Клара Стаматова

Ако разгърнем страниците на съв­ременните енциклопедии, за Блез Паскал (1623-1662) ще от­крием следното: „френски ма­тематик, физик, философ. Основни прино­си в проективната геометрия и теорията на вероятностите, формулира принципа на пълната математична индукция и закона на Паскал в хидростатиката. Конструира една от първите механични сметачни машини. Главно философско произведение – „Мис­ли[1]“.

Това синтезирано определение изразя­ва само една страна от изключителната лич­ност на Блез Паскал – той е гениален учен. Именно поради това настоящата статия е опит да се разкрие друга страна от живота и творчеството на мислителя – неговото раз­глеждане на действителността през призма­та на християнското религиозно учение.

Трудно е в няколко страници да бъде об­хваната както личността на Блез Паскал, така и духовното наследство, с което той дарява човечеството. Ако едни едностранчиво ве­личаят само религиозния му гений, други го приемат като създателя на новата френска проза, то за трети той е изключителен учен и откривател, а неговите размисли върху въпросите на вярата се приемат като заб­луждение и отпадане от висотата на научното мислене. „И едното, и другото, и тре­тото становища – пише архимандрит Сера­фим – осакатяват истината по личността на Паскаля. Само оня би му дал дължимата правилна оценка, който еднакво би подчер­тал у него и учения мъж, и гениалния писа­тел-мислител, и вярващия християнин[2].“

Разнопосочни са оценките, давани за пи­сателя. Граф Лев Толстой (1828-1910) например го определя като философ-пророк с поглед, отправен в бъдещето, но за Волтер (1694-1778) и Лев Шестов (1866-1938) той е ретрограден мислител. Въпреки че е оригина­лен философ, и до днес Блез Паскал е „отлъч­ван“ от философията. Ревностен привърже­ник на достоверното знание, той несправед­ливо е определян като скептик. Бил е искрено вярващ християнин, а е обвиняван в ате­изъм. Оценявал е значимостта на човешкия разум, а е заклеймяван като ирационалист. Изпитвал е дълбоко уважение и любов към хората, но независимо от това е определян като възвишен мизантроп. Водел е аскети­чен живот, но не е бил пощаден от слухове, че е склонен към чревоугодничество и разврат[3]. Наистина личността на Блез Паскал е странна, загадъчна и неразбираема за мно­зина, какъвто е и неговият живот.

Блез Паскал е роден в Клермон Феран. Когато е тригодишен, при раждането на по-малката му сестра – Жаклина, умира него­вата майка. Спомените на другата негова сестра – Жилберта Перие, предоставят автентични данни за детските му години. Ба­щата Етиен Паскал не сключва втори брак, а изцяло се посвещава на възпитанието на трите си деца. Високоинтелигентен и даровит математик, той съзира заложбите на си­на си и създава специална програма за не­говото обучение, в която приоритетни са ла­тинският и гръцкият език, логиката и физи­ката. Въвеждането в света на математика­та е обещано на малкия Блез като бъдеща награда за отличен успех. Вместо да се отдаде на детски игри, през свободното си вре­ме Блез чертае геометрични фигури и раз­мишлява върху съотношенията между тях. Така, когато е на 12 години, достига до 32-рата теорема на Евклид[4]. Не е случайно, че някои изследователи определят способнос­тите на Блез Паскал като „най-яркият случай на ранна надареност в историята на чове­чеството[5].“

Бащата, силно впечатлен от интелекта на сина си, му дава разрешение да изучава математика. Скоро Блез надминава своя ро­дител и е допуснат на заседанията на мате­матическия кръжок на Мерсен, където пър­воначално само слуша дебатите на възраст­ните, но от 15-годишната си възраст вече ак­тивно участва в тях. На 16 години написва известния си „Опит върху коничните сече­ния“, а важни научни открития в областта на физиката прави едва 23-годишен. Напрег­натата работа обаче изтощава младото му тяло и според сестра му от 18-годишна въз­раст до края на живота си Блез Паскал не е преживял дори един ден без физически бол­ки.

