Професор Христо Гяуров

В. Евангелие от Лука

1.Живот и дейност на евангелист Лука

Гръцкото име на евангелист Лука (“Лукас”) произлиза от латинското “Луканус” – на гръцки език “Луканос”. Отечеството на евангелист Лука според свидетелството на Евсевий Кесарийски и блажени Иероним е град Антиохия. По произход той е езичник, за което могат да послужат следните доказателства: езическото име на евангелиста в 1:19 на Деяния апостолски; евангелист Лука говори и за езика на иерусалимските граждани, като за чужд нему език. В Колосяни 4:11 апостол Павел поставя евангелист Лука в числото на необрязаните.

Хуг и други казват, че евангелист Лука бил прозелит на юдейската вяра, като се основават на обстоятелството, че той познавал много добре юдейските нрави и обичаи. Други считат, че тия познания са получени от постоянното общуване на евангелист Лука с юдеите.Точното време когато е приел християнството евангелист Лука не е известно. Предполага се обаче, че той е един от антиохийските езичници, които приели християнството след мъченическата смърт на архидякон Стефан. В Антиохия евангелист Лука навярно се е запознал с апостол Павел,  когато бил заведен там от апостол Варнава.

По занятие евангелист Лука бил лекар (Колосяни 4:14). Според Теодор Четец и Симеон Матафраст той бил живописец. Според древното предание той нарисувал образа на св. Дева Мария. Има учени, които отричат, че евангелист Лука бил художник и обясняват появилото се предание с това, че евангелист Лука обрисувал много добре и старателно образа на св. Дева Мария в своето евангелие.

Спорен е въпросът дали евангелист Лука е познавал Иисус Христос, дали е бил Негов ученик. В Мураториевия канон се съобщава за евангелист Лука – “Господа обаче не видял по плът”. Епифаний Кипърски и блажени Теофилакт твърдят, че евангелист Лука бил един от седемдесетте ученици на Иисус Христос. Св. Григорий Богослов предполага, че той е бил един от двамата Христови спътници по пътя за Емаус.

Учените, които твърдят, че евангелист Лука не е бил ученик на Христос се основават на пролога на евангелието, където Лука отделя себе си от ония, “които от самото начало били очевидци и служители на словото” (Лука 1:2).

Учените, които твърдят, че евангелист Лука бил един от седемдесетте ученици Христови се основават на съобщението на Лука за Христовите спътници по пътя за Емаус, където Лука от скромност не съобщава своето име (14:51). Това може да се приеме. Евангелист Лука придружавал апостол Павел през второто му пътешествие – от град Троада до град Филипи, за което заключаваме от употребата при описанието на първо лице множествено число: “след това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония” (Деяния апостолски 16:10). Следователно, той включва и себе си между Павловите спътници. Когато апостол Павел напуснал град Филипи заедно със Сила и Тимотей, той оставил евангелист Лука да продължи делото във Филипи. Затова и евангелист Лука употребява вече трето лице множествено число: “като минаха през Амфиполис и Аполония, дойдоха в Солун” (Деяния апостолски 17:1).При третото си пътешествие апостол Павел взел от Филипи апостол Лука (Деяния апостолски 20:5) и оттогава Лука винаги придружавал апостол Павел: през време на кесарийските му окови (Деяния апостолски 24:23), през време на първите и вторите римски окови (Колосяни 14:14; 2 Тимотей 4:10), за което съдим от факта, че апостол Павел в посланията си от Рим пращал поздрави и на Лука. След смъртта на апостол Павел според едни евангелист Лука проповядвал в Далмация, Тракия и Македония, а според други – в Ахайя, Либия и Египет.

Според един древен пролог към евангелието на Лука, евангелист Лука е бил девственик през целия си живот, починал на 84-годишна възраст. Св. Григорий Богослов съобщава, че той се поминал мъченически, а като място на неговата смърт се сочи Ахайя. Според блажени Иероним мощите на евангелист Лука били пренесени при император Констанций от Ахайя в Цариград.

Паметта на евангелист Лука се празнува на 18 октомври.

