Категория: Догматическо богословие

Девети член*

Публикувано на от Dragan Bachev

Текст на девети член

В една света, вселенска и апостолска Църква

Въпрос: Какво е това „Църква”?

Отговор: Установено от Бога общество, наричано още богочовешко единство, членовете на което са съединени помежду си чрез православната вяра, Божия закон, свещената иерархия (монаси, свещеници и дякони) и тайнствата.

Въпрос: Какво назначение има това общество?

Отговор: Това общество има следните задачи:

– да съхранява неповредено и правилно да изяснява Св. Предание и Св. Писание;

– да способства за духовното усъвършенстване на своите членове.

Въпрос: Какво означава да се вярва в Църквата?

Отговор: Това означава благоговейно да се почита истинската Църква Христова с увереност, че в нея пребивава, спасително действа, учи и управлява благодатта, изливана от Основателя на Църквата – вечния Син Божи и неин Глава – Иисус Христос. Така че предмет на вярване в Църквата е собствено благодатта, която пребивава в нея. Църквата, доколкото тя е видима и към нея принадлежат православните християни, в същото време е невидима, доколкото тя е и на небето и към нея принадлежат всички, отишли си от този свят, вярвали в Иисус Христос и живели съобразно Неговата воля.

Въпрос: Защо Църквата е една?

Отговор: Защото тя е не просто общество, каквито са другите човешки общества, а несравнено по-тесен съюз на вярващите с Христа; ето защо Църквата се нарича още и тяло Христово, защото е живо духовно тяло, което има един Глава – Христос – и се одушевява от Светия Дух.

Въпрос: Откъде е видно, че Иисус Христос е единственият Глава на Църквата?

Отговор: Св. апостол Павел пише: „Друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос” (1 Кор. 3:11). Членовете на Църквата Христова са длъжни да запазват пълно съгласие в учението за вярата и да живеят във взаимна любов.

Въпрос: Добре, но има Българска православна църква, Руска православна църква, Румънска православна църква, Сръбска, Цариградска и други.

Отговор: Единството на Църквата не се нарушава от това. Гореказаните църкви са поместни, тоест народни, или както е модерно сега да се казва – регионални. Тези църкви са отделни, тоест автономни, но откъм духовната си страна са членове на едно тяло – Христовата Църква и имат един Глава – Господ Иисус Христос и една благодат, и една вяра.

Въпрос: Съществува ли общуване на земната с небесната Църква?

Отговор: Това е една и съща Църква. Молитвата и вярата съединяват видимата част на Църквата с невидимата.

Въпрос: Що е това „света”?

Отговор: Църквата е света (свята), защото е осветена от Господ Иисус Христос чрез страданията Му и чрез установените от Него тайнства. Светостта на Църквата трябва да се разбира в смисъл, че нейните членове са осветени и се стремят към нравствено усъвършенстване и непорочност.

Въпрос: А как да се разбира, че е вселенска?

Отговор: Църквата не се ограничава с определено място, време или народ, а приема в себе си повярвалите в Христос от всички места, времена и народи. Църквата като институция е непогрешима и не се заблуждава и не говори лъжливо, защото Светия Дух, Който действа в нея, я предпазва от грешки и заблуждения.

Въпрос: Защо се нарича „апостолска”?

Отговор: Защото тя съхранява учението така, както е предадено на св. апостоли, и неизменно ще го запазва до края на този свят. Апостолското учение се продължава и от църковната иерархия (монаси, свещеници и дякони), която се подновява непрекъснато чрез тайнството Свещенство.

Въпрос: Думата „апостол” означава пратеник. Как може да се мисли за Църквата, като пратена?

Отговор: Църквата е  п р а т е н а  в света, за да го преобрази нравствено и духовно.

Следва…(Виж по-долу вдясно бутон с надпис „Десети член“, който трябва да се активира).

___________________________________

*Съставител Драган Бачев

Изображение: съставителят Драган Бачев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-7M

Шести, седми и осми член*

Публикувано на от Dragan Bachev

Текст на шести член

И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца

Въпрос: Кои посочки от Св. Писание са ползвали отците на Първия вселенски събор, за да изработят шестия член на Символа на вярата?

Отговор: Ползвали са Послание до Ефесяни 4:10, където авторът пише: „Слезлият е Същият, Който се и възкачи по-горе от всички небеса, за да изпълни всичко” и Послание до Евреите 8:1 – „Имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата”.

Въпрос: С божествената Си или с човешката Си природа се е възнесъл Иисус Христос?

Отговор: С човешката. С божествената Си природа, като Бог, Той винаги е пребивавал и пребивава на небесата.

Въпрос: По какъв начин Иисус Христос седи отдясно на Отца?

Отговор: Тук се разбира не буквално, а в духовен смисъл. Тоест Иисус Христос има еднакво могъщество и слава с Бог Отец.

Текст на седми член

И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви, и царството Му не ще има край

Въпрос: Къде е казано за бъдещото пришествие на Иисус Христос?

Отговор: „Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето” (Деян. 1:11). Това казали два ангели на апостолите, докато гледали нагоре как се възнася Христос.

Въпрос: А относно бъдещия съд Христов?

Отговор: За него говори Иисус Христос: „Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божи и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане” (Иоан 5:28-29). А пък Архангел Гавриил казал на Пресвета Богородица, че царството Му не ще има край (Лука 1:32-33).

Въпрос: Бъдещото пришествие като първото ли ще бъде?

Отговор: Коренно различно от първото, което било в скромност. Той ще дойде в славата Си, и всички свети Ангели с Него” (Мат. 25:31).

Въпрос: Всички хора ли ще съди?

Отговор: Всички, без изключение – от Адам до свършека на света.

Въпрос: Как ще ги съди?

Отговор: Съвестта на всеки човек ще се открои пред всички едновременно и ще се разкрият не само всички дела, които човек е направил през живота си на земята, но и всички казани думи, тайни желания и помисли, а така също ще се разкрие и постоянното настроение на неговото сърце и направлението на волята: към добро, или към зло се движи (1 Кор. 4:5).

Въпрос: Нима наистина ще ни осъди и за хулни думи или мисли?

Отговор: Без съмнение ще ни осъди, ако не ги премахнем от съвеста си чрез покаяние, вяра и изправление към достоен, честен живот (Мат. 12:36).

Въпрос: Скоро ли ще бъде това Второ пришествие?

Отговор: Това е неизвестно: ето защо е нужно да живеем така, та да бъдем винаги за това готови. „И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човечески” – говори Иисус Христос.

Въпрос: Все пак, не са ли дадени някои признаци, по които да се познае наближаването на Второто пришествие?

Отговор: Има някои признаци в Библията, а именно: намалямането на вярата и любовта между хората, умножаването на пороците и бедствията, Евангелието ще се проповядва навсякъде по земята, появяването на Антихриста (Мат. 24 глава).

Въпрос: Що е това Антихрист?

Отговор: Противник на Христа, който ще се старае с всички сили да заличи християнството, но вместо това, сам ще загине от блясъка на Христовото пришествие (2 Сол. 2:8).

Текст на осми член

И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и славим наравно с Отца и Сина и Който е говорил чрез пророците

Въпрос: В какъв смисъл Светия Дух e назован в Символа на вярата „Господ”?

Отговор: В същия, както и Синът Божи. Тоест, като истински Бог.

Въпрос: Доказва ли се това от Свещеното Писание?

Отговор: Разбира се. Това става ясно от думите на св. апостол Петър, който, когато изобличавал Ананий, казал: „Ананий, защото Сатаната изпълни сърцето ти да излъжеш Духа Светаго?… Ти излъга не човеци, а Бога” (Деяния на светите апостоли 5:3-4).

Въпрос: Как да се разбира, че Светия Дух е животворящ?

Отговор: В смисъл, че Светия Дух заедно с Отца и Сина дава на тварите живот, особено духовен живот на човека.

Въпрос: Откъде знаем, че Светия Дух изхожда от Отца?

Отговор: Това знаем от св. апостол и евангелист Иоан Богослов, който пише: „А кога дойде Утешителят, Когото Аз ще ви пратя от Отца, Духът на истината, Който изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мене” (Иоан 15:26).

Въпрос: Учението за Светия Дух може ли да бъде подложено на изменения и допълнения?

