Христо Попов

Пророк Михей (от еврейски кой е подобен Богу), както сам свидетелства за себе си, произлязъл от Мораст или Морот, град в Юдино коляно (Иисус Навин 15:59). Пророческото си служение прекарал в Юдейското царство при царете Йоатам, Ахаз и Езекия. Съвременниците на Иеремия свидетелстват за пророк Михей, че той произнесъл своето пророчество за разрушение на Иерусалим и храма пред царя Езекия и предизвикал в него покаяние (Иеремия 26:18). Тълкувателите отличават пророк Михей от съименника му пророк Михей, който живял във времето на израилския цар Ахав (3 Царства 22:8). Понеже в книгата на пророк Михей за разрушението на Самария, което станало в 6-тата година от царуването на Езекия, се говори като за бъдещо събитие, то той е пророчествал само в първите години на този цар. Поради това времето на неговото служение се пада от 758-721 година преди Рождество Христово. Съвременници на Михей били пророците Исаия, Осия и Амос. За обстоятелствата на неговия живот нищо не се знае. Паметта на св. пророк Михей Църквата празнува на 14 август.

Съдържание на книгата

Главна мисъл на книгата е – Бог, бивайки верен на Своя завет с избрания народ, след като очисти последния чрез бедствия, ще въведе него, а чрез него и езичниците, в царството на Месия. Книгата се състои от три части: 1) предсказание за разрушение на Самария и опустошение на Иерусалим поради греховете на народа (глави 1-3), 2) обещание за спасение на Израил чрез Старейшината от Витлеем (глави 4-та и 5-та) и 3) показване на истинския път към спасение (6-та и 7-ма глави).

В 1-ва част пророкът говори, че Бог идва да накаже Израилевия дом за нечестие. Самария ще бъде обърната в грамада от развалини, а всички нейни истукани ще бъдат разбити. Пророкът скърби и плаче, като предвижда, че и родното нему Юдейско царство ще пострада подобно на Самария. Очаквайки неприятелското нашествие, жителите на Юдея трябва да се приготвят за бягане (глава 1-ва). Причина на тези бедствия са богатите хора и управителите. Богатите притесняват бедните и още в леглата си измислят противозаконни средства за своето забогатяване. Лъжливите пророци със своите предсказания само погубват народа: въпреки техните предсказания, страната ще бъде разорена. Но след време еврейският народ ще бъде събран и върнат в Обещаната земя (глава 2-ра). Князете и управителите нарушават просъдието. За техните грехове и за нечестието на свещениците и лъжливите пророци, “Сион” ще бъде като нива разоран, Иерусалим ще се обърне на грамада от развалини, а “планината на Божия дом” ще стане горист хълм (глава 3-та).

Спасение на Израил чрез Старейшината от Витлееем. Глави 4-5

След като предсказал разрушението на Иерусалим и храма от враговете, пророкът, за да утеши народа, произнася утешителни обещания за бъдещото възстановяване на града и храма, когато много народи ще се стекат от всички страни в Иерусалим и в дома на планината Господня и тук, като в средоточие на истинското богознание, ще познаят истината и ще тръгнат по нейния път. В онова време Бог ще събере обезсилените и съкрушените от бедствията на плена Свои хора, а на Иерусалим ще възвърне предишната власт. Макар юдеите да излязат от града (Иерусалим) и отидат до Вавилон, но Бог и оттам ще ги избави. В това могат да се уверят от близкия опит. Ето, например, събрали се много народи (армията на Сенахерим), с намерение да превземат и разрушат Иерусалим, като мислят, че Бог с тази цел ги е извикал; а Бог ги е събрал като снопи на гумно и Сионовата дъщеря трябва да стане и ги овършее (глава 4-та), понеже те се въоръжили против нея и бият в лицето израилския цар. След това ще настъпи време, когато от Витлеем ще произлезе Старейшина, Който с божествена сила и мир ще ръководи Израил. Ако асирийците нападат на Божия народ, те ще претърпят голямо поражение от седем пастири и от осем помазаници. Остатъкът от Яков или спасените от асирийци тогава ще се уподобят на благотворна роса и дъждовни капки и ще заприличат на непобедими лъвове. Към такова съвършенство Бог ще ги поведе чрез окончателно изтребване предметите на гордостта и идолослужението (глава 5-та).

