Галя Господинова

Александър Ярославич Всеволодович (Алек­сандър Невски) (монашеско име Алексий) е роден на 30 май 1220, а умира на 14 ноември 1263 година. Първоначално е бил княз на Новгород, Переяслав, а след това е велик княз на Киев (1249 година). Три години след това става и велик княз на Владимир (от 1252). Баща му е великия княз Ярослав Всеволодович (кръстeн Теодор[1]). Смята се, че е бил отровен от майката на Ве­ликия хан хатун Туракина в Каракорум Мон­голска империя. Майката на Александър Ярос­лавич е Теодосия Игоревна, която е била княгиня от Рязан. Тя починала през 1244 година, след като дала монашески обет (монашеското ѝ име е било Ефросиния).

Сведенията за живота на княз Александър се откриват в неговите жития, летописи и хро­ники. Те са били редактирани през годините, като първото е най-кратко и е писано от негов анонимен съвременник. Предполага се, че това е митрополит Кирил[2], който в ръкописа се е представил за беден, грешен и недостоен. Това житие се съдържа в така наречената Лаврентьевска летопис (1377 година). Останалите са по-подробни и са съставяни според агиографската традиция. Последното житие на Александър Ярославич е от XV-ти век и е компилация от по-старите образци.

Други свидетелства за живота и делото на княз Александър се съдържат в ръкописите – Новгородската хроника, Лаврентьевска лето­пис, Суздалската летопис (Московско-Академи­ческая летопись IX-XV век) – Воскреска летопис и Ливонската хроника.

Първия и най-ранен източник за живота на княза е така наречената Новгородска хроника (XIII-XIV век[3]). Свидетелствата, които се съдържат там за живота и делото на княз Александър, са основополагащи при съставянето на следващи­те житиеписни творби. Първото споменаване на княз Александър в хрониката е свързано с годината 1228-ма година, когато баща му Ярослав заедно с княгинята тръгнал от Новгород за Переяславъл и оставил двамата си сина Фьодор и Александър в Новгород (л. 1056)[4]. На 30 декември 1230 година, княз Ярослав отива в Новго­род, взима със себе си двамата си синове от Переяславъл и ги назначава да управляват Нов­город.

През 1236 година княз Ярослав отишъл от Новгород в Киев и поставил на престола в Новгород сина си Александър (л. 120). Това е първото свидетелство за поставяне на княз Александър на трона без намесата на Църквата за ръкополагането му като владетел. Три години след това (1239 година) княз Александър Ярославич, се оженил за дъщерята на Брячеслав от Новгород, като я отвел в Полоцк. Същата година се установява в Торопча и заедно с новгородците построили крепост по поречието на река Шелон (л. 1266).

Oт 1240 година до края на живота си княза е споменат във връзка с военните му подвизи. Така през същата година на 15 юли на празника на светиите Кирик и Юлита, е отбелязана по­бедата на княза над шведите, която той води заедно с новгородците и ладожците. Битката се състояла при река Нева, като данните сочат, че голямо множество кораби с техните князе и капитани са били застанали на реката, при устието на Ижера. Всички те искали да превземат Ладога, реката, Новгород и въобще ця­лата Новгородска област (л. 1266-127а). Тук липсва видението на старейшината Пелугий от първото житие на княза, съдържащо се в Лаврентьевската летопис. В това чудно видение се разказва за гребците, които ще му помагат по заповед на мъчениците Борис и Глеб. За същата тази битка в Новгородската хроника, е споме­нато, че били хвърлени много в изкопана яма и много от тях били ранени. По-нататък в ръко­писа името на княз Александър е отбелязано през зимата на 1240 година, когато той пристига от Новгород до Переяславъл при баща си, майка си и жена си и целия княжески двор (л. 128). Данните за следващата година в ръко­писа ни информират, че княза дошъл в Нов­город и по тази причина новгородците били пленени. След това той отишъл и в град Копорье с новгородците, ладожците, королевците и ижеряните и заедно с тях превзел града. То­гава хората, които били новгородци довел в техния град Новгород, а останалите пуснал да си вървят. По това време се споменава, че той превзел вожаните и чудците (л. 128). На лист 129а се казва, че княз Александър отишъл заедно със своя брат, новгородците и нижегородците в чудската земя, като се борил срещу нимзите. Там той превзема всичко като накрая изгонва князът. След тези действия, той тръгнал сам срещу чудите. В чудската земя князът изпратил целия полк в изгнание. По-нататък е отбелязана и битката при Чудското езеро, където на 5 април се казва, че по молитвите на светите мъченици Борис и Глеб, Бог помага на княз Александър, така, че нимзите са победени, а чудите се предават. Тази битка се разпростира чак до Суболичекия бряг[5].

