Ева Ковачева

Abstract

The objects of research in the article are the verses Hos 6:3; 2 Pet 1:19; Rev 2:28; 22:16, as well as the connections between them regarding the definition of Jesus Christ as the „bright and morning star“ and it aims to establish and explain the meaning of His „rising in the hearts of believers“.

Key words: the bright and morning star, Jesus Christ, Holy Scripture

***

Увод

В настоящето изследване се констатира, че в Свещеното Писание се съдържат четири стиха, в които се говори за „идването на Христос“ като „изгряващата утринна и светла звезда“, което е рядко познато и употребявано определение за Него. Единият от тях е поместен в Стария Завет (Ос. 6:3), а другите три – в Новия Завет (2 Петр. 1:19; Откр. 2:28; 22:16). В два от посочените стихове се установява, че има ясно указание, че под „утринната и светла звезда“ се има предвид Иисус Христос (Ос. 6:3 и Откр. 22:16) –  В 2 Петр. 1:19 и Откр. 2:28 този смисъл се извежда въз основа на налични тълкувания от свети отци върху тях.

Предвид гореказаното целта на настоящото изследване е да се установи, анализира и обобщи смисъла, който се съдържа в цитираните стихове, свързани с определянето на Иисус Христос като „утринната и светла звезда“, да се констатират връзките помежду им и да се обясни значението на Христовото „изгряване в сърцата“ на вярващите. Тезата, която се поставя е, че в разглежданите стихове от Свещеното Писание се има предвид онзи напреднал етап или духовно състояние на вярващите по пътя им към единението с Бога, при който се указва за „идването на Христос“ като „истинската светлина“ в тях, когато Той като „изгряващата утринна и светла звезда“ (зорницата) им възвестява изгрева на вечното слънце във вечния ден на безкрайната вечност. Тезата се извежда въз основа на цитираните, а също и откритите паралелни стихове в Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, разгледания етимологичен смисъл на употребените думи и изрази в тях, извършения сравнителен анализ между различни преводи на съответните текстове, позоваването върху тълкувания на свети отци и изследвания на съвременни учени изследователи на Новия Завет.

Подробен анализ на стиховете, свързани с темата на изследването, съдържащи се в Свещеното Писание на Стария и Новия Завет

Наличните стихове, в които се говори за Иисус Христос като „изгряваща утринна звезда“, са следните: „И тъй, нека познаем, нека се стремим да познаем Господа; като утринна зора е появата Му[1],  и Той ще дойде при нас като дъжд; като късен дъжд ще напои земята“ (Ос. 6:3); „Освен това имаме по-достоверно нещо – пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви“ (2 Петр. 1:19); „И ще му дам утринната звезда“ (Откр. 2:28); „Аз, Иисус, изпратих Своя Ангел да ви засвидетелствува това в църквите. Аз съм коренът и родът Давидов, утрената и светла звезда“ (Откр. 22:16).

Паралелни стихове с подобен смисъл и значение

Констатира се, че в Свещеното Писание се съдържат и паралелни на изложените стихове с подобен смисъл и значение: „Допитвайте се до закона и откровението. Ако те не казват като това слово, „няма в тях светлина“ (Ис. 8:20; срв. „няма зазоряване в тях[2]“, „няма видело в тях[3]“ ; „Народът, който ходи в тъмнина, ще види голяма светлина; върху живеещите в страната на смъртната сянка ще блесне светлина“ (Ис. 9:2; срв. „Людете които ходеха в тъмнина видяха голяма виделина: Които седяха в земя на смъртна сянка, виделина възсия върху тях[4]“); „Дигни се, светлей (Иерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе. Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак – народите; а над тебе ще възсияе Господ, и славата Му ще се яви над тебе. И народите ще дойдат към твоята светлина, и царете – към сиянието, което изгрява над тебе“ (Ис. 60:1-3); „На невярващите от тях богът на тоя век е заслепил умовете, за да ги не озари светлината на благовестието за славата на Христа, Който е образ на невидимия Бог. Защото не себе си проповядваме, а Христа Иисуса Господа…Бог, Който някога заповяда да изгрее светлина от тъмнината, Той Същият озари сърцата ни, за да бъде светло познанието на славата Божия, проявена в лицето на Иисуса Христа“ (2 Кор. 4:4-6); „Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината“ (Еф. 5:8); „Народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина“(Мат. 4:16; срв. „Народ който седеше в тъмнина видя виделина голяма, и на седящите в страна и сянка смъртна виделина им възсия“)[5]; „Поради великото милосърдие на нашия Бог, с което ни посети Изток свише, за да просвети ония, които са в тъмнина и сянка смъртна, и да насочи нозете ни в пътя на мира“ (Лук. 1:78-79; срв. „За милосърдието на милостта на Бога нашего, с която ни посети зора от висотата, за да осияе седящите в тъмнина и в смъртна сянка; така че да насочи стъпките ни в пътя на мира[6]“ ); „В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците“ (Иоан 1:4); „Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота“ (Иоан 8:12).

