УЧЕНИЕ ЗА АНТИХРИСТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ ПРАВОСЛАВНИ БОГОСЛОВИ*

Публикувано на 22.08.201425.08.2014 от Dragan Bachev

Предлагайки истинското учение за антихриста на най-известните отци на Църквата, започвайки от втори век преди Христа, ние не смятаме за излишно да изложим и това на съвременните православни богослови, което се базира върху Свещеното Писание и писанията на отци на Църквата за личността, действията и съдбата на антихриста.В учението на Свещеното Писание и светата Църква името на антихриста се употребява двусмислено: в най-общ смисъл, когато с това име се обозначава всеки противник на Иисус Христос, който отхвърля Неговото Божество и учение, и се въоръжава срещу Неговата света Църква (1 Иоан 2:18, 22; 4; 3; 2 Иоан 7); или в конкретен смисъл, когато посочва точно този враг на Христа, който ще се яви преди свършека на света, за да противодейства на светата Христова Църква (Иоан 5:43; 1 Иоан 2:18; 2 Солуняни 2:3-12).

Някои, неблагоразумни, разбират предстоящото явление на антихриста не така, както го разбира Православната църква, не като отделно лице и са смесили разбирането си за противниците на Иисус Христос въобще с учението за антихриста в по-особен смисъл, тълкувайки произволно скритите пророчества за него, които и най-древните отци на Църквата са считали за несигурно да изясняват. Като се позовават на неправилно разяснение на Свещеното Писание, те учат, че под името на антихриста трябва да разбираме не някакво определено лице, а цяла съвкупност от еретици и нечестиви хора; че всички свойства и действия, приписвани на антихриста в Свещеното Писание трябва да се разбират в преносен смисъл. Затова и за времето на пришествието, и за продължителността на господството на антихриста те учат, че той ще дойде не само преди свършека на света, а че винаги е съществувал – съществува и сега. За да се разкрие обаче истината на православното учение за антихриста е необходимо, въз основа на Свещеното Писание и според разума на светата Църква, да се утвърди, че под името на антихриста, в точния смисъл на тази дума, трябва да се разбира едно определено лице, неговото нечестиво царство и враждебните му действия срещу светата Църква, описани с недвусмислени доказателства в Свещеното Писание, които не трябва да се разбират в преносен смисъл, и накрая, трябва да се покаже, че антихристът, като такъв, още не се е явявал, а ще се яви, за да утвърди нечестивото си господство преди свършека на света, за определено и кратко време.В Свещеното Писание има ясни и неоспорими доказателства за това, че освен множеството антихристи, или врагове на Иисус Христос, ще има и антихрист като конкретна личност.

1)Това може да се докаже с думите на Иисус Христос, отправени към невярващите иудеи: “Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете” (Иоан 5:43).

Към антихриста, като към особен и необичаен Христов враг, отнасят тези думи св. Кирил Александрийски, блажени Теодорит, Теофилакт, архиепископ Български и св. Иоан Златоуст, който ги разяснява така: “За кого казва Христос “дойде в свое име”? Тук Христос посочва антихриста… Апостол Павел, който е преподал на християните и устни наставления относно антихриста (2 Солуняни 2:5), – които, несъмнено, са били запазени от апостолските приемници и предадени на следващите настоятели на църквите, – в своето второ послание към солунските християни е съставил ясно учение за личността и действията на този Христов враг. И се не открие човекът на греха , свидетелства той, синът на погибелта, който се противи (2 Солуняни 2:3 … тогава и ще се открие беззаконникът… чието явяване, (е) по действие на сатаната (2 Солуняни 2:8, 9). Самият начин на изразяване (в гръцката реч) чрез тези думи представя антихриста като определен човек. Апостолът го нарича човек на греха, тоест голям грешник, злодей, безбожник в конкретния и краен смисъл на тази дума. Неправомислещите учат, че, според думите на апостол Павел, по негово време антихристът вече е съществувал: тайната на беззаконието вече действува (2 Солуняни 2:7), и при това предрича, че той ще бъде убит с дъха на устата на Иисус Христос при свършека на света (стих 8). Очевидно е, че под името на антихриста той не би могъл да има предвид някакво определено лице, защото е невъзможно едно и също лице да съществува от негово време до свършека на света. Такова тълкуване на апостолските слова е неправилно. Истина е, че по времето на апостолите антихристът вече е започнал да действа, но само “тайно, в лицето на своите предтечи, а не собственолично”. Защото още от сътворението на света, откакто Божият Син е започнал да подготвя спасението на човешкия род чрез патриарсите и пророците, които са Го предшествали и са Го предизобразили, е започнала да действа и да се извършва и тайната на благочестието (Колосяни 1:26, 27; 1 Тимотей 3:16), но въпреки това тя се е разкрила само в лицето на Иисус Христос, когато Той се е въплътил от Пресветата Дева Мария: така и духът на антихриста, по действие на дявола, в лицето на лъжепророците, еретиците и гонителите на християнството, отдавна вече е започнал да действа (1 Иоан 4:3), отдавна вече действува тайната на беззаконието, но ще се разкрие напълно едва при свършека на света в лицето на антихриста. Подобно тълкуване на тези думи се базира върху това, че никой от отците на Църквата не е имал предвид под тайната на беззаконието самия антихрист. Напротив, всички те смятат, че в това изречение се посочват най-общо или лъжеучителите или гонителите на Христовата Църква. Затова и целият смисъл на апостолската реч, съгласно с това, което са имали предвид светите отци и учители на Църквата, може да се представи в следния вид: макар че антихристът все още не се е явявал собственолично, беззаконието му вече започва да действа тайно чрез еретиците, които са започнали вече и ще отричат и впоследствие Христовото Божество (1 Иоан 2:18, 22; сравни 4:2, 3), те се въоръжават срещу учението и учениците на Иисус Христос, и по този начин подготвят пътя за пълното разкриване на беззаконието на антихриста.Апостол Павел пише до солуняните, че не трябва да вярват на лъжливи слухове (2 Солуняни 2:2), че свършека на света и пришествието на беззаконника още не е настъпило, че всичко това трябва да бъде предшествано от отстъплението: “Никой да ви не прелъсти по никой начин – учи апостолът, – защото Христовия ден няма да настъпи, докато не дойде преди това отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта”. Понеже по времето на апостола вече е имало еретици и гонители на християните, и понеже, въпреки това, той предрича още и някакво по-особено отстъпление като признак за скорошното пришествие на антихриста и свършека на света, то очевидно е, че под отстъпление трябва да се разбира някакво различно и по-цялостно отричане на Христовата вяра, а не временни и единични случаи на отстъпление, каквито е имало и в апостолските времена. Сам Спасителят, говорейки за последните времена (Лука 18:7) преди Неговото второ пришествие, добавя: “Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?” (стих 8) Именно тогава антихристът ще оглави последното и крайно отстъпление, разпространението на което ще бъде спряно от второто Христово пришествие заради избраните (Матей 22:24).Свети апостол и евангелист Иоан, на когото е била известна последната участ на света, пише: “Деца, както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи” (1 Иоан 2:18). С тези думи свети Иоан посочва на християните признаците на последното време. За такива признаци той смята, първо – предстоящото явяване на антихриста, и второ – вече появилите се противници на Христа. За първото той говори в единствено число, а за второ¬то в множествено, а това показва, че апостолът различава антихриста въобще от антихриста в по-особен смисъл. Освен това, за първия антихрист апостолът говори само като за такъв, на когото предстои да дойде, но който още не съществува “иде антихрист”; и обратно, за многото антихристки свидетелства, че те вече са се появили “са се появили вече”. Тайновидецът, разбира се, е знаел, че и след него в Христовата Църква ще се появят много еретици и лъжеучители, също като тези, които са се появили по негово време, следователно, ако той е искал да посочи тук под името на антихриста не някакво по-особено лице, а само лъжеучителите въобще, то изобщо е нямало да загатне за него или е щял да каже по същия начин, както и за съществуващите по негово време, тоест, че “антихристите идат”, в множествено число.Посочване на необичаен враг на Христовата Църква, разбирано в по-особен смисъл, може да се намери при пророк Даниил (7:24,25, сравни 8:20-25; 11:31; 12:11). Описвайки своето видение (в образа на четирите звяра) за четирите монархии, пророкът казва, че у четвъртия, по-страшен от останалите звяр (7:7), е видял десет рога, и че измежду тези рога и ето, измежду тях излезе още един малък рог, на тоя рог имаше очи, като човешки очи, и уста, които говореха надуто (7:8). В друго видение (глава осма) на пророка е било открито от архангел Гавриил, че този малък рог обозначава царя, който ще бъде безсрамен и изкусен в коварство… при неговия ум и коварството ще има успех в ръката му; със сърцето си ще се възгордее и всред мир ще погуби мнозина (8:23, 25). Този цар ще надмине със злобата си всички останали царе (7:24; 11:44), и против Всевишния ще произнася думи (7:25; 11:36), ще бъде велик завоевател, ще започне война срещу светиите и ще ги победи (7:20; 8:24). И ще настане време тежко, каквото не е имало, откак съществуват люде до днес (12:1), и се постави мерзостта на запустението (12:11). Голяма част от отците и учителите на Църквата, които са споменавали за това пророчество, направо са го отнасяли към антихриста, като към необичаен Христов враг, на когото предстои да дойде преди свършека на света. Доказателства за това намираме у св. Ириней, св. Иполит, св. Кирил Иерусалимски, а също така и при блажени Августин и блажени Теодорит. И наистина, в това пророческо описа¬ние директно се посочва някакъв Божи враг, като отделно лице. Пророкът не го нарича царство, а цар на някакво царство, и, следователно, гледа на него като на определено лице, като го противопоставя на другите десет царе, от които той ще убие трима, а останалите седем ще подчини на своята власт.Също като Даниил, за антихриста пророкува и св. Иоан Богослов в Откровението (13:1-12; сравни 17:8-14; 19:2). Макар че предсказанията му за последния Христов враг са обвити с дълбока тайнственост, няма съмнение, че под името на този необичаен враг на светата Църква трябва да се разбира антихриста в такъв смисъл, какъвто влагат в него пророк Даниил и апостол Павел. Така св. Иоан казва, че необичайния враг на Христовата Църква ще победи десетима царе (Откровение 12:3; 17:12 сравни Даниил 7:24), ще започне война срещу светиите (Откровение 11:7, сравни Даниил 7:21), и, накрая, с настъплението на последния съд сам ще бъде победен и осъден на мъчения заедно с тези, които му се покланят (Откровение 19:20, 21; 20:9, 10, 15; 14:10,11, сравни Даниил 7:9-12; 22:27; 2 Солуняни 2:8). – Опирайки се на тези предсказания на Иоан Богослов, св. Ириней, – най-близкият ученик на св. Поликарп, който е слушал наставления от устата на самия апостол Иоан, – казва: “И тъй, очевидно е, че онзи, комуто предстои да дойде (при свършека на света), ще умъртви трима от тях (десетимата царе), а останалите ще му се покорят, а сам той ще стане осмият. Заедно те ще нападнат Църквата, но след известно време ще бъдат победени от пришествието на нашия Господ.“ Заедно със св. Ириней разясняват апокалиптичните предсказания св. Иполит и други древни отци на Църквата.

Освен положителното, и, така да се каже, догматично учение на светите отци на Църквата за антихриста, като за конкретно лице, при тях могат да се намерят и частни мнения, или само гадания, за нравствените качества и външния му вид. Тези мнения на отците заслужават особено внимание вече само затова, че в тях намира израз непоколебимата увереност на светите отци в това, че антихристът ще бъде определено лице, а не някакво общество.Така св. Ириней нарича антихриста човекоубиец, похитител на царска власт, носител на всякакво безчестие, но и такъв, който се представя за Месия и Бог, осми над покорените от него седем царе. Свети Иполит го нарича прелъстител, който ще убива всички, които не искат да се кланят на зверовия образ. “А иудеите, които не са приели Христа, според учението на св. Иполит, ще приемат за Месия смъртен човек (тоест антихриста) и, настроени срещу Божиите слуги, ще го нарекат свой отмъстител.” Свети Кирил Иерусалимски казва, че той ще надмине всички неправедни и нечестиви хора преди него. Особено подробно описва коварството, ласкателствата и жестокостта на антихриста св. Ефрем Сирин. Свети Иоан Златоуст го нарича велик грешник, който и мнозина други ще доведе до гибел. Свети Амвросий предполага, че иудеите ще го приемат за Месия. С подобни щрихи го описват и други отци и учители на Църквата, които са споменавали за него, неговите нравствени и лични качества.

За произхода на антихриста всеобщото мнение на светите отци е това, че той ще дойде от иудейски род, а именно от Дановото коляно. Това мнение се базира върху следните места от Свещеното Писание:

а) пророчеството на патриарх Иаков за съдбата на Дан (Битие 49:17),

б) словото на пророк Иеремия: от Дан се чуе пръхкане на конете му (8:16) и

в) особено това, което е в Апокалипсиса (7), при изброяването на дванайсетте Израилеви колена, от които във всяко е запечатано от ангел по дванадесет хиляди Божии раби, изобщо не се споменава коляното на Дан.

Всички тези и подобни на тях мнения в същността си са лични. Тях и самите свети отци не са считали за безспорна истина или за положително учение, а са ги предлагали само като гадания, които не противоречат на християнското благочестие.

Какво ще прави антихристът?Самото му име – противник на Христа и разбирането за него, като за необичаен враг на Иисус Христос, оръдие на дявола, по действие на когото той ще се яви, вече показва, че антихристът ще дойде и в голяма ярост ще погуби мнозина (11:14), водеше борба със светиите и ги надвиваше, докле най-после, дойде Старият по дни, и съд биде даден на светиите на Всевишния (7:21, 22). А в какво ще се състои тази война срещу светиите? От какви средства ще се възползва Божият враг, за да придобие власт над всяко коляно (от хора) и върху езиците и племената (Откровение 13:8)? Ще съумее ли той да утвърди нечестивото си владичество между хората и да преодолее светата Христова църква? Въз основа на Свещеното Писание и Свещеното Предание, Православната църква признава за истина това, че, първо – цялата му борба срещу Църквата ще бъде предприета с цел да се изкорени вярата в Иисус Христос между хората и да направи себе си идол за поклонение, а за тази цел, второ – той ще се възползва не само от лъжа и лъжливи чудеса, но и от открито жестоко гонение; трето – макар че той ще утвърди господството си над много от хората, няма да преодолее истинната Христова Църква.

Според учението на Самия Спасител, антихристът ще бъде приет от иудеите за Месия: “Ако друг дойде в свое име, казва Той, него ще приемете” (Иоан 5:43). Но понеже не може да има вяра в двама Христоси (2 Коринтяни 6:14, 15), понеже приелите истинския Христос трябва да отхвърлят лъжливия, а приелите лъжливия трябва окончателно да се отрекат от истинския Месия, то явно е, че и антихристът трябва преди всичко открито да се отрече от истинския Христос, за да може самия той да бъде приет като Месия. Затова и св. Ириней нарича антихриста отстъпник от Христа, който изисква само на него да му бъдат приписвани божествени качества.Кой е лъжец, казва апостол Иоан, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина (1 Иоан 2:22). По този начин, според учението на Свещеното Писание, най-същественият и явен признак на антихриста е в това, че той отхвърля божественото достойнство на Иисус Христос: отрича, че Иисус е Христос; отхвърля заедно с това и Отца, той е антихрист, който отрича Отца и Сина. И ако въобще всички еретици, които са учили неправилно за образа на Иисус Христос, както в Свещеното Писание, така и у светите отци на Църквата, се наричат антихристияни, то още повече последният Христов враг, комуто по преимущество се дава името на антихриста, ще стане лъжлив, който отрича Отца и Сина. Малко по-надолу, в същото послание (4:3), апостол Иоан вече свидетелства направо, че антихристът не тайно и скрито, а явно ще отхвърля Иисус Христос, Който се е въплътил: “А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде”. Самия израз “не изповядва” показва не само тайно съмнение в Христовото Божество, но и явно засвидетелстване пред другите на своето неверие в Иисус Христос. Апостолът е предвидил, че антихриста явно ще се отрича от Отца и Сина, и подчертава това затова, за да предпази християните от съблазън.Също като св. Иоан и апостол Павел предупреждава, че последният Христов враг открито ще възстане срещу Иисус Христос и Църквата Му. Враждебните действия на всички еретици въобще, които вече са започнали да се появяват по негово време и им е предстояло да се появят скоро след неговото отиване при Господа (Деяния апостолски 20:29), той нарича тайна на беззаконието (2 Солуняни 2:7), защото те тайно са се старали и се стараят да нанесат вреда на Христовата Църква, носят овчи кожи, а отвътре са вълци грабители (Матей 7:15). А антихриста апостолът нарича откровение на тази тайна на беззаконието, което ще последва след голямото последно отстъпление от вярата: “Защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта, тогова, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила” (2 Солуняни 2:3, 8). Това означава, че последният необичаен Христов враг открито и напълно ще отхвърля Божеството на Иисус Христос и неговия свят закон.

Отхвърляйки явно Божеството на Иисус Христос, Неговото изпращане от Бога Отец и преподаденото от Него учение, антихристът също така открито ще си присвоява Божествено достойнство и ще разпространява ново и нечестиво учение, което противоречи на Христовото учение.

За това явно свидетелства Спасителят, казвайки, че друг ще дойде в свое име (Иоан 5:43), тоест не от името на Бога Отец, както е дошъл Иисус Христос, и даже не в името на Христа, а ще проповядва от свое име ново учение, без да признава никого над себе си.Апостол Павел предлага още по-подробно учение за това, че антихриста ще се нарича Бог и открито ще изисква божествено преклонение към себе си. Ще се открие, казва той, този, който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог (2 Солуняни 2:4). В тези думи на апостола се предрича първо това, че антихристът ще председателства в Божията църква, тоест между такива християни, които преди са принадлежали към истинската Христова църква, но после, отричайки се от нея, признават за свой водач Христовия враг и му се покланят. Така обяснява тези думи св. Ириней. “Ще седне в Божия храм – казва той, – прелъстявайки само тези, които му се покланят, като че ли той е Самия Христос… И заради него ще престане жертва и принос и ще опустее светото място… И ще стане гибел за мнозина” (Даниил 8:11, 25). А Божия църква могат да бъдат наречени отпадналите християни затова, защото те, като принадлежали преди това към светата Църква, сами са били храмове на Светия Дух (1 Коринтяни 3:16, 17, 6:19; 1 Петр. 2:5; 2 Коринтяни 6:16); но чрез приемането на антихриста тези Божии църкви вече стават седалище на Божия враг, на когото те започват да служат, като че ли е Бог.

За да покаже, че антихриста ще председателства в Църквата и няма да изповядва Иисус Христос, апостолът посочва, че той ще седне в Църквата като похитител на Божественото величие. Защото, казвайки, че той се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, за да седне като бог в Божия храм, веднага след това добавя – показвайки себе си, че е бог. Това означава, че той открито ще започне да си присвоява Божественото достойнство. За да се предотврати недоразумението трябва да се отбележи, че думите “че е бог” не означават, че той ще се показва като Бог или подобен на Бога; но значат – ще се показва, че е бог, представяйки се за бог.

А какви средства ще използва антихриста за да разколебае вярата в Иисус Христос и Неговото евангелие у много племена и колена и да ги застави да почитат него самия като Христос и Бог, и вместо евангелие да приемат новото нечестиво учение? Светата Църква внушава, че за разпространението на своето безчестие противникът на Иисус Христос ще прибягва от една страна до жестоки и непрекъснати гонения на християни, а от друга – ще се възползва от лъжливи чудеса и знамения, за да прелъсти, ако е възможно и избраните.