Отговор: Не може, защото:

– Православната църква в своето учение за Него повтаря точните думи на Самия Иисус Христос, а те, без съмнение, са достатъчно и съвършено доказателство за истината;

– Вторият вселенски събор (Константинопол, 381 година) бил свикан именно относно учението за Светия Дух и неговите решения по този въпрос били задоволителни. На същия форум Символът на вярата бил приет единодушно – това тогава признала и Римокатолическата църква, така че на Третия вселенски събор (Ефес, 431 година) със седмо правило забранили да се съставя нов Символ на вярата. Много по-късно Римокатолическата църква започва да учи, че Светия Дух изхожда от Отца и Сина. Това учение не прави разлика между вечното изхождане на Светия Дух от Отца и временното Му изпращане от Отца чрез Сина. Православната църква учи, че Светия Дух изхожда вечно само от Отца, а се изпраща в света не само от Отца, но и от Сина, или по-точно – чрез Сина.

Въпрос: Откъде е видно, че на Светия Дух трябва да се покланяме и да Го прославяме, наравно с Отца и Сина?

Отговор: От Евангелието от Матей 28:19. Там Самият Иисус казва: „… ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа”.

Въпрос: Докажете от Св. Писание, че Св. Дух е говорил чрез пророците.

Отговор: Това е видно от думите на св. апостол Петър: „Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Свети просветявани са говорили светите Божии човеци” (2 Петр. 1:21). Светия Дух говорил и чрез апостолите (вж. 1 Петр. 1:12).

Въпрос: По какъв начин Светия Дух се открил на хората?

Отговор: Той слязъл във вид на огнени езици над апостолите на празника Петдесетница в Иерусалим. Това бил петдесетият ден след възкресението на Христа.

Въпрос: А сега, в момента, как се дава на хората?

Отговор: Чрез усърдна молитва и посредством тайнствата. „Не знаете ли, че вие (тоест всички хора – скоби мои Д. Б.) сте храм Божи и Духът Божи живее във вас?” (1 Коринтяни 3:16). Тук св. апостол Павел казва, че във всеки човек Св. Дух пребивава (независимо дали признава Христа или не, дали е от тази вяра, или от някоя друга), но хората могат да бъдат истински причастни към Него, когато признават християнството, учили са за Христа, вярват в Него като Бог и живеят съгласно християнската вяра в този временен веществен свят. Тук, на тази земя, която не е истинската ни родина, ние се подготвяме за бъдещия вечен живот, който ще протече съгласно това, което тук сме посяли.

Въпрос: Кои са най-важните дарове за хората от Светия Дух?

Отговор: Това са: дух на страх от Бога, дух на сила, дух на премъдрост и разум, дух на съвет и крепост, дух на знание и благочестие във висша степен (Исаия 11:1-3).

Следва…(Виж по-долу вдясно бутон с надпис „Девети член“, който трябва да се активира).

_____________________________________________________

*Съставител Драган Бачев

Изображение: съставителят Драган Бачев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-7N

Пети член*

Публикувано на от Dragan Bachev

Текст на петия член

И възкръсна в третия ден, според Писанията

Въпрос: Какво доказателство дал Иисус Христос, от което да е видно, че Неговата смърт и страданията Му са спасителни за нас, хората?

Отговор: Това е, че Той възкръснал, което е и повод за нашето блажено възкресение (1 Коринтяни 15:20).

Въпрос: Какво може да се мисли за това състояние, в което бил Иисус Христос след смъртта Си и преди възкресението Си?

Отговор: Най-добре това като че ли е казано в следната църковна песен: „Ти беше в гроба с тялото Си, в ада – с душата Си като Бог, в рая – с разбойника, и на престола – с Отца и Духа, изпълвайки всичко като неописуем”.

Въпрос: Що е това ад?

Отговор: Адът не е географско понятие. Това е гръцка дума и означава място, лишено от светлина. Християнското разбиране обозначава под това наименование духовна тъмница, тоест такова състояние на духа, който под влияние на греха, се лишава от Божието присъствие и свързаните с него светлина и блаженство.

Въпрос: Защо Иисус Христос слязъл в ада?

Отговор: За това и там да проповядва победата Си над смъртта и да спаси онези души, които приели Неговото благовестие с любов (1 Петр. 3:18-19).

Въпрос: В Стария Завет предсказано ли е, че Иисус Христос ще възкръсне именно в третия ден?

Отговор: Старозаветният предобраз за това е посочен от Самия Иисус Христос (Мат. 12:39-40), Който се позовава на пророк Иона: „И заповяда Господ на един голям кит да глътне Иона; и биде Иона в утробата на този кит три дни и три нощи” (Иона 2:1).

Въпрос: Какъв е смисълът на израза „според Писанията”?

Отговор: Този израз има смисъл, че Господ Иисус Христос страдал, умрял, и възкръснал точно така, както било предсказано от старозаветните пророци. Например в 53 глава от пророк Исаия са обрисувани с много подробни черти страданията и смъртта на Спасителя (Исаия 53:5); за възкресението на Иисус Христос от мъртвите предсказал пророк Давид, който от името на Сина Божи казал: „Ти не ще оставиш душата ми в ада и не ще дадеш на Твоя светия да види тление” (Пс. 15:10) – това са думи, приведени на Петдесетница в 33 г. сл. Хр. от св. апостол Петър (Деян. 2:27).

Въпрос: Бихте ли разказали за възкресението на Иисус Христос и явяванията Му?

Отговор: Това е разказано в Евангелията. Там пише, че нашият Господ възкръснал рано сутринта в първия ден на седмицата, тоест на третия ден след смъртта Си: на разсъмване, когато войниците пазели Неговия гроб, станал силен земен трус, явил се от небето ангел, който отвалил камъка от гроба; изгледът му бил като мълния, а дрехата му бяла като сняг; войниците от страх паднали на земята, а после се разбягали. Ангели известили за възкресението Христово на Мария Магдалина и на другите мироносици. Още същия ден Спасителят се явил Сам на мнозина, а именно: на Мария Магдалина, на мироносиците, на св. апостол Петър, на двамата ученици, които отивали за Емаус, и най-сетне – на всички апостоли, без Тома, когато били събрани в една къща при заключена врата. После в продължение на 40 дни се явявал много пъти на апостолите, а веднъж се явил на Галилейската планина на единадесетте Си апостоли и на повече от петстотин вярващи (1 Кор. 15:6).

Въпрос: Защо е нужно за нашето спасение да се вярва във възкресението на Иисус Христос?

Отговор: На това отговаря св. апостол Павел: „Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра” (1 Коринтяни 15:14). Ако делото на нашия Господ бе свършило с Голгота – с Неговата кръстна смърт и с тлението в гроба, нашата вяра би изгубила всякакъв смисъл. Същият апостол казва: „Ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете; тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали” (1 Коринтяни 15:17-18). С възкресението Си Христос доказал, че Той действително е Богочовек, и като такъв е извършил нашето изкупление.

Следва…(Виж по-долу вдясно бутон с надпис „Шести, седми и осми член“, който трябва да се активира).

________________________________

*Съставител Драган Бачев

Изображение: съставителят Драган Бачев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-7Q

Четвърти член*

Публикувано на от Dragan Bachev

Текст на четвърти член

И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.

Въпрос: Защо Иисус Христос бил убит, тоест разпнат на кръст, когато Неговото учение и дела, според нас, е трябвало във всекиго да възбуждат благоговение към Него? Отговор: Юдейските старейшини и книжници Го ненавиждали, защото Той ги изобличавал за лъжите им и беззаконния им живот. Те Му завидели, понеже народът Го уважавал поради учението и чудесата Му повече от тях; ето защо Го наклеветили и осъдили на смърт.

Въпрос: Защо е казано, че Иисус Христос бил разпнат при Понтий Пилат?

Отговор: За да се обозначи времето, когато Го убили. Понтий Пилат е историческа личност, римски гражданин. Той бил прокуратор на Юдея от 26 до 36 година след Христа. По това време Юдея влизала в рамките на Римската империя като съставна част на провинция Палестина, завладяна, както е известно от историята, от легионите на римлянина Гней Помпей в 63 година преди Христа.

Въпрос: Защо е нужно да се знае това?

Отговор: Защото Иаков предсказал още в Стария Завет: „Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят от чреслата му, докле не дойде Примирителят и Нему ще се покоряват народите” (Битие 49:10). Тоест Спасителят щял да дойде във време, когато Юдея нямало да се управлява от потомците на Иуда. И това било така – начело на Юдея стоял Ирод Велики – от Идумея, – управлявал от 40 до 4 година преди Христа. А Понтий Пилат бил петият поред римски прокуратор, назначен да управлява от името на римските власти в Юдея и Самария Божия народ.

Въпрос: Защо в Символа на вярата е казано още, че Иисус Христос е и страдал?

Отговор: За да се покаже, че страданието и смъртта не са били привидни, както учели разни лъжеучители (например докетите), но истински.

Въпрос: Защо е казано още: „и бе погребан”?

Отговор: За да се докаже, че Той действително е умрял и възкръснал, понеже враговете Му поставили даже охрана на гроба, който бил запечатан.

