Предлагайки истинското учение за антихриста на най-известните отци на Църквата, започвайки от втори век преди Христа, ние не смятаме за излишно да изложим и това на съвременните православни богослови, което се базира върху Свещеното Писание и писанията на отци на Църквата за личността, действията и съдбата на антихриста.В учението на Свещеното Писание и светата Църква името на антихриста се употребява двусмислено: в най-общ смисъл, когато с това име се обозначава всеки противник на Иисус Христос, който отхвърля Неговото Божество и учение, и се въоръжава срещу Неговата света Църква (1 Иоан 2:18, 22; 4; 3; 2 Иоан 7); или в конкретен смисъл, когато посочва точно този враг на Христа, който ще се яви преди свършека на света, за да противодейства на светата Христова Църква (Иоан 5:43; 1 Иоан 2:18; 2 Солуняни 2:3-12).

Някои, неблагоразумни, разбират предстоящото явление на антихриста не така, както го разбира Православната църква, не като отделно лице и са смесили разбирането си за противниците на Иисус Христос въобще с учението за антихриста в по-особен смисъл, тълкувайки произволно скритите пророчества за него, които и най-древните отци на Църквата са считали за несигурно да изясняват. Като се позовават на неправилно разяснение на Свещеното Писание, те учат, че под името на антихриста трябва да разбираме не някакво определено лице, а цяла съвкупност от еретици и нечестиви хора; че всички свойства и действия, приписвани на антихриста в Свещеното Писание трябва да се разбират в преносен смисъл. Затова и за времето на пришествието, и за продължителността на господството на антихриста те учат, че той ще дойде не само преди свършека на света, а че винаги е съществувал – съществува и сега. За да се разкрие обаче истината на православното учение за антихриста е необходимо, въз основа на Свещеното Писание и според разума на светата Църква, да се утвърди, че под името на антихриста, в точния смисъл на тази дума, трябва да се разбира едно определено лице, неговото нечестиво царство и враждебните му действия срещу светата Църква, описани с недвусмислени доказателства в Свещеното Писание, които не трябва да се разбират в преносен смисъл, и накрая, трябва да се покаже, че антихристът, като такъв, още не се е явявал, а ще се яви, за да утвърди нечестивото си господство преди свършека на света, за определено и кратко време.В Свещеното Писание има ясни и неоспорими доказателства за това, че освен множеството антихристи, или врагове на Иисус Христос, ще има и антихрист като конкретна личност.

1)Това може да се докаже с думите на Иисус Христос, отправени към невярващите иудеи: “Аз дойдох в името на Моя Отец, и Ме не приемате; но, ако друг дойде в свое име, него ще приемете” (Иоан 5:43).

Към антихриста, като към особен и необичаен Христов враг, отнасят тези думи св. Кирил Александрийски, блажени Теодорит, Теофилакт, архиепископ Български и св. Иоан Златоуст, който ги разяснява така: “За кого казва Христос “дойде в свое име”? Тук Христос посочва антихриста… Апостол Павел, който е преподал на християните и устни наставления относно антихриста (2 Солуняни 2:5), – които, несъмнено, са били запазени от апостолските приемници и предадени на следващите настоятели на църквите, – в своето второ послание към солунските християни е съставил ясно учение за личността и действията на този Христов враг. И се не открие човекът на греха , свидетелства той, синът на погибелта, който се противи (2 Солуняни 2:3 … тогава и ще се открие беззаконникът… чието явяване, (е) по действие на сатаната (2 Солуняни 2:8, 9). Самият начин на изразяване (в гръцката реч) чрез тези думи представя антихриста като определен човек. Апостолът го нарича човек на греха, тоест голям грешник, злодей, безбожник в конкретния и краен смисъл на тази дума. Неправомислещите учат, че, според думите на апостол Павел, по негово време антихристът вече е съществувал: тайната на беззаконието вече действува (2 Солуняни 2:7), и при това предрича, че той ще бъде убит с дъха на устата на Иисус Христос при свършека на света (стих 8). Очевидно е, че под името на антихриста той не би могъл да има предвид някакво определено лице, защото е невъзможно едно и също лице да съществува от негово време до свършека на света. Такова тълкуване на апостолските слова е неправилно. Истина е, че по времето на апостолите антихристът вече е започнал да действа, но само “тайно, в лицето на своите предтечи, а не собственолично”. Защото още от сътворението на света, откакто Божият Син е започнал да подготвя спасението на човешкия род чрез патриарсите и пророците, които са Го предшествали и са Го предизобразили, е започнала да действа и да се извършва и тайната на благочестието (Колосяни 1:26, 27; 1 Тимотей 3:16), но въпреки това тя се е разкрила само в лицето на Иисус Христос, когато Той се е въплътил от Пресветата Дева Мария: така и духът на антихриста, по действие на дявола, в лицето на лъжепророците, еретиците и гонителите на християнството, отдавна вече е започнал да действа (1 Иоан 4:3), отдавна вече действува тайната на беззаконието, но ще се разкрие напълно едва при свършека на света в лицето на антихриста. Подобно тълкуване на тези думи се базира върху това, че никой от отците на Църквата не е имал предвид под тайната на беззаконието самия антихрист. Напротив, всички те смятат, че в това изречение се посочват най-общо или лъжеучителите или гонителите на Христовата Църква. Затова и целият смисъл на апостолската реч, съгласно с това, което са имали предвид светите отци и учители на Църквата, може да се представи в следния вид: макар че антихристът все още не се е явявал собственолично, беззаконието му вече започва да действа тайно чрез еретиците, които са започнали вече и ще отричат и впоследствие Христовото Божество (1 Иоан 2:18, 22; сравни 4:2, 3), те се въоръжават срещу учението и учениците на Иисус Христос, и по този начин подготвят пътя за пълното разкриване на беззаконието на антихриста.Апостол Павел пише до солуняните, че не трябва да вярват на лъжливи слухове (2 Солуняни 2:2), че свършека на света и пришествието на беззаконника още не е настъпило, че всичко това трябва да бъде предшествано от отстъплението: “Никой да ви не прелъсти по никой начин – учи апостолът, – защото Христовия ден няма да настъпи, докато не дойде преди това отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта”. Понеже по времето на апостола вече е имало еретици и гонители на християните, и понеже, въпреки това, той предрича още и някакво по-особено отстъпление като признак за скорошното пришествие на антихриста и свършека на света, то очевидно е, че под отстъпление трябва да се разбира някакво различно и по-цялостно отричане на Христовата вяра, а не временни и единични случаи на отстъпление, каквито е имало и в апостолските времена. Сам Спасителят, говорейки за последните времена (Лука 18:7) преди Неговото второ пришествие, добавя: “Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята?” (стих 8) Именно тогава антихристът ще оглави последното и крайно отстъпление, разпространението на което ще бъде спряно от второто Христово пришествие заради избраните (Матей 22:24).Свети апостол и евангелист Иоан, на когото е била известна последната участ на света, пише: “Деца, както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи” (1 Иоан 2:18). С тези думи свети Иоан посочва на християните признаците на последното време. За такива признаци той смята, първо – предстоящото явяване на антихриста, и второ – вече появилите се противници на Христа. За първото той говори в единствено число, а за второ¬то в множествено, а това показва, че апостолът различава антихриста въобще от антихриста в по-особен смисъл. Освен това, за първия антихрист апостолът говори само като за такъв, на когото предстои да дойде, но който още не съществува “иде антихрист”; и обратно, за многото антихристки свидетелства, че те вече са се появили “са се появили вече”. Тайновидецът, разбира се, е знаел, че и след него в Христовата Църква ще се появят много еретици и лъжеучители, също като тези, които са се появили по негово време, следователно, ако той е искал да посочи тук под името на антихриста не някакво по-особено лице, а само лъжеучителите въобще, то изобщо е нямало да загатне за него или е щял да каже по същия начин, както и за съществуващите по негово време, тоест, че “антихристите идат”, в множествено число.Посочване на необичаен враг на Христовата Църква, разбирано в по-особен смисъл, може да се намери при пророк Даниил (7:24,25, сравни 8:20-25; 11:31; 12:11). Описвайки своето видение (в образа на четирите звяра) за четирите монархии, пророкът казва, че у четвъртия, по-страшен от останалите звяр (7:7), е видял десет рога, и че измежду тези рога и ето, измежду тях излезе още един малък рог, на тоя рог имаше очи, като човешки очи, и уста, които говореха надуто (7:8). В друго видение (глава осма) на пророка е било открито от архангел Гавриил, че този малък рог обозначава царя, който ще бъде безсрамен и изкусен в коварство… при неговия ум и коварството ще има успех в ръката му; със сърцето си ще се възгордее и всред мир ще погуби мнозина (8:23, 25). Този цар ще надмине със злобата си всички останали царе (7:24; 11:44), и против Всевишния ще произнася думи (7:25; 11:36), ще бъде велик завоевател, ще започне война срещу светиите и ще ги победи (7:20; 8:24). И ще настане време тежко, каквото не е имало, откак съществуват люде до днес (12:1), и се постави мерзостта на запустението (12:11). Голяма част от отците и учителите на Църквата, които са споменавали за това пророчество, направо са го отнасяли към антихриста, като към необичаен Христов враг, на когото предстои да дойде преди свършека на света. Доказателства за това намираме у св. Ириней, св. Иполит, св. Кирил Иерусалимски, а също така и при блажени Августин и блажени Теодорит. И наистина, в това пророческо описа¬ние директно се посочва някакъв Божи враг, като отделно лице. Пророкът не го нарича царство, а цар на някакво царство, и, следователно, гледа на него като на определено лице, като го противопоставя на другите десет царе, от които той ще убие трима, а останалите седем ще подчини на своята власт.Също като Даниил, за антихриста пророкува и св. Иоан Богослов в Откровението (13:1-12; сравни 17:8-14; 19:2). Макар че предсказанията му за последния Христов враг са обвити с дълбока тайнственост, няма съмнение, че под името на този необичаен враг на светата Църква трябва да се разбира антихриста в такъв смисъл, какъвто влагат в него пророк Даниил и апостол Павел. Така св. Иоан казва, че необичайния враг на Христовата Църква ще победи десетима царе (Откровение 12:3; 17:12 сравни Даниил 7:24), ще започне война срещу светиите (Откровение 11:7, сравни Даниил 7:21), и, накрая, с настъплението на последния съд сам ще бъде победен и осъден на мъчения заедно с тези, които му се покланят (Откровение 19:20, 21; 20:9, 10, 15; 14:10,11, сравни Даниил 7:9-12; 22:27; 2 Солуняни 2:8). – Опирайки се на тези предсказания на Иоан Богослов, св. Ириней, – най-близкият ученик на св. Поликарп, който е слушал наставления от устата на самия апостол Иоан, – казва: “И тъй, очевидно е, че онзи, комуто предстои да дойде (при свършека на света), ще умъртви трима от тях (десетимата царе), а останалите ще му се покорят, а сам той ще стане осмият. Заедно те ще нападнат Църквата, но след известно време ще бъдат победени от пришествието на нашия Господ.“ Заедно със св. Ириней разясняват апокалиптичните предсказания св. Иполит и други древни отци на Църквата.