А според учението на Свещеното Писание и свидетелствата на светите отци на Църквата е безспорна истина, че в последните дни срещу светата Църква ще бъдат започнати жестоки външни гонения, с помощта на които Божият враг ще се старае да изтръгне от недрата и по-слабите ѝ чеда.Иисус Христос предрича тежки бедствия за вярващите преди свършека на света. Веднъж апостолите Го попитали насаме: „какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света?” (Матей 24:3) В отговор на това Спасителят отначало им посочил белезите на предстоящото разрушение на Иерусалим и храма, а после им описал и признаците за свършека на света. За такива признаци той посочил появяването на лъжехристи, международни войни и вълнения, увеличаването на престъпленията и съвършеното охладняване на взаимната любов, така че мнозина ще се възненавидят и предадат един друг. Но особено ярко Спасителят описва различните бедствия, като признак за свършека. Защото тогава ще бъде голяма скръб, казва Той, каквато не е била открай свят досега… И ако не се съкратяха ония дни, не би се спасила никоя плът; но заради избраните ще се съкратят ония дни (Матей 24:21, 22). Тогава единственото спасение ще бъде да търпим и да се уповаваме на Бога (9, 10, 13). Тук се предричат скорошни бедствия, които очакват иудеите при разрушаването на Иерусалим (1, 12), и гонения, които предстои да изтърпят апостолите от иудеите и езичниците (9). Но тук също се описват и тези бедствия, които ще изтърпи Църквата в последните времена от антихриста. Настоящето личи от това, че Самият Спасител посочва тези бедствия като един от признаците за свършека на света, за които са Го питали апостолите (3, сравни 22, 29), и след описанието на тези бедствия дава такова наставление на учениците Си: “Ето Аз занапред ви казвам. И тъй, ако ви кажат: ето го (лъжливият Христос) в пустинята, – не излизайте” (25, 26). Правейки предупреждение, за да може и в тези тежки времена вярващите в Него да не вярват на антихристовите лъжепророци (23, 24) и на самия антихрист (26), непосредствено след това Спасителят описва и образа на Своето славно второ пришествие (Матей 24:27-31). Всичко това показва, че сбъдването на описваните тук бедствия се отнася главно към последните времена, когато ще господства антихристът. У пророк Даниил (11:44) и в предишните глави, и особено в Откровението на Иоан (11:7; 13:7) се намират ясни указания, че в последните времена Църквата ще бъде застигната от големи бедствия. А че всички предсказвани бедствия ще бъдат не само духовни, но и физически, и открито насочени срещу вярващите в Иисус Христос, това се вижда от подробността и яркостта, с която те са описани и предречени. Така, Иисус Христос отначало говори за физически бедствия, земетресения, глад, знамения на небесата (Марк 8:8, 24, 25); след това за гонения срещу вярващите и даже за образа на тези гонения, тоест, че тях ще ги предават на съд, ще ги бият, ще ги представят пред властници и царе (9). А силата на скръбта ще бъде такава, че и избраните ще могат да се разколебаят в твърдостта си, ако заради тях не се съкратяха тези дни (19, 20). Но те ще се спасят, защото в ония дни, след оная скръб… ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си (Марк 13:24, 26, 27). Освен това, на това място Спасителят говори и за духовните скърби и ги описва с такива подробности, с каквито е описал и физическите страдания. Такава е същността на духовните страдания: и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта (Матей 24:12), ненавист и предателство (Матей 24:11), появяването на лъжехриста (23, 26) заедно с множество лъжепророци, които ще проповядват за него и ще прелъстят мнозина (24).
__________________________

*Из книгата Антихристът. Човекът на греха от последните времена, издателство Тавор, С., 1998. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Източник на изображенията – Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-4BC

Следва…

ОТНОСНО СРОКОВЕТЕ ЗА ИДВАНЕТО НА АНТИХРИСТА И ЗА НАСТЪПВАНЕТО НА СВЪРШЕКА НА СВЕТА*

Публикувано на 02.03.201302.03.2013 от Dragan Bachev

Лев Тихомиров

Започнах беседата си от очакванията за близкия свършек на света, които сега се разпространяват сред християните. Как да се реши въпросът правилни ли са тези очаквания, много ли време остава на света да живее и струва ли си да се грижим за поддържане на християнската мисия, а още повече за поддържане на християнската държавност?

Мнозина тълкуватели на Откровението стигат да извода, че краят на света е много близък. Оберлен[1] през тридесетте години (на XIX век, бележка на преводача) не се надявал на повече от 200 години живот на света. Към същото мнение се придържа и Владимир Соловьов. Полковник Бейнинген[2], “разшифровайки” някаква “пророческа азбука”, определя края на света през 1932 година.

Струва ми се обаче, че всички тези изчисления и предположения са много субективни, дори когато субективизмът се облича външно в математическата форма на изчисленията на полковник Бейнинген…

Откровението ни представя общия ход на историческия процес от епохата на Спасителя до края на света и изброява периодите на развитие, което Църквата и светът предстои да претърпят за това време. Но мисля, че в предсказанията на Свещеното Писание не може да се намери никакво основание за изчисляване на времето, което е отсъдено да изживее светът в течение на своето развитие.

Спасителят ни е посочил само общите признаци за настъпването на свършека на света. Що се отнася до хронологията, Евангелието съдържа, първо, една твърде неясна фраза: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне (Матей 24:34) и второ, изказването: А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец (Матей 24:36). Така че, без да определя срок, Спасителят е заръчал да го очакваме винаги: бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето (Марк 13:33). Краят ще настъпи неочаквано, но ние сме длъжни да го имаме предвид, следейки доколко светът е узрял за собствената си кончина: От смоковницата вземете подобие: когато клоните ѝ станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято (Матей 24:32).Същите наставления винаги да очакваме края, но без уточнение на времена и срокове се съдържат у св. апостол Павел: сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя. Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел (1 Сол. 5:2-3). Св. апостол Петър напомня, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години като един ден (2 Петр. 3:8) и повтаря: ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем (2 Петр. 3:10)…

Подобно на Спасителя, и апостолите посочват някои признаци на явяването на антихриста и на Второто пришествие на Господа, но напълно отричат определянето на каквито и да било срокове. Указанията пък относно това, дадени в Откровението, са направени в твърде неопределени изрази. Някои хора се стараят да ги разгадаят, но ми се струва, че пророчеството е изложено в достъпен вид съвсем не с цел да бъде улеснено неговото разгадаване.

Във всеки случай виждаме, че краят на света е бил очакван още във времената на апостолите. Св. Иоан Богослов пише: Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време (1 Иоан. 2:18). Св. апостол Павел по повод сключването на бракове говори: Това ви казвам, братя, защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат… защото е преходен образът на тоя свят (1 Кор. 7:29, 31).

В онези времена очакванията за свършека на света у християните са били така напрегнати, че се е налагало самите апостоли да увещават вярващите да не преувеличават неговата близост. Например св. апостол Павел в Посланието си до солуняни дава забележителни указания относно условията, при които ще настъпи краят на света и които по негово време още не са били назрели. Може би именно за да покаже, че предстои още дълъг път, е било дадено и Откровението, което, макар да говори: Времето е близко (Откровение 22:10); Ето, ида скоро (Откровение 22:12), със самото съдържание на разкритата в него картина на бъдещето пояснява, че тази близост е относителна.

И в следващите епохи подобни напрегнати очаквания за свършека на света неведнъж са се повтаряли, но всеки път са се оказвали погрешни.

Под такова съмнение поставям и сегашните очаквания[3]. Във всеки случай ми се струва, че хора като Оберлен и Владимир Соловьов, в своите опити да узнаят времето на свършека на света, стъпват на по-здрава почва, отколкото полковник Бейнинген. Те се основават не на цифрови изчисления, а на оценката за духовно-нравственото състояние на човечеството. Дали са правилни техните очаквания за близкия край, или не, ние не знаем, но ми се струва, че със Своите думи: От смоковницата вземете подобие (Матей 24:32), Спасителят Сам посочва именно такъв начин на предвиждане, което, предполагам, означава следното: наблюдавайте духовно-нравственото развитие на света и когато забележите признаците за свършека, знайте, че времето е близко.

Самият аз не се наемам в тези редове да правя каквито и да е предвиждания. Но не е безполезно да си представим общата картина на световната история от гледна точка на развитието на Божието дело.

А тя ми изглежда такава:

Господ Бог е изпратил в света Спасителя, Който с действието на Светия Дух е въздигнал [падналото] човечество към спасение. Силата на Божията благодат е била дадена на човечеството, та [чрез нея] то да съзижда от себе си Църквата, Невестата Христова, в която трябва да се съединят с Христа в определения за това срок всички, желаещи да се спасят.

От своя страна силите на злото (древната змия), отстоявайки своето господство, са се напрягали да воюват срещу Бога в същата тази човешка среда. За целта те са замислили някаква тайна на беззаконието (2 Сол. 2:7), която е влязла в действие още от апостолско време.

И ето, сред човечеството се води борба между доброто и злото. Тя представлява разгръщащ се процес, чиито отделни периоди са посочени в Откровението, но продължителността на тези периоди, а оттук и цялостният срок на живота на света, не са посочени. Според мен тези срокове изобщо не са назначавани от Бога в смисъл на нещо неизбежно, насилствено, а само са предопределени (в смисъл предвидени бележка на преводача) по силата на Божието всезнание (всеведение).

Да си припомним учението на св. апостол Павел за предопределението. Господ е предопределил всичко, но само в смисъл, че Той, като всезнаещ, онова, което е предузнал, него е и предопределил (срв. Рим. 8:29).

Обикновеният разум, който притежават хората и в още по-голяма степен ангелите и демоните, може да предвиди само това, което е логичен извод от състоянието на нещата и от съотношението на силите. Но когато става дума за действия на свободната воля, тук логиката не може да предвиди нищо. По тази причина сатаната не знае дали ще успее да погуби изкушавания от него светец. Ако сатаната със сигурност знаеше, че няма да успее в своите усилия, той вероятно не би си губил напразно силите. Но той не може да знае това. Той само вижда, че според състоянието на душевните си сили този човек може да падне и дори понякога му се струва, че непременно ще падне. Но изкушаваният има пориви на свободната си воля, която може да се насочи към доброто или към злото. Действията на тези пориви сатаната изобщо не е способен да предвиди. Само Божественият Разум знае всичко това, но не чрез логически умозаключения, а чрез пряко всезнание (всеведение) защото Той съзерцава самата картина на бъдещето, макар тя да е още ненарисувана…

Именно поради Своето всезнание Господ знае целия бъдещ ход на борбата между доброто и злото и въз основа на този ход предопределя спасението на едни и гибелта на други.

В световния ход на борбата между доброто и злото е отредена огромна роля на свободата на човека да избира доброто или злото. От тази свобода зависят успехът и на едното, и на другото, оттук продължителността на един или друг стадий в борбата, и в резултат на всичко цялостният срок на световното развитие.

Св. апостол Павел говори на солуняните, че денят Господен не ще настъпи, докато първом не дойде отстъплението и не се открие човекът на греха, синът на погибелта (антихристът), чието явяване сега се задържа от нещо и който ще се яви щом това задържащо[4] бъде отнето изсред нас (2 Сол. 2:3-7 по славянския превод). Кога ще бъде отнето задържащото и ще се открие възможност тайната на беззаконието да вземе връх? Струва ми се, че това може да стане винаги. Още през апостолските времена идването на антихриста се е считало за възможно, но оттогава са минали 1900 години, а него все още го няма, макар частни “антихристи” противници на Христа, да е имало и преди деветнадесет века. Самият тайнозрител[5] е считал за вероятно вече да е дошло последното време. Но въпреки това последното време тогава не настъпило. Времената и сроковете са скрити и за самите ангели. Те не са били открити дори на Сина Човешки, доколкото Той е бил и човек (Марк 13:32). Струва ми се, че всичко се обяснява единствено с това, че в действителност сроковете зависят от усилието на свободната човешка воля към доброто или към злото. Волята на Господа е такава: да се спасят колкото се може повече хора, и може би стремежът на свободната човешка воля към Бога е тъкмо задържащото, което не позволява на антихриста да се появи. Съществува обяснение, че задържащото, това е действието на Светия Дух. Но действието на Светия Дух няма да се отнеме, докато у самия човек не се появи отстъпление от свободната му устременост към Бога.

Такова действие на свободната воля е могло да настъпи още в апостолските времена. Ако по Божието предведение се беше оказало, че да се спасят, да бъдат с Бога ще пожелаят само малцина вярващи от първоначалната Църква, то задържащото щеше да бъде отнето още тогава и краят на света щеше да последва незабавно. Действителният антихрист бързо би израснал от някой “частен” антихрист на онази епоха. Затова Спасителят и апостолите още тогава са предупреждавали християните да бъдат готови. Но самото това предупреждение е пораждало нови пориви на свободната воля към съзиждане на Тялото Христово (Църквата) и Господ, предвиждайки голямото множество хора, които ще пожелаят да се спасят, не е отнемал задържащото изсред тях.

Така е било по времето на апостолите, така е било и после, така ще бъде и всякога. Антихристът винаги е готов да се появи, стига само да го пуснат сред себе си самите хора. Сегашното време има много признаци за края на света и онези, които ни предупреждават: “Деца, последни времена са”, имат морално право… Нашите времена са наистина последни, но са такива поради своя характер, поради засилването на силите на злото и поради отслабването на стремежа на хората към Бога. А дали хронологически тези времена са наистина последни? Мисля, че ние не можем да знаем това. Според мен, ако свободната воля на хората, макар и поразена от гнусния вид на мерзостта на запустението, отново се възправи и се устреми към Бога, то антихристът, даже да е съвсем готов да влезе в нашите врати, пак ще бъде отхвърлен в своята бездна, докато настъпят по-благоприятни за него условия.

И тъй, мисля, че срокове изобщо не са положени. Сроковете зависят от нас, хората, от свободната ни склонност към доброто или към злото, към Бога или към сатаната.

Три фактора определят продължителността на всеки период от световната история и на нейния краен предел във времето. Два от тях са непроменливи, а третият е изменчив. Сатаната всеки миг се сили да завладее света и за целта винаги има подготвен антихрист. Другият фактор спасителната Божия благодат, независимо от времената, всякога е готова да ни защити. По цели и стремежи тези две сили[6] са напълно противоположни, но и двете са постоянни в непрекъснатостта на усилията си за постигане на своите цели и стремежи. Но съществува и трети фактор, самият човек. Усилието на неговата свободна воля да търси Бога или сатаната е променлива величина. Но тъкмо действието на тази воля решава въпроса за сроковете на времената. Усилието и действието на свободната човешка воля са предварително известни на Господа Бога и в този смисъл и Божественото действие на благодатта, и допускането на злото са предопределени. Но всичко това е предузнато и предопределено винаги с отчитане на свободната човешка воля, която Господ не насилва в никаква посока.

Струва ми се, че точно това обстоятелство зависимостта на историческите срокове от самите нас е причината тези срокове да не са ни открити. Знанието за тях би свързвало нашата свободна воля с различни съображения: “още не е близо” или “все едно нищо не може да се направи”. Освен това е необходимо нашето действие или бездействие да се определя не от подобни съображения, а от свободното ни търсене на доброто или злото, от свободното ни желание да бъдем с Бога или обратното със сатаната.

От тази гледна точка християнинът трябва не да изчислява историческите срокове, а да преценява духовно-нравствената зрялост на доброто и злото в света и да отчита действителното негово състояние, за да се бори за доброто срещу злото и да съзижда делото Божие. В този смисъл наистина е нужно и полезно да различаваме личбите на времената (Матей 16:3). И, струва ми се, само с тази цел те са ни посочени от Спасителя. В такъв дух и Откровението казва: Блажен е, който пази пророчествените думи на тая книга (Откровение 22:7).

______________________

*Източник http://pravoslavie.domainbg.com. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Оберлен, Карл Август (1824-1864), немски протестантски богослов. От 1849 година преподавал в Тюбингенския университет, а от 1851 година до края на живота си бил професор по богословие в Базел. Отначало се намирал под влиянието на идеите на Хегел и тюбингенската школа, а в последните години от живота си се увлякъл от апокалиптически мистицизъм, израз на който станала книгата му “Пророк Даниил и Откровението на св. Иоан” (изд. 1854, преведена на руски през 1882 година) – бележка на преводача

[2]. Полковник Бейнинген – адвентист от началото на ХХ век, който изнасял в Петербург беседи на тема “Идването на Спасителя през 1932-1933 година.”

[3]. Тук Лев Тихомиров говори за очакванията в предреволюционното време, в началото на ХХ век – бележка на преводача.

[4]. В много от светоотеческите тълкувания под задържащото се разбира законната власт на императора самодържец, който със своя авторитет и сила бди над порядъка в обществото и удържа развитието на злото в него.

[5]. Така е прието да се нарича св. апостол и евангелист Иоан Богослов, който е записал в книгата “Откровение” тайнствените пророчества за съдбата на Църквата и света – бележка на преводача.

[6]. Разбира се, по същество не е допустимо каквото и да е сравнение между Бога Творец и Неговата нетварна благодат, от една страна, и сатаната паднала твар, от друга. Очевидно авторът допуска такова сравнение само в рамките на един специфично философски поход към разглеждане на проблема. Известно е, че в по-късно издание на своята статия Лев Тихомиров е направил бележка в този смисъл, но за съжаление не разполагаме с точния ѝ текст – бележка на преводача.

Първо изображение – авторът, Лев Тихомиров. Второ изображение – второто пришествие на Господ Иисус Христос. Източник на двете изображения http://www.yandex.ru.

Миналото, настоящето и бъдещето на човечеството според Библията*

Публикувано на 16.12.201227.02.2026 от Dragan Bachev

Това, което всеки трябва да знае за края на света

Проф. д-р Дечко Свиленов

Уважаеми дами и господа,

През 2000-та година огромна част от човечеството възпоменава една Личност, Която промени неговата съдба. Появата на Иисус Христос е най-забележителното събитие в историята на света, което може да се сравни само с появата на човека на Земята.

Преди две хилядолетия дойде на Земята Един, Който се роди не според биологичните закони на живота. Неговото идване беше предсказано хилядолетия преди това. Светът Го очакваше.

Живя в бедност и честен труд. Сродниците Му бяха обикновени хора от народа. Иисус никога нищо не написа на книга, но за Него са написани повече книги, отколкото за когото и да било другиго в човешката история. Думите, които Христос изговори, са запазени през столетията като най-съвършени завещания на човечеството. И днес те са още живи и действени, превеждат се и се разпространяват на повече от 4000 езици, наречия и диалекти по цял свят.Тази Личност не основа училище, но Неговите последователи през изминалите две хилядолетия и днес наброяват милиарди. Христос не беше архитект, но в Негова чест са изградени най-величествени сгради; не беше музикант, но е вдъхновявал велики композитори; не беше лекар, но лекуваше всякакви болести; не беше художник, но най-великите творби на изкуството са свързани с Неговия живот и Неговото дело. Не беше генерал, но Неговите воини наброяват милиони. С Него животът на човечеството се раздели на две: преди Христа и след Христа.

Мощни са свидетелствата за величието и неповторимостта на Неговата личност и на Неговата мисия.Мнозина днес приемат Христос като велик социален реформатор. И това е така. Спомнете си какъв е бил човешкият род преди Христа и без Христа. Нему човечеството дължи премахване на робството и възстановяване достойнството на жената. Помислете само какво е било и все още е положението на жената в другите религии и обществено-политически системи. Нищо повече от един инструмент за биологична репродукция на хомосапиенс. А да не говорим за нравствената и семейна сфера, където жената е само обект на консумация. Но дойде Един, Който каза: „Няма мъжки пол, ни женски… Вие всички братя сте помежду си.“ Положението на жената днес е друго само поради християнското разбиране за живота. При създаденото демократизиране на обществените нрави отношението към жената в обществото е мерило за културата и просперитета на една страна.

И най-безпристрастният е принуден да признае, че науката и законодателството, религията и изкуството, историята и философията, както и останалите клонове на човешката цивилизация – всички единогласно свидетелстват за огромното влияние, което Христос е упражнявал и упражнява върху света. Християнството донесе милосърдието и братолюбието на Земята. Червеният кръст е мощна благотворителна и хуманна организация, създадена от личности, пропити с Духа и учението на Иисус Христос и носеща християнска емблема. Този Христос завеща златното правило на човешките взаимоотношения: Както искате да постъпват с вас човеците, така и вие постъпвайте с тях.“ И още: „Ако врагът ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, дай му да пие.“А какво стори Христос с учението си за нашата малка страна? Какво дължим ние като нация на християнството? Припомнете си само някои имена като светите братя Кирил и Методий, св. Климент Охридски, Дякон Васил Левски и много други, които със своите дарби и призвание допринесоха немалко за утвърждаването на нашата нация.

Защо всичко това е така? Защо Христос е ключовата и най-важна личност в човешката история? Сам Той дава отговор на този въпрос, казвайки: „Аз съм Пътят, и Истината, и Животът.“ В тези думи са концентрирани същността, учението, мисията и спасителното дело на Богочовека Христос.Единственият източник, от който човек може да получи пълна, точна и правилна информация в това отношение, е Библията. Ето защо в настоящата лекция ще акцентираме на три основни неща, а именно: Иисус Христос, Библията и човечеството. Това ме задължава да отделя особено внимание на Библията като свързващо звено между юбилея от рождението на Христос, от една страна, и информацията, която Библията дава по настоящата тема, от друга. Темата на спасителното дело на Христос е основната цел в съдържанието на тази Книга: Христос трябваше да дойде – Христос дойде – Христос ще дойде отново. Ето най-великото послание, което човечеството е получило и което определя неговата съдба, както и съдбата на отделния човек. Но дали това послание на Бога към човеците, тоест Библията, е достатъчно благонадежден източник на информацията, която тя дава? Дали имаме достатъчно основания да приемем всичко, написано в Библията, за истина? Нашата тема ни задължава да вземем отношение накратко по този въпрос.