Въпрос: Как Иисус Христос може да страда и даже да умре, бидейки Бог, а Бог не може да страда и да умира?

Отговор: Той страдал и умрял не по божествената Си, а поради човешката Си природа и не защото не е могъл да избегне страданията, а за да се изпълнят Писанията. Той Сам казва: „… Аз си давам душата, за да я приема пак. Никой не ми я отнема, но Аз Сам от Себе Си я давам. Имам власт да я дам, и власт имам пак да я приема” (Иоан 10:17-18).

Въпрос: В какъв смисъл страданията на Христа се наричат жертва и на кого била принесена тя?

Отговор: Господ Иисус Христос благоволил да спаси хората, тоест да възвърне тяхната първоначална способност (каквато имали Адам и Ева) да общуват с Бога и възможност за духовно съвършенство. Хората, заразени от греха, не могли сами да достигнат до Бога. Ето защо трябвало да има Посредник между тях и Него – това е именно пострадалият Христос и Той се явява жертва за човешките грехове.

Въпрос: Защо Той се именува жертва, принесена на небесния Отец, или жертва на Божието правосъдие?

Отговор: От Твореца зависело така да устрои човешката природа, че ако се случи да падне в грях (Адам и Ева го сторили и ние като тяхно потомство грешим), сама да не може да се възстанови, а да се нуждае от помощта на страдащия за нея Богочовек.

Въпрос: Защо Творецът не е благоволил така да устрои нашата душа, че само едно разкаяние да е достатъчно за възстановяване в нас на предишната чистота и светост?

Отговор: Не е възможно, защото Божието правосъдие разграничава покаянието и възраждането от падението, а именно поради греха на нашите прародители той (грехът) води до падение, което може да се премахне от подвига на страданията. Ето защо и Христовата изкупителна жертва е принесена на Божието правосъдие за нас.

Следва…(Виж по-долу вдясно бутон с надпис „Пети член“, който трябва да се активира)

________________________________

*Съставител Драган Бачев

Изображение: съставителят Драган Бачев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-7R

Трети член*

Публикувано на от Dragan Bachev

Текст на трети член

Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.

Въпрос: За кого е казано в Символа на вярата, че е слязъл от небесата?

Отговор: За Сина Божи.

Въпрос: Как е слязъл, когато Той, като Бог, е вездесъщ?

Отговор: Правилно казвате, че Той е вездесъщ (навсякъде е) и ето защо Той е винаги на небето и винаги на земята, Той същевременно е трансцендентен и иманентен на света. Но на земята преди да се роди като човек, бил невидим, а после се явил в плът: в този смисъл е казано в Символа, че е слязъл от небесата.

Въпрос: Има ли посочки за това в Св. Писание?

Отговор: Разбира се. Вж. Иоан 3:13.

Въпрос: Защо Синът Божи слязъл от небесата?

Отговор: Засегнахме този въпрос в разискването за член Втори. „Заради нас, човеците, и заради нашето спасение”, както е казано в Символа на вярата.

Въпрос: В какъв смисъл Синът Божи слязъл заради човеците?

Отговор: В смисъл, че дошъл на земята не заради този или онзи народ или само за някои личности, а за всички нас, за човечеството изобщо.

Въпрос: От какво именно да спаси човечеството дошъл на земята Синът Божи?

Отговор: От греха и смъртта.

Въпрос: Що е „грях”?

Отговор: Престъпване на закона Божи (вж. 1 Иоан 3:4).

Въпрос: Откъде е грехът у човека, когато той е сътворен по образ Божи, а Бог да греши, е невъзможно?

Отговор: И това разисквахме. От дявола. Прочетете внимателно 1 Иоан 3:8.

Въпрос: Но нали и дяволът е сътворен от Бога. Как така се е появил грехът в света?

Отговор: Чрез непослушание. Господ сътворил и ангелите, и хората, както вече изтъкнахме, не абсолютно съвършени (такъв може да бъде само Той – нашият Творец), а относително. Те – ангелите и хората, като относително съвършени, имали поставена от Бога задача – да работят над себе си, за да се богоуподобяват –да са склонни да вършат добро. Но за да се получи доброто като духовна ценност, те били длъжни свободно да го приемат. Ангелите и хората са сътворени със свободна воля. Падналите ангели отхвърлили послушанието си към Бога, а Сатанаил (известен още като Сатаната) склонил към същото Ева и Адам. Това той сторил, като прелъстил Ева и Адам и ги склонил да престъпят заповедта на Бога.

Въпрос: Каква заповед? Същата, за която стана дума преди малко?

Отговор: Да. Бог заповядал на Адам да не яде от плодовете на дървото за познаване добро и зло, защото, ако вкуси от тях, ще умре. Вкусването на тези плодове за познаване добро и зло било смъртоносно за нашите прародители, защото било в разрез с волята Божия и по такъв начин отделяло човека от Твореца и Неговата благодат. Но човекът – повтаряме! – бил сътворен със свободна воля! Негово било правото на решение: да отхвърли ли послушанието си към Бога, или не.

Въпрос: На какво да оприличим това дърво?

Отговор: След като ял от онези плодове, човекът чрез своя опит познал що е добро и що е зло. С една дума – доброто, това е послушание на волята Божия, а злото е неговата противоположност. Така че Творецът, поради Своята благост, когато сътворил човека, му дал воля, предразположена той да обича Създателя си, а човекът употребил свободата си за противене на Божията воля. Вече казахме, че в глава трета на книга Битие е описан греха на нашите прародители в рая.

Въпрос: Какви били последиците от греха на Адам?

Отговор: Изгонването от рая и общата смъртност на хората и всяка жива твар, тоест повреждането на човешката природа с грях е свързано със загуба на безсмъртието. Заради греха на Адам и Ева била подложена на печални последствия и самата природа.

Въпрос: Каква смърт възникнала в света заради греха на Адам?

Отговор: Двойна: телесна, при която човек се лишава от душата, оживяваща тялото; и духовна – когато душата се лишава от Божията благодат, която я оживява с висш духовен живот; духовната смърт е следствие от греховната повреда.

Въпрос: Душата не може ли да умре, както тялото?

Отговор: Може, но не както тялото. Тялото, когато умира, се разпада на съставните си части и се разрушава; душата, когато умира поради греха, се лишава от духовната светлина, радост и блаженство, но не се разрушава и унищожава, защото е сътворена от Бога безсмъртна; тя остава в състояние на духовен мрак, скръб и страдание.

Въпрос: Защо не само първите хора са умрели, но и всички умират?

Отговор: И по този въпрос говорихме преди малко. Защото човечеството е потомство на Адам, заразен от греха, и самите ние грешим. Както от заразен извор естествено изтича заразена вода, така от нашия прародител Адам, естествено произхожда заразата от грях и оттам – потомство, което умира. Св. апостол Павел говори много убедително за това в Римл. 5:12.

Въпрос: Каква полза имали прародителите ни да се лишат от райското блаженство и да получат поради греха болести, страдания и смърт?

Отговор: Тези условия на земния плачевен живот смирили нашите прародители и те умрели като праведници в очакване на по-добър живот чрез изкуплението. Нашият Творец, предузнавайки, че всеки човек ще получи в наследство Адамовото своеволие, допуска, че и ние ще наследим немощната природа на Адам, болестите, смъртта, обладаната от греховни наклонности човешка природа; всичко това Той допуска, за да се борим с изброените по-горе злини, а още повече – поддавайки им се, да съзнаваме нашето унижение и да се смиряваме.

Въпрос: Останала ли е все пак надежда у хората за спасение?

Отговор: Когато първите хора изповядали пред Бога своя грях, вследствие непослушанието си, поради Своето милосърдие Бог им дал надежда за спасение. Той обещал, че ще дойде Избавител – Иисус Христос, чрез Когото ще победи дявола, прелъстил човека, и ще избави човечеството от греха и смъртта.

Въпрос: Кога това е било обещано?

Отговор: Думите на такова обещание се съхранили в Библията от времето на Авраам, но преданието говори, че и на прародителите било дадено такова обещание; иначе защо Ева така се зарадвала, когато, раждайки първия си син, възкликнала: „Придобих човек от Господа” – това е надежда, че един от нейните потомци ще бъде Помирителят на хората с Бога.

Въпрос: Какви обещания от Св. Писание са известни за Спасителя?

Отговор: Вж. Бит. 3:15, 12:3, 18:18, 49:10; Втор. 18:15; 2 Цар. 7:12-13.

Въпрос: Какво се разбира под думата „въплъщение”?

Отговор: Това, че Синът Божи приел върху Себе Си човешка плът (освен греха) и станал човек, но не преставайки да бъде Бог.

Въпрос: Откъде е взето словото „въплъщение”?