Тълкуване и анализиране на изложените стихове

1) В предсказанието на пророк Осия за Месията изложено в Стария Завет се говори за необходимостта от познаване на Господа, стремежа към Него, и че Неговото идване е като „утринна зора“: „И тъй, нека познаем, нека се стремим да познаем Господа; като утринна зора е появата Му, и Той ще дойде при нас като дъжд; като късен дъжд ще напои земята“ (Ос. 6:3). Св. Кирил Александрийски тълкува този стих по следния начин: „Той ще ни изцели два дни по-късно, на третия ден ще възкръснем и ще живеем пред Него…[7].“ Св. Ефрем Сирин обяснява: „На третия ден ще бъдем възкресени. Той ще ни избави скоро, точно както ни избави на третия ден след напускането на Египет, водейки ни през морето…. нека бързаме към Бога като дете, като към утринната зора, която несъмнено ще изгрее. Всеки, който вярва в Христос, се издига от кръщението, сякаш осветен от умствена светлина, стига до богопознание. И след дъжда, учението Му се излива върху достойните за Него като късен дъжд. Чрез откровението на Духа душата ще бъде подготвена, и тя ще започне да расте и да дава небесни плодове[8]“. Блажени Йероним Стридонски пише: „Нека се стремим да познаваме Господа; като утринната зора е Неговото явяване и Той ще дойде при нас като дъжда, както късния дъжд ще напои земята. Ние приемаме Христос като ранен дъжд, когато в нас са положени основите на вярата, и ще Го приемем като късен дъжд, когато, станали зряла жетва, получим вечен плод и бъдем събрани в житниците Господни[9]“. Александър Павлович Лопухин излага твърдението, че чрез този стих пророкът призовава хората към богопознание, което означава не теоретично познание за Бога, а единство с Бога в любовта, практическо изпълнение на Божиите заповеди[10].От приведените тълкувания, става видно, че явяването на Христос като изгряваща утринна звезда се свързва с озаряването на сърцата на вярващите от светлина, която светлина е Самият Христос, с все по-голямото им познаване на Господа в любовта и постигане на единение с Него, с озаряване на душата от Духа, следствие на което тя започва да дава небесни плодове, с живота в Христа, който се изразява във вършене на дела според учението Му, и с възкресяването на вярващите.

2) Вторият стих е новозаветен: „Освен това имаме по-достоверно нещо – пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви“ (2 Петр. 1:19). На пръв поглед не става ясно, че в този стих се съдържа сведение за идването на Иисус Христос. Последното се констатира от тълкуванието на блаж. Теофилакт върху него: „И така, когато – казва – настъпи ден, тоест явяването на събитията, тогава в сърцата ви ще изгрее зорницата, тоест Христовото пришествие, предвъзвестено от пророците, и като истинска светлина ще освети сърцата ви[11]“. Според цитирания тълкувател, Христовото пришествие ще изгрее като зорница в сърцата на вярващите, и като истинска светлина ще ги освети.

