2.За Пасхалията и за църковния календар
„Въпросът за установяването на Пасхалията и стила, въз основа на направените от учените изследвания” („Програма”, точка 14), пръв зае вниманието в съвременното реформаторско движение на църковния живот и предизвика смущение в Църквата с противоканоничното преминаване на някои поместни Църкви към новия [календарен] стил и даже [промяна] на Пасхалията. Общозадължителността и неизменността на старата Пасхалия и на стария календар вече се доказа от предидущите свидетелства за задължителността изобщо на Преданието – писаното (каноните) и неписаното (църковната практика). Но освен тях има и отделни, изредени по-долу свидетелства в полза на нашата Пасхалия и нашия календар.
За по-доброто разбиране на долу цитираните свидетелства, ще ги предварим с кратки разсъждения за Пасхалията на църковните писатели. Сведенията за Пасхалията подробно са изложени в сборника от канони от ХV-ти век „Синтагма” на солунския монах Матей Властар. Без да се спираме подробно върху „Синтагмата”, само ще забележим, че за правилното определение на празнуването на празника на светата Пасха, се изисква спазването на четири условия:
1.Този празник да бъде след пролетното равноденствие;
2.След пълнолунието подир равноденствието;
3.В първия неделен ден след него;
4.Да не съвпада този празник с еврейската пасха, от която зависи неговото определяне.
Канонистът Матей Властар, а по-рано от него св. Иоан Златоуст, посочват духовно-историческото значение на тези условия по отношение на първото мироздание (сътворението на света) и следващото пресъздаване на света с Кръста и Възкресението Христово. По тайното, споменато по-горе, еврейско предание, според свидетелството на еврейските мъдреци Филон (Александрийски) и Иосиф (Флавий), месец Нисан по еврейски, а по римски – Март, е първият месец на творението на света и начало на летоброенето. Равноденствието и пълнолунието, траели през всичките шест дена на създаването на света, са показвали на създадения в шестия ден човек съвършенството на новосъздадения свят. „Но тъй като Господ благоволително е предопределил – обяснява Матей Властар, – да изправи човека след неговото грехопадение, то надлежало е да се извърши неговото възсъздаване по същото време, когато първоначално е бил създаден, тоест, по време на равноденствието. И както след него (равноденствието) светлината трябва да нараства, а тъмата на нечестието да намалява, то не без основание спасителната Пасха се извършва след равноденствието, когато светлината нараства, а мракът на нощта намалява” (Синтагма, стр. 352).
Св. Иоан Златоуст с горепосочените условия за правилното празнуване на Пасхата обяснява причината, защо празнуването не се извършва в определен ден, подобно на неподвижните празници: „Това е, защото тайнството не се отнася към един и при това някой случаен ден; но празнуването му се пада тъкмо по това време, което много удовлетворява предварително определени срокове… при това не може да се празнува, ако дори едно от тези времена липсва… У нас силата на тайнството се запазва неприкосновена, защото времето, в което е пострадал Спасителят, не се изпуска от внимание. В историческите свидетелства, запазени от Пилат, се сочи, че Спасителят е пострадал осем дена преди априлските календи, а този ден се пада след равноденствието, както това добре знаят разбиращите, и именно в петък, както се знае от св. Писание. А петък тогава се е падал в 14-тия ден на луната; после, Той е пострадал по време на еврейската пасха, а юдейската пасха тогава е била събрала в едно, към времето на Христовото страдание, всички срокове: тя е била предварена от равноденствието, падала се е на 14-тия ден на луната и дните тогава са били съответни на нашите петък, събота и неделя… Така, Единородният Син Божий всичките онези времена, в които е паднал сътвореният човек, се е стараел да ги сведе в едно [време] за неговото изправление и да устрои обновлението на природата, за което е било необходимо съединението на времената… Затова и ние спазваме всички определени времена, за да покажем подражание на онзи тайнствен смисъл. А ако нещо от тях [посочените условия] би липсвало, то подражанието би било куцащо” (Том 8-ми, Слово VІІ за Пасхата, стр. 957-958).От това духовно-историческо обяснение на условията за правилното празнуване на Пасхата от църковните писатели се вижда, че в него се обръща внимание на тези условия – на тяхното тайнствено и историческо значение, а не само на точното числово съвпадение на празнуването на Пасхата с празнуваното събитие на страданията и Възкресението Христово и на астрономическата точност на равноденствието, защото това е невъзможно, поради не всякога съответственото движение на светилата, а „това – според забележката на Властар – не вреди на благочестието, а още повече твърде му съдействува; защото от това по-очебийно става разстоянието между празнуването на старозаветната пасха и нашата… защото Отците са смятали за справедливо да се отдръпват от богоборния и непразничен празник на юдеите на по възможност по-голямо разстояние на нашата Пасха от тяхната пасха” („Синтагма”, стр. 823). Обаче до Първия Вселенски събор е имало разногласие за празнуването на св. Пасха: едни Църкви, западните, са празнували така, както и ние сега; а другите, източните – малоазиатските – заедно с евреите. „Това разногласие между християните, макар и да не е нарушавало единството на вярата, но е пораждало известно разделение в духа и църковния бит, [а] с времето започнало да поражда съблазни и стигнало до открити спорове. В течение на два века – втори и трети, съборите в Рим, в Галия, в Палестина и в Мала Азия са разисквали този въпрос и се стараели да установят общо правило за всички Църкви, въз основа на несъмненото апостолско Предание; това Предание без съмнение се съдържа в 7 Апостолско правило:
1. Да не се празнува [Пасха] заедно с юдеите;
2.Да не се празнува преди пролетното равноденствие.” (Епископ Иоанн Смоленский, Опыт церковного законоведения, том І, стр. 149.)
А) За Пасхалията
66.Седмо апостолско правило.
Ако някой – епископ, или презвитер, или дякон, празнува светия ден на Пасхата преди пролетното равноденствие с юдеите, да бъде низвергнат от свещения сан (Книга на правилата)
67.Първи Вселенски събор.
Богомъдрите Отци на този събор в своето Послание възвестяват на всички: „Съобщаваме ви радостната вест и за съгласието относно времето на празнуването на всесветата Пасха. По вашите молитви и този въпрос е решен така, че всички наши източни братя, които по-рано са празнували Пасхата с юдеите, отсега ще я празнуват съгласно с римляните, с нас и с всички, които от древност я спазват според нашия обичай.” (Деяния Вселенских соборов, издание1859 година, стр. 189.)
68.Светият равноапостолен цар Константин написал на епископите, които не са могли да пристигнат на І Вселенски събор, следното:
„Познал от общественото благосъстояние колко голяма е благодатта на Божествената сила, аз си поставих за цел особено да се грижа, щото блаженият народ на Съборната Църква да пази една вяра, чиста любов и съгласно почитание на Всемогъщия Бог.”… „Тук също имаше разсъждения за деня на светата Пасха, и според общото мнение беше признато за добре тя да се празнува от всички и навсякъде в един ден… защото какво може да бъде по-благолепно и какво по-прилично за нас от това, всички по един устав и определен начин, непогрешително да празнуваме този тържествен ден, в който ние получихме надеждата за възкресение.” … „Към това трябва да се прибави, че при толкова важно дело и при извършването на толкова тържествено богослужение, е твърде неприлично да се проявява несъгласие. Спасителят ни е оставил един ден на нашето избавление… Нека благоразумието на ваша светост да размисли, колко непохвално и непристойно е, щото в едни и същи дни, едни да постят, а другите да правят пиршества, и след свършването на пасхалните дни, онези да празнуват и да се наслаждават на покой, а тези да спазват определените пости.”… „Затова с общото съгласие се постанови да се извършва най-светият празник на Пасхата в един и същи ден.” (Блаж. Феодорит Кирский, История Церкви, Книга І, главы 7, 10 и 11)
69.За Първия Вселенски събор свидетелствува историкът от ІV-ти век Евсевий Памфил: „Всичко, което са определили светите Отци на І Вселенски събор в Никея, както за вярата, така и за празнуването на Пасхата, е установено не по друг начин, а по волята на Самия Бог… Не ни прилича да празнуваме Пасхата заедно с враговете Божии.” (Евсевий, Церковная история, глава 20.)
70.Св. Иоан Златоуст свидетелства следното за Първия Вселенски събор: „Повече от триста Отци, събрани във Витинийската страна, са постановили относно празнуването на християнската Пасха… щото празникът на Пасхата християните да го извършват всички заедно и съгласно. И тъй, могли ли са тези мъже, не изменили на вярата в толкова тежки времена, да лицемерят при определянето на известните дни на поста и Пасхата?… Ако Христос е посред двама или трима, толкова повече Той е бил и се е намирал там, всичко е определил и всичко е постановил, където са били повече от триста.” (Трето слово против юдеите).