Отговор: От св. апостол и евангелист Иоан Богослов. Вж. Иоан 1:14.

Въпрос: Защо е прибавено в Символа, че Той „стана човек?”

Отговор: Затова се повтаря още един път, за да разберем, че Синът Божи станал човек като нас, състоящ се от тяло и душа.

Въпрос: Къде го пише в Св. Писание?

Отговор: У св. апостол Павел – 1 Тим. 2:5.

Въпрос: И така, едно ли естество има в Иисус Христос?

Отговор: Не, в Него се намират неразделно и неслитно две естества: божествено и човешко, както и две воли.

Въпрос: Не означава ли това две лица (личности)?

Отговор: Не, едно Лице (Личност) – Бог и човек заедно, с една дума – Богочовек.

Въпрос: Къде в Св. Писание се говори за въплъщението на Сина Божи от Св. Дух и Дева Мария?

Отговор: Св. евангелист Лука говори за това в началото на своето Евангелие. Вж. Лука 1:35.

Въпрос: Коя е била Дева Мария?

Отговор: Св. Дева Мария била от потомството на Авраам и Давид, от което трябвало да дойде Спасителят, според обещанието на Бога, обручена за Иосиф, който бил от същото потомство; той бил неин настойник, защото тя била посветена на Бога, с обет да пребивава винаги в девство (и оттук – Дева).

Въпрос: Пребивававала ли е винаги в девство Пресвета Дева Мария?

Отговор: Винаги: преди раждането на Спасителя, по време на раждането и след него и затова се нарича Приснодева.

Въпрос: С какви още наименования Православната църква почита Пресвета Дева Мария?

Отговор: И с наименованието Богородица. В Св. Писание пише, че Пресвета Дева Мария била наистина Богородица (вж. Исаия 7:14, а така също Лука 1:43, където Елисавета нарича Дева Мария „майката на моя Господ”, което е равносилно на Богородица).

Въпрос: В какъв смисъл тя е наречена Богородица?

Отговор: Тъй като Иисус Христос е роден от нея, не по божествената Си природа, която е вечна, а по човешката Си природа; но тя е наречена Богородица, защото Родилият се в самото Си зачатие и рождение е бил, както и винаги е, истински Бог. Като майка на Господа Пресвета Дева Мария превъзхожда – поради благодатта, дадена й от Бога, всяко сътворено същество. Ето защо Православната църква я почита по-високо от херувимите и серафимите и й дава пред всички живяли жени, живеещи в момента жени и жени, които ще живеят в бъдеще, следните два прерогатива: Богородица и Приснодева.

Въпрос: Какво още трябва да запомним за рождението на Иисус Христос от Пресвета Богородица?

Отговор: То било съвършено свято и чуждо на греха и поради това било безболезнено, тъй като нашият Творец поради греха на Ева, й казал: „С болки ще раждаш деца” (Бит. 3:15), а това се отнася за всяка нейна потомка.

Въпрос: Бихте ли цитирали от пророците, от които да е видно, как хората са щели да познаят родилия се от св. Богородица Спасител?

Отговор: Има много точни предсказания за разни обстоятелства около Неговото раждане и земен живот. Например пророк Исаия предсказал, че ще се роди от Девица (Исаия 7:14); пророк Михей, е цитиран много точно в Мат. 2:4-6; пророк Малахия предсказал, че пришествието на Спасителя наближава и че пред Него ще бъде изпратен Предтеча, подобно на св. Илия (тук се разбира св. Иоан Кръстител) – Малахия 3:1-4, 5; тържественият вход в Иерусалим е предсказан в Зах. 9:9; в гл. 53 пророк Исаия предсказва с удивителна точност страданията на Спасителя; в Псалом 21 цар Давид изобразил кръстните страдания на Спасителя с такава точност, като че сам бил в подножието на кръста и то още през 1038 г. пр. Хр.; пророк Даниил 490 години преди идването на Иисус Христос предсказал за идването на Спасителя, Неговата кръстна смърт, разрушаването на храма в Иерусалим (Дан. 9:24-27).

Въпрос: Познали ли са в Иисус Христос действителния Спасител във времето, когато Той живял на земята?

Отговор: Да, и по различни начини. Източните мъдреци разбрали за Него по звездата, която преди рождението се явила на Изток. Витлеемските овчари били известени от ангелите, които им казали, че именно Спасителят се родил във Витлеем. Симеон и Анна по особено откровение от Св. Дух разбрали, че Той е именно Спасителят, когато бил донесен в храма като четиридесетдневен Младенец. Св. Иоан Кръстител на река Иордан по време на кръщението Му разбрал по откровението на Бога (Мат. 3:17); също така гласът на планината Тавор при Преображението, чут от Петър, Иоан и Иаков (Марк 9:7). Освен това мнозина разбрали, че Той е Спасителят по превъзходството на Неговото учение и особено по чудесата, които Той творил.

Въпрос: Добре. Синът Божи се въплътил за нашето спасение. По какъв начин извършил това спасение?

Отговор: Със Своето учение, живот, смърт и възкресение.

Въпрос: Какво е било това учение Христово?

Отговор: Благовестие за царството Божие или, иначе казано учение за спасението и вечното блаженство, което и сега се преподава в духовните училища на св. Православие.

Въпрос: По какъв начин това учение е спасително за нас?

Отговор: Когато го приемаме с цялото си духовно същество и жевеем честно, като го следваме. Защото както лъжливото слово на дявола, прието от нашите прародители, посяло в тях семената на греха и смъртта, така истинското слово Христово, усърдно приемано от християните, посява семената на свят и безсмъртен живот. Те са, по думите на св. апостол Петър, „като родени не от тленно семе, а от нетленно, чрез словото на живия Бог, Който пребъдва довеки” (1 Петр. 1:23).

Въпрос: По какъв начин бива за нас спасителен самият живот на Иисус Христос, описан в Новия Завет?

Отговор: Като Го следваме. Той Сам го казва в Иоан 12:26.

Въпрос: Какво трябва да мислим за тези хора, които говорят: аз не признавам Иисус Христос за Син Божи, но нищо не ми пречи да подражавам на Неговия живот като живот на свят човек?

Отговор: Трябва да мислим за тях като хора, които говорят или съвсем необмислено, или неискрено.

Въпрос: Възможно ли е да се почита Иисус Христос просто като човек, но човек съвършен?

Отговор: В никакъв случай. Ако Той не е бил Син Божи, това би бил един изкусен измамник и лъжец, провъзгласил се за Син Божи и представящ лъжливи чудеса.

Въпрос: Но Неговото учение обаче не е ли свято и премъдро даже и при едно такова предположение, като горното?

Отговор: Съвсем не. Нашият Господ във всички Свои заповеди – започвайки с блаженствата – поставил в най-тясна връзка задгробния живот на човека със Своя съд над душите; такова значение имат не малко от притчите Му: за богатия и Лазар, неверния управител, милостивия цар и др. Накрая той изисква от нас голяма любов към Него, по-голяма от тази към баща, майка, деца. Всичко това е лишено от смисъл, ако Спасителят не е бил Син Божи и Съдия на цялото човечество.

Въпрос: Какво следва оттук относно учението за божествеността на Иисус Христос?

Отговор: Това, че даже невярващите в Неговата божественост, не могат да допуснат, че Той е бил самозвана личност или съзнателен измамник, защото Неговите възвишени слова, дела на милосърдие, кротост и дълготърпение, не допускат подобни хулни предположения; даже невярващите са длъжни да признаят, че Той е бил премъдър, праведен и искрен Учител, а доколкото Той учел за Своето божествено достойнство, нито един разумен читател на Евангелието не може да се съмнява в това.

Въпрос: Може ли да се приемат горните съображения като доказателство за божеството на Иисус Христос и истинността на християнското учение?

Отговор: Несъмнено. В това се заключават гореприведените признаци на истинското Божествено откровение; те не се отхвърлят даже от отрицателите на нашата вяра.

Въпрос: И защо все пак се намират толкова много отрицатели на божествеността на Иисус Христос?

Отговор: Поради тяхното лекомислие и упоритост те не желаят да вникнат в свидетелството на истината, както се изразил св. апостол и евангелист Иоан Богослов за юдеите, не постъпващи разумно дори и при чудото с възкресението на Лазар, и с думите на Бога към пророк Исаия: „Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да не се обърнат, за да ги изцеря” (Иоан 12:40). Има и още много подобни свидетелства в Св. Писание.

Следва…(Виж по-долу вдясно бутон с надпис „Четвърти член“, който трябва да се активира).

_________________________________

*Съставител Драган Бачев

Изображение: съставителят Драган Бачев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-7P

Втори член*

Публикувано на от Dragan Bachev

Текст на втори член

И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

Въпрос: Как да се разбират имената „Иисус Христос”, „Син Божи”?