Библията и достоверността на нейната информация

По принцип човек идва до идеята за Бога по два начина: или чрез своите представи за Бога, или чрез откровението на Самия Бог. Като резултат от първия подход са безбройните големи или по-малки религии, секти, окултни течения и т. н., основаващи се на стремежа на човека със собствени усилия да достигне до познание за Бога. Откровението на Бога е вторият и единствено правилен начин за получаване на истинско богопознание. Именно в това лично откровение се състои огромната разлика между християнската вяра и всички останали религии.Древногръцкият философ Аристотел пишел два вида книги: едни за широката маса, а други за доверените си ученици. Така и Бог е издал два вида творби: Творението – Природата, която се чете от всички, и Библията, която е предназначена за тези, които търсят Бога, намират Го и вярват в Него.

Има нещо поразително в тази прастара книга. Писана е в продължение на 1600 години. Състои се от отделни книги, чиито съставители са повече от 50 души с различна националност, професия, възраст, образование, социално положение. Тези хора не са се познавали един друг. Писана е на различни места и на различни езици. Библията разглежда една-единствена тема и подчинена на нея множество по-малки теми. Основната тема е: Божият план за спасението на човечеството чрез една-единствена личност – Иисус Христос. А ето и някои уникални черти на тази книга: най-превежданата книга в света – досега е преведена на повече от 4000 езици, наречия и диалекти, включително и на Брайл; най-тиражираната книга в света – всяка година от Библията или отделни книги от нея се тиражират около 60 милиона екземпляра; бестселър за всички времена; най-разпространената книга в света – достигнала до голяма част от населението на Земята; книга, надживяла вековете – известно е от статистиката, че само 5 % от книгите надживяват седмата си година. Библията остава вечно; Библията не противоречи на науката; Библията е основа на човешката култура. Библията променя личността и оттук води до промяна на социалния и морален облик на човечеството.Един атеист посетил преди години Фиджийските острови и казал на главатаря на туземците: „Вие сте велик главатар, но съжалявам, че сте послушали мисионерите и сте станали християни.“ Старият вожд посочил един голям камък и спокойно отговорил: „Преди мисионерите да ни донесат Библията, на онзи камък разбивахме главите на човешките си жертви и печехме телата им за нашите пиршества. Ако не беше тази книга, която ни е обърнала от диваци в християни, Вие никога нямаше да излезете от това място; ако не беше Евангелието, което Вие презирате, щяхте да бъдете убит и изяден. Библията е могъщо оръжие срещу злото във всичките му форми.“

Един баща подарил на сина си Библия и написал следното посвещение: „Синко, или тази книга ще те държи далеч от греха, или грехът ще те държи далеч от тази книга.“ Такава е и причината тази книга да бъде най-преследваната, но и най-обичаната, най-критикуваната, но и най-възхваляваната. Библията има потенциала за абсолютна пълнота, безпогрешност и актуалност и за единствената книга с божествен произход, а информацията ѝ е напълно достатъчна предвид целта, която си е поставила. Библията съдържа лесноразбираеми, но същевременно и неразбираеми от човека истини. В разговор с писателя Марк Твен един критик казал, че е обезпокоен от много неща в Библията. Писателят отговорил: „Господине мой, и аз съм обезпокоен, но от онези места в Библията, които много добре разбирам.“

Библията и науката

Днес ние живеем във века на науката и техниката, на информатиката и компютъризацията, във време, когато науката прави гигантски крачки във всички нейни клонове. Човек е в състояние да проникне в дълбините на молекулярния микрокосмос, на генетичната информация и чрез методите на генното инженерство да контролира избирателно развитието на даден вид.Ето защо имаме пълното право да попитаме дали информацията, която получаваме от Библията, не противоречи на данните на точната наука, дали науката не отрича Библията. Ние вярваме на науката, доверяваме ѝ се и затова я използваме като критерий за достоверност. Естествено е малко просветените, предубедените, както и едностранно образованите хора да виждат непреодолими противоречия между Библията и науката. Фанатичната вяра и сляпото неверие са еднаква опасност по пътя към истината. За да отговорим на въпроса относно достоверността на библейската информация в светлината на науката, трябва да съпоставим тази информация с данните, които науката има. Разбира се, това е обект на друга лекция, но тук бих споменал само някои факти: научните изследвания в областта на археологията, историята, географията, астрономията, геофизиката, информатиката, медицината и т. н. показаха, че различни библейски събития (Всемирният потоп, египетското робство, най-дългият ден, разрушението на Иерусалим, древни градове и отминали цивилизации – Вавилон, Тир, Содом, Гомор), геофизически описания (формата и структурата на Земята) – всички те напълно съвпадат с данните на съвременната наука. Този библейски информационен материал може да бъде документиран и проверен.Съгласно елементарната логика, щом науката доказва чрез своите методи на изследване информацията, която Библията дава, това означава, че тази информация е вярна. Това означава, че аз мога да се доверя на това, което чета в Библията. А като вземем предвид и казаното по-горе относно Библията, като уникална, единствена по рода си и несравнима с никоя друга книга, можем да разберем уважението, преклонението и обичта, която велики люде имат към Библията. Цитирам извадки от биографията на един голям учен: „Беше прекрасен октомврийски ден на 1890 година. В бързия влак от Лион за Париж пътуваха двама души – белобрад старец на около 65 години и г-н Гастон Леру – 25-годишен младеж, заминаващ на специализация в института на прочутия проф. Луи Пастьор. Завърза се разговор между двамата: „Радвам се за Вас, ученолюбиви господине. Науката която искате да специализирате, е повече от интересна. Тя ще Ви достави много случаи да се убедите в чудната премъдрост на Твореца. Вие сигурно сте религиозен човек.“ Като го погледна пренебрежително, младият човек отговори: „Религиозен ли? Не. Струва ми се, че науката върши работата си и без Бога.“ Неприятно изненадан, старецът отговори с подобаващо уважение: „За себе си Вие сте прав. И не са малко интелектуалците като Вас, които мислят така. Но науката, драги господине, истинската наука… “ Тук младежът го прекъсна гневно с думите: „Не съм съгласен с Вас. Вашата наука отдавна си е изпяла песента… Днешната наука е друга. Днес ние буквално летим напред, без да имаме каквато и да била нужда от Бога или тем подобни предразсъдъци.“ Старецът разбра, че е безполезно да разговаря с този млад учен, въздъхна, извади от чантата си малка Библия, отвори я, благоговейно се помоли и се задълбочи в четене. При раздялата на парижката гара старецът подаде на младия човек визитната си картичка с думите: „Когато постъпите в института, драги господине, обадете ми се. Въпреки разликата в нашите схващания, може да ви бъда полезен с нещо.“ На визитната картичка младежът прочете: проф. Луи Пастьор.И не само Пастьор – този велик благодетел на човечеството, но и много, много други представители на науката и човешкия прогрес в миналото и днес са били и са вярващи хора с голяма обич към словото на Бога – Библията. Време и място не ще ми стигнат да спомена имената на тази плеяда от създатели и защитници на световната мъдрост, които с любов и смирение умееха да четат двете велики творби на Бога – Неговото Творение – Природата и Неговото Откровение – Библията. Челните представители на науката са благоговеели пред Твореца. Да споменем само четирима от най-великите учени на XX век, на които днешната цивилизация дължи твърде много: бащата на ядрената физика – Алберт Айнщайн, великия физиолог Ив. П. Павлов, създателя на квантовата теория – Макс Планк, най-видния авторитет в изследването на космическите лъчи – Роберт Миликан. Всички те имаха дълбока вяра в Твореца и осъзнаваха обикновената и проста истина: „Науката е човешка дейност за разбиране на Творението и тя търси отговор на въпроса „КАК“. А вярата е дар Божий, чрез който разбираме същността и свойствата на Твореца и тя дава отговор на въпроса „ЗАЩО“. Вярата и науката според създателите на човешкия прогрес са неделими и са две необходими страни на нашето битие. Ще завърша тези размишления с думите на един друг велик представител на естествените науки – Петер Бам: „Библията учи, че човек живее във време, което започва от сътворението и завършва с Последния Божий Съд. И вярата в тази истина за много хилядолетия е била извор на утеха и надежда за човечеството. Някои днешни учени твърдят обаче, че човек живее във време, което започва с маймуната и завършва с атомната война. И това убеждение е извор на неизмеримо отчаяние за мнозина днес.“

Немският писател Гьоте допълва: „Мерилото за живота и силата на един народ ще бъде винаги в неговото отношение към Библията.“

Мисля, че казаното дотук е достатъчно убедително основание за положителен и дефинитивен отговор на въпроса относно достоверността на библейската информация.

Но това не е всичко! Библията притежава и друг изключително мощен аргумент, доказващ по неоспорим начин правотата на написаното в нея:

Библейските пророчества

Те са един феномен, който в подобен вид не се среща в никоя друга свещена книга на останалите религии. Пред този факт и най-върлият критик на Библията онемява, след като вижда, че това, което е казано от Божиите мъже преди столетия или хилядолетия, се реализира в най-големи детайли според времето, за което то е предречено. Изпълнените пророчества – това са исторически събития, написани дълго време, преди действително да са се случили. Този вид доказателства се срещат единствено в Библията и могат да се обяснят салдо чрез божествено вдъхновение. Бог – Създателят на времето, е вън от времето. Той контролира бъдещето и знае бъдещето. Пророчествата в Библията имат за обект точно определени места, точно определени личности и събития. Чрез методите на науката и човешкия опит може да се провери изпълнението на тези пророчества. А убедеността в тяхната истинност е най-сигурният белег, най-сигурната гаранция, че и тези пророчества за бъдещето на човечеството, които още не са се изпълнили, положително ще се изпълнят, когато дойде времето им.

Това е един от фундаментите, върху който ще градим нашите размишления относно миналото, настоящето и особено бъдещето на човека и човечеството според Библията. Ще спомена само някои основни, ключови личности и събития от развитието на човечеството, за които Библията свидетелства или предсказва тяхното съществуване, а науката и житейският опит доказват тяхната истинност и изпълнение:

Библията говори, че Вселената, животът и човекът имат свой Творец и в това творение цари закономерност, хармония, целесъобразност; това творение е един завършен процес и се развива само в законовите рамки на микроеволюцията. Тази библейска постановка се потвърждава напълно от науката. Ето някои от доказателствата: Законът за съхранение на масата и енергията както и Вторият закон на термодинамиката, Законът за причинно-следствените връзки, Законът за неизменчивостта на генетичния код, Законите на информатиката и програмирането. Еволюционната теория и теорията за самосътворението противоречат на гореспоменатите закони на науката.

Библията говори за един най-голям катаклизъм в човешката история – отделянето на човека от неговия Творец, което има отношение към съдбата на отделния човек и цялото човечество. Хилядолетната история потвърждава категорично последствията на това разделение, а и днес е виден отпечатъкът на непослушанието на първата човешка двойка: омраза, беззаконие, жестокосърдечие, насилие, терор, войни, масови изтребления, прелюбодейство, корупция, богохулство и така нататък. Корена на всичко това трябва да търсим в 3 глава на първата книга на Библията.

Библията говори за идването на една Личност, Която ще предложи на човека съвършен план за завръщането му в Изгубения Рай. Това беше Сам Бог, Който в лицето на Богочовека Христос трябваше да дойде… и Той дойде. Неговото идване беше предсказано в Библията хилядолетия, преди то да се осъществи. Ето някои от пророчествата в това отношение: Христос ще се роди във Витлеем (пророк Михей, 710 година пр. Хр.); Христос ще се роди от девица (пророк Исаия, 730 година пр. Хр.). От особено значение са двете велики пророчески глави, описващи Неговите страдания, кръстна смърт и възкресение – 20-ия Давидов псалом (1000 година пр. Хр.) и знаменитата 53-та глава на пророк Исаия. Идването на Спасителя и историческото описание на Неговия живот и обществено служение потвърдиха напълно изпълнението на тези и на близо още 300 пророчества, изпълнени след идването на Месията.

В Библията намираме немалко пророчества относно съдбата на големи цветущи градове, велики народи и цели цивилизации. Ще спомена само някои от тези пророчества:

Ниневия – съгласно предсказанието на пророк Наум (700 година пр. Хр.) този огромен град ще бъде разрушен и никога вече възстановен. Пророчеството се изпълнява буквално в 606 година пр. Хр., когато мидийците разрушават и опустошават града. След това той не е изграден отново.

Вавилон – съгласно пророчествата на пророк Исаия (730 година пр. Хр.) и пророк Иеремия (650 година пр. Хр.) градът ще бъде разрушен и никога повече няма да бъде населен, ще се превърне в блатисто място. Столетие по-късно мидийци и перси разрушават Вавилон, който повече не е възстановен. Днес представлява едно блато.

Иерусалим – предсказание на Иисус Христос (Матея 24:2): разрушение на града, камък на камък от храма няма да остане. 70 години след Христа римската войска под предводителството на Тит разрушава града. При търсене на разтопеното от пожара злато от купола на храма всеки един камък е бил разместван.

Това са само три примера на известни градове в древността, чиято съдба е предречена от Библията и потвърдена от историята. Такива градове се споменават още на много места в Библията: Мемфис, Аскалон, Газа, Ветил, Самария, Иерихон, Капернаум, Содом, Гомор и др.

Много, някога велики нации, са били обект на библейски пророчества.

Идумея – силна нация със столица Петра. Иезекиил и Иеремия предсказват залязването ѝ. Историята днес е установила, че няколко столетия по-късно пророчеството се е изпълнило. Едомитите като народ отдавна са забравени.

Филистимската нация – предсказана ѝ е подобна присъда чрез пророците Софоний и Амос. Днес тяхната земя е част от държавата Израел.

Книгата на пророк Даниил съдържа едни от най-удивителните пророчества в Библията. В глави 2, 7, 8 и 11 се предсказва цялата история на света от времето на Навуходоносор, живял преди 2600 години, до края. Развитието на Вавилония, Мидо-Персия, Византия, Египет, Сирия и Рим е описано в такова богатство на подробности, че никой, запознат с фактите на древната история, не би могъл да се съмнява за кои събития и империи става въпрос. Прецизността на описанието е дало основание на критично настроени да считат, че всички тези пророчества са написани след историческото изпълнение на събитията. Науката доказва, че книгата на пророк Даниил е напълно автентична както по отношение на автора, така и по отношение на времето на нейното написване. След малко ще се спрем отново на това пророчество, тъй като има връзка с белезите на настоящето и бъдещето на света.

Еврейският народ – безспорно от всички древни нации той заема централно място в библейските пророчества. Съдбата на Израел е била предсказана още от Моисей (Второзаконие 28 и 30), Иезекиил (36) и от Самия Христос (Лука 21). Многократно е предсказвано благосъстоянието на този народ, неговите повтарящи се страдания и наказания и накрая разпръсването му по цял свят между всички народи. „И ще ги предам за озлобление и за тежко страдание във всички земни царства“ е казал Бог чрез пророк Иеремия за Израел 670 години преди започване на диаспората. По този начин се изпълни собствената присъда на цял един народ: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата си“ (Матея 27:25). Достатъчно е да видим „Списъкът на Шиндлер“, за да дешифрираме буквалното изпълнение на пророчеството с цената на 6 милиона евреи само през Втората световна война.

На много места в Словото Божие ние срещаме пророчества, че еврейският народ ще бъде възстановен като нация и „ще се завърне отново в земята, която Господ му е дал“ (Осия 3, Иоил 2, Софония 1:14, 2:20, Захарий 8 и особено Иезекиил 11, 28, 30, 34, 36, 39). Един народ, който по Божие повеление почти 2000 години е живял разпръснат из целия свят без собствена държава, мразен, преследван и подиграван, от 1948 година съществува отново като държава в своята собствена историческа страна. Няма подобен пример в цялата човешка история! Отделям особено внимание на тази част от библейската есхатология (науката за бъдещето на света), защото този народ е избран от Бога да играе ключова роля в историята на човечеството, особено във времето, когато Господ Иисус Христос ще дойде отново. Ето, че вече стигаме тематично и до последната част на нашата лекция:

Събитията, характеризиращи Второто идване (Второто пришествие) на Христос

Това е един от фундаменталните въпроси в Божия план за спасението на човечеството, един въпрос, който е вълнувал не само днешното и вчерашното поколение. Още преди 2000 години апостолите питат Своя Учител: „Кажи ни кога ще бъде това и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света?“ (Матея 24:3). В отговор Христос не назова година, ден или час, но в забележителната 24 глава на Евангелието от Матей, както и чрез други Свои апостоли и евангелисти (Лука, Петър, Павел) и особено чрез Своя ученик, евангелист и пророк св. Иоан Богослов, Христос показва белезите, по които можем да познаем Великия ден на идването на Господ Иисус.

Библията повдига завесата на неизвестността и разкрива пред нас неизбежните събития, които ни очакват съгласно нейните пророчества. От Битие до Откровение тя е изпълнена с описания на събития, които предстои да се изпълнят във връзка с Второто идване на Господ Иисус Христос и свършека на света. Това откровение е централната тема в спасителния план на Бога, представен в Словото Божие. Някои изследователи на Библията са доказали, че на всички 30 стиха един говори по тази тема, а на едно споменаване на първото идване на Иисус, съответстват осем за Второто. Общият брой на местата, в които присъства тази тема, е 318. В Стария завет това е темата за пророческите книги, а в Новия завет цели книги и глави са посветени на нея. Всичко това идва да ни покаже, че както предсказаното преди хилядолетия рождение и спасително дело на Христа се изпълни буквално преди 2000 години, така ще се изпълни и абсолютно всичко, предсказано от Библията за Второто пришествие на Божия Син и свършека на света.

Библията заявява: „Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.“ (Деяния на апостолите 1:11). Това е едно от най-великите послания и Божии обещания, както и най-вълнуващата истина, която може да даде надежда на човека в едно време на несигурност и мрачен песимизъм. Естествено въпросът на въпросите, на който всеки очаква верен отговор, е: „Кога ще стане всичко това?“ Едва ли някой сериозно мислещ и познаващ Библията християнин би си позволил да прави предположения за точното време на Второто пришествие и свършека на света. Защото добре знаем какво е казал Сам Христос по този въпрос на Своите апостоли, а чрез тях – на всички нас: „Не се пада вам да знаете времената или годините, които Господ е положил в Своя власт.“(Деяния на апостолите 1:8). Но Христос не остави Своите последователи в неведение по този така важенвъпрос за всеки отделен човек и за цялото човечество. В Библията се говори за събития и явления – т.нар. „белези на последното време“,които ще предшестват „идването на Господния ден“. Ще споменем някои от тези белези:

1.Иисус говори, че ще настъпят усилени времена – време на войни, бунтове, епидемии, глад, земетресения, беззаконие, жестокосърдечие, криминалност, убийства, морален упадък, клеветничество, лъжа, безлюбие, порнография, перверзни, аборти, анархия, насилие, терор, мафия, властолюбив, корупция. Ние виждаме, че през последните няколко десетилетия всички тези природни и социални явления завладяват лавинообразно света и се приемат едва ли не като задължителен феномен на нашето ежедневие.

2.Вторият важен белег засяга духовната сфера на човешкото битие: ще се появят лъжливи учения и лъжеучители. които изопачават библейското Христово учение. Също така ще нарасне омразата към Христовите последователи и ще има гонение на християните на много места по света. Както никога преди, днес ние сме свидетели на една многолика и мощна изява на тази „религиозна съблазън“. Тя се изразява в младежки секти, култове, богохулство, богослужения на сатаната, магии, астрология, спиритизъм, гадателство, хороскопи, самозвани духовни водачи и т. н.: „Да няма сред теб някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, нито един прорицател, окултист, гадател или магьосник, никакъв чародей, запитвач на зли духове, врач или човек, който извиква духове на мъртви; защото всеки, който прави тези дела, е омразен на Господа и поради тези мерзости Господ, твоят Бог, изгонва тези народи пред теб. Съвършен да бъдеш пред Господа, твоя Бог.“ (Второзаконие 18:10-13).

И всичко това в модерния, просветен и проспериращ Запад, откъдето след промените преди единадесет години тази духовна вълна се докосна и до Източна Европа, включително и до нашата страна.

3.Ние споменахме вече за важното значение на еврейския народ в историята на човечеството. Възстановяването на държавата Израел е не само съдбовен момент в историята на този народ, но и един от най-показателните, най-силните и най-сигурни белези за предстоящото Второ пришествие и свършека на света. Бог чрез Своя пророк съвсем ясно още преди повече от 2500 години определя времето, когато това ще стане. Той казва: „Аз ще взема Израилевите синове измежду народите, между които се намират, ще ги събера отвред и ще ги доведа в тяхната земя… В последните дни ще дойдеш в земя… на Израилевите планини, които бяха дълго време запустели… Това ще бъде в последните дни и Аз ще те доведа в Моята земя.“(Иезекиил 37 и 38).

От 1948 година светът наблюдава несравнима по размерите си репатрация на евреи от цял свят във възстановената тяхна държава. За близо 20 години Израел се наложи като една от водещите политически и икономически сили в Близкия изток и превърна своята страна от пустиня в плодородна градина – точно така, както и Библията предрече.