71.Св. Кирил Александрийски свидетелствува за Първия Вселенски събор: „Аз старателно изследвах какво е определил Никейският събор именно за 14-тия ден на първия месец на всички години в течение на 19-годишния кръг, за да не се заблуждаваме, празнувайки заедно с юдеите и еретиците-четиринадесетници в 14-тия ден на лунния месец, и на всички събори, освен само на Гангърския и Кесарийския, че е било постановено, щото никоя [поместна] Църква и никоя държава да не правят противното на това, което е било утвърдено относно Пасхата на Никейския събор.” (Пасхално окръжно послание.)
72.За Първия Вселенски събор свидетелства канонистът епископ Иоан Смоленски: „Определението на Никейския Вселенски събор е било съобщено на всички [поместни] Църкви и е било прието всеобщо правило за Пасхата; всички предишни разногласия по този въпрос са били примирени.” (Том І, стр. 339).
73.Антиохийски поместен събор, 341 година.
„Всички, дръзващи да нарушават определението на светия и велик събор, събран в Никея, в присъствието на благочестивия и боголюбезен цар Константин, за светия празник на спасителната Пасха, да бъдат отлъчени от общение и да бъдат отхвърлени от Църквата, ако продължават упорито да се противят на доброто определение. Това се отнася за миряните. А ако някой от предстоятелите на Църквата, епископ или презвитер или дякон, след това определение дръзне за развращаване на людете и за смут в църквите да се отделя и да извършва с юдеите Пасхата, такъв светият събор отсега вече го осъжда да бъде чужд на Църквата, понеже е станал не само причина за грях сам на себе си, но и причина за смущението и развращаването на мнозина. И не само такива съборът отстранява от свещенослужение, но и всички, дръзващи да бъдат в общение с тях след низвергването им от свещенството. А низвергнатите се лишават и от външната чест, към която те са принадлежали според светото правило и Божието свещенство.” (Книга на правилата. Първо правило.)
74.Тълкувание на това правило от епископ Никодим (Милаш).
„Според изяснението на църковните тълкуватели, това правило има предвид: 1. Вече приетото постановление за светата Пасха от І Вселенски събор; 2. Отнася се за продължаващите от страст към спорове да се опълчват против доброто установление; и 3. Следователно те без съмнение вече са виновни, без нужда от никакъв нов съд…
Като установява с това правило кога християните трябва да празнуват всяка година спомена за Христовото Възкресение, съборът повелява заедно с това да се смятат за отлъчени от Църквата епископите, презвитерите и дяконите, които са се решили да действуват против неговото определение. Няма нужда съд да изтръгва и да съди такива лица, тъй като те вече са осъдени от това съборно правило от мига, в който са нарушили постановлението … За някои тежки престъпления, особено отнасящи се до църковното единство, … такова наказание се налага от само себе си от църковното право. В такива случаи наказанието и изгубването на известни права следват сами по себе си като непосредствено следствие от наказуемото деяние.” (Тълкувание на Книгата на правилата, том ІІ, стр. 50-57).
75.Матей Властар, канонист от ХІV-ти век.
„Четири ограничения са положени за нашата Пасха, които необходимо се изискват: две от тях узаконява апостолското Предание; а две са от неписаното Предание … Затова, за да се спазват тези еднакво мъдри и прости ограничения и християните по цялата земя да празнуват Пасхата в едно време, без при това да имат никъде нужда от особени астрономически изчисления за това, Отците са съставили канон и са го предали на Църквата, без нарушение на казаните ограничения .” (Синтагма, стр. 386.)
76.Съборно постановление в Константинопол [Цариград] при патриарх Иеремия ІІ в 1583 година
„Тъй като отново църквата на стария Рим, сякаш радвайки се на тщеславието на своите астрономи, непредпазливо е изменила прекрасните постановления за светата Пасха, извършвана от християните по цялата земя и празнувана, както е определено, [и] поради това става причина за съблазни, защото пред нашата мерност застанаха мъже арменци, които питаха за практиката на празнуването, понеже и те са принудени да приемат нововъведенията. Поради това, ние трябваше да кажем какво е постановено за това от светите Отци. Нашата мерност, като обсъди заедно с блаженнейшия Патриарх Александрийски и блаженнейшия Патриарх Йерусалимски и с останалите членове на Синода в Духа Светаго, определя и разяснява решението за това на светите Отци. Който не следва обичаите на Църквата и онова, което са заповядали седемте свети Вселенски събора за светата Пасха и месецослова [календара] и което са ни законоположили добре да спазваме, а желае да следва григорианската пасхалия и месецослов [календар] и с безбожните астрономи противодействува на всички определения на светите събори и иска да ги промени и отслаби – анатема да бъде, да бъде отлъчен от Църквата Христова и от събранието на верните. А вие, православни и благочестиви християни, пребъдвайте в това, в което сте научени, в което сте се родили и възпитали, и когато стане необходимо и кръвта си пролейте, за да запазите отеческата вяра и изповедание. Пазете се и бъдете внимателни към това, щото и нашият Господ Иисус Христос да ви помогне и молитвите на нашата мерност да бъдат с всички вас. Амин.
Константинополски патриарх Иеремия ІІ, Александрийски патриарх Силвестър, Иерусалимски патриарх Софроний и всички архиереи на събора, станал на 20 ноември 1583 година.
77.Силвестър, патриарх Александрийски.
„Римското (календарно) стилно нововъведение причини голямо зло. Защото то предизвика вълнение в Църквата, смут сред народите, подигравка над Отците, презрение сред децата и заблуда, близка до юдейството. Римляните казват, че става дума не за вярата, следователно, нововъведението е безопасно. О, жестокосърдни синове човешки! Да предположим, че от това няма вреда, но няма и полза – каква е нуждата тогава от него? Ако не е опасно то да се приеме, то и да се изостави не вреди. А ако то е съпроводено от опасности, тогава трябва да се избягва. Малкото не е малко, според Василий Велики, когато то причинява голяма вреда. А малко нещо ли е да се разбуни Църквата, да се превъзнасяш над Отците и да презираш Божествените повели? Защото Сам Бог заповядва: не престъпвай вечните предели, които положиха твоите Отци.” (Александрийски томос, 1584 година).
78.Окръжно послание на патриарсите Калиник и Атанасий.
„Патриарсите, Вселенският Калиник и Антиохийският Атанасий, са разяснили, че празнуването на Пасхата едновременно с латинците, отричането от установленията на Православната Църква за постите и прилагането на уставите на Римската църква, е измяна на Православието и отстъпване от светоотеческите завети, което е гибелно за чедата на Православната Църква. Затова всеки истински християнин е длъжен да се придържа твърдо към установленията на Православната Църква и трябва да празнува Пасхата и свързаните с нея празници и църковни времена според практиката на православния Изток, а не на инославния Запад.” (Доклад на професор (И. И.) Соколов, вестник „Церковные ведомости”, 1906 година, № 13, стр. 684).
79.Пидалион.
„Ние празнуваме нашата Пасха след юдейската пасха, така че предобразът да предваря, сиреч яденето на агнето, а после вече да следва образът – смъртта Господня и Възкресението.”
80.Архиепископ Корнилий.
„Поместните Църкви, дръзнали да променят времето на празнуването на Пасхата, нямат оправдание.” (Из лично писмо от заточението му в Сибир.)
81.Архимандрит Симеон.
„Онези, които говорят за остарялостта и неприложимостта в живота на някои канонични правила, трябва да знаят, че правилото за празнуването на Пасхата, без съмнение, не може да бъде причислено към тях. То има дълбок богословски смисъл и аз вярвам, че Православната Църква никога няма да приеме и григорианския календар, чиято научна несъстоятелност отдавна е доказана.” (Из лично писмо.)
82.Професор (вероятно Евгений Евсигнеевич) Голубински от Московската Духовна Академия, (починал 1912 година).
„Първият Вселенски събор е постановил такива предели, според които денят на християнската Пасха винаги се пада след деня на юдейската пасха и не може да съвпада с него. Светата Църква е усвоила високото значение на приетото постановление на І Вселенски събор за празнуването на Пасхата и го е почитала като задължително за всички. Това ясно е изразил проведеният през 341 година. Антиохийски събор. Въобще, Църквата е смятала въпроса за празнуването на Пасхата от всички християни в един ден за въпрос много важен. По такъв начин спазваната в Православната Църква неизменност на пределите за деня на Пасхата е напълно съгласна с духа на църковното постановление на Вселенския събор.”
83.Евгений Александрович Предтеченски, астроном.
„Пасхалните таблици, тоест, нашият Православен календар, са били съставени от най-учената от древните Църкви – Александрийската. Този колективен труд е изпълнен така, че досега остава недостижим. По-късната римска пасхалия в сравнение с Александрийската е до такава степен тромава, нескопосана, груба, че прилича на примитивна дървена щампа в сравнение с художествена картина със същия сюжет.”(Цитат от „Посланието на Пекинския Митрополит Инокентий).