2.Древни свидетелства за написването на евангелието

А) Най-древно свидетелство има в Мураториевия канон, което гласи: “третата книга на евангелието според Лука, лекарят Лука написал от свое име по предание след възнесението на Христа, когато него Павел, като прилежен на път, взел със себе си. Господа обаче, също не видял по плът и поради това, доколкото е могъл да изследва така и от рождението на Иоан, започнал да говори”. Следователно: въпреки че съществували други евангелия, св. Лука, водейки се от “преданието”, написал евангелието  “от свое име”.

Евангелието било написано след като Лука започнал да придружава апостол Павел и да слуша неговата проповед за живота, учението и дейността на Иисус Христос и затова се намирал в зависимост от нея.

Б) Св. Ириней Лионски казва: “Лука, спътникът на апостол Павел, изложил в една книга проповядваното от този апостол евангелие” (Против ересите 3, 11);

В) Тертулиан казва: “Написаното от Лука евангелие се приписва на Павел” (Против Маркион 4, 5);

Г) Ориген казва: “Третото евангелие от Лука е получило одобрението на апостол Павел, защото съдържало неговата проповед за Иисус Христос”;

Д) Евсевий Кесарийски съобщава, че има много лица, които считат, че думите на апостол Павел в 2 Тимотей 2:8, а именно: “според моето благовестие”, – се отнасят до евангелието от Лука, тоест, че апостол Павел счита това евангелие за свое.Между съдържанието на евангелието и апостол-Павловите проповеди има общо: мисълта, че само чрез вяра става спасението на човека, се прокарва в притчите за блудния син (15:11) и за митаря и фарисея (18:10); между евангелистите само Лука съобщава за явяването на възкръсналия Иисус на Петър (24:34 – съобщено и  в Павловото послание – 1 Коринтяни 15:5); само в евангелието на Лука се съобщава, че и Христос казал на разкаялия се и повярвал в Него разбойник на кръста: “Днес ще бъдеш с Мене в рая” (Лука 23:43), а този разбойник на кръста се спасява не чрез дела, а чрез вяра;

Установяването на тайнството Евхаристия е еднакво у евангелист Лука и у апостол Павел (Лука 22:19-20; 1 Коринтяни 11:24).

3.Съдържание на евангелието

Пролог (1:1-4). Тук евангелистът говори за повода за написване евангелието, неговите източници, цел и начин на изложение.

І част (1:5-4:13). Животът на Христос преди излизането Му за обществена проповед.

ІІ част (4:14-9:50). Обществената Христова дейност в Галилея.

ІІІ част (9:51-18:30). Дейността на Христос през време на пътуването Му до Иерусалим.

ІV част (18:31-21:38). Дейността Христова в Юдея и в Иерусалим.

V част (22:1-24:53). Страданията, смъртта и възкресението на Иисус Христос.

Евангелието се състои от двадесет и четири глави. В него са поместени ред събития от живота и дейността Христови, които не се намират в другите канонически евангелия. Например: благовестието за раждането на Иоан Кръстител (1:5-35); благовестието за раждането на Иисус Христос (1:26-36); посещението на Елисавета от св. Дева Мария (1:39-56); рождение и обрезание на Иоан Предтеча (1:57-80); отиването на Иосиф и св. Дева Мария във Витлеем (2:1-5); поклонението на пастирите (2:8-20); обрязването Христово (2:21-38); Иисус дванадесетгодишен в храма (2:40-52); възкресяването сина на наинската вдовица (7:11-17); помазване на Христа от каещата се грешница (7:36-50); изпращане на седемдесетте ученици на проповед (10:1-16); изцеряване на десетте прокажени (17:11-19); явяване на Христос на емауските пътници (24:13-35).Притчи, които се намират само в евангелието на Лука: за милостивия самарянин (10:30-37); за безплодната смоковница (13:6-9); за блудния син (15:12-32); за неправедния домоуправител (16:1-9); за богаташа и бедния Лазар (16:19-31); за митаря и фарисея (18:9-14); за десетте мини (19:12-27).

Хронологичният ред в Лука е по-строг отколкото в Матей и Марк. Сам Лука си поставя за цел да изложи събитията в хронологически ред: “Намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко отначало, наред да опиша, достопочтени Теофиле” (Лука 1:3).

4.Време на написването

Конкретни, ясни и подробни сведения за времето на написването на евангелието няма. Във всеки случай, то е написано преди разрушението на Иерусалим (70-та година), защото Лука описва това събитие като бъдещо. (Лука 21:20, 24).

