Книга на пророк Софоний. Сведения за пророка*

Христо Попов

Пророк Софоний (от еврейски тайнозрител) бил син на Хусий, внук на Годолий, правнук на Аморий, праправнук на Езекия (1:1). Такова дълго родословие, по мнението на тълкувателите, указва на неговия произход от знатен род. Според преданието, записано от св. Епифаний, пророкът произлизал от Симеоново коляно. Пророческото си служение прекарал в дните на юдейския цар Йосий (1:1), който царувал от 641-610 година. Понеже пророкът в своята книга изобличава юдеите в открито идолопоклонство, което било прекратено по цяла Юдея чак в 18-тата година от царуването на Йосия, то естествено е да се заключи, че той произнесъл своето пророчество в първите години от царуването на Йосий.

Паметта на св. пророк Софоний Църквата празнува на 3 декември.

Съдържание на книгата

Главната мисъл на книгата е – Бог, чрез съд над човечеството, окончателно ще унищожи злото в света и от праведниците измежду всички народи ще образува Своето блажено царство. Тази мисъл е изложена в 3 глави: в 1-ва се говори за бедствията, които ще постигнат евреите, във 2-ра – за бедствията на езичниците, а в 3-та се рисува съвременното на пророка печално религиозно-нравствено състояние на Иерусалим и в противоположност на това, се начертава светла картина на бъдещото състояние на света, което ще настъпи след съда.

Отначало пророкът възвестява Божието определение за изтребване на целия свят – на нечестивите хора, животните, рибите и птиците, както е било във време на потопа. Частно, Бог ще простре Своята ръка върху Юдея и Иерусалим: ще унищожи имената на разните Ваалови идоли, имената на жреците и самите жреци. Също така ще постъпи и с онези, що се покланят на небесните светила по покривите, които се кълнат в Бог и в Молох, които отстъпват от Иехова и не Го признават за свой Бог. Изтребването ще се започне от царския дом, и никой няма да бъде пощаден; плач и ридание ще се разнася по целия град; нечестивият никъде не ще може да се укрие, защото Бог със светилник ще прегледа и претърси Иерусалим. Всичко ще бъде разграбено, хората ще бъдат като слепи, кръвта им ще бъде излята като прах, а труповете им ще бъдат изхвърлени като сметище (глава 1-ва).

Нека поне смирените да потърсят Бог, защото не ще могат никъде да се укрият в деня на гнева Господен, когато всички страни ще бъдат разорени. Защото ето, филистимските градове ще опустеят и ще станат владение на юдеите; а моавитяни и амонитяни ще ги постигне участта на Содом и Гомор; етиопяни ще бъдат избити с меч, а Асирия с Ниневия ще се превърнат на пустиня и развалини (глава 2-ра).

Тежка ще бъде участта на прочулия се със своите престъпления и нечистотии град Иерусалим, любим като гълъбица, но не слушащ божествените наставления. Неговите князе и началници са като рикаещи лъвове, съдиите – като хищни вълци, пророците (лъжливите) са празнословци, лекомислени, а свещениците оскверняват светлината и нарушават закона, без да гледат на това, че Бог постоянно явява пред тях Своето правосъдие и наказва беззаконниците. Ако Иерусалим иска да види Божието правосъдие, нека почака деня, когато Бог ще стане, ще събере всички народи и царства и над неправедните от тях ще излее всичката ярост на Своя гняв. Тогава Той ще даде чисти уста на народите, всички да призовават Неговото име и единодушно да Му служат. Тогава и Иерусалим няма да се срамува от своите постъпки, с които е сгрешил пред Бог, защото от неговата среда ще бъдат отдалечени всички горделивци. Нека се радва и тържествува Сионовата дъщеря: сам Бог ще я спаси, ще събере нейните разсеяни чеда и ще ги направи знаменити и славни между всички народи на земята (глава 3-та).

Глава 3-та, стих 3-ти. Яко львы рыкающе – както лъвовете със своето рикаене и свирепост навеждат ужас на всички животни, така и иерусалимските управители навеждат страх у народа със своите жестокости и неправосъдие. Вместо “волцы аравийстии” в еврейската Библия стои: “волцы вечерние”, тоест, вълци, които, силно изгладнели до вечерта, бързо се хвърлят върху плячката и цяла я изяждат, без да оставят нещо за другия ден.

