Бог каза: "Да бъде светлина". И се появи светлина.
Православието е Вселенската истина, истината за целия свят, за всички времена и за всички народи – протоиерей Георги Флоровски
Според евангелския разказ когато юдейският цар Ирод Велики узнал от източните мъдреци за раждането на Месия, Който бил наречен от тях Цар Юдейски от първосвещениците и книжниците въз основа на пророчеството на Михей – Вожд на Израил, той се изплашил много за трона си. По това време старият цар Ирод Велики поради разпуснат и порочен живот и поради незаслужени сполуки бил изпълнен със завист и злоба. Дните и нощите на безчестния цар били изпълнени с раздразнителни избухвания и нервни припадъци, с неоправдани подозрения и животински страх. Известието на източните мъдреци за изгрялата звезда на новородения юдейски Цар в лицето на Иисус Христос проболо като с остър нож сърцето му и хвърлило в тревога нечистата му съвест. Той се озлобил вместо да се опомни. В ума му отново се появила преследващата го при живота му мисъл, че той като идумеянин бил похитител на юдейската царска власт и узурпатор на Давидовия трон. Той веднага решил да действа хитро и лукаво. Като същински хищник се притаил и очаквал невинната си жертва, за да я погълне. Сигурно и към него се отнася апокалиптичното видение, изразено в думите: „Змеят застана пред жената, която щеше да ражда, та, когато роди, да изяде детето ѝ” (Откровение 12:4). Ирод взел в порочнрто си сърце чудовищно решение; щом узнае кой е царственият Младенец да Го убие.
Египет поради своята близост, от една страна, и поради своята вековна враждебност към юдейските властелини, от друга страна, винаги бил най-удобното и сигурно убежище за тези, които бягали от Палестина. Само три дни били потребни на беглеца, за да достигне река Риноколур и щом се прехвърлил на отвъдния ѝ бряг той вече е стъпил на египетска земя и се намира извън всяка опасност от юдейски преследвания.
– Ако Бог би приел човешки образ, то и Той не би бил no-красив от този Младенец. В знак на благодарност Божията Майка отговорила на този разбойник:
Днес, както и в старо време, тук идват поклонници от целия свят. Те влизат през скърцащата врата в градината и застават пред огромния загнил ствол на една сикомора (африканска смокиня), наречена от незапомнени времена „дървото на светата Дева”. В неговия кух ствол – според стара благочестива легенда – се скрила Пресвета Дева Мария с малкия Иисус при бягството си от преследващите ги хора на свирепия цар Ирод. През това време паяк набързо изплел гъста мрежа над хралупата, така че никой не могъл да предположи, че там се скрили бегълците от царския гняв.
Новата притежателка отнесла от тях разсад в родината си. Те били засадени в участъка на храма в Хелиополис, означен в Библията като Илиопол (Битие 41:50[103]). Под грижата на опитни юдейски градинари, доведени от Иорданската долина специално за тази цел, редките и ценни растения виреели също и в страната край река Нил – в „градината на билките” до Матария.
Образът на Цар Ирод, както и целия политически живот през време на неговото управление в Юдея са обрисувани само с няколко щрихи в евангелията. Съвременните исторически изследвания ги потвърждават в пълнота, което е пряк аргумент за тяхната историческа достоверност, от една страна, и косвен аргумент за историческия характер на Христовата личност, от друга страна.
Разгледан в тази светлина евангелският разказ за намерението на цар Ирод Велики да погуби Иисус Христос е верен исторически и психологически. Той не съдържа в себе си нещо неправдоподобно и невъзможно за Ирод. Приписваното му позорно деяние напълно подхожда на моралния му образ, обрисуван така вярно от историка Иосиф Флавий. Нима този, който не пощадил собствените си деца и който облял ръцете си в тяхната кръв, би се спрял да убие няколко хиляди чужди деца, щом бил убеден, че заедно с тях ще бъде унищожен и последният му ненавистен и вдъхващ ужас потомък на Давидовата династия и претендент за узурпирания от него царски трон? При това в тази епоха с жестоки нрави избиването на деца често се практикувало както при военни походи, така и като наказателна мярка.
Според точни астрономични данни единственото лунно затъмнение, което е могло да бъде видяно в град Иерусалим през 750 година от основаването на Рим или през 4-та година преди началото на християнската ера е регистрирано между 12 и 13 март. Пасха през същата година била на 12 април. Следователно съвсем сигурно е, че цар Ирод Велики умрял на 4 април през 750 година от основаването на Рим или през 4 година преди християнската ера.
В своите изчисления Дионисий Малки стигнал до убеждението, че Иисус Христос е роден на 25 декември 754 година от основаването на Рим. Тази година той поставил като първа от християнската ера. Новото летоброене, наричано на Запад до VІІІ век Дионисиево било възприето във Франция, а след това постепенно било въведено във всички страни в Европа, както и в другите християнски страни в света.
Но да се върнем към историческите събития, които последвали смъртта на юдейския цар Ирод Велики и да разберем какво е било тяхното отражение върху земния живот на Иисус Христос!
С това пожарът на бунта не стихнал. Поражението в Иерусалимския храм било сигнал за разпростирането на народното въстание по цялата страна. Царските палати в Юдея били ограбени и опожарени. От всички околни провинции пристигали римски войскови части в помощ на Сабин. Варус, управителят на Сирия по това време, също изпратил подсилени от Бейрут и Арабия войскови подкрепления. Най-после бунтът бил потушен, като две хиляди души били разпънати на кръстове, а десетки хиляди били отведени в плен[115].
