(Писмо – отговор)

Епископ Теофан Затворник

Вие ми пишете:

„В светлите дни на празника Въз­кресение Христово поисках да прочета по-внимателно евангелските повество­вания за възкресението на Господа, а пък самото прочитане породи у мене желание да подредя и съгласувам по­между им тези повествования. Но, като се заех с това, аз се забърках и не намирам изход. Помогнете ми! Не всичко ме забърква, а само разказите за първите часове след Христовото възкресение, именно: за отиването на светите жени на гроба, за виденията и сви­детелствата им относно видяното и чу­тото. Струва ми се, че трябва да прие­мем предположението, че жените-мироносици са идвали на гроба Господен не всички наедно и не по едно и също време. Кажете, може ли да се допусне това? Вместо да ми подарите червено яйце – моля ви, изложете ми своите съображения относно съгласуването на тези евангелски повествования!“

***

С удоволствие съм готов да из­пълня вашето желание. Бърканицата, до която сте дошли, не е само ваша участ; на нея са се натъквали почти всички, които са се заемали да под­реждат и съгласуват тези евангелски разкази… Нека сега и ние се заловим с тази работа и дано възкръсналият Господ ни помогне, заради славата на Своето име, да се доберем до нещо по-задоволително. Вие ми дадохте ръководна нишка, като изказахте мне­ние, че би трябвало да се приеме, че светите жени са идвали на Господния гроб на групи и не едновременно. Като из­лязох от тази мисъл, почнах да се вглеждам в евангелските разкази и, за ваше и свое утешение, намерих, че не само може, но и трябва да се въз­приеме това. Това го изискват самите повествования, в които ясно е посо­чена разликата и в моментите, когато жените идвали на гроба и в онова, що видели и чули те тогава, и което се случило с тях после.

За да ви разкрия по-добре тази истина, смятам за нужно първо да ви преразкажа, каквото намираме написа­но относно това у всеки свети евангелист поотделно, като добавя някои забе­лежки, необходими за разбиране на текста.

В светото евангелие от Матей четем (глава 28:1-10): „Като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария, да видят гроба“ (стих 1).

Нека се спрем малко на тези думи! Изразът „като мина събота“ – οψέ σαββάτων[1], нищо друго не означава освен – събота вечер[2], когато се свършил изискваният от закона покой и били вече позволени всякакви дви­жения и действия. Следващата дума – τή επιφωσκούση (на славянски – свитающи, на български – на разсъмване) не противоречи на това разбиране. Защото глаголът επιφώσκω, когато ста­ва дума за ден и нощ, означава започ­ване; така че тук той означава нача­лото на първия ден на седмицата. Че наистина така трябва да се разбира, съдим по аналогия от евангелието на св. Лука, който, като говори за пола­гането на Господа в гроба, пише: „Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота“ (Лука 23:54), дето е употре­бен същият глагол: επέφωσκε. И така, тук се говори за събота вечер, когато настъпвал или започвал първият ден на седмицата. У евреите денят се привършвал в шест часа вечерта, откогато започвал следният ден. Съботата, както се вижда от св. Лука, започвала в петък вечер, а първият ден на седмицата започвал в събота вечер, както изтъква това св. Матей в приведеното по-горе място.

При това изяснение, как ще трябва да разбираме идването на двете жени още в събота вечер, „да видят гроба“? В най пряк смисъл – именно, че те отишли на гроба Господен, където била цялата им мисъл и сърце, тегле­ни от неудържимо желание да узнаят, дали не е станало нещо особено. Щом видели, че всичко там било в същото положение, както в петък, те спокойно се върнали в града и почна­ли да се готвят да помажат на сут­ринта тялото Господне, според обичая, с аромати, които те купили същата вечер на връщане от Голгота, както за това пише св. Марк.