4.Въздигането на Русия като световна военна суперсила е също едно от пророчествата в Библията (Иезекиил 38), отнасящо се за последното време. И днес все още Западът следи с особено внимание „сибирската мечка“, която според пророка в последните дни ще излезе от скривалището си, за да премери сили с „Лъва на Юда“.

5.В книгата на пророк Даниил (12:4) се предсказва, че в последните дни ще се наблюдава голямо нарастване на познанието. Днес виждаме, че знанието се е увеличило толкова много, че с право XX век бе наречен „век на информацията и комуникацията“. През последните 100 години човекът изобрети автомобили, самолети, ракети, телефони, телевизори, компютри, Интернет. Тази експлозия на знание е действително зашеметяваща. В цялата записана човешка история не е имало друго време, в което събитията да се развиват с такава скорост и откритията да следват едно след друго с такива темпове.

6.Пророчеството на св. апостол Петър (2 Петрово 3:10-12) относно последното време и идването на Господа с право се тълкува за времето на водородната и атомната бомба с техните невероятни възможности за унищожение. Това превърна иронията на скептика в респект от предсказанията на Библията.

7.Откровение 13:16-17 пророкува, че преди Второто пришествие ще се установи безкасово общество, при което всеки човек ще има номер, чрез който ще купува и продава. Днес близо 80 % от всички финансови операции на различни нива се осъществяват по електронен път.

8.Пророк Даниил (7) и св. Иоан Богослов предсказват, че преди Второто идване на Христос ще бъде възстановена Римската империя. Богослови виждат в това връзка с Европейската икономическа общност, която беше основана и подписана от редица европейски държави в Рим. Постепенното премахване на границите между западните държави и налагащата се единна европейска валута също са указание в това направление.

9.В последната книга на Библията Откровение (13:3-8) се говори за възникване на световно правителство, което ще бъде установено в последните дни. Създаването на ООН и свързаните с нея военни и икономически структури, както и нарастващата концентрационна тенденция между икономически водещите сили в света, насочват отново вниманието ни към това.

10.Христос казва: „И ще бъде проповядвано това Евангелие на Царството по цялата Вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.“ (Матея 24:14; Лука 24:47; Деяния на апостолите 1:8). С основание можем да кажем, че предишното столетие, освен че беше век на техническия прогрес и електронизацията, също бе и век на християнското мисионерство. Почти няма кътче на земното кълбо, където да не е проникнало Христовото благовестие. Естествено е, че комуникационните възможности днес го правят възможно. Това е един от най-убедителните и показателни белези, че Христос скоро ще се върне.

Разгледахме някои от събитията и явленията, които Библията определя като „белези на последното време“, белези, по които можем да разпознаем наближаващия ден на Второто идване на Христос. Но всички тези белези не са краят. Библията учи, че те са краят на едно велико начало (Матея 24:8) – начало на болки, за онези, които са чули за Христа, но не са повярвали в Него, и начало за радост на вярващите в Него, които Той ще вземе при Себе Си.

Ще представя в съвсем схематичен вид библейското учение за тези събития.

Библията учи относно свършека на света:

1.След като се изпълнят всички събития и явления, характерни като „белези на последното време”, Христос ще дойде на Земята. Според Новия Завет Неговото идване ще се осъществи в две части: Първата част Библията нарича грабване (Сол. 4:16-18), за което стана дума по-горе, а второто – просто Второ идване. Грабването ще е мигновен акт, който светът няма да забележи.

По време на Грабването ще настъпи най-великото разделение на народите, което светът някога е преживял: разделение между вярващи и невярващи. Първите (преобразените живи и възкръсналите мъртви) Божият Син ще вземе при Себе си в Небесата, а вторите ще останат на Земята.

2.След като Христос отнесе от земята „Своите Си“, на земята ще настъпи времето на „голямата скръб“,когато ще се установи единна световна монархическа система, начело на която ще застане Антихристьт, чийто отличителен белег ще бъде числото 666. Той ще бъде жесток световен диктатор и властта му ще продължи 7 години.

3.В края на този период ще настъпят унищожителни световни катаклизми (Матея 24:29), след което Христос ще дойде със Своите Си „в сила и слава голяма“. Във великата Армагедонска битка Той ще победи.

4.След тази победа, която някои тълкуватели означават като Трета световна война, на нашата земя ще настъпи Царството на Христос и Неговите Светии, известно в Библията като Милениум или 1000-годишно царство.

5.В края на Милениума ще настъпи Второто възкресение,отнасящо се до мъртвите, неповярвали в Христа, които ще бъдат поставени пред Съдията на Великия Бял Престол, където ще бъдат осъдени за вечна раздяла от своя Творец на мястото, което Библията нарича ад. Това ще бъде краят на сатаната и смъртта.

6.Земята и Небето ще бъдат преобразени чрез огън и Бог ще сътвори Ново Небе и Нова земя, на които вечно ще цари правда и мир.

Уважаеми приятели, с навлизането ни в новото хилядолетие се появяват немалко спекулации по тази тема. Трябва да знаем, че в Библията никъде не се говори за определен ден, месец или година, когато Христос отново ще дойде. В Библията обаче се казва, че това обезателно ще стане. Времето, което ни остава, може да е година, десет или сто, но може да е месец, седмица или ден. Ние трябва да знаем, че има една Личност, Която може да промени съдбата ни – това е Господ Иисус Христос. И още – че има една книга, която ни показва пътя за това – Библията.

Благодаря за вниманието!

_____________________________________________________________________

*Доклад, изнесен пред народни представители, общественици, интелектуалци, журналисти, бизнесмени, на 15 юни 2000 година. Докладът в съкратен вид е публикуван във вестник „Труд“ от 3 март 2001 година под заглавие: Антихристът – световен монарх за 7 години. Материалът е предоставен от автора.

Изображение: авторът професор соктор Дечко Свиленов. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-37K

Дъновизмът – прикрит сатанизъм*

Публикувано на 26.02.201223.08.2025 от Dragan Bachev

Иеромонах Висарион Зографски

Пълзящият сатанизъм

Вече няколко години българската общественост се опитва да въведе православно вероучение в училищата. Само че „българската общественост“ не е хомогенно понятие. Сред нас има хора, които искат децата им да изучават други религии и това е тяхно право. Но повечето българи искат поколенията да познават основата на вярата, която е запазила българското име! Как да докажем това ли? Достатъчно е да припомним, че според статистически проучвания от няколко години Българската православна църква има най-високото доверие на гражданите на Република България! През тези няколко години един ректор на най-уважавано висше учебно заведение изрази желание да премахне „религиозните символи“ на територията на това огнище на просветно знание, което на всичко отгоре носи името на св. Климент Охридски Чудотворец – създателят на първото такова училище у нас в далечния девети век!

Един министър на образованието пък заяви, че ще премахне „религиозните символи“ от всички български училища. Възпря го фактът, че кръстът, като религиозен символ, присъства в герба на нашата държава точно шест пъти, а този герб задължително се изобразява в дипломите на завършилите.

Примерите от подобно естество са много и няма защо да ги изброяваме. Не можем да очакваме действащите лица в тях да се засрамят. Цинизмът в цялата ситуация е в това, че докато с най-непочтени методи се блокира всякакъв опит Словото Божие да стига до тези деца, чиито родители желаят то да им се преподава, учебните заведения от най-висок калибър у нас преподават… дъновизъм и други форми на „езотеризма“. А езотеризмът, както и да се преподава, все е поклонение на рогатия враг на човешкото спасение!

През учебната 2011-2012 година Педагогическият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ предлага в бакалавърския курс на желаещите да следват така наречената специалност „неформално образование“ предмета „Езотерични системи за духовно развитие на личността“! Искат-не искат, студентите трябва да изслушат в продължение на шестдесет часа в подробности как се служи на сатаната, а след това трябва да се явят на изпит. Ако не го направят, няма да вземат диплома! Съгласен съм, че всеки може да учи това, което иска, но Софийският университет е държавен! Следователно неговите образователни норми по никакъв начин не могат да нарушават правата на православните граждани на нашата държава! Най-малкото, което би могло да се направи, е вярващите православни християни, следващи тази специалност, да могат да избират да изучават „Катехизис“, иначе казано – учението за православно духовно развитие на личността. Тази възможност не само не им се дава, но в рамките на същия курс, те трябва да изучават и изобретения от Петър Дънов танц „паневритмия“! След като изслушат „лекциите“ студентите трябва да направят задължителните упражнения, а накрая – да напишат и курсова работа[1]!

Както показва в книгата си за Петър Дънов иеромонах Висарион от светогорската света обител „Св. Георги-Зограф“, дъновизмът обмислено и упорито трови съзнание на подрастващите още от детската градина. Но това добре маскирано сатанистко движение също така организирано надава вой срещу всеки опит да се обсъжда възможността в училищата да се изучават основите на светото Православие.

По тази причина помолихме отец Висарион да ни разреши да публикуваме в настоящата брошура няколко откъса от неговата вече добре известна книга „Петър Дънов – анализ на едно лъжеучение.“

Руси Ст. Русев

Защо дъновизмът е сатанизъм?

Бог да просвети всички, които четат този малък, но православен труд, и те да се освободят от оковите на фалшивото, теософско-окултно „християнство“.

В наши дни, когато християнство и Църква са изложени на тънък или открит присмех, и когато се правят непрестанни опити за подмяна на основни духовни понятия, отново е настъпила необходимост от апология на истинското християнство.

Актуален е въпросът накъде отива, в духовен план, съвременното българско общество. Въпреки, че формално все още се самоопределяме като православни християни[2], все по-широко сред нашите съвременници се разпространява култът към екстрасенси, езотерици, контактьори, астролози, теософи, окултисти, магове, йоги, гурута, врачки, учители по рейки и псевдохристияни от рода на Петър Дънов и Ванга. За последните двама и досега се пишат хвалебни книги и статии, правят се телевизионни предавания и документални филми. Понастоящем Петър Дънов е считан за най-четеният (или поне най-издаваният) български автор – броят на книгите с негови беседи, издадени след 1990 година надхвърля петстотин, а публикациите за Ванга в последните десет години са повече от осемстотин, като част от тях са толкова истерични и духовно-опасни, че незабавно би трябвало да предизвикат съответната реакция.

Според Божието Слово, християнската вяра е веднъж завинаги предадена на хората и тя е неизменна (срв. Иуда 1:3). Следователно ние не трябва да очакваме нови учения и откровения от абсолютно никого (а това включва и „нашите“ Дънов и Ванга). Както казва св. апостол Павел, и ангел от небето да ни известява нещо по-различно от вече предаденото ни учение, анатема да бъде (вж. Галатяни 1:8)! А за това, че все по-малък ще става броят на истински вярващите в Божието Слово, сам Господ Иисус Христос ни предизвестява: „но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?“(Лука 18:8). И така, нека не се смущаваме нито от новите, все по-грандиозни „откровения“, чудеса и личби на лъжеучителите, нито от обвиненията на модерните „ню-ейдж“ хора, които обвиняват православните християни в закостенялост и фанатизъм. Всичко това е предречено от Бога, че ще стане, и ето, вече става.

Като помним думите на апостол Павел: „не участвайте в безплодните дела на мрака, напротив, изобличавайте ги“(Ефесяни 5:11), ние имаме за цел, въз основа на Православното учение, да покажем чрез достоверни факти истинската същност на многобройните лъжеучения на Дънов и на псевдодуховната дейност на Ванга и по този начин да спомогнем за разобличаването на все по-нарастващите духовни заблуди като теософия, езотерично „християнство“, окултизъм, контактьорство и екстрасенство. Тъй като, както вече споменахме, повечето съвременни хора имат неясни и често пъти изопачени представи за духовност, святост, и въобще – християнство, затова ще посочим истинските християнски критерии за духовност и святост, а освен обективно изследване на фактите относно Петър Дънов и Ванга, ще направим и богословска оценка къде се намират те двамата спрямо тези истински критерии. За да успеем успешно да разграничим истина от лъжа, въпросите ще бъдат разгледани в светлината на Богооткровеното православно християнско учение. Защото ние твърдо изповядваме, че Господ Иисус Христос е Пътят, и Истината, и Животът и никой не дохожда при Отца, освен чрез Него (вж. Иоан 14:6), а Църквата, която Той основа, е стълб и крепило на истината (1 Тимотей 3:15) и портите адови няма да ѝ надделеят (Матей 16:18).

Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година в село Хадърча (сега Николоевка), Варненско. Бил е трето дете в семейството на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева.

За свещеник Константин Дъновски (1830-1919) се знае, че е бил активен участник във възрожденските процеси и радетел за българска църковна независимост. След смъртта на гръцкия митрополит Порфирий в град Варна през 1864 година, той прекратил връзките си с гръцката митрополия, а на 17 февруари 1865 година в храма „Св. Архангел Михаил“ отслужил св. Литургия на славянски език, като вместо името на вселенския патриарх, поменал това на Иларион Макариополски.

След Освобождението отец Константин започнал редовно да служи в храма „Св. Архангел Михаил“ и следващите десет години прекарал в активно пастирско служение. През 1898 година бил пенсиониран поради старост, но останал да живее при този храм. Последната обществена изява на отец Константин била възложената му от българското правителство благотворителна акция в полза на населението в Македония по време на Балканската война (1912-1913). Макар и на преклонна възраст, той изпълнил това поръчение и раздал парични помощи на бедстващите българи в новоосвободените земи.

На 13 ноември 1919 година отец Константин починал на 89-годишна възраст в сан свещеноиконом и бил тържествено погребан в църковния двор на варненския храм „Св. Архангел Михаил“.

Даниил Ласков (+1922), редактор на „Църковен вестник“ и преподавател в Софийската семинария пише следното: „Поп Константин Дъновски, когото аз познавах лично, бе сам по себе си добър свещеник, но той е имал семейното нещастие на библейския първосвещеник Илий да бъде посрамен от лошото поведение на своите деца, които (…) минали в протестанството, въпреки молбите на бащата свещеник, който по тоя случай е имал не малко неприятности, както от своите енориаши, така и от своето духовно началство.“[3]

Петър Дънов е завършил основно училище в село Хадърча (Варненско), петокласна мъжка гимназия във Варна и американско протестантско (методистко) училище в Свищов (през 1886 година). Влияние от протестантството продължава да се чувства и през по-късни периоди от живота му, най-вече във враждебното му отношение към всякаква църковност. Бил е учител в село Хотанца (Русенско) за около една година, а през 1888 година 24-годишният Дънов заминава за САЩ и там започва да учи в протестантската (методистка) семинария в град Медисън (Ню Джърси), която завършва през 1892 година. От есента на 1892 година до юни 1893 година посещава занятията на теологическия факултет на университета в Бостън, където защитава дипломна работа на тема „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране“, а след това, отново за период от около една година, посещава и занятията в медицинския факултет в същия университет. През 1895 година Петър Дънов се завръща в България и живее във Варна, като отказва предложението да служи в методистката „църква“. През 1896 година издава първата си книга „Науката и възпитанието“, участва в създаването на читалище „Петко Рачев Славейков“ и е негов библиотекар, а през 1897 година става съучредител на „Общество за повдигане религиозния дух на българския народ“ (заедно с известният тогава теософ Григорий Миркович[4]). Същата година той издава брошура със заглавие „Хио-Ели-Мели-Месаил“, започва да изнася сказки и беседи и постепенно застава в центъра на общност с подчертано окултен характер, която в началото е наричана „синархическа верига“ (1906 година), а впоследствие – „Всемирно бяло братство“(1918 година)

Пред своите най-близки ученици той започва да се представя за тъждествен на Бога: „между Мене и Бога разлика няма да правиш“[5], „Съдбата на света минава през Мене“[6], „Моите крака мислят по-добре от вашите глави“[7], „Аз имам власт да възкресявам, да лекувам, да променям човешки съдби, да променям политически събития, и да направлявам съдбините на човечеството“[8] и други подобни. Съществуват стотици добре документирани Дънови претенции за божественост. Имало е спорове дали Дънов се е представял за Христос, и те се пораждат от това, че Дънов говори двусмислени неща по този въпрос, понякога дори сам си противоречи. Всъщност много от учениците му са считали Дънов за повече от Христос, а и в наши дни се появяват дъновистки писания, че Христос е Синът, а Дънов бил Отец! Ето и конкретен пример за подобно богохулство: „Днес дойде Отец. Дойде Бащата. Дойде в България. Бог дойде чрез Бащата чрез Всемировия Учител Беинса Дуно.“[9] Тези твърдения, недопустими за истински християнин, се основават на думи на самия Дънов, че е „Отец“.

Неслучайно в някои статии на Църковен вестник от 1922 година Дънов е наричан не само „лъжеучител“, но и „антихрист“[10].

През месец октомври 1898 година Дънов изнася във Варна беседата „Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско“. Това е и моментът, когато Дънов официално се представя за бъдещ „вожд“, призван да предаде на българите (а и не само на тях) новото окултно учение, че „вие (българите) скоро наближавате да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат един след друг в една нова област на горните върховни светове“[11]. Това призвание (въпреки някои нравствени изисквания за по-морален живот) като цяло носи окултно-екстатичен характер, като в него дори има наличие на открити заплахи към непокорните: „Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави…“[12], а накрая е подписано от Дънов като „Елохил, ангел на Завета Господен“.

Впоследствие Дънов открито ще започне да проповядва и за скоро идващата „шеста раса на Синовете Божии“[13]. Необходимо е още сега да поясним, че всички тези теософски словоизлияния за бъдещата духовна еволюция на хората открито противоречат на Божието Слово, което недвусмислено предсказва за една все по-голяма нравствена и религиозна деградация на човечеството (срв. 2 Тимотей 3:1-5 и Лука 18:8), която деградация логично ще доведе и до Второто Пришествие на Спасителя и Страшния Съд. Във връзка с Дънов и други теософи, нека си припомним, че Божието Слово предупреждава и за появата на множество лъжепророци и лъжехристи (вж. Матей 24:5-12).

От 1901 година до 1904 година Петър Дънов пътува по цяла България като изнася сказки, осъществява широки контакти, провежда френологични „изследвания“[14]. През 1904 година се установява в София, на ул. „Опълченска“ № 66. Там и на различни места изнася беседи в неделни, а после и в други дни от седмицата.

На 16 март 1914 година Петър Дънов произнася в София първата официално стенографирана неделна беседа „Ето Човека“, с която слага начало на сериите „Сила и живот“. В тях Дънов излага основните принципи на своето теософско-окултно учение, което нарича „новото учение на Всемирното бяло братство“.

През 1917-1918 година, по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна, заради това, че с беседите си разколебава бойния дух на войниците на фронта. Той остава във Варна до края на 1918 година, след което се завръща в София.

На 24 февруари 1922 година в София Петър Дънов открива школата на „Бялото Братство“ и сформира два класа: общ окултен клас и специален (младежки) окултен клас, които се провеждат ежеседмично, всяка сряда (общия клас) и петък (младежкия), в продължение на 22 години, до декември 1944 година. Според запазени списъци от октомври 1923 година, общият окултен клас се състои от 52, а младежкият окултен клас – от 45 ученика.

На 7 юли 1922 година, виждайки все по-нарастващата епидемия на духовна зараза сред обществото, Българската православна църква предприема решителни мерки срещу Дънов, който основателно бива определен като човек, който дръзко е възстанал против Господа Иисуса Спасителя и основаната от Него Света Църква[15]. Поради това Архиерейският събор официално обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от Църквата, а заблужденията му са квалифицирани като богопротивно и гибелно лъжеучение[16], което е еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал[17]. Това, обаче, ни най-малко не смущава Петър Дънов, който подобно на всички големи еретици от древността – Арий, Македоний, Аполинарий, Несторий, Диоскор и други, до самата си смърт пребивава непоколебим в заблужденията си.

Около 30-те години Петър Дънов възприема идеята за окултен танц („паневритмия“) от антропософа Рудолф Щайнер (който през 1912 година създава окултния танц „евритмия“), и през 1934 година създава цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и танцувални движения. Малко по-късно към тях Дънов добавя упражненията „пентаграм“[18] и „слънчеви лъчи“. Една от най-верните му ученички, М. Тодорова, си спомня, че нехристиянският пентаграм е бил един вид „посвещение на учениците“: „Това е онзи Пентаграм, който Учителят беше дал на първитебратя от Синархическата верига; той го даваше само на онези, които бяха разрешили правилно своята задача с Школата на Учителя. Това беше посвещението на ученика“[19]

След комунистическият преврат на 9 септември 1944 година Георги Димитров лично се разпорежда върху Дънов и последователите му да не се осъществяват никакви репресии. Благодарността на комунистическия вожд се дължи на това, че Дънов няколко пъти му помагал да се укрие от полицията, докато Георги Димитров бил преследван. На 27 декември 1944 година Дънов умира от пневмония. Тялото му е положено в градинката на кв. „Изгрев“, някогашното лозе на братството. Много от последователите му чакат „учителя“ да възкръсне на третия ден, но надеждите им остават напразни.