Б) За църковния календар
Посоченото достойнство и задължителност на Пасхалния канон се отнася не само за самата Пасхалия, но и за целия църковен календар – стария стил на летоброение, който тясно е свързан с Пасхалията. На Вселенските и поместните събори не е имало специални разсъждения за стила, и църковните канони пряко не го засягат – такива особени въпроси за него тогава не са съществували, както и по-късно. Защото той е бил господствуващ и употребителен по онова време в църковната практика. Но това разбираемо мълчание на каноните за [календарния] стил не значи, че той има маловажно значение в Православната Църква; напротив, той има твърде важно значение не само във връзка с Пасхалията, но и сам по себе си. Пасхалията е била приспособена от св. Отци към тогавашния господствуващ римски календар – юлианския. „Светите Отци – пише Матей Властар – са съставили канон – таблици, който показва на кой ден на месеца по римското изчисление ще се падне пълнолунието в първия месец по еврейския (календар); при това, в кой именно ден на седмицата, така, щото тръгвайки към първия ден на седмицата и знаейки при това в кое число на месеца ще бъде този ден, са могли да празнуват нашата Пасха” (Синтагма, стр. 832); тоест, спазвайки горепосочените четири условия за правилното празнуване, и най-важното от тях – да не се празнува с юдеите (Апостолско правило 7-мо), което при новия латински календар често бива неизбежно. Нашият православен календар и сам по себе си, без отношението към Пасхалията, като изначален по употреба от началото на християнството и църковния обичай, за нас, православните, е задължителен в църковната употреба, както и всички древни общоупотребителни църковни обичаи. Ако, обратното, православният календар не се смята за общозадължителен само поради едното неправилно разсъждение, че за него не е споменато на Вселенските събори, то тогава ще трябва по [силата на] същото разсъждение да се отхвърли и цялото неписано Предание – църковната практика, въпреки горепосоченото църковно учение за нея. Ето защо Православната Църква още от първото появяване на новия григориански стил, в течение на три столетия усилено го е отхвърляла и е утвърждавала православния [календарен стил], което тя прави и досега чрез своите най-добри представители – пастирите и другите ревнители на православната вяра и църковната наука, както ще видим това по-долу.
84.Св. Кирил Иерусалимски, починал 389 година.
„Утвърдената от Духа Божий света Църква не изисква да променя дните и месеците във всички свои предания. Тя спазва непременно един устав и чин, и преданията на св. Апостоли и св. Отци, и държи това до свършека на света.” (Творения св. Кирилла; сп. „Христианское чтение”, 1908 година).
85.Св. Иоан Златоуст (починал 407 година).
„Дори и да би сбъркала Църквата при определянето на празника на Пасхата, то и в такъв случай не толкова би било похвално точното астрономическо спазване на времената, колкото достойното осъждане на разделението.” (Творения, т. 31 стр. 678).
86.Вселенски патриарх Иеремия ІІ, починал 1595 година.
„Остро е порицавал григорианския календар, като произведение на папизма – сила, враждебна на Православния Изток; гледал на този календар, като на характерно нововъведение в цялата система от папски нововъведения в сравнение с традициите на Православния Изток; смятал го е за средство на папистката завоевателна политика по отношение на автокефалните гръцки Църкви.” (Професор Соколов, вестник „Церковные ведомости”, 1906, № 14.)
87.„Знаменитият Вселенски патриарх Кирил І, заемал Вселенския престол шест пъти, енергично се борил през цялото време на своето патриаршестване с иезуитите, по чиито интриги той е бил удушен в 1639 година, неведнъж е осъждал григорианския календар, преценявайки го в духа на синодалните определения на патриарх Иеремия ІІ.” (Професор Соколов, вестник „Церковные ведомости”, № 14.)
88.Вселенският патриарх Кирил V по случай станалите съблазни, предизвикани от папистите относно промяната на нашата Пасхалия и месецослов, е издал в 1756 година, подобно на патриарх Йеремия ІІ, Сигилион – Окръжно послание, в което пише:
„Който не следва неботаинника Павел, който е казал в Посланието си до галатяни (глава първа, стих 8): „Но ако дори ние, или ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестихме, анатема да бъде”, такъв – бил той иерей или мирянин, да бъде отлъчен от Бога, да бъде проклет и след смъртта си да не се разтлее, но да пребъде във вечни мъки… Да подлежат те на всички проклятия на Патриарсите и Съборите, на вечно отлъчване и на мъките на вечния огън. Амин! Да бъде!”
89.Вселенският патриарх Агатангел [българин родом] през 1827 година отклонил предложението на руски учени за смяна на календара.
90.Вселенският патриарх Иоаким ІІІ , починал 1904 година.
„Съществен признак на Православието, който образува самата основа на цялото му канонично и управително построение, се състои в това, да не се нарушават вековните определения, положени от нашите Отци. Само това може да отблъсне новите стремежи и сили, които изхождат, казано с думите на апостола, от мъдрост земна, душевна и бесовска. Как това, което по време на толкова векове е съществувало чинно и благообразно, да не си е запазило силата и да не е свещено и за в бъдеще?” (вестник „Церковные ведомости”, 1906 година, № 1.)
През 1902 година Вселенската Патриаршия [при Иоаким ІІІ] се обръща към източните Патриарси и към предстоятелите на всички автокефални Православни Църкви* със специално послание, в което наред с други църковни въпроси, е бил повдигнат и въпросът за реформа на календара, който е в сила в Православната Църква.
В отговор на това обръщение на Вселенската Патриаршия са били изпратени следните Послания от предстоятелите на Църквите на Православния Изток.
91.Иерусалимската Църква отрича необходимостта от въвеждането не само на григорианския календар, вместо юлианския, но и всякакво изменение на юлианското изчисление, като е мотивирала своето отрицание със съображението, че всяка календарна промяна ще служи във вреда на Православието, предвид господствуващата на Изток [в Близкия Изток] инославна пропаганда.
92.Руската Църква, като посочила научното превъзходство на юлианския календар в сравнение с григорианския, според свидетелството на учените, имайки предвид също така и възможността от църковен смут, липсата на назряла [нужда от] църковна реформа и съмнителната състоятелност на предполагаемите календарни поправяния, се изказала за запазване на действащата календарна система.
93.Гръцката Църква се отказала от съвременната реформа на календара предвид на това, че обикновеният народ съвсем не е подготвен за нея, и че ще започне враждебно да се отнася към всеки нов или поправен календар и ще бъде тласнат към смут, което съвсем не е безвредно за авторитета на Църквата.
94.Сръбската Църква, като отбелязала научната стойност на григорианския и юлианския календари, допуска възможност за календарна реформа при изключителното условие Пасхалията и църковните празници да останат, както преди, в строго съгласие с каноните и с духа на Православната Църква.
95.Румънската Църква смята и ходатайствува, че трябва да остане сегашният календар, тъй като е невъзможно да не бъдат засегнати каноничните постановления, ако почнем да разсъждаваме за каквато и да е промяна или преобразование на юлианския календар, с който Православната Църква е живяла толкова продължително време и не се е чувствувала стеснена… „Преди всичко това, на нас не ни е позволено и с пръст да се докоснем до установените от древност определения които представляват нашата църковна слава. Бог, Великият Господ на вековете и в това ще прояви Своята воля и което Той определи, това и ще бъде”.
96.Черногорската Църква, като се опасява от църковен смут сред народа, решително се изказва против каквато и да е промяна в действуващия календар. (вестник „Церковные ведомости”, 1906 година, № 13-14.)
97.Най-сетне, Константинополската (Цариградската) Църква, която (именно) е предложила въпроса за календарната реформа пред съда на Църквите, категорично се изказала против каквато и да е промяна в действащия календар („Церковные ведомости”, 1906 година, № 13-14.).
98.Всеруски [църковен] събор 1917-1918 година.
Светият събор, съзнавайки пагубността от всякакво сближение с григорианския стил и като дава предимство на юлианския календар, решително отхвърля новия стил и постановява [Църквата] да се придържа към стария стил за църковно изчисление.През 1923 г. Руската Православна Църква отново потвърждава решението на своя събор от 1917-1918 г. и отново отказва да приеме новия стил, въпреки властната принуда на пленилата я богоборческа болшевишка власт, твърдо спазвайки свещеното църковно Предание и своя православен календар.
99.Съборни постановления на Руските Задгранични Архиереи.
Четири събора на православните Архипастири на Задграничната Руска Църква, проведени в 1923, 1924, 1926 и 1931 година, постановяват да се отхвърли новият стил, тъй като през 1583 и 1756 година от източните Патриарси са наложени клетви върху новия стил, които са върху него и досега, защото те от никакъв събор не са отменени и премахнати (вестник „Церковные ведомости” от тези години.)
