Христо Н. Гяуров

Сведения за св. апостол Петър, за него­вия живот и дейност се черпят главно от Свещеното Писание на Новия Завет.

От думите на евангелист Иоан: „а Филип беше от Витсаида, от града Ан­дреев и Петров“ (Иоан 1:44), може да се заключи, че апостол Петър бил роден в град Витсаида. Там той се занимавал с риболовство. От град Витсаида апостол Петър, заедно с брат си апостол Андрей, се пре­селил в град Капернаум, дето двамата братя придобили своя къща („в къщата на Симона и Андрея“ – Марк 1:29). В град Капернаум апостол Петър се оженил. Тъща му живеела в неговата къща, където Иисус Христос я излекувал от огница (Марк 1:29 следва и паралели).

В Новия Завет апостол Петър се обозна­чава с две имена: 1) Симон – Σίμων (Иоан 1:41,42; Матей 10:2; Марк 3:16 и други) или Симеон – Σιμεών (Деяния на светите апостоли 15:14; 2 Петр. 1:1) и 2) Кифа – Κηφάς или Петър – Πέτρος (Иоан 1:42; Матей 10:2; Деяния на светите апостоли 1:13 и други). На някои ме­ста той се обозначава с едно от тези имена, а на други места и с двете: Симон Петър (Матей 16:16; Марк 14:37; Лука 5:8; Иоан 6:68 и други). Името Симеон – Σιμεών, е еврейско – Schim’on (чуване); то било дадено на апостол Петър при обрязването му. Името Симон – Σίμων, представлява елинизирана форма на името Симеон. Името Кифа – Κηφάς, или Петър – Πέτρος, било дадено на апостол Петър от Иисус Христос. „Ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което значи Петър – камък)“, – казал Спасителят на апостол Пет­ър, когато брат му апостол Андрей го завел при Него (Иоан 1:42). Името Кифа (по-точно Кейфа) е арамейско (древно-еврейската дума „кеф“ значи: камък, скала). Гръцкото име Петър – Πέτρος, значи също камък (ό πέτρος= камък; η πέτρα=скала).

Св. апостол Петър бил повикан два пъти от Иисус Христос за Негов ученик. Първо­то повикване станало във Витавара (от­въд река Йордан, дето св. Иоан Пред­теча кръщавал – Иоан 1:28), когато апостол Андрей завел брат си Петър при Хри­ста. След това повикване апостол Петър, като следвал подир Иисус Христос изве­стно време, пак отишъл в град Капернаум, дето се занимавал с риболовство. Второто повикване станало близо до град Капернаум, при брега на Генисаретското езеро, след един чудесен лов на риба (Лука 5:1 следва). Зачуден и изпла­шен от този лов на риба, апостол Петър казал на Христа: „иди си от мене, Го­споди, понеже аз съм грешен човек“ (Лука 5:8). Иисус Христос го успокоил, като му рекъл: „не бой се, от сега ще ловиш човеци“ (Лука 5:10).

Когато някои ученици напуснали Иисус Христос през време на беседата Му за небесния (евхаристичния) хляб, Той запитал дванадесетте Си апостоли: „да не искате и вие да си отидете“ (Иоан 6:67). Апостол Петър, от името на апостолите, отговорил: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за ве­чен живот, и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий“ (Иоан 6:68-69). През време на чудесното ходене на Иисус Христос по водата на Генисаретското езеро апостол Петър излязъл от кораба, в който били учениците, и тръгнал към Него, но, като се уплашил, почнал да потъва и извикал: „Господи, избави ме!“ (Матей 14:30). Спасителят го упрекнал за про­явеното в този случай неверие и му казал: „маловерецо, защо се усъмни?“ (Матей 14:31). Апостол Петър и апостолите Яков и Иоан Зеведееви били близки ученици на Иисус Христос. Те присъствали при възкресението на Иаировата дъщеря, извършено oт Него (Лука 8:5 следва и паралели), при преобразяването Му на планината Тавор (Матей 17:1 следва и паралели) и при молитвата Му в Гетсиманската градина (Матей 26:37 следва и паралели). На въпроса на Христа към учениците (в околността на град Кесария Филипова): „а вие за кого Ме мислите?“ (Матей 16:15 и паралели) – апостол Петър из­повядал: „Ти си Христос, Синът на Жи­вия Бог“ (Матей 16:16 и паралели). Взи­майки под внимание силната вяра на апостол Петър, Спасителят му казал: „ти си Петър (камък), и на тоя камък ще съ­градя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят; и ще ти дам ключовете на царството небесно, и как­вото свържеш на земята, ще бъде свър­зано на небесата; и каквото развър­жеш на земята, ще бъде развързано на небесата“ (Матей 16:18-19). Апостол Петър не вникнал в дълбокия смисъл на пър­вото предсказание на Христа за стра­данията, смъртта и възкресението Му (направено след изповеданието му) и затова казал: „милостив Бог към Тебе, Господи, това няма да стане с Тебе“ (Матей 16:22). За тези негови думи той бил упрекнат много строго от Спаси­теля: „Махни  се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън! защото мислиш не за това, що е Божие, а за това, що е човешко“ (Матей 16:23 и паралели).