Освен положителното, и, така да се каже, догматично учение на светите отци на Църквата за антихриста, като за конкретно лице, при тях могат да се намерят и частни мнения, или само гадания, за нравствените качества и външния му вид. Тези мнения на отците заслужават особено внимание вече само затова, че в тях намира израз непоколебимата увереност на светите отци в това, че антихристът ще бъде определено лице, а не някакво общество.Така св. Ириней нарича антихриста човекоубиец, похитител на царска власт, носител на всякакво безчестие, но и такъв, който се представя за Месия и Бог, осми над покорените от него седем царе. Свети Иполит го нарича прелъстител, който ще убива всички, които не искат да се кланят на зверовия образ. “А иудеите, които не са приели Христа, според учението на св. Иполит, ще приемат за Месия смъртен човек (тоест антихриста) и, настроени срещу Божиите слуги, ще го нарекат свой отмъстител.” Свети Кирил Иерусалимски казва, че той ще надмине всички неправедни и нечестиви хора преди него. Особено подробно описва коварството, ласкателствата и жестокостта на антихриста св. Ефрем Сирин. Свети Иоан Златоуст го нарича велик грешник, който и мнозина други ще доведе до гибел. Свети Амвросий предполага, че иудеите ще го приемат за Месия. С подобни щрихи го описват и други отци и учители на Църквата, които са споменавали за него, неговите нравствени и лични качества.

За произхода на антихриста всеобщото мнение на светите отци е това, че той ще дойде от иудейски род, а именно от Дановото коляно. Това мнение се базира върху следните места от Свещеното Писание:

а) пророчеството на патриарх Иаков за съдбата на Дан (Битие 49:17),

б) словото на пророк Иеремия: от Дан се чуе пръхкане на конете му (8:16) и

в) особено това, което е в Апокалипсиса (7), при изброяването на дванайсетте Израилеви колена, от които във всяко е запечатано от ангел по дванадесет хиляди Божии раби, изобщо не се споменава коляното на Дан.

Всички тези и подобни на тях мнения в същността си са лични. Тях и самите свети отци не са считали за безспорна истина или за положително учение, а са ги предлагали само като гадания, които не противоречат на християнското благочестие.

Какво ще прави антихристът?Самото му име – противник на Христа и разбирането за него, като за необичаен враг на Иисус Христос, оръдие на дявола, по действие на когото той ще се яви, вече показва, че антихристът ще дойде и в голяма ярост ще погуби мнозина (11:14), водеше борба със светиите и ги надвиваше, докле най-после, дойде Старият по дни, и съд биде даден на светиите на Всевишния (7:21, 22). А в какво ще се състои тази война срещу светиите? От какви средства ще се възползва Божият враг, за да придобие власт над всяко коляно (от хора) и върху езиците и племената (Откровение 13:8)? Ще съумее ли той да утвърди нечестивото си владичество между хората и да преодолее светата Христова църква? Въз основа на Свещеното Писание и Свещеното Предание, Православната църква признава за истина това, че, първо – цялата му борба срещу Църквата ще бъде предприета с цел да се изкорени вярата в Иисус Христос между хората и да направи себе си идол за поклонение, а за тази цел, второ – той ще се възползва не само от лъжа и лъжливи чудеса, но и от открито жестоко гонение; трето – макар че той ще утвърди господството си над много от хората, няма да преодолее истинната Христова Църква.