100.Антиохийският Патриарх Григорий ІV пише за въвежданите в някои Църкви нововъведения:
„Смятаме за свещен дълг да заявим като потвърждение на нашия предишен отзив за така наречената „жива църква” и за обновленците, че за единствено истинска Православна Църква в Русия ние признаваме онази, която се възглавяваше от блаженопочиналия патриарх Тихон и която винаги се е отличавала с най-искрена преданост и вярност към светата Православна вяра, а всички отстъпници от [общо]известните основни начала на светата Православна Църква и вяра ние не само не признаваме и няма да имаме с тях никакво общение, като действуващи с бесовския дух на покварения свят, но и предаваме на анатема тяхното сатанинско сборище, а също и тяхното безбожно учение и незаконни деяния и решения, насочени против светата Православна вяра. Това наше заявление ние официално и велегласно изразяваме на всеослушание, за утвърждаване и укрепване на истинските и верните чеда на св. Православна Църква.
22 септември 1925 г.
101.Иерусалимският патриарх Дамян, починал 1932 година (родом българин).
„Ако някой поради своя неопитност или по заблуда се е отклонил от древната отеческа вяра, утвърдена от св. апостоли и от Вселенските събори, то всеки и без никакво съмнение нека се върне в правия и спасителен път и Господ ще излее Своята милост над всички, съзнаващи своите грешки, защото Той е дошъл на земята да подири и да спаси погиващите и отклонилите се от правия път.” (Послание до руския народ, 1925 година).
102.(Св.) Руски патриарх Тихон, починал 1925 година.
„Божествената красота на нашето истински назидателно по своето съдържание и благодатно действено църковно богослужение, така, както то е създадено от вековната апостолска вярност, молитвено горене, подвижнически труд и светоотеческа мъдрост и е утвърдено от Църквата в чинопоследованията, правилата и устава, трябва да се запази в светата Руска Православна Църква неприкосновено, като нейно най-голямо и най-свещено достояние.” (Послание от 4/17 ноември 1921 година, № 1575.)
103.Протоиерей Сергей Василиевич Булгаков, Настольная книга священнослужителя, издание 1900 година.
„Твърде важна причина за неразположението на православните към новия календар е бил също така стремежът на католиците да (им) натрапят заедно с новия календар папизма и неговото досадно предлагане, преминаващо понякога направо в потискане и преследване… Пропагандата на новия календар е причинила на южноруския народ много скърби, много страдания, оскърбявала е най-добрите чувства, внасяла е раздор и озлобление в семействата …
Историята на целия живот на руския народ през последните 300 години ни задължава да се отнасяме напълно отрицателно към григорианския календар като към средство на полско-йезуитската интрига, извор на духовно и материално потисничество.
104.Наистина, според откровената мисъл на католическия патер Тондини, изказана от него през 1905 година, същността на нещата по въпроса за календара се състои не в нещо друго, а в приемането или неприемането на върховенството на папството в Христовата Църква. „И тъй като – добавя Тондини – Православните Църкви не признават това върховенство, то те не искат да приемат и предлаганата реформа на календара”.
В устата на патер Тондини това признание има голямо значение, което ясно показва съкровените мотиви, насочени към постигането на реформата на юлианския календар. (вестник „Церковные ведомости”, 1906 година, № 36.)
105.Санкт-Петербургски Митрополит Антоний (Вадковски), починал 1912 година.
„Юлианският календар в приложението му към църковната практика, при всички случаи е сигурна котва, която удържа православните от окончателното им поглъщане от инославния свят, и е като знак, под който чедата на Православието се събират заедно. Позволението на едно от православните че да да се отдели от нас в църковната практика и да е в съгласие с инославните, при цялата привидна полза и безразлично спрямо догмата, може да има в бъдеще нежелателни и дори пагубни последствия за благосъстоянието на Вселенската [съборната] Църква и може да послужи като оръжие в ръцете на нейните врагове, които под предлог уж в интерес на православните народи отдавна се опълчват срещу вселенското единство.”
106.Киевски Митрополит Антоний (Храповицки), починал 1936 година.
„Паството във Финландия, Полша, Румъния, Елада и в съвременна Турция изгуби мира, като сякаш се раздели на паднали (принуждаващи да се приема новия стил) и на изповедници. Последните ще получат венеца на нетлението, а първите да се вразумят своевременно със своите неразумни архипастири и пастири.
Истински вярващите са малцинство, както във времената на иконоборците и монотелитите.” (Скръбно послание, 1925 година)**
107.Пекински митрополит Инокентий, починал 1931 година.
„Не бива да се смущаваме, че верните на заветите на светата Църква са останали малко. Да не се смущава сърцето ви и да не се устрашава! Истинските почитатели на Господа през всички времена не са били много. Дори Самият Господ са Го оставили Неговите истински ученици; и Сам Той е предсказал, че в последните времена любовта ще оскъднее [Мат. 24:12] и човеците ще враждуват не само едни срещу други, но и против Самия Бог. Истината никога не е имала многобройни последователи, и те винаги са били и ще бъдат гонени. Не слава и не богатство ги очаква в тукашния свят, а кръстен път. Само по този път те могат да достигнат до Царството Божие. За това ни поучава и самата природа: трябва да се разровят цели планини, за да се намери само един елмаз.
Който вярва в Бога, той няма от какво да се бои от синовете на този свят. Ако Христос е с нас, то кой ще е против нас? [Срв. Римляни 8:31]. С Него ни е дадено да победим света [1 Иоан. 5:4 ]. (От лично писмо.)
108.Пак той.
„Ние със спокойна съвест можем да се придържаме към нашия православен календар и Пасхалията; като ги спазваме, ние никога няма да празнуваме Пасхата преди юдеите или заедно с тях и няма да имаме вина за нарушаването на свещените канони. Твърдо да помним кое ни кара да се придържаме към православния календар, а именно, същите причини, които са подбудили св. Апостоли и Отците на Антиохийския събор да изработят постановление за празнуването на Пасхата, защото, ако приемем да следваме григорианския календар, то ще бъдем принудени често да празнуваме нашата Пасха преди юдейската пасха, а понякога и в един ден с юдеите и тяхното порождение – масоните, от което да ни пази Господ! Да не помисли някой, че ние се препираме за времена, месеци и дни и търпим лишения и гонения заради пълнолуния и равноденствия. Ние държим за светата Църква и я защитаваме от адовите сили, които въстават против нея…” (Открито писмо, 1929 година)
109.Инокентий, епископ Ладожки, заедно с преосвещените епископи Венедикт, Николай и Григорий.
„Преминаването към новия стил и особено празнуването на Пасхата по новата западна, римокатолическа по своя произход пасхалия, без определение за това на Вселенски събор, е, разбира се, крайно безчиние, което в дадения случай, по самото извършено дело, решително извежда от общение и от единство с цялата Христова Църква дръзналите да сторят това… Поради това новостилците се отделят от Православната Църква, предпочитат да се съединяват с католици и лутерани, и новостилците могат да се смятат от нас за еретици. Каноните за Пасхата имат безспорно велико вселенско значение.” (Въвеждането на новия стил във Финландия, стр. 278.)
110.Архиепископ Владимир.
„Да се въвежда новият стил в църковния живот принудително, особено с налагане на наказания и запрещения, е безмислено и незаконно. Главатарите на такива Църкви са превишили властта си и на тяхното поведение трябва да се гледа като на отделяне от съборната Православна Църква.” (От лично писмо.)
111.Вестник „Церковные ведомости”, 1905 година, № 36.
„Въпросът за църковния календар е именно въпрос от църковно-религиозно значение и дори се отнася към най-важните основни въпроси, по повод на които има разделение между църквите.”
112.Протоиерей Сергей Василиевич Булгаков, Настольная книга священнослужителя, издание 1900 година.
„Приетото у нас юлианско летоброене е тясно свързано с църковните обреди. Като се ръководят от юлианското летоброене, православните, съгласно определението на Никейския събор, никога не празнуват Пасхата нито заедно с евреите, нито по-рано от тях, но винаги по-късно, както изисква това и седмото Апостолско правило.”
113. Маврокордато, гръцки писател от ХІХ век.
„Първият Вселенски събор се е занимавал с календара по повод на времето за празнуването на Пасхата… Съборът е постановил, щото Пасхата навсякъде да се извършва в определеното от него време… На това постановление тогава се е покорил целият християнски свят; такъв е бил авторитетът на Вселенския събор… Ще се осмели ли която и да е Църква да промени юлианския календар и с това да противоречи на предписанията на Първия Вселенски събор, тържествено постановил за целия православен народ да празнува Пасхата в един и същи ден? Нямаме ли, в такъв случай, право, с авторитета на Първия Вселенски събор, да кажем на ония, които ще се осмелят да приемат григорианския календар, че те образуват отделно сборище?” (Списание „Христианское чтение”, 1857 година, част І; Календарь, стр. 222-223.)
114.Глас от Света Гора Атонска.