Отговор: Син Божи се нарича Второто Лице на Св. Троица. С името „Иисус” Син Божи е назован, когато е роден на земята преди малко повече от две хиляди години. Христос Го нарекли Неговите пророци, когато предсказвали за Неговото пришествие на земята.

Въпрос: Какво означава името „Иисус”?

Отговор: Означава Спасител. Това име е произнесено от Архангел Гавриил и е дадено на Сина Божи при Неговото раждане на земята, понеже Той е роден, за да спаси човечеството.

Въпрос: А какво означава името „Христос”?

Отговор: Означава Помазаник. Това име е дошло от помазването на свещениците с миро, чрез което се предават даровете на Св. Дух.

Въпрос: Само Иисус Христос ли се нарича Помазаник?

Отговор: Не. Помазаници в древността били царете, първосвещениците и пророците. Иисус Христос се назовава Помазаник, защото в Неговата човешка природа са безкрайно преподадени даровете на Св. Дух и по този начин на Него в най-голяма степен принадлежи това название Помазаник: знанието на Пророк, светостта на Първосвещеник и могъщестгвото на Цар.

Въпрос: А как да разбираме другото Му название: „Господ”?

Отговор: В смисъл, че Той е истински Бог. Защото името „Господ” е едно от имената на Бога.

Въпрос: Как говори Св. Писание за божеството на Иисус Христос, Сина Божи?

Отговор: Вж. Евангелие от Иоан 1:1.

Въпрос: Защо е наречен още „Единородния”?

Отговор: С него се означава тъкмо това, че Той е Синът Божи, роден от съществото на Бог Отец; и ето защо е Едно Същество с Бог Отец; следователно без всякакво сревнение превъзхожда духовно-ангелския свят и хората, които са синове Божии по благодат (вж. Иоан 1:12).

Въпрос: В Св. Писание Иисус Христос наречен ли е Единородния?

Отговор: Да, св. апостол и евангелист Иоан Богослов го назовава така в Евангелието си – Иоан 1:14, 18.

Въпрос: Защо е казано в Символа на вярата „роден от Отца”?

Отговор: С това се изобразява личното свойство на Второто Лице на Св. Троица, което Го отличава от другите две Лица.

Въпрос: Защо е казано още, че е роден преди всички векове?

Отговор: За да не се мисли, че е имало време, когато Синът Божи Го е нямало. Или иначе казано, с това се изобразява, че Иисус Христос е вечният Син Божи, както е вечен Бог Отец (тоест Първото Лице на Св. Троица).

Въпрос: Какво означават думите „Светлина от Светлина”?

Отговор: Ще отговорим с думите на св. Константин-Кирил Философ. Когато бил при сарацините с апологетична мисия, а те го питали: „Какъв е Този ваш Бог, едно Същество в три Лица”?, отговорил: „Погледнете слънцето. В него има три неща: кръг, светлина и топлина. Слънчевият кръг е подобен на Бог Отец и понеже кръгът няма нито начало, нито край, така и Бог е безначален и безкраен. И както от слънчевия кръг излизат топлината и светлината, така и от Бог Отец се ражда Син и изхожда Св. Дух. Слънцето се състои от кръг, светлина и топлина, но дели ли се то на три слънца? А всяко едно от тези три неща си има свои особени свойства”. Или казано: гледайки слънцето, виждаме светлина; от нея се раждат слънчевите лъчи, които стоплят, но те и светлината са неразделни, една природа. Подобно на това, Отец е вечна Светлина (1 Иоан 1:5); от Него се ражда Синът Божи, Който е също така вечна Светлина, но Бог Отец и Бог Син Божи е една вечна Светлина, неразделна, едно божествено естество.

Въпрос: Какво означават думите „Бог истинен от Бога истинен?

Отговор: Това означава, че Синът Божи е Бог в същия смисъл, както и Бог Отец.

Въпрос: Докажете чрез Св. Писание.

Отговор: Св. апостол и евангелист Иоан Богослов казва: „Знаем също, че Син Божи дойде и ни даде светлина и разум, да познаем истиннаго Бога; и ние пребъдваме в истиннаго Бога – Неговия Син Иисуса Христа. Той е истински Бог и живот вечен” (1 Иоан 5:20).

Въпрос: Добре, но защо в Символа на вярата е прибавено: „роден, несътворен” за Сина Божи?

Отговор: За да бъде изобличен Арий, който бил осъден на Първия Вселенски събор, състоял се през 325 г. в Никея. Вече казахме за него, че той учел за сътвореността на Сина Божи.

Въпрос: А какво означава „единосъщен на Отца”?

Отговор: Синът Божи и Бог Отец са от едно същество. Още казахме преди малко за аналогията с хората – има хиляди, милиони човеци, но всичките те са единосъщни, от същността ЧОВЕК. Например на един стадион има 50 000 души, но се разбира същността ЧОВЕК. Или, което е все същото: говорим за същността ЧОВЕК, а се разбират в случая 50-те хиляди. Ние не можем да вникнем в тайните на Бога. Дадено ни е толкова, колкото да се спасим. Затова вярваме по свидетелството на Св. Писание. Така че „единосъщен на Отца” означава, че Синът Божи е едно и също същество с Бог Отец.

Въпрос: Как говори за това Св. Писание?

Отговор: Сам нашият Господ казва: „Аз и Отец едно сме” (Иоан 10:30).

Въпрос: Какво показват думите „чрез Когото всичко е станало?”

Отговор: Това, че Отец всичко е сътворил заедно със Своя Син – като вечна Своя премъдрост и вечно Свое Слово. За Словото (тоест Синът Божи – въплътеното в определен исторически момент Второ Лице на Св. Троица) св. апостол и евангелист Иоан Богослов казва: „Всичко чрез него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало” (Иоан 1:3).

Въпрос: Защо за нас е толкова потребно да вярваме в това, че Синът Божи е равнопоставен на Твореца на универзума?

Отговор: Защото Той донесе на човечеството учение, изискващо борба против човешката греховна природа, надследена от първородния грях, и против този свят (Иоан 15:19), а и понеже на човечеството е било открито, че „Тоя, Който е във вас, е по-голям от оногова, който е в света” (1 Иоан 4:4).

Въпрос: Как точно се е случило появяването на първородния грях?

Отговор: Поради гордостта си, изявена в грехопадението, първият човек се лишил от Божията благодат, която укрепявала естествените му сили и ги насочвала към добро. Ала не само в изгубване на благодатта се изразило обедняването му вследствие грехопадението, но и в положително повреждане на природата му, тоест в „появяването в душата му – според Апостола – друг закон, който воюва против закона и ума“ (Римл. 7:23) и който закон се отразил гибелно и върху телесния му, и върху духовния му живот.

Въпрос: Какви са били последиците от грехопадението?

Отговор: Последиците от грехопадението, описано в Битие 3 гл. са били съдбоносни както за телесната, така и за духовната природа на човека. Човекът се намирал до грехопадението в пълна хармония с Бога, с околната природа и със себе си. Между тялото и душата му нямало никакви борби, никакви противоречия. Никакви страсти не са го смущавали. Никакви болести и страдания не го измъчвали. Тялото му било прекрасен храм на чистата му душа и на благодатта, живееща в него. Но след грехопадението хармонията у човека с Бога, с околната природа и със себе си се нарушила. В него самия настъпил хаос. Грехът породил всякаква похот, тялото започнало да желае противното на духа. То станало достъпно за страданията, болестите и смъртта. Можейки да не умира, понеже Бог го е създал за безсмъртие, то сега било осъдено на смърт, за да не се увековечи злото. Така не Бог, а грехът породил смъртта.

Въпрос: Какво станало с човека след грехопадението?

Отговор: Образът Божи у човека дълбоко се помрачил, без обаче да изчезне напълно, което личи от обстоятелството, че и след грехопадението за човека се говори като за образ Божи (Бит. 9:6; 1 Кор. 11:7; Иак.3:9). Дарбите на душата, в които този образ Божи е бил отразен, също се извратили, но без да бъдат унищожени съвсем. Разумът потъмнял за богообщуването, ала в него оставал стремежът към истината като някаква малка неугасима светлинка. Сърцето сe покварило и объркало в отличаването на истинското щастие от лъжовното. То се увлякло по греховни удоволствия и самото то станало извор на всевъзможни грехове (Мат. 15:19) и на съпътстващите ги беди и злочестини.Но у него все още горял копнежът по загубеното блаженство. Волята се разстроила и развратила, покорявайки се доброволно на изкусителя вместо на Бога, но у нея не угаснало все пак влечението към доброто, в нея се запазила свободата на самоопределението.

