мравката е малка и все пак има смелост да предприема неща, които превъзхождат силите ѝ. Не някаква подчиненост я принуждава към труд, но тя свободно се заема да си събере необходимата ѝ храна. Затова и Свещеното Писание ни подканва да подражаваме на нейното трудолюбие: “Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър” (Притчи Соломонови 6:6). Тя не упражнява земеделие, не е подвластна никому, и все пак как се грижи за прехраната си… И докато ти много пъти живееш в нужда, тя не гладува”[191].

2. Блажени Августин също цени особено високо труда. Като се позовава на думите на св. апостол Павел, че “който не иска да се труди, не бива и да яде” (2 Солуняни 3:10), той подчертава, че трудът е всеобщ човешки дълг[192]. Всеки трябва с труд да изкарва прехраната си[193]. И той, подобно на св. Амвросий, смята, че трудът на бедните заслужава особена почит[194]. Макар и да изтъква голямото значение на умствения, духовния труд, блажени Августин настойчиво препоръчва и физическия труд, защото той освобождава и улеснява духа да се отдаде на по-дълбок размисъл върху мирогледните въпроси[195]. Между умствения и физическия труд трябва да има обаче правилно съотношение. Защото “да се работи само физически, а не и духовно, може да не бъде лошо, но то не носи никаква полза. Да се работи пък само духовно, а не и физически, е признак на леност”[196]. Затова блажени Августин енергично въстава срещу възгледа на северо-африканските монаси, които, за да избегнат дневната горещина, напускали света и отивали в манастирите, като смятали, че целият им живот трябва да се сведе само към молитвата и религиозните размишления; трудът пък, според тях, може и трябва да бъде предоставен само на светските люде[197]. Ясното учение на св. апостол Павел (2 Солуняни 3:10) те тълкували алегорически от гледна точка на този свой възглед, като твърдели, че апостолът имал предвид по-висш труд, именно молитвата и религиозните размишления. Тези монаси се позовавали и на думите на Спасителя: “Не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си какво да облечете” (Матей 6:25). Блажени Августин посочва убедително, че този възглед на северо-африканските монаси е опасен, че тълкуванията им на посочените места от Свещеното Писание са неправилни, а мотивите им – осъдителни. Макар и да поставя духовните размишления на голяма висота, блажени Августин не смята, че те трябва да служат като основание, за да се отрича или подценява трудът[198]. Стремежът към нравствено съвършенство в манистира и изпълнението на трудовия дълг не могат да си противоречат[199]. Сам св. апостол Павел, въпреки своите големи мисионерски пътешествия, не е безчинствал, нито у някого е ял хляб даром, а е работил (с труд и мъка дене и ноще, за да не отегчи някого от вярващите (2 Солуняни 3:7-8); следователно, той не се е молел целия ден, но е съединявал молитвата с физическия туд[200]. Не се оправдава този възглед и от гледна точка на думите на Спасителя (Матeй 6:25), защото в такъв случай би следвало да се направи изводът, че Божият промисъл действа само тогава, когато ние бездействаме и се отдаваме на леност. Напротив, Божият промисъл подпомага човека само тогава, когато той съзнателно и свободно изпълнява своя дълг и се труди[201]. Затова напълно осъдително е леността да служи като мотив, за да се отбягва трудът[202]. А всеки труд е добър и благословен, стига само людете да го извършват честно и почтено[203].

Заключение

От изложените възгледи на светите отци и учители на Църквата, (св. Иоан Златоуст св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, св. Григорий Нисийски, св. Амвросий Медиолански и блажени Августин) върху частната собственост, богатството, бедността и труда се вижда ясно, че те разглеждат и изясняват социалните проблеми не като някакви социални реформатори и революционери, а като проповедници и оделотворители на нравственото учение на Иисус Христос. Социалните теми са имали за тях преди всичко нравствен смисъл. Верни и предани до себежертва на учението и примера на своя божествен Учител и на светите апостоли, те искали най-напред да преобразят душите и сърцата на людете, като над всичко са поставяли любовта, съединена със справедливостта. Защото те са знаели, че ако това условие е налице, ще могат правилно да се уредят и имуществените отношения между людете. Затова опитът на някои изследователи на епохата на ранното християнство да сравняват светите отци и особено св. Иоан Златоуст с народни водачи като братя Гракхи, или да намират във възгледите им сходство с по-сетнешни идеи и да виждат в тях социални реформатори, дори революционери, е несъстоятелен. Защото центърът на светоотеческата проповед и дейност не е във външното устройване на живота, а във възвестените от Христос нравствени начала и идеали и в оделотворяването им в живота. Не трябва да се забравя, че светите отци и учители на Църквата са били и със слово и с дело най-строги и ревностни носители и защитници на християнския идеал за любовта и братството между людете и че целта на тяхната проповед и дейност е било осъществяването на този идеал в живота на последовниците Христови. Политиката, в която има принуда и наказателни санкции, им е била съвършено чужда. За никаква принуда и за никакво насилие светите отци и учители на Църквата никога не са говорили. Като въстават тъй рязко против богатството и алчността и жестокосърдието на богатите, те само апелират към тяхната съвест, за да смекчат техните корави сърца и да ги подтикнат към добротворство и подпомагане на бедните и нуждаещите се. Никога те не са се обръщали към народните маси, за да ги настройват враждебно против богатите. Защото изобщо самото християнство “не е революционно във външния смисъл на думата. То е влязло в света не като революционна социална система, която призовава към насилствено изменяване строя на живота. Християнството е влязло в света като блага вест за спасението и за царството Божие… А царството Божие насилствено не може да се осъществи… Истински новият, по-съвършеният и по-добър живот ще дойде отвътре, от духовното прераждане на човека”[204]. Без това вътрешно религиозно-нравствено просветление, без пълна замяна на егоистическо самочувство с любовта към ближните, според светите отци и учители на Църквата, не е възможна общността на имуществата, не са осъществими и братството и равенството. Само тази здрава основа – любовта – може да създаде истинска свобода и истинска справедливост в отношенията между хората.