Епископ Михаил (Лузин) разбира изгряването на зорница в сърцата на вярващите според 2 Петр. 1:19 като процес, който започва в тях от тяхното пробуждане за Христовото учение и живот до влизането им в Царството Божие: „След събуждането от греховен сън, когато зората започва, в сърцето на възродения духовно човек, изгрява утринната звезда, предвестник на започналия ден; с Божията благодат се засилва духовната дейност на човека, тя се развива и укрепва по-дълбоко, по-ясно, както и съвършеното познаване на Христовото учение и животворно начало на живота. Човек започва да живее в светлината на Христовия живот, чиято пълнота той достига в невечерния ден на Царството Божие. Така протича ходът на живота на преродения и възроден човек и преходът от смъртта към живота[12]“. Същият тълкувател преминава след това към същинското тълкуване на стиха: „Речта за пророческото слово, както и за апостолското, има приложение, което е общо както за Стария, така и за Новия Завет, че то е светилник в сърцето до зората на деня, и докато зората заблести за всички вярващи по всяко време и на всяко място; но непосредственото приложение на тази дума, без съмнение, се отнася до първите читатели на Посланието и речта за пророческото слово има предвид преди всичко тях. Въпреки че те, според словото на апостола, познават истината и са утвърдени в нея (2 Петр. 1:12), те трябва да бъдат подбуждани от напомняния (1:13). Повечето от тях като цяло са възхвалявани (1:8), но съвършенството още не е достигнато; вече са се събудили от съня си, вече са забелязали зората, вече са видели утринната звезда, но целият ден е още пред тях; те все още са в навечерието на храма и в храма, но не и в светилището, имат наченки на истината, отнасят се с доверие както към външните свидетелства на очевидците на истината, така и към пророческото слово, но още не са достигнали живо познание за истината и вътрешно общение с Иисус Христос, те все още са в сутрин, а не обед[13]“. Епископ Михаил пише още: „Като чуете, казва (апостолът), тези думи на пророците, няма да се излъжете в надеждата си. Защото след време те ще бъдат оправдани от самите дела, които апостолът нарече „ден“, продължавайки своята образна реч, защото той веднага говори за светилника, за тъмното място, което е нощта. И така, когато, казва той, дойде денят, тоест проявлението на събитията, тогава утринната звезда ще изгрее в сърцата ви, тоест идването на Христос, предсказано от пророците, и като истинската светлина ще озари сърцата ви[14]“. „Утринната ярка звезда“ нарича Себе Си Христос (Откр. 22:16) в смисъл, че Той възвестява изгрева на вечното слънце във вечния ден на безкрайната вечност[15]“.

Блажени Теофилакт тълкува 2 Петр. 1:19 във връзка със стиха „Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос“ (Еф. 5:14). За разбирането на този стих от св. апостол Павел в посланието си до ефесяни, блажени Теофилакт набляга особено на пояснението във връзка със „спящият“, „мъртъв“ и „събуждащ“ се в духовно отношение човек. Той говори за тях като три различни духовни състояния, през които човекът преминава: „Спящ и мъртъв нарича човека, който живее в грехове. Защото той е и смраден, като мъртвец, и бездействен като спящ, мечтае и си въобразява призрачното. А когато някой се пробуди от греха, Христос ще го осветли, тоест ще засияе за него, както и слънцето сияе за станалите от сън. А докато е в грехове, той ненавижда светлината и не идва при нея. И не само за невярващите казва това, но и за вярващите. Можеш да намериш разлика между спящия и мъртвия. Мнозина, които вършат зло, но не одобряват извършеното, биха могли да се нарекат спящи. Те се пробуждат лесно и за тях се отнася израза „стани“, а другите, които вършат зло и го оправдават, могат да се нарекат мъртви, защото е по-трудно да бъдат призовани към добро. Обаче и тях Словото призовава да станат, защото не бива да се отчайваме относно възможността за изменение на естеството[16]“. Констатира се, че блаж. Теофилакт не дава никакви пояснения за втората част на същия стих „…и ще те осветли Христос“ (Еф. 5:14). Това прави св. Йоан Златоуст. Той споменава, че са налични и други подобни на този израз като например „и ще се докоснеш (έπιψαόσεις) до Христос“, „озарява те (έπιψαόσει σοι) Христос“, „..издигнете се от греха и можете да видите Христос[17]“, след което добавя „ето защо е необходимо да се каже: „Стани, ти който спиш, и възкръсни от мъртвите, и Христос ще те осияе[18]“.