Много отрано у писателя се появява на­викът да размишлява върху прочетеното, не­говата сила е мисълта, а изследването и поз­нанието – неговият живот. „Познанието е означавало за него не само констатация, от­критие, но винаги и вземане на становище. Той е изживявал с голяма вътрешна борба всички свои проблеми и, каквото е пости­гал като истина, цял живот е защищавал с необикновена твърдост. Това особено важи за неговите постижения в областта на вяра­та след обръщането му към Христа[6].“

Първото и второто „обръщане“

В Руан Блез Паскал се запознава с движе­нието на янсенистите[7], което е насочено про­тив иезуитизма[8]. По това време се разболя­ва тежко, но понасяйки стоически страда­нията, чете Библията и приема болестта си като изпратено от Бога изпитание[9]. Той оп­ределя стремежа си към нравствено съвър­шенство и благочестив живот и отричането от светските науки като свое „първо обръ­щане“ – съединяване с Бога в душата[10].

След категорична лекарска забрана за напрегната умствена дейност и препоръки за повече отдих и развлечения, Блез Паскал постепенно се впуска във вихъра на светс­кия живот и навлиза в кръговете на висшето общество. Но за мислителя това е про­пиляно време, поради което той постепен­но възобновява своите научни занимания. В известна степен обаче светският живот го обогатява – той има възможност да наблю­дава странностите на човешката природа и да търси скритите подбуди на всяко деяние. До края на живота си Блез Паскал остава подвластен на „проблема за човека“, а негови­те велики „Мисли“ намират място в съкро­вищницата на човешката мъдрост.

Писателят чувства Бога, но за него Той все още е само понятие, което занимава ума му, но отсъства от сърцето му. Мислителят е раздвоен: зад него е бляскавият и суетен живот, а пред него – неизвестността на не­познатия Бог. Дилемата между завръщане­то към славата на гениален учен или търсе­нето на Бога намира разрешение в така нареченото „второ обръщане[11]“.

Според някои изследователи причина за него е случилото се на моста над Сена в се­ло Ньой, когато конете от каляската, в коя­то пътувал мислителят, се подплашили. Ка­то по чудо ремъците се скъсали и във вода­та паднали само първите два коня. Блез Пас­кал преживява силно сътресение и от този ден започва да изпитва халюцинации, без­съние, болезнено главоболие и страх от прос­транството. Малко по-късно той присъства на проповед на янсениста Сенглен, която силно го впечатлява. Приемайки я за Божи знак, след два дни вечерта Блез Паскал изпада в мистичен екстаз и написва на лист хартия мислите си върху преживяното. След него­вата смърт един слуга случайно открива за­шит в хастара на дрехата му пергамент, който съдържа преписаното от листа хартия. Този пергамент е известният„Мемориал“:

…

Огън

„Боже на Авраам, Боже на Исаак, Боже на Иаков “, не на философите и на уче­ните.

Увереност. Увереност. Чувство. Радост. Умиротворение.

Боже на Иисус Христос.

Deum meum et Deum vestrum[12].

„Твоят Бог ще бъде мой Бог[13].“Забрава на света и на всичко извън Бога. »

Той се намира само по пътищата, посочени в Евангелието.

Величие на човешката душа.

„Отче праведний! Светът не Те позна, но аз Те познах[14].“

Радост, радост, радост, радостни сълзи.

Отделих се от Тебе.

Dereliquerunt mefontem aquae vivae[15].„Боже мой, защо си Ме оставил[16]?“Дано никога не се разделя с Теб.

„А вечен живот е това да познаят Те­бе, Едного Истинаго Бога, единствен и истински, и пратения от Тебе, Иисус Христос[17]“.

Иисус Христос.

Иисус Христос.

Отделих се от Него; избягах от Него, отрекох Го, разпнах Го.

Дано никога не се разделя с Него. Запазваме Го само по пътищата, посочени в Евангелието.

Пълно и сладко отречение.

Пълно подчинение на Иисус Христос и на наставника ми.

Вечно в радост в замяна на един ден те­гоба на земята.

Non obliviscar sermones tuos[18]. Amen[19]“.