Глава 4, стихове 1-5 са почти буквално сходни с Исаия 2:1-5 и имат еднакво значение с последните. Стих 6-ти. Сокрушенную и отриновенную – Сионовата дъщеря или еврейския народ, съкрушен от бедствията на плена. Стих 8. Столп паствы мгляный – мрачна кула за наблюдаване стадото, тоест Иерусалим, който съгласно с предсказанието (3:12), не е вече град, а поле, по което пасе добитък. Мисълта на целия стих е: към тебе, Иерусалиме, ще премине властта, царството от Вавилон. В стихове 11-ти и 12-ти се говори за нашествието в Юдея на Сенахерим, завършило с пълното негово поражение (Исаия 37:4-36). Стих 13-ти. Пазнокти – копита.

Глава 5:1. Вместо “племен Исраилевых” в еврейската Библия стои “Израилевия съдия или цар”.

Стих 2-ри. Доме Ефратов. Един от правнуците на Юда, според 1 Паралипоменон 4:1-4, се наричал Ефрат; може да се предположи, че Витлеем бил населен от потомците на Ефрат, поради което и се наричал дом Ефратов; той се наричал още и дом Юдин (Матей 2:6), за отличаване от другия Витлеем, който се намирал в Завулоновото коляно. Самата дума Витлеем значи – дом на хляба; с това се указва на окръжаващите Витлеем плодородни полета. Витлеем, по количество на народонаселение, бил незначителен град: той нямал 1000 напълно способни мъже от 20 години и нагоре, които влизали в народното преброяване (у евангелист Матей 2:6, вместо в тысящах, стои в владыках – воеводства, тоест в градовете, където имало началници, водители). Княза – Владетел, цар за евреите. Исходи же Его из начала от дней века – произходът Му е от вечност.

Стих 3-ти. Сего ради – поради това събитие; Бог ще предаде юдеите на унижение, докато не се роди Старейшината.

Стих 4-ти. Ясно указание, че Онзи, Който ще се роди във Витлеем, е Господ.

Стих 5-ти. Будет сей мир – името на Старейшината е Примирител. Седмь и осмь – неопределено голямо количество, напълно достатъчно за известна цел (Еклесиаст 11:2; Притчи Соломонови 9:1; Захария 3:9). Вместо “язвъ”, в еврейската Библия стои “князе”. Под Старейшина тук се разбира Месия, който по човечество щял да се роди от Дева във Витлеем, а по божество предвечно е роден от Бог Отец. За вечния произход на Месия се говори и в други места. Така, в 109-ти псалом се предсказва царското и първосвещеническото служение на Месия, Който е роден от Бог прежде денницы, тоест от вечност; пророк Исаия, предсказвайки за владичеството на Емануил, нарича Го Отец на вечността (Исаия 9:5). Въз основа на това, съвременниците на пророк Михей могли да разберат, че той им възвестява тук за раждането по плът на Месия. На Иродовия въпрос: къде трябва да се роди Христос? – юдейските първосвещеници и книжници отговорили: във Витлеем – и за потвърждение привели това пророчество (Матей 2:4-6). Даже и простият народ знаел, че това пророчество се отнасяло към Месия (Иоан 7:41-42). Съответно на това и под раждающия съвременниците на пророка разбирали – майката на Емануил, Дева Мария (Исаия 7:14), а в стих 5-ти под пастыри и язвъ (в еврейския текст – князе) – апостолите и проповедниците на евангелието.

Истински път към спасение Глави 6-7

В 6-та и 7-ма глави пророк Михей показва, че изпълнението на обредите, без усвояване на правилни понятия и добри привички, не предпазва от развала и не е угодно Богу. Еврейският народ за умилостивяване на Бог е готов да принесе десетки хиляди жертви, да даде, даже, своите първенци. Но Бог не гледа на това външно богопочитание. Той от всекиго иска – еже творити суд, любити милость и готову быти еже ходити с Господем Богом. При умножаване на беззаконията Бог устройва спасението на хората чрез изправителни наказания, и грешникът, който понася наказанието с търпелива благопокорност и надеждата за своето спасение възлага на Бог, ще бъде спасен. Грешниците, колкото много беззакония и да са извършили, при искрено разкайване за тях, трябва да вярват и да са убедени, че “Той (Бог) обратит, и ущердрит ны, и погрузит неправды нашя и ввержет в глубыни морския вся грехи наша.”

Забележка. От книгата на пророк Михей се четат паримии: 1) 5:2-4 на първия час в навечерието на Рождество Христово, 5, 2-4; 4, 6-7, на вечернята на същия празник, така като празнуваното събитие е изпълнение на пророчеството, и 2) 4:2-3, 5; 6:2-5, 8; 5:4 на празник Преполовение, понеже изобличаваните тук непокорни Богу израилтяни били подобни на непокорните и враждебни на Христос юдеи, които Спасителят изобличавал в празник Преполовение (Иоан 7:14-30).

