Бог каза: "Да бъде светлина". И се появи светлина.
Православието е Вселенската истина, истината за целия свят, за всички времена и за всички народи – протоиерей Георги Флоровски
Но принципиалното отношение на Христос към жената особено става ясно и очертано, първо, от Неговото общо отношение към човека, без разлика на мъж и жена; и, второ, от отбелязаните в евангелията конкретни случаи на отношение на Христа към жените.
Във всичко това основно и най-важно за живота и вечната съдба на човека Христос никъде не прави никаква разлика между мъж и жена. Те са еднакво ценни, еднакво призвани, човеци, личности, Божии чеда, обладаващи високи разумни, нравствени и религиозни достойнства и качества, права и преимущества, естествени и благодатни. В това всичко са едно, и за „облечените” в Христа „няма мъжки пол, ни женски, защото всички сте синове Божии, чрез вярата в Христа Иисуса; защото всички сте едно в Христа Иисуса” (Галатяни 3:26-29). Само на тази основа са запазени и личните и полови особености – дарове и достойнства – както на мъжа, така и на жената.
А това всичко трябва особено да се подчертае за жената, защото, както знаем, главно жената е била пренебрегнатата и унизената – отрудената и обременената, съкрушената по сърце, пленената и измъчената.
Това най-добре е илюстрирано от конкретните отношения, които Христос е имал към жената, според евангелските повествования. Като обща характеристика на тези отношения следва да се изтъкне, че Христос се среща често с жени; труди се между тях и за тях; показва високо уважение към женската личност и е бил винаги внимателен и нежен, състрадателен и в помощ на жената. Той високо цени душата на жената. Той беседва с жените по най-високите въпроси на живота и намира или събужда и засилва в тях искрена и дълбока вяра, чиста и пламенна любов и кристална и силна преданост към Себе Си и към всичко високо и свято.
Въпреки това, че порочността е била силно разпространена, все пак и главно било от формалистично законничество, било от фарисейско лицемерие, било от конвенционална лъжливост, порочни жени, особено прелюбодейки и блудници-жени, са били остро порицавани и тежко наказвани. Моисеевият закон (Левит 20:10; Второзаконие 22:22 сл.) наистина предписва смъртно наказание, но то се отнася и до жени, и до мъже, обаче фактически то засягало главно жени. Затова, жени прелюбодейки и блудници са били особено презирани. Христос, Който неведнъж повтаря, че е дошъл да спаси грешния човек; Христос, Чието вече име „Иисус“ значи „Бог е помощ“ („Бог е избава“, „Божия помощ“), как се е отнасял с тези жени? Презрял и отхвърлил ли ги е Той или и на тях подава спасителната Си десница – да ги привлече, обърне и спаси? Отговор на този въпрос ни дава вече обвинението на фарисеите срещу Христа: Той яде и пие с митари и грешници и е техен приятел (Mapк 2:15-16; Лука 7:34). Да, Христос не само не страни и от тези жени, но като добър пастир, търси и тях – заблудените овци и особено тях, способни по природа за нежност, кротост, любов и преданост до пълна жертва, ала, подхвърлени на тежки условия и често изоставени и изложени на произвол и изкушения, са изпадали в блудния път.
