Дилян Николчев

Abstract:

Dilyan Nikoltshev, Beginning of the State Security Operations against Exarch Stefan during the 40^s of the 20^th Century.

The life of the third Bulgarian Exarch, Stefan, has been the subject of nu­merous studies. As the leader of the Orthodox Church, which was the main ideological opponent of the Communist state, Exarch Stefan was the target of many attempts at discreditation by the Communist Security Service of Bulgaria. He likely became a person of interest for state security from the very early days of the Communist regime in Bulgaria. This study aims to de­termine when the Security Service began its campaign against Exarch Stefan, based on extensive materials from the archives of the Ministry of Internal Affairs and other institutions in Bulgaria.

Keywords: Exarch Stefan, Communist Persecutions, Modern History, Com­munist State Security Services, Church History, Church and State Relationship

***

След приемането на Закона за достъп и разкриване на докумен­тите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия пред изследователите се откри широка възможност да проникнат още по-дълбоко в тайните на недалечното комунис­тическо минало, преди всичко в тези „страници“, които осветляват дейността на бившите специализирани репресивни органи, най-вече тази на Държавна сигурност (ДС). Интересът е многопосочен: както по отношение на методите на агентурни разработки, така и по отно­шение на събития, социални слоеве и лица, всички станали по една или друга причина обект на „внимание“, „разработване“ и контрол от страна на политическите тайни служби след 9 септември 1944 година. В частност днес интерес представляват тези доскоро строго секретни архиви, които съдържат ценна информация по отношение на Българската православна църква като цяло или за отделни нейни представители, превърнали се в жертва на комунистически репресии през определен период от своя живот.

Един от тях безспорно е Софийският митрополит и Български ек­зарх Стефан, на когото – в контекста на личното му досие в архивите на Държавна сигурност – ще отделя внимание на следващите страници. За основен из­точник на настоящото кратко изследване е ползвано разсекретеното още през 2003 година (с писмо 631/04.04.2003 година, вх. № 409/04.03.2003 година) не­гово полицейско досие, съхранено дотогава във фонд № 3, опис № 2 и съдържащо седем архивни единици – от 452 до 458. От 07.02.2011 година същото се съхранява и ползва от изследователи и обикновени чи­татели в Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Досието е с обем от 2308 листа[1] и това предполага нуждата от внимателен прочит и задължителна съпоставка на всич­ки детайли, на всички факти, които привличат внимание. Към този подход се придържаме и тук, за да отговорим на редицата въпроси, отнасящи се до съществуващата доскоро енигма по отношение нача­лото на оперативната разработка на екзарх Стефан от Държавна сигурност през 40-те години на миналия век.

За живота и делото на екзарх Стефан особено през последните години, бяха публикувани немалко материали. Голяма част от тях повтаряха вече публично известни факти около личността на Екзар­ха, за отделни периоди от биографията му, но се появиха и сериозни изследвания, чиито автори успешно са осветлили някои слабоизвестни страни от неговия живот с помощта на нови архивни документи[2].

За активна агентурна разработка от страна на комунистическите тайни служби, под кодовото име „Облак“ споменават двама изследо­ватели. Единият е Русалена Пенджекова в своя дисертационен труд „Личността и делото на екзарх Стефан в българската историческа па­мет“ (С., 2010) (включително и на базата на разсекретеното му досие в Държавна сигурност), а другият е разследващият журналист Христо Христов, който от години работи по темата за Държавна сигурност и в книгата си „Операция „Маратон“ – истината за кражбата на Паисиевата исто­рия от Държавна сигурност в „Зограф“ (С., 2012) също привежда доказателства за тази теза. И двамата автори обаче не разглеждат в дълбочина хронологическото развитие и движение на агентурното мероприятие на Държавна сигурност, насочено срещу екзарха[3].