________________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Михей, на руски език и св. пророк Михей (740-670 преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dLV

Иван Спасов Марковски

По-нататък в 3-ти стих Михей се спира върху пакостната дейност на лъжепророците и силно ги изобличава. Той е първият от пророците писатели, който така остро изобличава своите съименници по професия за тяхното демагогство, за сляпото им, но напразно очакване, да дойде помощ от Бога. По-късно Иеремия (6:14, 19) и Иезекиил (13:10-19) също изобличават тия фалшиви пророци, но Михей е по-конкретен. Той ги обвинява, че те „въвеждат в заблуда народа”. Когато те имат какво да „гризят“ (ханнощехам от нашах=хапя, измъчвам), тоест да получават прехрана и да ощетяват народа чрез дарове, тогава му проповядват мир и благополучие, а който им не тури нищо в уста (не им „проповядва за вино и сикер“) против него война обявяват” (3:5). Но те причиняват на народа най-голяма пакост, като го заблуждават, думайки: „Нали Господ е помежду ни? Беда не ще ни постигне!” (3:11). Обаче тяхното слънце на измами ще залезе „и денят ще потъмнее над тях” (б-ти стих). Ще се засрамят ясновидци, ще бъдат посрамени гадатели, и те всички ще затворят уста, защото не ще има отговор от Бога” (7-ми стих). Обикновено пред важни събития, война и други, свещениците и пророците се допитвали до Бога, за да им открие, какъв ще бъде изходът. Но на нечестивци и на лъжепророци, които заблуждават народа, „не ще има отговор от Бога” и техните предсказания ще бъдат тъмнина, неизвестност, така те ще бъдат посрамени и изобличени.

Едно е безспорно, че поради престъпленията на ръководните съсловия: князе, водачи, пророци, свещеници и други, на които народът станал съучастник, за тях Божият съд и наказание са неизбежни: както Самария, така и Иерусалим ще се превърнат на купища развалини.

Като че ли 2:12 не съответства в реда на гореизложените мисли, затова при тълкуването има известно разногласие между екзегетите. Някои отрицателни критици са на мнение, че този стих е вмъкнат от някой по-късен редактор от послепленно време, тъй като тук се говори за събиране и съединение останките на Израил – „ще ги събера в едно като овци във Восор, като стадо в овча кошара; ще зашумят те от многолюдство”. Повечето от тълкувателите са на мнение, че тук имаме предсказание на Михей за онези времена, когато след Божия съд и преживените страдания народът след плена отново ще бъде събран и обединен за мирен живот и особено в по-далечните месиански времена. Такъв е обикновено начинът на изложението на пророците, особено на Исаия, Амос и Осия, които изхождат от миналото и настоящето и предсказват за бъдещето – за близкото или за далечните месиански времена. Така трябва да разбираме и въпросния 12-ти стих и следващия 13-ти без да има нужда от предполагаема интерполация. Това схващане се потвърждава и от следващите 4-та и 5-та глава.

4. Утешителни предсказвания за бъдещите месиански времена (4-та и 5-та глава)

Картината, която пророкът рисува в първите три глави, е твърде мрачна и тъжна. При това положение народът би могъл да се отклони от истинския Бог и да подири другаде спасение. Михей е трябвало да намери мехлем, както се изразява Велхаузен, за отворената рана в 3:12. Затова той от мрачното настояще преминава към светлото бъдеще и говори в тоя откъслек (4-та и 5-та глава) за „последните дни” (=беахарет хайамим), тоест за месианските времена. Ясен е есхатологичният характер на словото, което започва с думите: „Ето в последните дни планината на дома Господен (в Иерусалим) ще бъде поставена (високо) начело на планините“ и ще се издигне над хълмовете, за да бъде забелязана от всички народи, които ще се затекат към нея (4:1). Те ще познаят величието на истинския Бог и ще тръгнат по Неговите пътища, „защото от Сион ще излезе закон и слово Господне – от Иерусалим“ (4:2), или както казва Христос, по думите на св. Иоан, че „спасението (ще дойде) от юдеите” (4:22). Че пророк Михей говори за бъдещи времена се вижда и от казаното в следващия 3-ти стих: „ще прековат мечовете си на орала и копията си на сърпове: народ против народ не ще дигне меч, и няма вече да се учат на война”. Тук ще трябва да се отбележи, че уводът 4:1 и нататък е предаден почти със същите думи у Исаия 2:2 и нататък. Някои тълкуватели смятат, че у Михей имаме оригиналния текст, други пък (Хициг, Ньолдеке, Кюнен и други) са на мнение, че тези изказвания принадлежат на някой по-стар анонимен пророк, от когото те са заимствани. Те били широко разпространени като обществено въжделение на народа у Израиля. Но от най-древно време пък и днес, когато най-много се говори за мир и против войната, мирът става вечен копнеж на народите. Според Христовото учение, немислимо е да се въдвори Царството Божие на земята без траен, вечен мир и да няма войни.