Но ще запитате: как са могли те да отидат при гроба Господен, когато там е имало стража? Но стражата била поставена не от сутринта, а след като е изтекла съботата, тоест в събота вечер. Докато жените били на гроба, юдейските началници ходили у Пилат, да искат позволение за поставяне стра­жа, която те довели и поставили при гроба, едва след като жените си отиш­ли. Започвал третият ден, когато, спо­ред предреченото от Господа, трябва­ло да стане Неговото възкресение. Допреди вечерта те не смятали нужно да нарушават съботата си; но след шест часа вечерта, когато минала вече съ­бота и настъпил страшният за тях трети ден, те побързали да вземат предпазни мерки, като се опасявали да не би учениците да откраднат през тази нощ тялото на своя Учител и да кажат, че Той възкръснал (Матей 27:64).

И така, светите жени се готвели да по­мажат на другото утро тялото Господне с аромати, без да подозират, че гробът е заобиколен oт стража и че тялото на Господа е в ръцете на Не­говите врагове. Но Господ не допус­нал да бъдат те уплашени от тази стража и, без да знаят те, отстранил тази пречка, която би могла да ги ли­ши от свободен достъп до гроба… Слязъл от небето Ангел Господен, който отвалил камъка от гробните врата и седнал върху него. Сътресе­нието от падането на камъка, усилено от нарочно Божие действие, и светлобляскавият вид на Ангела накарал стражата да се разтрепери и разбяга. Така гробът останал открит и достъ­път до него – свободен (Матей 28:2-4).

Кога се случило всичко това? Сигурно, не много преди да дойдат жените-мироносици, но все пак преди нощният мрак да е бил разпръснат от светлината на утрото, понеже Мария Магдалина дошла още по тъмно (Иоан 20:1), а гробът вече бил разтворен. Разтварянето на Господния гроб не било нито предпоставка, нито после­дица от възкръсването на Христа, кое­то си станало независимо от всякакви външни ограничения, невидимо и не­знайно за никого. Отвалянето на ка­мъка и прогонването на стражата би­ло нужно, за да могат любещите Го­спода свободно да пристъпят до гроба и да се уверят, че Христос е възкръснал.

(Настъпило утрото. Жените, които се били вече приготвили от вечерта, отишли на гроба да помажат Господа. Кои точно жени са били – това св. Матей не посочва тук)[3]. Като се приближили до гроба, те видели Ан­гела (седнал върху камъка вън от гро­ба, както можем да предположим спо­ред казаното по-преди) и се ужасили. Ангелът ги ободрил с думите: „Не бойте се; зная, че търсите разпнатия Иисус; няма Го тук; Той възкръсна, както беше казал. Дойдете, вижте мя­стото, дето е лежал Господ“. (Те влез­ли в гроба и видели). Тогава Ангелът им рекъл: „Идете скоро, та обадете на учениците Му, че Той възкръсна от мъртвите и ето, преварва ви в Галилея; там ще Го видите“. И же­ните, като излезли от гроба, бързо се затекли със страх и радост голяма, да съобщят на светите апостоли за видяното и чутото. И когато те така бързали към апостолите, Сам Господ ги срещ­нал и им рекъл: „Радвайте се“! – И те, като паднали в нозете Му, хванали се за тях и Му се поклонили. Но, тъй като били в трепет, Господ ги ободрил с думите: „Не бойте се; идете и оба­дете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят“ (Матей 28:5-10).

Такъв е разказът на св. Матей – много сбит и откъслечен! Първият стих стои отделно, като разкрива ста­налото още в събота вечер. Отделно стоят и стиховете 2-4, в които се разправя, какво станало пък преди да настъпи утрото. Но главният разказ за идването на жените на гроба почва от момента, когато те видели Ангела; как станали от местата си и как се при­ближили до Ангела, не се споменава. Това трябва да се допълни. Трябва да се допълни също и това, че жените влезли в гроба, подканени от Ангела с думите: „дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ“. Макар в евангел­ския текст да не се говори за влиза­нето им в гроба, но по-нататък се казва, че те излезли из гроба и се за­текли при апостолите. А как са могли да излязат из гроба, ако преди това не са били влезли в него? Аз и едно­то, и другото допълних със свои думи. Сега пък ще видим, как допълва този разказ св. Марк[4].

В светото евангелие от Марк четем (глава 16:1-11): „След като мина събота, Мария Магдалина, Мария Иаковова и Саломия купиха аромати, за да дойдат и Го помажат“ (стих 1).