Св. Теофан Затворник също смята, че в Еф. 5:14 става въпрос за преминаването на човека през различни духовни етапи, фази или състояния: от грешник – до човек, чийто живот е в Христа, когато той вече е ръководен и просветляван не от външни източници за словото и от хора, а от Самия Христос: „Грешникът вярва, примирява се с Бога, и се просвещава от Христос Господ. Тогава всичко му става ясно, как трябва да бъде в живота му и какво да очаква в бъдеще[19]“.

В тълкуванията към стиховете 2 Петр. 1:19 и Еф. 5:14 се установява, че в коментарите на св. Макарий Велики и на св. Теофан Затворник се споменава четири пъти, че между първите читатели на Посланията е имало и „съвършени“ между тях, които в действителност са били огрявани вътрешно от Христовата светлина, били са просвещавани от Него и можели ясно да различават „добро“ от „зло“: „Духовните и съвършени хора, чиито сърца наистина са осветени от умствената светлина, с присъщата им истинска способност да различават, разпознават както добродетелите на най-добрите, така и ужасната сила на най-лошите чрез различните действия на всеки[20]“. Св. Макарий Велики указва, че св. апостол Павел споменава за такива между християните и в посланието си до евреите: „А твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло“ (Евр. 5:14). Авторът на настоящето изследване добавя, че св. апостол Павел говори за такива „съвършени“ християни освен в посланието си до евреите – и то не само в Евр. 5:14, но и в Евр. 6:1-6, също още на следните места в Новия Завет: „Мъдрост проповядваме между съвършените…“ (вж. 1 Кор. 2:6) и „Които, прочее, сме съвършени, това да мислим; ако ли за нещо инак мислите, Бог и него ще ви разкрие“ (Фил. 3:15). Освен това авторът открива, че и блаж. Теофилакт говори за такива „съвършени“ между християните в неговото тълкувание върху 1 Иоан. 5:21: „Тъй като апостолът написал настоящото послание до съвършени вярващи, то някои попитали защо той им заповядва да пазят себе си от идолите. Отговаряме. Апостолът написал това до цялата Църква, която не се състояла изцяло от избрани хора, и някои между тях били с неправо разположение. На такива и дава тази заповед, опасявайки се за тяхната слабост[21]“.

Според авторът на изследването и стиховете 1 Иоан 2:20,27; 3:9 се отнасят до такива вярващи, въпреки че в тях те не се назовават пряко по този начин от апостолите, за разлика от другите посочени стихове. В посочените стихове се говори за такива вярващи, които получават знанието си пряко от Бога, знаят всичко, и за това нямат нужда да ги учи някой (1 Иоан 2:27).

От приведените тълкувания върху 2 Петр. 1:19, става ясно, че явяването на Христос, е като изгряваща утринна звезда. Идването на Христос се свързва с озаряването на сърцата на вярващите от светлина, която е Самият Той, което води до живо общение с Него и истинско богопознание, защото тогава Той започва да просвещава душата. За това св. апостол Петър прави разграничението, че вярващите е необходимо да обръщат внимание на пророческото слово дотогава, докато в тях не изгрее зорницата (Христос): „Пророческото слово, на което, добре правите, че давате внимание, като на светило, което свети на тъмно място, докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви“ (2 Петр. 1:19). Според апостола до това време, християните все още не са достигнали живо познание за истината и вътрешно общение в Христос, те още са в „сутрин“, а не „обед“. От приведените тълкувания се извежда извода, че чрез думите „нощ“ и „ден“, „сутрин“ и „обед“ се представят образно от апостолите различни духовни състояния и степени на постигнато богопознание и общение в Христос.