Стих 4-ти. Презорливы – презрители, пренебрегващи истината. Нечествуют в закон – нечестиво постъпват в името на закона, тълкувайки го лъжливо, посвоему.

Стих 5-ти. Во истязании – във въздаянието.

Стих 7-ми. Углы их – основите, твърдините, на които се държало тяхното царство. Стих 7-ми. За вся елика отмстих на нем. – Аз бих простил на еврейския народ, ако той се покае – казва Бог, – нищо не бих изпълнил от онова, що съм определил да направя и да му отмъстя, бих отменил всички, определени от Мене бедствия и наказания. Истле все листвие их – обаче, злото е непоправимо: развалени са не само дърветата, но и листата, тоест не само бащите, но и малките деца.

Стих 8-ми. Потерпи Мене в день воскресения Моего во свидетелство – почакайте до онзи ден, когато аз ще се вдигна за опустошение (еврейска Библия).

Стих 9-ти. Тогда обращу к людем язык в род его – тогава всеки народ ще прославя Бога на своя роден език, а не само на еврейски, както е било в стария завет. В еврейската Библия стои: “тогава Аз ще дам на народите чисти уста, та всички да призовават името на Господа и да Му служат единодушно”.

Св. пророк Софоний (живял VII-ми век преди Христа)

Стих 11-ти. Не имаши приложити величатися на горе святей Моей – след като изтребя горделивците и беззаконниците, ти няма повече с тях да се гордееш на Моята свята планина.

Стих 13-ти. Пожируют – ще пасат, ще се хранят.

Предсказанията на пророк Софоний за Божия съд над народите се изпълнили във войните на вавилоняни, които били оръдие на Божия гняв против нечестивите и порочни хора. Но, предсказвайки за събитията, които щели да настъпят в скоро бъдеще, пророкът със своя вдъхновен поглед прониквал и в месианските времена. Така, той предсказва за разпространение на истинското боговедение по цялата земя, за окончателно изтребване на нечестивите и създаване общество от праведни хора, които ще се намират под милостивото покровителство на Иехова и ще бъдат избавени от всички нещастия и скърби (3:9, 15, 20). Очевидно е, че тук той подразбира духовния Израил, новозаветната църква. Това започнало да се изпълнява с първото идване на Спасителя, а окончателно ще се изпълни при второто Негово пришествие на земята.

Забележка. От книгата на пророк Софоний се взимат две паримии: 1) 3:8-15 на Велика Събота, поради това, че възвестяваното в това пророчество всемирно разпространение на вярата е плод на Христовата смърт и възкресение, и още поради това, че думите: “потерпи Мене в день воскресения Моего” (3-8), по мнението на блажени Иероним и блажени Августин, съдържат пророчество за Христовото възкресение, след което, по думите на Спасителя, ще се започне; “суд миру сему” (Иоан 12:31); и 2) 3:14-15 на празник Вход Господен в Иерусалим, поради това, че проявилото се в този случай веселие и ликуване на народа предизобразява щастливите дни за вярващите в Христовото царство, за което нещо се говори в дадено пророчество.

___________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Софоний, на руски език и св. пророк Софоний (живял VII век преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dMM

Книга на пророк Михей. Сведения за пророка*

Христо Попов

Пророк Михей (от еврейски кой е подобен Богу), както сам свидетелства за себе си, произлязъл от Мораст или Морот, град в Юдино коляно (Иисус Навин 15:59). Пророческото си служение прекарал в Юдейското царство при царете Йоатам, Ахаз и Езекия. Съвременниците на Иеремия свидетелстват за пророк Михей, че той произнесъл своето пророчество за разрушение на Иерусалим и храма пред царя Езекия и предизвикал в него покаяние (Иеремия 26:18). Тълкувателите отличават пророк Михей от съименника му пророк Михей, който живял във времето на израилския цар Ахав (3 Царства 22:8). Понеже в книгата на пророк Михей за разрушението на Самария, което станало в 6-тата година от царуването на Езекия, се говори като за бъдещо събитие, то той е пророчествал само в първите години на този цар. Поради това времето на неговото служение се пада от 758-721 година преди Рождество Христово. Съвременници на Михей били пророците Исаия, Осия и Амос. За обстоятелствата на неговия живот нищо не се знае. Паметта на св. пророк Михей Църквата празнува на 14 август.