Началните думи тук напълно от­говарят на тези у св Матей: „Като мина събота“, тоест когато съботата или де­нят на почивка се свърши (в събота вечер) и започнал първият ден на седмицата. Тогава посочените жени купили аромати, за да отидат сутринта на гроба и да помажат тялото на Го­спод Иисус. Този първи стих е съв­сем еднакъв по съдържание с първия стих от разказа на св. Матей. Той само допълва последния със съобще­нието, че жените Мария Магдалина и Мария Яковова, след като ходили да видят гроба, същата вечер се съб­рали със Саломия и трите заедно ку­пили аромати, за да помажат тялото на Господа.

Това било в събота вечер; а след като минала нощта, „в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, след изгрев слънце“ (стих 2). А по пътя те си говорели помежду си: „Кой ли ще ни отвали камъка от вра­тата гробни?“ Камъкът бил много го­лям, така че те не биха имали сили да го отместят. Но, като наближили до гроба, погледнали и видели, че камъ­кът е вече отвален (стихове 3-4).

Отвален бил за тях и камъкът на затруднението, който потискал сър­цето им. Ето защо, без да обърнат особено внимание на необикновеността на това, те побързали да влязат вътре в гроба. Но, като видели там момък, облечен в бяла дреха, да седи отдясно, останали поразени. Това бил Ангел Господен, който, виждайки сму­щението им, ги ободрил като казал: „Не се плашете! Вие търсите Иисуса Назарееца, разпнатия; Той възкръсна, няма Го тук. Ето мястото, дето бе по­ложен. Но идете, обадете на учени­ците Му и на Петра, че Той ви пре­варя в Галилея; там ще Го видите, както ви бе казал“ (стихове 5-7).

И те, като излезли, побегнали от гроба. Обзел ги трепет и ужас и ни­кому нищо не казали (разбира се, по пътя), понеже се бояли (стих 8).

Като съпоставим този разказ с разказа на св. Матей, не можем да не видим, че те взаимно се допълват. Св. Марк допълва св. Матей, като съоб­щава, че Мария Магдалина и Мария Яковова още вечерта успели да купят ароматите, като към тях се присъеди­нила и Саломия; а сутринта рано оти­шли на гроба и пристигнали там, когато слънчевата светлина вече сияела, но самото слънце още не се било пока­зало на хоризонта. Св. Матей пък допълва св. Марк, като говори за оти­ването на двете Марии на гроба още вечерта и за това, по какъв начин ка­мъкът бил отвален от гроба.

Св. Марк допълва св. Матей още с това, как жените влезли в гроба, за което не е писано у св. Матей, макар и да се казва там, че те побегнали при апостолите, като излезли из гро­ба. Св. Матей пък допълва св. Мар­к с това, че преди още да влязат в гроба, те видели Ангел и влезли в гроба по негово указание.

Св. Матей също така допълва св. Марк, като добавя, че по пътя, докато жените бързали към апостолите, явил им се Сам възкръсналият Хри­стос. А св. Марк допълва св. Матей, като казва по-нататък (стих 9), че това не било първото явяване на Го­спода. С първото Му явяване била удостоена Мария Магдалина, която отишла и обадила за това на апосто­лите (стих 10).

От само себе си е ясно, какъв общ разказ може да се състави от тези на двамата евангелисти. Нека от­бележим само, че и у св. Матей, и у св. Марк става дума за едно и също идване на гроба Господен, от страна на едни и същи жени, в едно и също време. Следователно, този общ разказ може да бъде смятан за отделен и на­пълно завършен, така че няма защо да бъде допълван чрез заемки от дру­гите две евангелия.

