Тайната вечеря*

+Макариополски епископ д-р Николай

В навечерието на Своите изкупителни страдания Господ Иисус Христос извършил с учениците Си една забележителна и мироспасителна вечеря (Иоан 13:2 и 4, Лука 22:20, 1 Коринтяни 11:23), получила впоследствие различни названия: Господня вечеря, Тайна вечеря и други.

На Тайната вечеря Господ Иисус установил тайнството света Евхаристия и по мистико-реален начин символично предизвършил Своята изкупителна Саможертва, което исторически е трябвало да се извърши на следващия ден. Свети евангелист Матей свидетелства, че когато ядели по време на тази вечеря, Христос взел хляба и като благословил, преломил го и раздавайки го на учениците, казал: “вземете, яжте: това е Моето тяло“. Взел след това чашата, благодарил, подал и рекъл: „пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове“ (Матей 26:26-28). След това Господ добавил: „това правете за Мой спомен“ (Лука 22:19).

Каква е била по своя характер последната вечеря, която Господ извършил с учениците Си в деня на своята смърт – юдейско-пасхална ли е била или друга някоя: приятелска (на арамейски кабура), празнична (саббат киддуш) и прочее? Този въпрос е един от все още спорните за новозаветната екзегетика. Изследователите се делят главно на две групи: едните мислят, че Тайната вечеря е била пасхална, а другите – че не била такава. Застъпващите второто мнение от своя страна се различават помежду си, изказвайки различни схващания за характера на тази вечеря.

Към първата група, която смята, че Тайната вечеря била пасхална, принадлежат: Арнолд, Фришкопф, Щрак, Билербек, Теодор Цан, Иеремиас и други; а към втората: Щраус, Ренан, Велхаузен, Литцман, Лоази, Христо Гяуров и други. И едните, и другите, разбира се, имат своите основания в подкрепа на изказаните от тях мнения. Не е безинтересно да се изтъкнат тук поне по-важните основания на едното и другото разбиране.

Основанията в полза на тезата, че Тайната вечеря била пасхална, са главно следните:

а) Тримата първи евангелисти (синоптиците) ясно и определено наричат тази вечеря „пасха“ (Матей 26:17, Марк 14:12, Лука 22:9). А и Христос я нарича така (Лука 22:15). Трябва при това да се отбележи, че думата пасха в посочените случаи в оригинала е употребена с определителен член – το πασχα, и тоест не в общ смисъл на някакъв празник, а със значение на един определен празник, какъвто за случая очевидно е бил юдейският празник Пасха.

б) На тази вечеря била изпята хвалебна песен (Марк 14:26), каквито се пеели на пасхални вечери; отправена била благодарствена молитва и извършено благословение. А и тези неща са били също характерни за пасхалната вечеря.

в) Ако Христос е дошъл тъкмо за празника Пасха в Иерусалим (Иоан 13:13, Матей 26:2, 17), то вечерята, която извършил по това време тук, не е могла да бъде друга освен пасхална.

г) Между юдейската пасха и Тайната вечеря има очевидна историческа и идейно-сотириологическа връзка. Така на Тайната вечеря Христос – Новата Пасха (1 Коринтяни 5:7) обезсилил старата. Поради това юдейската пасха и Тайната вечеря трябва да са били извършени едновременно или поне са били свързани една с друга.

В подкрепа пък на тезата, че Тайната вечеря не била пасхална, се изтъкват следните основания:

а) Според единодушните свидетелства на светите евангелисти Христос извършил Тайната вечеря в деня преди юдейския празник Пасха, тоест на 13-ти нисан вечерта. В този ден обаче предвид строгите предписания на Изход 12:14-18 и Левит 23:5 в никой случай не може да бъде извършена пасхална вечеря. Следователно, казват поддръжниците на това мнение Тайната вечеря не е могла да бъде пасхална.

б) На Тайната вечеря не се вижда да е имало най-характерното за една пасхална вечеря – пасхално агне и безквасен хляб[1]. Хлябът, който Христос поднесъл на светите апостоли е наречен у евангелистите αρτος (квасен хляб), а не αζυμον (безквасник).

в) Излагайки чинопоследованието на Тайната вечеря, светите евангелисти обаче не ни излагат познатия и въведен в практика по това време пасхален ритуал.

Прави се критика на основанията и на двете схващания. Ето в най-кратки думи тази критика:

а) Светите евангелисти-синоптици Матей, Марк и Лука били употребили думата „пасха“ не в юдейски, а в по-къснешен християнски смисъл – в смисъл на християнски празник в спомен на Тайната вечеря и страданията Христови. Трябва да се има предвид, казват поддръжниците на това схващане, че евангелистите повествуват за Тайната вечеря най-малко десетина години след извършването на това събитие. А в това време трябва да се приеме, че Църквата Христова, изпълнявайки поръчението на Господа (Лука 22:19), ще да е извършвала всяка година на 13-ти нисан спомен за Тайната вечеря. Това честване, бидейки свързано с юдейския празник пасха, било наречено от християните също „пасха“ и то станало за християните новозаветна пасха[2](Христо Гяуров). На това обяснение обаче би могло да се възрази: не бива да се забравя, че светите евангелисти пишат ретроспективно; те описват тъй живо, вярно и правдиво евангелските събития, като че ли те стават пред нашите очи. Евангелистите следователно в случая имат предвид езика и терминологията, на повествуваните събития, а не на едно по-къснешно време. Най-малко за Христа би било допустимо да се мисли, че когато Той казва: „от сърце пожелах да ям с вас тази пасха“(Лука 22:15), разбира тук думата „пасха“ в нейния по-къснешен християнски смисъл.

