Първите благовестнички за възкресението на Господа*

Публикувано на 11.08.202412.08.2024 от Dragan Bachev

(Писмо – отговор)

Епископ Теофан Затворник

Вие ми пишете:

„В светлите дни на празника Възкресение Христово поисках да прочета по-внимателно евангелските повествования за възкресението на Господа, а пък самото прочитане породи у мене желание да подредя и съгласувам помежду им тези повествования. Но, като се заех с това, аз се забърках и не намирам изход. Помогнете ми! Не всичко ме забърква, а само разказите за първите часове след Христовото възкресение, именно: за отиването на светите жени на гроба, за виденията и свидетелствата им относно видяното и чутото. Струва ми се, че трябва да приемем предположението, че жените-мироносици са идвали на гроба Господен не всички наедно и не по едно и също време. Кажете, може ли да се допусне това? Вместо да ми подарите червено яйце – моля ви, изложете ми своите съображения относно съгласуването на тези евангелски повествования!“

***

С удоволствие съм готов да изпълня вашето желание. Бърканицата, до която сте дошли, не е само ваша участ; на нея са се натъквали почти всички, които са се заемали да подреждат и съгласуват тези евангелски разкази… Нека сега и ние се заловим с тази работа и дано възкръсналият Господ ни помогне, заради славата на Своето име, да се доберем до нещо по-задоволително. Вие ми дадохте ръководна нишка, като изказахте мнение, че би трябвало да се приеме, че светите жени са идвали на Господния гроб на групи и не едновременно. Като излязох от тази мисъл, почнах да се вглеждам в евангелските разкази и, за ваше и свое утешение, намерих, че не само може, но и трябва да се възприеме това. Това го изискват самите повествования, в които ясно е посочена разликата и в моментите, когато жените идвали на гроба и в онова, що видели и чули те тогава, и което се случило с тях после.

За да ви разкрия по-добре тази истина, смятам за нужно първо да ви преразкажа, каквото намираме написано относно това у всеки свети евангелист поотделно, като добавя някои забележки, необходими за разбиране на текста.

В светото евангелие от Матей четем (глава 28:1-10): „Като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария, да видят гроба“ (стих 1).

Нека се спрем малко на тези думи! Изразът „като мина събота“ – οψέ σαββάτων[1], нищо друго не означава освен – събота вечер[2], когато се свършил изискваният от закона покой и били вече позволени всякакви движения и действия. Следващата дума – τή επιφωσκούση (на славянски – свитающи, на български – на разсъмване) не противоречи на това разбиране. Защото глаголът επιφώσκω, когато става дума за ден и нощ, означава започване; така че тук той означава началото на първия ден на седмицата. Че наистина така трябва да се разбира, съдим по аналогия от евангелието на св. Лука, който, като говори за полагането на Господа в гроба, пише: „Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота“ (Лука 23:54), дето е употребен същият глагол: επέφωσκε. И така, тук се говори за събота вечер, когато настъпвал или започвал първият ден на седмицата. У евреите денят се привършвал в шест часа вечерта, откогато започвал следният ден. Съботата, както се вижда от св. Лука, започвала в петък вечер, а първият ден на седмицата започвал в събота вечер, както изтъква това св. Матей в приведеното по-горе място.

При това изяснение, как ще трябва да разбираме идването на двете жени още в събота вечер, „да видят гроба“? В най пряк смисъл – именно, че те отишли на гроба Господен, където била цялата им мисъл и сърце, теглени от неудържимо желание да узнаят, дали не е станало нещо особено. Щом видели, че всичко там било в същото положение, както в петък, те спокойно се върнали в града и почнали да се готвят да помажат на сутринта тялото Господне, според обичая, с аромати, които те купили същата вечер на връщане от Голгота, както за това пише св. Марк.

Но ще запитате: как са могли те да отидат при гроба Господен, когато там е имало стража? Но стражата била поставена не от сутринта, а след като е изтекла съботата, тоест в събота вечер. Докато жените били на гроба, юдейските началници ходили у Пилат, да искат позволение за поставяне стража, която те довели и поставили при гроба, едва след като жените си отишли. Започвал третият ден, когато, според предреченото от Господа, трябвало да стане Неговото възкресение. Допреди вечерта те не смятали нужно да нарушават съботата си; но след шест часа вечерта, когато минала вече събота и настъпил страшният за тях трети ден, те побързали да вземат предпазни мерки, като се опасявали да не би учениците да откраднат през тази нощ тялото на своя Учител и да кажат, че Той възкръснал (Матей 27:64).