Ето самарянката (Иоан 4:1-42)! Христос се връща след Пасхата през Самария за Галилея и спира на отдих край град Сихар, при Якововия кладенец, а учениците Му отиват в града за храна. При кладенеца идва самарянката да черпи вода. Съществувала е голяма вражда между евреи и самаряни (братски народи). Особено евреите са мразели, като нечисти, самаряните; избягвали ги, не се допирали до тях, не са говорели с тях, даже и не са минавали през техните селища. Подобно и самаряните с евреите. При това, идва жена – самарянка. А душеведецът Христос знае още, че тя е жена грешница – много мъже водила и онзи, с когото тогава живеела, не ѝ бил съпруг. И въпреки това, Той я заговаря (помолва я да Му даде вода). И тя, учудена, Му казва: „Как Ти, бидейки юдеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка?“ Но Христос отпочва бележитата Си беседа с нея – жената, самарянката, блудницата. С благост Той ѝ разкрива живота ѝ, открива ѝ Сам Себе Си – кой е Той. Разкрива ѝ „живата вода“, която напоява завинаги и тече в живот вечен, открива ѝ истината за Бога като дух, истина и Отец на всички, както и ѝ посочва истинското поклонение и служение Богу – с дух и истина и неограничени с никакво място. И така Той изтръгва жената от блатото на нравствената обърканост, дава ѝ светлина, сила и опора за нов живот, утолявайки духовната ѝ жажда за истината и за духовни блага. Така Христос почете, възроди и издигна жената като човек и я посочи като достойна за най-висш духовен и благодатен живот. И тя самата на дело показа това, като познава и с благоговение приема Христа като очаквания Месия, Който „има всичко да възвести“, и това става в нея много по-бързо и по-дълбоко, отколкото у учения фарисей Никодим в нощния му разговор с Христа (Иоан 3:1-20; срв. и 7:50). И не само това. Тя още тогава става сътрудница и мисионерка на Христа. Това, което самата тя с такова щастие придобива, не го затваря себично само за себе си, а бърза да го сподели и с другите. Тя веднага с възторжена решимост отива в града и възвестява на съгражданите си за Иисус. И те излизат и отиват при Христа. „И когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да престои при тях; и Той престоя там два дена. И много народ повярва поради словото Му. А на жената думаха: ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос”. Образът на тази така възродена от вниманието и благостта на Иисус жена така е утешавал и засилвал и християните от по-късно време, през време на кървавите гонения срещу християните в древната Църква, че виждаме в римските катакомби от онова време да изписват сцената на срещата и беседата на Христа с тази самарянка. Църквата я почита като светица.
Ето и прелюбодейката (Иоан 8:1-11; Матей 5:27 сл. сл.)! В един от големите еврейски празници, когато Христос бил в Иерусалим и проповядвал в храма на събралия се многоброен народ, книжниците и фарисеите довеждат при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и, като я поставят насред, Му казват, че тя била хваната в самото прелюбодейство и че по Моисеевия закон такива жени с камъни трябва да бъдат убити. „Ти, прочее, какво казваш?“ – Го питат след това книжниците и фарисеите, изкушавайки Го, за да могат да Го изложат и обвинят пред народа. И, наистина, Моисеевият закон така повелява (Второзаконие 22:22 сл. сл.), а също така и преди това (Битие 38:24). А и Сам Христос даже по-строго учел за прелюбодеянието и високо ценял светостта на брака (Матей 5:27-28). Ако Христос, ще са мислели фарисеите, като „приятел на грешниците“ би рекъл прелюбодейката да не се наказва, тогава ще се изложи пред народа, като незачитащ Закона, за изпълнението на който сам Христос се застъпвал тъй много пред народа и бил известен с това в народа. Ако ли пък поиска да бъде наказана със смърт, тогава пред народа ще му падне ореолът на Неговата благост и милосърдие. Христос първоначално не отговаря нищо, като, наведен надолу, пишел с пръст по земята. Но и искусителите настояват да Го запитват. И тогава Той им казва бележитите думи: яКойто от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея“. И пак отново се навел надолу и пишел по земята. Така със Своя къс отговор Христос изобличава не само извъртливото приложение на Закона от страна на книжниците и фарисеите (понеже Законът предписва със същото наказание да бъде наказан и прелюбодействащият с жената мъж, а него те не довеждат, пък законът – Второзаконие 17:б сл. – още изисква двама и трима свидетели за вината), но Христос изобличава още и нечистите съвести и на самите обвинители (с думата „грях“ Христос тук очевидно подразбира само „прелюбодеяние“) и, познавайки добре и в това фарисеите (и Той, и народът), Той снема маската им пред цялото множество народ. Ако и след тези Христови думи те биха настояли за изпълнение на Закона, тогава и те сами биха изпитали камъните върху себе си. И затова, като чули отговора на Христа, „понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните. И остана Иисус сам и жената, която стоеше насред“. Блажени Августин, който сам, като грешник, намери пътя към Господа, казва за този момент: „Останаха двамата – греховната мизерия и любовта към грешника – „Miseria et misericordia“. Или другояче казано: „въчеловечилото се милосърдие и огрешеният човек стояха един срещу други“. Христос с безгранична нежност в милосърдието Си и с проникваща сериозност се изправя и, като не вижда никого освен жената, ѝ казва: „Жено, где са твоите обвинители? Никой ли не те осъди?“ и тя отговаря: „Никой, Господи!“ И Иисус ѝ казва: „И Аз не те осъждам. Иди си и недей вече греши“. Така справедливо и милостиво постъпва Христос и с тази грешница. Той не заглажда вината. Но той вижда, че, въпреки тежката вина, в грешницата не е изгаснала искрата на доброто. Тя не се оправдава. Тя смирено стои и изслушва всичко. И изговаря всичко две думи: „Никой, Господи!“ Тя почувства дълбочината на раната си, а първите думи на Христа към фарисеите, нейни обвинители, проникват като светъл и топъл лъч в сърцето ѝ. И с думите на Христа към нея Той влива в нея лечителния балсам на милосърдието и любовта. Тя е покаяна, възродена и спасена. „Милост и истина се срещнаха, правда и мир се целунаха“ (Псалом 84:11).