В хрониката е отбелязана и войната с литовците, като се споменава, че тя е била през 1245 година близо до Торжок и Бежецк. Великият княз Ярослав заедно с новоторжците преследва литовците, но бил победен. След като получава подкрепление от Дмитров се води битка до Торопец, където литовците били разбити, след което се укрили в Торопец. На следващата сутрин княз Александър заедно с новгородците превземат града и убиват князете, като една част от тях са убити при езерото Жижицко. Князът обаче не спира дотук, а посещава Витебск, взима сина си Василий, след което с малка войска се бие при Усвят. Там отново побеждава литовците, като бързината и атаките се смятат за сигурен успех, постигнат за кратко от княз Александър[6]. След тази битка в ръкописа е споменато, че князът се връща, за да одере кожата на войската му. Тези две победи при Чудското езеро и при река Нева изиграват ключова роля за разпространение на славата на княз Александър като защитник на западните граници на Русия[7].

През 1246 година той е при татарите, четири години след това князът отива от Ордата при Новий град. Изложените данни за княза в ръкописа ни препращат към 1255 година, когато той заминава, за да защити сина си Василий, който бил свален от трона в Новгород и изгонен. Споменава се, че отишъл с много полкове меж­ду които били и новгородците (л. 1356). Следващата постъпка на княза е заминаването му за Нижни Новгород, където пленява новгородските посланици Елеуф и Михаил Пинишчинич и възстановява управлението на сина си Василий (л. 1356).

През 1257 година княз Александър се срещнал с татарските посланици, които желаели да получат данъци от Новгород. Тогава синът му избягал в Псков, след което князът го изгонва оттам и го изпраща в Нижни Новгород. По-нататък действията на княз Александър са представени в ръкописа, че той и свитата му екзекутират и отрязват носа на един, а на друг, който е подтикнал сина му към зло, му изваж­дат очите.

Шест години след това действие е записа­но, че княз Александър Татарски пристигнал в теж­ко здравословно състояние през есента на 14 ноември и отишъл в Городец, където бил постриган на 14 ноември, в деня на празника на свети апостол Филип. Същата нощ той починал и след това отнесен в град Владимир[8].

Лаврентьевската летопис (1377 година) дава по-подробни данни за живота на княз Александър и първото му споменаване е когато се изброяват синовете на княз Ярослав[9]. Нататък хроноло­гичната подредба на събитията ни отвеждат към годината 1242 година, когато княз Ярослав из­праща сина си Андрей в Новгород Велики, за да помогне на Александър срещу германците. През 1247 година великия княз Ярослав Всеволод починал, а княз Александър заедно с чичо си Светослав и братята си го оплакали. Две години след това княз Александър след завръщане от татарите, седнал на престола на Киев и цялата руска земя (л. 1656), а неговия брат Андрей оглавил град Владимир.

През 1246 година княз Александър победил немците и довел много хора като пленници, завръщайки се в своя род (л. 167а). През зимата дошли преброителите, които имали за цел да създадат единна данъчна система. През 1249 година княз Александър прекарва тежка болест, като се излекувал с помощта на починалия си баща и молитвите на митрополит Кирил. Три години след това (1252 година) той отишъл при татарите и те му дали старшинство над всичките му братя (л. 166 а). През 1255 година в Новгород избухнал бунт и княз Василий син на княз Александър бил изгонен (л. 1666). Сведенията за 1259 година са свързани с пристигането на княза от Новгород в Ростов в сряда на Страстната сед­мица, като тогава се поклонил в манастира „Св. Богородица“, а също и на митрополит Кирил и целунал честнѝя кръст (л. 167а). Две години след това му се родил син наречен Даниил (л. 167а).