Много картинно пророкът рисува този мирен живот, когато „всеки ще седи под своята лоза и под своята смоковница“ (4:4). Тази мирна идилия се отнася не само за народите, но и индивидуално за всеки човек. На еврейски е употребена дума „иш“, тоест всеки, всеки мъж, всеки човек, като собственик на своя дом и имот свободно да разполага с тях, да живее в мир и благоденствие.

Смисълът на 7-ми и 8-ми стих не е много ясен, затова и различно е предаден в разните преводи. Българският превод не отговаря точно нито на еврейския оригинал, нито на славянския и на гръцкия. В българската Библия се казва: „И ще направя хромото остатък и далеко пръснатото – силен народ…” (4:7). На еврейски стои: „пвесамта ет-хаццолеа лашерит веханна-халаа легой ацум” = „И ще поставя (славянски: и положу) хромото (изтощеното, слабото) за остатък“. Следващата дума ханнахалаа различно се превежда, защото, според Новак, тя била повредена и видоизменена, затова той я превежда с „болното“ (das Uranue), а Марти – с измореното (das Ermudete). На славянски, както е на гръцки, стои отриновенную (apwsme,nhn), която дума не значи точно както е на български „далеко пръснатото”, което може да не бъде изгонено, отритнато. По-правилно, следователно, могат да се преведат тия думи така: „отритнатото (ще направя) силен наред”. В тоя стих са представени два момента: един по-близък и друг по-далечен, по-късен, тоест съдбата на израилския народ след плена, когато изтощеният, един вид окуцелият народ през време на плена, отново ще бъде събран и върнат в родната си земя. И тоя остатък ще бъде като ядка за образуването на силен народ, който ще устои на езическия напън, ще дочака дохождането на Месия и образуването на първата християнска Църква на Сион, „в която ще влезат различни народи, и Господ ще царува над тях довека”. Тук вече пророкът има предвид месианските времена, когато Господ ще владее, тоест ще бъде изповядан не само от Израиля, но и от множество народи. В тая част стихът има чисто есхатологичен, месиански характер.

На славянски 8-ми стих не е предаден много ясно: „И тый столпе паствы мгляный”… Какво значат думите: „Стълпе (куло) на стадото тъмно (мрачно)?” Така е на гръцки: pu,rgoz poimni,ou aucmw/dhz (8-ми стих). Повечето от тълкувателите (Рыбинский и други) са на мнение, че 70-те са прочели погрешно еврейската дума офел (=хълм) написано с айн, и я смесили с офел, написано с алеф, и значи гъста тъмнина, мъглявост; с това погрешно четене смисълът се е замъглил. Българският превод, следвайки руския, предава вярно оригинала: „Хълм на Сионовата щерка”, тоест дъщерите, жителите на Иерусалим, изобщо Юдея, както е казано у Исаия 1:8; 16:1 и други. Преводачите на 70-те не са разбирали този стих в есхатологичен смисъл и затова и прибавили след „царство”=basilei, a думата en babulw/noz, на славянски „из вавилона”, която дума липсва в оригинала.

В българската Библия, както в славянската, 4-та глава завършва с 13-ти стих, а 14-ти стих става начален на 5-та глава, както е в еврейския оригинал и на гръцки. Думите железни рога и медни копита (13-ти стих) са израз на сила, която Израил ще притежавал в борбата му срещу езичниците за тържеството на Яхве в последните дни.

Следващата пета глава съдържа предсказанието за бъдещия месиански Владетел от Давидовия род и за „остатъка от Яков”, който ще бъде благословен от Яхве и ще победи народите.

