Лионърд Суидлър

Деца, роби и жени

През време на земния живот на Господ Иисус Христос жените в Па­лестина се намирали в подчинено, унизително положение спрямо мъжете. Макар че в Стария Завет са изобразени няколко героини на еврейския на­род, равинистичните обичаи преди двадесет века и дълго време след това забраня­вали на жените да изследват Писанията. Един равин от I-ви век след Христа, Елиезер, се изразява твърде рязко по въпроса, като казва: «Думите на Тора по-скоро ще бъдат изгорени, отколкото да бъдат поверени на жена… Който учи дъщеря си на Тора, прилича на човек, който я учи на сладострастие».

Жените, подобно на робите и децата, не били задължавани да казват така наречената «шема» – утринна молитва или каквито и да е молитви преди и след ядене. В Талмуда даже се съдържа следното изречение: «Проклятие да бъде върху мъжа, чиято жена или деца казват благодарствена молитва вместо него». Освен това в ежедневните молитви на юдеите била включена особена тройна благодарност: «Слава на Бога, че не ме е създал езичник; слава на Бога, че не ме е създал жена; слава на Бога, че не ме е Създал невежа».

Юдейските жени били ограничени и по отношение обществената мо­литва. Те не се броели при набиране необходимия брой лица, за да се със­тави «миниам» – необходимото число лица за започване на обществена мо­литва. В Иерусалимския храм техният достъп бил ограничен само до жен­ския двор, който се намирал пет стъпала под двора, в който стояли мъжете. Жените били разделени от мъжете и в синагогите, където на тях не се раз­решавало да четат на глас Свещеното Писание или да поемат някаква ръководна функция. При извършване второто чудо с умножаване на хлябовете събралите се хора наброявали, според евангелист Марк, «около четири хиляди» (8:9), а евангелист Матей добавя: «освен жени и деца» (15:38).

Отношението към жените в тогавашното общество било най-ясно под­чертано при институциите и ритуалите на брака. За огромната част от же­ните ролята им в семейството се ограничавала само до раждане и отглеж­дане на деца. Жените като «по-слаб съсъд» винаги се намирали под опеката на мъжа – баща или съпруг, а в случай, че жената била вдовица, тя за­висела от брата на починалия ѝ мъж.

Талмудът хвърля достатъчно светлина върху този въпрос: «Добре е на този, чиито деца са момчета, но горко на онзи, чиито деца са момичета… При раждане на момче всички са радостни, а при раждане на момиче всички са опечалени… Когато момче идва на света, мир влиза в света; когато идва момиче, нищо не влиза… И най-добродетелната от жените си остава ма­гьосница… Нашите учители са казали: жените имат четири качества – те са лакоми за храна, жадни за клюки, мързеливи и ревниви».

Наистина в първия век жените от Палестинска Юдея са били изправени пред мрачни и безрадостни перспективи.

Жени, последователки на Христа

Доколкото може да се съди от евангелията Спасителят с думи и дела възвестявал пълното равенство между мъжете и жените – нещо, което пред­ставлявало революция в сравнение с установените по Негово време социални отношения.

Първото очевидно скъсване с традицията от страна на Иисус Христос било разкриването на благовестието, смисъла на Писанията и религиоз­ните истини и на жените. По времето, когато се смятало за неуместно и дори «неприлично» да се учат жените на Тора, това действие на Спасителя е било преднамерено решение да се наруши един обичай, оскърбителен за жените.

Нещо повече – жени от Галилея са ставали последователки на Христа, поучавали са се от Него, следвали са Го през време на Неговите пътувания и са Му служили от все сърце. В Лука 8:1-3 някои от тях са споменати по име в едно и също изречение с дванадесетте: «Той обхождаше градове и села, като проповядваше и благовестеше Царството Божие, и с Него бяха дванаде­сетте, и някои жени… които Му услужваха с имотите си». Гръцката дума, преведена тук като «услужваха», а в Марк 15:41 «служеха», е именно «дииконун», която е от един и същ корен с «дякон». Както се вижда, задачите на дяконите в ранното християнство до голяма степен се покривали с тези на жените-последователки на Богочовека.

Първа в благовестието

Господ Иисус Христос нарочно е нарушил и друг обичай, неприятен и обиден за жените. Първото явяване на Спасителя след Възкресението е било не на някой друг, а на жена, на която е било възложено от Него да възвести за Възкръсналия от мъртвите на единадесетте (Иоан 20:11-18; Матей 28:9-11; Марк 16:9-11). Естествено апостолите не могли да повяр­ват на Мария Магдалина, тъй като според юдейския Закон на жените е било забранено да свидетелстват. Като Създател на Закона Христос го позна­вал съвършено и, разбира се, имал предвид това положение.

Неговото първо явяване след Възкресението на жена и възлагането тя да свидетелства за най-важното събитие от земния Му живот било плод на съзнателно решение. Това било драматично свързване на две прояви – отхвърляне от Христа на положението на жените като хора «второ качество» с центъра на Неговото Евангелие – Възкресението.

Христос и култовата чистота

Трите синоптически евангелия вмъкват в повествованието за възкре­сяването на дъщерята на Иаир и разказа за излекуването на една жена, коя­то имала кръвотечение от 12 години (Матей 9:20-22; Марк 5:25-35; Лука 8:43-49). Тази история е твърде вълнуваща, тъй като страдащата жена не желаела по никакъв начин да привлече вниманието на народа, а само си казвала: «Ако се допра до дрехите Му, ще оздравея» (Марк 5:28).