В труда на Русалена Пенджекова самото кодово име „Облак“ се споменава едва два пъти и то все във връзка с периода, когато екзар­хът вече е заточен в село Баня[4].Същата авторка посочва, че „Инфор­мация за откриване на контролно досие на бившия екзарх Стефан намираме в рапорта на началник-отдел „Б“ Н. Трифонов[5] от 24 април 1949 година. В него той се аргументира така: „Поради заемане на ръководен пост и поради вражеска дейност, бе взет на активна агентурна разра­ботка при повереното ми отделение“. По-нататък в рапорта се казва, че след преселването му в село Баня, Карловско, водената разработка е прехвърлена на службата на Държавна сигурност в град Карлово. Като мотиви за от­криването на досието са съобщени и подбрани биографични сведе­ния, които представят екзарх Стефан като опасен вражески елемент. В заключение се обобщава следното: „Предвид големия пост, който е заемал, вражеската дейност, която е развивал и това, че е бил взет на активна разработка, която понастоящем е прехвърлена към след­ствие Държавна сигурност-Карлово, където е превърнато в отчетно-наблюдателно досие, налага се за същия да бъде открито в повереното ми отделе­ние контролно досие, като за постъпване редовно на материалите за дейността, която проявява бившия екзарх Стефан I в село Баня, ще бъде наредено на Държавна сигурност-Карлово да изпраща редовно препис на постъпили­те при тях материали… Предвид горното, моля разрешението Ви да бъде открито контролно досие, което ще носи псевдонима „Облак“. Горното предложение е одобрено на 28 април 1949 година от зам.-директора на Държавна сигурност Г. Ст. Ганев и началник-отдел I-ви на Държавна сигурност Ив. Бънзаров[6]“. От ци­тирания от Русалена Пенджекова архивен документ се вижда, първо, че „поради заемане на ръководен пост и поради вражеска дейност“ екзархът е „взет на активна агентурна разработка” от органите на Държавна сигурност, второ, че след преселването му в село Баня, Карловско, „водената разработка е прехвърлена на службата на Държавна сигурност в град Карлово“, където е превърната в „отчетно-наблюдателно досие“, и трето, предвид всички тези обстоятелства, че се пристъпва посредством отправена молба от страна на началника на отделение „Б“ Н. Трифонов, да бъде „открито контролно досие, което ще носи псевдонима „Облак“, „като Държавна сигурност-Карлово се задължава редовно да изпраща в София препис на постъпилите при тях материали[7]“.

В труда на Христо Христов пък тази агентурна разработка е мар­кирана в рамките на едно изречение: „Държавна сигурност го следи и контролира (авторът има предвид след изселването на и екзарха и неговото „изолиране“ в село Баня, Карловско – бележка моя) с разработката под кодовото име „ОБЛАК[8]“.

В така представената досега публична изследователска информа­ция по агентурната разработка срещу екзарх Стефан липсват обаче отговорите на няколко съществени въпроса: (1) кога е поставено на­чалото на неговото „контролиране“ от страна на Държавна сигурност – непосредстве­но преди отстраняването му от предстоятелската катедра (6 септем­ври 1948 година) или много по-рано, тоест още в първата, втората или тре­тата година след деветосептемврийския преврат?; (2) какви са били оперативните причини за „подвеждането“ на екзарха под активна агентурна разработка; (3) каква е причината разработката под кодо­вото име „Облак“ да преминава през различни фази на контрол: от „активна агентурна разработка“ през „отчетно-наблюдателно досие“ и откриването на „контролно досие“? Към тези три въпроса може да се прибави и още един: защо кодовото име на тази агентурна дейност на Държавна сигурност срещу екзарх Стефан носи името „Облак“?

За закриването на агентурната разработка „Облак“ срещу екзар­ха и предаването ѝ в секретния архив на Държавна сигурност ние разполагаме днес със сигурни данни, които посочват времето и обстоятелствата, свър­зани пряко с кончината на екзарха – тогава Държавна сигурност се „освобождава“ от този дългогодишен оперативен (и политически) ангажимент[9]. Може ли обаче въз основа на наличния агентурен архив, да получим отго­вор на въпроса кога се поставя началото на агентурната разработка на Екзарх Стефан от страна на политическата милиция след 9 сеп­тември 1944 година?

От няколко оперативни документа на Държавна сигурност, намиращи се в пап­ките от досието на екзарх Стефан, се вижда, че „Контролна активна разработка „Облак“ е заведена на бившия екзарх Стефан на 1.III.1948 година с цел разкриване и документиране вражеската му и шпионска дейност[10]“. Всъщност тази дата е важна, защото прави директна връзка с времето на неговото отстраняване от екзархийската катедра – само пет месеца след първомартенската дата – време, достатъчно за Държавна сигурност да организира осъществяването на „операцията“.