През време на Тайната вечеря Иисус Христос предсказал, че апостол Петър ще се отрече три пъти от Него. Макар апостол Петър да възразил: „ако потрябва дори и да умра с Тебе, няма да се от­река от Тебе“ (Матей 26:35 и паралели), той три пъти през същата нощ се от­рекъл от Учителя си; след това си от­ричане той горещо се разкайвал и пла­кал горчиво (Матей 26:75 и паралели). Когато Иисус Христос се явил след въз­кресението Си на седем Свои ученици при Тивериадското езеро, като искал да изтрие петното, появило се след три­кратното отричане на апостол Петър от Него, три пъти го запитал, дали Го обича, и три пъти му казал: „паси Моите овци“ (Иоан 21:15-17).

След като цар Ирод Агрипа I убил с меч апостол Яков Зеведеев, хванал и апостол Петър, затворил го в тъмница и имал намерение и него да убие след Пасха пред народа. Ангел Господен обаче извел апостол Петър през нощта по чудесен начин от тъмницата (Деяния на светите апостоли 12:1-11). Веднага след освобождението си апостол Петър отишъл в къщата на Ма­рия, майката на евангелист Марк, разказал на събралите се там за мо­литва, как Ангел Господен го извел от тъмницата, и, като напуснал през съща­та нощ къщата отишъл „на друго мя­сто – είς έτερον τόπον” (Деяния на светите апостоли 12:17). Спо­ред свидетелството на Евсевий Кесарийски (Chron. II;Църковна история, II, 14-15; 17, 1), блажени Иероним (De vir ill., 1) и Орозий (Hist. adv. pagan., VII, 6), другото място, дето отишъл апостол Петър, бил град Рим. Това отиване на апостол Петър в Рим станало през 42 година, втората година от управлението на император Клавдий. Мнозина учени – Fr. Kaulen[1], W. Vrede[2], M. Meinertz[3], архимандрит, после епископ Михаил[4], допускат, че през това време апостол Петър отишъл в град Рим. При това си отиване в Рим апостол Петър минал през същите страни – Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния, към християните (пришълците) на които от­правил по-късно двете си послания (1 Петр. 1:1; 2 Петр. 3:1). Минал той и през град Коринт, за което свидетелства св. Дионисий Коринтски в пи­смото си до Римската църква (170 година): „ето и вие – пише той на римските християни – с това напомване[5] сте съединили насаденото, произрасналото чрез Петра и Павла в Рим и Коринт; защото и двамата те са насадили нас коринтяните, и двамата са учили, и два­мата в едно време са пострадали“ (у Евсевий Кесарийски, Църковна история II, 25). При споровете между коринтските християни някои от тях казвали „аз съм Кифин“ (1 Коринтяни 1:12), защото апостол Петър бил проповядвал в Коринт и придобил там свои ученици-християни. Като напу­снал къщата на Мария и се отправил за Рим, апостол Петър взел със себе си евангелист Марк. Това се вижда от обстоятелството, че апостол Петър в първото си послание (5:13) праща поздрав само от евангелист Марк, тъй като той бил познат на християните в страните, за които апостол Петър споменава в това си послание (1:1). Като бил с апостол Петър в Рим, евангелист Марк написал там през 44 година своето евангелие, в което, според свидетелството на мнозина древни църковни писатели, записал благовестието на апостол Петър за Иисус Христос[6].