Според учението на Самия Спасител, антихристът ще бъде приет от иудеите за Месия: “Ако друг дойде в свое име, казва Той, него ще приемете” (Иоан 5:43). Но понеже не може да има вяра в двама Христоси (2 Коринтяни 6:14, 15), понеже приелите истинския Христос трябва да отхвърлят лъжливия, а приелите лъжливия трябва окончателно да се отрекат от истинския Месия, то явно е, че и антихристът трябва преди всичко открито да се отрече от истинския Христос, за да може самия той да бъде приет като Месия. Затова и св. Ириней нарича антихриста отстъпник от Христа, който изисква само на него да му бъдат приписвани божествени качества.Кой е лъжец, казва апостол Иоан, ако не оня, който отрича, че Иисус е Христос? Той е антихрист, който отрича Отца и Сина (1 Иоан 2:22). По този начин, според учението на Свещеното Писание, най-същественият и явен признак на антихриста е в това, че той отхвърля божественото достойнство на Иисус Христос: отрича, че Иисус е Христос; отхвърля заедно с това и Отца, той е антихрист, който отрича Отца и Сина. И ако въобще всички еретици, които са учили неправилно за образа на Иисус Христос, както в Свещеното Писание, така и у светите отци на Църквата, се наричат антихристияни, то още повече последният Христов враг, комуто по преимущество се дава името на антихриста, ще стане лъжлив, който отрича Отца и Сина. Малко по-надолу, в същото послание (4:3), апостол Иоан вече свидетелства направо, че антихристът не тайно и скрито, а явно ще отхвърля Иисус Христос, Който се е въплътил: “А всякой дух, който не изповядва, че в плът е дошъл Иисус Христос, не е от Бога; това е духът на антихриста, за когото сте слушали, че иде”. Самия израз “не изповядва” показва не само тайно съмнение в Христовото Божество, но и явно засвидетелстване пред другите на своето неверие в Иисус Христос. Апостолът е предвидил, че антихриста явно ще се отрича от Отца и Сина, и подчертава това затова, за да предпази християните от съблазън.Също като св. Иоан и апостол Павел предупреждава, че последният Христов враг открито ще възстане срещу Иисус Христос и Църквата Му. Враждебните действия на всички еретици въобще, които вече са започнали да се появяват по негово време и им е предстояло да се появят скоро след неговото отиване при Господа (Деяния апостолски 20:29), той нарича тайна на беззаконието (2 Солуняни 2:7), защото те тайно са се старали и се стараят да нанесат вреда на Христовата Църква, носят овчи кожи, а отвътре са вълци грабители (Матей 7:15). А антихриста апостолът нарича откровение на тази тайна на беззаконието, което ще последва след голямото последно отстъпление от вярата: “Защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта, тогова, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила” (2 Солуняни 2:3, 8). Това означава, че последният необичаен Христов враг открито и напълно ще отхвърля Божеството на Иисус Христос и неговия свят закон.

Отхвърляйки явно Божеството на Иисус Христос, Неговото изпращане от Бога Отец и преподаденото от Него учение, антихристът също така открито ще си присвоява Божествено достойнство и ще разпространява ново и нечестиво учение, което противоречи на Христовото учение.

За това явно свидетелства Спасителят, казвайки, че друг ще дойде в свое име (Иоан 5:43), тоест не от името на Бога Отец, както е дошъл Иисус Христос, и даже не в името на Христа, а ще проповядва от свое име ново учение, без да признава никого над себе си.Апостол Павел предлага още по-подробно учение за това, че антихриста ще се нарича Бог и открито ще изисква божествено преклонение към себе си. Ще се открие, казва той, този, който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог (2 Солуняни 2:4). В тези думи на апостола се предрича първо това, че антихристът ще председателства в Божията църква, тоест между такива християни, които преди са принадлежали към истинската Христова църква, но после, отричайки се от нея, признават за свой водач Христовия враг и му се покланят. Така обяснява тези думи св. Ириней. “Ще седне в Божия храм – казва той, – прелъстявайки само тези, които му се покланят, като че ли той е Самия Христос… И заради него ще престане жертва и принос и ще опустее светото място… И ще стане гибел за мнозина” (Даниил 8:11, 25). А Божия църква могат да бъдат наречени отпадналите християни затова, защото те, като принадлежали преди това към светата Църква, сами са били храмове на Светия Дух (1 Коринтяни 3:16, 17, 6:19; 1 Петр. 2:5; 2 Коринтяни 6:16); но чрез приемането на антихриста тези Божии църкви вече стават седалище на Божия враг, на когото те започват да служат, като че ли е Бог.

За да покаже, че антихриста ще председателства в Църквата и няма да изповядва Иисус Христос, апостолът посочва, че той ще седне в Църквата като похитител на Божественото величие. Защото, казвайки, че той се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, за да седне като бог в Божия храм, веднага след това добавя – показвайки себе си, че е бог. Това означава, че той открито ще започне да си присвоява Божественото достойнство. За да се предотврати недоразумението трябва да се отбележи, че думите “че е бог” не означават, че той ще се показва като Бог или подобен на Бога; но значат – ще се показва, че е бог, представяйки се за бог.

А какви средства ще използва антихриста за да разколебае вярата в Иисус Христос и Неговото евангелие у много племена и колена и да ги застави да почитат него самия като Христос и Бог, и вместо евангелие да приемат новото нечестиво учение? Светата Църква внушава, че за разпространението на своето безчестие противникът на Иисус Христос ще прибягва от една страна до жестоки и непрекъснати гонения на християни, а от друга – ще се възползва от лъжливи чудеса и знамения, за да прелъсти, ако е възможно и избраните.