Христос е един, а лъжехристите – много.

Въпреки неблагоприятната обстановка на войнстващ атеизъм, още през четиридесетте години Петър Дънов вече е имал някои свои влиятелни последователи в Русия, а това е и една от причините на 23 януари 1948 година българското Министерство на външните работи да признае „Всемирното бяло братство“ за верска общност. Друга причина е, както вече споменахме, покровителственото отношение на Георги Димитров към Дънов и последователите му, което се признава и от самите последователи[20].

През октомври 1956 година, след смъртта на Георги Димитров, Министерството на външните работи отменя решението си от 1948 година

Каква връзка има между Дънов и създаденото от него „Бяло братство“? Ако се вгледаме по-внимателно в отношенията между „учителя“ и неговите последователи, ще забележим, че влиянието на Дънов върху тях е типично за сектантските общества с харизматичен лидер; една негова дума е решавала житейската съдба на мнозина от учениците му. Въпреки че Дънов на думи учи за „абсолютна свобода във всичко“[21], той самият напълно ограничава свободата на учениците си с наставления как точно са длъжни да мислят, чувстват и действат. На практика се получава, че Дънов ги „развързва“ от всички християнски норми, за да ги „свърже“ със себе си. Има и трагични случаи, показващи влиянието на дъновизма върху по- слабите психики (включително и типичните за съвременни секти случаи на убийства и самоубийства). Те са добре документирани и впоследствие ще бъдат описани.

В книгата си „Нравственото и социално-политическото учение на Дънов и дъновистите пред съда на Божието слово“ големият руски богослов Михаил Калнев пише следното:

„Нека дъновистите обяснят на българското общество няколко ужасни случаи в „Бялото братство“, станали почти едновременно:

Завчера (октомври 1926 година) младежът Александър Стоянов, дъновист, изпаднал в анормално състояние, се опитал да убие родителите си. Успял само да ги нарани и бил заловен и обезоръжен („Мир“, октомври 1926 година № 7898).

Вестник „Русь“ препечатва от българските вестници следното съобщение под заглавие „Изгонване дявола чрез самоубийство“: „Преди няколко дни от София изчезнала дъновистката Димитрица Урулова, 49-годишна, прислужница в дома на доктор Пинкас. Вчера в село Симеоново е намерен висящ на едно дърво трупа на Урулова. В оставеното от нея писмо Урулова съобщава, че в нейното тяло се вселил дяволът, който трябвало да прогони чрез самоубийство. В писмото си до нотариуса самоубийцата завещава спестените си 7000 лева .на окултното „Бяло Братство“, на улица „Опълченска“, където живее и сам Петър Дънов. Делото се намира при следователя“.

Вестник „Зора“ дава съобщение под заглавие „Опит за самоотравяне“; отново „учителят“ Дънов зад кулисите на трагедията. „Доскоро – казва вестникът – словослагателката Йорданка Иванова (20-годишна, от София) била много жизнерадостна, но от около един месец насам тя започнала да посещава редовно беседите на „учителя“ Дънов и се увлякла твърде много в това ново учение. Недоразуменията, които имала с родителите си по повод посещаването събранията на Дънов и късното връщане в дома, както и любовта с някакъв юноша, създали у словослагателката убеждението, че нейният живот е излишен и, че тя не трябва да живее. Двама работници насила я накарали да погълне кисело мляко. Доведена в болницата на „Червен Кръст“ Иванова а тук отказва да пие противоотровите лекарства, но лекарите я заставили насила да стори това. Животът на младата работничка не се намирал в опасност, но отровата -забелязва вестникът – щяла да остави сериозни следи върху организма ѝ.“ („Зора“, бр. 2224, 1926 година)

Михаил Калнев продължава: „Ние още ще попитаме дъновистите: а побоя, който нанесоха техните едноверци на един руски бежанец след беседите на „великият техен учител“ Дънов в Търново, дали и това е проява на проповядваната от тях „божествена любов“, или може би е проява на „абсолютна свобода, в нейните догматични и морални установления, в чувствата и действията?“

А ужасното събитие в Стара Загора, което поразява ума и сърцето: интелигентната жена, която усвоила учението на Дънов и в името на своето духовно единение с дъновистите заклала мъжа си и трите си деца – за какво свидетелства този факт? Пак ли за „божествена любов“ и „абсолютната свобода“, проповядвани от Дънов?!

А самоубийството на доцента от Софийския университет Сапунджиев, увлечен в дъновизма, очевидно разочарован от него и изгубил смисъла на живота си, не лежи ли като неизличимо петно на съвестта на Дънов и дъновистите?“[22]

Накрая Калнев заключава: „Като говорят постоянно за любов към всички хора, дъновистите разпространяват своята любов изключително върху своите едноверци – „Белите братя“, а към всички, които не принадлежат към тяхното общество и особено към тези, които изобличават техните заблуждения, те хранят открита злоба, която се изразява в такива противонравствени дела като побой над несъгласните с тяхното учение и дори в чудовищно зверско убийство на роднини.“[23]

Разбира се, Калнев не е описал всички случаи, които показват демоничната същност на Дъновия окултизъм, тъй като може би трябва отделна книга за тях. Ето и друг, много показателен случай.

В списание „Духовна култура“ от месец декември 1923 година (книжки 18 и 19) се отпечатва стенографиран разговор между свещеник Ст. Кючуков и една от жертвите на Дънов, млада жена на 21 години, студентка от София. През месец май 1920 година тя станала предана ученичка на Дънов, но в течение на времето изпаднала в странна меланхолия, от която дълго никой не могъл да я извади, после започнала да проявява буйство и ненормалност, дори напуснала университета. Лекарите, които я прегледали (д-р Данаджиев и д-р Воденичаров) били на мнение, че жената незабавно трябва да влезе в псхиатрично отделение, а действията на окултното общество на Дънов заслужават вниманието не само на духовните власти, но и на гражданските; че е посегнато върху общественото здраве чрез учението и деянията на учител, който е хипнотизатор[24].

Ето какво споделя самата нещастна млада жена: „Аз отидох с чисто сърце и искрена вяра към Бога, и с пълна чистота влязох при него да служа само на Бога, а когато той положи над мене сатанински ръце, вместо чисти благословени ръце, аз видях в него сатаната“[25]. На друго място тя говори на близките си: „Сестри и мамо, аз, както виждате, от три години бях последователка на Дънов. Знаете ли какво: Дънов не е Христос, за какъвто аз го мислех; неговото учение и фалшиво, лъжливо, той е мошеник. Ах! Да знаете какви мъки ми е дал той, какви игли ми е мушкал из тялото. Ето, той лъже, и тези мъки, които ми ги е дал, той сам ще ги изпита един ден, в дъното на ада ще отиде; той е учител на черното братство, а не на бялото братство, той е антихрист.“[26]

Да, колкото и да са силни тези думи, но наистина ние все повече се убеждаваме, че Дънов е антихрист, и заедно с това един от предтечите на последния, най-големия антихрист.

Важно е да разберем откъде идват претенциите на Дънов, че той има правото да противоречи на Божието Слово, а също и как убеждава учениците си да го последват в това.

Можем да разграничим основно три психологически похвата, които Дънов използва, за да внуши на учениците си, че той е „Божествен Учител“, или дори „Христос“. Първият от тях е метода на индиректното внушение:

„Искате още да видите Христа, но мнозина от вас са Го виждали, и то виждали са Го много пъти, само че почти винаги са казвали: „Може да не е Той, може да е друг.“…Христос е тук и аз бих желал да са отворени вашите очи[27].

„Няма никоя работа в света, която аз да не мога да изправя. Законът е такъв, че всякой трябва да работи, а Господ ще оправи работите ви.“[28] (Дънов внушава, че няма разлика между него и Господ.)

„На всеки 100 години се ражда по един гений в света. На всеки 1000 години се ражда по един светия в света. На всеки 2000-2500 години се ражда по един учител в света.“[29]

С други думи, казва Дънов, вие сами се досещайте кой съм. Интересно е дали „учителят“ сам си вярва на приказките.

Нека за момент да се спрем на Дъновата мисъл, че „на всеки 1000 години се ражда по един светия“. Това твърдение не може да се квалифицира по друг начин освен като клевета срещу десетките хиляди мъченици, праведници, преподобни и чудотворци, просияващи с вечна божествена слава, нетленни свети мощи и неизброими чудеса. Дори само в България, в един кратък период от 150 години (от покръстването на българите през 864 година до края на първото българско Царство през 1014 година), са просияли такива велики светци и чудотворци като св. Иоан Рилски, свв. Климент и Наум Охридски, свв. царе Борис и Петър, и мнозина други знайни и незнайни Божии угодници. Разбира се, Дънов едва ли счита св. Иоан Рилски Чудотворец за истински светец, понеже, както знаем, великият св. Иоан е прекалено „църковен“ за окултните изисквания на Дънов.

При втория метод на психологическо въздействие, Дънов директно заявява (първоначално пред най-близките си ученици), че той е „Духът на Истината, Велик Всемирен Учител“ и на него всичко му е подчинено. Някои от тези твърдения ще бъдат шокиращи за мнозина, но тези твърдения са добре документирани и широко разпространявани (писмено, устно, а вече и по интернет) от негови близки ученици.

„Аз съм във всички хора, във всички животни, в растенията, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата – навсякъде съм Аз.“[30]

„На Мен всички хора ми се подчиняват. На Мен всички форми ми се подчиняват. На Мен всички сили земни и небесни Ми се подчиняват, защото Бог стои над Мен и е в Мен.“[31]

„Аз съм океан, в който всички води се утаяват. И моите крака мислят по-добре от вашите глави.“[32]

„Аз не спя. Учителя не спи. Аз съзнателно минавам от този свят в онзи и продължавам работата Си. Аз оставям тялото си тука на стола или в леглото и отивам горе да работя. Да не мислите, че само вие сте мои ученици, на които говоря? Тези школи са в невидимия свят. А тази тук на „Изгрева“ е единствената на планетата Земя, както и в цялата Вселена. Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя. Само един Учител е направен по образ и подобие на Бога. Друг такъв няма на земята, на Небето и във цялата Вселена. (…) Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената.“[33]

„Между Мене и Бога разлика няма да правиш.“[34]

„Аз внимавам много какво казвам, защото около Мен стоят на стража, като воини, същества от висши йерархии, които управляват цели светове и вселени. Когато чуят една моя дума, те тръгват с нея и почват да я изпълняват, защото моята дума за тях е закон – за тях това е изпълнение на волята на Бога.“[35]

Но може би най-антихристиянското твърдение е това, че Дънов бил „Бащата“, „Отец“! Защото ето какво казва „учителят“ за себе си след побоя, който му е бил нанесен през май 1936 година:

„Ако преди 2000 години беше изпратен Синът, сега тук при българите е дошъл Бащата, …бе дошъл Божественият Дух, бе дошъл Господният Дух, бе дошъл Христовият Дух, тук бе Светият Дух на Словото. Сега всичко бе тук, в Него. И българи изпратени от нечиста сила, се опитаха да Го премахнат и убият.“[36]

Неслучайно има съвременни последователни на Дънов, които поддържат същото богохулство, че Дънов бил „Отец“: „Днес дойде Отец. Дойде Бащата. Дойде в България. Бог дойде чрез Бащата чрез Всемировия Учител Беинса Дуно.“[37] А ето и един съвременен дъновистки сайт, който има начална страница със следното съдържание (думите отново са на Петър Дънов):

„Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, който съм на земята, проявявам Мъдростта и Делата в Истината на Божията Правда.

Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, който владее целият Всемир и Съм сега между вас в пътя.

Аз съм вашият Велик Учител, Всемирният Христос, който съм в плът на земята и в Духът на Небесата. Знам помишленията ви, мислите ви и желанията ви.“[38] (казано на 20 декември 1926 г., разговор на Дънов с ръководителите на братските кръжоци в страната.)

Има и други подобни нечестиви твърдения, като дори намерихме едно съвременно „верую“ от д-р Вергилий Кръстев (тясно свързан с „Бялото братство“ и един от съставителите на многотомната поредица „Изгревът на Бялото Братство“), в което на мястото на вярата в Света Троица, се изповядва вярата в … лъжехриста Дънов, който бил владеел целият всемир. Първоначално мислехме да цитираме това демонично „верую“, но не желаем да омърсяваме душите на тези, които наистина търсят истината. Считаме, че и гореизложеното е достатъчно, за да разберем антихристовия дух, който лъха от всички тези писания и се надяваме да се предпазим от него, с Божия помощ.

Третия психологически похват, който използва Дънов, за да се самовъзвеличи като велик учител е малко абсурден на фона на предишните два, но също е ефективен. Дънов „смирено“ отрича да е Христос, или Бог, а „само“ желае учението му да се разпространява по целия свят. Заслепените му последователи наистина считат това за признак на смирение и продължават да си обожествяват лъжехриста Дънов. Ето и конкретни примери за Дъновото „смирение“:

„Ако България приеме моето учение, ще стане велика, отхвърли ли го, ще пропадне. Това учение е за всички, не е само за България. Не искам да кажа, че това учение трябва да се нарече „дъновизъм“ и да се приеме. Все едно е, какво име ще му дадете. (…) Една воля има, и тя е волята Божия и никакъв господин Дънов. (…) Кой е бил Дънов в миналото си, това никой не знае. За в бъдеще може да дойда под друго име“.[39]

„Бог ще повика всички владици и проповедници при Себе Си, за да дадат отчет – това да знаете! Ще видите тогава верни ли са думите ми или не. Тогава аз ще бъда прокурор, най-страшният прокурор не само за българските владици, а и за всички владици и патриарси по целия свят. Ще бъда прокурор за всички престъпления в света.“[40]

Ето и друго подобно заявление, в което Дънов на думи отрича да е Бог, но на практика си приписва някои божествени свойства:

„Аз имам власт да възкресявам, да лекувам, да променям човешки съдби, да променям политически събития и да направлявам съдбините на човечеството. Тази власт ми е дадена от Бога и от Силите Господни. Но ако аз отивам да излекувам онези, които страдат от неизлечими болести, то каква полза ще има за мен или за тях. …Ако аз ги излекувам и те живеят по старому, нови грехове ще направят и повече болести ще дойдат върху тях.“[41]

С други думи, Дънов много прилича на Христос, Който наистина е възкресявал мъртви и лекувал хора от неизлечими болести, само че Дънов съзнателно се въздържа от подобни излишни неща, тъй като той предвижда и вредните последствия от тях. „Елегантно“ се внушава мисълта, че Дънов е над Христос, понеже той може да види това, което Богочовекът не може.

Богохулствата, безумията и дързостта на Дънов нямат край, но е важно да посочим, кой е изначалният източник на всичко това. Въз основа на всичко казано досега ние твърдим, че Дънов не е обикновен религиозен реформатор, а е окултен медиум, чрез когото е действала огромна бесовска сила. Само огромна демонична сила би могла толкова дръзко да претендира за божественост (точно както демоните от древността, представящи се за езически „богове“ и изискващи божествено поклонение от хората); само огромна бесовска сила би могла да има толкова силно хипнотично влияние върху голямо множество хора. Неслучайно Дънов понякога е казвал пред най-близките си ученици, че не говори той, а нещо друго: „Тук няма никакъв господин Дънов, той отдавна си замина. Тук е Духът на Истината.“[42] Че е дух, дух е; само че не е на истината. Може би трябва още веднъж изрично да подчертаем, че Божественият Дух е Третото Лице на Троичния Бог, Който в деня Петдесетница е изпратен на апостолите и ги прави единодушни в изповядването на истинската вяра и оттогава досега винаги пребивава в Църквата. От друга страна Дънов, с неговия „дух на истината“, постоянно хули не само Църквата, но и открито противоречи на учението на апостолите. Кой е тогава Дъновия „дух на истината“?

Не е ли той сатанинският дух на лъжата?

От 29 юни до 7 юли 1922 година, архиерейският събор на Българската православна църква (тоест Светия Синод в своя пълен състав) поставя за разглеждане въпроса за сектите в България, в това число и заблужденията на Петър Дънов. На 7 юли 1922 година бива прието авторитетно църковно решение, официално обявяващо Петър Дънов за лъжеучител, самоотлъчил се от Църквата, а учението му – за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал[43].

Нека накратко разгледаме някои важни текстове от посланието на архиереите към православните християни, (публикувано в Църковен вестник, бр. 22-23 от 1922 година), а също и заключителната част от архиерейското „Определение за Петър Дънов и учението му“ (публикувано в Църковен вестник, бр. 33 от 1922 година).

Из „Архиерейско послание до християните“:

„Идва време да споменем за най-вредните сектанти в наши дни, за които светите апостоли ни предупреждават с думите: „Между вас ще има лъжливи учители, които скрито ще въведат губителни ереси и ще се отричат от Господа, Който ги е изкупил, та ще навлекат на себе си скорошна погибел; и мнозина ще последват техните развращения, поради което пътят на истината ще се похули“(2 Петра 2:1-2). Известно ви е, възлюбени, че от някое време насам в страната ни се проповядва едно учение, наричано най-често теософия и окултна, т. е. тайна наука. Проповедниците на това учение са някои си Софроний Ников[44] и Петър Дънов. Двамата действат поотделно, но учението в основата си е едно и също. Те учат с красиви, но мъгляви думи, че Бог и природата са едно; че Господ Иисус Христос не е Бог – Син Божий, а само учител; че прошка за греха няма, а има неумолима възмездие („карма“), което се дава, като се принуждава душата да се преселява в различни безсловесни животни и растения, и дори в бездушни камъни. Християнското учение за Бога като Творец и любящ Отец на света и човека, за Господа Иисуса Христа като Спасител и Изкупител, за Духа Светаго като Осветител, за душата на човека като най ценно Божие творение, за благодат Божия, за прошка на греховете и така нататък, – цялото това християнско учение явно или прикрито се отрича, за да се замести с човешки измислици, в основата на които лежат старите заблуждения на индийското езичество[45]„.

След това архиереите преминават към анализ на конкретни текстове от беседите на Дънов, които показват не само теоретическите му заблуждения, но и на практика „заплашват църква, държава, обществен и семеен строй и морал с пълно разрушение[46]“ и възбуждат най-лошите човешки страсти. Ясно се казва, че проповедта на теософията и окултизма изцяло отричат християнската вяра, благочестие и Църква: „това е проповед антихристова, богохулна, основана върху преклонение пред дявола, когото Дънов величае като „отличен учител“ на човечеството. По отношение към държавата и обществото, това е проповед на разрушение, грабеж и анархия, а по отношение на личната и обществена нравственост – проповед на най-срамен разврат. Заслепени почитатели на Дънов богохулно нашепват на близките си, че той бил нов Христос, като забравят думите на Господа Иисус Христос: „Ако ви рече някой: ето тука е Христос, или: ето там, не вярвайте, защото ще се подигнат лъжехристи и лъжепророци, и ще покажат знамения и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. Ето на, казах ви. …Защото както светкавицата излиза от изток и светва до запад, така ще бъде и пришествието на Сина Човечески„(Матей 24:23-27).

…Наистина, право е апостолското слово: „Всеки, който престъпва и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; този, който пребъдва в учението Христово, той има и Отца, и Сина“ (2 Иоан 7:10)“[47]

Накрая архиереите с трогателна любов призовават православните чеда на Българската Църква да не се разколебават в безверие, инославие и сектанство, а достойно да защищават скъпоценното си наследство – Църквата и учението ѝ, защото там единствено се намират спасението, вечния живот и щастието. Призовават се и духовните пастири да не оставят християните беззащитни, а да дават потребния отпор на еретиците и инославните проповедници. Архиерейското послание е подписано от митрополитите: Пловдивски Максим, Варненски и Преславски Симеон, Бивш Скопски Теодосий, Старозагорски Методий, Доростоло-червенски Василий, Скопски Неофит, Охридски Борис, Врачански Климент, Видински Неофит, Неврокопски Макарий, Търновски Филип, Софийски Стефан, Левкийски епископ Варлаам, Нишавски епископ Иларион, Велички епископ Иларион, Драговитски епископ Павел[48].

Няколко думи и за „Определението на Архиереите“ за Дънов. Това е важен текст, в която архиерейският събор отлъчва Дънов от участие в църковните Тайнства, и заедно с това препоръчва на енорийските свещеници да обръщат по-голямо внимание на миряните, за които има подозрения, че са последователи на този лъжеучител. Съборът насърчава свещениците да употребяват и някои канонически мерки, когато това се налага:

„…Всичко гореспоменато показва, че Петър Дънов съвсем явно и съзнателно се е самоотлъчил от общението си със Св. Православна Църква. Поради това Архиерейският Събор, като осъжда неговото заблудително и гибелно лъжеучение, обявява, че не го счита за член на Христовата Църква и го лишава от правото на ползване на православно-църковните свещенодействия и благодатни Тайнства, докле той не се разкае и публично признае своето заблуждение.