Месианският характер на откъслека 5:2-5 (според еврейския и гръцкия текст 5:1-5) е толкова ясен, щото той не се нуждае от особено разяснение. Отрицателната критика, която не признава предсказания и провиденциализъм в историята на народите, се старае да даде по-друг смисъл на тия думи във връзка с историята на еврейския народ. Пророкът предсказва раждането на Месия, на Иисус Христос във Витлеем. Нарича се Витлеем Ефратов, както той също така се нарича в Рут 1:2; 4; 1 Царства 17:12; Битие 48:7, като по-старо название на Витлеем Юдов за разлика от Витлеем в Завулоново коляно (Иисус Навин 19:15). В еврейския оригинал също стои: бет-лехем ефрата, и неоснователно Марти чете бет ефрата (дом Ефратов), като казва, че думата лехем била отпосле вмъкната. Роденият тука ще бъде Владетел (мошел) в Израел, тоест от Израел, но не в смисъл на земен владетел, цар, защото неговият произход е от вечни дни (миме олам). Но “докато роди Онази, която има да роди” (3-ти стих) Бог ще ги (израилтяните) остави под власт на чужденци. С тези думи Михей напомня за Исаия 7:14 – за раждането на Емануил от Девица. Роденият ще бъде „велик до краищата на земята”. Това може да се отнася само за родилия се Спасител във Витлеем Юдейски. Така е разбирал пророчеството на Михей и евангелист Матей, който почти буквално цитира стиха: „И ти Витлееме,…” (Матей 2:6), а също и евангелист Иоан (7:42).

В останалите стихове на 5-та глава се говори, как Бог ще подпомогне „остатъка от Яков”, тоест оцелелите израилтяни в месиански времена, за да се унищожи езичеството и целия му култ, който разните иноверни народи, особено асирийци, искали да насадят. С думите: „ще извадим против него (против Асур-асирийци) седем пастири и осем князе” (5:5), пророкът иска да каже, че не ще липсват водачи, избранници, в тази борба. Едва ли може да се подразбират тук седемте сина Мататиеви във време на Макавеите, както предполага Марти.

Прочетете още „Пророк Михей- продължение и край*“ →

Иван Спасов Марковски

1. Личността на пророка

Преди да дам кратка характеристика за личността на пророка, ще отстраня една грешка, в която са изпадали дори някои църковни писатели, като са смесвали двамата пророци, носeщи едно и също име – Михей. Има и друг пророк Михей, не писател, син Иемлиев, живял във времето на израилския цар Ахав и на юдейския Иосафат, през ІХ-ти век. За него се говори в 3 Царства 22:8 и нататък. Той, противно на 400-те лъжепророци, които всякога говорели за угода на царя, пророкувал недобро за царя, а само зло, затова Ахав го ненавиждал. Когато двамата царе заповядали да го повикат, за да го запитат, какъв ще бъде изходът от войната срещу сирийци в Рамот Галаадски, Михей бен Имла изобличил лъжливите пророци за техните неверни предсказания и изрекъл лош край за цар Ахав от тази война. Един от лъжепророците, на име Седекия, го ударил по бузата за това му предсказание, а царят заповядал да го затворят в тъмница и да го хранят оскъдно с хляб и вода (22:27). Неговото пророчество обаче се сбъднало. За по-нататъшната съдба на Михей Иемлиевия син, нищо не се знае. Той не е оставил никакъв писмен документ, затова се числи към пророците неписатели и е различен от Михей Мораститеца, от когото имаме книга под същото название – предмет на настоящото изследване.

За личността на пророк Михей имаме твърде оскъдни сведения както в самата книга, тъй и вън от нея, дори не се споменава и името на баща му. В уводния 1-ви стих се казва само, че той е Мораститец (хаморащи), а в 1:14 се дава по-точно определение, като тази местност се нарича Морешет-Гет (морешет гат), тоест принадлежаща наблизо до града Гат. Той е филистимски град, родно място на Голиат (1 Царства 17:4), и следователно Морешет е било провинциално село на югозапад от Иерусалим, между Газа и Хеврон. Михей, значи, е бил селски син, от народа; това се вижда и от картините, образите и сравненията, които дава в своята книга.