А според учението на Свещеното Писание и свидетелствата на светите отци на Църквата е безспорна истина, че в последните дни срещу светата Църква ще бъдат започнати жестоки външни гонения, с помощта на които Божият враг ще се старае да изтръгне от недрата и по-слабите ѝ чеда.Иисус Христос предрича тежки бедствия за вярващите преди свършека на света. Веднъж апостолите Го попитали насаме: „какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света?” (Матей 24:3) В отговор на това Спасителят отначало им посочил белезите на предстоящото разрушение на Иерусалим и храма, а после им описал и признаците за свършека на света. За такива признаци той посочил появяването на лъжехристи, международни войни и вълнения, увеличаването на престъпленията и съвършеното охладняване на взаимната любов, така че мнозина ще се възненавидят и предадат един друг. Но особено ярко Спасителят описва различните бедствия, като признак за свършека. Защото тогава ще бъде голяма скръб, казва Той,  каквато не е била открай свят досега… И ако не се съкратяха ония дни, не би се спасила никоя плът; но заради избраните ще се съкратят ония дни (Матей 24:21, 22). Тогава единственото спасение ще бъде да търпим и да се уповаваме на Бога (9, 10, 13). Тук се предричат скорошни бедствия, които очакват иудеите при разрушаването на Иерусалим (1, 12), и гонения, които предстои да изтърпят апостолите от иудеите и езичниците (9). Но тук също се описват и тези бедствия, които ще изтърпи Църквата в последните времена от антихриста. Настоящето личи от това, че Самият Спасител посочва тези бедствия като един от признаците за свършека на света, за които са Го питали апостолите (3, сравни 22, 29), и след описанието на тези бедствия дава такова наставление на учениците Си: “Ето Аз занапред ви казвам. И тъй, ако ви кажат: ето го (лъжливият Христос) в пустинята, – не излизайте” (25, 26). Правейки предупреждение, за да може и в тези тежки времена вярващите в Него да не вярват на антихристовите лъжепророци (23, 24) и на самия антихрист (26), непосредствено след това Спасителят описва и образа на Своето славно второ пришествие (Матей 24:27-31). Всичко това показва, че сбъдването на описваните тук бедствия се отнася главно към последните времена, когато ще господства антихристът. У пророк Даниил (11:44) и в предишните глави, и особено в Откровението на Иоан (11:7; 13:7) се намират ясни указания, че в последните времена Църквата ще бъде застигната от големи бедствия. А че всички предсказвани бедствия ще бъдат не само духовни, но и физически, и открито насочени срещу вярващите в Иисус Христос, това се вижда от подробността и яркостта, с която те са описани и предречени. Така, Иисус Христос отначало говори за физически бедствия, земетресения, глад, знамения на небесата (Марк 8:8, 24, 25); след това за гонения срещу вярващите и даже за образа на тези гонения, тоест, че тях ще ги предават на съд, ще ги бият, ще ги представят пред властници и царе (9). А силата на скръбта ще бъде такава, че и избраните ще могат да се разколебаят в твърдостта си, ако заради тях не се съкратяха тези дни (19, 20). Но те ще се спасят, защото в ония дни, след оная скръб… ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма. И тогава ще изпрати Ангелите Си и ще събере избраниците Си (Марк 13:24, 26, 27). Освен това, на това място Спасителят говори и за духовните скърби и ги описва с такива подробности, с каквито е описал и физическите страдания. Такава е същността на духовните страдания: и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта (Матей 24:12), ненавист и предателство (Матей 24:11), появяването на лъжехриста (23, 26) заедно с множество лъжепророци, които ще проповядват за него и ще прелъстят мнозина (24).
__________________________

*Из книгата Антихристът. Човекът на греха от последните времена, издателство Тавор, С., 1998. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Източник на изображенията – Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-4BC

Следва…

Лев Тихомиров

Започнах беседата си от очакванията за близкия свършек на света, които сега се разпространяват сред християните. Как да се реши въпросът правилни ли са тези очаквания, много ли време остава на света да живее и струва ли си да се грижим за поддържане на християнската мисия, а още повече ­ за поддържане на християнската държавност?

Мнозина тълкуватели на Откровението стигат да извода, че краят на света е много близък. Оберлен[1] през тридесетте години (на XIX век, бележка на преводача) не се надявал на повече от 200 години живот на света. Към същото мнение се придържа и Владимир Соловьов. Полковник Бейнинген[2], “разшифровайки” някаква “пророческа азбука”, определя края на света през 1932 година.

Струва ми се обаче, че всички тези изчисления и предположения са много субективни, дори когато субективизмът се облича външно в математическата форма на изчисленията на полковник Бейнинген…

Откровението ни представя общия ход на историческия процес от епохата на Спасителя до края на света и изброява периодите на развитие, което Църквата и светът предстои да претърпят за това време. Но мисля, че в предсказанията на Свещеното Писание не може да се намери никакво основание за изчисляване на времето, което е отсъдено да изживее светът в течение на своето развитие.

Спасителят ни е посочил само общите признаци за настъпването на свършека на света. Що се отнася до хронологията, Евангелието съдържа, първо, една твърде неясна фраза: няма да премине тоя род, докле всичко това не се сбъдне (Матей 24:34) и второ, изказването: А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец (Матей 24:36). Така че, без да определя срок, Спасителят е заръчал да го очакваме винаги: бъдете будни и се молете; понеже не знаете, кога ще настане времето (Марк 13:33). Краят ще настъпи неочаквано, но ние сме длъжни да го имаме предвид, следейки доколко светът е узрял за собствената си кончина: От смоковницата вземете подобие: когато клоните ѝ станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято (Матей 24:32).Същите наставления ­ винаги да очакваме края, но без уточнение на времена и срокове ­ се съдържат у св. апостол Павел: сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя. Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел (1 Сол. 5:2-3). Св. апостол Петър напомня, че за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години ­ като един ден (2 Петр. 3:8) и повтаря: ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем (2 Петр. 3:10)…

Подобно на Спасителя, и апостолите посочват някои признаци на явяването на антихриста и на Второто пришествие на Господа, но напълно отричат определянето на каквито и да било срокове. Указанията пък относно това, дадени в Откровението, са направени в твърде неопределени изрази. Някои хора се стараят да ги разгадаят, но ми се струва, че пророчеството е изложено в достъпен вид съвсем не с цел да бъде улеснено неговото разгадаване.

Във всеки случай виждаме, че краят на света е бил очакван още във времената на апостолите. Св. Иоан Богослов пише: Деца, последно време е. И както сте слушали, че иде антихрист, и сега са се появили вече много антихристи: от това и познаваме, че е последно време (1 Иоан. 2:18). Св. апостол Павел по повод сключването на бракове говори: Това ви казвам, братя, защото времето нататък е късо, та ония, които имат жени, да бъдат като че нямат… защото е преходен образът на тоя свят (1 Кор. 7:29, 31).

В онези времена очакванията за свършека на света у християните са били така напрегнати, че се е налагало самите апостоли да увещават вярващите да не преувеличават неговата близост. Например св. апостол Павел в Посланието си до солуняни дава забележителни указания относно условията, при които ще настъпи краят на света и които по негово време още не са били назрели. Може би именно за да покаже, че предстои още дълъг път, е било дадено и Откровението, което, макар да говори: Времето е близко (Откровение 22:10); Ето, ида скоро (Откровение 22:12), със самото съдържание на разкритата в него картина на бъдещето пояснява, че тази близост е относителна.

И в следващите епохи подобни напрегнати очаквания за свършека на света неведнъж са се повтаряли, но всеки път са се оказвали погрешни.

Под такова съмнение поставям и сегашните очаквания[3]. Във всеки случай ми се струва, че хора като Оберлен и Владимир Соловьов, в своите опити да узнаят времето на свършека на света, стъпват на по-здрава почва, отколкото полковник Бейнинген. Те се основават не на цифрови изчисления, а на оценката за духовно-нравственото състояние на човечеството. Дали са правилни техните очаквания за близкия край, или не, ние не знаем, но ми се струва, че със Своите думи: От смоковницата вземете подобие (Матей 24:32), Спасителят Сам посочва именно такъв начин на предвиждане, което, предполагам, означава следното: наблюдавайте духовно-нравственото развитие на света и когато забележите признаците за свършека, знайте, че времето е близко.

Самият аз не се наемам в тези редове да правя каквито и да е предвиждания. Но не е безполезно да си представим общата картина на световната история от гледна точка на развитието на Божието дело.