И така, светите жени се готвели да помажат на другото утро тялото Господне с аромати, без да подозират, че гробът е заобиколен oт стража и че тялото на Господа е в ръцете на Неговите врагове. Но Господ не допуснал да бъдат те уплашени от тази стража и, без да знаят те, отстранил тази пречка, която би могла да ги лиши от свободен достъп до гроба… Слязъл от небето Ангел Господен, който отвалил камъка от гробните врата и седнал върху него. Сътресението от падането на камъка, усилено от нарочно Божие действие, и светлобляскавият вид на Ангела накарал стражата да се разтрепери и разбяга. Така гробът останал открит и достъпът до него – свободен (Матей 28:2-4).

Кога се случило всичко това? Сигурно, не много преди да дойдат жените-мироносици, но все пак преди нощният мрак да е бил разпръснат от светлината на утрото, понеже Мария Магдалина дошла още по тъмно (Иоан 20:1), а гробът вече бил разтворен. Разтварянето на Господния гроб не било нито предпоставка, нито последица от възкръсването на Христа, което си станало независимо от всякакви външни ограничения, невидимо и незнайно за никого. Отвалянето на камъка и прогонването на стражата било нужно, за да могат любещите Господа свободно да пристъпят до гроба и да се уверят, че Христос е възкръснал.

Св. Мария Магдалина и възкръсналият Господ Иисус Христос

(Настъпило утрото. Жените, които се били вече приготвили от вечерта, отишли на гроба да помажат Господа. Кои точно жени са били – това св. Матей не посочва тук)[3]. Като се приближили до гроба, те видели Ангела (седнал върху камъка вън от гроба, както можем да предположим според казаното по-преди) и се ужасили. Ангелът ги ободрил с думите: „Не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисус; няма Го тук; Той възкръсна, както беше казал. Дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ“. (Те влезли в гроба и видели). Тогава Ангелът им рекъл: „Идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите“. И жените, като излезли от гроба, бързо се затекли със страх и радост голяма, да съобщят на светите апостоли за видяното и чутото. И когато те така бързали към апостолите, Сам Господ ги срещнал и им рекъл: „Радвайте се“! – И те, като паднали в нозете Му, хванали се за тях и Му се поклонили. Но, тъй като били в трепет, Господ ги ободрил с думите: „Не бойте се; идете и обадете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят“ (Матей 28:5-10).

Такъв е разказът на св. Матей – много сбит и откъслечен! Първият стих стои отделно, като разкрива станалото още в събота вечер. Отделно стоят и стиховете 2-4, в които се разправя, какво станало пък преди да настъпи утрото. Но главният разказ за идването на жените на гроба почва от момента, когато те видели Ангела; как станали от местата си и как се приближили до Ангела, не се споменава. Това трябва да се допълни. Трябва да се допълни също и това, че жените влезли в гроба, подканени от Ангела с думите: „дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ“. Макар в евангелския текст да не се говори за влизането им в гроба, но по-нататък се казва, че те излезли из гроба и се затекли при апостолите. А как са могли да излязат из гроба, ако преди това не са били влезли в него? Аз и едното, и другото допълних със свои думи. Сега пък ще видим, как допълва този разказ св. Марк[4].

В светото евангелие от Марк четем (глава 16:1-11): „След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат“ (стих 1).

Началните думи тук напълно отговарят на тези у св Матей: „Като мина събота“, тоест когато съботата или денят на почивка се свърши (в събота вечер) и започнал първият ден на седмицата. Тогава посочените жени купили аромати, за да отидат сутринта на гроба и да помажат тялото на Господ Иисус. Този първи стих е съвсем еднакъв по съдържание с първия стих от разказа на св. Матей. Той само допълва последния със съобщението, че жените Мария Магдалина и Мария Яковова, след като ходили да видят гроба, същата вечер се събрали със Саломия и трите заедно купили аромати, за да помажат тялото на Господа.