Мемориалът се превръща в обект на ожесточени спорове – според едни изследо­ватели това е заклинание срещу дявола, вто­ри обвиняват Блез Паскал в атеизъм, за трети е плод на предепилептичен припадък, а Волтер откровено заявява, че след произшест­вието на моста Блез Паскал е загубил ума си[20]. Неговите врагове – иезуитите, също го обя­вяват за умопомрачен.

Според архимандрит Серафим обаче „се извършва един непозволителен научен скок да се причислява към болезнено-патологич­ните натури един такъв трезв, критичен към себе си и към другите и проявил несъмнено геройски черти в борбата си с болестите и страданията в живота човек като Паскаля, и че по тоя път по никой начин не може да се обясни тайната му като „велик христия­нин“, за какъвто го признава даже Ницше[21]“. Именно след второто си обръщане Блез Пас­кал написва своите знаменити „Писма до един провинциалист“, безсмъртните „Мис­ли“, прави и някои научни открития. Спо­ред архимандрит Серафим, Волтер се самоопровергава, като нарича Паскал „сюблимен безумец“, и единственото нещо, което го отчуждава от него, е „безумието“ на Христовата проповед, която за невярващия е не­понятна (1 Коринтяни 2:14[22]).

„Писма до един провинциалист“

След второто обръщане Блез Паскал на­пълно изоставя светския живот и се уединя­ва в килия в Пор Роял[23], без да дава обети. Живеейки като аскет и отказвайки се от вся­какви излишъци и удоволствия[24], здравето му непрекъснато се влошава, но той не се оплаква, а обратно – с радост приема състо­янието си. По това време, от 1654 година духов­ник на Людовик XIV е иезуитът отец Анб, под чието влияние Кралят-слънце още от детството си ненавижда янсенистите, кои­то били обругавани както от най-влиятел­ната религиозна организация, така и от кралския двор. За да привлекат към себе си възможно най-много вярващи, иезуитите не подбират начините, защото според тях „за Божията слава“ целта оправдава средства­та. Значително е влиянието им и чрез възпитателната система в техните учебни заве­дения, която потиска у децата вярата в лю­бовта, разрушава солидарността и приятел­ството, унищожава състрадателността и го­товността за безкористна и самоотвержена помощ. Вместо това тя се стреми към въз­питаване на ловки и безскрупулни лицеме­ри, готови не само „в името на Бога“, но и заради лична корист да предадат и продадат всичко на всекиго[25].

Година след като Блез Паскал се отдава на уединение и смирение, се случва събитие, което го въвлича в борбата срещу иезуити­те. Изповедникът на херцог Дьо Лианкур – иезуитът Пикоте, отказва да даде причас­тие на внучката му, ако той не я прибере от Пор Роял, където тя се обучава. След един памфлет на Арно[26] иезуитите се опълчват срещу него, организират над уважавания бо­гослов и учен позорен и несправедлив съд и в резултат на машинации той е изключен от богословския факултет. Отшелниците го съветват да постави въпроса в печата, за да привлече вниманието на обществеността. Осъзнавайки, че сухият му и методичен стил не отговаря на целите, той моли Блез Паскал да му помогне. Така на 23 януари 1656 година се появява първото от известните „Писма до един провинциалист“, което предизвиква го­лям интерес. В отговор иезуитите закриват янсенистките училища, започват преследва­ния и заплахи за затваряне на Пор Роял.

В „Писмата“ един светски човек – Луи дьо Монталт, пише на свой приятел провин­циалист за диспутите в Сорбоната. Блез Пас­кал използва популярния тогава комедиен маниер за поучаване на героя-простак, като заставя самите „преподобни отци“ да изла­гат програмата си и своите възгледи върху събитията. В жива и развлекателна форма са разобличени глупостта на схоластиката в Сорбоната и измамната външна благочестивост на иезуитите[27]. Впрочем широката общественост е привлечена не толкова от въпросите с догматическа насоченост. Тя приветства, от една страна, бунта срещу ко­варството на отците иезуити, а от друга – срещу централната власт, под чието прик­ритие те действат. Според Галина Яковлевна Стрелцова Блез Паскал „превежда“ богословския спор на „езика“ на всекидневните житейски ситуа­ции[28].