При това Църквата, за всеобщо знание, предупреждава онези от последователите и слушателите на речения Дънов, които посещават неговите беседи и събрания, а същевременно в двоедушието си прибягват до църковните свещенодействия и благодатни тайнства, че ги поставя под надлежния канонически надзор от страна на техните духовни пастири, на чиято пастирска благоусмотрителност се вменява в дълг да употребяват за всеки отделен случай необходимите мерки за вразумление.

И тъй, като свидетелстваме за отпадането на лъжеучителя Петър Дънов от Църквата Христова, ние заедно с това се и молим: да му даде Бог покаяние „в познание на истината“ (2 Тимотей 2:25), като го избави от внезапна непокаянна смърт, а последователите му да се вразумят, като се отвърнат от неговото душегубително лъжеучителско ръководство и заживеят всецяло в истинско синовно послушание на Светата Майка Църква, „стълб и утвърждение на истината“ (1 Тимотей 3:15), която нека Господ Бог да укрепи и утвърди во век века. Амин”[49].

Съвременни опити за навлизане на паневритмията в българските училища

Оказва се че паневритмията не е практикувана само от възрастни хора, които съзнателно са приели Дънов за свой наставник, но досега повече от 4 000 български деца вече са станали жертва на окултната агресия на дъновизма. Ето какви тревожни данни можем да получим от официалния сайт на „Институт за изследване и прилагане на Паневритмията“[50], зад който стои „Бялото Братство“. Оказва се, че този паневритмичен институт успешно работи с различни министерства, държавни органи, структури и учебни заведения:

Институтът има мрежа от сътрудници в градовете: Асеновград, Белене, Варна, Велико Търново, Габрово, Димитровград, Карнобат, Левски, Плевен, Перник, Русе, София, Стара Загора, Търговище, Цар Калоян и Шумен. Седма учебна година са в образованието. Обучавани са близо 4000 деца от 31 училища, 5 ДОВДЛРГ, 2 Помощни училища и 8 Детски градини в 25 града на страната:

2000/2001: близо 200 ученици в 10 групи от 11 училища в Ямбол, Цар Калоян, Добрич, Разград, Клисура, Омуртаг, Шумен, Бургас и Елхово;

2001/2002: над 300 деца в 17 групи от 15 училища в Ямбол, Цар Калоян, Добрич, Разград, Клисура, Омуртаг, Шумен, Бургас, Елхово, Ценово, Габрово, Враца, Хасково, Димитровград и Пловдив;

2002/2003: 400 деца в 31 групи от 21 училища, 3 ДОВДЛРГ и помощно училище в Ямбол, Цар Калоян, Разград, Омуртаг, Хасково, Шумен, Елхово, Варна, Димитровград, Плевен, Габрово, София, Владо Тричков, Стара Загора, Русе и Търговище;

2003/2004: над 600 деца в 45 групи от 20 училища, 4 ДОВДЛРГ, 2 помощни училища и 7 детски градини в Ямбол, Цар Калоян, Разград, Омуртаг, Шумен, Елхово, Варна, Димитровград, Карнобат, Плевен, Габрово, София, Владо Тричков, Стара Загора, Русе и Велико Търново;

2004/2005: над 900 деца в 59 групи от 25 училища, 3 ДОВДЛРГ, 1 Помощно училище и 8 детски градини в Цар Калоян, Омуртаг, Шумен, Варна, Димитровград, Ямбол, Карнобат, Плевен, Габрово, София, Владо Тричков, Стара Загора, Русе, Асеновград, Перник и Велико Търново;

2005/2006: над 1200 деца в 84 групи от 20 училища, 3 ДОВДЛРГ, 3 Помощни училища и 19 детски градини в Цар Калоян, Белене, Левски, Севлиево, Варна, Димитровград, Карнобат, Плевен, Габрово, София, Стара Загора, Русе, Перник, Велико Търново, Хасково, Асеновград и Шумен.“

„Институтът по прилагане на паневримията“ си служи с програмата „Здраве чрез движение сред природата“ с обучение по паневритмия, която програма се представя пред обществото като вид оздравителна гимнастика (тоест обучението по паневритмия уж не е свързано с възгледите на вероизповеданието, регистрирано като общество „Бяло братство“). Но самото общество „Бяло Братство“ изповядва, че паневритмията представлява неразделна част от неговата доктрина!

За съжаление, българските държавни институции са тези, които дават зелена светлина на Дъновата паневритмия. Според писмо № 1103-72 на Министерство на Образованието от 9 декември 2005 година, паневритмията „може да се прилага само в извънучилищни и извънкласни форми след постигане на конкретни договорености с директорите на училища, детски градини и обслужващи звена в системата на образованието.“[51] И това министерство не е единственото, което нехае за духовните аспекти на окултната паневритмия и възможните вредни последици върху детските души. Ето и текстове на документи от други министерства:

Министерство на здравеопазването

Писмо № 63-00-10/05.05.2004 г.

„Министерството на здравеопазването подкрепя прилагането на програмата „Здраве чрез движение сред природата“ в извънкласни и клубни форми в училищата, които проявяват интерес към нея. Като се има предвид намалената двигателна активност сред българските ученици, която се явява един от основните рискови фактори за възникването на редица заболявания в детската възраст, Министерството на здравеопазването одобрява програмата и счита, че тя ще окаже положително въздействие на учениците, включени в реализацията ѝ.“

Славчо Богоев, Министър

Министерство на младежта и спорта

Писмо № УС-2821/21.07.2004 г.

„Поздравяваме Ви за многогодишната Ви дейност по разработването и реализирането на образователната програма „Здраве чрез движение сред природата“, която работи за усъвършенстване на двигателните възможности на подрастващите. ММС подкрепя прилагането на програмата в извънкласни форми в училищата, които проявяват интерес към нея и притежават необходимите квалифицирани кадри за нейното изпълнение. Директорите имат възможност да избират заниманията по Вашата програма при провеждане на часовете по физическо възпитание.“

Васил Иванов-Лучано, Министър

Държавна агенция за закрила на детето

Писмо № 14-00-35/27.10.2004 г.

„Обучението по Паневритмия може да бъде насочено към деца с увреждания, като алтернатива за преодоляване на изолацията и по- успешното им интегриране и социализация. Заниманията по Паневритмия могат да бъдат полезни за подобряване мотивацията, здравето и двигателната култура на децата със специфични трудности и проблеми в развитието. „

Шерин Местан, Председател

Според сега съществуващото законодателство, децата могат да посещават тези занимания само със знанието на родителите си, а ако са открити нарушения, отговорност за това носят директорите и учителите, а също зависи и от вътрешните разпоредби на учебното заведение. Съвременната действителност обаче показва, че българското законодателство в това отношение не е изрядно дори от юридическа гледна точка (да не говорим, че въобще не е християнско).

В статия на А. Златинова от 18 ноември 2003 година във вестник „Новинар“ под заглавие „Уволниха шеф на детски дом заради сбирки на Бялото братство и паневритмия“ четем, че 8 месеца децата били принуждавани да присъстват на тайните сбирки на Бялото братство в сиропиталището. Те били карани и да играят ритуалния танц на дъновистите – паневритмия. Иванов и главната счетоводителка К. Георгиева, която също била дъновистка, дори уредили летен лагер в Лозана, Швейцария, с пари на братството. Там събрали и други деца от домове от цялата страна.

„Бившият директор е уволнен и заради това, че при направена внезапна проверка през юли 8 деца липсвали от дома и той не можел да обясни къде са. По време на едно такова напускане на дома едно от децата е станало жертва на сексуално насилие. По случая се води разследване. Сирачетата пък често се оплаквали от лошото отношение на възпитателите. Неведнъж плачели, че ги бият.

Иванов е бил уволнен на 7 ноември 2003 година Заместилата го г-жа Джаджева, обаче също се оказала дъновистка и продължила заниманията по паневритмия. В момента и двамата са освободени, а за мястото на директора ще се проведе конкурс.“[52]

Ето и данни от други съвременни медии относно злоупотреби с доверието на деца и родители:

8 ноември 2005 година, вестник Сега: „Бялото братство прониква в 3 бургаски училища“. Според публикацията, родителите били разгневени, защото под благовидното наименование на проекта „Оздравителна програма за подрастващи“ на децата им се преподава идеологията на „Бялото братство“. Ръководителите на учебните заведения от своя страна са се оправдали с писмо на Министерството на образованието, което давало зелена светлина на проекта. Въпросното писмо е подписано от бившия зам.-министър Венцислав Панчев.

22 март 2006 Дарик радио алармира: „Съмнения за секта в детски градини“ . От материалите научаваме: „12 родители от Димитровград са подали жалба до образователния инспекторат в Хасково, в която твърдят, че децата им без тяхно съгласие се включват в групи по паневритмия. Жалбата е на родители, чиито деца посещават детските градини „Радост“ и „Приказка“.

Според заповед на МОН, заниманията с деца не могат да бъдат провеждани без знанието на родителите. Една от майките споделя, че според нея паневритмията не е просто гимнастика, а промиване на детските мозъци. В Димитровград започват проверки по случая. Пак според информация на радио Дарик, в две от детските заведения са установени нарушения, свързани с това, че децата посещават групи по паневритмия без съгласието на родителите си.

Междувременно председателят на „Института за изследване и прилагане на паневритмията“, Антоанета Янкова, също подава жалба до Инспектората по образование в Хасково. В опита ѝ да защити програмата, лансирана от този „Институт“, се открива следното противоречие:

1. Янкова се опира на становището на Министерския съвет от 1990 година, което гласи, че общество „Бяло братство“ е официално регистрирано в МС и в никакъв случай учението на Петър Дънов и паневритмията като част от него не могат да бъдат определени като дейност със сектантски характер (ние вече говорихме по въпроса за сектантския характер – бел. автора);

2.Институтът няма нищо общо с учението на братството, а само ползва модела паневритмия като оздравителен метод.

Никак не става ясно, кое от тези две твърдения е вярно: паневритмията част ли е от учението на Братсвото или напротив?!

Няколко дни по-късно заниманията са прекратени. Директорите декларират, че прекратяват заниманията по паневритмия в ръководените от тях учебни заведения, защото общественото мнение е насочено срещу тях. Родителите са настоявали за проверка, дали е правомерно провеждането на тези занимания. Директорите обаче са изпреварили резултатите и са прекратили експеримента[53]„.

Какъв извод можем да направим от цялата тази информация? Несъмнено има много фактори, за да се стигне до съвременното плачевно състояние на нещата, но ярко изпъква безотговорното отношение на Министерство на Образованието към духовната култура на децата. Църквата многократно е заявявала, че Дънов е опасен лъжеучител, и следователно какво добро могат да очакват хората от него? Бере ли се грозде от тръни? (Матей 7:16). От Дънов не трябва да се надяваме на грозде, а внимателно да се предпазваме от отровните му тръни.

Дали можем да се надяваме на скорошна положителна промяна в политиката на Министерство на образованието, насочена към защита на българските деца от окултното влияние? По-скоро не, като виждаме съвременното положение в нашето дехристиянизирано общество.

Необичайни са разбиранията на Дънов за добро и зло. От една страна Дънов непрекъснато призовава учениците си за любов към Бога и хората, правда, светлина, истина и така нататък Но от друга страна, тези му призиви напълно се лишават от практически смисъл и значение, когато се натъкваме на неправилните Дънови понятия за добро и зло. Постоянните му опити за релативизация на добро и зло се явяват и един от белезите на неосатанизъм:

„В окултизма на окултиста-ученик не се позволява да проявява предпочитание между добро и зло.“[54]

„Който вярва в доброто рано или късно ще придобие нещо. Но и в злото да вярва, пак ще придобие нещо.“[55]

„Нещата са добри и лоши от гледището на човека, но не и от гледището на Природата, която използва всичко.“[56]

„Зло и добро в живата природа са сили, с които тя еднакво оперира. Зад доброто и злото седи великата разумност, която всичко използва. Човек не трябва да се бори със злото. Той трябва само да го избягва. Той не трябва да се бори със злото, а на злото да противопоставя доброто. Оня човек, който най-много се бори със злото, най-много греши. …Съществува колективно съзнание на доброто и колективно съзнание на злото. Те образуват два велики полюса на Битието[57].“

По повод на подобни неправилни твърдения, Евлоги Данков – преподавател по философия във Великотърновския университет, справедливо разяснява, че „това е неосатанински дуализъм, при който злото и доброто се отъждествяват, за да може злото да бъде представено като добро.“[58]

Ние отново ще се върнем към този въпрос, но сега нека продължим с едно гностическо твърдение на Дънов за добротата и чистотата на „Божествената човешка душа“, което по друг начин отново се опитва да релативизира библейските ясни разграничения между добро и зло:

„Човешката душа е чиста, тя не може да се развали, не може да се разруши. Вашата Божествена душа никой не е в състояние да поквари; може да се оцапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея.“[59]

Вече пояснихме, че човешката душа не е „Божествена душа“. Но освен това възниква и следния въпрос: ако човешката душа е вътрешно чиста, както твърди Дънов, защо тогава Сам Христос разделя хората на праведници и грешници (вж. Матей 25:31-46)? Да не би Спасителят да се ръководи от някакви повърхностни и следователно неправилни критерии?

Нека по-подробно се спрем на Дъновата мисъл, че Бог винаги обитава в човешката душа. Всъщност истината е доста по-различна: именно разделянето на човешката душа от Бога (тоест духовната смърт) е причина за идването на Спасителя на земята. Но дори и след изкуплението на човешкия род от смъртта, обитаването на Бог в човешката душа не става толкова лесно. Например самият Христос казва: „Ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим“ (Иоан 14:23). Бог недвусмислено изисква от хората някои важни добродетели, изисква любов към Себе Си и вярност към учението Му, за да пребивава в тях.

Ето и един светоотечески текст, описващ някои от условията, за да пребивава Светият Дух в човешките души: „в свещения купел на кръщението, ние приемаме даром съвършената Божествена благодат (на Светия Дух). Ако пък ние закрием тази Божествена благодат с мъглата на страстите, то можем и след това чрез покаяние и изпълнение на богодействените заповеди пак да я приемем и отново да придобием нейната свръхестествена светлост и с най-пълна яснота да видим нейното проявяване. А тя (Божествената благодат) се открива у всекиго според мярката на неговата ревност да бъде верен на вярата, но най-вече с помощта и благоволението на Господ Иисус Христос.“ [60]

Тук отново се говори за вярност на вярата, като за едно от най-важните условия за придобиването на Божията благодат. Може би е излишно да споменаваме, че при Дънов няма никаква вярност на вярата, а точно обратното – богомерзък стремеж към промяна на вярата.

За придобиването на Светия Дух, св. Антоний Велики говори на своите ученици по следния начин: „Аз се молих за вас, да се удостоите и вие да получите този велик огнен Дух, Който получих аз. Ако искате да Го получите така, че Той да пребъдва във вас, принесете най-напред телесни трудове и смирение на сърцето, и като издигате своите мисли към небето, денем и нощем търсете с правота на сърцето този огнен Дух, и Той ще ви бъде даден завинаги и навеки… И когато Го приемете в себе си, Той ще ви открие възвишени тайни, ще прогони от вас страха от хора и зверове; и вие ще имате непрестанна небесна радост ден и нощ и ще бъдете в това (тленно) тяло, като онези, които вече се намират в царството Небесно“[61].

Както виждаме, думите на Дънов за това, че Бог винаги обитава в човешката душа доста се разминават с Христовото учение. Да, ние винаги трябва да се стремим Бог да пребивава в душите ни, но това е един прекрасен стремеж, а не е изначална даденост.

Що се отнася до въпроса, дали душата е чиста отвътре и можела да се оцапа само отвън, то Дъновото твърдение се изобличава от Богочовекът Христос, Който нарича някои хора „варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и всяка нечистота“ (Матей 23:27); „ако светлината, що е в тебе, е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината?“ (Матей 6:23); Който ни наставлява: „пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители“ (Матей 7:15). В Писанието някои хора са определени като „змии, рожби ехиднини“ (Матей 12:34) или „чеда дяволови“ (1 Иоан 3:8-10), което също е пряко опровержение на Дъновия теософски- гностически оптимизъм. Бог не само не пребивава в такива хора, но дори се и противи на тези, които са горди и не се разкайват, което ясно се вижда и от думите: „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат (1 Петра 5:5).

Нека отново се върнем към Дъновите твърдения, че доброто и злото са относителни неща:

„В окултизма на окултиста-ученик не се позволява да проявява предпочитание между Добро и зло. Тази мисъл е малко тъмна за вас, нали? Ще я поясня: ако трябва да направя някоя операция, аз ще си послужа с остър нож, а не с тъп. Острият нож е лошият човек, а тъпият – добрият. Следователно при една операция ще си послужа с лош човек, него ще предпочета пред добрия. Когато Господ иска да накаже света, предпочита лошите хора, а когато иска да съгради нещо, предпочита добрите. Когато иска да изкоренява, предпочита лошите хора, а когато иска да насажда, предпочита добрите; когато иска да копае дупки, ще предпочете лошите хора, а когато иска да насажда в тях, ще предпочете добрите хора. В окултизма не се сърдят на хората, когато правят зло, но всяко действие трябва да се извършва в точно определеното си време[62]„.

Истинска клевета е твърдението, че „не се позволява предпочитание между добро и зло“ и че в някои случаи Бог предпочита лошите хора, а в други – добрите. Бог не желае хората да са лоши, а допуска те да бъдат такива, за да се прояви тяхната свободна воля, а накрая те ще бъдат справедливо наказани или възнаградени заради избора си. Бог винаги иска грешникът да се обърне от лошия си път и да се спаси (вж. Лука 15:7). Дънов прави една често срещана грешка, не успявайки да различи Божия воля от Божие допущение. Бог е казал: „не убивай“ и това е Неговата свята воля, но ако някой убиец въпреки това убива, това вече става по Божие допущение, заради свободата на човешката воля.

Ето и някои други мисли на Дънов, в които доброто и злото се релативизират:

„Като влезете в Божествения свят, вие ще оставите вашите начини за ходене по Земята – земният морал е безморалие на Небето, а земното право е безправие на Небето. И като се събере всичката наша правда на Земята, тя не може да направи даже една добродетел на един Ангел[63].

„Господ не се нуждае от верующи или безверници, за Него е безразлично дали ще вярват хората или не.“[64]

„В окултизма няма никакъв морал. Той изучава нещата такива, каквито са си – като чисти факти[65].

Със своите опити да замъгли Божествените абсолютни понятия за добро и зло, а заедно с това и да принизи значението на добродетелите, Дънов се стреми да привлече хората в окултните области на практическия сатанизъм. И горко на тези, които го следват.

В една от последните си беседи, държана на 10 декември 1944 година, Дънов казва по повод на настъпилия безбожен комунистически строй и справедливостта на народния съд:

„Радвам се, че в България е дошла правдата. …Там, дето има правда, ред и порядък, и свободата съществува. Искат справедлив народен съд. Народът ще съди. Бог ще се прояви. Трябва справедливост. Нас ни е страх, мислим че българският народ може да отсъди някого повече. Нека вярваме, че ще отсъди правилно[66].“

Ще оставим без коментар тази погрешни „ясновидски надежди“. Но Дънов продължава в още по-пророчески стил:

„Ние сме вече в демаркационна линия. От 1945 година стъпваме в новата епоха. Четиридесет и петата година определя една нова епоха, отдето започва постепенно подобрение на човешката мисъл, подобрение на човешките чувства, иде подобрение на човешките постъпки, подобрение в човешкия организъм, подобрение между господари и слуги, между учители и ученици, между майки и бащи, навсякъде ще има едно коренно органично променение. Ще им е приятно на хората да живеят[67].“

Какво блестящо предсказание! Наистина е било приятно на хората да живеят през свръхдуховната ера на комунизма, да се радват на прекрасната свобода на мисли, чувства и духовност. Но най-приятно е било на хората по лагерите в Скравена, Ловеч и Белене, които най-пълно са изпитали подобрението на отношението между хората – когато са ги пребивали до смърт, унижавали по нечовешки начини и накрая са им хвърляли телата на свинете.

Считаме, че казахме достатъчно за ясновидството на „всемирния учител“ Дънов и неговото „божествено зрение“.

Бъдете свети, понеже Аз съм свет“, казва Господ (Левит 11:44; 1 Петра 1:16). За постигане на тази чистота и святост е необходима непрекъсната борба срещу съблазните на плътта и нечистите мисли на ума. Така учи словото Божие.