б) От това, че евангелистите не дават последование на пасхалния ритуал, още не следва че такъв не е бил изпълнен; евангелистите очевидно не са счели за потребно да отбелязват известни или пък не толкова важни за християните неща. Те са отбелязали само новото и важното, което е станало на тази вечеря – учредяването на светата Евхаристия. Дори и него съвсем кратко и схематично са предали.

Не е било потребно да споменат изрично и за пасхалното агне. От това, че не е било изрично упоменато наличието на пасхално агне, не следва да се прави заключение, че такова не е имало. То се е предполагало.

От това пък, че подаденият от Христос хляб не е наречен изрично безквасник (αζυμον), още не следва, че той не е бил такъв. Думата αρτος има по-широко значение – изобщо хляб. Така например в дните на безквасници хлябът, който е поднесъл Господ на учениците Си в Емаус, е наречен също αρτος, тоест квасен, очевидно в смисъл изобщо на хляб (Лука 24:30).

в) Въпреки строгите предписания на Закона, Пасхата, казват някои изследователи (например Билербек, Хволсон и други), е могла да се извърши при особени наложителни обстоятелства и един ден по-рано. Така е било и в годината на Христовата смърт, когато е била дадена възможност на някои да извършват пасхата един ден по-рано. Така бил сторил и Христос с учениците Си. Това схващане обаче решително се отхвърля от Иеремиас, Христо Гяуров и други като неоснователно.

След направения кратък критичен преглед на съображенията на представителите и на двете разбирания за характера на Тайната вечеря, трябва да отбележим, че въпросът, според нас, остава все още открит. При сегашното състояние на екзегетическата наука не може с пълна категоричност да се докаже дали Тайната вечеря е била пасхална или не. Едно обаче може с положителност да се каже: че Тайната вечеря наистина е свързана идейно и историко-сотириологически с юдейско-пасхалната, както и че ако, да предположим, Тайната вечеря наистина не е била пасхална, тя най-малкото е била извършена в духовните рамки, под знака и във връзка с настъпващия пасхален ден. Защото отношението между юдейската пасха и Тайната вечеря е повече от очевидно: юдейската пасха е учредена във връзка и за спомен на едно избавление – пощадата на еврейския народ от египетското робство; Тайната вечеря е също избавление от едно робство – робството на греха. На юдейската пасхална вечеря лежи жертвеното пасхално агне – на Тайната вечеря Христос, Агнецът, Който взема върху Си греха на света (Исаия 53:4, Иоан 1:29), предлага Себе си и символично предознаменува Своята саможертва, която исторически се е извършила на следния ден на Голгота, тъкмо в деня, когато именно е трябвало да бъдат заклани пасхалните агнета – предобраз на Божието Агне. Във факта, че войниците не пребили пищялите на разпнатия Господ Иисус Христос, евангелистът съзира изпълнение на думите, имащи отношение към пасхалното агне (Изход 12:46, Иоан 19:36). Юдейската пасха следователно се явява предобраз на Голготската жертва. На Тайната вечеря Христос обезсилва старозаветната пасха. С установлението пък на тайнството Евхаристия и с даденото поръчение за нейното по-нататъшно извършване Христос, нашата Нова Пасха (1 Коринтяни 5:7), учреди пасхата на Новия завет – светата Евхаристия.

Прочее, ако Тайната вечеря не може още с положителност да се установи, че е била пасхална в юдейския смисъл на думата, както сме склонни да приемем, че тя бездруго е била такава в християнския смисъл. Тя следователно, както впрочем и определеното на нея тайнство света Евхаристия, както споменахме е нашата християнска Новозаветна пасха, която, за разлика от юдейската, е безкръвна (безмесна), тъй като на нея под вид на хляб и вино ни се предлага за храна Агнецът – Христос, Който взема върху Си греха на света (Иоан 1:29) и която се извършва не вече само веднъж в годината, но и всеки път, когато ядем или пием за Негов спомен, възвестявайки с това смъртта Му, докато Той дойде (1 Коринтяни 11:25-26).

______________________

*Публикувано в Духовна култкура, 1973, кн. 6, с. 1-3. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. На този факт някои основават и практиката на св. Православна църква да употребява квасен хляб в св. Евхаристия.

[2]. Такова име получил впоследствие и празникът на Христовото Възкресение.

Изображения: авторът +Макариополски епископ д-р Николай (1908-1981) и Тайната вечеря. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-75K

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s