Михей, както Амос, принадлежи към селячеството и споделял със своя предшественик, пророк Амос, възмущението на селяните срещу разрушителната дейност на богатите в градовете. Алчните и властни, големци заграбвали къщите и нивите на бедните, отнемали майките на децата и ги предавали в робство. Изобщо пророк Михей бичува безнравствените деяния, където и да се намират те. Той е чужд на практиката, усвоена от лъжепророците, да се заглушава истинският глас Божи заради лични интереси и от светски съображения. От неговата книга ясно се вижда, че той е проповядвал във време на тежко бедствено положение, особено за широките маси, и при големи опасности от външни врагове. Обаче малцина са гледали на злото право в очите, и то се ширило във всички области. Основателно Михей отправя следния упрек: „Главатарите му съдят за подаръци, свещениците му учат за плата, пророците му предсказват за пари, а пък се осланят на Господа, думайки: „Нали Господ е помежду ни? Беда не ще ни постигне!” (3:11). Той е ту строг предсказвач за предстоящи наказания, ту пък е нежен и натъжен заради страданията, на които е подхвърлен неговият народ. Михей е убеден, че за основното превъзпитание на Юдея ще бъдат пожертвани и Иерусалим, и храмът, те не ще бъдат пощадени от развихрилите се бури, когато чуждият враг ще нахълта в страната. Тогава „Сион ще бъде разоран като нива и Иерусалим ще стане купище развалини, и планината на тоя Дом ще бъде гориста могила” (3:12). Изглежда, че тая заплаха Михей е изрекъл с такъв енергичен тон, щото тя дълбоко се е врязала в душата на слушателите му и на следващите поколения. След около един век по-късно същите тия думи се цитират от пророк Иеремия (26:18), за да се потвърди, че Михеевото пророчество за разрушаване на Иерусалим напълно се изпълнило. Макар че Михей рисува предстоящите и по-далечните бъдещи бедствия в много по-остра форма, отколкото Исаия, което отговаря на неговия темперамент, но и двамата пророци се уеднаквяват, когато говорят за очакваното блажено бъдеще, за месианските времена, които Михей рисува с особено блестяща светлина. Михей, както Исаия, ревностно се борил срещу експлоатацията и лошите отношения на големците и на силните спрямо бедните и слабите икономически. Особено силно изобличавал подкупните съдии и лъжепророци, които предсказвали само за угода на народа, на царе и князе. Обаче на Михей липсвала достатъчна ориентировка във външната политика, в която Исаия боравил с голяма компетентност като дворцов човек и столичен пророк. Мораститецът бил провинциален пророк, свързан с интересите на селското население. По силата на духа, по чистотата и дълбочината на богопознанието и на нравствените начала, той би могъл да се постави наравно с Исаия, с неговия старши събрат, който, според някои (Кittel), бил и негов учител. Така може да се обясни близостта на двамата пророци по език и идеи, но по размах и многостранност на идеите Исаия си остава ненадминат. Михей пък не отстъпва по величина на стила и умението да борави с езика. Неговата дейност, наистина, е по-ограничена, но от друга страна в него виждаме по-голяма сърдечност и идилично разкрасяване на картините; на места той ни напомня за прочувствените елегии на Иеремия.

За времето на пророческата дейност на Михей имаме твърде оскъдни сведения. В 1:1 се казва, че той проповядвал словото Господне във времето на юдейските царе Иотам, Ахаз и Езекия. Понеже по-горе посочих, че Михей встъпил в пророческа дейност, когато Исаия вече дълго време преди това пророкувал, и бил един вид негов учител, едва ли може да се приеме за начало на неговото призоваване времето на цар Иотам (740-736). По-скоро това са били неговите юношески години. Началото на неговата дейност следователно ще трябва да отнесем към последните години от царуването на Ахаз, например 725 година. Неговото пророческо служение протекло главно през времето на Езекия, но преди разрушаването на Самария и преди започването на култовата реформа на тоя цар, значи, малко преди 722 година, когато загинало северното израилско царство. Ако той говори съвместно за загиването на Самария и на Иерусалим, това не значи още, че то е станало в едно и също време, само съдбата на загиването е обща. За времето на неговата дейност и за политическото положение важно е и ценното свидетелство у пророк Иеремия 26:18, където се разказва, че на едно събрание „някои местни старейшини” цитирали точно думите на Михей Мораститеца, който пророкувал в дните на юдейския цар Езекия и предсказал разорението на Сион и на Иерусалим, както това е предадено в Михей 3:12. От тоя цитат се вижда, че неговата пророческа дейност се простира главно във времето на цар Езекия (720-692 или 698). По-малко положителни сме относно продължителността на неговата пророческа дейност, тоест докога трябва да се счита. Някои тълкуватели, като изхождат от Михей 6:6-8, където се прави намек за религиозния упадък и за езическото влияние при богослужението, вадят заключение, че едни от речите на пророка могат да се отнесат към времето на цар Манасия. Но от посочените стихове едва ли би могло да се направи такова заключение, тъй като и във времето на Езекия религиозността и морала не са били на нужната висота, затова и пророк Исаия като Михей предсказват загиването и на северното, и на южното царство заради техните грехове, обосновано не от политическа, а от религиозна гледна точка. Въобще за началото и за края на пророческата дейност на Михей не можем да боравим с точно определени дати, а с известна приблизителност.