Това било в събота вечер; а след като минала нощта, „в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев слънце“ (стих 2). А по пътя те си говорели помежду си: „Кой ли ще ни отвали камъка от вратата гробни?“ Камъкът бил много голям, така че те не биха имали сили да го отместят. Но, като наближили до гроба, погледнали и видели, че камъкът е вече отвален (стихове 3-4).

Отвален бил за тях и камъкът на затруднението, който потискал сърцето им. Ето защо, без да обърнат особено внимание на необикновеността на това, те побързали да влязат вътре в гроба. Но, като видели там момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно, останали поразени. Това бил Ангел Господен, който, виждайки смущението им, ги ободрил като казал: „Не се плашете! Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе положен. Но идете, обадете на учениците Му и на Петра, че Той ви преваря в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал“ (стихове 5-7).

И те, като излезли, побегнали от гроба. Обзел ги трепет и ужас и никому нищо не казали (разбира се, по пътя), понеже се бояли (стих 8).

Прочетете още „Първите благовестнички за възкресението на Господа*“ →

„Мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три” (Иоан 21:11)*

Публикувано на 03.12.201029.03.2025 от Dragan Bachev

Иван Ж. Димитров

Сред евангелските повествования за явяванията на възкръсналия Господ Иисус Христос на учениците Му в четирийсетдневния период от Възкресението до Възнесението има и един разказ за чудесен улов на риба в Тивериадското езеро[1] (Иоан 21:1-14). Ето го:

¹След това пак се яви Иисус на учениците Си при Тивериадско море. А се яви тъй: ²бяха заедно Симон Петър и Тома, наричан Близнак, и Натанаил от Кана Галилейска, и Зеведеевите синове, и други двама от учениците Му. ³Симон Петър им казва: отивам да ловя риба. Казват му: ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и веднага се качиха на кораба, ала нищо не уловиха през нея нощ. ⁴А когато се вече разсъмна, Иисус застана на брега; но учениците не познаха, че е Иисус. ⁵Иисус им казва: деца, имате ли нещо за ядене? Те Му отговориха: не. ⁶А Той им рече: хвърлете мрежата отдясно на кораба, и ще намерите. Хвърлиха, и не можаха вече да я измъкнат поради многото риба. ⁷Тогава ученикът, когото Иисус обичаше, каза на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че е Господ, препаса дрехата си (защото беше гол) и се хвърли в морето. ⁸А другите ученици преплуваха с кораб (защото не бяха далеч от земята, на около двеста лакти), като влечаха мрежата с рибата. ⁹А когато излязоха на земята, виждат накладен огън, и на него турена риба и хляб. ¹⁰Иисус им казва: донесете от рибата, що сега уловихте. ¹¹Симон Петър отиде, та извлече на земята мрежата, пълна с едри риби, на брой сто петдесет и три; и макар да бяха толкова, мрежата се не съдра. ¹²Иисус им казва: дойдете, обядвайте. И никой от учениците не смееше да Го попита: кой си Ти? понеже знаеха, че е Господ. ¹³Дохожда Иисус, взима хляба и им дава, също и рибата. ¹⁴Това беше вече трети път, как Иисус се яви на Своите ученици, след като възкръсна от мъртвите.

Рибите, които уловили седемте апостоли на указаното от Спасителя място, били едри и много на брой. При такъв голям улов едва ли някой рибар ще вземе да брои уловената риба[2]. Но в този случай е ясно, че не е просто богат, изобилен улов, а чудесен улов на риба, станал по указание на Онзи, Който преди броени дни е извършил най-голямото чудо, ставало дотогава, като възкръснал от мъртвите и победил смъртта. Затова е твърде вероятно, че в изумлението си някой от апостолите е решил да преброи едрите риби, които се оказали сто петдесет и три. Едно число, дето иначе няма как да го запомним: нито е кръгло, нито е кратно на някое от известните като „свещени” числа, нито има някаква друга забележителност. И ако апостолите са го запомнили, причината се крие в неочаквания и необикновено богат улов. Такова нещо не се случва всекиму. Затова Христовите ученици – и по-специално св. евангелист Иоан, който го е записал – са запазили траен спомен от това чудо, извършено от техния Учител[3].