Иезуитите и кралският двор изпадат в паника, започват арести и обиски в търсене на неизвестния автор, който е наричан „сек­ретаря на Пор Роял“ и „адска главня[29]“.

Отношението към Пор Роял се проме­ня, когато племенницата на Блез Паскал е из­лекувана от „светия трън“ – метален бодил, който се съхранява като реликва в манасти­ра и според „отшелниците“ е от трънения венец на Господ Иисус Христос. Случилото се още повече усилва религиозността на Блез Паскал – той дори променя своя печат, на който поставя изображение на око, обкръ­жено с венец от тръни[30].

Независимо че в хода на борбата срещу иезуитите мислителят се превръща в апо­логет на янсенизма, той никога не е негов строг и непреклонен поддръжник, защото, от една страна, критикува някои действия на „отшелниците“, а от друга – според янсенистите „Писмата“ имат недостатъчно хрис­тиянски характер.

Разобличавайки порочността на иезуит­ската система, Блез Паскал твърдо защитава идеята, че истината е вечна и че тя ще въз­тържествува: „Аз може би съм сам срещу тридесет хиляди? – Не!Нека на ваша стра­на са дворът, лъжата, на моя страна – ис­тината: тя е цялата ми сила; ако я загубя, ще загина. Няма да липсват нито обвине­ния, нито преследвания. Но истината е у мен и да видим кой ще победи[31].“

Интересен факт е, че въпреки нежела­нието да пише за себе си, 17-тото писмо, ад­ресирано до отец Анб, може да бъде опре­делено като своеобразно автобиографично есе[32]:

„Напразно се стараете да ме компро­метирате в лицето на онези, с които по ваше предположение съм в тесен съюз. Не се боя от вас нито заради себе си, нито за­ради някой друг, тъй като не принадлежа към нито една общност и не съм привързан към нито една отделна личност, която и да е тя… Аз не очаквам нищо от света, не се страхувам от нищо, нищо не желая, по Божия милост не се нуждая от ничие бо­гатство, от ничия власт… Колкото и да се опитвате, няма да ви се удаде да ме дос­тигнете от никоя страна… Защото аз съм свободен човек, без задължения, без връзки, без отношения, без занятие, достатъчно запознат с вашите правила и твърдо решил да ги разследва обстойно, доколкото се счи­там призван от Бога за това; никакви чо­вешки съображения не могат нито да ме спрат, нито да прекъснат моите изследва­ния[33].“

Много френски просветители твърдят, че престоят му там е „убил учения в него“, тъй като духовникът му Дьо Саси е трябва­ло да внуши на възпитаника си неприязън към науката, философските размишления на Блез Паскал обаче впечатляват с дълбочи­ната и оригиналността си, цяла Франция разлиства „Писмата“, а математиците се възхищават от решенията му на шест зада­чи по проблемите на циклоидите. С други думи, янсенистите от Пор Роял се гордеят не само с Паскал светеца, но и с Паскал уче­ния и философа[34].

„Мисли“

След отпечатването на „Писмата“ Блез Паскал споделя, че замисля голямо съчи­нение – „Апология на християнството“, за написването на което са необходими поне десет години[35]. За съжаление намерението му остава неосъществено. Поради отслаб­налата си памет мислителят записва хаотич­но на листчета свои мисли, бележки и хрумвания, някои от които са брилянтно обра­ботени, но други съдържат неясноти и противоречия[36]. След смъртта на Блез Паскал не­гови приятели събират тези записки и ги из­дават под заглавие „Мисли на г-н Паскал за религията и по някои други въпроси, наме­рени след смъртта му в неговите книжа“. По-късно започват да ги наричат „Мисли за религията“, или просто „Мисли[37]“.