За това, че през март 1948 година Държавна сигурност активно разработва екзарх Сте­фан и старателно планира различни мероприятия по разработката свидетелства и предварително планираният „секретен разпит на некои близки на екзарха, като архимандрит Дамаскин, митрополитите Кирил Пловдивски и Паисий Врачански, както и домакина на екзар­хията Васил Стоянов Шоков[11]“; за архимандрит Дамаскин – датата 8 март 1948 година, за митрополит Кирил – 25 март, за митрополит Паисий – 30 март, за Васил Шоков – 8 март. В документа дори са определени и псевдонимите на двама от вербуваните агенти в лицето на главния счетоводител на Светия Синод – агент „Сенегал“, и архиваря на Синода – агент „Люляк[12]“.

В случая с планираната от оперативен работник Коста Апостолов среща-вербовка с митрополит Кирил интерес представлява следното обстоятелство. На 9 март същата година оперативния работник под № 368 Апостолов пише „Ра­порт за изучаване кандидата за вербовка“, в който се казва, че „съ­щия (има се предвид митрополит Кирил – бележка моя) ще ми бъде необ­ходим за обслужване на Светия Синод, подсилване воденето на разработката „Облак“ и създаване настроение и разцепление на членовете на Светия Синод отвътре, в самия Синод[13]“. От предви­дените за секретен разпит и изброени по-горе лица, засега факт е, че поне един от тях – архимандрит Дамаскин – е привлечен от Държавна сигурност, като през следващите години се изявява като един от най-дейните донос­ници на комунистическата тайна полиция[14].

По-ранни (от същата година) документи от досието на екзарх Стефан в Държавна сигурност обаче доказват, че активната разработка срещу него е започнала още преди съставянето на цитираният „План за агентурна разработка на обекта екзарх Стефан I и митрополит Софийски” – през февруари същата година. Изненадващо или не, но те са свързани с мило­сърдната сестра Галина Николай Алексиевич-Шумакова, която ня­колко години е полагала грижи за неговото здраве и е била близко до него. Тъй като обаче примерът с нея има пряко отношение към въ­проса за методите на Държавна сигурност по разработката на екзарх Стефан, както и обстоятелството, че документите за Галина Шумакова стоят в пряка връз­ка с въпроса доколко информацията от архивите на Държавна сигурност може да бъде достоверна и как тя трябва да бъде „разчитана“, то случаят с нейното вербуване с цел „да се засили и обезпечи агентурното наблюдение с цел пълно установяване дейността на обекта[15]“, тоест екзарх Стефан, ще бъде разгледан и анализиран в друго изследване.

Целта на активната разработка „Облак“ – така, както се вижда от формулираните от Държавна сигурност текстове, е „разкриване и документиране вра­жеската и шпионската дейност“ на екзарха. Прави обаче впечатление, че още с откриването на тази разработка Държавна сигурност „намеква“ за разкрита и документирана негова вражеска дейност: „въз основа на получените агентурни и други данни е установено и потвърдено, че бившия ек­зарх Стефан I-ви е бил деен участник в икономическото (икуменическото – бележка моя) движение още през 1938 година. След девети септемврий 1944 година вражеската му дейност се изразява в редицата му срещи с опозиционо[16] настроени лица и вражеските му изказвания[17]“, четем в един от строго поверителните документи.