А ето и голямата грешница (Лука 7:36-50)!
А ето отношението на Христа към страдащи и безпомощни жени, което говори, какво дълбоко състрадание има Той към тях и с каква пълна готовност им помага!
Ето изцеряването на схванатата (стара) жена (Лука 13:10-17)! Осемнадесет години тя страда, прегърбена, без да може да се изправи, безпомощна. Но, както се вижда, не загубила вярата си в Бога. Както много стари и благочестиви жени, кротко носи тя кръста си, търси помощ и утеха в Бога и, затова, въпреки тежкия си недъг, не изоставя и храма. И пак в една събота (празничния ден на евреите) тя отива в синагогата на молитва. Там е и Христос, който поучава народа. Той забелязва тази бедна жена и наблюдава, вероятно, с каква мъка тя се старае да Го види. И Христос, като видял, не иска тя да дойде при Него или други да молят за нея, а Сам отива при нея и ѝ казва: „Жено, освобождаваш се от недъга си! И сложи ръцете Си върху нея и тя веднага се изправи и славеше Бога“. Това „славеше Бога“ – говори, колко вярваща е била тази жена и как и тя намира изцелението си в тази вяра и заслужената помощ на Божия Син. Така жената. А мъжът? И то началник на синагогата! Той почнал да негодува. И защо? „Задето Иисус в събота изцери (болната жена). И заговори и рече на народа: шест дена има, през които трябва да се работи: в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден“. Какво духовно вкочанясване, какъв бездушен формализъм! И при това – духовен водач на народа, фарисей, за когото като за другите фарисеи следва да се каже с думите на Христа за тях: „Горко вам, законници, задето товарите човеците с мъчни за носене бремена, а сами дори и с един пръст не се допирате до товарите“ (Лука 11:46). Фарисеят, началник на тази синагога, се обръща с думите си не към Христа, а към народа, но те се отнасят към омразния им Христа. Да отрече любвеобилното дело на Христа той не може. Но за да намали пред народа ефекта от това дело, фарисеят говори за нарушение на светостта на съботата. За това бездушие към страдащата жена и към дълга да ѝ се помогне, Иисус му казва: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота, и не води ли да го пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“ „И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, се засрамиха; а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него“. Така Христос изобличи бездушието и формализма с вярата, лицемерието, а най-вече равнодушието към страдащия човек, бездушието към жената и още към тежко болната жена. А народът Го възхвали за славните Му дела.
Ето и отношението Му към страдащата жена-езичница, хананеянка (Матей 15:21-28; Mapк 7:24-30)! Христос минава от Галилея в езическите страни на Тир и Сидон (в Сирофиникия), където също се разнесло за Неговите велики дела. И тук при Него идва жената хананеянка и вика към Него и казва: „Помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс“. Как постъпва Христос с тази жена-езичница, майка, дълбоко страдаща пред тежките мъки на дъщеря си? Самите ученици Христови се отнасят равнодушно към този вопъл на жената и молят Христа да я отпрати, за да не вика след тях. Зер, жена, принадлежаща към народа, който евреите считали за отхвърлен, презрян и нечист и от който трябва да се отбягва (Второзаконие 7:3). Да наруши Христос Закона и да стане съблазън за евреите? Христос отначало мълчи. А когато хананеянката усилва горещата си молба и пада пред нозете Му, Той ѝ казва, че „не е добре да се взема хлябът от чедата и да се хвърли на псетата“. Значи ли това, че Христос, по някаква национална гордост, иска (като никого в Своя живот) да отхвърли тази жена, другородна и езичница? Разбира се, че не! Но Христос иска първо да посочи на Своите ученици вярата на тази езичница в същото време, когато множество евреи Го отблъскват или се отказват от Него. А после – да затвърди вярата ѝ, като я постави на изпитание, а едновременно да посочи на другите нравственото величие на тази жена, която, и след казаните ѝ от Христа думи, с доверие и смирение Му казва: „Да, Господи, ала и псетата ядат под трапезата трохи от децата“. Тогава Христос ѝ казва: „О, жено, голяма е твоята вяра. Нека ти бъде по желанието ти! И в оня час дъщеря ѝ оздравя“. Така Иисус Христос възвеличи и жената-хананеянка с нейната голяма вяра, трогателно смирение, непреложна надежда и пламенно сърце.