Остава само един въпрос за раз­решаване – кои именно жени са дей­ствали тук. Нито св. Марк, нито св. Матей ги назовава отново при утрин­ното им идване на гроба, след като са ги назовали още при вечерното им идване. Това ни кара да мислим, че и сутринта са дошли същите жени, кои­то и вечерта. Но все пак оттогава из­минали седем-осем часа, през което време са могли да се случат обстоя­телства, които да отделят някои от тях. Ето защо, ние сме в правото си да отчислим из групата жени някоя от тях, ако това го искат някои еван­гелски указания. Така например, у са­мия св. Марк се натъкваме на едно такова указание, именно, че Господ се явил първо на Мария Магдалина (стих 9). Щом на нея се явил най-напред, то значи това е станало преди да се яви Той на жените, за което явяване се говори у св. Матей. А оттук следва, че сут­ринта Мария Магдалина я нямало с Мария Яковова и Саломия. Тя се била отделила от тях още след вечер­ното им идване на гроба и действа­ла отделно от тях… За това подроб­но пише св. евангелист Иоан.

В светото евангелие от Лука четем (глава 24:1-12), че, жените, които били дошли с Го­спода от Галилея (те не са назовани по име), в петък вечер гледали, как полагат тялото Господне в гроба. Като се върнали от Голгота, още същата вечер купили аромати и миро за помазване на тялото Господне, а в събота си починали според закона (Лука 23:55-56).

В първия ден на седмицата, в тъмни зори, дошли на гроба, като носели приготвените аромати. Та намерили камъка отвален и направо влезли в гроба, но не намерили там тялото на Го­спода; това създало у тях голямо недоумение. В това време пред тях за­станали двама мъже в бляскави дрехи. Светите жени в страх и смущение навели лице към земята, но мъжете ги успокоили, като им казали: „Защо търсите Живия между мъртвите? Няма Го тук, но възкръсва; припомнете си, какво ви бе казал когато беше още в Гали­лея, говорейки, че Син Човечески трябва да бъде предаден в ръце на човеци грешници и да бъде разпнат и на третия ден да възкръсне“. Те си спомнили тези думи и, като се върнали от гроба, възвестили за видяното и чутото на единадесетте апостоли и на всички други. Но те сметнали думите им за лъжа и не им повярвали. Впро­чем Петър станал, затекъл се до гроба и, като нидникнал, видял вътре само повивките и се завърнал, като се чу­дел за станалото.

Веднага личи, че тук се говори за друго идване на гроба, отделно от онова, за което разказват св. Матей и св. Марк. Тук ароматите се при­готвят още от петък вечер; жените отиват на гроба още в тъмни зори[5], в гроба те биват посрещнати от двама Ангели с вид на мъже, при което чузат от тях не същите думи, които са чули жените у първите двама еванге­листи, при все че смисълът на думите а същият – уверяване във възкресението на Господа. Освен това тук же­ните не получават никаква заповед да съобщят по-скоро за това на апосто­лите, но сторват това сякаш по свой почин; ето защо те не бързат при за­връщането си от гроба, но можем да сметнем, че дори първо са се отбили у дома си, за да се освободят от то­вара си, а след това чак са се упътили към апостолите.

Като приемаме това отиване на гроба за отделно от другото, ще трябва да признаем, че и жените тук са други. Кои са те? Св. Лука не споменава имената им, нито като говори, че те наблюдавали полагането на Господнето тяло в гроба, нито като споменава за приготвянето на ароматите в петък вечер, нито пък когато става дума за идването им на гроба сутринта в първия ден на седмицата. Наистина в края на разказа си той пише: „те бяха Магда­лина Мария, и Иоана, и Мария, майка на Иакова, и другите с тях, които оба­диха на апостолите за това“ (стих 10); но това се отнася, както ще видим, към онзи момент, когато при апостолите вече се събрали всички жени, сякаш да дадат отчет за видяното и чутото от тях поотделно. Все пак, тези думи дават възможност да се определи, за кои жени пише св. Лука, че дошли на гроба. Като извадим настрана от по­сочените имена това на Мария Магда­лина за повествованието на св. Иоан и това на Мария Яковова (със Саломия, която сигурно влиза в числото на „другите“) – за повествованията на св. Матей и св. Марк, за разказа на св. Лука остава Иоана, жена на Хуз, и другите (освен Саломия).