Въпрос: Бил ли е напълно унищожен образа Божи у човека?

Отговор: Не, разбира се. Има неунищожени от грехопадението и неунищожими остатъци от Божия образ у човека и с това се обяснява възможността за богообщуване и след грехопадението. Бог се откривал на човека и след катастрофата в рая  и му давал заповеди с поръчението те да бъдат изпълнявани. Божественото откровение ни представя падналия човек като отговорен за своите действия (Рим. 1:18-23; 2:11-15), защото, макар и поробен от греха (Иоан 8:34), той не е загубил способността да различава доброто от злото и с дълбоко вроденото в него вътрешно влечение на сърцето си да предпочита първото пред второто. „Ако поискате и послушате, ще ядете благата земни; ако пък се отречете и упорствувате, меч ще ви изтреби“ (Ис. 1:19-20). Сам Бог говори на Каин, подчертавайки неизгубената напълно способност за побеждаване на изкушенията: „Ако… не правиш добро, грехът стои при вратата; той те влече към себе си, но ти владей над него“(Бит. 4:7). Особено силно е подчертана запазената и след грехопадението у човека способност на избор между доброто и злото в следните думи на Моисей: „Живот и смърт аз ти предложих, благословия и проклятие. Избери живота, за да живееш ти и потомството ти“ (Втор. 30:19).

Въпрос: Нека да поговорите за греха като първороден.

Отговор: Грехът на първия човек бил негов личен грях. Но той не е бил без значение за потомците му, тъй като преминал върху тях като греховно състояние с всичките си тежки последици. Този преминал върху потомството Адамов грях се нарича прародителски грях или първороден грях.

Въпрос: Какво е учението на Православната църква за първородния грях?

Отговор: В своето учение за първородния грях Православната църква различава:

а) самия грях,

б)  неговите последици в човеците.

Под названието прародителски грях в самите прародители се разбира и грехът им, и заедно с него онова греховно състояние на тяхната природа, в което те влезли чрез този грях, а в нас, техните потомци, се разбира собствено само греховното състояние на нашата природа, с което, и в което ние се раждаме. А под последици на първородния грях Църквата разбира същите онези последици, които създал грехът на прародителите непосредствено в тях и които минават от тях върху нас, каквито са: помрачаването на разума, извращаването на волята, телесните болести, смъртта и пр. Това различаване на първородния грях и неговите последици трябва твърдо да се помни особено в някои случаи, за да се разбира правилно учението на Православната църква. Например тя учи, че кръщението изглажда, унищожава в нас първородния грях; това значи, че то очиства собствено греховността на нашата природа, която сме наследили от прародителите, че чрез кръщението ние излизаме от греховното състояние, преставаме да сме по естество чеда на Божия гняв, тоест виновни пред Бога, ставаме съвършено чисти и невинни пред Него с благодатта на Св. Дух вследствие заслугите на нашия Изкупител. Но то не значи, че кръщението е унищожило в нас самите последици от първородния грях: склонността повече към злото отколкото към доброто, болестите, смъртта и др. понеже всички казани последици остават и във възродените хора, както свидетелствуват опитът и словото Божие (Рим. 7:23).

Въпрос: Какво станало с човеците след Адам и Ева?

Отговор: Грехът на първите човеци Адам и Ева, от които произхожда целият човешки род, се предал като греховно състояние на всички последващи поколения. Предаването на греховната зараза става чрез раждането на потомството, което заедно с прародителите солидарно носи в съдбата си последиците от грехопадението. Това положение произлиза от обстоятелството, че грехът е не само един акт на волята, но също така и едно състояние на лошотия, което е последица от този акт. Грехът следователно не е едно просто нарушаване на заповедта, но той поражда едно състояние на греховност. Това състояние на греховност, произлязло чрез падението на първия човек и предавано на всички естествени деца на Адам, е първородният грях, наследственият грях; той отпечатва върху всички хора белега на развалата на човешката природа. Не е възможно иначе, защото както от заразения извор естествено тече заразен поток, така и от родоначалника, заразен от греха и поради това смъртен, естествено произлиза заразено от греха и поради това, смъртно поколение.

Въпрос: Къде е посочена вярата на Православната църква относно всичко, станало с първия човек след сътворението му?

Отговор: Тази вяра на Православната църква относно блаженото състояние на първия човек (мъж и жена) в рая, грехопадението му и разпространяването на първия грях върху неговото потомство чрез раждането е изразена накратко така в Посланието на патриарсите на източната католическа Църква за православната вяра, чл. 6: „Вярваме, че първият човек, сътворен от Бога, е паднал в рая във времето, когато престъпил Божията заповед, като тръгнал по коварния съвет на змията, и че оттук се разпространил прародителският грях по приемство върху цялото потомство, тъй че няма ни един между родените по плът, който да е свободен от този товар и да не усеща последиците от падението в този живот. А товар и последици от падението ние наричаме не самия грях, каквито са: нечестието, богохулството, убийството, омразата и всичко друго, което произлиза от злото човешко сърце, противно на Божията воля, а не от природата, – (защото мнозина праотци, пророци и други безброй, както в Стария, така и в Новия Завет мъже, така също божественият Предтеча и предимно Майката на Бога Слово и Приснодева Мария са били непричастни към тези, така и към други подобни грехове), – но лесното скланяне към грях и онези нещастия, с които Божественото правосъдие наказало човека за неговото непослушание, каквито са изнурителните трудове, скърбите, телесните немощи, родилните болки, тежкият временен живот на земята на странствуването и най-сетне телесната смърт“.

Въпрос: Може ли да го кажете с по-обикновени думи?

Отговор: Цялото човечество е наследило родилните болки, болестите, остаряването, изнурителните трудове, скърбите и много други, докато се стигне и до телесната смърт. Всички хора от всички времена са подвластни на тези неприятности, които ги имат, заради греха на прародителите. А гордостта, завистта, омразата, нечестието, богохулството, коварството, интригантството и много други, на които не са били подвластни много старозаветни и новозаветни праведници, много дивни Божии угодници и подвижници, са състояния, внушавани от злите духовни същества, дяволите. Човекът трябва да се бори с всички сили срещу домогванията на тези лукави и лоши ангели, чиято цел е да привличат към себе си хората, за да участват като осъдени заедно с тях във вечността.

Следва…(Виж по-долу вдясно бутон с надпис „Трети член“, който трябва да се активира)

__________________________________

*Съставител Драган Бачев

Изображение: съставителят Драган Бачев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-7O

Разговор за вярата*

Публикувано на от Dragan Bachev

Целта на тази статия и на следващите след нея е запознаване със Символа на вярата. В християнската литература това понятие се нарича „катехизис”. Да се катехизира някой, означава да му се преподаде в най-достъпна форма и по най-подходящ начин християнското учение. Този най-подходящ начин избрахме да бъде под формата на беседа (въпроси и отговори). Ръководим се от нашия Господ Иисус Христос, който съветва: „Аз ви дадох пример, да правите и вие същото” (Иоан 13:15). И наистина Той учел хората във форма на къси изречения и обяснявал достъпно на всички с нагледни изрази и сравнения.

Следва Символът на вярата и разискване по неговия първи член

1. Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

2.  И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало.

3. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария и стана човек.

4. И бе разпнат за нас при Понтия Пилата, и страда, и бе погребан.

5. И възкръсна в третия ден, според Писанията.

6. И възлезе на небесата и седи отдясно на Отца.

7. И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви и царството Му не ще има край.

8. И в Духа Светаго, Господа, Животоворящия, който от Отца изхожда, Комуто се покланяме и го славим наравно с Отца и Сина, и Който е говорил чрез пророците.

9. В едната, света, вселенска (съборна) и апостолска Църква.

10.  Изповядвам едно кръщение за опрощаване на греховете.

11. Чакам възкресение на мъртвите.

12. И живот в бъдещия век! Амин.

Въпрос: Кой е дал Символа на вярата?

Отговор: Отците на Първия (свикан през 325 година в Никея) и на Втория (състоял се през 381 година в Константинопол) Вселенски събор.

Въпрос: От кого е възприела Църквата обстоятелството да свиква такива високопредставителни форуми?

Отговор: По примера на апостолите, които свикали събор през 51 година след Христа в Иерусалим.

Въпрос: Защо били събрани отците на Първия и Втория Вселенски събори?

Отговор: Първият събор утвърдил истинското учение за Сина Божи против лъжливото учение на Арий, който преподавал на вярващите, че Синът Божи не е роден, а сътворен и не е единосъщен на Бог Отец; Вторият Вселенски събор бил свикан, за да осъди лъжеучението на Македоний, който мислел, че Светият Дух по произход е ограничено същество и е на по-ниско стъпало от Отец и Син. Фактически и това е арианство, само че отнесено до Третото Лице на Св. Троица.