Разумната необходимост на вярата и разумното безсилие на неверието

За да разреши загадката ‘човек’, Блез Пас­кал се опитва да намери пътя за опознаване на действителността, в която той е поста­вен, а именно чрез допълване на геометрич­ния (логическия) ум с интуитивния[38]. „Чис­то геометричният ум стига до истината, ако предварително са му известни съответ­ните дефиниции и принципи… А чисто ин­туитивният ум няма търпение да слезе до първоначалото на умозрителните и дос­тъпни единствено за въображението неща, които никога не е виждал в света и съвсем не среща в живота[39].                                                                       

“Наред с дейността на разума Блез Паскал посочва и сърцето като познавателно нача­ло – орган, който познава духовните истини и ценностите[40]: „Сърцето чувствува Бога, не умът. Това именно е вярата: Бог, осеза­ем за сърцето, а не за ума[41].“ Това твърде­ние сякаш ограничава познавателните спо­собности на разума и свидетелствува за без­силието му[42]: „Последната стъпка на разу­ма е да признае, че безкрайно много неща надхвърлят възможностите му. Не стигне ли до този извод, той доказва само сла­бостта си. Ако естествените явления над­хвърлят възможностите му, какво да ка­жем за свръхестествените?[43]“

Бележки

[1]. Българска енциклопедия. Изд. Труд, 2001 г., с. 652.

[2]. Монах д-р Серафим. Пътят от чо­века към Бога у Паскаля. С., 1941, с. 11.

[3]. Стрельцова, Галина Яковлевна, Паскаль и европейская культура. М., 1994, с. 5.

[4]. Тридесет и втората теорема гласи, че сумата от ъглите в триъгълника е равна на два прави.

[5]. Кляус, Е. М., Й. Б. Погребиски, У. Й. Франкфурт. Блез Паскал. С., 1975, с. 19.

[6]. Монах д-р Серафим. Пос. съч., с. 12.

[7]. Янсенизмът е създаден през 30-те го­дини на XVII-ти век от епископа на Ипр – холанд­ския богослов Корнелий Янсений. Обявява се срещу разпуснатостта на духовенството, ие­зуитското течение в Католическата църква, папството и църковната иерархия. Проповяд­ва скромност. Според янсенистите (нарича­щи себе си отшелници) у човек има две страс­ти – страстта на тялото и страстта на ума, ко­ито отдалечават човека от Бога.

[8]. Иезуити (от латински Jesus – Иисус) – мона­шески орден, създаден през 1534 година от испанс­кия аристократ Игнатий Лойола (1491-1556). Иезуитите наричали себе си войници на Иисус и спомогнали за унищожаването на протестан­тството в много страни, издигайки апела за „разпространение на католицизма сред ерети­ците и езичниците“ (по-подробно у Кляус, Е. М. и други. Пос. съч., с. 129-132). Те водели фанатич­на политика, ръководени от алчност и често­любие и разпалвали унищожителни религиоз­ни войни, служейки си с ласкателство, слад­кодумие и изкусна красноречивост (по-подробно у Михневич, Дмитрий Ефимович. Очерки из истории католической реакции (Иезуиты). М., 1953, с. 120).

[9]. Паскаль, Блез. Мысли о религии. СПб., 1892, с. 197.

[10]. Под негово влияние Жаклина постъп­ва като монахиня в манастира Пор Роял – ду­ховния център на янсенизма, където умира много млада.

[11]. По-подробно у монах д-р Серафим. Пос. съч., с.17.

[12]. „Моя Отец и вашия Отец“ (Иоан 20:17).

[13]. Рут 1:16.

[14]. Иоан 17:25.

[15]. „Мене, Източника на жива вода, оста­виха“ (Иеремия 2:13).

[16]. Матей 27:46.

[17]. Иоан 17:3.

[18]. „Не забравям Твоето слово“ (Псалом 118:16).

[19]. Текстът на Мемориала е от Паскал, Блез. Мисли. С., 1987, с. 235. При следващите цитирания е изписвано накратко „Мисли“, а в средни скоби е показан съответният фрагмент.

[20]. Кляус, Е. М. и други. Пос. съч., с 124-125.

[21]. Монах д-р Серафим. Пос. съч., с. 17.

[22]. Пак там.