Като отишъл в Рим през 42 година апостол Петър не останал там непрекъснато. През 51 година той бил в Иерусалим и присъствал там на апостолския събор. След този събор той отишъл в Антиохия, дето през това време бил и апостол Павел. Тук апостол Петър бил упрекнат от апостол Павел за това, че първоначално ядял с християните-езичници, а после почнал да страни от тях и да общува с християните-юдеи (вж. Галатяни 2:11-14). Няма сведения за това, къде е отишъл апостол Петър, след като бил в Антиохия; може да се предполага, че той отишъл пак в Рим, дето написал двете си послания – първото през 63 година или през първата половина на 64 година, а второто през 66 година. Апостол Петър завършил живота си мъченически в Рим, като бил разпънат на кръст с главата надолу. Според древно предание, той сам пожелал да бъде разпънат така, защото смятал себе си недостоен да бъде разпънат като Господ Иисус Христос. Това станало през време на император Нерон, в 67 година. Тази дата посочва блажени Иероним, като казва, че апостол Петър бил пострадал в 14-тата година от царуването на Нерон. За мъченическата смърт на апостол Петър през времето на Нерон, когато бил посечен с меч и апостол Павел, свидетелства и Евсевий Кесарийски: „Според повествованието на историците – пише той – при него (Нерон, бележка наша) в Рим бил обезглавен Павел, при него също бил разпънат на кръст Петър. Това повествование се потвърждава от надписа с имената на Петър и Павел, който се пази и досега в римските гробища“ (Църковна история II, 25). Църковният писател Кай също свидетелства за смъртта на апостолите Петър и Павел в град Рим: „Аз мога да ти покажа – казва той – трофеите на апостолите. Дойдѝ само във Ватикан, или на остийския път – веднага ще видиш победните знаци на основателите на римската църква“ (у Евсевий Кесарийски, Църковна история II, 25). Апостол Петър е бил разпънат на кръст на Ватиканския хълм, а апостол Павел бил обезглавен, според преданието, на едно място по пътя за Остия (близо до алеята Tre fontane, дето сега се издига великолепната църква S. Paolo fuori le mura). Според преданието (виж римския Мартирологий), апостолите Петър и Павел пострадали в един и същи ден – на 29 юни, стар стил. За това свидетелства и св. Дионисий Коринтски: „в Италия и двамата те са учили – казва той, – и двамата в едно време пострадали“ (у Евсевий Кесарийски, Църковна история, II, 25)

Свидетелства за пребиваването на апостол Петър в Рим могат да бъдат намерени у древните църковни писатели: св. Климент Римски (Послание до Коринтяни, 5, 4, 7), св. Игнатий Богоносец (Римляни 4, 3), св. Дионисий Коринтски (у Евсевий Кесарийски, Църковна история, II, 25), Тертулиан (De praescr. 32, 36; Scorp. 15), Климент Александрийски (у Евсевий Кесарийски, Църковна история II, 15), блажени Иероним (De vir. ill., 1) – той съобщава, че апостол Петър бил в Рим и управлявал Римската църква в продължение на 25 години – от втората година на император Клавдий до последната година на император Нерон (68 година), без да отбелязва, че през това време не е бил непрекъснато в Рим. Пребиваването на апостол Петър в Рим се приема от всички католически богослови. Отрича се то от мнозина протестантски богослови. Някои протестантски богослови допускат пребиваването на апостол Петър в Рим; такива са в последно време, например, следните: Lietzmann, Petrus und Paulus in Rom, 1927; Kruger in ZntW 1932, 301/06[7]; P. Feine, Einl. in d. N.T., 8. Aufl., bearb. v. J. Behm, 1936, 241; Wilhelm Michaelis, Einl. in d. N. T., Bern 1946, 293 и други. И мнозина православни богослови приемат, че апостол Петър е бил в Рим. „Според историческите свиде­телства – казва епископ Михаил – апостол Петър бил два пъти в Рим: първия път – в царуването на император Клавдий (41-46 година), втория път – при Нерон, когато завършил мъченически живота си заедно с апостол Павел“[8].