Както често се случва, вниманието на някои тълкуватели се отклонява от същността на чудото и от неговия смисъл към второстепенни неща като това число 153. Цяла поредица от мнения могат да се намерят в тълкувателната книжнина за смисъла на числото 153, за неговото символично значение. Тълкуватели от древност още се опитват да го свържат с какво ли не. На практика неизброими са опитите през вековете да се даде някакво обяснение за числото 153[4] и огромното число на тези опити показва невъзможността да се намери разумен отговор[5].

Наистина мисълта, че числата могат да имат някакво кодирано значение, дълго е впечатлявала и разочаровала тълкуватели на Йоановото евангелие[6]. Изглежда евангелистът е структурирал някои, но не всички аспекти на разказа си в групи от по седем, например: седем чудеса, седем „Аз съм…”, а понякога седем сцени в даден епизод[7].

Възкръсналият Господ, св. Петър плува във водата, другите шест ученици в кораба и сто петдесет и трите риби в мрежата, на Тивериадското море

Във всеки случай по-проблематична е символическата стойност на числата, конкретно посочени в текста, като например петимата мъже на жената-самарянка[8], 38-годишното заболяване на разслабения или уловът на 153 риби. Тълкуването е трудно, защото още в древния свят на дадено число са били приписвани най-различни значения в един и същи контекст. Филоновото разглеждане на числата в Битие 1-ва глава например показва, колко лесно могат да се умножат тълкуванията[9]. Още повече, че големи числа обикновено са разглеждани като сума или производно от по-малки числа. И тъй като различните комбинации могат да дадат същия резултат, съответно се увеличават и тълкувателните възможности [10].

Най-известната числова „загадка”, ако въобще може да се определи така, е уловът на 153-те риби. Св. Августин (починал 430 година) отбелязва, че 153 е сумата на числата от 1 до 17, както и че 17 е сборът от 10 и 7. Доколкото десет означавало десетте Божии заповеди, а седем отговаряло на седемте дара на Духа, цялото число на рибите отбелязвало изпълнението на Закона чрез Духа[11]. Св. Иероним (починал 420 година) пък смята[12], че това число отговаря на броя на видовете риби в морето, така че уловът свидетелствал за универсалната цел на мисията на Църквата[13]. Всъщност проверката на твърдението, основано на съответни латински и гръцки естественици, изтъква това становище като ненадеждно и затова не може да бъде използвано за обяснението на бройката риби[14]. Преди десетина години беше публикувано мнение, че числото 153 изразява изпълнението на казаното от св. пророк Иезекиил в 47:9-10[15], където се обещава, че, когато дойде спасението, по брега на Мъртво море хората ще могат да ловят риба от Ен-Геди[16] до Еглаим. Според търсачите на числени съответствия думите „от ен-Геди и до ен-Еглаим” (מֵעֵין גֶּדִי וְעַד־עֵין עֶגְלַיִם) съдържат 17 букви[17], а сборът от числените стойности на буквите в думите Геди (גֶּדִי) и Еглаим (עֶגְלַיִם) е съответно 17 и 153[18], така че тези две числа имат специфична математична връзка.

Тази връзка е в основа на опита да се изясни числото 153 с факта, че то е от така наречените „триъгълни числа”[19], съответно е едно от числата, изразяващи пълнота[20]. Едно интересно тълкувание, но не по числената стойност на някакви букви, а с обясняване на значението на съставящите го числа, предлага св. Кирил Александрийски (починал 444 година): „Сто… означава пълнотата на народите; защото числото сто е най-пълното, тъй като се състои от десет десетици. Затова и Сам Господ… казва веднъж, че са сто Неговите овци, като с това изразява, че разумните същества са съвършени по броя си; друг път (казва), че добрата земя щяла да даде стократен плод. Петдесет пък е поставено, за да се проумее запазеният остатък на израилтяните по избора на благодатта (срв. Рим. 11:5), защото половината от сто е петдесет, но то не достига за съвършенството на числото. А три може да се разбере като въвеждащо посочване на Светата Троица, за Чиято слава е животът на уловените чрез вярата. И всичко се разбира във взаимовръзка[21].“

