Библията и апокрифите за астрологията*

Архимандрит доц. д-р Павел Стефанов

Стари Завет

Множество изследователи на аст­рологията приемат за родина на тази псевдонаука Месопотамия, където през III-тото хилядолетие преди Рождество Христово тя придобива своята идентичност като практико-теоретична мисъл за цялото тогавашно об­ществено самосъзнание. Народите с политеистична нагласа в този регион отъждествяват слънцето, луната, звезди­те и планетите с различни богове и бо­гини и вярват, че техните движения по небето се отразяват върху съдбата на хо­рата и царете. Асирийците, които зав­ладяват Северното израилтянско царс­тво през 722-721 година преди Христа, и вавилонците, които превземат Южното юдейско царство през 587-586 година преди Христа, се зани­мават задълбочено с астрология. Този интерес към небесните тела несъмнено се предава на част от покорените юдеи[1].

Едно от най-ранните позовавания на астрологията в Стария Завет е заб­раната за поклонение на звездите във Второзаконие 4:19. В този стих Бог из­рично предупреждава избрания народ срещу евентуалното служение на тварните небесни тела: „Да не би ти, като погледнеш на небето и видиш слънцето, месечината и звездите (и) цялото небес­но войнство, да се прелъстиш, та да им се поклониш и да им послужиш, защото Господ, Бог твой, ги е отредил за всич­ки народи под цялото небе[2]“.

Във великия кодекс на Моисей е за­писана забраната за отдаване на всякак­ви видове вълшебства под страх от смър­тно наказание (Левит 19:31; 20:6): „Не се обръщайте към ония, които извикват мъртъвци и при магьосници не ходете, и не се оставяйте да ви осквернят. Аз съм Господ, Бог ваш… И ако някоя ду­ша се обърне към ония, които извикват мъртъвци, и към магьосници, за да ги последва в блудството им, Аз ще обър­на лицето Си против оная душа и ще я изтребя измежду народ ѝ“.

Старозаветните пророци водят упо­рита и продължителна борба, за да из­коренят астрологическите убеждения и свързаното с тях почитане на звездите от израилтяните. Например пророк Исаия се обръща към олицетворената от него „дъщеря Халдейска“, за да осмее „ония, които наблюдават небесата, звез­добройци и предсказвачи по новолуния“. Тяхната безполезност се доказва от фак­та, че претърпяват пълен провал и по­лучават вечно наказание от Господ: „Ето, те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка; не остана въглен да се погрее някой, нито огън, да си поседи пред него“ (47:13-14).

Авторът архимандрит доц. д-р Павел Стефанов (1948-2012)

Пророк Исаия, като предрича ги­белта на Вавилон за неговото нечестие и пагубно занимание с магии и астро­логия, от името на Яхве с ирония казва: „Стой си прочее с твоите магии и с многото си вражби, с които си се занимава­ла от младини: може би – ще си помог­неш, може би – ще устоиш. Ти си умо­рена от многото си кроежи; нека изля­зат ония, които наблюдават небесата, звездобройци и предсказвачи по ново­луния, и да те спасят от онова, що тряб­ва да ти се случи. Ето, те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка…“ (Исаия 47:12-14). Тук е на­лице пряко указание за безсилието на всички видове вълшебства пред волята и силата Божия и неминуемия край на хората, които се занимават с магия и астрология или прибягват към помощ­та на окултистите. При стълкновението на маговете с пророците и другите духоносни мъже синовете на тъмнината тър­пят поражение. Така в книга Изход (7-9) четем за това как чародеите, които се противят на Моисей, вършат много чу­деса пред фараона, но не могат да про­тивостоят на Божията сила и в края на краищата са принудени да признаят сво­ето поражение от пророка Моисей. В книга Битие (41) се разказва за тържес­твото на праведния Иосиф над египетс­ките мъдреци. Те не успяват при цялото си магическо изкуство да изтълкуват вярно съня на фараона. Пророк Даниил също многократно посрамва халдейските мъдреци и магове (Даниил 2:4-5). Всич­ко това се обяснява с факта, че синовете на светлината вършат винаги своите чу­деса и пророчества със силата Божия. Маговете и астролозите, които използ­ват изкуството на вълшебството, дейст­ват с демоничната сила и естествено търпят поражение, когато се опитват да се борят с Бога.

Пророк Иеремия също се противо­поставя на астрологията. Като говори от името на Бога, той заповядва на своя народ: „Не вървете по пътя на езични­ците и не се плашете от небесни поличби, от които езичниците се плашат“ (10:2). Той осъжда и някои юдеи, които се покланят на вавилонската богиня Ищар, наречена „богиня на небето“ и отъждествявана с планетата Венера. В нейна чест те кадят „в юдейските гра­дове и по иерусалимските улици“, пра­вят възлияния, месят и раздават питки с нейния образ. Когато култът към Ищар е забранен от пророка, идолопоклонниците се жалват, че оттогава са изгубили късмета си: „Търпим във всичко оскъдия и гинем от меч и глад“ (44:15-19). Тези предупреждения и забрани на про­роците са немислими, ако голям брой израилтяни не се отдават на служение на небесните тела.