_______________________________

*Публикувано в Годишник на Духовната академия “Св. Климент Охридски”, София, том IV (ХХХ), 10, 1954-1955. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[166]. Срв. S. Ambrosius: De Tobia, 3, 11, Migne, PL, t. 14, col. 800.

[167]. Пак там.

[168]. Срв. Epist. 19, 5, Migne, PL, t. 16, col. 1025.

[169]. De officiis min., 3, 3, 20, Migne, PL, t. 16, col. 159.

[170]. Срв. De Tobia, 5, 19; 13, 45, Migne, PL, t. 14, col. 803, 814.

[171]. Пак там 13, 44, Migne, PL, t. 14, col. 813.

[172]. Пак там, 5, 16, Migne, PL, t. 14, col. 802.

[173]. Пак там, 7, 26, Migne, PL, t. 14, col. 805 sq.

[174]. Пак там, 14, 50, Migne, PL, t. 14, col. 816.

[175]. Пак там.

[176]. Пак там, 4, 14, Migne, PL, t. 14, col. 801.

[177]. Пак там, 21, 82, Migne, PL, t. 14, col. 828.

[178]. Пак там, 12, 41, Migne, PL, t. 14, col. 811 sq.

[179]. Пак там, 14 и 15; Migne, PL., t. 14, col. 814 sqq.

[180]. Пак там, 16, 54, Migne, PL, t. 14, col. 818.

[181]. Срв. S. Augustinus: Enarratio in Psal. 128, 6, Migne, PL, t. 37, col. 1692.

[182]. Epist. 153 ad Macedonius, 6, 25, Migne, PL, t. 33, col. 665.

[183]. Срв. De baptismo contra Donatistas, 4, 9, 12, Migne, PL, t. 43, col. 162.

[184]. Срв. Enarratio in Psal. 128, 6, Migne, PL, t. 37, col. 1692.

[185]. Enarratio in Psal. 36, 3, 6, Migne, PL, t. 36, col. 386.

[186]. Срв. S. Ambrosius: De Cain et Abel, 2, 2, 8, Migne, PL, t. 14, col. 337.

[187]. Expositio evangelii sec. Lucam, prol., 6, Migne, PL, t. 15, col. 1610.

[188]. De Tobia, 24, 92, Migne, PL, t. 14, col. 832.

[189]. Срв. Expositio evangelii sec. Lucam, prol., 6, Migne, PL, t. 15, col. 1611.

[190]. Срв. De Jacob et vita beata, 1, 6, 24, Migne, PL, t. 14, col. 638.

[191]. Hexaemeron, 6, 4, 16, Migne, PL, t. 14, col. 262.

[192]. Срв. S. Augustinus: De opere monachorum, 1, 1, Migne, PL, t. 40, col. 549.

[193]. Пак там, 15, 16, Migne, PL, t. 40, col. 561.

[194]. Срв. Epist, 104, 1, 3, Migne, PL, t. 33, col. 388.

[195]. Срв. De opere monachorum, 15, 1, Migne, PL, t. 40, col. 561.

[196]. Sermo 37, 5, 6, Migne, PL, t. 38, col. 224.

[197]. Срв. De opere monachorum, 1, 2, Migne, PL, t. 40, col. 549.

[198]. Срв. Schilling: De opere monachorum, 7, 8, Migne, PL, t. 40, col. 554

[199]. Срв. S. Augustinus: De opere monachorum, 7, 8, Migne, PL, t. 40, col. 554.

[200]. Пак там, 17, 20, Migne, PL, t. 40, col. 564 sq.

[201]. Пак там, 26, 35, Migne, PL, t. 40, col. 574.

[202]. Пак там, 16, 19, Migne, PL, t. 40, col. 564.

[203]. Пак там, 13, 14, Migne, PL, t. 40, col. 560.

[204]. Николай Бердяевъ: Царство Божiе и царство кесаря, в сп. “Туть”, кн. 1, 1925 г., с. 34, 39.

Изображения: авторът Илия К. Цоневски (1903-1992), св. Амвросий Медиолански (340-397) и блажени Августин (354-430). Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-clw