Архимандрит доц. д-р Павел Стефанов
Стари Завет
Множество изследователи на астрологията приемат за родина на тази псевдонаука Месопотамия, където през III-тото хилядолетие преди Рождество Христово тя придобива своята идентичност като практико-теоретична мисъл за цялото тогавашно обществено самосъзнание. Народите с политеистична нагласа в този регион отъждествяват слънцето, луната, звездите и планетите с различни богове и богини и вярват, че техните движения по небето се отразяват върху съдбата на хората и царете. Асирийците, които завладяват Северното израилтянско царство през 722-721 година преди Христа, и вавилонците, които превземат Южното юдейско царство през 587-586 година преди Христа, се занимават задълбочено с астрология. Този интерес към небесните тела несъмнено се предава на част от покорените юдеи[1].
Едно от най-ранните позовавания на астрологията в Стария Завет е забраната за поклонение на звездите във Второзаконие 4:19. В този стих Бог изрично предупреждава избрания народ срещу евентуалното служение на тварните небесни тела: „Да не би ти, като погледнеш на небето и видиш слънцето, месечината и звездите (и) цялото небесно войнство, да се прелъстиш, та да им се поклониш и да им послужиш, защото Господ, Бог твой, ги е отредил за всички народи под цялото небе[2]“.
Във великия кодекс на Моисей е записана забраната за отдаване на всякакви видове вълшебства под страх от смъртно наказание (Левит 19:31; 20:6): „Не се обръщайте към ония, които извикват мъртъвци и при магьосници не ходете, и не се оставяйте да ви осквернят. Аз съм Господ, Бог ваш… И ако някоя душа се обърне към ония, които извикват мъртъвци, и към магьосници, за да ги последва в блудството им, Аз ще обърна лицето Си против оная душа и ще я изтребя измежду народ ѝ“.
Старозаветните пророци водят упорита и продължителна борба, за да изкоренят астрологическите убеждения и свързаното с тях почитане на звездите от израилтяните. Например пророк Исаия се обръща към олицетворената от него „дъщеря Халдейска“, за да осмее „ония, които наблюдават небесата, звездобройци и предсказвачи по новолуния“. Тяхната безполезност се доказва от факта, че претърпяват пълен провал и получават вечно наказание от Господ: „Ето, те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка; не остана въглен да се погрее някой, нито огън, да си поседи пред него“ (47:13-14).

Пророк Исаия, като предрича гибелта на Вавилон за неговото нечестие и пагубно занимание с магии и астрология, от името на Яхве с ирония казва: „Стой си прочее с твоите магии и с многото си вражби, с които си се занимавала от младини: може би – ще си помогнеш, може би – ще устоиш. Ти си уморена от многото си кроежи; нека излязат ония, които наблюдават небесата, звездобройци и предсказвачи по новолуния, и да те спасят от онова, що трябва да ти се случи. Ето, те са като слама: огън ги изгори; не избавиха душата си от пламъка…“ (Исаия 47:12-14). Тук е налице пряко указание за безсилието на всички видове вълшебства пред волята и силата Божия и неминуемия край на хората, които се занимават с магия и астрология или прибягват към помощта на окултистите. При стълкновението на маговете с пророците и другите духоносни мъже синовете на тъмнината търпят поражение. Така в книга Изход (7-9) четем за това как чародеите, които се противят на Моисей, вършат много чудеса пред фараона, но не могат да противостоят на Божията сила и в края на краищата са принудени да признаят своето поражение от пророка Моисей. В книга Битие (41) се разказва за тържеството на праведния Иосиф над египетските мъдреци. Те не успяват при цялото си магическо изкуство да изтълкуват вярно съня на фараона. Пророк Даниил също многократно посрамва халдейските мъдреци и магове (Даниил 2:4-5). Всичко това се обяснява с факта, че синовете на светлината вършат винаги своите чудеса и пророчества със силата Божия. Маговете и астролозите, които използват изкуството на вълшебството, действат с демоничната сила и естествено търпят поражение, когато се опитват да се борят с Бога.
Пророк Иеремия също се противопоставя на астрологията. Като говори от името на Бога, той заповядва на своя народ: „Не вървете по пътя на езичниците и не се плашете от небесни поличби, от които езичниците се плашат“ (10:2). Той осъжда и някои юдеи, които се покланят на вавилонската богиня Ищар, наречена „богиня на небето“ и отъждествявана с планетата Венера. В нейна чест те кадят „в юдейските градове и по иерусалимските улици“, правят възлияния, месят и раздават питки с нейния образ. Когато култът към Ищар е забранен от пророка, идолопоклонниците се жалват, че оттогава са изгубили късмета си: „Търпим във всичко оскъдия и гинем от меч и глад“ (44:15-19). Тези предупреждения и забрани на пророците са немислими, ако голям брой израилтяни не се отдават на служение на небесните тела.