Съдържание на книгата

Главна мисъл на книгата е – Бог, бивайки верен на Своя завет с избрания народ, след като очисти последния чрез бедствия, ще въведе него, а чрез него и езичниците, в царството на Месия. Книгата се състои от три части: 1) предсказание за разрушение на Самария и опустошение на Иерусалим поради греховете на народа (глави 1-3), 2) обещание за спасение на Израил чрез Старейшината от Витлеем (глави 4-та и 5-та) и 3) показване на истинския път към спасение (6-та и 7-ма глави).

В 1-ва част пророкът говори, че Бог идва да накаже Израилевия дом за нечестие. Самария ще бъде обърната в грамада от развалини, а всички нейни истукани ще бъдат разбити. Пророкът скърби и плаче, като предвижда, че и родното нему Юдейско царство ще пострада подобно на Самария. Очаквайки неприятелското нашествие, жителите на Юдея трябва да се приготвят за бягане (глава 1-ва). Причина на тези бедствия са богатите хора и управителите. Богатите притесняват бедните и още в леглата си измислят противозаконни средства за своето забогатяване. Лъжливите пророци със своите предсказания само погубват народа: въпреки техните предсказания, страната ще бъде разорена. Но след време еврейският народ ще бъде събран и върнат в Обещаната земя (глава 2-ра). Князете и управителите нарушават просъдието. За техните грехове и за нечестието на свещениците и лъжливите пророци, “Сион” ще бъде като нива разоран, Иерусалим ще се обърне на грамада от развалини, а “планината на Божия дом” ще стане горист хълм (глава 3-та).

Спасение на Израил чрез Старейшината от Витлееем. Глави 4-5

След като предсказал разрушението на Иерусалим и храма от враговете, пророкът, за да утеши народа, произнася утешителни обещания за бъдещото възстановяване на града и храма, когато много народи ще се стекат от всички страни в Иерусалим и в дома на планината Господня и тук, като в средоточие на истинското богознание, ще познаят истината и ще тръгнат по нейния път. В онова време Бог ще събере обезсилените и съкрушените от бедствията на плена Свои хора, а на Иерусалим ще възвърне предишната власт. Макар юдеите да излязат от града (Иерусалим) и отидат до Вавилон, но Бог и оттам ще ги избави. В това могат да се уверят от близкия опит. Ето, например, събрали се много народи (армията на Сенахерим), с намерение да превземат и разрушат Иерусалим, като мислят, че Бог с тази цел ги е извикал; а Бог ги е събрал като снопи на гумно и Сионовата дъщеря трябва да стане и ги овършее (глава 4-та), понеже те се въоръжили против нея и бият в лицето израилския цар. След това ще настъпи време, когато от Витлеем ще произлезе Старейшина, Който с божествена сила и мир ще ръководи Израил. Ако асирийците нападат на Божия народ, те ще претърпят голямо поражение от седем пастири и от осем помазаници. Остатъкът от Яков или спасените от асирийци тогава ще се уподобят на благотворна роса и дъждовни капки и ще заприличат на непобедими лъвове. Към такова съвършенство Бог ще ги поведе чрез окончателно изтребване предметите на гордостта и идолослужението (глава 5-та).

Глава 4, стихове 1-5 са почти буквално сходни с Исаия 2:1-5 и имат еднакво значение с последните. Стих 6-ти. Сокрушенную и отриновенную – Сионовата дъщеря или еврейския народ, съкрушен от бедствията на плена. Стих 8. Столп паствы мгляный – мрачна кула за наблюдаване стадото, тоест Иерусалим, който съгласно с предсказанието (3:12), не е вече град, а поле, по което пасе добитък. Мисълта на целия стих е: към тебе, Иерусалиме, ще премине властта, царството от Вавилон. В стихове 11-ти и 12-ти се говори за нашествието в Юдея на Сенахерим, завършило с пълното негово поражение (Исаия 37:4-36). Стих 13-ти. Пазнокти – копита.

Глава 5:1. Вместо “племен Исраилевых” в еврейската Библия стои “Израилевия съдия или цар”.