Въпрос: Как сме длъжни да постъпваме, за да разберем най-добре Символа на вярата?

Отговор: Трябва да го разделяме на 12 части или члена, всеки един член да разглеждаме поотделно.

Въпрос: За какво се говори във всеки член на Символа на вярата?

Отговор: В първия член се говори за Бога, специфично за Първото Лице на Св. Троица, тоест за Бог Отец и изобщо за Бога, като творец на универзума.

Във втория член се говори за Второто Лице на Св. Троица – за Иисус Христос, Сина Божи.

В третия член – за въплъщението на Сина Божи.

В четвъртия член – за страданието и смъртта на Иисус Христос.

В петия член – за възкресението на Иисус Христос.

В шестия член – за възнесението на Иисус Христос на небето.

В седмия член – за второто пришествие на Иисус Христос.

В осмия член – за Третото Лице на Св. Троица – за Св. Дух.

В деветия член – за Църквата.

В десетия член – за тайнството Кръщение, където се разбират и останалите тайнства.

В единадесетия член – за бъдещото възкресение на мъртвите.

В дванадесетия член – за вечния живот.

Първи член

Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо.

Въпрос: Какво означава да се вярва в Бога?

Отговор: Означава да се има жива увереност в Неговото битие и благ промисъл за нас и с цялото си сърце човек да приема откровеното Му слово за спасението на човечеството.

Въпрос: Можете ли да посочите цитат от Свещеното Писание, че в това е длъжна да се състои вярата в Бога?

Отговор: Да, погледнете Посланието до Евреите, гл. 11, ст. 6 (Евреи 11:6).

Въпрос: Защо е казано „в един Бог”, а не например: „вярвам в Бога”?

Отговор: За да се види ръзликата между църковното учение и лъжеучението на езичниците, които почитали тварите за Бог и мислели, че боговете са много.

Въпрос: Къде е отбелязано в Свещеното Писание за единството Божие?

Отговор: Самите думи за това от Символа на вярата са взети от св. апостол Павел; вж. Първо послание до Коринтяни, гл. 8, стихове от 4 до 6 (1 Кор. 8:4-6).

Въпрос: Може ли да се познае самото същество на Бога?

Отговор: Не. То е по-високо от всяко познание, не само човешко, но и ангелско (1 Тим. 6:16).

Въпрос: Какъв е Бог?

Отговор: Бог е Дух, вечен, всеблаг, всеведущ, всеправеден, всемогъщ, намира се навсякъде и е неизменяем (Иоан 4:24, Пс. 89:3, Мат. 19:17, 1 Иоан 4:16, Пс. 144:8-9, Пс. 146:5, 1 Иоан 3:20, Пс. 10:7, Пс. 32:9, Иаков 1:17 и други).

Въпрос: Как да се разбират думите „вярвам в един Бог Отец”?

Отговор: Това сме длъжни да го разбираме по отношение на тайнството на Св. Троица, защото Бог е един по същество, но троичен по Лица: Отец, Син и Свети Дух, Троица единосъщна и неразделна. Това може донякъде да се разбере и с човечеството. Ние всички сме хора, човеци. Но същността ни е една: ЧОВЕК. Всичките сме синове и дъщери на Единия Бог и сме равноценни. Така е и с Бога – има три Лица (тоест Личности), но една същност, която е божествена. Те не са три Бога, а три Лица (Личности), равноценни във всичко и именуващи се Бог. Особено важно е да прочетете от Св. Писание 1 Иоан 5:7, а така също и Мат. 28:19. За Св. Троица се говори и в Стария Завет, но не така ясно. Вижте началото в първа глава на Битие, Пс. 32:6, Прем. 9:17. Трите Лица са един Бог със съвършено божествено достойнство (Иоан 17:21). Те се различават по това, че Бог Отец не се ражда и не изхожда от друго Лице; Бог Син предвечно се ражда от Отца; Бог Св. Дух предвечно изхожда от Отца.

Въпрос: Защо Бог е назован Вседържител?

Отговор: Защото Той държи със Своята сила и воля духовния свят и универзума.

Въпрос: Какво означава „Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо”?

Отговор: Това, че всичко е сътворено от Бога (разбирай: Отец, Син и Св. Дух) и нищо не може да бъде без Бога (вж. първия стих в Библията).

Въпрос: Що е това „небе”?

Отговор: Невидимият свят. В него живеят ангелите, които също са сътворени от Бога.

Въпрос: Що е това „ангел”?

Отговор: Дух безплътен, надарен с разум; мислещо същество с воля и могъщество.

Въпрос: А в превод какво означава?

Отговор: Означава вестител.

Въпрос: Защо?

Отговор: Защото Бог го изпраща да възвестява Неговата воля. Така например Архангел Гавриил предвъзвестил зачеването на Спасителя у Пресвета Дева Мария.

Въпрос: Кое по-напред е сътворено: видимото или невидимото?

Отговор: Невидимото и ангелите преди човека. Вж. Иов 38:7, където под „Божии синове”, които се радвали, като гледали как Бог сътворява земята, се подразбират ангелите.

Въпрос: Всичките ли ангели са добри и благодетелни?

Отговор: Не. Има зли ангели, които биват наричани дяволи.

Въпрос: От какво са зли?

Отговор: Те са сътворени добри, но нарушили дълга си на съвършено послушание към Бога и по такъв начин отпаднали от Него. Станали самолюбиви, горди, пълни със злоба.

Въпрос: Що е това „дявол”?

Отговор: Означава клеветник или прелъстител. Дяволите причиняват страдания на хората. Те им внушават лоши, лъжливи и лукави мисли и зли желания.

Въпрос: Защо всеблагият Бог допуска тези зли същества, безспорно по-силни от човека, да го съблазняват?

Отговор: Господ сам запазва прибягващите с молитва към Него и тогава прави безсилни домогванията на съблазнителя, както например в живота на праведния Иов.

Въпрос: Какво открива Св. Писание на нас за сътворението на света?

Отговор: В начало Бог от нищо сътворил небето и земята. Тя била безформена и пуста. После Бог постепенно произвел:

В първия ден – светлината.

Във втория ден – твърдта или видимото небе.

В третия ден – вместимостта на водата на земята, сушата и растенията.

В четвъртия ден – слънцето, луната и звездите.

В петия – рибите и птиците.

В шестия – сухоземните животни и накрая човека.

Със сътворението на човека се завършило всичко и в седмия ден Бог си починал от всичките Си дела. Оттогава седмият ден се нарича „събота”, което на еврейски означава почивка.

Въпрос: Не е ли известно нещо по-особено при сътворението на човека?

Отговор: Единствено за човека Бог Отец, Бог Син и Бог Св. Дух (Св. Троица) се съветвали помежду Си (Бит. 1:26). И сътворил Бог човека, когото нарекъл „Адам” (от евр. дума „адамá – пръст). Вж. и Бит. 1:27.

Въпрос: Какво е било назначението на човека?

Отговор: Човекът бил сътворен с цел да познава своя Създател, да Го обича и прослави и вечно да блаженства.

Въпрос: Този акт на Божията воля за вечното блаженство на човека, за каквото бил назначен той, няма ли в учението за вярата особено название?

Отговор: Има. Нарича се предузнаване Божие.

Въпрос: Как сме длъжни да разбираме предузнаването Божие към човека изобщо и към всеки поотделно?

Отговор: Бог определил за всеки човек предварителна благодат и истински средства за постигане на блаженството; а тези, които приемат доброволно дарената им благодат и я употребяват като спасително средство и вървят по указания от Бога път към блаженството, Той подпомага.

Въпрос: Пише ли го това в Свещеното Писание?

Отговор: Да – „Защото, които предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му…” (Римл. 8:29)

Въпрос: Православната църква изяснява ли въпроса за предопределението Божие?

Отговор: Да, изяснява в „Послание на патриарсите на Източно-Вселенската църква за православната вяра, член 3: „Но понеже Той предвидил, че едни ще се ползват от своята свободна воля добре, а други зле, затуй едните предопределил за слава, а другите осъдил”.

Въпрос: Бихте ли дали разяснение, как точно учи Православната църква за сътворението на първите хора?

Отговор: Според православното учение за човека, първият човек е бил сътворен от Бога съвършен по тяло и душа в този смисъл, че тялото му било съвършено здраво, без никакви недостатъци и греховни немощи, чуждо на болките, страданията и смъртта – тези последици от греха. А душата му била създадена по образ Божи; била снабдена с високите качества: разум, чувство и свободна воля, с помощта на които човекът е можел да се стреми свободно към Бога и в Него да намира:

а) чрез разума си – абсолютната истина,

б) чрез чувството си – пълното блаженство и красота, и

в) чрез волята си – върховното добро.