Свидетелството на св. Иоан Предтеча и Кръстител има огромна религиозна и историческа ценност. Съществуването, дейността и жизнената участ на Христовия Предтеча и Кръстител са описани както в евангелията, така и в „Юдейски древности” на Иосиф Флавий. На този фон свидетелството на св. Иоан за Иисус Христос придобива двойна значимост, защото, щом Христовият Предтеча и Кръстител е действително лице от историята на християнската религия, то и засвидетелстваният от него Иисус Христос също е действителен човек. Макар безспорната историчност на Христовия Предтеча да може да бъде призната и използвана само като косвен аргумент за историческия характер на Христовата личност, все пак притежава голяма научна валидност. Смисълът на дейността на св. Иоан Кръстител се състои в засвидетелстването на идващия Спасител на света в историческото лице на Иисус Христос. Заради това и мисията му завърши, когато при него дошъл Иисус Христос, за да се кръсти от него, да се открие на света като Месия и да бъде засвидетелстван като въплътен Син Божи и като Спасител на света както от страна на Своя Предтеча и Кръстител, така и от страна на Своя небесен Отец.
Евангелският образ на св. Иоан Кръстител напълно съвпада с неговия исторически образ, както той е предаден от Иосиф Флавий. Този бележит юдейски историк не можел да не спре наблюдателния си поглед върху Иоан Кръстител, защото според божественото свидетелство между родените от жена не се явил по-голям от него (Матей 11:11; Лука 7:28). Велик пророк бил св. Иоан Предтеча и Кръстител. Той поразявал своите съвременници със строгия си подвижнически живот и вид, с пустинническото си облекло – груба власеница, изтъкана от камилска вълна и кожен ремък. Страшен бил за тях св. Иоан и с проницателния си поглед и с изобличителните си слова. На облечените във власт знатни и горделиви фарисеи и садукеи, пред които всички треперили, св. Иоан Кръстител говорил дръзновено: „Рожби ехидни! Кой ви подсказа да бягате от бъдещия гняв? Сторете, прочее, плод достоен за покаяние и не помисляйте да думате в себе си: наш отец е Авраам; защото, казвам ви, Бог може от тия камъни да въздигне деца на Авраам; и секирата лежи вече при корена на дървената; затова всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърляно в огън; аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде след мен, е пo-силен от мене; аз не съм достоен да My поднеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Святий и с огън; лопатата му е в ръката My, и Той ще очисти гумното Си и ще събере житото Си в житницата, а плявата ще изгори с неугасим огън” (Матей 3:7-12; Лука 3:7-9). Със своите изобличителни слова св. Иоан Кръстител обсипвал горделивите фарисеи и садукеи и самодържеца Ирод Антипа, наречен четвъртовластник. Строгият глас на викащия в пустинята изобличавал Ирод както за незаконното му встъпване в брак с братовата му жена Иродиада, така и заради злините, които причинявал на народа (Лука 3:19; Матей 14:3; Марк 6:17).
Образът на мъжествения пророк, покайния кръстител, пламенния социален проповедник и дръзновения изобличител на властниците св. Иоан Кръстител не можал да бъде отминат без внимание от Иосиф Флавий. В своите „Юдейски древности” той пише: „Някои юдеи считаха, че поражението на Иродовата войска трябва да се припише на Божия гняв, който по този начин му наложи справедливо наказание заради умъртвяването на Иоан, така наречения Кръстител. Ирод заповяда да го умъртвят, макар и Иоан да бе добър (agaθos) мъж, който увещаваше юдеите да се упражняват в добродетелност, да бъдат справедливи в отношенията си един към друг, да почитат Бога благоговейно и тогава да се кръщават. Това тяхно кръщение било угодно на Бога само тогава, когато то се извършвало за освещаване на тялото в случай, че душата вече предварително е очистена чрез праведен живот, а не за опрощаване на грехове. След това мнозина го последваха, защото те се бяха напълно въодушевили от неговите речи. Ирод започна да се страхува, че влиянието му върху народа може да предизвика въстание, тъй като изглеждаше, че хората изпълняваха сьветите му във всичко. Ето защо Ирод счете за добро преди да се е повдигнало въстание да умъртви Иоан… Така, само поради подозрението на Ирод той бе окован във вериги, откаран в споменатата по-рано крепост Махерус и там бе умъртвен[117].”
Евангелията само съобщават, че Ирод Антипа затворил св. Иоан Предтеча и Кръстител в тъмница, без да посочват къде се намира тя. Иосиф Флавий като историк отбелязва, че св. Иоан Кръстител бил затворен в тъмницата на укреплението Махерус.
Личността на св. Иоан Кръстител била толкова популярна, че още тогава се зародило силно духовно движение от негови почитатели и поклонници. То под названието мандеизъм съществува и досега в долна Вавилония – Шат ел Араб. Неговото учение се изгражда върху поклонението на „Иоана, сина на Захария”. Мандеистите отхвърлят божествеността на Иисус Христос, Когото кръстил Иоан Предтеча, но заимствали от св. Евхаристия, например за причастие употребяват хляб и вода[121]. Появата и съществуването на мандеизма е пряко историческо доказателство за съществуването на Иоан Кръстител и косвено за историческия характер на Христовата личност.
Бог каза: "Да бъде светлина". И се появи светлина. 