3) Третия стих, в който се говори за Христос като „утринна звезда“ е в книга Откровение на  св. Йоан Богослов: „Аз, Иисус, изпратих Своя Ангел да ви засвидетелствува това в църквите. Аз съм коренът и родът Давидов, утринната и светла звезда“ (Откр. 22:16). Св. Андрей Кесарийски обяснява ясно, че „утринната звезда“ е Христос и Го свързва с явяването Му на светиите, истинския живот и възкресението: „Утринна звезда и денница. Христос, Който възсия за нас Тридневен от утрото, Който има да се яви на светиите след настоящия живот в утрото на всеобщото възкресение и ще установи никога несвършващия ден[22]“. Беда Достопочтени свързва Христос също със светлината, възкресението и живота: „След нощ на страдание Той се яви в светлината на възкресението и живота, показвайки на света слово и пример[23]“.  Примасий обяснява, че в този стих се има предвид Първото възкресение на Христос: „Йоан говори за времето на първото възкресение, когато Христос възкръсна от мъртвите[24]“. Епископ Икумений прави препратки върху посочения стих към пророк Малахия, който нарича Христос „Слънцето на правдата“ (Мал. 4:2) и към Псалом 57, където пророкът казва, че „огън падна върху тях, тоест върху юдейските първосвещеници, и те не виждат слънцето (Псалом 57:9), тоест „Слънцето на истината – Христос“, както и към Второ съборно послание на апостол Петър: „Защото това е, което Петър Го нарича във Второто си послание: „докле се ден развидели и зорница изгрее в сърцата ви“ (2 Петр. 1:19[25]).

4) За четвъртия стих „И ще му дам утринната звезда“, който се съдържа също в книга Откровение на св. Йоан Богослов (Откр. 2:28) св. Андрей Кесарийски обяснява, че под „утринна звезда“ се разбира „Христовото просвещение“ на вярващите и препраща за това отново към 2 Петр. 1:19, след което добавя: „Под изток може да се разбира началото на бъдещия ден, с който ще се разсее мракът на сегашния живот, но и – ангелът, който благовести за този ден, защото той предшества Христос – Слънцето на правдата, Който просвещава верните и разсейва мрака на настоящия живот[26]“. Вмч. Викторин Петавийски разбира този стих по следния начин: „И ще му дам утринната звезда, тоест Господ Иисус Христос, Когото вечерта никога няма да настигне, но Той е вечната светлина и Самият Той винаги пребъдва в светлината. Същото може да съдържа и следния смисъл: Той обещава утринната звезда, тоест първото възкресение, утринната звезда, която прогонва нощта и възвестява светлината[27]“. Тихоний обяснява, че под „утринната звезда“ следва да се разбира и Христос, и първото възкресение, тъй като Той отклони тъмнината на заблудата с появата Си и Неговото възкресение изгони мировия здрач на нощта. Тази звезда бележи както края на нощта, така и предвещава началото на деня[28]. Лопухин обяснява, че под „утринната звезда“ в разглеждания стих трябва да се разбира самият Иисус Христос, Който е светлината, която просветлява всеки човек (срв. Иоан 1:9). Това е светлината на Христовото учение и просвещението, усвоено от праведните и проявено в техния живот, което може да бъде и е за другите пътеводна звезда и ги привлича да подражават и да се усъвършенстват[29].

Други стихове в Свещеното Писание на Новия Завет свързани непряко с темата на изследването

Отделно от разглежданата тема за Иисус Христос като „изгряващата утринна и светла звезда“, тъй като са в друг смисъл и контекст, но свързани косвено с нея, се излагат и стиховете в Свещеното Писание, в които се говори за появилата се звезда при Неговото раждане: „Де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним“ (Мат. 2:2); „Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата“ (2:7); „…И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът“ (2:9); „А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост“ (2:10). От посочените стихове се заключава, че и раждането на Спасителя се свърза с появата на „звезда“ и посоката „изток“.