През 1263 година починал великия княз Алек­сандър Ярославич (л. 168). Така след неговата смърт негов съвременник, представящ се в летописа като грешен и беден, съставя кратко житие за княза. То се съхранява в летописа веднага след хронологично представените съ­бития (л. 168-1696). В житието вече е поставена закрилата и намесата на Бог, Ангела Господен, старозаветните пророци и царе и така нататък. Княз Александър е описан, че произлиза от милостиви и човеколюбиви родители и притежава качества на смел човек, със забележи­телен ръст, молещ Бога и любим син на неговия баща – княз Ярослав. Забележителното е вмък­ването на видението, което в хрониката и летописа отсъства на старейшината Пелугий, който наблюдавайки морския бряг имал видение на кораб с гребци и мъчениците Борис и Глеб. Видението е станало във важен мо­мент от живота на княза, а именно преди бит­ката с шведите. Самите мъченици според видението били облечени в червени одежди със скръстени на гърдите ръце, където Борис казал: Брат Глеб, заповядай на гребците да помогнат на нашия сродник Александър (л. 169а). Победите на княз Александър при река Нева над шведите и битката на Чудското езеро срещу тевтонците са представени, че се дължат на Ангела Господен, сравнен със старозаветното чудо на цар Езекия, който ги избил и всички били мъртви. Така е било и когато нанесъл поражение отвъд река Ижора (при сливането ѝ с река Нева), където не можел полка му да премине, но Ангел Господен отново помогнал и голямо множество хора били убити. Тези, които останали живи избягали, а труповете хвърлили на корабите и те потънали в морето, (л. 169а-169б[10]).

Княз Александър е бил подкрепян от Църквата, която процъфтявала под монголска закрила и освобождаване от данъци и по този начин се страхувала от антимонголските князе, които преговарят с папството[11]. Това е една от причините княз Александър да бъде почитан от Църквата и издигнат в ранг на местен светец. Той е канонизиран, от Руската православна църква през 1547 година[12] при митрополит Макарий по време на Московския събор. На този събор списъкът със светци е съставен под влиянието на неговия председател – митрополит Макарий[13]. Той е имал лична ревност към Александър Невски[14]. Най-вероятно князът е започнал да се почита като светец защото …„в древна Рус, включително Новгород, е било обичайно славните победи да се отбелязват с актове на благочестие, по-специално чрез уста­новяване на религиозни тържества в дните на победата. А победата при Нева е била една от най-славните и е била съпроводена със силен религиозен плам[15]”.

Според Карамзинския списък, на Събора от 1547 година е определено да се честват 12 светци от общо национално значение и 9 светци от местно значение. В Устава на митрополит Макарий до Белоозеро са изброени всичките 12 светци, с изключение на княз Александър Невски[16]. В едно от изданията на „Житието на Свети Александър Невски“, е споменато, че „благочестивият цар Иван Василиевич, скър­бейки за неписаните текстове за свети Алек­сандър, провел благочестив събор с Негово Преосвещенство митрополит Макарий, който от своя страна се стремил да проучи задъл­бочено светия въпрос и да изпълни желанието на царя, или по-скоро Божията воля, свикал всесвети събор и усърдно работил според свещения канон, след като търсил и намирал това, което било известно[17]. Според автора Василий Васильев „житията на светците Александър Невски, Никон, игуменът на Свето-Сергиевата лавра и така нататък[18], отдавна съществуват в агиобиографичната литература, въпреки това, след събора, всички те се появяват в нови издания, съставени по молба на Макарий – което показва, че всички тези жития са били счетени за неподходящи за предназначението си, тоест за църковна употреба[19]. Този факт налага поправката на житието на княз Александър, където са вмъкнати допълнителни риторични украси.

Така свидетелствата за този събор показват противоречиви факти за включване на Александър Невски в списъка на светците. Неговото издигане на трона, а след това и канонизиране е по поръчение на властта. Не малка роля изиграва и той самия, като установява 15 юли за празничен ден, който ден се свързва с Успението на св. Владимир и победата при река Нева[20]. Той става известен още приживе със своите стратегически действия, които не може да се твърди със сигурност, че са продиктувани от самия него, поради връзките му с монголските завоеватели и обвиненията към него в сътрудничество с тях[21]. Това сът­рудничество му спечелва предимство във вътрешните съперничества[22]. Както се посочва в Лаврентьевска летопис, той наистина получа­ва старшинство над всичките му братя (л. 166а[23]).  Изследователите изказват мнение, че той предава своя брат – Андрей, когато започнал да заговорничи срещу монголските повелители с други руски князе и западни народи. Тогава княз Александър отива в Сарай на Волга и предава брат си на Сартак сина на Бату, който изпратил армия да свали Андрей и назначил Александър за велик княз[24]