А какво учи Дънов? Като логично следствие от Дъновото лъжливо учение за „абсолютната свобода“, по необходимост трябва да се появи и лъжеучението за свободата от целомъдрие, от всякакви брачни ограничения. Затова няма нищо чудно в това, че понякога Дънов наистина проповядва безнравствено поведение и дори разврат между хората. Според него, бракът е излишен:

„Всеки, след като се ожени, казва: „Всичката прелест е до годежа.“ Момъкът и момата са идеални, но щом се оженят, всичко преминава и затова хората казват: „Не струва човек да се жени.“ Действително, не струва човек да се жени, защото това не е сватба, а свада[68].“

„Онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва“ (Матей 19:6). В този стих по-видомому Христос говори за брака. Всъщност брак ли е това, което хората днес правят? Бог е съчетал ума и сърцето, душата и Духа, тялото и низшата душа. …Онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва – между какво е направено това съчетание? Между стомаха и храната, между белите дробове и въздуха, между сърцето и чувствата, между ума и мислите[69].“

Тук Дънов прави сложни словесни еквилибристики, говори за всевъзможни и невъзможни съчетания, само не споменава за съчетанието между мъжа и жената в Тайнството Брак при което двамата стават една плът, според Божието слово (Битие 2:24). Само че как да говори Дънов за християнски брак, след като при него срещаме почти неприкрити наставления за разврат:

„Употребявайте любовта за подмладяване и не се ограничавайте.“[70]

„Двама души, които се любят, критикувате ги, казвате: „Любят се!“ Оставете тези хора, нека се понаядят. И двамата са гладували. Те си готвят един на друг[71].

Дънов ясно казва: „не се ограничавайте“ за такива неща, за които Христос още по-ясно ни казва да се ограничаваме, при това не само в делата, но дори и в сърдечните помисли: „Аз пък ви казвам, че всеки, които поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си“(Матей 5:27-28). Дали Христос и Дънов учат на едно и също нравствено поведение? Очевидно не.

А за светостта на брака и взаимоотношенията между мъжа и жената Словото Божие учи така: „Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло чисто: а блудниците и прелюбодейците ще съди Бог“ (Евреи 13:4), „прелюбодейци… няма да наследят царството Божие“ (1 Коринтяни 6:9); „не прелюбодействай“ (Изход 20:14). Дънов, обратното, проповядва пълна свобода в отношенията на половете помежду им и отрича тайнството Брак, защото той отрича и самата Христова Църква.

Ето още едно наставление на Дънов срещу всякакви ограничения:

„Който ви обича – учи Дънов – не може да иска да ограничава нито вашето сърце, нито вашия ум, нито вашата воля. Той трябва да остави свободни вашите действия.“[72]

От Дъновото наставление можем да заключим, че ако мъжът обича жена си, а тя прелюбодейства, той не трябва я ограничава или вразумява, а трябва да остави жената свободно да си блудства. Така, разбира се, трябва да се държи и любящата жена с развратния свой мъж. Хубав съвет за модерни хора!

Нека разгледаме и още една мисъл на Дънов, твърде далеч от истинския християнски морал:

„В що се състои грехът? Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях. Зачатието изкупва греха[73].“

Следователно всички сводници, блудници, прелюбодейки, които раждат от блуд, вече не са грешни и могат да продължават своето дело, стига само да раждат. Както и да се мъчат учениците на Дънов да омаловажат тези скверни думи на своя учител с различни словесни хитросплетения, като им предават друг смисъл, но от техните лукави умувания нищо не излиза[74]. Блудният грях не се унищожава със зачатие или раждане, а със съзнание за мерзостта на този грях и с истинско покаяние за него пред Бога, за което „учителят“ Дънов нищо не говори, защото като теософ той не признава никакво покаяние („казвате, че лошият човек може да се покае. Знаете ли колко хиляди години са нужни за това?“[75]), а учи за неумолимото възмездие за всеки грях, което хората ще изтърпят в бъдещето превъплъщение.

В някои беседи „учителят“ говори на учениците си да се пазят от дявола, но на други места срещаме точно обратните наставления:

„Ето една отлична и насърчителна черта на дявола. И Господ казва: „Вземете пример от него.“[76]

„И Ангелите Божии слизат и възлизат. Както Ангелите слизат и се качват, така и дяволите слизат и се качват – значи и едните, и другите вършат Божията воля и се подчиняват на Божествените закони[77].“

„И бъдете уверени в едно нещо: ония, които спъват пътя Господен, това сме ние хората; дяволите не спъват пътя Господен[78].“

„Бог си служи и с добрите, и с лошите духове.“[79]

„Казва се, че Христос праща дявола във вечния огън. Но аз виждам, че Той го поставя слуга на Бога. Праща го да служи на слаби и страдащи, да служи на всички и навсякъде без насилие.“[80]

Първо трябва да уточним, че Господ никога и никъде не е казвал: „Вземете пример от дявола“ и Дънов много изопачава истината. А изявленията на „учителя“, че „дяволите не спъват пътя Господен“ и „Бог ги праща да служат на слаби и страдащи“ също въвежда в огромно заблуждение, защото Божието Слово говори, че: „дяволът като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне“ (1 Петра 5:8); „Който прави грях, от дявола е, защото от край време дяволът съгрешава. За това се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола.“(1 Иоан 3:8). Ако дяволите вършат Божията воля, както твърди Дънов, защо е трябвало Божият Син да им разрушава делата? Но ние разбираме симпатиите на Дънов към делата на дявола, защото и той самият върши много от неговите дела.

По подобен начин Дънов възхвалява и ада: че там слизали само героите. Интересно тогава, кой трябва да отиде в рая.

„Ако се слезе в ада, ще се почувствате десетки хиляди килограма по-тежки. Само героите слизат в ада – така е описано и в гръцката митология. И в ада има ценни работи – има население, което живее там и е със съзнание, че това място е тяхно. Който слезе там, трябва да вземе формата им. Адът е като една смет, струпвана от двадесет и повече години, която вече се разлага и гние; който оценява сметта, ще се възползва, а който не я оценява, ще казва, че това е боклук непотребен.“[81]

***

За невежественото съзнание всички религии си приличат. Именно това духовно невежество умело се използва от новите „учители“ на човечеството, за да могат те още повече да объркат съвременния човек, който и без това е вече духовно объркан. Новите учители са „пророци“ на една нова синкретична религия, в която можем да открием всичко друго, но не и автентичното учение на Христос, Спасителя на света. На теософи и езотерици им се привиждат теософия, окултизъм и езотеризъм навсякъде, дори там, където те съвсем не биха могли да бъдат. Думите на Б. Паскал „колкото е по-интелигентен човек, толкова повече своеобразие открива у другите хора, а за посредствения всички са еднакви“[82], в нашия случай биха могли да звучат така: колкото е по-духовен човек, толкова повече разлики открива у многобройните религии, а за езотерика и за посредствения човек всички религии са еднакви.

С интерес отбелязваме, че теософите и „езотеричните християни“, които най-много настояват за обединението на религиите, точно те най-малко обичат да уточняват един „дребен“ детайл. На каква основа те желаят да стане това пагубно обединение? Очевидно теософите биха искали сливането на религиите да стане въз основа на теософските догми. „Няма религия по-висока от Истината“, гръмко викат те. Не толкова гръмко, но достатъчно разбираемо те казват: „Теософията е тази истина.“ И накрая, вече шепнешком, правят заключението: „Няма религия по-висока от нашия окултизъм[83].“

Последния извод, който можем да направим е, че повечето съвременни нехристиянски учения не са само естествени човешки заблуждения, а са плод на съвместната дейност между хора и паднали духове. П. Дънов и Ванга не са били само някакви заблудени хора, но са били и реални проводници на демонични сили. Това обяснява и тяхното голямо влияние върху хората (това важи повече за Дънов, който е имал естествените качества на лидер), обяснява защо думите им са съдържали в себе си една особена сила, която понякога почти хипнотично е влияела върху хора, незащитени от Божията благодат. Именно затова нека винаги помним, че само с Божия помощ можем истински да се предпазим от козните на злобата, само в Бога е нашето истинско прибежище и надежда.

И ако някой сега подигравателно попита, за кой Бог става въпрос, ние веднага ще отговорим: ние вярваме единствено в Троичния Бог на християните!

И затова отхвърляме окултния „бог“ на антихриста и неговите слуги.

Бог да ни пази от всичко фалшиво, измамно и пагубно!

Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй нас, грешните! Амин.

_________________________________________________________________

* Публикувано от Енорийски издателски център при храм “Св. св. Кирил и Методий”, ул. Георг Вашингтон № 47, София. Тук текстът е възпроизведен след разрешението на г-н Руси Ст. Русев, сътрудник в същия център, на когото авторът на блога дължи голяма благодарност.

[1]. Виж-http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/fakulteti/fakultet_po_pedagogika/specialnosti/bakalav_rski_programi/fakultet_po_pedagogika/neformalno_obrazovanie

[2]. През март 2005 г. авторитетното сп. Щерн дава за България следните данни: 7,7 милиона жители, от които 84% са (поне формално) източно-православни християни, 13% – мюсюлмани, 3% – протестанти, католици, евреи, и др. Но според ст. н. с. Стефан Пенов от БАН, съветник на комисията по вероизповеданията, само 50 % от православните християни посещават църква (и то не редовно). В този аспект още по-важно разграничение прави немската федерална служба за чуждестранни осиновявания в статистиките си за България от 2003, където изрично се посочва, че атеистите в България са около 1/3 от населението, както е важен и изводът, че много българи са вписвани формално като източноправославни, макар всъщност да не са (вж. http://www.point-of-view.org/?p=24).

[3]. Ласков, Д. Цит. по сб. Истината за учението на П. Дънов. Света Гора, 2002, с. 7.

[4]. Г. Миркович (1825-1905) е лекар, родом от Сливен. В един по-късен етап от живота си той започва да се занимава с окултизъм и е автор на теософско-окултните списания „Нова светлина“ (1891-1896), „Здравословие“ (1892-1896) и „Виделина“ (1902). През 1893г. в Париж, на спиритически сеанс, чрез медиума Лучия Гранж, Миркович получава съобщение за „млад вожд на българския народ, надарен с божествена сила, който след много пътешествия се завръща в България“. Така става ясно и защо Миркович, получил това бесовско откровение за „вожда“ Дънов, охотно се среща с него и заедно с него се заемат да „повдигат“ религиозния дух на българския народ към пропастта на теософията и окултизма.

[5]. Беинса Дуно. Учителя за себе си. С., 2006, с. 14.

[6]. Кръстев, В. Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее, т. 1. С. 1993, с. 41.

[7]. Беинса Дуно. Учителя за… Пос. съч., с. 6.

[8]. Пак там, с. 14.

[9]. Кръстев, В. Изгревът на… Пос. съч., с.634-635.

[10]. Вж. Църковен вестник, С., бр. 32 от 1922, с. 2.

[11]. Дънов, П. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско, С., 1998, с. 4.

[12]. Дънов, П., Призвание към… Пос. съч., с. 7.

[13]. Вж. Дънов, П. Сила и живот, т. 1. С., 2006, с. 318.

[14]. Френология (от гръцки: φρήν – ум, съзнание; и λόγος, логос – изучаване) е псевдонаука, която твърди, че може да определи характера и личностните особености на човек, изследвайки формата на черепа, лицето и главата.

[15]. Определение на архиерейския Събор от 7 юли 1922 г. Вж Църковен вестник, С., бр.33 от 1922 г., с. 4.

[16]. Църковен вестник, С., бр. 33 от 1922 г., с. 4.

[17]. Църковен вестник, С., бр. 19-20 от 1922 г., с. 5.

[18]. Пентаграмът не е християнски символ и никога не е бил. Според твърденията на дъновистите, в петте му краища се намирали петте добродетели. Но защо точно пет, след като нито Христос, нито някой от Светите Отци ограничава добродетелите до пет? Просто защото толкова трябват на Дънов за демоничния пентаграм. Пентаграмът се появява около 4000 пр. н. е. в Месопотамия. Първоначално е символизирал женското начало, но с течение на времето това доста се е променило и в наши дни често е използван при много сатанински ритуали.

[19]. Кръстев, В. Изгревът на Бялото…, т. 1. Пос. съч., с. 207.

[20]. Вж. Кръстев, В. Изгревът на Бялото …, т. 1. Пос. съч., с.460.

[21]. „Щом почнете да ограничавате духа на човека, – как той трябва да мисли, чувства и действа, (духът) веднага ще ви остави. …Трябва да се развързват хората (а не да се свързват).“ Дънов, П. Сила и… т. 1. Пос. съч., с. 448.

[22]. Калнев, М. Нравственото и …; цит. по сборника „Дъновизмът без маска“. Пос. съч., с. 130.

[23]. Калнев, М. Цит. по сб. „Истината за учението на Дънов“. Пос. съч., с. 115.

[24]. Дъновизмът без маска. Пос. съч., с. 108-109.

[25]. Дъновизмът без маска. Пос. съч., с. 101.

[26]. Пак там, с. 102.

[27]. Протоколи от годишната среща на веригата на Бялото Братство, В. Търново, 10.08.1914 г.

[28]. Беинса Дуно. Учителя за себе си. С., 2006, с. 11.

[29]. Дънов, П. Двата пътя. С., 1999, с. 23.

[30]. Беинса Дуно. Учителя за себе си. Пос. съч., с. 3.

[31]. Пак там, с. 4.

[32]. Пак там, с. 6.

[33]. Беинса Дуно. Учителя за себе си. Пос. съч., с. 4.

[34]. Беинса Дуно. Учителя за себе си. Пос. съч., с. 14.

[35]. Пак там, с. 15.

[36]. Пак там, с. 57.

[37]. Кръстев, В. Изгревът на…, т. 1. Пос. съч., с. 634-635.

[38]. http://www.izgrevat.com/.

[39]. Дънов, П. Новият човек. Пос. съч., с. 23-24.

[40].Дънов, П. Ще управлява всички народи, неделни беседи; http://www. ivanstamenov.com/2010/10/2302/.

[41]. Беинса Дуно. Учителя за себе си. Пос. съч., с. 14.

[42]. Беинса Дуно. Учителя за себе си. Пос. съч., с. 8.

[43]. Църковен вестник, С., бр. 19-20 от 1922, с. 5.

[44].Софроний Ников дълги години е бил председател на теософското общество в България.

[45]. Послание на архиереите. Църковен вестник, С., бр. 22-23 от 1922, с. 4.

[46]. Църковен вестник, С., бр. 22-23 от 1922, с. 4.

[47]. Църковен вестник, С., бр. 22-23 от 1922, с. 5.

[48]. Пак там, с. 6.

[49].Определение на архиереите за Дънов. Църковен вестник, С., бр. 33 от 1922, с. 4-5.

[50]. http://panevritmiyabg.org/home.php?lang=bg.

[51].Министерство на Образованието и науката,писмо № 1103-72/09.12.2005.

[52].Вж. А. Златинова в ел. сайт на в. Новинар http://www.novinar.net/news/ siratci-nasilvani-za-danovisti_MTEyMTsw.html.

[53].Н. Господинова. Паневритимия в българското училище? Публикувано на 31.03.2006 в http://www.pravoslavie.bg.

[54]. Дънов, П., Великата майка. С. 2006, с. 165.

[55]. Дънов, П. Закони на доброто. С., 1993, с. 76.

[56]. Дънов, П. Интуицията – гласът на душата. Пос. съч., с. 12.

[57]. Дънов, П. Учителят говори. Варна, 1992, с. 74.

[58]. Данков, Е., цит. по сборника „Дъновизмът без маска“. С., 1995, с. 152.

[59]. Дънов, П. Сила и живот, т. 1. Пос. съч., с. 16.

[60].Патр. Калист и Игнатий Ксантопули. Добротолюбие, т. 5. Света Гора, 2000, с. 339.

[61]. Добротолюбие, т. 1. Света Гора, 2000, с. 45.

[62]. Дънов, П. Великата майка. С., 2006, с.165-166.

[63]. Дънов, П. Трите живота. С., 2005, с. 155.

[64]. Дънов, П. Новият човек. Пос. съч., с. 31.

[65]. Дънов, П. Великата майка. Пос. съч., с. 149.

[66]. Дънов, П. Заветът на любовта. Кърджали, 1999, с.338.

[67]. Дънов, П. Заветът на любовта. Кърджали, 1999, с. 341.

[68]. Дънов, П., Великата майка. Пос. съч., с. 135.

[69]. Дънов, П. Сила и живот, т. 2. Пос. съч., с. 452; с. 455; с. 459.

[70]. Дънов, П. Славата Божия, Царството Божие и волята Божия, С., 1998, с. 105.

[71]. Дънов, П. Заветът на любовта, т. 2. С., 1995, с. 56.

[72]. Дънов, П. Които вас приемат, беседа от 26 март 1922 г., http://triangle.bg/books/1922-01-15-10.2000/1922-03-26-10.html

[73].Дънов, П. Сила и… т. 1. Пос. съч., с. 97-98.

[74].Вж. Калнев, М. Сборник „Дъновизмът без маска“. Пос. съч., с. 133.

[75]. Дънов, П. Сила и… т.1. Пос. съч., с. 302.

[76]. Дънов, П. Сила и живот, т. 1. Пос. съч., с. 35-36.

[77]. Дънов, П. Сила и…, т. 2. Пос. съч., с. 296.

[78]. Пак там, с. 14.

[79]. Дънов, П. Интуицията – гласът на душата. Пос. съч., с. 71.

[80].Дънов, П. Заветът на любовта, т. 2. Пос. съч., с. 60.

[81]. Дънов, П. Сила и …, т. 1. Пос. съч., с. 319.

[82]. Паскал, Б. Мисли. С., 2001, с. 10.

[83]. Вж. Кураев, А. Сатанизм для интелигенции, т. 1. Москва, 1997, с. 55.

Изображения: авторът, Негово Всепреподобие иеромонах Висарион Зографски и негови книги. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-2wv

Тайната в посланията на св. апостол Павел*

Публикувано на 08.06.200801.06.2025 от Dragan Bachev

Драган Бачев

Човекът е тайна за самия себе си. Пред всеки човек винаги са стояли въпросите: Кой съм аз? Какъв е смисъла на моя живот? Тайна е и човекът до нас, тъй като и той е личност, като нас, неговото сърце, помислите са скрити за нас.

Още по-съкровена и дълбока е тайната на Бога. Той не съществува по този начин по който съществуват предметите и хората в този свят. Бог тайнствено обхваща, държи цялото творение от всички страни. Св. пророк Исаия Го нарича „Бог съкровен” (Исаия 45:15), а св. апостол Павел – „Който е едничък бъзсмъртен и живее в непристъпна светлина” (1 Тим. 6:16). Бидейки сами крайни, ние не можем да обхванем безкрайното. Ние не можем да снемем покрова на Божествената тайна, изхождайки от тайната на нашето човешко съществуване. Бог не е произведение на човека, не е идол, не е въплъщение на нашите желания. Той съществува абсолютно независимо от нас, и Неговата тайна е безкрайно по-голяма и по-дълбока от тайната на човека. Св. апостол Павел възкликва: „О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко непостижими са Неговите съдби и неизследими Неговите пътища! Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник? Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне? Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин” (Римл. 11:33-36). „Духът прониква във всичко, дори и в дълбините Божии. Понеже кой човек знае, какво има у човека, освен човешкия дух, който живее в него? Тъй и Божието никой не знае, освен Божия Дух” (1 Кор. 2:10-13).

Думата μυστήριον, означава тайна, тайнство, съкровено, неведомо, неизследимо. В посланията на св. апостол Павел, тайна се употребява за да обозначи:

І. Тайните на божественото домостроителство на Църквата, а именно:

1) тайната на Боговъплъщението (1 Тим. 3:14-16, Ефес. 5:32);

2) тайната на кръста (1 Кор. 2:7-8);

3) тайната сливането между иудеи и езичници в едно тяло на Църквата в Иисус Христос (Римл. 11:25-32, Ефес. 3:1-21, Кол. 1:26-27, Кол. 2:2, Кол. 4:3-4);

4) тайната на прекратяването на закон от благодатта (Римл. 14:24-26);

5) тайната на възкресението (1 Кор. 15:51);

6) тайната на съединяването на всичко земно и небесно под един глава Христос (Ефес. 1:9-10);

ІІ. Тайната на беззаконието, антихриста (2 Сол. 2:7).

В буквален смисъл думата „Църква” означава „събрание”, на гръцки εκκλησια, от глагола εκκαλέω – събирам. В този смисъл се употребява и в Стария Завет (kahal – евр.). В Новия Завет „Църква” има несравнимо по-дълбок и тайнствен смисъл, който е трудно да бъде обхванат в кратка словесна форма. Характерът на Църквата Христова, най-добре се изяснява от новозаветните библейски образи на Църквата като: Ново Божие насаждение, Божия градина, Божие лозе (Иоан 15:1-8); Пастир и стадо (Иоан 10:1-6); Глава и тяло (Ефес. 1:22, 23); Строящо се здание (Ефес. 2:19-22); Дом, семейство (1 Тим. 3:15; Евр. 3:6); Брачен съюз (Ефес. 5:32).