А тя ми изглежда такава:

Господ Бог е изпратил в света Спасителя, Който с действието на Светия Дух е въздигнал [падналото] човечество към спасение. Силата на Божията благодат е била дадена на човечеството, та [чрез нея] то да съзижда от себе си Църквата, ­ Невестата Христова, в която трябва да се съединят с Христа в определения за това срок всички, желаещи да се спасят.

От своя страна силите на злото (древната змия), отстоявайки своето господство, са се напрягали да воюват срещу Бога в същата тази човешка среда. За целта те са замислили някаква тайна на беззаконието (2 Сол. 2:7), която е влязла в действие още от апостолско време.

И ето, сред човечеството се води борба между доброто и злото. Тя представлява разгръщащ се процес, чиито отделни периоди са посочени в Откровението, но продължителността на тези периоди, а оттук ­и цялостният срок на живота на света, не са посочени. Според мен тези срокове изобщо не са назначавани от Бога в смисъл на нещо неизбежно, насилствено, а само са предопределени (в смисъл предвидени ­ бележка на преводача) по силата на Божието всезнание (всеведение).

Да си припомним учението на св. апостол Павел за предопределението. Господ е предопределил всичко, но само в смисъл, че Той, като всезнаещ, онова, което е предузнал, него е и предопределил (срв. Рим. 8:29).

Обикновеният разум, който притежават хората и в още по-голяма степен ангелите и демоните, може да предвиди само това, което е логичен извод от състоянието на нещата и от съотношението на силите. Но когато става дума за действия на свободната воля, тук логиката не може да предвиди нищо. По тази причина сатаната не знае дали ще успее да погуби изкушавания от него светец. Ако сатаната със сигурност знаеше, че няма да успее в своите усилия, той вероятно не би си губил напразно силите. Но той не може да знае това. Той само вижда, че според състоянието на душевните си сили този човек може да падне и дори понякога му се струва, че непременно ще падне. Но изкушаваният има пориви на свободната си воля, която може да се насочи към доброто или към злото. Действията на тези пориви сатаната изобщо не е способен да предвиди. Само Божественият Разум знае всичко това, но не чрез логически умозаключения, а чрез пряко всезнание (всеведение) ­ защото Той съзерцава самата картина на бъдещето, макар тя да е още ненарисувана…

Именно поради Своето всезнание Господ знае целия бъдещ ход на борбата между доброто и злото и въз основа на този ход предопределя спасението на едни и гибелта на други.

В световния ход на борбата между доброто и злото е отредена огромна роля на свободата на човека да избира доброто или злото. От тази свобода зависят успехът и на едното, и на другото, оттук ­ продължителността на един или друг стадий в борбата, и в резултат на всичко ­ цялостният срок на световното развитие.

Св. апостол Павел говори на солуняните, че денят Господен не ще настъпи, докато първом не дойде отстъплението и не се открие човекът на греха, синът на погибелта (антихристът), чието явяване сега се задържа от нещо и който ще се яви щом това задържащо[4] бъде отнето изсред нас (2 Сол. 2:3-7 ­ по славянския превод). Кога ще бъде отнето задържащото и ще се открие възможност тайната на беззаконието да вземе връх? Струва ми се, че това може да стане винаги. Още през апостолските времена идването на антихриста се е считало за възможно, но оттогава са минали 1900 години, а него все още го няма, макар частни “антихристи” ­противници на Христа, да е имало и преди деветнадесет века. Самият тайнозрител[5] е считал за вероятно вече да е дошло последното време. Но въпреки това последното време тогава не настъпило. Времената и сроковете са скрити и за самите ангели. Те не са били открити дори на Сина Човешки, доколкото Той е бил и човек (Марк 13:32). Струва ми се, че всичко се обяснява единствено с това, че в действителност сроковете зависят от усилието на свободната човешка воля към доброто или към злото. Волята на Господа е такава: да се спасят колкото се може повече хора, и може би стремежът на свободната човешка воля към Бога е тъкмо задържащото, което не позволява на антихриста да се появи. Съществува обяснение, че задържащото, това е действието на Светия Дух. Но действието на Светия Дух няма да се отнеме, докато у самия човек не се появи отстъпление от свободната му устременост към Бога.

Такова действие на свободната воля е могло да настъпи още в апостолските времена. Ако по Божието предведение се беше оказало, че да се спасят, да бъдат с Бога ще пожелаят само малцина вярващи от първоначалната Църква, то задържащото щеше да бъде отнето още тогава и краят на света щеше да последва незабавно. Действителният антихрист бързо би израснал от някой “частен” антихрист на онази епоха. Затова Спасителят и апостолите още тогава са предупреждавали християните да бъдат готови. Но самото това предупреждение е пораждало нови пориви на свободната воля към съзиждане на Тялото Христово (Църквата) и Господ, предвиждайки голямото множество хора, които ще пожелаят да се спасят, не е отнемал задържащото изсред тях.

Така е било по времето на апостолите, така е било и после, така ще бъде и всякога. Антихристът винаги е готов да се появи, стига само да го пуснат сред себе си самите хора. Сегашното време има много признаци за края на света и онези, които ни предупреждават: “Деца, последни времена са”, имат морално право… Нашите времена са наистина последни, но са такива поради своя характер, поради засилването на силите на злото и поради отслабването на стремежа на хората към Бога. А дали хронологически тези времена са наистина последни? Мисля, че ние не можем да знаем това. Според мен, ако свободната воля на хората, макар и поразена от гнусния вид на мерзостта на запустението, отново се възправи и се устреми към Бога, то антихристът, даже да е съвсем готов да влезе в нашите врати, пак ще бъде отхвърлен в своята бездна, докато настъпят по-благоприятни за него условия.

И тъй, мисля, че срокове изобщо не са положени. Сроковете зависят от нас, хората, от свободната ни склонност към доброто или към злото, към Бога или към сатаната.

Три фактора определят продължителността на всеки период от световната история и на нейния краен предел във времето. Два от тях са непроменливи, а третият е изменчив. Сатаната всеки миг се сили да завладее света и за целта винаги има подготвен антихрист. Другият фактор ­ спасителната Божия благодат, независимо от времената, всякога е готова да ни защити. По цели и стремежи тези две сили[6] са напълно противоположни, но и двете са постоянни в непрекъснатостта на усилията си за постигане на своите цели и стремежи. Но съществува и трети фактор, ­ самият човек. Усилието на неговата свободна воля да търси Бога или сатаната е променлива величина. Но тъкмо действието на тази воля решава въпроса за сроковете на времената. Усилието и действието на свободната човешка воля са предварително известни на Господа Бога и в този смисъл и Божественото действие на благодатта, и допускането на злото са предопределени. Но всичко това е предузнато и предопределено винаги с отчитане на свободната човешка воля, която Господ не насилва в никаква посока.

Струва ми се, че точно това обстоятелство ­ зависимостта на историческите срокове от самите нас ­ е причината тези срокове да не са ни открити. Знанието за тях би свързвало нашата свободна воля с различни съображения: “още не е близо” или “все едно ­ нищо не може да се направи”. Освен това е необходимо нашето действие или бездействие да се определя не от подобни съображения, а от свободното ни търсене на доброто или злото, от свободното ни желание да бъдем с Бога или обратното ­ със сатаната.