Първият архивен документ на Държавна сигурност, от който може да се стигне до извода, че разработката на екзарх Стефан значително предхожда откриването на досието му под псевдонима „Облак“ на 1 март 1948 година, е от 1946 година. В действителност този документ е дори по-ранен, тъй като се явява писмен анонимен сигнал до Съветското комендантство в София с вх. № 001 от 28.III.1945 година. Конкретният повод за този донос е „Пропагандата на екзарха Софийски Стефан против управата на руската болшевишка власт в списание „Духовна култура“ книга I-ва 1938 година“, озаглавена „Причина за сегашните и бъдещи беди“[18]. Освен коментар върху въ­просната статия на Екзарха, изпълнен с псевдобогословски разсъж­дения, а именно, че „екзарха Соф. Стефан […] приложил към своята пропаганда, че грозните библейски пророчества са се отнасяли за сегашната Руска неправосъдна болшевишка власт“, доносът включ­ва и обвинение към Екзарха към него, че „той е станал най-голям и активен съучастник в пролятата кръв на избитите комунисти у нас. И след като по-рано е бил гонител на болшевиците, а сега се мъчи да се боядисва с червената боя и за да си маскира следите от престъп­ните си деяния в миналото против комунистите, сега благославя да се преследват и убиват неговите бивши сътрудници, фашистите[19]“. В случая обаче с този архивен документ и във връзка с поставения въ­прос са по-интересни написаните на ръка две бележки в горната част на първата страница, които гласят: „на вниманието на отделение ДДС“, и „Гръбчев към досието 1 VIII 946“[20]. Следва подпис. Какво би могъл да означава този фрагмент от досието на екзарх Стефан и може ли той да помогне за реконструирането на историята, отнасяща се до нача­лото на неговото оперативно следене от органите на Държавна сигурност?

Първият извод, който може да се направи, е, че съветските оку­пационни органи са си сътрудничили с българските политически тайни служби и „услужливо“ са им препратили цитираната по-горе анонимка, заведена, както се видя, на 28 март 1945 година в Съветското комендантство в София. Вторият извод е свързан с ръкописните бе­лежки „на вниманието на отделение ДДС“ и „Гръбчев към досието 1 VIII 946“. Не може да има съмнение, че адресатът „към досието“ е именно екзарх Стефан, тъй като той е единственият обект на коментар във въпросния документ. Трето, внимание привлича и посочената фами­лия „Гръбчев“, която в онзи момент може да отговаря единствено и само на бившия партизанин от Трънския партизански отряд Дими­тър Гръбчев, през този период секретар на отделение в Министерството на вътрешните работи, по-къс­но издигнал се в чин генерал-лейтенант в Държавна сигурност. На четвърто място, също свързано с ръкописната бележка-нареждане „Гръбчев към дос­ието 1 VIII 946“, е заключението,че такова досие вече е съществувало („към досието“), че то е отпреди първия ден на август 1946 година, но не можем със сигурност да кажем кога е открито – до тази лятна дата на същата година или още през 1945 година, тоест след 28 март същата година, ако допус­нем, че съветските другари са реагирали светкавично и са запознали срочно „братята си по оръжие“ след регистриране на горепосочената анонимка в Съветското военно командване в София.

Обобщено казано, може с положителност да се приеме, че опе­ративната разработка на екзарх Стефан е започнала още през 1946 година или дори през 1945 година, че откриването на делото „Облак“ на 1 март 1948 година има своята предистория, или по-точно, то е само продължение на водена вече разработка срещу него от службите на Държавна сигурност. На един въпрос обаче не можем за момента да отговорим: дали оперативното дело, заведено на екзарха от Държавна сигурност през 1946 година или предната година, е но­сило някакво кодово име и какво е било то? Във връзка с практиката на Държавна сигурност може да се отговори с категоричност, че с оглед секретността на подобни разработки (а в случая става въпрос не за кого да е, а за предстоятеля на Българската православна църква по онова време) закодирането под псевдоним на такива дела е повече от задължително. На втората част от въпроса поне засега отговор е невъзможно да се „репликира“. Все пак хипоте­за е възможна и тя е свързана с един-единствен срещащ се документ на Държавна сигурност в досието на екзарха, документ, от който се вижда, че към де­лото „Облак“ съществува и отделно оперативно-наблюдателно дело срещу него, но под друг псевдоним – „Пръча“. Документът всъщност е „Справка за екзарха „По еднолична активна агентурна разработ­ка „Облак“ водена от Държавна сигурност-Карлово на лицето Екзарх Стефан I-ви село Баня, Карловско по линия на английско разузнаване Отделение II-ро, за времето от 1.V. до 30.VIII.52 година[21]“ В документа също се казва, че „обекта по същата разработка бе взет на О.Н.Д.[22] на 20.IV.1949 година, като висше духовно лице, посещавал е Англия, Франция, Турция и други капиталистически страни и затова, че поддържа връзки с чужди представители[23]“, и още, че „по нареждане на Окръжно управление Държавна сигурност Пловдив с писмо № 7598 от 15.V.950 година ОНД „Пръча“ следваше да премине в активна разработка под псевдоним „Облак“, като за целта е из­готвен рапорт-план[24]“.