Св. Ириней Лионски, Ориген и други съобщават, че евангелието от Лука било написано след написването на евангелията от Матей и Марк. Единствен Климент Александрийски, изхождайки от своите собствени размишления, необосновано научно, изказва мнението, че евангелията, съдържащи родословието на Иисус Христос (Матей и Лука) били написани по-рано от другите две – на Марк и Иоан.

За определяне точното време на написване евангелието трябва да имаме предвид: Лука писал евангелието, след като продължително слушал проповедта на апостол Павел; тясната връзка между времето на написването на евангелието от Лука и книгата Деяния апостолски.

Предполага се, че евангелист Лука е писал евангелието си през време на първите римски окови на апостол Павел, понеже това е било най-удобното време: и двете свои книги (евангелие и Деяния апостолски)  евангелист Лука отправил към някой си Теофил: “Първата книга, о, Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи до деня, когато се възнесе” (Деяния апостолски 1, 2). Следователно, Деяния апостолски са писани след евагелието, но скоро след него, понеже Деяния апостолски е продължение на евангелието. Там се излагат събитията в Христовата Църква след възнесението на Христа. Тази книга обаче, Лука завършва с описване първите римски окови на апостол Павел, без да съобщава за освобождението на апостол Павел (Деяния апостолски 28:30-31).Има учени обаче, които твърдят, че Деяния апостолски е написана по-късно, даже след смъртта на апостол Павел, а Лука завършва с описване първите окови на Павел, тъй като Христовите думи, казани преди възнесението са се изпълнили: Деяния апостолски 1:8, но трябва да се приеме, че евангелист Лука писал книгата си в края на първите римски окови на апостол Павел, преди освобождението му от тях, защото иначе Лука едва ли би се въздържал да съобщи нещо за освобождението на Павел от тези първи окови или за неговата смърт.

И така, като имаме предвид горните съображения, със сигурност можем да предполагаме, че Деяния апостолски е написана около средата на 63 година, следователно, евангелие от Лука е написано през първата половина на 63 година.

5.Място на написване на евангелието

Евангелието е написано навярно в град Рим, тоест там, където е писана книга Деяния апостолски. Има едно мнение изказано в древния латински пролог към евангелието от Лука от блажени Иероним и от св. Григорий Богослов, – а именно, че евангелието на Лука било написано в Гърция – Ахайя. Това твърдение няма здрава историческа основа; почива на преданието, че евангелист Лука в края на живота си проповядвал в Ахайя, където и загинал мъченически.

6.За кого е написано евангелието

В предговора на евангелието се говори, че то е написано за някой си “достопочтени Теофил” (1:3-4). Кой е бил този Теофил? Ориген, св. Епифаний Кипърски и други, изхождайки от етимологическото значение на думата Теофил (обичан от Бога, който обича Бога), твърдят, че това евангелие е за всеки вярващ в Бога, а не за едно определено лице. Обаче, епитетът “достопочтени” указва на определено лице: означава някое знатно, облечено във власт лице, или пък е изказване на почит и уважение. От думите на Лука: “За да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил” (1:4), се заключава, че Теофил е бил приел християнството, или се е готвел да го приеме (бил оглашен). Предполага се, че той е бил обърнат към християнството от апостол Павел.От самото име Теофил се заключава, че той е бил езичник, защото това име се употребявало между езичниците. Някои учени, по причина, че в Деяния апостолски не се дават описания на местностите в Италия, през които апостол Павел пътувал за Рим, заключават, че Теофил е грък или римлянин, живущ или често посещаващ Италия. Има древно предание, според което Теофил е антиохийски гражданин, съвременник на Лука, виден християнин, домът на когото служел за християнски храм. Книгата “Апостолски постановления”, съобщава, че третият епископ на Кесария Палестинска бил някой си Теофил. Предполага се, че това е същият антиохийски жител Теофил, към когото евангелист Лука отправил своето евангелие. Имайки предвид, че евангелист Лука е от Антиохия, може да се приеме, че и Теофил е от град Антиохия. Въпреки че в Предговора си евангелист Лука изтъква, че писал евангелието си за достопочтения Теофил, от съдържанието заключаваме, че то е предназначено за всички християни, особено за тези, от езически произход. Подобно мнение изказват Ориген и блажени Иероним.