От пророческите речи на Михей се вижда, че те отговарят на политическото и обществено положение през време на царуването на Езекия и малко преди това. След загиването на Самария положението на Юдея станало доста тежко, понеже тя се намирала вече на границата на силен съсед, каквато била Асирия. Предпазните прегради на Сирия и Дамаск рухнали, и Юдея лесно могла да стане плячка на мощните асирийци. Това е често явление в историята: големите държави поглъщат малките, особено като имат обща граница. Михей имал правилна представа за бъдещата съдба на своя народ и това още повече го издига като пророк и народен трибун. Голямото значение на пророческата дейност на Михей се състои главно в това, че ние виждаме тук, как един обикновен човек от народа, изхождайки от своя здрав смисъл за морал и право, дохожда до правилно заключение за последствията от лошото управление на ръководните среди. Затова той с такава сила и енергия се бори срещу приближаващото зло.

Прочетете още „Пророк Михей[1]*“ →

Д-р Ивайло Найденов

Големият християнски празник Никулден е посветен на св. Николай Мирликийски Чудотворец, чието житие свидетелства: „Светителят извършил много чудеса чрез Божията благодат. Той спасил от буря пътуващи по море и след това, като забелязал в тях грешни наклонности, довел ги чрез своите думи до разкаяние и изправяне”[1]. Тази е и причината, поради която Мирликийският чудотворец се приема за покровител на морските народи, на рибарите и моряците, укротител на морските бури и стихии. Една малко позната история разказва, как докато Светителят пътувал в морето с лодка, връхлетяла буря и в лодката се появила пробойна. Една риба запушила с тялото си пробойната и предотвратила потъването на лодката, с което спасила св. Николай.

Доста ме заинтригува тази история, вероятно поради сюжетната ѝ близост с любимата ми вече библейска история на пророк Иона, спасен от огромната морска риба. За религиозната статистика – двама Божии избраници спасени от морска риба. Интересно?! Когато четем такива чудновати истории, си задаваме въпроса, кой стои зад всичко това – чистата случайност, голямото желание и вяра на спасените, инстинктът на рибата или Някой, Който подрежда Световните съдбини и управлява творението Си.

Всъщност, защо ли се питаме? Та не сме ли известèни чрез устата на св. пророк Михей: „О, човече, казано ти е, що е добро и какво иска от теб Господ…” (Михей 6:8). Наистина ни е казано, но ако не искаме да го чуем? Тогава в Божието послание до нас – Библията и в Преданието на Църквата – ще открием малко история, малко археология, малко екзотика, малко интересен наратив, но няма да открием Бог и няма да разберем какво Той ни е казал. Колко тъжно! Подвластното ни творение, което според Божия благослов след творческия акт трябва да управляваме: „…господарувайте над морските риби…” (Битие 1:28), разбра и изпълни Божията воля, а ние – не. Рибата бе послушна, а ние – не. Остава ни може би лъжовното успокоение, че и другите са като нас, че старозаветният Иона, един Божий избраник, библейски герой, също не разбра Неговата воля.

Божиите пътища са по-възвишени, отколкото нашите мисли могат да си го представят. И тогава, когато с нашето познание и житейски опит сме стигнали докрай, то в Него има още хиляди възможности. В момента, когато за Иона няма повече никакъв изход, тогава, когато лодката на Мирликийския епископ е пробита и заплашва да потъне, Бог започва Своята спасителна акция. Предпоставките за това са положени предварително. Божият план функционира безгрешно. Всяка подробност е предвидена, подготвена и изчислена. Бог действа: „И заповяда Господ на един голям кит да глътне Иона…” Думата „заповяда” според синодалния превод на Библията е използвана в масоретския текст в особено граматично построение и би било редно да се преведе като „определям, назовавам, поръчвам”. Тази дума великолепно описва Божието всемогъщество, превъзходството на Твореца над творението и възможността Му да го използва като оръдие на Своя промислителен план. Словосъчетанието се среща още три пъти в малката книжчица на пророк Иона и навсякъде показва как Бог прави възможно определено действие на определено място при определени условия, без да се съобразява с нашите ограничени човешки възможности и представи. Когато ние поръчваме нещо и в крайна сметка го получаваме, то невинаги отговаря на нашата представа, доставеното не е точно по нашето желание и предварителна настройка. Но това, което Бог поръчва, то винаги и в пълнота изпълнява Неговите желания и намерения.