Малцина са съвременните тълкуватели, които виждат някакъв символизъм във всички тези числа в Евангелието според Иоан и въобще се запитват, дали това е някаква алегория, гематрия или математически символ[22]. Но все пак отнoсителната последователност на св. Августин – откъдето сякаш тръгва тази „нумерологична традиция” – ни предизвиква да се запитаме за функцията на въпросните числа, смятани за заредени със символика. Преценявайки значимостта на съответните текстове на основата на контекста, можем да заключим, че определени числа могат да придобиват значимост от връзката си с дадена личност, с централни образи или действия в конкретен евангелски разказ, но основното значение на съответния разказ никога не зависи от някакво число. Като начин за проверка на значението на дадено число, смятано за символично, може да се приложи смяна на съответното число и тогава да се запитаме, дали би се променило значението на текста, ако го цитираме с друго или с неопределено число[23]. Отговорът е отрицателен, а това прави безпредметни от тълкувателна гледна точки всички нумерологични упражнения.

____________________________________________________________

*Доклад, четен на 1 декември 2010 година в аудитория № 8 на Богословския факултет при Софийския университет, по повод тържествена сесия, посветена на кръглите годишнини на отец протопрезвитер проф. д-р Николай Шиваров (80) и проф. д-р Славчо Вълчанов (70) – дългогодишни преподаватели-старозаветници в Катедрата по Библеистика в Богословския факултет при СУ

[1]. Названието „Тивериадско” (от град Тивериада на югозападния му бряг) се среща само в Евангелието от Йоан 6:1 и 21:1, като в 6:1 редом с него стои и „Галилейско”. При това се нарича море, макар по размери да е само голямо езеро. Езеро обаче го нарича само св. Лука в евангелието си (5:1-2; 8:22-23, 33). В евангелията се редуват названията „Галилейско” (от областта Галилея, в която се намира) и „Генисаретско” (заради формата му на арфа).

[2]. Макар че съществува и предположението, че при колективен улов рибарите са делели рибата по равни бройки и във въпросния случай също е трябвало да я разделят по бройки, та затова и запомнили, колко точно са били рибите, уловени по указание на Иисус Христос (вж. Bernard, J. H. A Critical and exegetical Commentary on the Gospel According to St. John. Edinburgh 1928, p. 342.).

[3]. Τρεμπέλας, Π. Υπόμνημα εις το κατά Ιωάννην Ευαγγέλιον. Αθήναι ²1969, σ. 724.

[4]. Преглед на тези мнения има у Beasly-Murray, George. John (World Biblical Commentary 36). Nashville, ²1999, p. 401-404.

[5]. Moloney, Francis J. The Gospel of John. Sacra Pagina (ed. by Harrington, Daniel J.), vol. 4. Collegeville, Minnesota, 1998, p. 550.

[6]. Koester, Graig R. Symbolism in the Fourth Gospel. Meaning, Mystery, Community. Minneapolis, ²2003, p. 311.

[7]. Седемте чудеса започват с виното в Кана и свършват с възкресяването на Лазар; седемте „Аз съм…” се отнасят до хляба (6:35, 51), светлината (8:12; 9:5), вратата (10:7, 9), пастира (10:11, 14), възкресението и живота (11:25), пътя, истината и живота (14:6) и лозата (15:1, 5). Епизоди със седем сцени, разположени симетрично, са включени в Йоан 9:1-41 и 18:28-19:16; вж. пак там.

[8]. Тук има изказано едно мнение, че Иисус Христос е седмият мъж в живота на самарянката, срещата с Когото обаче й носи не нещо временно, а самото вечно спасение.

[9]. Philo. Creation, 13-15; 47-52; 89-128.

[10]. Дискусия върху съвременни опити за формулиране на изчерпателен поглед върху числения символизъм у евангелист Йоан може да се намери у Niewalda, Paul. Sacramentssymbolik im Johannesevangelium: eine exegetisch-historische Studie. Limburg 1958, S. 24-26; срв. Manns, Frederic. L’Evangile de Jean a la lumiere du Judaism. Studium Biblicum Franciscanum Analecta 33. Jerusalem 1991, p. 249-252, 282-284.