„Третото слово на св. Иоан Златоуст, което сочи важното и неотменно значение на постановлението на светите Отци от Първия Вселенски събор за Пасхата, свързано със стария [календарен] стил, еднакво осъжда както древните нарушители на това постановление, така и съвременните новостилици, защото според древното истинско изяснение на това постановление в запазеното послание на свети равноапостолен цар Константин, ясно се казва: „отхвърляйки техните, на евреите, обичаи, много по-добре ще бъде и в бъдещите векове да се продължава онзи истински ред, който сме спазвали от самото време на Христовите страдания и досега”.
Този ясен израз „и в бъдещите векове” не изисква новостилнически претълкувания. Източно-Православната Църква се е придържала изначално към разбирането на това и е изразила това ясно, веднага след въвеждането на григорианския календар, на Константинополския (Цариградския) събор в 1583 година, като е казала: „Тя, Пасхата, е установена от светите Отци, правилно свързана със стария стил и вечно ще пребъде безпогрешно, а новото римско изчисление съдържа в себе си хаос и очевидно недоразумение.”
115.Професор доктор по църковна история Василий Василиевич Болотов, починал 1900 година.
„Лично аз намирам отмяната на юлианския календар за съвсем нежелателна. Аз, както преди, си оставам решителен почитател на юлианския календар. Неговата изключителна простота съдържа неговото научно предимство пред всякакви поправени календари. Мисля, че културната мисия на Русия по този въпрос се състои в това, тя още няколко столетия да удържа в живота юлианския календар и с това да облекчи за западните народи връщането от никому ненужната григорианска реформа към ненакърнения стар стил.” (31-ви дневник на заседанията на Комисията за реформата на календара към Руското астрономическо дружество в 1899 година)
116.Професор доктор по богословие Александър Александрович Бронзов, починал 1919 година.
„Под никакъв предлог не бива да се празнува Пасхата по новата пасхалия, тоест една седмица или още по-рано от Православната. Това не е шега работа! Пък и как може да се допусне, че някой, който и да е, въпреки строгото църковно постановление, би дръзнал да празнува Пасхата по новому? За такова деяние такива задължително биха били отлъчени от Православната Църква.” (Лично изказване.)
117.Професор (вероятно Дмитрий Александрович) Лебедев, починал 1923 година.
„На Всеруския [църковен] събор през 1917-1918 година, по съображения научно-астрономически, църковно-канонични и технически, професор Лебедев категорично е обосновал пагубността на всякакво сближаване с григорианския стил, отдавайки преимущество във всяко отношение на юлианския, и съборът е решил старият стил да остане.” (Английская и Восточная ассоциация за 1914-1921 гг., с. 72.)
118. Професор (вероятно И. И.) Соколов.
„Господствуващият глас на Православния Изток, гръцки и славянски, се издига не само против григорианския календар, като порождение на враждебния [на Православието] католически Запад, но и изобщо против неутралния или поправения календар, тъй като реформата крайно неблагоприятно ще се отрази на църковния живот на православните народи.” (вестник „Церковные ведомости”, 1906 година, № 13-14).
119.Деяния на VІІ Вселенски събор.
„Който след установената истина издирва още нещо, той търси лъжата.”
120.Заключителен Светогорски глас от Атон.
„Ние живеем в изключително време: истински вярващите са малцинство, както по времето на иконоборците и монотелитите; в същото време новостилното нововъведение се прокарва в живота на православните с прибързаност и насилие.
Обаче не по сегашното ненормално църковно състояние трябва да се отсъжда кой е прав, кой е в Църквата и кой е извън нея; а самото сегашно църковно състояние, смутено от новостилническото нововъведение, трябва да се разглежда в светлината на Божествените закони, запазени у нас, православните, според светото Писание в светото Предание – писано в съборните правила, и неписано в църковната практика, имащи еднаква сила и двете (св. Василий Велики, правило 91). Ние трябва сега да определяме съборната истина вече не в общоцърковното съзнание, а в общоцърковното предание, което е съгласно с древната Църква, когато относно болния съвременен въпрос за църковния календар не е имало никакво разделение, а обратното, пълно единомислие между всички, утвърдено на нееднократните поместни събори и областни (диоцезни) синоди. Ръководейки се преди всичко от този принцип, преп. Максим Изповедник е отхвърлил монотелитската ерес като нововъведение и решително е отказал да се причасти заедно с патриарха – монотелит, пък ако ще би и цялата вселена да се причасти с него (Чети-минеи (Жития на светиите), 21 януари). Така и мнозина изповедници и мъченици, пострадали за св. икони, веднага след обявяването на иконоборството са се опълчили против него, без да чакат събор. Светото Предание е прост, ясен и достъпен и за обикновените вярващи критерий на съборната църковна истина, по думите на свети свещеномъченик Киприан Картагенски: „На благочестивите и прости души им е лесно да избегнат заблудите и да намерят истината, защото, щом се обърнат към източника на Божественото Предание, заблуждението ще изчезне.” Или по думите на св. Иоан Златоуст: „Има Предание – не търси нищо повече.” На светото Предание, както и на светото Писание, трябва да се вярва и то да се тълкува пак според Преданието – по разума на предшествуващата на нас Църква, а не според своето заключение и според сегашното ненормално църковно състояние.По Преданието ние трябва да определяме, кой сега е истински син на Църквата и кой е разколник. В този смисъл преп. Максим Изповедник е казал: „Христос нарече правото и спасителното изповедание на вярата съборна Църква”.
Спазването на светото Предание, казва патриарх Иоаким ІІІ, е признак за Православие – и това е преди всичко най-сигурен критерий при разглеждането на сегашните смутни църковни дела и при определението кой е православен и кой – разколник.
Отците на събора, свикан от патриарх Иеремия, са смятали стария календар, заедно с Пасхалията, не само основан върху църковния обичай, но и „узаконен” от седемте Вселенски събори, а приелите новия календар – за противници на определението на всички събори и затова попадащи под клетвите на съборите; с други думи, отците на събора смятат и календарния въпрос за въпрос каноничен.
Отците на събора са били прави, когато за своето решение са се позовавали на всички Вселенски събори; както са били прави защитниците на иконопочитанието, изповядали на Седмия Вселенски събор, че те „следват богогласното учение на светите Отци и Преданието на съборната Църква; и на възражението на иконоборците – че Вселенските събори нищо не са узаконявали за иконите, са отговаряли, че Вселенските събори в по-голямата си част са били провеждани в храмове, украсени със свети икони, (което) със своето безмълвно спазване на обичая от най-стари времена, не по-малко от някакво правило, е узаконявало иконопочитанието. В този смисъл и съборът при патриарх Иеремия за потвърждение на каноничната задължителност на своето решение за църковния календар се е позовал, подобно на Отците на Седмия Вселенски събор, на обичая – църковната практика, известна и спазвана от всички Вселенски събори, като на „учение на св. Отци и Предание на съборната Църква”. Затова, по същия начин, макар и преди Седмия Вселенски събор, който е узаконил иконопочитанието и е проклел иконоборството, клетвите против иконоборците са тегнели върху им като на презрители на църковния обичай – неписаното църковно Предание относно светите икони; така същата клетва тегне и върху презрителите на другия (църковен) обичай – същото неписано Предание за църковния календар; и съборът при патриарх Йеремия справедливо е потвърдил клетвата против старите и новите новостилци, и без това тегнеща върху им по силата на неписаното Предание, известно и спазвано от всички Вселенски събори. При това 300-годишната давност на събора при патриарх Иеремия не само не намалява силата на клетвата, а напротив – усилва я, както и всичко, осветено от църковната древност (св. Василий Велики, правело 91-во).
Не само съборът при патриарх Иеремия, но и следващите след него Вселенски Патриарси и другите предстоятели на Църквите с техните синоди са смятали въпроса за църковния календар за въпрос каноничен. В течение на следващите три века цяла поредица от Вселенски Патриарси решително са се изказали против григорианския календар, преценявайки го в духа на съборното постановление при патриарх Йеремия и увещавайки православните да го избягват като измяна на Православието и остъпване от светоотеческите завети.
Подобно на Сигилиона на патриарх Иеремия, с още по-голямо запрещение в 1756 година е бил издаден друг Сигилион – Окръжното послание на Константинополския (Цариградския) Патриарх Кирил V, с което новаторите се отлъчват от Бога със страшни вечни проклятия на всички Патриарси и събори. В друго подобно „Окръжно послание на едната съборна и апостолска Църква” до всички православни християни патриарсите Антим, Иеротей, Методий и Кирил свидетелствуват: „У нас нито Патриарсите, нито съборите никога не са могли да въведат каквото и да е нещо ново… И тъй, всички новатори… доброволно „са се облекли в проклятие като с дреха” (Псалом 108:18)”.
Съответно с действията на Вселенските Патриарси по отношение на новия стил и Патриарсите на Палестина (Иерусалимският), Сирия (Антиохийският), Египет (Александрийският) и Архиепископите на Кипър, опазвайки паството си чрез послания и грамоти, са му разяснявали истинското значение на григорианския календар, като са подчертавали, подобно и на съборното постановление при патриарх Иеремия, неговата връзка с цяла поредица новаторски измислици на папството.В новите, неотдавнашни времена, в 1902-1904 година, предстоятелите на всички Православни автокефални Църкви официално са се изказали по въпроса за реформата на църковния календар; [крайният] резултат от преценката е бил отрицателен за календарната реформа, по съображения вероизповедни и от опасение за църковен смут.