От тази гледна точка християнинът трябва не да изчислява историческите срокове, а да преценява духовно-нравствената зрялост на доброто и злото в света и да отчита действителното негово състояние, за да се бори за доброто срещу злото и да съзижда делото Божие. В този смисъл наистина е нужно и полезно да различаваме личбите на времената (Матей 16:3). И, струва ми се, само с тази цел те са ни посочени от Спасителя. В такъв дух и Откровението казва: Блажен е, който пази пророчествените думи на тая книга (Откровение 22:7).

______________________

*Източник  http://pravoslavie.domainbg.com. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Оберлен, Карл Август (1824­-1864), немски протестантски богослов. От 1849 година преподавал в Тюбингенския университет, а от 1851 година до края на живота си бил професор по богословие в Базел. Отначало се намирал под влиянието на идеите на Хегел и тюбингенската школа, а в последните години от живота си се увлякъл от апокалиптически мистицизъм, израз на който станала книгата му “Пророк Даниил и Откровението на св. Иоан” (изд. 1854, преведена на руски през 1882 година) – бележка на преводача

[2]. Полковник Бейнинген – адвентист от началото на ХХ век, който изнасял в Петербург беседи на тема “Идването на Спасителя през 1932-1933 година.”

[3]. Тук Лев Тихомиров говори за очакванията в предреволюционното време, в началото на ХХ век – бележка на преводача.

[4]. В много от светоотеческите тълкувания под задържащото се разбира законната власт на императора самодържец, който със своя авторитет и сила бди над порядъка в обществото и удържа развитието на злото в него.

[5]. Така е прието да се нарича св. апостол и евангелист Иоан Богослов, който е записал в книгата “Откровение” тайнствените пророчества за съдбата на Църквата и света – бележка на преводача.

 [6]. Разбира се, по същество не е допустимо каквото и да е сравнение между Бога Творец и Неговата нетварна благодат, от една страна, и сатаната ­ паднала твар, от друга. Очевидно авторът допуска такова сравнение само в рамките на един специфично философски поход към разглеждане на проблема. Известно е, че в по-късно издание на своята статия Лев Тихомиров е направил бележка в този смисъл, но за съжаление не разполагаме с точния ѝ текст – бележка на преводача.

Първо изображение – авторът, Лев Тихомиров. Второ изображение – второто пришествие на Господ Иисус Христос. Източник на двете изображения http://www.yandex.ru.

Немският писател Гьоте допълва: „Мерилото за живота и силата на един народ ще бъде винаги в неговото отношение към Библията.“

Мисля, че казаното дотук е достатъчно убедително основание за положителен и дефинитивен отговор на въпроса относно достоверността на библейската информация.

Но това не е всичко! Библията притежава и друг изключително мощен аргумент, доказващ по неоспорим начин правотата на написаното в нея:

Библейските пророчества

Те са един феномен, който в подобен вид не се среща в никоя друга свещена книга на останалите религии. Пред този факт и най-върлият критик на Библията онемява, след като вижда, че това, което е казано от Божиите мъже преди столетия или хилядолетия, се реализира в най-големи детайли според времето, за което то е предречено. Изпълнените пророчества – това са исторически събития, написани дълго време, преди действително да са се случили. Този вид доказателства се срещат единствено в Библията и могат да се обяснят салдо чрез божествено вдъхновение. Бог – Създателят на времето, е вън от времето. Той контролира бъдещето и знае бъдещето. Пророчествата в Библията имат за обект точно определени места, точно определени личности и събития. Чрез методите на науката и човешкия опит може да се провери изпълнението на тези пророчества. А убедеността в тяхната истинност е най-сигурният белег, най-сигурната гаранция, че и тези пророчества за бъдещето на човечеството, които още не са се изпълнили, положително ще се изпълнят, когато дойде времето им.Това е един от фундаментите, върху който ще градим нашите размишления относно миналото, настоящето и особено бъдещето на човека и човечеството според Библията. Ще спомена само някои основни, ключови личности и събития от развитието на човечеството, за които Библията свидетелства или предсказва тяхното съществуване, а науката и житейският опит доказват тяхната истинност и изпълнение:Библията говори, че Вселената, животът и човекът имат свой Творец и в това творение цари закономерност, хармония, целесъобразност; това творение е един завършен процес и се развива само в законовите рамки на микроеволюцията. Тази библейска постановка се потвърждава напълно от науката. Ето някои от доказателствата: Законът за съхранение на масата и енергията както и Вторият закон на термодинамиката, Законът за причинно-следствените връзки, Законът за неизменчивостта на генетичния код, Законите на информатиката и програмирането. Еволюционната теория и теорията за самосътворението противоречат на гореспоменатите закони на науката.Библията говори за един най-голям катаклизъм в човешката история – отделянето на човека от неговия Творец, което има отношение към съдбата на отделния човек и цялото човечество. Хилядолетната история потвърждава категорично последствията на това разделение, а и днес е виден отпечатъкът на непослушанието на първата човешка двойка: омраза, беззаконие, жестокосърдечие, насилие, терор, войни, масови изтребления, прелюбодейство, корупция, богохулство и т. н. Корена на всичко това трябва да търсим в 3 глава на първата книга на Библията.

Библията говори за идването на една Личност, Която ще предложи на човека съвършен план за завръщането му в Изгубения Рай. Това беше Сам Бог, Който в лицето на Богочовека Христос трябваше да дойде… и Той дойде. Неговото идване беше предсказано в Библията хилядолетия, преди то да се осъществи. Ето някои от пророчествата в това отношение: Христос ще се роди във Витлеем (пророк Михей, 710 година пр. Хр.); Христос ще се роди от девица (пророк Исаия, 730 година пр. Хр.). От особено значение са двете велики пророчески глави, описващи Неговите страдания, кръстна смърт и възкресение – 20-ия Давидов псалом (1000 година пр. Хр.) и знаменитата 53-та глава на пророк Исаия. Идването на Спасителя и историческото описание на Неговия живот и обществено служение потвърдиха напълно изпълнението на тези и на близо още 300 пророчества, изпълнени след идването на Месията.В Библията намираме немалко пророчества относно съдбата на големи цветущи градове, велики народи и цели цивилизации. Ще спомена само някои от тези пророчества:

Ниневия – съгласно предсказанието на пророк Наум (700 година пр. Хр.) този огромен град ще бъде разрушен и никога вече възстановен. Пророчеството се изпълнява буквално в 606 година пр. Хр., когато мидийците разрушават и опустошават града. След това той не е изграден отново.

Вавилон – съгласно пророчествата на пророк Исаия (730 година пр. Хр.) и пророк Иеремия (650 година пр. Хр.) градът ще бъде разрушен и никога повече няма да бъде населен, ще се превърне в блатисто място. Столетие по-късно мидийци и перси разрушават Вавилон, който повече не е възстановен. Днес представлява едно блато.