Ето и отношението към другата героиня-жена на голямата вяра — кръвоточивата жена (Матей 9:20-22; Mapк 5:25-35; Лука 8:43-48)! Жена първо здрава и богата, после богата и болна, и най-сетне бедна и болна. Страда от кръвотечение дълги, дванадесет години. Ходи по много лекари, потрошава за това всичко, което има, и никъде не намира изцерение и дори ѝ става по-зле. От хората не намира помощ. И като чува за Христа и за чудесните Му дела, разпалва се у нея вярата и засиява надеждата. Но как тя – кръвоточивата – да се обърне към Христа? Един равин не би се докоснал и с пръст до нея. Но Той, Христос, чудесният целител и Спасител! Тя Го вижда в средата на множество народ. Вярата ѝ в Него е дълбока и безгранична, дотам, че ако само би се допряла до дрехата Му, сила велика ще я изцери. И приближава се тя изотзад между народа и се допира до дрехата Му. „И тоз час пресеква в нея кръвотечението и тя усети в тялото си, че е изцерена от болестта“. Но и Христос усеща в Себе Си силата, която излязла от Него, обръща се към народа и казва: „Кой се допря до дрехите Ми?“ И жената с трепет се приближила до Него и паднала пред Него и Му казва цялата истина. Тогава Христос нежно я ободрява и ѝ казва: „Дерзай, дъще! Твоята вяра те спаси. Иди си смиром и бъди здрава от болестта си!“ Така и тук Иисус възвеличи вярата, смирението и дълбокото упование на жената и ѝ дари както здраве, така и мир на душата ѝ.
Ето и отношението на Христа към страдащи заради смъртта на децата си майки!
Иаир, началникът на една синагога и жена му имат една-единствена дванадесетгодишна дъщеря, която е на умиране (Матей 9:18, 23-26; Mapк 5:22-23; Лука 8:40-56). Иаир идва при Иисус, когато Той е заобиколен oт много народ, пада пред нозете Му и Го моли да дойде в неговия дом и да оздрави дъщеря му. Но докато още Христос говорел на народа, идва някой от дома на Иаир и съобщава, че дъщеря му вече починала. Каква тревога и какво изпитание за вярата на родителите! Именно, вярата трябва да бъде крепка. „Не бой се – казва Иисус Иаиру, – само вярвай и (тя) ще бъде спасена“. И като идва в дома му, където вече всички плачели и ридаели за починалата, влиза в него с майката и бащата на момичето, хваща момичето за ръка и извиква: „Момиче, тебе казвам, стани!“ И възвърна се духът ѝ; и тя веднага стана!“ И тук Христос щедро възнагради вярата и доверието на майката и бащата и даде живот на любимата им дъщеря.
А когато Иисус отива в град Наин, „с Него вървяха мнозина от учениците Му и много народ. А щом се приближи до градските порти, ето изнасяха мъртвец, едничък син на майки си, а тя беше вдовица; и много народ вървеше с нея от града. Като я видя Господ, смили се над нея и ѝ рече: Не плачи! И като се приближи, допря се до носилото; носачите се спряха, и Той рече: Момко, тебе думам, стани! Мъртвецът, като се подигна, седна и почна да говори; и Иисус го предаде на майка му. И страх обзе всички, и славеха Бога и казваха: велик пророк се издигна между нас, и Бог посети Своя народ. И това се разнесе за Него по цяла Юдея и по цялата околност“ (Лука 7:11-17). Какво дълбоко страдание за майка, при това вдовица, да умре еиинственото ѝ дете, син. Иисус дава нов живот на момъка. И после: „И го предаде на майка му“. Забележително: Той, който го надари с нов живот, не поиска от него, както от богатия млад човек (Матей 19:16-21), да тръгне след Него, и, както при други случаи казва: „всеки, който остави… баща и майка… заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи живот вечен“ (Матей 19:27-28). Тук Христос от нежно внимание към нея, майка, самичка в живота („смилява се над нея“), ѝ оставя младия човек, единственото ѝ дете, в помощ и радост в живота.
Бог каза: "Да бъде светлина". И се появи светлина. 