Доказателства за тази мисъл вадим от следните обстоятелства:

І. А) Родословието Христово се довежда до Адам и Бога, за да се укаже, че Христос е Спасител на целия човешки род, създаден от Бога;

Б) Само в това евангелие се съобщава, че пророк Илия бил изпратен при Сарептската вдовица, която била езичница и че прокаженият езичник сириец Нееман бил очистен при пророк Елисей (Лука 4: 26,27);

В) Само Лука разказва за изцеряването на десетте прокажени, от които само самарянинът изказал благодарност;

Г) Само той излага притчите: за милостивия самарянин (10:25-37); за блудния син (15:12-32); за митаря и фарисея (18:9-13), в които се изтъква, че и между езичниците има благородни човеци, че и те са повикани за спасение и могат да бъдат спасени;

ІІ.Евангелист Лука е пропуснал в евангелието си:

А) Христовите думи, казани при пращането на дванадесетте апостоли на проповед (Матей 10:5);

Б) Разказът за изцеряване дъщерята на хананейката (Матей 15:24).

Тези пропуски евангелист Лука е направил, за да не внася съблазън в неукрепналите християни от езически произход.

Това евангелие е предназначено и за християните от юдейски произход, защото в него се указват предимството и величието на юдейския народ, като избран от Бога (1:64, 68; 2:27, 32, 69). Само евангелист Лука съобщава, че при влизането си в Иерусалим  Иисус Христос плакал за този град. А като апостол-Павлов ученик и спътник, евангелист Лука е имал предвид и християните – Павлови обръщенци от Мала Азия, Македония и Ахайя.7.Повод за написване на евангелието

Поводът е ясно изтъкнат от самия евангелист Лука в предговора към евангелието:  “Понеже мнозина предприеха да съчиняват разказ за напълно известните между нас събития” (1:1) – евангелист Лука се заел да напише евангелието си, за да допълни или да изправи съставените преди него разкази за евангелските събития; “за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил” – необходимостта да бъде наставен новообърнатия Теофил правилно и твърдо в истините Христови, дало повод за написването на евангелието от Лука.

8.Цел за написване на евангелието

А) самият евангелист Лука изтъква целта за написване евангелието си с думите: “намерих за добре и аз, след като грижливо проучих всичко отначало, наред да ти опиша, достопочтени Теофиле, за да узнаеш твърдата основа на онова учение, на което си се учил” (1:3-4); така че  целта на написването е: описване точно, грижливо, в строг хронологичен ред,  всички евангелски събития от началото до края; излагане основните истини на Христовото учение, необходими за нравствено съвършенство и спасение на човека.  Тази цел евангелист Лука напълно осъществил.

Б) Редом с горната цел евангелист Лука преследвал в своето евангелие и други цели, намиращи се в зависимост от евангелската проповед на апостол Павел, чийто ученик, спътник и сътрудник бил той. Основни положения на Павловата проповед са: спасението чрез вярата (Ефесяни 2:8); Христовото дело има универсален характер (Римляни 1:16). Тези основни положения на Павловата проповед евангелист Лука развива обстойно и твърдо в цялото свое евангелие и затова: 1) довежда Христовото родословие до Адам и Бога; 2) съобщава думите на Симеон Богоприемник (1:31-34); 3) съобщава Христовите думи, отправени  към разбойника на кръста (23:43); 4) дава място и на притчите за блудния син и за митаря и фарисея.

Неоснователно Баур и Хилденфелд твърдят, че Лука е застъпник на павлинизма, против петринизма (юдеохристиянството). Също неоснователно Холстен и Йохан Вайс твърдят, че евангелист Лука имал за цел да примири тези две течения – павлинизъм и петринизъм. Въобще подобни направления не са съществували в древната Христова Църква.9.Източници на евангелието

Евангелист Лука се ползва от устни и писмени източници, което ясно се изтъква в пролога на евангелието му (Лука 1:1).

А) Писмени

Евангелист Лука е знаел, че мнозина били записали евангелски събития в разни книги. Вероятно той е имал на ръка тези книги и се е ползвал от тях при написване на евангелието. Под “мнозина” тук трябва да се разбират новозаветните писатели, писали преди евангелист Лука; такива са: Матей, Марк, апостол Павел и апостол Яков. Общото в евангелията на Лука, на Матей и на Марк показва, че Лука се е ползвал от тези две евангелия.