Стих 2-ри. Доме Ефратов. Един от правнуците на Юда, според 1 Паралипоменон 4:1-4, се наричал Ефрат; може да се предположи, че Витлеем бил населен от потомците на Ефрат, поради което и се наричал дом Ефратов; той се наричал още и дом Юдин (Матей 2:6), за отличаване от другия Витлеем, който се намирал в Завулоновото коляно. Самата дума Витлеем значи – дом на хляба; с това се указва на окръжаващите Витлеем плодородни полета. Витлеем, по количество на народонаселение, бил незначителен град: той нямал 1000 напълно способни мъже от 20 години и нагоре, които влизали в народното преброяване (у евангелист Матей 2:6, вместо в тысящах, стои в владыках – воеводства, тоест в градовете, където имало началници, водители). Княза – Владетел, цар за евреите. Исходи же Его из начала от дней века – произходът Му е от вечност.

Стих 3-ти. Сего ради – поради това събитие; Бог ще предаде юдеите на унижение, докато не се роди Старейшината.

Стих 4-ти. Ясно указание, че Онзи, Който ще се роди във Витлеем, е Господ.

Св. пророк Михей (740-670 преди Христа)

Стих 5-ти. Будет сей мир – името на Старейшината е Примирител. Седмь и осмь – неопределено голямо количество, напълно достатъчно за известна цел (Еклесиаст 11:2; Притчи Соломонови 9:1; Захария 3:9). Вместо “язвъ”, в еврейската Библия стои “князе”. Под Старейшина тук се разбира Месия, който по човечество щял да се роди от Дева във Витлеем, а по божество предвечно е роден от Бог Отец. За вечния произход на Месия се говори и в други места. Така, в 109-ти псалом се предсказва царското и първосвещеническото служение на Месия, Който е роден от Бог прежде денницы, тоест от вечност; пророк Исаия, предсказвайки за владичеството на Емануил, нарича Го Отец на вечността (Исаия 9:5). Въз основа на това, съвременниците на пророк Михей могли да разберат, че той им възвестява тук за раждането по плът на Месия. На Иродовия въпрос: къде трябва да се роди Христос? – юдейските първосвещеници и книжници отговорили: във Витлеем – и за потвърждение привели това пророчество (Матей 2:4-6). Даже и простият народ знаел, че това пророчество се отнасяло към Месия (Иоан 7:41-42). Съответно на това и под раждающия съвременниците на пророка разбирали – майката на Емануил, Дева Мария (Исаия 7:14), а в стих 5-ти под пастыри и язвъ (в еврейския текст – князе) – апостолите и проповедниците на евангелието.

Истински път към спасение Глави 6-7

В 6-та и 7-ма глави пророк Михей показва, че изпълнението на обредите, без усвояване на правилни понятия и добри привички, не предпазва от развала и не е угодно Богу. Еврейският народ за умилостивяване на Бог е готов да принесе десетки хиляди жертви, да даде, даже, своите първенци. Но Бог не гледа на това външно богопочитание. Той от всекиго иска – еже творити суд, любити милость и готову быти еже ходити с Господем Богом. При умножаване на беззаконията Бог устройва спасението на хората чрез изправителни наказания, и грешникът, който понася наказанието с търпелива благопокорност и надеждата за своето спасение възлага на Бог, ще бъде спасен. Грешниците, колкото много беззакония и да са извършили, при искрено разкайване за тях, трябва да вярват и да са убедени, че “Той (Бог) обратит, и ущердрит ны, и погрузит неправды нашя и ввержет в глубыни морския вся грехи наша.”

Забележка. От книгата на пророк Михей се четат паримии: 1) 5:2-4 на първия час в навечерието на Рождество Христово, 5, 2-4; 4, 6-7, на вечернята на същия празник, така като празнуваното събитие е изпълнение на пророчеството, и 2) 4:2-3, 5; 6:2-5, 8; 5:4 на празник Преполовение, понеже изобличаваните тук непокорни Богу израилтяни били подобни на непокорните и враждебни на Христос юдеи, които Спасителят изобличавал в празник Преполовение (Иоан 7:14-30).

________________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Михей, на руски език и св. пророк Михей (740-670 преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dLV