[11]. „Ако потърсим число, което да показва закона, кое друго бихме посочили освен десет? Защото сме напълно сигурни, че Декалогът, тоест известните на всички десет заповеди са били написани най-напред с Божия пръст върху двете плочи… А когато към закона беше прибавена благодатта, тоест – Духът към буквата, по някакъв начин към числото десет се прибави (числото) седем. Защото седмицата се установява от свидетелствата…, че означава Светия Дух… Бог освети седмия ден, в който Той си почина от делата Си… И пророк Исайя… спира вниманието ни върху седмократното дело или върху седемте дара на Духа (срв. Ис. 11:2 – б. а.)… А какво казва Откровението? Не се ли споменават и там тези седем духа Божии (срв. Откр. 3:1 – б. а.), а всъщност е един и същият Дух, Който разпределя всекиму различни дарби, както си иска (срв. 1 Кор. 12:11 – б. а.)? Следователно, когато към числото десет, което представя закона, добавим Светия Дух, представян от числото седем, получаваме седемнадесет. А когато употребим това число, за да добавим всяко едно от различните числа, които съдържа, от 1 до 17, сборът ще е… 136. Ако прибавим към този сбор и числото 17, ще получим числото на рибите… Така чрез животворящия Дух буквата вече не убива (срв. 2 Кор. 3:6), но каквото се повелява от закона, се допълва с помощта на Духа и ако има някакъв недостатък, той се опрощава. Така че всички, които участват в тази благодат, се символизират от това число. Това число също така съдържа три пъти числото петдесет и освен това – числото три във връзка с тайната на Троицата. Същевременно числото петдесет се получава от умножаването на седем по седем с добавяне на едно… А едно се добавя, за да покаже, че е едно онова, което се изразява чрез седемкратното му действие”, т. е. Духът (св. Августин, цит. по Τρεμπέλας, Π. Op. cit., σ. 723-724).

[12]. Commentarium in Ezechielem. Liber XIV, 47. PL 25, 474 C: „Онези, които са писали за природата и свойството на животните, изучили риболова,… от които Опиан,… многоученият поет,… уверяват, че има всичко 153 вида риби и всички те били уловени от апостолите и нито една не е останала неуловена. Така всички – както благородните, така и скромните по произход, богатите и бедните, и хората от всякаква класа се извличат от морето на света към спасението” (цит. по Τρεμπέλας, Π. Op. cit., 724.).

[13]. Lincoln, Andrew T. The Gospel According to Saint John. (Black’s New Testament Commenatry, 4) Peabody, MA, 2006, p. 513.

[14]. Вж. труда на Sanders, J. N. (допълнен и редактиран от Mastin, B. A.) The Gospel According to St. John. London, 1968, p. 447.

[15]. ⁹И всяко живеещо същество, що пълзи там, дето ще се вливат две струи, ще бъде здраво; и риби ще има твърде много, защото ще се влее там тая вода, и водите в морето ще станат здрави, и където се влее тоя поток, там всичко ще бъде живо. ¹⁰И до него ще стоят рибари от Ен-Гади до Еглаим, ще хвърлят мрежи. Риба ще има всякаква и, както в голямото море, ще има твърде много риба.

[16]. В синодалния български превод стои Гади, но в еврейския оригинал се чете с „е” в първата сричка – Геди.

[17]. Всъщност са 18 букви, ако се брои и предлогът מֵ преди името ен-Геди, но в тези неща всичко се свежда до гледната точка, което пък свидетелства за субективизма на подобни представи.

[18]. Beasly-Murray, G. Op. cit., p. 401.

[19]. Триъгълно число е числото-сбор от точките, които образуват един равностранен триъгълник, попълнен със също такива точки; напр. най-простото триъгълно число е 3, но такова е, да речем, 10, 21 и т. нат., вкл. и 153 – с равни страни от по 17 точки.

[20]. Lincoln, A. T. Op. cit., p. 513.

[21]. PG 74, 745.

[22]. Moloney, F. J. Op. cit., p. 553. За произволността на повечето от математическите изяснения предупреждава също Sanders, J. N. & Mastin, B. A. Op. cit., p. 447.

[23]. Koester, G. Op. cit., p. 313.

Изображения: авторът Иван Ж. Димитров и Възкръсналият Господ, св. Петър плува във водата, другите шест ученици в кораба и сто петдесет и трите риби в мрежата, на Тивериадското море. Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-T1