Известни познания по астрономия са необходими за създаването и поддър­жането на юдейския слънчево-лунен ка­лендар. Няма съмнение, че се оказва не­възможно да се унищожат без остатък религиозните аспекти на наблюдението на звездите в древния Израил. В ръко­писите на есейската община от Кумран, съвременна на Христос, се търси тъждественост между движенията на небес­ните сфери и чертите на човешките ли­ца, между астрологията и физиономиката. Подобни идеи липсват в Стария Завет и най-вероятно са възприети под чуждо (елинско) влияние. Хората с по­добни интереси свързват пряко макро­космоса и микрокосмоса, вътрешните закони на вселената и външните харак­теристики на тялото. От научна и рели­гиозна гледна точка тези възгледи са гру­бо суеверие[3].

Нови Завет

Най-известният новозаветен па­саж, свързан с астрологията е поместен в Евангелието от Матeй (2:1-12). В него се разказва за посещението в Палести­на на влъхви или мъдреци от Изток, ко­ито чрез изчисления узнават за ражда­нето на неземен Цар. Те наблюдават и следват звезда, която ги води във Витлеем. Най-вероятно тези мъже са астро­лози от Вавилон. Евангелистът Матей съобщава за този случай не за да пре­поръча астрологията, а за да покаже, че и звездите са ръководени от Бога и в лицето на влъхвите всички народи се покланят на новородения Спасител[4].

Някои хора се смущават от въпро­са: „Ако астрологията има демоничен характер и нейното използване е грях, как влъхвите узнават времето на Хрис­товото Рождество с помощта на астро­логията?“ На този въпрос има два от­говора, които не си противоречат, а по-скоро се допълват взаимно.

Първи отговор. Причината, поради която се очаква тази звезда на Изток, се поставя във връзка с предсказанията, направени в Стария Завет. В книга Чис­ла четем: „Виждам Го, ала не сега още, гледам Го, ала не отблизо. Изгрява звез­да от Иакова, и се издига жезъл от Израиля…“ (Числа 24:17). Пророк Исаия каз­ва: „Дигни се, светлей (Иерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе… И народите ще дой­дат към твоята светлина, и царете – към сиянието, което изгрява над тебе… те всич­ки ще дойдат от Сава, ще донесат злато и тамян и ще възвестят славата Господня“ (Исаия 60:1,3,6). В псалом 71, стих 10, четем: „Царете на Тарсис и островите да­нък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат“. Пророк Даниил знае тези предсказания и не ги крие. Освен това, лично на него принад­лежи пророчество за времето на Рождеството на Богомладенеца (Даниил 9:25). Те­зи данни, които сочат събития от изк­лючителна важност (времето, мястото и обстоятелствата на Христовото Рождес­тво), са зафиксирани и старателно пазе­ни от вавилонската жреческа школа, на­чело на която стои пророк.

Втори отговор. Божият промисъл, който превръща човешката злоба в сред­ство за довеждане на Иосиф в Египет, също така дава на астрологията въз­можност да доведе влъхвите при Хрис­тос. Известно е, че Бог иска всички хора да се спасят и да стигнат до познание на истината (1 Тимотей 2:4). Може да се зак­лючи, че не благодарение на магиите и астрологията влъхвите узнават времето и мястото на Христовото Рождество, а благодарение на това, че Сам Господ им открива пътя, който смята, че е най-до­бър за тяхното спасение. Астрологията няма никаква заслуга във факта на пъ­туването на влъхвите по звездата към мястото на Христовото Рождество.

Авторът архимандрит доц. д-р Павел Стефанов (1948-2012)

Небето и звездите са творение на Божиите ръце, което е видимо от всич­ки. Затова в определени случаи Господ посредством тях дава знамения, които предсказват важни събития в бъдещата съдба на човечеството. Така по времето на кръстните мъки на Спасителя преди Неговата смърт „настана мрак по цяла­та земя до деветия час и потъмня слън­цето…“ (Лука 23:44-45). На хората се из­вестява, че от човешки ръце е убит То­зи, Който идва да спаси човешкия род, да възвести и открие пътя на спасение­то в Царството Божие. В Евангелието също се чете, че в края на света при Вто­рото Христово пришествие „ще бъдат поличби по слънцето и месечината и по звездите“ (Лука 21:25). За разбирането на тези небесни знамения, които ще бъ­дат изпратени от Господ, не са нужни знания по астрология или тълкувания на астролози. Всеки, който е приел в сър­цето си Божието откровение, няма да се усъмни в обетованието за бъдните съ­бития.

Това тълкуване се подкрепя от св. Игнатий Богоносец, който е епископ на Антиохия и е хвърлен на лъвовете в Колизeя около 108 година. Докато е воден от стра­жата през Мала Азия до Рим, той отпра­вя седем послания до местните църкви. В посланието си до християните в Ефес (XIX, 2-3) св. Игнатий признава астрологическия характер на посещението на влъхвите и поклонението им на новоро­дения Младенец, но смята, че това съби­тие не подкрепя, а унищожава в зародиш магиите и заклинанията. Той пише: „Прочее как [Той] се откри на вековете? Звезда в небето засвети над всичките звез­ди и светлината ѝ беше неизречима, и но­востта ѝ предизвика угощение, а остана­лите звезди заедно със слънцето и луна­та станаха хор за тази звезда, а само тя разхвърляше [пръскаше] светлината си навсякъде. И смущение имаше: откъде това ново явление, неподобно на тези [звезди]? От него се развали всяка ма­гия и всяка окова на злото изчезна; нез­нанието бе отстранено, древното царст­во се разруши, тъй като Бог по човешки се яви за обнова на вечния живот [срв. Римляни 6:4]. И това, което беше подготвено от Бога, получи начало. Оттам всичко се разтресе, защото се подготвяше разруша­ването на смъртта[5]“.

Прочетете още „Библията и апокрифите за астрологията*“