В светото евангелие от Иоан (глава 20:1-18) намираме един особен разказ за друго отделно отиване на гроба Го­споден, при което участва само Ма­рия Магдалина заедно с двама от апо­столите. Св. Иоан Богослов съобщава, че Мария Магдалина в първия ден на седмицата още по тъмно дошла на гроба и видяла камъка отвален от гроба. Погледнала ли в гроба или не, но у нея веднага съзряла мисълта, че някой е взел тялото на Господа. С тази мисъл тя бързешком се затичва при св. Петър и св. Иоан и им казва: „Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са го турили“. Двамата апо­столи веднага излезли и се затекли към гроба. Иоан тичал по-бързо, та дошъл пръв на гроба, но не влязъл, а само надникнал и видял повивките да лежат. Дошъл и св. Петър и вля­зъл вътре. И той също видял само повивките, а кърпата от главата не заедно с тях, а свита отделно на едно място. Тогава влязъл и св. Иоан, който бил дошъл по-преди „и видял и по­вярвал“, но, види се, повярвали само на онова, що им била съобщила Ма­рия Магдалина, понеже в следващия (10) стих се казва, че те, „още не знаели Писанието, че Той трябва да възкръсне“. Като разгледали всичко, апостолите се върнали у дома си.

Но св. Мария Магдалина, която заедно с тях се била върнала пак на гроба, останала там отвън и плачела. Като поплакала, тя надникнала вътре и видяла двама Ангели в бели дрехи, единият от които седял при главата, а другият – при нозете, дето било лежало тялото Иисусово. Те я запи­тали: „Жено, защо плачеш?“ Тя им отговорила: „Дигнали Господа мое­го, и не зная, де са Го турили“. Като казала това, обърнала се и видяла Господ Иисус, но не Го познала. Господ ѝ рекъл: „Жено, защо пла­чеш? Кого търсиш?“ А тя, ми­слейки Го за градинаря, Му се примо­лила: „Господине, ако си Го ти изне­съл, кажи ми, де си Го турил, и аз ще Го взема“. Тогава Господ ѝ казал с познат на нея глас: „Марийо!“ Тя, щом чула този глас, извикала: „Учи­телю!“ и се хвърлила ничком да об­гърне нозете Му. Ала Господ я спрял с думите: „Не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си; но иди при братята Ми и им кажи: възлизам при моя Отец и вашия Отец, и при моя Бог и вашия Бог“. Тя отишла и казала на уче­ниците, че видяла Господа, и че Той ѝ казал това.

Този разказ не се нуждае от ни­какви пояснения. Веднага личи, че тук се говори за особено отиване на гро­ба, за което не говорят другите еван­гелисти.

Ще си позволя само по повод на този разказ да направя някои заключения. Първо, щом у св. евангелист Иоан имаме един особен разказ за отделно отиване на гроба – а това е безспорно, – то нищо не ни пречи да допуснем, че и другите евангелисти предават също отделни отивания на гро­ба. Както вече видяхме, подобно нещо ни се налага да допуснем при разказа на св. Лука, от една страна и при тези на св. Матей и св. Марк, от друга.

Второ. Мария Магдалина дош­ла на гроба още по тъмно, после хо­дила при апостолите, върнала се с тях на гроба, постояла там сама, след което отново отишла при апостолите. Следователно, невъзможно е било за нея да бъде в числото на жените, които дошли заедно с Иоана „в дъл­боко утро“, както е казано у св. Лука; нямало е и кога да се присъедини към Мария Яковова и Саломия, кои­то дошли на гроба чак към изгрев слънце, пък и нямало е вече сми­съл да се присъединява към тях. Веднъж отделила се от светите жени още от вечерта, тя вече не се срещала с тях, докато те всички не се събрали у апо­столите, както ще видим при общото сливане на повествованията.