Тъй човекът бил издигнат над създадената от Бога грандиозна видима природа и, макар и безкрайно малък в сравнение с нея, я превъзхождал с това, че само той измежду земните твари е бил удостоен след създаване тялото му от пръст да получи направо от Твореца вдъхване в лицето му дихание за живот, тоест жива душа, или по-скоро – безсмъртна душа, в която се крие образът Божи у човека (Бит. 1:27).

Така човекът става единствената точка във всемира (Вселената), където се срещат духовният и физическият свят, където съжителстват времето и вечността и където се събират небето и земята, понеже единствено човекът измежду видимите твари принадлежи на двата свята – с тялото си на видимия, с душата си на невидимия свят. От тази гледна точка той с право се нарича микрокосмос, малък свят.

Въпрос: Вече казахте, че човекът е сътворен с цел да познава своя Създател и да блаженства във вечността, която да споделя с Него. Но също така изтъкнахте, че Бог определил за всеки човек предварителна благодат и истински средства за постигане на блаженството. Значи ли това, че първите хора трябвало да постигат това блаженство с извършване на някаква дейност?

Отговор: Създаден по образ Божи, човекът е бил не абсолютно, а относително съвършен. Това е самопонятно и следва само по себе си от обстоятелството, че човекът е твар. А абсолютното съвършенство е качество само на Бога-Твореца. Първоначалното съвършенство на човека е състояние в това, че той, създаден добър и по тяло, и по душа – две противоположни начала, които до грехопадението са били в пълна хармония помежду си, е получил в пълнота всичко онова, което му е било необходимо, за да може той да изпълни своето предназначение, тоест да постига според тварните си възможности богоподобното съвършенство.

Въпрос: Как трябва да разбираме райското състояние на първите хора?

Отговор: Райското състояние на човека не бива да се разбира като съвършено в този смисъл, че на човека било дадено вече абсолютно всичко, че за него не съществува никаква цел, че той не е имал към какво да се стреми. Тъкмо напротив, създаден по образ Божи, той трябвало да се стреми към постигане на богоуподобяването. За тази цел той е трябвало да развива всички свои духовни качества и сили до степен на пълно утвърждаване на истината и доброто и в произтичащото от тях блаженство.

Въпрос: Защо да не се приеме, че човекът е бил абсолютно съвършен?

Отговор: Ако се приеме, че създаденият от Бога човек се е радвал на завършено и пълно съвършенство, ще останат необясними Божиите промислителни грижи за човека в рая, които са имали задачата да го водят от състоянието му на създаден прекрасен по природа и качества, към утвърждаването му и узряването му в тези качества. За тази цел Бог насадил градина в Едем и заселил човека там, като му възложил задачата да я обработва и пази. За тази цел Той предоставил на човека да даде имена на всички полски животни и всички небесни птици. За тази цел му дал и най-важната заповед: да не яде от плодовете на забраненото дърво.

Въпрос: Бихте ли дали малко повече яснота за стихове 26-ти и 27-ми от Битие, първа глава?

Отговор: Когато Св. Троица още във вечността се съветва помежду Си относно бъдещото създаване на човека, Трите Божествени Лица в Нея: Отец, Син и Св. Дух казват: Да сътворим човек по Наш образ, и по Наше подобие! Това е написано в 1:26 и после в следващия стих е казано: И сътвори Бог човека по Свой образ. Вижда се, че за подобието нищо не се споменава. Това не е случайно. Тук всички св. Отци единодушно откриват дълбоката истина, че оформеният още във вечността в Божия замисъл човек – преди да бъде сътворен – е като образ и подобие Божие, но е създаден само по образ Божи, а постигането на подобието Божие му е било поставено като ВИСОКА ЗАДАЧА, която му е предстояло да изпълни. Сили за това пък са му били дадени в изобилие – било в неговата собствена природа, снабдена с ред съвършенства, а именно: ум, устремен към истината, чувство, жадуващо за блаженство, и свободна воля – необходима предпоставка за постигане на добродетелта, която от своя страна е единствената нравствена основа на блаженството в Бога – било в Божията благодат, тази свръхестествена повкрепа, която също е била дадена на човека като необходима за него, понеже той, бидейки твар, не е имал извора на живота и духовните блага в себе си, а е получил и битието си, и дарованията наготово – от своя Създател!

Въпрос: Какво е това за човека – образ Божи и подобие Божие?

Отговор: Да бъде по образ Божи, на човека му е присъщо, но да се издигне до подобие Божие, зависи от неговата воля. Съобразно с това първият човек (мъж и жена) е могъл да се издига от своето първично състояние на невинност към истинска светост и от своето състояние на негреховност към съвършена добродетелност, защото невинността още не е светост, както и негреховността още не е добродетелност. Добродетелта не е мислима без личното участие на свободната воля в осъществяването на доброто, което Бог предписва на човека, защото добродетелта е постижение, а не дар, активна придобивка, а не пасивно обогатяване. Добродетелта с други думи е успешно усилие на свободната воля, с подкрепата на Божията благодат, да се постига предначертаното богоуподобяване. Без личните преодолявания на изкушенията, без съзнателното отклоняване от злото в полза на доброто, заповядано от Бога и без утвърждаване в постигнатото добро няма добродетел като конкретно постижение, нито добродетелност като благодатно състояние на постигнатата светост. Пълната добродетелност е синоним на светостта.

Въпрос: Трябвало ли е Създателят да изпита свободната воля на човека?

Отговор: Първите хора е трябвало да минат от негреховност към добродетелност и от невинност към светост, тъй като в това се състои богоуподобяването. За тази цел е трябвало да бъде свободно изпитана тяхната воля, понеже, както казва св. Йоан Дамаскин – „добродетелта не е нещо, което се върши по принуда“. За да се постигне добродетелност, трябва непременно да се провери самоопределението на свободната воля. Иначе би значело неспособността за грешене да се нарече добродетелност, което е несъобразно с нравствения порядък. Неспособността или още по-ясно, невъзможността да се греши, което явление забелязваме у нисшите твари, лишени от разум и свобода на волята, не е нравствено качество и не води към богоуподобяване. Единствен човекът, който има разум и свободна воля, е призван и е в състояние да постига богоподобно съвършенство. Но за тази цел той трябва сам, можейки да греши поради свободата си, да се въздържа от грях и доброволно да се стреми към богоуподобяване, избирайки доброто и предпочитайки го пред злото. Тогава едва той става добродетелен и чрез възрастване от една победа над изкушенията към друга може да стигне до утвърждаване в доброто, каквото вече имат съществата в духовно-ангелския свят – ангелите.

Въпрос: Значи с даването на заповеди на първите хора, Създателят ясно показва, че ще трябва да бъдат отговорни за бъдещите си постъпки и действия?

Отговор: Бог е дал заповед на първия човек (мъж и жена), желаейки в благостта Си да му представи чрез това удобен повод за духовен растеж и за направяне първите важни крачки към постигане на желаното и очаквано богоподобие.

Въпрос: Какво би се случило, ако първия човек бе изпълнил заповедта за дървото?

Отговор: Ако първия човек бе изпълнил заповедта, той би се задълбочил в богообщуването си и, затвърдявайки Божия образ в себе си, би направил голям напредък в постигане на богоподобието. Но той злоупотребил със свободната си воля – този велик дар, – който му отварял вратичката към два пътя:

а)към греха и

б)към добродетелта и оттам към пълното съзнателно блаженство в Бога.

Поради грехопадението отпаднал от блаженото богообщуване.

Въпрос: След сътворението на универзума и човека Бог следи ли Своите създания или е индиферентен към тях?

Отговор: Не е безразличен. Той непрекъснато промисля за тях и това е т. нар. Негово действие „промисъл Божи”.

Въпрос: Що е това „промисъл Божи”?

Отговор: Това е непрестанно действие на всемогъществото на Бога и Неговата блага воля. Чрез Своя промисъл Бог запазва битието на вселената и всяка Своя твар, в това число и човека; направлява ги към благи цели и добро, а възникващото зло пресича или го изправя в добро.

Въпрос: Как говори за Божия промисъл Св. Писание?

Отговор: Самият Иисус Христос казва: „Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират и вашият Отец Небесен ги храни; не сте ли вие много по-ценни от тях? (Мат. 6:26).

Целият Псалом 90-ти е изобразяване на особения и многообразен промисъл Божи за човека.

Следва…(Виж по-долу вдясно бутон с надпис „Втори член“, който трябва да се активира)

________________________________

*Съставител Драган Бачев

Изображение: съставителят Драган Бачев. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-81