Няма данни, които да ни препращат към взаимовръзки на княз Александър с Църквата. В по-ранните ръкописи никъде не се отбелязва, че той е кръстен или ръкоположен от църков­ната власт. Не се откриват ранни свидетелства за кръщение, както на него, така и на неговото семейство. Твърди се, че в края на живота си княз Александър приема исляма[25]. През XIII-ти век Татаро-Монголската империя започва да приема исляма, а връзките на княза с тамош­ните ханове е представена по-горе в разгледа­ните ръкописи. Някои историци определят, че вероятната смяна на религията от страна на княза е продиктувана от „жест на лоялност към татарския хан[26]”. Сред мненията на историците относно съкровищата на страната се споменава, че арабските надписи съставляват обичайната принадлежност на богати руски шлемове, включително шлема на великия княз Алек­сандър Невски[27].След последните известни анализи и изследвания относно това дали шлемът с надпис на арабски език[28] е принад­лежал на княз Александър Невски се стига до опровергаване на това мнение и се твърди, че „иерихонската шапка“ е изкована на Изток през XVII-ти век[29]. Така или иначе с арабска писменост са били украсявани много шлемове на благородници през Средновековието. Като основание за съмнението, че в последните си времена княз Александър приема исляма се изтъква следния факт, а именно: през 1256 година хан Бату умира, а след това е отровен и синът му Сартак, който е бил като брат на княз Александър. Новият хан на Ордата е хан Берке, който е приел исляма. Княз Александър отива при него, за да затвърди отношенията между Рус и Ордата[30]. Съществуват много догадки, за това какво се е случило в тези времена, но така или иначе ръкописните свидетелства ни оставят факти, които показват княз Александър като екзекутор, пленител и предател в отношенията с татарските завоеватели.

Той е един от славните военни командири на своето време, който защитава западната граница на Русия от нашествие на шведи и германци. Този негов образ е бил популярен в северозападна Русия и през следващите векове популярността му се разширява, след което е използван за пропагандни цели. Така, след края на войната с Швеция, през 1725 година е създаден орденът „Александър Невски“, а по време на Втората световна война (юли 1942 година), когато Германия е проникнала дълбоко в Съветския съюз, Сталин обявява Александър Невски за национален герой и учредява военен орден на негово име[31].

Поради отново настъпилите стълкновения с държавите Швеция и Германия се стига до пропаганда с популярния образ на княз Алек­сандър, който през XIII-ти век, е станал въплъ­щение на победа над тези държави. Отпечатъка върху тяхното поражение допринася до създа­ването на ордени, като символ на победата над тях. Така олицетворявайки се като техен враг княз Александър се използва и утвърждава само от властта като велик завоевател, след това като светец от местно значение и накрая за светец на Православната църква.

_____________________________________________________________________

*Публикувано от Сдружение с нестопанска цел „Св. великомъченица Екатерина Синайска“, Пловдив, 2025 и е поместено тук с разрeшението на автора Галя Господинова.

[1]. Бащата на княз Александър – Ярослав Всеволодович е бил княз на Персяславъл (1200-1206), княз на Переяславъл-Залески (1212-1238), велик княз на Киев (1236-1238, 1243-1246), велик княз на Владимир (1238-1246) и княз на Новгород (1215, 1221-1223, 1226-1229,1231-1236).

[2]. Ляпин, Д. А. Видение Пелугия в „Повести о житии Александра Невскаго“ – В Палеоросия. Древняя Русь: во времени, в личностях, в идеях Раlаiorwsia: en cronw, en proswpw, en cidei. Научный журнал Санкт-Петербургской Духовной Академии № 2 (22)2023, с. 18-19.

[3]. Ръкописът е поместен в Интернет: https//web.archive.org/web/20180801143137 /http://psrl.csu.ru/toms/Tom_03.shtml;http://krotov.info/acts/12/pvl/novg.10.htm;https://web.archive.org/web/20181118131408/http://annales.info/rus/small/nis1npl.htm.

[4]. Те били оставени при Фьодор Данилов и тиуна Яким, които през зимата на Сиропразничната седмица ги взимат със себе си (л. 1076).

[5]. На лист 130 се посочва, че по численост чудите са били безброй, а нимзите наброявали 400, като 50 били хванати и доведени в Новгород.

[6].https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80_%D0%AF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%87_%D0%9D%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9#%D0%9F%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B5_%D0%9B%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B3%D0%BE_%D0%BF%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B8%D1%89%D0%B0

[7]. Пак там.

[8]. В хрониката на лист 140 се посочва, че в манастира „Рождество на Света Богородица“ били поставени тленните му останки.