Иерусалим – предсказание на Иисус Христос (Матея 24:2): разрушение на града, камък на камък от храма няма да остане. 70 години след Христа римската войска под предводителството на Тит разрушава града. При търсене на разтопеното от пожара злато от купола на храма всеки един камък е бил разместван.Това са само три примера на известни градове в древността, чиято съдба е предречена от Библията и потвърдена от историята. Такива градове се споменават още на много места в Библията: Мемфис, Аскалон, Газа, Ветил, Самария, Иерихон, Капернаум, Содом, Гомор и др.

Много, някога велики нации, са били обект на библейски пророчества.

Идумея – силна нация със столица Петра. Иезекиил и Иеремия предсказват залязването ѝ. Историята днес е установила, че няколко столетия по-късно пророчеството се е изпълнило. Едомитите като народ отдавна са забравени.

Филистимската нация – предсказана ѝ е подобна присъда чрез пророците Софоний и Амос. Днес тяхната земя е част от държавата Израел.

Книгата на пророк Даниил съдържа едни от най-удивителните пророчества в Библията. В глави 2, 7, 8 и 11 се предсказва цялата история на света от времето на Навуходоносор, живял преди 2600 години, до края. Развитието на Вавилония, Мидо-Персия, Византия, Египет, Сирия и Рим е описано в такова богатство на подробности, че никой, запознат с фактите на древната история, не би могъл да се съмнява за кои събития и империи става въпрос. Прецизността на описанието е дало основание на критично настроени да считат, че всички тези пророчества са написани след историческото изпълнение на събитията. Науката доказва, че книгата на пророк Даниил е напълно автентична както по отношение на автора, така и по отношение на времето на нейното написване. След малко ще се спрем отново на това пророчество, тъй като има връзка с белезите на настоящето и бъдещето на света.Еврейският народ – безспорно от всички древни нации той заема централно място в библейските пророчества. Съдбата на Израел е била предсказана още от Моисей (Второзаконие 28 и 30), Иезекиил (36) и от Самия Христос (Лука 21). Многократно е предсказвано благосъстоянието на този народ, неговите повтарящи се страдания и наказания и накрая разпръсването му по цял свят между всички народи. „И ще ги предам за озлобление и за тежко страдание във всички земни царства“ е казал Бог чрез пророк Иеремия за Израел 670 години преди започване на диаспората. По този начин се изпълни собствената присъда на цял един народ: „Кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата си“ (Матея 27:25). Достатъчно е да видим „Списъкът на Шиндлер“, за да дешифрираме буквалното изпълнение на пророчеството с цената на 6 милиона евреи само през Втората световна война.

На много места в Словото Божие ние срещаме пророчества, че еврейският народ ще бъде възстановен като нация и „ще се завърне отново в земята, която Господ му е дал“ (Осия 3, Иоил 2, Софония 1:14, 2:20, Захарий 8 и особено Иезекиил 11, 28, 30, 34, 36, 39). Един народ, който по Божие повеление почти 2000 години е живял разпръснат из целия свят без собствена държава, мразен, преследван и подиграван, от 1948 година съществува отново като държава в своята собствена историческа страна. Няма подобен пример в цялата човешка история! Отделям особено внимание на тази част от библейската есхатология (науката за бъдещето на света), защото този народ е избран от Бога да играе ключова роля в историята на човечеството, особено във времето, когато Господ Иисус Христос ще дойде отново. Ето, че вече стигаме тематично и до последната част на нашата лекция:

Събитията, характеризиращи Второто идване (Второто пришествие) на Христос

Това е един от фундаменталните въпроси в Божия план за спасението на човечеството, един въпрос, който е вълнувал не само днешното и вчерашното поколение. Още преди 2000 години апостолите питат Своя Учител: „Кажи ни кога ще бъде това и какъв ще е белегът за Твоето пришествие и за свършека на света?“ (Матея 24:3). В отговор Христос не назова година, ден или час, но в забележителната 24 глава на Евангелието от Матей, както и чрез други Свои апостоли и евангелисти (Лука, Петър, Павел) и особено чрез Своя ученик, евангелист и пророк св. Иоан Богослов, Христос показва белезите, по които можем да познаем Великия ден на идването на Господ Иисус.Библията повдига завесата на неизвестността и разкрива пред нас неизбежните събития, които ни очакват съгласно нейните пророчества. От Битие до Откровение тя е изпълнена с описания на събития, които предстои да се изпълнят във връзка с Второто идване на Господ Иисус Христос и свършека на света. Това откровение е централната тема в спасителния план на Бога, представен в Словото Божие. Някои изследователи на Библията са доказали, че на всички 30 стиха един говори по тази тема, а на едно споменаване на първото идване на Иисус, съответстват осем за Второто. Общият брой на местата, в които присъства тази тема, е 318. В Стария завет това е темата за пророческите книги, а в Новия завет цели книги и глави са посветени на нея. Всичко това идва да ни покаже, че както предсказаното преди хилядолетия рождение и спасително дело на Христа се изпълни буквално преди 2000 години, така ще се изпълни и абсолютно всичко, предсказано от Библията за Второто пришествие на Божия Син и свършека на света.Библията заявява: „Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.“ (Деяния на апостолите 1:11). Това е едно от най-великите послания и Божии обещания, както и най-вълнуващата истина, която може да даде надежда на човека в едно време на несигурност и мрачен песимизъм. Естествено въпросът на въпросите, на който всеки очаква верен отговор, е: „Кога ще стане всичко това?“ Едва ли някой сериозно мислещ и познаващ Библията християнин би си позволил да прави предположения за точното време на Второто пришествие и свършека на света. Защото добре знаем какво е казал Сам Христос по този въпрос на Своите апостоли, а чрез тях – на всички нас: „Не се пада вам да знаете времената или годините, които Господ е положил в Своя власт.“(Деяния на апостолите 1:8). Но Христос не остави Своите последователи в неведение по този така важенвъпрос за всеки отделен човек и за цялото човечество. В Библията се говори за събития и явления – т.нар. „белези на последното време“,които ще предшестват „идването на Господния ден“. Ще споменем някои от тези белези:

1.Иисус говори, че ще настъпят усилени времена – време на войни, бунтове, епидемии, глад, земетресения, беззаконие, жестокосърдечие, криминалност, убийства, морален упадък, клеветничество, лъжа, безлюбие, порнография, перверзни, аборти, анархия, насилие, терор, мафия, властолюбив, корупция. Ние виждаме, че през последните няколко десетилетия всички тези природни и социални явления завладяват лавинообразно света и се приемат едва ли не като задължителен феномен на нашето ежедневие.

2.Вторият важен белег засяга духовната сфера на човешкото битие: ще се появят лъжливи учения и лъжеучители. които изопачават библейското Христово учение. Също така ще нарасне омразата към Христовите последователи и ще има гонение на християните на много места по света. Както никога преди, днес ние сме свидетели на една многолика и мощна изява на тази „религиозна съблазън“. Тя се изразява в младежки секти, култове, богохулство, богослужения на сатаната, магии, астрология, спиритизъм, гадателство, хороскопи, самозвани духовни водачи и т. н.: „Да няма сред теб някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, нито един прорицател, окултист, гадател или магьосник, никакъв чародей, запитвач на зли духове, врач или човек, който извиква духове на мъртви; защото всеки, който прави тези дела, е омразен на Господа и поради тези мерзости Господ, твоят Бог, изгонва тези народи пред теб. Съвършен да бъдеш пред Господа, твоя Бог.“ (Второзаконие 18:10-13)И всичко това в модерния, просветен и проспериращ Запад, откъдето след промените преди единадесет години тази духовна вълна се докосна и до Източна Европа, включително и до нашата страна.