Известни познания по астрономия са необходими за създаването и поддържането на юдейския слънчево-лунен календар. Няма съмнение, че се оказва невъзможно да се унищожат без остатък религиозните аспекти на наблюдението на звездите в древния Израил. В ръкописите на есейската община от Кумран, съвременна на Христос, се търси тъждественост между движенията на небесните сфери и чертите на човешките лица, между астрологията и физиономиката. Подобни идеи липсват в Стария Завет и най-вероятно са възприети под чуждо (елинско) влияние. Хората с подобни интереси свързват пряко макрокосмоса и микрокосмоса, вътрешните закони на вселената и външните характеристики на тялото. От научна и религиозна гледна точка тези възгледи са грубо суеверие[3].
Нови Завет
Най-известният новозаветен пасаж, свързан с астрологията е поместен в Евангелието от Матeй (2:1-12). В него се разказва за посещението в Палестина на влъхви или мъдреци от Изток, които чрез изчисления узнават за раждането на неземен Цар. Те наблюдават и следват звезда, която ги води във Витлеем. Най-вероятно тези мъже са астролози от Вавилон. Евангелистът Матей съобщава за този случай не за да препоръча астрологията, а за да покаже, че и звездите са ръководени от Бога и в лицето на влъхвите всички народи се покланят на новородения Спасител[4].
Някои хора се смущават от въпроса: „Ако астрологията има демоничен характер и нейното използване е грях, как влъхвите узнават времето на Христовото Рождество с помощта на астрологията?“ На този въпрос има два отговора, които не си противоречат, а по-скоро се допълват взаимно.
Първи отговор. Причината, поради която се очаква тази звезда на Изток, се поставя във връзка с предсказанията, направени в Стария Завет. В книга Числа четем: „Виждам Го, ала не сега още, гледам Го, ала не отблизо. Изгрява звезда от Иакова, и се издига жезъл от Израиля…“ (Числа 24:17). Пророк Исаия казва: „Дигни се, светлей (Иерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе… И народите ще дойдат към твоята светлина, и царете – към сиянието, което изгрява над тебе… те всички ще дойдат от Сава, ще донесат злато и тамян и ще възвестят славата Господня“ (Исаия 60:1,3,6). В псалом 71, стих 10, четем: „Царете на Тарсис и островите данък ще му поднесат; царете на Арабия и Сава дарове ще му принесат“. Пророк Даниил знае тези предсказания и не ги крие. Освен това, лично на него принадлежи пророчество за времето на Рождеството на Богомладенеца (Даниил 9:25). Тези данни, които сочат събития от изключителна важност (времето, мястото и обстоятелствата на Христовото Рождество), са зафиксирани и старателно пазени от вавилонската жреческа школа, начело на която стои пророк.
Втори отговор. Божият промисъл, който превръща човешката злоба в средство за довеждане на Иосиф в Египет, също така дава на астрологията възможност да доведе влъхвите при Христос. Известно е, че Бог иска всички хора да се спасят и да стигнат до познание на истината (1 Тимотей 2:4). Може да се заключи, че не благодарение на магиите и астрологията влъхвите узнават времето и мястото на Христовото Рождество, а благодарение на това, че Сам Господ им открива пътя, който смята, че е най-добър за тяхното спасение. Астрологията няма никаква заслуга във факта на пътуването на влъхвите по звездата към мястото на Христовото Рождество.

Небето и звездите са творение на Божиите ръце, което е видимо от всички. Затова в определени случаи Господ посредством тях дава знамения, които предсказват важни събития в бъдещата съдба на човечеството. Така по времето на кръстните мъки на Спасителя преди Неговата смърт „настана мрак по цялата земя до деветия час и потъмня слънцето…“ (Лука 23:44-45). На хората се известява, че от човешки ръце е убит Този, Който идва да спаси човешкия род, да възвести и открие пътя на спасението в Царството Божие. В Евангелието също се чете, че в края на света при Второто Христово пришествие „ще бъдат поличби по слънцето и месечината и по звездите“ (Лука 21:25). За разбирането на тези небесни знамения, които ще бъдат изпратени от Господ, не са нужни знания по астрология или тълкувания на астролози. Всеки, който е приел в сърцето си Божието откровение, няма да се усъмни в обетованието за бъдните събития.
Това тълкуване се подкрепя от св. Игнатий Богоносец, който е епископ на Антиохия и е хвърлен на лъвовете в Колизeя около 108 година. Докато е воден от стражата през Мала Азия до Рим, той отправя седем послания до местните църкви. В посланието си до християните в Ефес (XIX, 2-3) св. Игнатий признава астрологическия характер на посещението на влъхвите и поклонението им на новородения Младенец, но смята, че това събитие не подкрепя, а унищожава в зародиш магиите и заклинанията. Той пише: „Прочее как [Той] се откри на вековете? Звезда в небето засвети над всичките звезди и светлината ѝ беше неизречима, и новостта ѝ предизвика угощение, а останалите звезди заедно със слънцето и луната станаха хор за тази звезда, а само тя разхвърляше [пръскаше] светлината си навсякъде. И смущение имаше: откъде това ново явление, неподобно на тези [звезди]? От него се развали всяка магия и всяка окова на злото изчезна; незнанието бе отстранено, древното царство се разруши, тъй като Бог по човешки се яви за обнова на вечния живот [срв. Римляни 6:4]. И това, което беше подготвено от Бога, получи начало. Оттам всичко се разтресе, защото се подготвяше разрушаването на смъртта[5]“.
Трябва да влезете, за да коментирате.