От поместените евраизми в евангелието на Лука се съди, че Лука е ползвал и арамейски писмени източници: такъв източник било евангелието на Матей.

Неоснователно е мнението  на Б. Корнелий (католик) и Г. Л. Хан (протестант), че евангелист Лука не се е ползвал от никакви писмени източници.

Б) Устни

“Както ни ги предадоха ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото” (1:2). Лука, като един от седемдесетте, предава известна част от евангелието от личен опит, а друга – от Христовите апостоли и техните приемници.

Той е черпил сведения и от устното предание на св. Дева Мария (2:19; 2:51). Най-много се е ползвал Лука за написването на евангелието си от устната и писмена проповед на апостол Павел. Свидетелства: евангелист Лука излага установяването на тайнството Евхаристия, също така, както то е изложено у апостол Павел (Лука 22:17-20, сравнено с 1 Коринтяни 11:23-25); у евангелист Лука и у апостол Павел се среща съобщението за явяването на възкръсналия Христос на апостол Петър (Лука 24:34 – 1 Коринтяни 15:5); св.Ириней Лионски казва: “Лука, спътникът на Павел, изложил в една книга проповядваното от този апостол евангелие” (Против ересите 3, 1); Ориген: “Третото евангелие от Лука е одобрено от апостол Павел” (Евсевий Кесарийски, Църковна история, 6, 25).

10.Подлинност на евангелието

Свидетелствата, че третото наше каноническо евангелие действително е писано от евангелист Лука можем да разделим на външни и вътрешни:;

А) Външни

1.Косвени указания. Св. Климент Римски, Игнатий Богоносец, Поликарп Смирненски, св. Юстин Мъченик и други са използвали евангелието от Лука като книга от Свещеното Писание и дават цитати от него. Св. Юстин, например, превежда някои места, съдържащи се само в това евангелие: за кървавия пот на Христа в Гетсиманската градина; за последните Христови думи на кръста и други.2.Преки указания намираме в Мураториевия канон, у св. Ириней Лионски; у Тертулиан, у Ориген, у Маркион – гностик, който приема само евангелието от Лука, като го преработва по свои разбирания.

Б) Вътрешни

Класическият стил и език на евангелието свидетелстват, че авторът му е човек образован. Говорейки за болести, авторът се показва като сведущ по медицина (14:38; 8:46).

Между евангелието и апостол-Павловите послания има поразителна и системна общност по език, съдържание и тенденция.

Тези три съображения ясно говорят, че това евангелие може да бъде написано от образован човек, лекар, същевременно и спътник, сътрудник на апостол Павел, като той бил Лука.

Йохан Вайс и други твърдят, че понеже Деяния апостолски и евангелието на Лука са написани от един автор, а Деяния апостолски е писана не от Лука, а от по-късен автор, то и евангелието от Лука не е написано от евангелист Лука, а по-късно. Основата на тези учени е погрешна, защото, казват, безспорно, че Деяния апостолски не е написана от евангелист Лука.

11.Цялост (интегритет) на евангелието

А) В древност единствен Маркион е считал някои места от евангелието за неподлинни (първа и втора глава). В XVI век се срещат някои учени, които правят същото възражение срещу подлинността на евангелието. Обаче древната християнска писменост твърдо засвидетелства подлинността на тези глави. Мураториевият канон: “доколкото е могъл да изследва, така че от рождението на Иоан започва да говори“; св. Юстин Мъченик и св. Ириней Лионски цитират от тези две глави.

Б) От 22-ра глава на евангелието в някои древни ръкописи липсват 43-ти и 44-ти стихове, в които се говори за вътрешната борба и за кървавия пот на Иисус Христос в Гетсиманската градина. В други ръкописи и стихове се отбелязват като съмнителни, а Иларий Пиктавийски и блажени Иероним съобщават, че в тяхно време споменатите стихове липсвали в много ръкописи. Но тези стихове стоят като подлинни в повечето новозаветни ръкописи, Синайския кодекс и други. Св. Юстин Мъченик, св. Ириней Лионски, блажени Иероним и други ги цитират. Споменатите стихове са били изхвърлени от някои ръкописи, защото се е предполагало, че противоречат на Божествената природа на Христа и служат за доказателство на Ариевото учение за Христа.12.Синоптическият въпрос