Нейната свенливост не идвала от това, че тя принадлежала към бед­ните, нисши съсловия в тогавашното общество. Евангелист Марк специално уточ­нява, че тя търсила помощта на много лекари, по които изгубила цялото си състояние. Причината е тази, че в продължение на дванадесет години, като кръвоточива, тя била непрекъснато в състояние на култова нечистота (вж. Левит 15:19-33). Всеки човек и всеки предмет, които тя докосвала, както и всеки, който докосвал нещо, до което тя се била докоснала, ставали по същия на­чин нечисти. Съзнанието за крайна непълноценност, развито у нея, без съм­нение било твърде подтискащо. Това било така най-вече при срещата ѝ с един известен Чудотворец, с един прочут сред народа Равѝ.

Но силата на Господ Иисус не само изцерила жената. Придавайки важност на случая, Той предизвикал вниманието на тълпата върху нещаст­ницата: «А в това време Иисус, като усети в Себе Си силата, която излезе от Него, обърна се към народа и рече: кой се допря до дрехите Ми?… Же­ната пък в страх и трепет, като знаеше, какво стана с нея, приближи се, падна пред Него и Му каза цялата истина. А Той ѝ рече: дъще, твоята вяра те спаси: иди си смиром и бъди здрава от болестта си» (Марк 5:30, 33-34). 

С този акт Спасителят е искал нарочно да подчертае, че не се бои от култовата нечистота, която всеки друг придобивал при докосване на «не­чистата» жена. Евангелията свидетелстват, че в няколко случая Иисус Христос отхвърлил идеята за култовото оскверняване, както тук. Той смет­нал за нужно да драматизира случая не само заради самата страдалница, но и заради народа. Спасителят пренебрегнал по-малкото зло – времен­ното смущение и неудобство на кръвоточивата, защото сметнал урока за достойнството на жените изключително важен.

Самарянката

Христос съзнателно пренебрегнал друг обичай, свързан с отношението на мъжете към жените, през време на срещата си със самарянката при Якововия кладенец (Иоан 4:5-43).

Иисус чакал на кладенеца, докато Неговите ученици отишли в града да вземат малко храна. Една самарянка се приближила, за да си налее вода. Съгласно установената традиция по онова време един евреин не би се обър­нал към жител на Самария, както свидетелства и евангелистът: «Иудеите нямат сношение със самаряните». Също така не било прието мъж да говори с жена на обществено място (още повече, ако той е бил «равѝ»). Но за крайно учудване на жената Христос започнал разговор. Това Негово действие било така неочаквано, че тя отговорила: «Как Ти, бидейки, иудеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка?» Самият факт, че Христос говорел с жена, се видял на учениците нарушение на приетите норми на поведение: «Дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: какво искаш, или защо приказваш с нея?»

Иисус Христос отишъл и по-далече в разговора Си с блудницата-самарянка, като отхвърлил косвено неравенството между мъжете и жените. За пръв път Той се разкрил на някого като Месия, като Спасител на цялото човечество: «Казва Му жената: зная, че ще дойде Месия, наричан Христос… Иисус ѝ казва: Аз съм, Който говоря с тебе». По същия начин, както Спа­сителят се разкрил на Марта като «възкресението» (Иоан 11:25) и на Мария Магдалина като «Възкръсналия» (Марк 16:19), така Той обявил тайната на Своето пратеничество в света на една обикновена жена.

Развод и достойнство

Христос защитил достойнството на жените и с изявленията Си за брака. Ясно е едно – възгледът Му не се радвал на подкрепа дори сред Неговите последователи: «Казват Му Неговите ученици: Ако такова е задължението на човека към жената, няма полза да се жени» (Матей 19:10).

На юдейския Закон не било чуждо положението един мъж да е свър­зан с повече oт една жена. По време на земния живот на Иисус Христос това не било често явление, но все пак такива случаи съществували. Жените обаче не можели да имат няколко съпрузи. Освен това само юдеинът можел да поиска развод. Той имал правото да изпъди жена си, когато намери за добре, но този унизителен за жената морален принцип не правел впечат­ление на никого.

Иисус Христос отхвърлил това положение, като настоявал за моно­гамия и за чистота на брака. Мъжът и жената трябва да имат еднакви права и отговорности в отношенията си един към друг (Марк 10:2-12).

Разумът срещу метлата

Господ Иисус Христос не мислел за ролята на жената с тесногръдите понятия на Своите съвременници. Според Него тя не може да бъде ограни­чена до състоянието на домакиня. Христос открито порицал идеята, че най-подходящото място за всички жени е «къщата», «кухнята», когато посетил Марта и Мария във Витания (Лука 10:38-42).

Марта била заета с обикновените за жените задължения – както пише евангелистът: «Улиса се в голяма шетня»; Мария обаче решила да върши нещо, което било прието за един мъж: «Тя седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му». Марта явно помислила, че сестра ѝ напразно си при­своява «по-интелектуална» роля, затова тя се оплакала на Христа. Но Не­говият отговор отхвърлил установения тогава възглед за жената. Той по­гледнал на Мария преди всичко като на личност, която има право да пред­почита в живота и която «е избрала добрата част». И Спасителят одобрил това с думите: «Няма да ѝ се отнеме».

Като си спомним забраната жените да четат Свещеното Писание или да учат при «равѝ», не можем да си представим по-ясна позиция от тази на Христа, че жените са призвани за пълноценен духовен живот, както всеки норма­лен човек.

От всичко посочено по-горе става ясно, че Иисус Христос енергично изтъквал и отстоявал достойнството и равноправието на жените в общест­во, ръководено от мъже. Спасителят бил носител на коренно нови отноше­ния към жените, и последователите Му трябва да се учат от Неговия пример.

Авторизиран превод от английски: Владимир Георгиев, студент-богослов

_____________________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1975, кн. 3, с. 29-32. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: авторът Лионърд Суидлър (род. 1929). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-ef7