[9]. В Лаврентьевската летопис се споменава, че синовете са били общо 6, а изброените имена са: Александър, Андрей, Константин, Афанасий, Данило, Михаил и Святослав със сина си Дмитрий; Иван Всеволодович, Владимир Константинович, 2-ма Василковичи: Борис и Глеб; Всеволодович Василий (л. 164 а); https://expositions.nlr.ru/LaurentianCodex/_Project/page_Show.php?ysclid=mj4am2khkb741973797

[10]. След тези данни в Лаврентьевска летопис има изгубени листове и събитията започват от 1283 година.

[11]. Hellie, Richard. Saint Alexander Nevski prince of Russia. https//www.britannica.com/biography/Saint-Alexander-Nevsky

[12]. Hellie, Richard. Saint Alexander Nevski prince of Russia. https//www.britannica.com/biography/Saint-Alexander-Nevsky

[13]. Васильев, Василий. История канонизации русских святых. Гл. III, Соборы 1547 и 1549 годов. https://azbyka.ru/otechnik/Zhitija_svjatykh/istorija-kanonizatsii-russkih-svjatyh/3_3

[14].https://azbyka.ru/otechnik/Zhitija_svjatykh/istorija-kanonizatsii-russkih-svjatyh/3_3

[15]. Цит по: Васильев, Василий. Глава II. История на канонизацията на руски светци преди Макариевите събори от 1547 и 1549 година. https://azbyka.ru/otechnik/Zhitija_svjatykh/istorija-kanonizatsii-russkih-svjatyh/2_1; Тази победа е станала на забележителната дата 15 юли – деня на Успението на са. Владимир и самият ден се е смятал като знак за победа. Авторът Васильев твърди, че самия княз Александър установява празника на св. Владимир „в Новгород някъде между 15 юли 1240 година и 6 декември същата година. Може да се предположи, че такъв празник е установен от Александър скоро след известната му победа“.

[16].Според автора това е преписваческа грешка. Васильев, Василий. История канонизации русских святых. Глава III, Соборы 1547 и 1549 годов. https://azbyka.ru/otechnik/Zhitija_svjatykh/istorija-kanonizatsii-russkih-svjatyh/3;Вж. коментара в бележка 415.

[17].  Bж. Васильев, Василий. История канонизации русских святых. Глава III, Соборы 1547 и 1549 годов;

[18]. Останалите светци, които изброява авторът, Василий Васильев са: свети Павел Обнорски, митрополит Иона и Михаил Клопски.

[19].  Васильев, Василий. История канонизации русских святых. Глава III, Соборы 1547 и 1549 годов.

[20]. Вж. бележка 11.

[21]. Hellie, Richard. Saint Alexander Nevski prince of Russia. https//www.britannica.com/biography/Saint-Alexander-Nevsky

[22]. Hellie, Richard. Saint Alexander Nevski prince of Russia. https//www.britannica.com/biography/Saint-Alexander-Nevsky

[23].В ръкописния летопис се казва, че великия княз Ярослав също е получил това признание от татарите. „През 6751 (1243) година великият княз Ярослав отишъл при татарите и при Бату, като изпратил сина си Константин при хана. Бату почел великия Ярослав и хората му с почести и ги пуснал, като му казал: „Ярославе, бъди най-старши между всички князе на руския народ. Ярослав се върнал в земята си с големи почести” (л. 165).

[24]. Hellie, Richard. Saint Alexander Nevski prince of Russia. https//www.britannica.com/biography/Saint-Alexander-Nevsky

[25].https://en.topwar.ru/163646-kak-rusy-prinjali-islam.html

[26]. http://meteff.blog.bg/history/2024/10/03/kniaz-aleksandyr-nevski.1924934?reply=5678748

[27]. Цит. по Samsonov Alexander How the convеrеd Russians to Islam

[28]. Надписът e oт Корана 13-ти стих, 61-ва Сура: „Зарадвай правоверните с обещанието за помощ от Аллах и скоро ще победиш“

[29]. https://pogled.info/svetoven/russia/zashto-na-shlema-na-aleksandar-nevski-ima-stih-ot-korana.81253. В други публикации се твърди, че шлемът е изкован в Турция;

[30]. https://www.oca.org/saints/lives/2022/11/23/103377-repose-of-saint-alexander-nevsky

[31]. Hellie, Richard. Saint Alexander Nevski prince of Russia. https//www.britannica.com/biography/Saint-Alexander-Nevsky

Изображения: св. Александър Невски (1220-1263). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-gjj