Тази архивна единица също поставя интересни въпроси. Първи­ят има отношение към очевидното разминаване в датите, посочващи началото или края на съответните агентурни разработки под псев­донимите „Облак“ и „Пръча“. От една страна имаме „следа“, според която контролната активна разработка „Облак“ е „заведена на бив­шия екзарх Стефан на 1.III.1948 година“, но от друга страна се натък­ваме на датата 20.IV.1949 година, когато „обектът“ е взет на ОНД, както и на датата 15.V.1950 година, когато пък ОНД „Пръча“ по нареждане на Окръжно управление Държавна сигурност Пловдив следва да премине в активна разработка под псевдоним „Облак“. Няма друго обяснение за въпросните раз­минавания освен това, което бе посочено и по-горе: че към делото „Облак“ е съществувало и отделно оперативно дело срещу екзарха, но под друг псевдоним – „Пръча“. Най-вероятно водещото дело е било това с псевдонима „Облак“, а съпътстващото го и със своя специфика „Пръча“ е преследвало по-скоро дискредитационни цели. Във всички случаи обаче този въпрос остава за момента без ясен отговор.

Друг въпрос е пряко свързан с един от поставените по-горе: под какъв псевдоним се е водило делото на екзарха в Държавна сигурност за периода 1946-1 март 1948 година? Допускаме, макар и само като хипотеза, че кодираното ОНД от 20.IV.1949 до 15.V.1950 година под името „Пръча“ е било и „кръстеният псевдоним“ на разработката му от периода до 1 март 1948 година, както по някаква причина и след това, до май 1950 година. За подобна хи­потеза има определени основания и те са свързани както с този пери­од на Държавна сигурност оперативно следене на екзарха след 9 септември 1944 година, така и времето от царския период, в който Екзархът също е бил обект на специални агентурни разработки от тогавашните тайни служби (със сигурност от 1935 година до 1942 година [25]).

Приключвайки тази част от изследването, не можем обаче да не „провокираме“ с въпрос, който има отношение към названията на секретните разработки/дела, заведени срещу екзарх Стефан от Държавна сигурност: каква е била историята, или каква по-точно е била причината едното дело да е бъде наречено „Облак“, а другото – „Пръч“? По този въпрос „следи“ в архивите на МВР липсват, така че отговорът отново би мо­гъл да бъде поставен единствено в рамките на хипотезата. Според съдържащото се в досието на екзарх Стефан обаче хипотезата стои много близо до действителните причини за поставянето на тези на­именования.

По отношение на псевдонима „Облак“ цялата история около раз­работката на Екзарх Стефан и неистовите, но безуспешни усилия на политическата милиция да събере достатъчно годни доказателства, уличаващи го в шпионаж, предателство и прочее, кръщаването с „Облак“ навежда на мисълта, че офицерите от Държавна сигурност още при стартирането на тази операция, а по-късно и при модифицирането ѝ в отчетно-на­блюдателна са се сблъскали с непреодолимата трудност да „разгада­ят“ Екзарха, да го свържат с отправените към него обвинения. За Държавна сигурност всичко около него е било неясно като в облак, в „работата“ и „по него“ ориентацията е била трудна, посоката – невъзможна за проследяване.

А защо оперативно-наблюдателното дело е кръстено на мъжка­та коза (козел) „пръч“? Макар и отново като хипотеза и въз основа на архивните документи от досието на екзарха, отговорът на този въпрос се крие в целта на тайните служби както преди, така и след 9 септември 1944 година екзарх Стефан да бъде компрометиран, а оттук – и контролиран чрез дискредитиране на неговия личен живот, във възможно най-интимния му аспект: названието „Пръча“ отпраща мисълта към активния полов живот на козела, който не само е посло­вичен, но и научно доказан (оттук е и сравнението „разгонен като козел“). Така се прави опит екзархът да бъде дискредитиран като ду­ховник, водещ активен сексуален живот, подобен на този на пръча. Както ще се види (надяваме се) в предстоящи изследвания, истински доказателства за тази страна от живота на екзарха, въпреки опера­тивните планове и на царските, и на комунистическите тайни служ­би, не са били събрани.