Като направим сравнение между четирите канонически евангелия по съдържание, план, изложение и език, ще констатираме следното: евангелието на Иоан рязко се отличава от останалите три евангелия по съдържание, план, изложение и език; Матей, Марк и Лука описват дейността на Христос в Галилея, където учил и проповядвал до Пасхата, през времето на която Той бил хванат и разпнат. Така че, според тези евангелисти Христовата дейност се ограничавала в Галилейските предели и не е траела повече от една година. Евангелист Иоан съобщава за четири пасхи през време на земната проповед на Иисус Христос. Тази проповед е продължавала три години и около три месеца. Иоан се спира повече върху беседите на Христос, а Матей, Марк и Лука говорят повече за Христовите дела. Между евангелията на Матей, Марк и Лука има много общо по съдържание, план, изложение и език. Тази общност кара учените при изследването на тези три евангелия да правят общ преглед – синопсис на съдържанието, поради което обстоятелство евангелията са наречени синоптически, а авторите – синоптици.

В синоптическите евангелия имат общност в подбора и разказването на едни и същи евангелски събития, но има някои събития, които се срещат само в двама или само в един синоптик. В тримата синоптици се съдържат всичко 2901стиха. От тези стихове 330-370 са общи и у тримата синоптици; 170-180 се намират у Матей и Марк; 230-240 – у Матей и Лука; 50 у Марк и  у Лука. От стиховете, които се срещат само в един от синоптиците, най-много има у Лука – 541; после у Матей – 330 и у Марк – 68. Значи, по оригиналност на първо място стои Лука, на второ – Матей и на трето – Марк. Малките различия у синоптиците се обясняват с разни цели, които те си поставят при написването на евангелията си и разните читатели, към които те отправяли своите евангелия. Еднаквост, общност в синоптиците има в общия им план: дейността на Иоан Кръстител; кръщение и изкушения на Иисус Христос; учение и дейност на Иисус Христос в Галилея; последното пътуване на Христос за Иерусалим; страдания, смърт, възкресение и възнесение на Христос.

При излагането на отделните евангелски събития у синоптиците има някои различия: Матей подрежда събитията систематически, а не в хронологически ред; Марк ги подрежда хронологически, но не ги свързва хронологически навсякъде; Лука ги излага строго хронологически и спазва връзката между тях. Едни от синоптиците са кратки, други по-обширни при излагането на евангелските събития.Еднаквост, общност у синоптиците има и в стил, и език. Срещат се условни изрази, например в разказите за изцеряването на капернаумския разслабен (срв. Матей 9:5-6 с Марк 2:9-11 и Лука 5:23-24). Имат дословни изрази, срещащи се у трима, а други – у двама от синоптиците, но има и изрази, свойствени само за един от тях. В езика на Матей и Марк се срещат повече евраизми, отколкото в езика на Лука, който е по-чист и литературен. Еднаквостта между трите синоптически евангелия е предизвикала още от древност изследвания за причината на нейната поява. По такъв начин се появил така наречения синоптически въпрос.

И така, под синоптически въпрос, се разбира въпросът за причината на появата на еднаквостта и различието между трите евангелия на Матей, Марк и Лука. С изучаването на този въпрос учените започнали да се занимават от XVIII век, когато Лесинг (починал 1784 година) изказал мнението, че сегашните евангелия са произлезли чрез преработка на евангелието на назареите (Евангелие на евреите), съставено на арамейски език.

Мненията, изказани по отношение на синоптическия въпрос, могат да бъдат обединени в три хипотези.

І.Хипотеза за устното първоевангелие

Съществувало едно евангелие, съставено през времето на проповедта на апостолите в Палестина, което евангелие се е предавало устно. Поради дългата употреба, това евангелие получило определена форма на изложение и названието “първоевангелие”. Това първоевангелие било съставено на арамейски език, на който език проповядвали Иисус Христос и апостолите Му. Когато християнството започнало да се разпространява и между езичниците, това устно първоевангелие било преведено и на гръцки език. Матей и Марк при съставяне на евангелията си са се ползвали от арамейската редакция на устното първоевангелие, а Лука се ползвал и от гръцката редакция.

Пръв заговорил за устното първоевангелие Херберт (починал 1803 година), а обстойното развитие на тази хипотеза се дължи на католическия богослов Гизелер (починал 1854 година).

