Доц. архимандрит Сергий

В своето екзегетическо изследване, озаглавено «Ти си Петър», френският православен богослов архимандрит Пиер Л’Юилие пише: «Когато се стараем да схванем смисъла на Христовите думи, отправени към Петър, ние трябва да ги поставим не само в техния непосредствен контекст, но също така да ги тълкуваме в съотношение с цялото библейско и по-специално, новозаветно богословие… Не може да не се държи сметка за всичко онова, което би могло да се нарече «библейско богословие за камъка». Обаче първата констата­ция, която се налага тук, е, че в апостолското благовестие съществено място за­ема идеята за Христа като крайъгълен Камък[1]».

Това метафорическо уподобяване Сам Спасителят отнася към Себе Си, когато в края на притчата за злите лозари се обръща към слушателите Си с въпроса: «нима не сте чели никога в Писанията: «камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла»? (Матей 21:42; Псалом 117:22). По-късно и св. апостол Пе­тър, изправен на съд пред синедриона, дръзновено изповядва Христа с тези думи: «Този е камъкът, Който, пренебрегнат от вас, зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение» (Деяния на светите апостоли 4:11).

Обаче уподобяването Христа Спасителя на крайъгълен камък самò по себе си предполага уподобяването на основаната от Него Църква на здание, в чиято основа е положен Той като основен, крайъгълен камък. Тази мисъл изразява именно св. апостол Павел, когато пише на Коринтяни: «Ние сме съработници на Бога, вие пък сте Божия нива, Божие здание. По дадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър първостроител, положих основа, а друг зида върху нея; ала нека всеки внимава как зида. Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос» (1 Коринтяни 3:9-11).

Впрочем с образа на здраво построеното здание си служи Сам Спасителят в края на проповедта Си на планината, като привежда следното сравнение: «И тъй, всекиго, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на благоразумен мъж, който си съгради къщата на камък; и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя не рухна, защото беше основана на камък» (Матей 7:24-25).

По такъв начин, залог за солидността на едно здание е здравината на не­говата основа, а оттук и основният, крайъгълният камък, положен в нея. И по­неже в това сравнение благоразумният слушател и изпълнител на Христовите слова е уподобен на човек, който строи дом, основан на камък, то ясно е, че този камък метафорически означава Самия Христос Господ.

И така, да се върнем към думите на св. апостол Павел до Коринтяните: «друга ос­нова никой не може да положи освен положената, която е Иисус Христос». Не напразно Апостолът пише тези думи именно на коринтяните, защото тъкмо сред тях се били появили разделения между почитатели на отделни апостоли: един на Павел, други – на Аполос, трети – на Кифа-Петър (1 Коринтяни 1:12). Като пори­цава строго такива разделения между християните, св. апостол Павел пише: «И тъй, никой да не се хвали с човеци, защото всичко е ваше: било Павел, или Аполос, или Кифа…, всичко е ваше; вие пък сте Христови, а Христос – Божий» (1 Коринтяни 3:21-23). И понеже съществувала опасност, щото изключително почитание на кой да е отделен апостол да отклони вниманието от Единствения Божествен Глава на Църквата – Господ Иисус Христос, тъкмо тази опасност Апостолът цели да предотврати, като заявява категорично, че «никой не може да положи друга основа освен положената, която е Иисус Христос[2]».

Тези категорични думи обаче съвсем не означават, че Христовите апостоли – тези Божии съработници (1 Коринтяни 3:9), тези Христови приятели, както ги нарече Сам Господ (Иоан 15:14), – са отстранени от пряко участие в това величествено домостроителство, което представя зданието на Христовата Църква. В посланието си до Ефесяни св. апостол Павел доизяснява мисълта си, като пише: «вие не сте вече чужди и пришълци, а съграждани на светиите и свои на Бога, като се утвърдихте върху основата на апостолите и пророците, имайки Самия Иисус Христос за крайгълен камък, върху Който Цялото здание, стройно сглобено, възраства в храм свят чрез Господа, върху Който и вие се съзиждате в жилище Божие чрез Духа (Ефесяни 2:19-22)».

Така от мисълта за Църквата като Божие семейство Апостолът преминава към свързаната с това представа за Църквата като Божи дом, при чието строител­ство се вграждат вярващите върху общата основа на апостолите и пророците, която пък се крепи от Господ Иисус Христос като единствен крайъгълен камък. Оттук става понятно, че и апостолите, наред с пророците, са вградени в основата на Църквата, като съставят отделни страни от тази обща основа. Те обаче не биха могли да крепят зданието на Църквата, ако сами не бяха скрепени – апо­столите с пророците – чрез Крайъгълния камък Христос Господ, Който, по думите на епископ Теофан, «съчетава пророците и апостолите», тъй като «в Него се осъществява пророческото слово, но Той Същият е съдържание и на апостол­ското слово. Тъкмо в това единство на Богооткровеното слово – от началото и до апостолите, е твърдата основа на вярата»[3] (срв. Лука 1:4).

Прочетете още „Учението на светите апостоли Петър и Павел за Господ Иисус Христос като крайъгълен камък*“ →