В заключение може да се каже, че цитираните архивни докумен­ти, изведени от досието на екзарх Стефан, категорично показват, че предстоятелят на Българската православна църква в онова време става обект на проучване от Държавна сигурност в най-ранния период на неговото служение като екзарх – 1945^[26]-1946 година. Дали коригирането на досега възприета­та дата 1 март 1948 година за начало на официалното оперативно наблю­дение и контролиране на екзарха от страна на най-могъщия орган на Народната милиция – Държавна сигурност – е важно от изследователска гледна точка най-добре ще покажат новите изследвания, които засягат по един или друг начин темата за участието на Държавна сигурност в живота на Църквата ни от онзи период и след него (до 1989 година, а защо не и до днес), за подмя­ната на висшия клир в края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век, в частност и съдбата на Софийския митрополит и Бъл­гарски екзарх Стефан. Отсега обаче може да се каже, че всички бъде­щи сериозни изследвания няма да са апология на комунистическите тайни служби, че те още веднъж ще покажат действителното лице на комунизма, последиците на който все още се „разчитат“ не само в държавата и обществото, но и в средите на Българската православна църква.

________________________________________________

*Публикувано в Богословска мисъл, 2013, кн. 2, с. 109-120. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. В няколко тома: от АКРДОПБГДСРСБНА Стефан, ИФ 3, оп. 2, а.е. 452 до ИФ 3, оп. 2, а.е. 459 Д. Посочената в текста цифра 2308 л. е обаче само по описен документ, т.е. тя е приблизителна, тъй като някои от листовете са използвани по два пъти, други са изписани с различни индекси, а някои други липсват.

[2]. Такива са например трудовете на: Калканджиева, Д. Българската православна църква и държавата 1944-1953, София, 1997; Същият: Българската православна църква и „народната демокрация” (1944-1953), Силистра, 2003; Пенджекова, Р. „Екзарх Стефан I Български“. Родопски преглед, бр. 127, 128, 129 и 130, 2001; същият: „Архи­мандрит Стефан и дейността му по време на Първата световна война“. Родопи, № 2, 2004, 94-97; същият: „Дейността на архимандрит Стефан в Швейцария по време на Първата световна война“. Черно море между Изтока и Запада: Митове, идеоло­гии, история, София, 2005, 147-150; Екзарх Стефан I Български (Документален сборник), съст. Л. Любенова, Л. Спасов, Р. Пенджекова, П. Карамфилова, С., 2003; Волокитина, Т. „Съдбата на екзарх Стефан в контекста на съветско-българските отношения (40-50-те години на XX в.)“. – ИПр., № 5-6, 2003, 213-231; Лазов, Д. Ек­зарх Стефан – живот, апостолство и творчество, С., 1947; IX.1978-14.V.1957 година – Rhodopica, 2003 г., кн. 1, 225-234; Севов, Д. Преглед на архивните източници за екзарх Стефан в ДА – Смолян, ДА – Пловдив и ЦДА – София. – Родопи, 2003 г., кн. 1, 75-87; Кьосева, Цв. „Епископ Стефан и руските бежанци в България“. Минало, кн. 2, 2002, 44-54.

[3]. Тази забележка в никакъв случай не означава, че се подценяват изследователски­те възможности на двамата автори, напротив, техните проучвания, ориентирани към теми, в които присъства Държавна сигурност, са едни от най-добрите през последните години – всяко проучване, разбира се, със своята тематична насоченост.

[4]. Вж. Пенджекова, Р. Личността и делото на екзарх Стефан в българската ис­торическа памет. Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, София, 2010, In: http://electronic-library.org/books/Book%200026.html

[5]. В изследването на Русалена Пенджекова погрешно разчетено като Грифонов.

[6]. Вж. Пенджекова, Р. Личността и делото на екзарх Стефан в българската…, цит. съч.; вж. и АКРДОПБГДСРСБНА Стефан, ИФ – 3, оп. 2, а.е. 452, л. 1 сл.

[7]. Вж. пак там.

[8]. Христов, Христо. Операция „Маратон“ (Истината за кражбата на Паисиевата история от Държавна сигурност в „Зограф“). София, 2012, с. 47.