Безполезно е да се разсъждава какви са тези чудновати риби, спасили Божиите угодници. Нека приемем Божието слово така, както ни е дадено. За Бога няма невъзможни неща. Той е Творецът и има власт над цялото си творение. Той може да създаде риба и да я използва за предвидени от Него цели, в случая да глътне Иона и да го изплюе на сушата или да запуши пробойната на една лодка. Двете риби са толкова големи, колкото трябва, и толкова съобразителни, колкото се налага.

Къде точно заповедта на Повелителя достига рибата? Може би точно там, където Иона е изхвърлен от кораба в морето или където се подмята пробитата лодка на св. Николай. В това време, вероятно в същото това море е имало и други в беда, имало е и други корабокрушенци и удавници, но подготвеното спасение е само за Иона и за Мирликийския чудотворец. Това е Неговото решение и Бог винаги постига Своя “прецизен план”, за което свидетелства Писанието. Св. апостол Павел и неговите придружители искат да проповядват на различни места в Мала Азия светото Евангелие, но са принудени да заминат за Македония, в един конкретен град Филипи, в едно определено от Бога време, за да приведат хората там към вярата в Спасителя Христос (Деяния на светите апостоли 16-та глава). Самият Господ минава през Самария, защото там, на едно конкретно място, на една определена жена трябва да разкрие Своето учение и мисия (Иоан 4:1-42). Идването на Сина Божий на този свят и Неговият път до Голгота е една „прецизна” работа според Божествения план: „Но когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена и се подчини на закона…” (Галатяни 4:4). Сам Бог се грижи за това, Неговият Син да преодолее гонението на Ирод и смъртната заплаха. Господ Иисус Христос извървява Своя земен път под закрилата на Своя Небесен Отец. Неговите врагове искат да Го хванат, накажат, умъртвят, но всичко това е невъзможно, докато не дойде времето, определено от Небесния Отец.

Бог е Този, Който действа. И тогава, когато човек мисли, че е способен да измести Бога и да вземе инициативата, получава послание. А то, посланието, е категорично – Всемогъщият е Този, който ръководи световните съдбини и човешките съдби.

Често се говори за случайност. Запазването в опасна ситуцаия или успех в начинание приписваме на случайността, добрия късмет и други наши си категории. Заблуда! Християнинът знае, че всичко се ръководи от Бог и въпреки това все забравя да обърне внимание на Неговите точни решения, разумни планове и напътствия.

Непослушният Иона трябва да остане три дни и три нощи в утробата на добрата и послушна риба. Това е времето, което Бог щедро дава – на Иона, за да анализира случилото се с него, а на рибата да се наслади на изпълнената си мисия. Иона си взема поука. Реакцията е еднозначна – започва да се моли, нещо, което до този момент категорично отказва да стори, въпреки ясните Божии свидетелства за желание и общуване. И е чут. А голямата риба довършва своята спасителна акция и краят е успешен. Тя се приближава до брега, водена от Създателя си, намира подходящо място и изхвърля непослушния, но вече поне молещ се пророк на сушата. Каква прецизна работа?! Послушната риба свърши своето, а непослушният пророк е отново на прага на своята мисия – проповедта пред ниневийците, която обаче в крайна сметка изпълнява.

Другата послушна риба също изпълни мисията си. Вероятно с цената на живота си тя остана в пробойната на лодката, разкъсана от ударите на подводните камъни и морската стихия, за да спаси светеца, който бе избран от Бог за спасителна мисия, която изпълни и свидетелство за това е днешният празник.

Бог е Бог на послушните и непослушните, на човеците и животните, на морето и неговите обитатели, на небето и неговите звезди. Всички те са призвани да Му служат. Според нашите представи, тези, които го правят доброволно, са послушни, а тези, които го правят винаги под Неговия контрол и настояване, са непослушни. Въпрос на светоусещане е дали искаме да сме от едните или от другите, дали да сме послушни или не, важното е да изпълним своята мисия и предназначение.

Отче Николае, бъди наш пример! Амин!

____________________________________________________

*Публикувано в Библията и морето, С., 2009, с. 113-116. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Жития на светците, Синодално издателство, С., 1991.

Първо изображение: авторът д-р Ивайло Найденов.

Източник на изображенията Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-U6