3.Ние споменахме вече за важното значение на еврейския народ в историята на човечеството. Възстановяването на държавата Израел е не само съдбовен момент в историята на този народ, но и един от най-показателните, най-силните и най-сигурни белези за предстоящото Второ пришествие и свършека на света. Бог чрез Своя пророк съвсем ясно още преди повече от 2500 години определя времето, когато това ще стане. Той казва: „Аз ще взема Израилевите синове измежду народите, между които се намират, ще ги събера отвред и ще ги доведа в тяхната земя… В последните дни ще дойдеш в земя… на Израилевите планини, които бяха дълго време запустели… Това ще бъде в последните дни и Аз ще те доведа в Моята земя.“(Иезекиил 37 и 38).

От 1948 година светът наблюдава несравнима по размерите си репатрация на евреи от цял свят във възстановената тяхна държава. За близо 20 години Израел се наложи като една от водещите политически и икономически сили в Близкия изток и превърна своята страна от пустиня в плодородна градина – точно така, както и Библията предрече.4.Въздигането на Русия като световна военна суперсила е също едно от пророчествата в Библията (Иезекиил 38), отнасящо се за последното време. И днес все още Западът следи с особено внимание „сибирската мечка“, която според пророка в последните дни ще излезе от скривалището си, за да премери сили с „Лъва на Юда“.

5.В книгата на пророк Даниил (12:4) се предсказва, че в последните дни ще се наблюдава голямо нарастване на познанието. Днес виждаме, че знанието се е увеличило толкова много, че с право XX век бе наречен „век на информацията и комуникацията“. През последните 100 години човекът изобрети автомобили, самолети, ракети, телефони, телевизори, компютри, Интернет. Тази експлозия на знание е действително зашеметяваща. В цялата записана човешка история не е имало друго време, в което събитията да се развиват с такава скорост и откритията да следват едно след друго с такива темпове.

6.Пророчеството на св. апостол Петър (2 Петрово 3:10-12) относно последното време и идването на Господа с право се тълкува за времето на водородната и атомната бомба с техните невероятни възможности за унищожение. Това превърна иронията на скептика в респект от предсказанията на Библията.

7.Откровение 13:16-17 пророкува, че преди Второто пришествие ще се установи безкасово общество, при което всеки човек ще има номер, чрез който ще купува и продава. Днес близо 80 % от всички финансови операции на различни нива се осъществяват по електронен път.

8.Пророк Даниил (7) и св. Иоан Богослов предсказват, че преди Второто идване на Христос ще бъде възстановена Римската империя. Богослови виждат в това връзка с Европейската икономическа общност, която беше основана и подписана от редица европейски държави в Рим. Постепенното премахване на границите между западните държави и налагащата се единна европейска валута също са указание в това направление.9.В последната книга на Библията Откровение (13:3-8) се говори за възникване на световно правителство, което ще бъде установено в последните дни. Създаването на ООН и свързаните с нея военни и икономически структури, както и нарастващата концентрационна тенденция между икономически водещите сили в света, насочват отново вниманието ни към това.

10.Христос казва: „И ще бъде проповядвано това Евангелие на Царството по цялата Вселена, за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде краят.“ (Матея 24:14; Лука 24:47; Деяния на апостолите 1:8). С основание можем да кажем, че предишното столетие, освен че беше век на техническия прогрес и електронизацията, също бе и век на християнското мисионерство. Почти няма кътче на земното кълбо, където да не е проникнало Христовото благовестие. Естествено е, че комуникационните възможности днес го правят възможно. Това е един от най-убедителните и показателни белези, че Христос скоро ще се върне.

Разгледахме някои от събитията и явленията, които Библията определя като „белези на последното време“, белези, по които можем да разпознаем наближаващия ден на Второто идване на Христос. Но всички тези белези не са краят. Библията учи, че те са краят на едно велико начало (Матея 24:8) – начало на болки, за онези, които са чули за Христа, но не са повярвали в Него, и начало за радост на вярващите в Него, които Той ще вземе при Себе Си.

Ще представя в съвсем схематичен вид библейското учение за тези събития.

Библията учи относно свършека на света:

1.След като се изпълнят всички събития и явления, характерни като „белези на последното време”, Христос ще дойде на Земята. Според Новия Завет Неговото идване ще се осъществи в две части: Първата част Библията нарича грабване (Сол. 4:16-18), за което стана дума по-горе, а второто – просто Второ идване. Грабването ще е мигновен акт, който светът няма да забележи.

По време на Грабването ще настъпи най-великото разделение на народите, което светът някога е преживял: разделение между вярващи и невярващи. Първите (преобразените живи и възкръсналите мъртви) Божият Син ще вземе при Себе си в Небесата, а вторите ще останат на Земята.

2.След като Христос отнесе от земята „Своите Си“, на земята ще настъпи времето на „голямата скръб“, когато ще се установи единна световна монархическа система, начело на която ще застане Антихристьт, чийто отличителен белег ще бъде числото 666. Той ще бъде жесток световен диктатор и властта му ще продължи 7 години.

3.В края на този период ще настъпят унищожителни световни катаклизми (Матея 24:29), след което Христос ще дойде със Своите Си „в сила и слава голяма“. Във великата Армагедонска битка Той ще победи.

4.След тази победа, която някои тълкуватели означават като Трета световна война, на нашата земя ще настъпи Царството на Христос и Неговите Светии, известно в Библията като Милениум или 1000-годишно царство.

5.В края на Милениума ще настъпи Второто възкресение, отнасящо се до мъртвите, неповярвали в Христа, които ще бъдат поставени пред Съдията на Великия Бял Престол, където ще бъдат осъдени за вечна раздяла от своя Творец на мястото, което Библията нарича ад. Това ще бъде краят на сатаната и смъртта.

6.Земята и Небето ще бъдат преобразени чрез огън и Бог ще сътвори Ново Небе и Нова земя, на които вечно ще цари правда и мир.

Уважаеми приятели, с навлизането ни в новото хилядолетие се появяват немалко спекулации по тази тема. Трябва да знаем, че в Библията никъде не се говори за определен ден, месец или година, когато Христос отново ще дойде. В Библията обаче се казва, че това обезателно ще стане. Времето, което ни остава, може да е година, десет или сто, но може да е месец, седмица или ден. Ние трябва да знаем, че има една Личност, Която може да промени съдбата ни – това е Господ Иисус Христос. И още – че има една книга, която ни показва пътя за това – Библията.

Благодаря за вниманието!

______________________

*Доклад, изнесен пред народни представители, общественици, интелектуалци, журналисти, бизнесмени, на 15 юни 2000 година. Докладът в съкратен вид е публикуван във вестник „Труд“ от 3 март 2001 година под заглавие: Антихристът – световен монарх за 7 години. Материалът е предоставен от автора.