Също и Руската Православна Църква на великия [църковен] събор през 1917-1918 година, от църковно-канонични съображения, решила да запази стария стил.
В 1923 година тя отново потвърдила решенията на великия събор за календара и отказала да приеме в църковната практика григорианския календар, въпреки принудата на болшевишката богоборческа власт.
Най-сетне, четирите събора на православните задгранични Архиереи (на Руската Задгранична Православна Църква, със седалище в град Сремски Карловци в Сърбо-Хърватия), единодушно и съгласно отхвърлят новия стил, като го смятат за недопустим по никакъв начин, въз основа на каноните и църковната практика и защото върху него са наложени клетви на всички източни Патриарси.
Такава е каноничната съборна истина за църковния календар.
След всичко това – ще кажем с думите на блажeни Августин за пелагианската ерес, – „нима трябва да се свиква събор, за да се изобличи толкова явна пагубност? Като че ли никаква ерес никога не е била осъдена без свикване на събор, когато, напротив, известни са твърде малко ереси, за изобличаването на които това е било необходимо, докато много и при това голям брой, там, където са се появявали, са и били подлагани на справедливо изобличение и вече оттам се е разпращало известието за това на всички останали Църкви за предпазване”. Казаното от блажения отец за пелагианската ерес, осъдена само на поместния Картагенски събор и тъкмо поради това и отхвърлена от цялата Православна Църква, е приложимо и към новия (календарен) стил, осъден не на един, а на много събори – синоди, (осъждане) не отхвърлено, а прието от всички Православни Църкви, след надлежното предварително съобщение за това.
Древната общоцърковна практика относно календара е равносилна на каноните. И съвременната [календарна] латинска ерес не е била осъдена на нито един Вселенски събор, като появила се след тях, освен на поместните Константинополски (Цариградски) събори; обаче по силата на установената всеобща църковна практика, всички православни се отнасят към латинците като към еретици***; по същия начин, по силата на тази църковна практика, ние трябва да се отнасяме към нашите новостилци като към разколници.
В заключение ще направим равносметка на всички подобни разсъждения за летоброенето и ще изведем от това последователен извод.
1.Въпросът за църковния календар е въпрос вероизповеден, каноничен.
2.Старият юлиански (по произход), църковен (по употреба) календар е канонично задължителен, особено във връзка с Пасхалията и богослужебния устав.
3.А новият григориански (календар) като противоположен, водещ по силата на своя принцип към нарушение на Пасхалията и богослужебния устав, и (поради това) наложително е канонично забранен, както по силата на общоканоничните правила за спазването на неписаното църковно Предание и църковната практика и със заплахата за клетва за нарушаването им (Деяние на VІ Вселенски събор); така и в частност, по силата на съборното за това постановление, прието с общоцърковно съзнание при патриарх Иеремия [и] многократно изказвано на съборите (синодите) и от отделни ревнители на Православието.
Логичният извод от тази равносметка е:
4.Новостилците със своето самоволно и безчинно нововъведение, което нарушава, както е доказано, писаното и неписано Предание, доброволно „са се облекли в клетва, като в дреха” (Псалом 108:18), според израза на Окръжното послание от 1848 година, подписано от четирима Патриарси и от много членове на синода.
5.С такива (новостилци-разколници) е укорително църковното общение, по силата на църковните правила, които забраняват молитвено общение с отлъчени, под заплахата за еднакво с тях наказание (Апостолско правило 10-то; Антиохийски събор, правило 2; Лаодикийски събор, правило 33-то и други подобни). А отделянето от тях е похвално, дори и преди всякакъв съд срещу тях (Антиохийски събор, правило 1-во; Двукратен събор, правило15-то).
Като се ръководят от тези убеждения и се стараят да бъдат верни на Преданието, истински вярващите по милост Божия, не се смущават по съвест от (това), каквото биха говорили преждевременно за тях неединомислените с тях.
Имайки подкрепата на това свидетелство на свeтите Отци на Църквата, невидимо тържествуваща, те в същото време не са лишени от ободрителния глас на Църквата, видимо войнстваща, на съвременните пастири – ревнители на (свето)отеческата Църква, с надеждата, че рано или късно гласът на църковната правда ще възтържествува. Амин.
121.Инокентий, епископ Ладожки.
„Поведението на старостилците, не пожелали да скъсат с цялата Църква Христова, заслужава пълно одобрение.
Мисля, че натискът, който сега се прилага върху тях от страна на новостилците, всъщност е гонение заради вярата.”
В заключение ще приведем изцяло утешителните и ободрителните за истински вярващите думи от писмото на друг пастир, ревнител на Православието, което привеждахме по-горе според необходимостта, само в отделни части:
122.Архиепископ Инокентий Пекински.
Открито писмо до всички верни чеда на Христовата Църква, които се придържат към Православния календар и Преданието на Светата Съборна Църква, от 1920 година
За календарната реформа
Открито писмо на архиепископ Инокентий Пекински
Инокентий, архиепископ Пекински
Открито писмо
До всички верни чеда на Христовата Църква, пазещи Православния календар и Преданието на Светата Съборна Църква
Ние получихме скръбни известия за това, колко жестоки гонения претърпяват твърдо придържащите се към преданията на Светата Православна Църква от лъжебратята, които дръзват под защитата на гражданската власт, да потъпкват Божествените закони и да се надсмиват над тях.Изтъквайки се за мъдреци и просветители, тези вълци в овчи кожи са дръзнали, като потъпкват страха Божий, да се наемат да поправят законите на Църквата Христова, ослепени от димната надменност на този свят, като се почитат повече от Апостолите и светите Отци на Църквата, чрез устата на които е проповядвал Самият Господ.
Но оглупи Бог цялата им мъдрост. Те даже не знаят какво говорят и не разбират това, което искат да поправят. И са се заели да реформират календара, без да знаят какво вършат!
Те твърдят, че нашият Православен календар много е отстъпил от астрономическата истина, та затова отдавна било време да се премине към григорианския календар, признат от учените за правилен и приет от целия богоотстъпнически свят.
Трудно е да се каже дали те лъжат, като се стараят да въведат в заблуда всички малки (слаби) във вярата, или пък в неведение повтарят чуждата лъжа. Но за разбиращия е ясно, че в нито едно от техните твърдения няма и следа от истина.
Те казват, че православният календар е изостанал с 13 дни от истинския календар, понеже равноденствието се пада на 8 март, докато светите отци на Първия Вселенски Събор били постановили завинаги да го смятаме на 21 март, което уж било вече изправено чрез григорианския календар.
Обаче, това те не могат да докажат! Оригиналът с постановленията на I Вселенски събор не се е запазил и в нашата Книга с правилата няма никакво постановление на I Вселенски събор за равноденствието; не са се запазили също и другите документи, на които така обичат да се позовават новостилците. А повечето доказателства за това, че Светият I Вселенски събор е решил да се смята за ден на равноденствието 21 март, са били измислени и подправени от католиците не по-рано от XVI-ти век, за да сложат канонически фундамент под ненужната и вредна реформа на календара през 1582 година. Така че твърденията на новостилците, че нашият православен календар нарушава решенията на I Вселенски събор, не се основават на нищо!
Не по-основателно е и твърдението им, че григорианският календар е правилен. Астрономите отдавна са доказали, че е невъзможно въобще да се състави съвършено правилен календар. А при това григорианският календар е и така неудобен, че учените от цял свят вече повдигат въпроса за смяната му. Много от тях признаха нашия православен календар за толкова прост и удобен, че се изказаха за връщане към него: Нюкомб, Болотов**** и други. Не са основателни и твърденията на новостилците, че въвеждането на григорианския календар е било предизвикано от необходимостта да се поправи юлианският. Целта на въвеждането му е произлизала само от желанието на йезуитите, придобили в края на XVI-ти век огромно влияние в католическата църква, окончателно да скъсат с Православния Изток, така че даже празниците да се празнуват в различно време.
Подобно на тези, главните, и другите второстепенни доводи, привеждани от новостилците в защита на григорианския календар, също са неоснователни и бездоказателствени. Но не в това е тяхната основна грешка, а в това, че те смятат нашия Православен календар и Пасхалия за слънчеви, а не за лунни.
Те или не знаят, или умишлено скриват, че в основата на нашия Православен календар е положен лунният. Ние, православните, празнуваме Пасхата съвсем не по указанията на григорианския и юлианския календар, а по библейския календар, по който празнува Пасха старозаветният Израил, следвайки Божиите заповеди, дадени чрез Моисей.