Изводи от изследването

1) Тъй като в Ос. 6:3 се казва ясно, че „появата на Господа“ е като „утринна зора“, а в Откр. 22:16 Самият Иисус Христос назовава Себе Си пряко „утринната и светла звезда“, както и въз основа на приведените тълкувания върху тези и другите посочени стихове (2 Петр. 1:19; Откр. 2:28), се извежда следното заключение: под „утринната и светла звезда“ се разбира Иисус Христос и просветлението на вярващите от Него;

2) В 2 Петр. 1:19 се дава уточнението, че Христос като „зорница[30]“ ще изгрее „в сърцата“ на вярващите. В доказателство на това, че става въпрос за вътрешен духовен процес, който се извършва в самите вярващи, служат изразите, които св. Йоан Златоуст употребява още за същото: „и ще се докоснеш до Христос“, „озарява те Христос“, „издигнете се от греха и можете да видите Христос“, „възкръсни от мъртвите, и Христос ще те осияе“, „явяването Му на светиите“, „Той е истинския живот и възкресението“. От това става ясно, че се има предвид реалното вътрешно просветляване, просвещаване и ръководене на вярващите от Христос. Под „изток“ се разбира началото на „бъдещия ден“, когато Христос ще установи никога несвършващия ден. „Зорницата“ предвещава началото на „деня“. Под „ден“ се разбира извършване на дела според Христовото учение. В „сутринта“ са тези, които имат само наченки на истината, но още не са достигнали живо познание за истината и вътрешно общение в Христос, а „обед“ се отнася за онези, при които изброените неща са постигнати;

3) От приведените паралелни стихове се извежда извода, че Иисус Христос е „истинската светлина“, която „изгрява“ над вярващите, за чието „идване на Христос“ в тях се използват и подобни изрази още в Свещеното Писание като „изгрява светлина“, „развиделява“, „зазорява“, „озарява светлина“, „видяха виделина“, „Той озарява сърцата“, „възсиява Господ“, „възсиява виделина“, „сиянието, което изгрява“, „блесне светлина“, „посети Изток свише“, „посети зора“, „осияе“, „вие сте светлина в Господа“. От употребените различни думи в тях, се извежда извода, че не става въпрос само за „светлина“, а за „зазоряване“, „развиделяване“, „осияване“, което означава процес, при който става постепенно изгряване на светлината;

4) От Ос. 6:3 се заключава, че за всичко това, е необходимо първо събуждане на човека от греха, помиряването му с Бога, след това постоянен стремеж към „познаване на Христос“, следвано от „явяването“ на Христос като „утринна зора“ на светиите (вярващите), което пророк Осия сравнява още с идването на Христос като късен дъжд над тях, докато под „ранен дъжд“ се разбира първоначалното обръщане към Бога и кръщението, които са само началото на пътя към Него.

Заключение

От изложеното от пророк Осия и светите апостоли Петър и Йоан в стиховете (Ос. 6:3; 2 Петр. 1:19; Откр. 2:28; 22:16) се извежда заключението, че в тях се говори за различни духовни състояния, фази или етапи, следващи в последователност, през които преминава човека – от събуждането му от неговото греховно състояние и обръщането му към Бога до влизането му в Царството Божие. Те могат да се обобщят въз основа на цитираните тълкувания върху съответните стихове по следния начин: пробуждане от греха, постоянен стремеж към Христос, постигане на „все по-голямо познаване на Господа“ в любовта и единение с Него, което се изразява в живо познание за истината и вътрешното духовно общение в Христос, живот в Христа, вършене на дела според учението Му, които апостолите нарича „ден“, и които се явяват плод на душата, озарявана от Духа и Неговото откровение, Пришествието на Христос, което изгрява като зорница в сърцата на вярващите и като истинска светлина ги осветява, тяхното възкресяване и влизането им в Царството Божие.

Изгряването на зорницата (Христос) във вярващите възвестява изгрева на вечното слънце във вечния ден на безкрайната вечност.

Използвана литература

Беда Достопочтени. Толкования священного Писания. Толкования на Откр. 22:16, http://bible.optina.ru/new:otkr:22:16 (11.08.2022).

Библия. Превод на „Библейско общество“. С., 2000.

Библия. Сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет. Изд. Св. Синод на Българската църква. С., 1991.

Библія сирѣчъ Священно-то писаніе на Ветхый и Новый Завѣтъ. Цариград, 1871.