[9]. Постановление (с подпис ст. разузнавач ст. лейт. Костов) за снемането на кон­тролна разработка „Облак“ „в КЛ. ДС – VIII отдел“ след смъртта и погребението на Екзарх Стефан през 1957 г. (липсва обаче точна дата – месец, ден). – АКРДОПБГДСРСБНА Стефан, ИФ-3, оп. 2, а.е. 454, л. 278А.

[10]. Виж „План за агентурно-оперативните мероприятия по контр. акт. р/ка „ОБЛАК“ заведена на бившия екзарх СТЕФАН“ [датирана 7.VIII.1953 год., София – б.м.], АКРДОПБГДСРСБНА Стефан, ИФ – 3, оп. 2, а.е. 453, л. 42. Вж. „ПЛАН ЗА АГЕНТУРНА РАЗРАБОТКА“, АКРДОПБГДСРСБНА Стефан, ИФ-3, оп. 2, а.е. 545, нова номерация – л. 153; „ПЛАН за работата по активна р/ка „ОБЛАК“ заведена на бившия екзарх Стефан I-ви, понастоящем жител на село Баня, по линия на духовен­ството отделение III-то“, АКРДОПБГДСРСБНА Стефан, ИФ-3, оп. 2, а.е. 453, л. 32.

[11]. АКРДОПБГДСРСБНА Стефан ИФ-3 оп. 2, а.е. 459 ДС, нова номерация, л. 77.

[12]. Вж Пенджекова, Р. Личността и делото на екзарх Стефан…, с. 80; Агент „Сенегал“ – вербуван въз основа на компрометиращи материали (бил е с.с. на царските служ­би). – вж. и „План за агентурна разработка на обекта екзарх Стефан I и митропо­лит Софийски. Разработката се води под псевдонима „ОБЛАК“, АКРДОПБГДСР­СБНА Стефан, ИФ ф. 3, оп. 2, а.е. 454, л. 76 сл.

[13]. АКРДОПБГДСРСБНА Кирил, ИФ ф. 3, оп. 2, а.е. 1263, т. I, л. 4; същият рапорт на о.р. Апостолов е резюлиран и подписан със „съгласен“ от началника на IV група на отделение „В“ на Държавна сигурност. – вж. пак там.

[14]. Вж. многобройните му доноси под различни писмени форми в агентурната раз­работка на обекта Екзарх Стефан I, АКРДОПБГДСРСБНА Стефан, ИФ 3, оп. 2, а.е. 454, ИФ 3, оп. 2, а.е. 459, ИФ 3 оп. 2, а.е. 459 ДС, ИФ 3 оп. 2, а.е. 545.

[15]. АКРДОПБГДСРСБНА Стефан, ИФ-3 оп. 2, а.е. 459 ДС, л. 78, нова номерация.

[16]. Запазена е оригиналната ортография на източника.

[17]. Вж. „ПЛАН за работата по активна р/ка „ОБЛАК“ заведена на бившия екзарх Стефан I-ви, понастоящем жител на село Баня, по линия на духовенството отделение III-то.“ [датирана 1953 година, Пловдив, без точна дата – бележка моя], АКРДОПБГДСРСБНА Стефан, ИФ-3, оп. 2, а.е. 453, л. 32.

[18]. В документа така – с главни букви, машинопис.

[19]. АКРДОПБГДСРСБНА Стефан, ИФ-3, оп. 2, а.е. 452, л. 140.

[20]. Пак там, л. 141.

[21]. АКРДОПБГДСРСБНА Стефан, ИФ-3, оп. 2, а.е. 453, л. 21; вж. и ИФ-3, оп. 2, а.е. 459, нова номерация: л. 259.

[22]. О.Н.Д. или ОНД – оперативно-наблюдателно дело.

[23]. Вж. цитирания документ бел. № 11.

[24]. Пак там.

[25]. Вж. полицейските документи от този период преди 9 септември 1944 година, „находящи се в дело № 452197… година на лицето Стоян п. Георгиев Шоков (бивш екзарх Стефан)“, в АКРДОПБГДСРСБНА Стефан, ИФ-3, оп. 2, а.е. 452.

[26]. Избран е за Екзарх Български на 21 януари 1945 година.

Изображения: авторът Дилян Николчев и Екзарх Стефан Български (1878-1957). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-emI