Дословните изрази у синоптиците не могат да бъдат обяснени чрез хипотезата за устното първоевангелие. От тях с положителност заключаваме, че при съставяне на евангелията си синоптиците са имали на ръка и писмени изложения на евангелските събития.Давид Щраус (починал 1873 година) усвоява и видоизменя хипотезата за устното първоевангелие. Според него Иисус е гениален еврейски равин, Който с течение на времето станал легендарна личност. За Него почнали да се съставят разни митически разкази, докато Той добил образа на сегашния Иисус Христос, Изкупител и Спасител на света. Следователно устното първоевангелие е било изпълнено с разни митически разкази, които пък служели за източник за съставяне на четирите евангелия.

Щраусовата теория е без основа, тъй като за евангелските събития имаме исторически свидетелства. Не описаните събития, а самата Щраусова хипотеза е измислена. Каквато и гениална фантазия да съществува, тя не е в състояние да измисли, подреди и свърже евангелските събития, така както те са в евангелията и ако те бяха измислени, недопустимо би било, гонителят  на християнството – Павел да реши с риск за живота си да стане християнин.

ІІ.Хипотеза за писменото първоевангелие.

Лесинг (починал 1784 година) изказва мнение, че източник на четирите  канонически евангелия е било така нареченото евангелие на назареите (Евангелие на евреите). По-късно Айхорн (протестантски богослов) е доразвил тази хипотеза. Според него още преди смъртта на архидякон Стефан било съставено на арамейски език писмено изложение за живота и дейността на Христос. Това писмено изложение претърпяло на арамейски език три редакции, имало два гръцки превода. Евангелистите Матей, Марк и Лука се били възползвали от разните редакции и преводи на това писмено първоевангелие при съставянето на своите евангелия.Английският епископ Хербърт Марш в 1802 година изказва мнението, че писменото арамейско първоевангелие е имало пет редакции и един гръцки превод. Гратц пък в 1814 година изказва мнението, че арамейското евангелие не е имало нито една редакция, а само един превод на гръцки език. Евангелист Матей се ползвал от арамейското писмено първоевангелие, а Лука и Марк – от него и от гръцкия му превод.

Няма исторически свидетелства за съществуването на подобно писмено евангелие, нито в църковното предание, нито в древната християнска литература. Освен това напоследък Теодор Цан и други учени доказаха, че така нареченото евангелие на назареите (Евангелие на евреите), съставено на арамейски език, е преработка на евангелието от Матей.

Видоизменение на хипотезата за писменото първоевангелие е хипотезата за разните евангелски фрагменти или разкази. Според тази хипотеза, евангелията са съставени въз основа не на едно писмено първоевангелие, а въз основа на евангелски фрагменти или разкази, в които се излагали отделните евангелски събития и речи на Иисус Христос.

Тази хипотеза е била обстойно развита от Шлайермахер, възприета от Олсхаузен, Лахман и други. Според Шлайермахер след възнесението на Иисус Христос някои от апостолите записали в кратки писмени произведения някои евангелски събития и речи на Иисус Христос, от които се възползвали синоптиците и евангелист Иоан за съставяне на евангелията си. От тях един обръщал повече внимание на делата, а друг – повече на речите Христови. Основание на своята хипотеза Шлайермахер търсил в пролога на евангелието от Лука (1:1).

Тази хипотеза не се приема, понеже не са запазени фрагменти, нито пък има исторически свидетелства за съществуването на подобни фрагменти. Тази хипотеза не е в състояние да обясни еднаквостта по съдържание, план, изложение и език в синоптическите евангелия, нито пък литературната зависимост между тях.ІІІ.Хипотеза за взаимното ползване между синоптиците

Началото на тази хипотеза е положил още в древност блажени Августин в книгата си “За съгласието между евангелистите”.  Той изказва мнението, че евангелист Марк при написване на своето евангелие се е ползвал от евангелието на Матей. Тази хипотеза за взаимното ползване между евангелистите има много привърженици между католически, протестантски и православни богослови. Привържениците ѝ могат да бъдат разделени на три групи:

А. Богословите от тази група – Хуг, Хилденфелд, Глубоковски и други подобно на блажени Августин приемат, че Матей пръв е написал евангелието си, Марк се е ползвал от Матей, а Лука – от Матей и Марк.