По този начин из прегледа на всички разкази за движенията, виде­нията и свидетелствата на жените мироносици могат да се извлекат следните заключения:

1.Жените идвали на гроба не всички наедно, а поотделно и на гру­пи, и в различни моменти. Такива идвания на гроба се наброяват три: пър­вото – това на Мария Магдалина (по евангелието от Иоан), второто – това на Иоан с другите жени (по евангелието от Лука), третото – това на Мария Я­ковова и Саломия (по евангелията на Матей и Марк)… Да прибавим към това показанията на емауските ученици, че някои жени били на гроба и съоб­щили на апостолите, че видели ангели, които им казали, че Господ възкръс­нал (Лука 24:22-23). Но това може да се отнася само за Иоан с другите, за които се говори също у св. Лука, тъй като те именно видели само ан­гели, а другата група жени видели освен ангели и Самия Господ. Следо­вателно, чрез това показание рязко се отделя отиването на гроба на Иоана с другите от отиването на втората група свети жени, между които пък оти­ването на Мария Магдалина се отделя самò по себе си от отиването на Ма­рия Яковова със Саломия. Посоче­ното показание е особено важно и с това, че в случая решително говори за това, че имало част от учениците, които знаели само за случилото се с Иоан, без да били чули нещо за ста­налото с другите жени.

2.Времето, когато отделните гру­пи жени дошли на гроба, се определя така: Мария Магдалина – още по тъмно, Иоана с другите – в дълбоко утро, Мария Иаковова и Саломия – по изгрев слънце. Личи тук една постепенност. И всичко това обхваща време от няколко часа – от зазоряване до изгрев слънце.

3.Постепенност се вижда и в онова, което светите жени узнавали и възвестявали на апостолите: Мария Магдали­на първия път казва: „Взели Господа!“; Иоана с другите съобщава, че видяла ангели, които ѝ казали, че Господ възкръснал; Мария Магдалина (втория път), както и Мария Яковова със Саломия уверявали, че видели не само ангели, които им казали за възкресе­нието на Господа, но – и Самия възкръснал Господ, Който им възложил да предадат някои поръки на апостолите.

След всичко казано, не ще бъде много трудно да се състави един по­следователен разказ за движението на светите жени в утрото след светлото Хри­стово възкресение, както и за видяното и чутото от тях.

Когато Иосиф Ариматейски и Никодим полагали в гроба тялото Господне, всички свети жени били на Гол­гота и гледали, къде и как то било положено, като обмисляли през това време, как и те да дойдат да изпълнят от своя страна дълга си към Почина­лия, като също помажат тялото Му. Някои от тях още след завръщането си от Голгота в петък вечер пригот­вили ароматите. Съботата всички пре­карали в почивка. Когато, обаче, се свършил законният срок на почивката в събота вечер, две от тях се затекли до гроба да видят, дали не се е слу­чило там нещо особено, и на връщане купили още аромати за допълнение на недостига. Те действали заедно, но живеели не в един дом, а всяка у свои роднини и познати и може би, само Мария Яковова и Саломия били отседнали в една къща. Те решили, сутринта да не се търсят и събират в града, за да не безпокоят никого от своите стопани, а да се търсят и събе­рат при гроба, като се чакат една друга, та заедно да пристъпят към помазване на тялото Господне. Като се подготвили и уговорили така, те спо­койно дочакали утрото.

Най-рано от всички станала Мария Магдалина и пристигнала на гроба още по тъмно. Щом видяла камъка отвален, а, може би и погледнала вътре, тя веднага отишла при апостолите Петър и Иоан с вестта, че тялото Господне е преместено от гроба неизвестно къде. Щом узнали за това, двамата апостоли бързо се упътили към гроба заедно с нея (Иоан 20:1-3).

Преди още те да пристигнат, на гроба вече били дошли Иоана с дру­гите и били влезли в отворения гроб, дето видели ангели, които им възве­стили за възкресението. Връщайки се, също се упътили към апостолите, като вероятно са се отбили у дома си, да оставят ароматите (Лука 24:1-8). По тази причина, сигурно, те не се срещ­нали с двамата апостоли и Мария Маг­далина, които бързали по посока към гроба. Впрочем такова едно размина­ване е напълно възможно, като се има предвид разположението на улиците в Иерусалим и изобщо на Изток.

Двамата апостоли дошли, прочее, на гроба и лично се уверили, че в гроба не е останало нищо освен повивките и кърпата от главата на Мърт­веца. Мария Магдалина, след като си отишли апостолите, останала на гроба сама и била ощастливена от явяване на Самия Господ. Зарадвана, тя отново се насочила към апостолите (Иоан 20:4-8).