[23]. Пор Роял (френски пристанище на краля) е основан през 1204 година в долината Шеврьоз, в съседство с Версай. В началото бил женски манастир на ордена на бенедиктинците. По-късно се премества в подарено голямо зда­ние близо до Латинския квартал в Париж. В извънградския манастир се настаняват янсе­нистите, които били малцина, а иезуитите властвали в кралския двор и в страната. След кралския двор Пор Роял бил най-крупният ли­тературен център във франция. Първият му историограф бил Жан Расин – възпитаник на манастира по времето на Блез Паскал. Всичко, което е писано за манастира, възлиза на около 10,000 книги (по-подробно у Кляус, Е. М. и други. Пос. съч., с. 134-135).

[24]. За да убие самолюбието и тщеславие­то си, той дори си направил железен пояс с остри връхчета и когато при разговор с прия­тели забелязвал у себе си гордост, честолю­бие или жажда за прослава, пристягал тайно с лакти пояса около тялото си, което му при­чинявало мъчителни болки (повече у монах д-р Серафим. Пос. съч., с. 19).

[25]. Пак там, с. 95.

[26]. Начело на Пор Роял е бил Исак Леметр дьо Саси – богослов и преводач на Ста­рия Завет. Тъй като той странял от всички, фактически духовен водач бил „великият Арно“ – Антоан Арно, умен, смел и неприми­рим при борбата срещу „ловците на души“ – иезуитите.

[27]. Кляус, Е. М. и други. Пос. съч, с. 149-150.

[28]. Стрельцова, Галина Яковлевна. Пос. съч., с. 102.

[29]. Кляус, Е. М. и други. Пос. съч., с. 152.

[30]. Племенницата на Блез Паскал е имала гнойна фистула на едното око преди налага­нето на „тръна“.

[31]. Паскаль, Блез. Письма к провинциалу. СПб, 1898, с. 31.

[32]. Кляус, Е. М. и други. Пос. съч., с. 170.

[33]. Паскалъ, Блез. Письма…, с. 289-290.

[34]. Стрельцова, Галина Яковлевна. Пос. съч., с. 29.

[35]. Според архимандрит Серафим идеята за такова съчинение се е появила у Блез Паскал постепенно – още след първото си обръща­не, опознавайки блясъка и нищожеството на светския живот при срещите с различни уче­ни, безбожници, светски величия, той изпит­ва нужда да защити християнската вяра както от нападащите я отвън хора, така и от под­копаващото я отвътре лично съмнение. След второто обръщане Блез Паскал решава по пътя на разума да разработи истините на вярата в строго научна система (повече у монах д-р Серафим. Пос. съч., с. 19-20).

[36]. За Блез Паскал това са били само подсе­щащи бележки при разработването на същин­ската книга. Често ги е диктувал на други хо­ра (понякога неподготвени и неподходящи, например на прислужника си), тъй като е бил при­кован към леглото; те са били записвани на­бързо и нечетливо. За много мисли няма убе­деност, че изразяват неговото кредо или това на противника му, а всяко издание подрежда и систематизира различно суровия материал (пак там, с. 21-23). За образцови издания на „Мисли“ са признати тези на Леон Бруншвик (1897) и Луи Лафума (1951).

[37]. Повече у Кляус, Е. М. и други. Пос. съч., с. 182-183.

[38]. Интуитивното мислене Блез Паскал на­рича esprit de finesse, което в никакъв случай не изключва логиката. Всичко у него се гра­ди на логични понятия, но той координира с тях и интуитивната дейност на човека (пове­че у монах д-р Серафим. Пос. съч., с. 28).

[39]. Мисли, с. 52 [1].

[40]. Един от любимите и дълбоко почита­ни от Блез Паскал автори е блажени Августин (354-430).

[41]. Мисли, с. 146 [278].

[42]. Блез Паскал е първият мислител, който реагира срещу интелектуалистичната фило­софия на Рене Декарт (1596-1650), която установява достатъчността на разума за позна­ване на истината (повече у монах д-р Се­рафим. Пос. съч., с. 29-30).

[43]. Мисли, с. 144 [267].

Следва…(виж тук)

________________________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 2005, кн. 1, с. 3-15. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: авторът Клара Стаматова и Блез Паскал (1623-1662). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-gio