Новозаветната Църква – Православната, помнейки думите на Спасителя: „Докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко се не сбъдне” (Матей 5:18), – свято пази древния обичай да празнува Пасхата по лунния календар.
Как е живял на земята нашият Спасител Иисус Христос? Той е живял също по лунния древно-библейски календар. Заедно със старозаветния Израил, Той отишъл в пълнолунието на месец нисан, първия месец на еврейската година, в Иерусалим на празник Пасха. Тогава е бил и предаден, съден, разпънат и възкръснал.
През годината на кръстната смърт на Спасителя юдейската пасха се падала в петък и събота. В петък, 14 нисан, в който, както и сега по църковните изчисления, пасха е започвала вечерта в четвъртък, Господ е бил разпънат; в събота – 15 нисан, Той прекарал в покоя на гробната пещера, а рано сутринта в първия ден на седмицата – неделя, 16 нисан – възкръснал. По такъв начин събитията смърт и възкресение на Спасителя неразкъсваемо са свързани с юдейската пасха и са длъжни да вървят след нея. Именно затова още от първия век на християнството е станало обичай да се празнува светата кръстна Пасха, тоест великите четвъртък, петък и събота, след юдейската пасха. А след изминаване на кръстната Пасха се празнувала светлата Пасха, както това и досега пази Светата Църква.
За да увековечат този порядък и завинаги да запазят тази връзка, светите апостоли постановили да празнуват светата Пасха след юдейската пасха, след пролетното равноденствие. Тъй като равноденствие има през септември и март, и от най-древни времена новата година е започвала или от септември, или от март, то Пасха, празнувана след равноденствие, никога не е можела да попадне в края на годината, а винаги в началото. От това правило св. Църква не е отстъпвала никога. Ако е имало спорове, те са били само за това, може ли кръстната Пасха да се празнува едновременно с юдейската пасха. Вследствие на тези спорове било обявено решението на Антиохийския събор, първо правило, за времето на празнуване на Пасхата и с това постановление е била потвърдена неизменността на Апостолските правила. Затова, през четвърти век е била съставена Православната Пасхалия. Съставила я е най-учената Църква на древността – Александрийската, пред която католическите реформатори от XVI-ти век са били не повече от дръзки невежи, изопачили нейния най-съвършен труд.
Целта на съставянето на Пасхалията е била в това, Пасхата да се празнува навсякъде по едно и също време и при това винаги строго да се спазва Апостолското правило: да не се празнува Пасхата по-рано от юдейската пасха или едновременно с нея.
Прекрасно е било известно на най-учените съставители на Пасхалията, че юлианският календар, който те са съгласували с лунния еврейски, не е точен, но също са знаели, че не е точен и лунният календар и че грешката на юлианския календар толкова точно поправя грешката на лунния календар, че, според свидетелството на астронома Евгений Александрович Предтеченски*****, грешката на нашата Пасхалия – таблица на лунното течение – не превишава три часа за 1900 години.
С това се обяснява и този поразителен факт, че нашата Пасхалия, съставена в четвърти век и оттогава нито веднъж не поправяна, и досега безпогрешно показва фазите на луната и времето за празнуване на юдейската пасха. Затова всеки опит да се „поправи” или да се замени нашата Пасхалия трябва да се разглежда като опит за изземане от църковната съкровищница на една от най-великите ценности, с която тя справедливо може да се похвали даже пред учените от нашето време.
Но и без Пасхалия, и без специални изчисления всеки православен лесно може да определи деня за празнуване на Пасхата: нека следи направлението на сенките при изгрева на слънцето и ще забележи, че през този ден сенките започват да падат право на запад. Този ден ще бъде денят на равноденствието. След това той ще трябва да обърне внимание на луната и ще забележи през този ден, когато луната изгрее на изток едновременно със залеза на слънцето, че ще залезе едновременно с изгрева му. В този ден, когато пълната луна ще свети цяла нощ, ще е денят на пълнолунието, денят на юдейската пасха. В следващия ден след пълнолунието, четвъртък, започва кръстната християнска Пасха, и в неделя ще бъде светлата Пасха. При това е нужно да се помни само едно, че пълнолунието се смята за пасхално само тогава, когато то се случва не по-рано от десет дни след равноденствието, тоест не по-рано от 18 март. Най-ранната Пасха ще бъде тогава, когато пълнолунието се пада на 18 март в сряда, 19 март ще бъде велики четвъртък, а 22 – светлата Пасха. Ако пък пълнолунието се пада с дни по-рано от 18 март, то Пасха се пренася за месец април. Тогава за пасхално пълнолуние ще се смята пълнолунието на 18 април и този ще е денят на юдейската пасха. Ако този ден се пада в неделя, то кръстната Пасха започва в четвъртък, 22 април, а светлата Пасха ще бъде на 25 април – най-късната Пасха. Така всеки без календар и без Пасхалия винаги може точно да определи деня за празнуването на нашата Православна Пасха.
И така, ние със спокойна съвест можем да държим Православния календар и Пасхалия. Следвайки ги, ние никога няма да празнуваме Пасхата по-рано от юдеите или заедно с тях и няма да сме виновни за нарушаване на светите канони.
Твърдо да помним, какво ни заставя да държим Православния календар – именно същите причини, които са подбудили светите Апостоли и Отците на Антиохийския събор да издадат постановление за празнуването на Пасхата, защото ако ние следваме григорианския календар, то често ще се случва да празнуваме нашата Пасха преди юдейската пасха, понякога и в един ден с юдеите и с тяхното порождение – масоните, от което да ни пази Господ.
Не само това. С преминаването към новия стил, целият ред на църковния живот ще бъде нарушен. Така например, през тази 1929 година съвсем би изчезнал Петровият пост. По нов стил 29 юни се пада в събота преди неделя на Всички светии. По същия начин и други Петрови пости през годините ще се съкратят.
Твърде приятно е това за лъжебратята, така че защо те заедно с католическия календар да не въведат и католическите пости, и през св. Четиридесетница да не се угощават със сирене и яйца******?
Ние не пречим на новостилците да въвеждат за себе си новия стил. Нека те правят каквото искат: нека да отменят пости, да празнуват Пасхата с юдеите, нека нарушават Божествените канони. Бог да ги съди!
Но защо те се стараят и нас да направят съучастници на тяхното беззаконие и с жестоки гонения ни принуждават да се отречем от предадените ни от Отците обичаи, които не противоречат на Свещеното Писание, нито на Преданието? Цялата Църква е живяла до злополучната 1582 година по юлианския календар и на никого това не е пречело, но защо изведнъж сега започна да пречи? Нещо повече, в основата на нашия Православен календар лежи съвсем не юлианския и даже не лунния календар, а седмичното броене на времето, което ясно се вижда от нашите богослужения, където броенето е по недели. От самото Сътворение на света ние свършваме своите дела в шестия ден, а седмият е посветен на Бога. Сега и много цивилизовани страни вече са оставили месечното броене на времето и всички сметки правят седмично.
Нямайки никакви доводи в полза на реформата, новостилците с насилие искат да ни заставят да повярваме на техните празномислени доводи в защита на новия стил. Те ни притесняват затова, че юлианският календар не е така научно точен*******, както бил, според тях, григорианският. Но трябва да им е известено, че именно на Православните подобава да се ръководят в църковния живот от благодатта, а не от науката.
Ние виждаме до какво доведе западните хора увлечението по науката, как в нейна угода те извратиха Пасхалията, което често ги води към нарушаване на този църковен закон, заради чието спазване е била съставена тя.
Новостилците ни притесняват с това, че Православният календар, към който се придържаме, след хиляда години ще се окаже, по тяхно мнение, негоден. Но нека да си спомнят тези възгордели се неуки, че древноегипетският календар е бил още по-неправилен, обаче това не е пречело на най-културната нация на древния свят хилядолетия да се придържа към него и даже със специални закони да го предпазва от всякакви реформи. Да, а и какво ни интересува, какво ще бъде след хиляда години, когато Спасителят е заповядал да не се грижим за утрешния ден [Матей 6:34]? Съмнително е даже, че и земята ще просъществува толкова време. За какво ще бъдат нужни техните реформирани календари, когато според обещанието на Спасителя, повече дори време няма да има [Откровение 10:6]?!
Ала напразно се стараем да убедим упорстващите новостилци! Ако ние бихме им привели още по-солидни възражения против техните реформи, те все така не биха обърнали внимание на думите на Истината. Така и трябва да бъде, защото те са сложили на себе си маската на любовта и ревността за благото на Църквата. В действителност обаче се ръководят от съвсем други, далеч не религиозни цели, като изпълняват заповедите на онези, които вече от много векове подкопават устоите на Христовата Църква. За тях не е важно да въведат григорианския календар, а да отменят нашия Православен календар и да внесат раздор и смут сред вярващите, да създадат разкол и да угасят братската любов! Те стъпкаха всички наши църковни обичаи, предадени ни от Отците, осветени от старо време, защото добре знаят слугите на княза на този свят, че именно с обичаите е здрава нашата Православна Църква. Отлично знаят те, че свети и премъдри са Божествените канони и че с необорима стена ограждат Светата ни Църква от тленния дух на този свят, от тези, които са приели печата на антихриста, и затова полагат всички усилия да отменят каноните, защото след това Светата Църква ще остане без кормило и ще се превърне в играчка за ветровете в този свят. Непрестанно и упорито Христовите врагове подкопават устоите на Светата Негова Църква, за да поставят на нейно място друга църква, светилище на самообожествилото се човечество, масонски храм, капище на сатаната.