Блажени Йероним Стридонски. Толкования священного Писания. Толкования на Ос. 6:3, http://bible.optina.ru/old:os:06:03 (12.08.2022).

Блажени Теофилакт. Архиепископ Български. Тълкувание на книга Деяния на светите апостоли и на Съборните послания на светите апостоли. Атон, 2008.

Блажени Теофилакт, Архиепископ Български. Тълкувание на Посланията на св. ап. Павел, Ч. 1, Видин, 2015.

Епископ Икумений. Толкования священного Писания. Толкования на Откр. 22:16, http://bible.optina.ru/new:otkr:22:16 (12.08.2022).

Епископ Михаил. Толкования священного Писания. Толкования на 2 Петр. 1:19, http://bible.optina.ru/new:2pet:01:19 (10.08.2022).

Лопухин, Александр Павлович. Толкования священного Писания. Толкования на Ос. 6:3, http://bible.optina.ru/old:os:06:03 (12.08.2022).

Лопухин, Александр Павлович. Толкования священного Писания. Толкования на Откр. 2:28, http://bible.optina.ru/new:otkr:02:28 (12.08.2022).

Маркишки, П. По-забележителни астрономически явления през 2022 г. СУ „Св. Климент Охридски“, катедра „Астрономия“, https://astro.phys.uni-sofia.bg/по-забележителни-астрономически-явл/ (10.08.2022).

Примасий. Толкования священного Писания. Толкования на Откр. 22:16, http://bible.optina.ru/new:otkr:22:16 (11.08.2022).

Св. Андрей, Архиепископ Кесарийси. Тълкувание на Апокалипсиса. Атон, 2010.

Св. Ефрем Сирин. Толкования священного Писания. Толкования на Ос. 6:3, http://bible.optina.ru/old:os:06:03 (12.08.2022).

Св. Йоан Златоуст. Толкования священного Писания. Толкования на Еф. 5:14, http://bible.optina.ru/new:ef:05:14 (10.08.2022).

Св. Кирил Александрийски. Толкования священного Писания. Толкования на Ос. 6:3, http://bible.optina.ru/old:os:06:03 (12.08.2022).

Св. Макарий Велики. Толкования священного Писания. Толкования на 2 Петр. 1:19, http://bible.optina.ru/new:2pet:01:19 (14.08.2022).

Св. Теофан Затворник. Толкования священного Писания. Толкования на Еф. 5:14, http://bible.optina.ru/new:ef:05:14 (10.08.2022).

Сщмч. Викторин, Петавийски. Толкования священного Писания. Толкования на Откр. 2:28, http://bible.optina.ru/new:otkr:02:28 (12.08.2022).

Тихоний. Толкования священного Писания. Толкования на Откр. 2:28, http://bible.optina.ru/new:otkr:02:28 (12.08.2022).

Тълковен речник. „развиделява се“ и „разсъмва се“, http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/развиделява%20се (14.08.2022).

_______________________________________________________________

*Публикувано в Мисъл, Слово, Текст, том 8, Пловдивско университетско издателство Паисий Хилендарски, Пловдив 2022, с. 101-110. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Подчертаването в курсив е направено от автора на изследването, за да се изтъкне по-силно смисъла и значението на съответните думи и изрази. Бел. авт.

[2]. Библия. Превод на „Библейско общество“. София, 2000. Различните преводи се привеждат като сравнение, защото от употребените различни думи във всички тях, се вижда, че не става въпрос само за „светлина“, а за „зазоряване“, „развиделяване“, „осияване“, което означава процес, при който става постепенно изгряване на светлината. Значението на думата „развиделява се“ по Тълковен речник е: „започва постепенно да става видело, да се вижда сутрин; разсъмва се“, а на думата „разсъмва се“, която е синоним на „зазорява“ е: „Става светло сутрин, започва денят“. Вж. Тълковен речник. „Развиделява се“, „разсъмва се“, http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/развиделява%20се (14.08.2022).

[3]. Вж. Библія сирѣчъ Священното писаніе на Ветхый и Новый Завѣтъ. Цариград, 1871.