Съзерцавайки тайните на Църквата – тайните на Божественото домостроителство, св. апостол Павел възкликва и нарича Църквата: „…Божия дом, който е Църква на живия Бог, стълб и крепило на истината. И наистина велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът, засвидетелстван бе от Духа, показа се на Ангели, проповядван биде на народи, приет с вяра в света, възнесе се в слава” (1 Тим. 3:15-16).

Преп. Иустин Попович, този нов Златоуст на ХХ век, възкликва и нарича Църквата – Всетайна Христова: „Църквата представлява най-великата и най-свещената Божия тайна във всички светове. В сравнение с останалите Божии тайни тя е Всетайна”.

„Бог даде на човека най-великото, което можеше да му даде, като стана човек и навеки остана Богочовек във всички видими и невидими светове. Мъничкото човешко същество побра в себе си всецелия, невместим и навсякъде безграничен Бог. Затова Богочовекът Христос е най-загадъчното същество във всички човешки светове. Прав е св. Иоан Дамаскин и на земята, и на небето, и във времето, и във вечността, когато твърди, че Богочовекът Христос е „Едничкото ново нещо под слънцето” (Екл. 1:9). Бих добавил: винаги ново, нестареещо нито във времето, нито във вечността. Но в Богочовека и с Богочовека и самият човек стана ново същество под слънцето, същество Божествено важно, Божествено скъпоценно, Божествено вечно, Божествено сложно. Тайната на Бога се съедини неразделно с тайната на човека и стана двуединна тайна, всетайна на всички светове. И така се появи Църквата: Богочовекът – това е Църквата”.

Църквата, бидейки Всетайна, самата е изпълнена с множество тайни:

1.Тайната на Боговъплъщението „Бог се яви в плът”, невидимият Бог стана видим

„Показа се на Ангели”, „О, тайнство! Заедно с нас Синът Божи видели и ангелите, които не Го виждали преди. Защото Евангелието казва: „Ангели дойдоха и Му служеха” (Мат. 4:11). И не само тук, но и от самото рождение до възнесението те Му служели” – отбелязва Бл. Теофилакт Български.

„Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът. Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за Църквата” (Ефес. 5:32).

Блажени Теофилакт Български казва: „И наистина тайна е човек да остави онези, които са го родили, трудили са се за него и са му правели добро, и да се прилепи към тази, която никога не е виждал и която дори не е започнала да прави добро. Наистина това е велика тайна, ако само се разбра за Христа, като пророческо слово за Него. Защото и Той оставил Отца, не в смисъл на промяна на мястото, но снизхождайки до приемането на плът, дошъл при невестата, която изобщо не Го познавала, и по дух станал едно с нея. Който се съединява с Господа, един дух е с Него” (1 Кор. 6:17).

Блажени Иероним пише: „Първият човек, Адам, като първи Пророк е предрекъл това за Христа и Църквата, – че нашият Господ и Спасител ще остави Своя Отец Бога и майка Си Своя небесен Иерусалим, и ще дойде на земята заради Своето тяло Църквата, и ще я образува от Своето ребро, заради което и Словото стана плът. Но както и всички тайни не са равни, но една е по-голяма, а друга по-малка, то тук се казва: тази тайна е велика; но едновременно с това показвайки и своето смирение, добавя: но аз говоря за Христа и за Църквата”.

От реброто на първия Адам, който е от земята, произлезе Ева, и двамата станаха родители по плът на цялото човечество. От реброто на Втория Адам – Сина Човешки, слезлият от небето, произлезе Църквата, която е Неговото тяло. Църквата стана майка „на всички ония, които Го приеха – на вярващите в Неговото име – даде възможност да станат чеда Божии; те не от кръв, ни от похот плътска, нито от похот мъжка, а от Бога се родиха” (Иоан 1:12-13). „Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух” (Иоан 3:3-7).

2.Тайната на кръста

„А проповядваме Божията премъдрост, тайна, съкровена, която Бог е предопределил преди векове за наша слава, която никой от властниците на тоя век не е познал; защото ако бяха я познали, не биха разпнали Господа на славата” (1 Кор. 2:7).

Блажени Теофилакт Български продължава: „Тайна нарича проповедта за Христа. Защото тя е и проповед, и заедно с това тайна, защото, и ангелите не знаели за нея, преди да е била проповядвана (1 Петр. 1:12), и ние виждайки в нея едно, разбираме друго: така аз виждам кръста и страданието, а разбирам силата, чувам раб, а се покланям на Владиката. Тази премъдрост е напълно скрита от невярващите, но за верните само отчасти; защото сега виждаме като в огледало (1 Кор. 13:12). С думата предопределил показва Божията любов към нас. Защото истински ни обича този, който дълго е бил готов да ни облагодетелства. Така и Бог преди вековете ни е предопределил спасение чрез кръста, спасение, съдържащо велика премъдрост. Казал е: за наша слава, защото Той ни е направил причастници на славата. Защото да бъде участник в съкровената тайна заедно с Господа е слава за раба. Тук нарича властници (князе – слав.) Ирод и Пилат. Впрочем няма да сгрешим, ако под князе разбираме и първосвещениците, и книжниците. Думите на тоя век изразяват както е казано по-горе тяхната временна власт. Ако те знаеха съкровената, както е казано по-горе, премъдрост и тайните на божественото домостроителство, именно тайната на Божието въплъщение, тайната на кръста, тайната на призоваването и усвояването на езичниците, тайната на възраждането, осиновяването и наследяването на небесното царство, с една дума – всички тайни, открити на апостолите от Св. Дух, така и първосвещениците, ако знаеха, че техният град ще бъде покорен и те самите ще бъдат отведени в плен: то не биха разпнали (Христа). Христос тук е наречен Господ на славата. Тоест тъй като те смятали кръста за нещо безчестно, то показва, че Христос съвсем не е изгубил Своята слава чрез кръста, напротив, още повече се прославил, защото чрез кръста още по-ясно е показал своето човеколюбие. И така, ако те не са узнали, трябвало ли е да им се прости този грях? Да, ако след това се бяха разкаяли и обърнали, грехът им би бил простен, както на Павел, и на другите евреи”.

3.Тайната сливането между иудеи и езичници в едно тяло на Църквата в Христа Иисуса (Римл. 11:25, Ефес. (3:1-21), Кол. 1:26-27).

„Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници, и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: „ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова”. „И това е тям завет от Мене, когато отнема греховете им“. Що се отнася до благовестието, те са врагове поради вас; но в избора те са обични Богу поради отците.Защото Божиите дарове и призванието са неотменни.Както и вие някога си бяхте непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство, така и те сега са непокорни, поради вашето помилуване, та и сами те да бъдат помилувани.Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува.О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога? Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!” (Римл. 11:25-33).

Блажени Теофилакт Български възкликва: „Тук тайна нарича неведомото и съкровеното: а в какво се състои тази тайна? В това, че евреите не всички не повярвали, но отчасти се ожесточили. От тях повярвали мнозина, за които, както е казано по-горе, Бог е знаел отнапред, и мнозина ще повярват впоследствие; защото израилтяните се ожесточили, докато се спасят всички предузнати от Бога езичници; тогава и целият Израил ще се спаси, очевидно, след като повярва. Отново привежда Исаия, който възкликва, че ще дойде от Сион можещият да спаси и да очисти греховете на израилтяните. Кога ще стане това? Когато отнема греховете им, тоест когато ги удостои с опрощаване посредством кръщението. Затова, макар и сега да не са получили прошка на греховете (защото са ожесточени), но това ще се изпълни впоследствие. Тъй като, казва, вие сте се покорили на Евангелието и сте приети от Бога, то те са станали още по-упорити и още повече са се отдръпнали и са станали врагове; но тъй като предците им още от самото начало са избрани от Бога, то Бог няма да допусне те да погинат докрай (защото те са възлюблени), но ще ги приеме, ако повярват. Вие, казва, които преди се наричахте езичници, не поискахте да послушате: затова бяха избрани и получиха закон иудеите. Отново, когато бяха призвани иудеите и не послушали Христа, бяхте избрани и помилвани вие. Но помилването за вас ще бъде помилване и за тях: те ще се съревновават с вас и ще повярват, и по такъв начин ще се удостоят с вашето помилване. Тоест изобличи, обяви за непослушни, за да спаси едни чрез упорството на други. Защото преди, когато били непослушни езичниците, спасил, както е казано, евреите; отново, когато иудеите непослушали Христа, били спасени езичниците: а когато били спасени езичниците, ще се спасят, съревновавайки се с тях, и иудеите; и така всички ще бъдат помилвани. Размишлявайки за Божието домостроителство от началото на света, затова, как Бог устройва противоположното чрез противоположното и посредством едни непокорни показва покорни други, се изумил, уверявайки чрез това, че Този, Който така устройва нашите дела, непременно ще устрои и бъдещото спасение на иудеите. Богатството нарича благостта, чиято дълбочина само довежда до изумление, а величието на която е неизвестно: защото да обогати езичниците така, било дело на богатството. Заедно с благостта се изумява и на премъдростта, посредством която Бог управлява нашия живот и е умъдрил невежеството на езичниците, и знанието, посредством което Той знае какво е полезно за всеки. Не е казал: непостижими, но неизследими, тоест не могат дори да бъдат изследвани. Неговите пътища, тоест начините на домостроителството, не само не могат да бъдат разбрани, но дори и изследвани, тоест не може дори да се види тяхната следа”.

В цялата трета глава от посланието до Ефесяни, св. апостол Павел говори за великата тайна на призоваването на езичниците в Църквата. Нещо повече, той нарича себе си окованик Иисус Христов за вас езичниците, защото именно когато е бил в окови, Апостолът е имал възможност да съзерцава, воден от Божия Дух тайната на приемането на езичниците в Църквата. Чрез откровение Бог ми възвести тайната, а не по пътя на умозаключенията и изследванията.

„На мене, най-малкия от всички светии, се даде тая благодат – да благовестя на езичниците неизследимото богатство Христово и да открия на всички, в що се състои разпоредбата на тайната, скривана от векове в Бога, Който създаде всичко чрез Иисуса Христа” (Ефес. 3:8-9).

Св. Теофан Затворник казва: „Израил е бил избран изсред всички народи да бъде Божи народ, посветен на Бога и Божието дело. Но това избиране било временно, заради вечните цели, обхващащи цялото човечество. Когато целта била достигната, се прекратило и значението на временното избиране. То е заменено с друго висше – духовно по цел и вечно по значение. Сега се избира не едно племе от всички, а от всички племена се избира един народ, състоящ се от лица с един дух, едно служение. И за това избиране се говори, че е било извършено преди сътворяването на света: времето и историята само изпълнява това предвечно избиране. Апостолът излиза извън предела на времето и вижда началото му в предвечния акт на Божията воля”.

4. Тайната на прекратяването на старозаветния закон от благодатта и новия закон на духа.

„А на Тогова, Който има сила да ви укрепи, според благовестието ми и проповедта за Иисуса Христа, според откритието на тайната, умълчавана от вечни времена, а сега явена, и чрез пророческите писания, по заповед на вечния Бог, възвестена на всички народи, за да се покоряват на вярата, – на Тогова единаго премъдраго Бога, чрез Иисуса Христа, слава вовеки, амин” (Римл. 14:24-26).

В цялата четиринадесета глава св. апостол Павел се занимава с изправянето на една „дребна” неизправност сред римските християни, в това че не се отнасяли братски помежду си заради различията в употребяването на храната. Едни вярвали, че не трябва да се яде свинско месо и изобщо всякакви идоложертвени храни, а други не се въздържали от тях. След като дава наставления затова да не се осъждат взаимно и всеки да постъпва така както внушава неговата съвест, Апостолът преминава отново към любимата за него тема: тайната на сливането между иудеи и езичници в едно тяло на Църквата. Апостолът утвърждава убеждението, че езичниците са призовани към вярата в Господа, без да са обвързвани с иудейските постановления и дори самите иудеи са освободени от тях. Това не е негово хрумване, той се позовава на „пророческите писания” и „по заповед на вечния Бог”, Който го е изпратил да научи „всички народи” да вярват в Господа, а не да иудействат, а това е и края на закона и пророците.

Св. Теофан Затворник казва: „Тук слави Бога като единствен премъдър. Не можейки да се насити от удивление на великата Божия премъдрост: Той едновременно и иудеите е освободил от техните законнически украшения и езичниците просветил и очистил, и едните и другите слял в един народ, покланящ се на Бога в дух и истина. Това е било скрито и се е явило както цвят от семе. Не е ли дивно, как се хвърля семето в земята и след известно време произлиза от него прекрасен цвят или плод? Така се удивлява Апостола, в това, че семето на словото скрито в иудейството е израсло и станало дърво, което със своите корени покрива цялата земя”.

„Няма никакви прегради. За всички е открит достъп към единение с Бога. Нито иудейството с нищо не помага, нито с нищо не пречи. Вярвай и се прилепяй към Господа и ще се спасиш. Няма нищо външно което да води към Бога или да отдалечава от Него. Спасението се устройва от вътрешното настроение”.

Св. Иоан Златоуст говори: „Изразява в това славословие изумление пред непостижимата тайна. Понеже и сега открита, тайната не може да бъде достигната чрез ума, но трябва да се познава, не по друг начин, а чрез вярата. Прекрасно е казал Апостолът: единаго премъдраго Бога. Защото когато се размишлява, как Бог е въвел в Своята Църква езичниците и ги е приобщил към древните праведници, как е спасил безнадеждните, как недостойните за земята е възвел на небето, изгубилите право на сегашния живот е въвел във вечния живот, потъпканите от демоните е направил равни с Ангелите, отворил рая, унищожил цялото древно зло, и всичко това е извършил за кратко време, по удобен и съкратен начин; тогава ще разбереш премъдростта Божия. И така би трябвало да се удивляваш на Неговата премъдрост и да Го прославиш; а ти се занимаваш с дреболии (това не яж, онова – не пий), все още се привързваш към сянката (закона). Това означава, че ти малко прославяш Христа. Защото който няма упование в Него и дръзновение в Него, който не се ръководи от вярата, той не изповядва величието на Неговите дела”.

5. Тайната на съединяването на всичко земно и небесно под един глава Христос.

„Тая благодат Той изобилно ни дарува. Във всяка премъдрост и разум, като ни откри тайната на волята Си по Своето благоволение, що бе отпреди положил в Себе Си, в нареждане изпълнението на времената, за да съедини всичко небесно и земно под един глава – Христа” (Ефес. 1:9-10).

Преп. Иустин Попович продължава така: „Всичко, което е в Църквата и всичко, което ѝ принадлежи, представлява превеликото Божие Всеблагоговение и превелика Божия Всетайна. И това най-богомъдро ни го е открил, показал и засвидетелствал най-христоносният апостол на всички светове – св. Павел. Особено в посланието до Ефесяни. То цялото е от небето и принадлежи към изключителните видения и откровения Господни (2 Кор. 12:1-4), с които св. апостол Павел е бил обилно удостоен. Благовестието, съдържашо се в това послание, не е от хора, не е от ангели, а и не може да бъде от тях, а цялото е от Господа Христа, цялото е от Неговата вечност, премъдро, цялото е спасително, цялото е Светлоносно. Неговите дълбини почиват в Божиите дълбини (τα παντα) (1 Кор. 2:10), а също и неговите висоти и широти. А основното, всеобхващащо благовестие на това Послание е предвечното решение на Троичното Божество – всичко небесно и земно да съедини в Него, тоест всичко да се въхристови и охристови, всичко да образува едно тяло, Христовото тяло, Църквата, и така да постигне вечната Божествена цел, тъй като Църквата е Негово тяло, пълнота на Изпълващия всичко във всичко (Ефес. 1:23). Това благовестие е всеблаговестие, тази тайна е всетайна, посочена на светия апостол чрез откровение. Той твърди: „Чрез откровение Бог ми възвести тайната” (Ефес. 3:3).

Бл. Теофилакт Български продължава: „А е направил това, по богатството на Своята благодат. Забележи тези усилени изрази: на нас ни е дадено богатство и богатство Божие, богатство на благодатта, и не просто благодатта, а която преумножи в нас, тоест преизобилно изля върху нас. Тоест излял е върху нас благодатта, та като ни направи мъдри и разумни, да ни открие тайната на волята; той сякаш казва: разкрил ни е тайните на Своето сърце. Или пък: за да ни открие тайната в целия разум и мъдрост, тоест дълбините на всяка мъдрост и разум. Защото да удостои враговете, при това презрените, с толкова велики блага, и то в края на вековете и чрез кръста, не е ли дело на велика мъдрост? И това благоволение и произволение е „положил отпреди” и е предопределил в нареждане, в устроение и установление на изпълнението на времената. Защото изпълнението на времената, тоест последните времена, изисквали наказание и отмъщение, понеже тогава се умножила човешката злоба. А явяването на Сина, напротив, в тези последни времена е извършило спасението, което е присъщо на непостижимата мъдрост. Небесното, казва той, било отделено от земното, нямало една глава. Защото, макар от гледна точка на творението Бог да е един за всички, но що се отнася до нравственото единение, то още не съществувало. Затова Отец пожелал да оглави (тоест да съедини под една глава) небесното и земното, тоест да положи за глава на всички Христа: и на ангелите по безтелесна природа, и на човеците по плът. Оглавяване се нарича също обозначаването накратко на това, което е изложено подробно. Затова Отец е оглавил чрез Христа, тоест завършил е онова, което се изграждало дълго време, завършвайки словото с правда”.

Св. Теофан Затворник пише: „Каква е тази тайна? Тази, че Бог е положил да съедини всичко в Господ Иисус Христос. Дошъл е Синът Божи, въплътил Се, пострадал, умрял, възкръснал, възнесъл Се на небето и станал като Богочовек, глава на всичко – и небесно, и земно. От всички тези действия на въплътилия Се Син Божи всичко е почти явно от само себе си, така че в разказа за това няма нищо особено, всичко в явно от въплъщението до сядането отдясно на Отца. – Какво тогава не е явно? – Възглавяването на всичко в същото това сядане на Богочовека отдясно на Отца. Това е именно съкровена в Бога тайна, която е можело да не се открива и с това да се ощети делото на спасението, и която Бог е открил само заради преизобилието на Своята благодат, и с това откритие преумножил и без това великото вече богатство на Своята благодат. Никаква необходимост не е била причина да бъде казана тази тайна. Единствено Божието благоволение е благоволило да бъде открита. Св. Иоан Златоуст казва: „това е било силно и сърдечно Негово желание – за да ни открие тайната на волята Си”.

ІIІ. Тайната на беззаконието, антихриста

„Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта, който се противи и превъзнася над всичко що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог. Не помните ли, че, още когато бях при вас, ви говорех това? И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време. Тайната на беззаконието вече действа, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега” (2 Сол. 2:3-7).

Поводът за написване на второто послание до Солуняни е възникнаолото лъжеучение сред тях, че второто пришествие на Господ Иисус Хпристос уж било наближило. Дори се явили някаои, които учели от иметно на апостол Павелл и му пришпиксвали различни послания. Св. апостол Павел обстойно изяснява признаците на второто пришествие, които явно още не са се сбъднали, а именно, докле първом не дойде отстъплението (αποστασια) и се не открие човекът на греха, синът на погибелта.

Бл. Теофилакт Български казва: „Тайната на беззаконието вече действа. Така апостолът нарича Нерон, който бил праобраз на антихриста. Той също бил беззаконен и искал да го наричат бог. Добре е казал „тайна”. Защото, казва той, не така явно и безсрамно е въставал против всеки бог Нерон, както ще въстане онзи. Казаното от апостола има следния смисъл: пруеди да дойде времето на антихриста, се намерил друг човек, който в малко му отстъпвал. Но удивително ли е, ако вече има антихрист? Апостолът говори за Нерон не от робски страх, а з ада ни научи да не си навличаме излишна ненавист, ако това не се тналага от нищо”.

Този, който задържа да бъде извършена тайната на беззаконието според различните тълкуватели е Римската империя, а според други Св. Дух. Римската империя трябва да бъде разрушена от антихриста по подобен начин, както Мидийската е разрушена от Вавилонската, Вавилонската е разрушена от Персийската, Персийската от Македонската, Македонската от Римската. Всичко това е в духа на апокалиптикатка на пророк Даниил. Св Дух би се отдръпнал от човешките беззакония и тогава антихриста ще има свободно място да се изяви и ще получи в своя власт тайната на беззаконието.

Използвана литература

1. Бл. Теофилакт, архиепископ Български, Тълкувание на посланията на св. апостол Павел, Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф, Св. Гора, Атон, 2003.

2. Преп. Иустин Попович, Догматика на Православната църква – Еклисиология, Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф, Св. Гора, Атон, 2006.

3. „Творения иже во святых отца нашего Теофана Затворника – толкования посланий апостола Павла – послание к римлянам”, Московский Сретенский монастырь, 1996.

4. „Творения иже во святых отца нашего Теофана Затворника – толкования посланий апостола Павла – послание к ефесеямь”, Московский Сретенский монастырь, 1998 г.

________________________________

*Съставил Драган Бачев

Изображение: съставителят Драган Бачев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-7A