***

В богословската книжнина от древно време и досега, се разглежда обстойно и усилено въпросът, какво е било от­ношението на апостол Петър към другите апостоли и какво е било положението му в новооснованата Христова Църква въз основа на свидетелствата в Свещеното Писание на Новия Завет. Католически­те богослови твърдят, че апостол Петър бил не само пръв между другите апостоли по достойнство и чест, но че бил още определен от Иисус Христос да бъде глава на основаната от Него Църква. Протестантските, православните и дру­ги богослови отхвърлят с основание то­ва твърдение на католическите бого­слови. В Свещеното Писание на Новия Завет няма такива свидетелства, каквито ка­толическите богослови намират.

Когато апостол Андрей завел брат си апостол Петър при Иисус Христос, „Иисус, като се вгледа в него – съобщава евангелист Иоан – рече: ти си Симон, син Ионин; ти ще се наречеш Кифа (което значи Петър-камък)“ – Иоан 1:42. Защо Ии­сус Христос, като дал второ име на апостол Петър, го нарекъл Кифа – камък? За да се даде правилен отговор на този въпрос, ще трябва предварително да се изяснят думите на апостол Иоан: „Иисус, като се вгледа в него“. От тези думи се вижда, че Иисус обърнал особено внимание върху апостол Петър и пред Не­говия поглед, като пред поглед на всеведущия Бог, се нарисувала картината на бъдещата дейност на апостол Петър като бъдещ Негов предан и дълбоко вяр­ващ в Него апостол. Имайки предвид тази дейност на апостол Петър, неговата силна и гореща вяра, Иисус Христос му дал второ име Кифа – камък, и още в този момент изтъкнал, че у апостол Петър ще се появи и развие по отно­шение към Него непоколебима и твърда като камък вяра. Впоследствие апостол Петър напълно оправдал предсказанието на Христа, когато в околността на град Кесария Филипова изповядал своята го­реща и твърда вяра в Него като в Син „на Живия Бог“ и за тази си вяра се удостоил с думите на Господа: „ти си Петър (камък), и на тоя камък ще съ­градя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят“ (Матей 16:16).

По пътя за град Кесария Филипова Спасителят, след като се молил насаме, запитал учениците Си: „за кого Ме чо­веците мислят – Мене, Сина Човечески?“ (Марк 8:27; Лука 9:18; Матей 16:13). След като учениците Му отговорили на този въпрос, Той им задал втори въ­прос: „а вие за кого Ме мислите?“ (Матей 16:15 и паралели). И според три­мата синоптици – евангелистите Матей, Марк и Лука, не всички ученици дали отговор на този въпрос; отговор дал само апостол Петър. „Ти си Христос, Синът на Живия Бог (ό Υιός τού Θεού τού Ζώντος)“ – Матей 16:16. Трябва да се обър­не особено внимание върху следното: този отговор на апостол Петър лично негов ли е бил, или пък е бил в същото време и отговор и на другите ученици? Апостол Петър не е ли отговарял от името на всички ученици? Като се вземат под внимание някои обстоятелства, които ще бъдат посочени по-нататък, а също така и разказите на тримата евангелисти-синоптици (излагащи изпо­веданието на апостол Петър), ще трябва да се приеме, че апостол Петър е дал гореспо­менатия отговор от името на всички ученици. След като излагат накратко отговора на апостол Петър, евангелистите Марк и Лука казват: „и запрети им (на учениците) да говорят за Него ко­муто и да било“ (Марк 8:30); „но Той строго им заповяда никому да не го­ворят за това“ (Лука 9:21). Същото изтъква и евангелист Матей, който излага обстойно отговора на апостол Петър и ду­мите на Христа, отправени към него след отговора му – „тогава Иисус за­повяда на учениците Си никому да не обаждат, че Той, Иисус, е Христос“ (Матей 16:20). От тези думи на тримата евангелисти може да се извади заклю­чението, че не само апостол Петър, но и всички ученици, в лицето на апостол Петър, изповядали, че Иисус Христос е „Синът на Живия Бог“. През време на бесе­дата Си за небесния (евхаристичния) хляб, когато мнозина ученици се разо­тишли и не се върнали вече при Него, Иисус Христос запитал дванадесетте си апостоли: „да не искате и вие да си отидете?“(Иоан 6:67). Апостол Петър отговорил: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен жи­вот и ние повярвахме и познахме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий (ό Υιός τού Θεού τού Ζώντος)“ – Иоан 6:68-69. Трябва да се обърне вни­мание върху обстоятелството, че в този свой отговор апостол Петър употребява до­словно същите думи, каквито употре­бява и в своя отговор при изповеда­нието си в околността на Кесария Фи­липова. Тук обаче той ясно изтъква, че говори от името на всички апостоли, като казва „и ние повярвахме и познах­ме, че Ти си Христос, Синът на Бога Живий“. Заслужава също така внима­ние обстоятелството, че беседата на Иисус Христос за небесния хляб хро­нологически предшества изповедание­то на апостол Петър в околността на Ке­сария Филипова: тя е станала през времето между втората и третата пасха от обществената дейност на Христа след нахранването на пет хиляди души с пет хляба и две риби (Иоан 6:1-15 и паралели) и чудесното ходене на Христа по водата на Генисаретското езеро (Иоан 6:16-21 и паралели). Изповеданието на апостол Петър пък е станало между тре­тата и четвъртата пасха, след нахран­ването на четири хиляди души със седем хляба и няколко рибки (Матей 15:32-39 и паралели). Правото да свързва и раз­вързва, да прощава и да не прощава грехове Спасителят дал не само на апостол Петър след изповеданието му, но и на всички апостоли (вж. Матей 18:18; Иоан 20:22-23).