Затова да не помисли някой, че ние спорим заради времето, месеците и дните и търпим лишения и гонения заради пълнолуния и равноденствия. Ние сме зад Светата Църква, нея защитаваме от силите на ада, въставащи срещу нея. Христовите врагове знаят какво огромно значение имат за живота на нациите и църковните празници, и постите в определеното задължително за всички време, те знаят, че това е най-силното свързващо начало за нациите, държавите, а още повече за Църквата. Целият житейски строй на старозаветния Израил се е изграждал въз основа на празничните дни: с тях са се съединявали не само религиозните церемонии, но и социалните реформи и цялото устройство на бита. В седмата година земята почивала и целият добив от необработените полета и овощни градини се оставял на бедните и на зверовете. В навечерието на 50-годишния юбилей пускали на свобода робите и възвръщали на коренните притежатели всички обработени техни земни участъци. По този начин се оправяли всички социални неуредици. Ето защо юдеите повече от всичко се боели, че Христос е дошъл да отмени техните празници, което било свързано със загуба на националността им (архидякон Стефан). Ето защо светите Апостоли така строго са решили да заменят еврейските празници с християнски, ето защо така яростно се стараят сега болшевиките да унищожат празниците. Още св. пророк Давид чрез Дух Светий е предсказал как ще пристъпят враговете на Бога в борба със Светата Църква (виж Псалом 73).
Да не ни измами някой със заблуда, като че ли ние се сражаваме, биейки въздуха! Не! Господ ни е удостоил да воюваме за Светата Църква и да страдаме за Неговото Име. Чест и хвала на приелите гонения и лишения, вечна слава на удостоените от Господа с венеца на мъченическата кончина!
В Христовата Църква няма нищо малоценно, няма нищо неважно********, защото във всеки обичай се е въплътил Божият Дух, с Когото Църквата живее и диша. Всеки, дръзващ да въстане срещу църковните обичаи и закони, основани на Свещеното Предание и Писание, въстава срещу Божия Дух и с това показва на всички, които имат очи да видят, от какъв дух е той. Достойно и праведно Светата Църква изрича срещу такива анатема.
Моля Господа, Той да укрепи отслабналите, да обърне заблудилите се и да умири Своите верни със Своя мир, не този, който го дава този свят, но мирът свише!
Ученiе Православной Церкви ο Священномъ Преданiи и отношенiе ея къ новому стилю. Составлено Афонскими ревнителями Православнаго благочестiя. Джорданвилль, 1989, с. 47-53.
***
Архиепископ Инокентий Пекински – в света Иоанн Аполонович Фигуровский (1863-1931). От 1 март 1897 година започва мисионерска дейност в Пекин и с цялото си сърце обиква китайския народ. Всеки ден служел Божествена Литургия в мисията, открил печатница, подвързвачница, дом за стари хора и училище, построил няколко храма. В 1900 година по време на боксерския погром били подложени на мъчения 222 китайци и албазинци (паметта им е на 11/24 юни) и всичко, издигнато от мисията, било унищожено.
От следващата година отец Инокентий започнал да възстановява мисията и за 15 години обърнал във вярата 6000 китайци, построил десетина храма и прочее.
В 1902 година бил ръкоположен за епископ, на празника Петдесетница, и оттогава той е смятал за рожден ден на Китайската Църква денят на Свети Дух.
Владика Инокентий се прославил със своята огнена ревност за Божията слава и за спазване Свещените Правила на Църквата, не позволявал никакви компромиси и смятал всеки техен нарушител за богопротивник.
Той бил голям познавач на китайския език и съставил „Китайско-руски речник” в два тома. Превел е много богослужебни книги на китайски език, използвани и от Японската Църква.
Статията е препечатана по книгата на Иван Марчевски „Пасхални таблици за датата на Възкресение Христово (Великденъ) от 326 до 2124 година; Издава Монархическо-Консервативенъ Съюзъ, 1998 година.
(Преводът на текста на писмото е взет от сайта „Бъди верен”: http://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=articleid=157:2010-05-13-19-28-25&catid=37:2010-02-12-18-20-29& Itemid=72)
Следва…(виж тук).
__________________________________________
[1]. Публикувано от издателство „Любомъдрие”, София, 2011 г.
Оригинално заглавие на първоизточника – Ученiе Православной Церкви ο Священномъ Преданiи и отношенiе ея къ новому стилю. Издание на Руския Атонски Свето-Илиински скит, 1989 година. Превод и послеслов: Анастасия Бойкикева, 2011 година.
Материалът е предоставен от издателство „Любомъдрие”
*С изключение на Българската Екзархия, на която е наложила схизма в 1873 година и с която не е била в общение до 1945 година (Б. пр.).
** Ерозиралото съзнание на съвременните християни се смущава и бива смущавано от подмятанията на бесовските внушения, че православните са малцинство и че Православието е слабо и малко в сравнение с католицизма или протестантизма. Духовният принцип е: малцина се спасяват (Лука 13:24). Да, наистина, желателно е всички да достигнат до богопознание, до познание на истината, да се обърнат към Бога и да се спасят (2 Петра 3:9; 1 Тимотей 2:4), но има и свободна воля у човеците (като основополагащ принцип на Божието домостроителство при разумните твари) и мнозинството от човешкия род избира греха, а не спасението. Затова малцина избират Бога с духовното усилие на себепревъзмогване на поразеното от греха човешко естество и с това Бог си приготвя „народ съвършен”, както това ни е възвестено от архангел Гавриил (Лука 1:17). Мнозинственият принцип е дяволска уловка за поразеното от греха човешко съзнание (демокрация), а духовният принцип за качествения подбор на избраничеството е принцип на Бога – „род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити” (1 Петра 2:9), „скъпо купени” с драгоценната кръв на Господа Иисуса Христа (1 Коринтяни 6:20; 1 Петра1:19). Така че малцина се спасяват, защото са духовни, а мнозинството гине, защото е душевно, плътско, материализирано – и в двата случая по избора на своята свободна воля. А Православието е силно със спасителната си истина на православната – православещата вяра и Божията благодат, обитаваща единствено в Православната Църква. (Б.пр.).
***Римокатолическата ерес е осъдена от Православната Църква с Окръжно послание на св. патриарх Фотий и от Цариградския събор в 867 година, с Окръжно послание на патриарх Михаил Керуларий и от Цариградския събор от 1054 година, от Цариградския събор в 1282 година, Иерусалимския събор от 1443 година, Цариградския събор от 1484 година, съборните решения на Вселенската Цариградска Патриаршия от 1583, 1587 и 1593 година за отхвърляне на папския григориански календар, Брест-Литовския събор в 1596 година, проклел униатството. (Б. пр.).
****Нюкомб – американски математик и астроном-наблюдател, определител на астрономическите константи (1835-1909 година). Василий Василиевич Болотов – руски църковен историк, лингвист и математик (1854-1900 година).
*****Руски астроном.
******Всъщност това вече е въведено още от духовните семинарии с лъжеучението им за „бялото благо“.
*******Впрочем астрономическата наука отдавна използва единствено юлианския календар поради неговата точност.
********Затова е неуместно изказването, което мнозина днес лекомислено си позволяват да правят, а именно, че календарът не бил догматически въпрос или че бил от второстепенно значение. Календарът е догматически въпрос, защото е пряко свързан с догмата за единството на Църквата. Освен това никой няма право да определя, кое е важно и кое – неважно в Православната Църква (Бележка на свещеник Божидар Главев).
Римокатолическото новостилие е противоцърковна (антиеклезиална) ерес, защото е насочено против богослужебния ред и руши Църквата. Справка – състоянието на Българската Православна Църква сега, като нагледен пример. (Б. пр.).
Изображения:
1. Архиепископ Пекински и Китайски Инокентий
2. Св. Алексий, митрополит Московски
3. Св. Димитрий, митрополит Ростовски
4. Св. Игнатий Брянчанинов
5. Св. Инокентий Иркутски
6. Св. Иов Московски и Патриарх на цяла Русия
7. Св. Киприан, митрополит Киевски
8. Св. Теодосий Черниговски
9. Св. Теофан Затворник
10. Св. Филарет Дроздов
11. Св. Цар Мъченик Николай II.
Източник на изображенията Яндекс РУ.
Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-2Ch
Бог каза: "Да бъде светлина". И се появи светлина. 
Трябва да влезете, за да коментирате.