Б. Гризбахова хипотеза (1812 година). Учените от тази група приемат, че първо е написано евангелието от Матей, после от Лука, който се е ползвал от Матей, а евангелист Марк се е ползвал от Матей и Лука. За основание на Гризбах служат следните места: “А като се свечери …“(Матей 8:16), “А при заник слънце…”(Лука 4:40), “А привечер по заник слънце…”(Марк 1:32). По тези места Гризбах заключава, че Марк се е ползвал от Матей и Лука, като обединил евангелията им. Към тази група може да се отнесе и основателят на Тюбигентската школа Ф. Р. Баур.

В. К. Лахман (починал 1835 година), Вайс и Велке (починал 1838 година) поддържат, че първо е било написано евангелието от Марк, а после – тези от Матей и Лука. Вайс казва, че при съставяне на евангелията си Матей и Лука се ползват не само от Марк, но и от други източници (по този начин Вайс обединява две хипотези: хипотезата за взаимното ползване между синоптиците и хипотезата за писменото първоевонгелие).

Относно другите източници, които Матей и Лука са използвали редом с евангелието на Марк, трябва да се каже, че според едни богослови имало само един източник, съдържащ речи Христови, според други учени – няколко, според трети богослови (Зикенбергер, Фогелес, Фауне и други) евангелист Лука използвал само гръцкия превод на евангелието от Матей.Католическите богослови напоследък разрешават синоптическия въпрос по следния начин: най-напред се е появило евангелието от Матей на арамейски език; Марк се е ползвал от евангелието на Матей или от устното предание, по което е съставено Матеевото евангелие. Преводачът на Матеевото евангелие на гръцки език извършил превода, след като Марковото евангелие било написано и се е ползвал при превода от него.

Най-приемлива е хипотезата за взаимното ползване между синоптиците и то такава, каквато установяват първата група богослови, а именно: най-напред е било написано евангелието от Матей на арамейски език, скоро след това то било преведено (може би от самия Матей) на гръцки език; евангелист Марк при съставяне на евангелието си се е ползвал от Матей, а Лука се е ползвал и от Матей, и от Марк. Ползването на синоптиците не било механично. При него те проявявали самостойност и творчество, ползвали се и от устните предания, а същевременно са били вдъхновявани и ръководени от Бога. Техните писания са боговдъхновени, защото от новозаветните писания те са се ползвали така, както и от Стария Завет.

Според свидетелствата на древното църковно предание и на църковната писменост, и според вътрешните свидетелства евангелист Марк се е ползвал от евангелската проповед на св. апостол Петър. Но той се е ползвал и от евангелието на Матей, което е имал под ръка. Затова свидетелстват много общи места в тези евангелия и много дословни изрази в тях, например: при завършване на описването на гадаринското пътешествие (срв. Матей 9:1 с Марк 2:1); накрая на разказа за късането на класове от Христовите ученици в съботен ден (срв. Матей 12:9 с Марк 3:11); в началото на разказа за Христовата проповед в Назаретската синагога (срв. Матей 12:54 с Марк 6:1). Тези споменати случаи с Матей и Марк по никакъв начин не могат да бъдат признати за случайни, а ясно и положително свидетелстват за литературната зависимост между тези две евангелия, тоест, че евангелист Марк е имал под ръка евангелието на Матей.

Евангелист Лука се е ползвал от евангелската проповед на апостол Павел, чийто спътник и сътрудник е бил. За това има безспорни свидетелства в древните църковни предания, в древната християнска писменост и в самото евангелие на Лука. За написването на това евангелие евангелист Лука се е ползвал и от евангелията на Матей и Марк, които той е имал под ръка. Има много сходни изрази в тези евангелия.

И така, за правилното разрешение на синоптическия въпрос трябва да приемем, че най-първо се е появило евангелието от Матей, след него – евангелието от Марк, и най-после евангелието от Лука, като Марк се е ползвал от Матей, а Лука – от Марк и Матей.

Това разрешение на въпроса се намира в пълна хармония с времето на написването на всяко евангелие (Матей – 41 година, Марк – 44 година, Лука – 63 година). Този хронологически ред е спазен от почти всички древни новозаветни ръкописи и във всички издания на Библията.

____________________________

*Източник – http://www.pomagalo.com. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.

Следва…