[4]. Пак там.

[5]. Пак там.

[6]. Пак там.

[7]. Св. Кирил Александрийски. Толкования священного Писания. Толкования на Ос. 6:3, http://bible.optina.ru/old:os:06:03 (12.08.2022).

[8]. Св. Ефрем Сирин. Толкования священного Писания. Толкования на Ос. 6:3, http://bible.optina.ru/old:os:06:03 (12.08.2022).

[9]. Блажени Йероним Стридонски. Толкования священного Писания. Толкования на Ос. 6:3, http://bible.optina.ru/old:os:06:03 (12.08.2022)

[10]. Лопухин, Александр Павлович. Толкования священного Писания. Толкования на Ос. 6:3, http://bible.optina.ru/old:os:06:03 (12.08.2022).

[11]. Блаж. Теофилакт. Архиепископ Български. Тълкувание на книга Деяния на светите апостоли и на Съборните послания на светите апостоли. Атон, 2008, с. 366.

[12]. Епископ Михаил. Толкования священного Писания. Толкования на 2 Петр. 1:19, http://bible.optina.ru/new:-2 pet:01:19 (10.08.2022).

[13]. Пак там.

[14]. Пак там.

[15]. Пак там.

[16]. Блаж. Теофилакт, Архиепископ Български. Тълкувание на Посланията на св. апостол Павел. Ч. 1, Видин, 2015, с. 592.

[17]. Св. Йоан Златоуст. Толкования священного Писания. Толкования на Еф. 5:14, http://bible.optina.ru/ new:ef:05:14 (10.08.2022).

[18]. Пак там.

[19]. Св. Теофан Затворник. Толкования священного Писания. Толкования на Еф. 5:14, http://bible.optina.ru/new:ef:05:14 (10.08.2022).

[20]. Срв. Св. Макарий Велики. Толкования священного Писания. Толкования на 2 Петр. 1:19, http://bible.optina.ru/new:2pet:01:19 (14.08.2022); св. Теофан Затворник. Толкования священного Писания. Толкования на Еф. 5:14, http://bible.optina.ru/new:ef:05:14 (14.08.2022).

[21]. Вж. Блажeни Теофилакт. Архиепископ Български. Тълкувание на книга Деяния на светите апостоли и на Съборните послания…, цит. съч., с. 432.

[22]. Св. Андрей, Архиепископ Кесарийси. Тълкувание на Апокалипсиса. Атон, 2010, с. 194.

[23]. Беда Достопочтени. Толкования священного Писания. Толкования на Откр. 22:16, http://bible.optina.ru/new:otkr:22:16 (11.08.2022).

[24]. Примасий. Толкования священного Писания. Толкования на Откр. 22:16, http://bible.optina.ru/new:ot-kr:22:16 (11.08.2022).

[25]. Еп. Икумений. Толкования священного Писания. Толкования на Откр. 22:16, http://bible.optina.ru/new:ot-kr:22:16 (12.08.2022).

[26]. Св. Андрей, Архиепископ Кесарийски, цит. съч., с. 38-39.

[27]. Сщмч. Викторин, Петавийски. Толкования священного Писания. Толкования на Откр. 2:28, http://bible.optina.ru/new:otkr:02:28 (12.08.2022).

[28]. Тихоний. Толкования священного Писания. Толкования на Откр. 2:28, http://bible.optina.ru/new:ot-kr:02:28 (12.08.2022).

[29]. Лопухин, Александр Павлович. Толкования священного Писания. Толкования на Откр. 2:28, http://bible.optina.ru/new:ot-kr:02:28 (12.08.2022).

[30]. „Зорница“ е най-ярко светещата звезда след слънцето и луната, която се наблюдава от земята непосредствено преди изгрев и залез слънце. Тя е планетата Венера. Бел. авт. Срв. Маркишки, П. По-забележителни астрономически явления през 2022 г. СУ „Св. Климент Охридски“, катедра „Астрономия“, https://astro.phys.uni-sofia.bg/по-забележителни- астрономически-явл/ (10.08.2022).

Източник на изображенията: Яндекс РУ

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-gJq