В това време дошли на гроба Мария Яковова и Саломия, те били уведомени за възкресението от един ангел вън от гроба и от друг – вътре; от тях получили и заповедта бързо да съобщят на апостолите за станалото (Матей 28:5-8; Mapк 16:1-8). По пътя те били срещнати от Самия възкръснал Господ, Който ги ободрил и им потвърдил ангелската заповед (Матей 28:9-10).

А между това, ето какво станало у апостолите. Току-що се върнали от гроба Петър и Иоан, дошла при тях Иоана с някои жени (или, може би, дори тя изпреварила апостолите у дома им) и им казала, че видяла ангели, които я уверили във възкресението на Господа. Но апостолите не повярвали на това. Докато те още говорили, при­стигнала Мария Магдалина и заявила, че видяла Господа и съобщила думите Му, които Той ѝ поръчал да предаде на апостолите. Но и на нея, като я из­слушали, не ѝ повярвали (Mapк 16:11). Още не свършила да говори Мария Магдалина, ето че дотичали Мария Яковова и Саломия с вестта, че ви­дели ангели при и в гроба и срещнали Самия Господ по пътя, като предали и поръката Му до апостолите – да оти­дат в Галилея, дето ще Го видят.

По този начин се събрали у апостолите всички жени – благовестнички: Мария Магдалина, Мария Яковова, Саломия, Иоана и другите, чиито имена не са отбелязани. Какъв облак от сви­детели! И въпреки това, думите им се показали на апостолите лъжливи и не им повярвали (Лука 24:11). Затова не е ли бил заслужен укорът, който те чули от Господа, когато Той им се явил и ги смъмрил за неверието и жестокосърдието им, задето не повярвали на онези, които Го били видели въз­кръснал (Mapк 16:14)?

Св. Петър, впрочем, решил да се затече още веднъж на гроба, за да види дали няма да се натъкне там на някакво решително уверение. Но, като дошъл и погледнал в гроба, той видял пак само повивките. Същото, което било и по-преди – нищо ново. Не само Господ, но дори и ангел не му се явил, за да влее в него отрадата на вярата. Така се и върнал той, „чу­дейки се в себе си за станалото“ (Лука 24:12). Явно е, че душевното му съ­стояние било много тежко. И може би, тъкмо тогава му се явил милости­вият Господ, за да утеши и умиротвори сърцето му. Във всеки случай това явяване е станало между този момент и завръщането на учениците от Емаус. Понеже, когато те се върнали и съоб­щили за явяването на Господа, по пътя били посрещнати с радостна вест, че „Господ наистина възкръснал и се явил на Симона“ (Лука 24:34).

Така всички тези повествования напълно се съгласуват помежду си, като всяка черта и особеност си на­мира своето място… Ето всичко, което мога да кажа, за да задоволя вашето желание и да отстраня срещнатото от вас затруднение при съгласуване на евангелските разкази за възкресението на Господа. Засега ще се огранича с това, а после – каквото Бог даде.

________________________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1949, кн. 4, с. 5-12. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Както е в гръцкия текст – буквално: късно в събота.

[2]. „Въ вечеръ субботный“, както стои в църковнославянския превод.

[3]. Поставеното в скоби не се съдържа в евангелския текст, а представя логическо до­пълнително обяснение на тълкувателя.

[4]. Че св. Марк допълва св. Матей, като съобщава някои неспоменати от него обстоя­телства, и, обратно, пропуска някои други опи­сани от св. Матей – това е напълно в реда на нещата, като се вземе предвид, че св. Марк е писал своето Евангелие в 44 година, а св. Матей – в 42 година.

[5]. В гръцкия оригинал – όρθρου βαθέος – буквално преведено на църковнославянски: „утру глубоку“.

Изображения: авторът епископ Теофан Затворник (1815-1894), възкръсналият Господ Иисус Христос, ангелите-благовестители, св. Мария Магдалина и жените-мироносици на гроба Господен. Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-e9I