При своето изповедание апостол Петър казал: „Ти си Христос, Синът (ό Υιός – с член) на Живия Бог“. Обстоятелство­то, че апостол Петър употребил тук думата Син – Υιός  с член, показва, че той счи­тал Иисус Христос не за някакъв не­определен син на Бога, а за единстве­ния, единороден Син на Бога Отца, за второто Лице на Света Троица, родено от Отца от вечност, равно Нему по същество – ουσία, и отличаващо се от Него само по Своята Божеска Ипостас – υπόστασις. Изразът „Живият Бог – ό Θεός ο Ζών“, е библейски; употребява се на много места в Стария и Новия Завет (Псалом 41:3; 83:3; Исаия 37:4, 17; Матей 26:63; Иоан 6:57; Деяния на светите апостоли 14-15; Римляни 9:26 и други). С него се изтъква, че Бог съществува, живее, че Той е едно ре­ално, а не измислено, фиктивно съще­ство. Този израз съответства на из­раза за Бога: „Който е – “Ο ών“ (Откровение 1:8; срв. Исаия 41:4 – Εγώ ειμί – Аз съм Същият “).

Следва…(виж тук).

_________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1954, кн. 7-8, с. 20-29. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Einleitung in d. Heil. Schrift Alt. u. N. Te­stament, 5 Aufl., T. III, 1905, 229.

[2]. Der hl. Petrus und seine Briefe, 78 (Die Heil. Schrift d. N. T., herausg. V. Fr. Tillmann, Bd. IX, 4. Aufl., Die katholischen Briefe, 1932).

[3]. Einl. in d. N. T., 4. Aufl., 1933, 294.

[4]. Eвaнгeлie отъ Марк, Москва 1871, стр. 7.

[5]. Св. Дионисий указва на посланието, изпра­тено от Римската църква до Коринтската.

[6]. Вж. св. Папий Иераполски (у Евсевий Кесарийски, Църковна история, III, 39); св. Ириней Лионски („Против ере-сите“ 3, 1, 1;), Климент Александрийски (у Евсевий Кесарийски, Църковна история, VI, 14); Ориген (у Евсевий Кесарийски, Църковна история, VI, 25) и други.

[7]. Вж. Edm. Kalt, Bibl. Reallex., 2. ufl., 1939, 350.

[8]. Евангелiе отъ Марка, Москва 1871, стр. 7.

Изображения:авторът Христо Н. Гяуров (1889-1966) и св. апостол Петър. Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-ehD