Епископ Теофан Затворник

Слава Богу, ето, че наближи и Великият Пост! И вие ме зарадвахте, като ми известихте, че сте решила да говеете[2]. Не изменяйте намерението си!… Дано Господ ви благослови да поговеете както трябва!

Всеки, който говее, трябва да постъпва именно така, както вие правилно налучкахте в писмото си. Трябва и да попости и да ходи по-често в църква, и да се поусамоти и попрочете нещо, и да се позамисли, и да се заеме със себе си, – всичко това е нужно. Но всички тези неща трябва да се насочат към една цел – достойното причастяване със светите Христови Тайни. За да се причасти човек достойно, трябва да очисти душата си чрез покаяние. А за да извърши покаянието както трябва, тоест с искрено съкрушение и твърда решимост да не оскърбяваме вече Господа, – затова именно са и определени всичките други подвизи на говението: и ходенето в църква, и домашната молитва, и постенето, и всичко друго.

Първото нещо, необходимо за постигане на покаянието, е да се задълбочим в себе си. На това пречат житейските работи и грижи и неудържимото блуждаене на мислите ни навред. Ето защо, през време на говението човек трябва да престане, доколкото е възможно, да се суети… А свободен ли е – да си седи у дома. Това е крайно важно при говението… Но да речем, че сте захвърлила всичко и седите в стаичката си. Какво трябва да правите тук? Защото, дори и сам, човек може да си изгуби времето напразно. Трябва прочее, да се заловите за занятия, които подхождат на говението. А кои са те? – Молитвата, четенето, размисълът.

Най-напред – за църковната молитва. Вие сигурно знаете, как да се молите в църква. Но ето на какво трябва да обърнете внимание: да отивате в църква охотно, като в дом Божи, без да се мръщите и да скучаете. Трябва да се ходи в църква не за да се постои само на службата, а за да се помоли човек от душа, да се помоли със сърдечна топлота, като излее пред Господа чувства на съкрушение, смирение и благоговеен страх и усърдно поиска от Него да удовлетвори духовните му потребности. Отпреди още трябва да си помислим, как да постигнем това и щом дойдем в църква – да правим усилия за това. Истинско стоене на служба да смятаме само онова, през време на което сърцето ни е било съгрято и горещо е викало към Бога. Това е важното. Но трябва да следим и службата, като по нея ръководим мислите и чувствата си… Да вникваме в онова, което се пее и чете, а особено – в ектениите, понеже те представят съкратено изложение на всичките наши нужди, за които безукорно можем да се обръщаме към Бога. Но обикновено мислите ни блуждаят… Това произлиза от недостиг на молитвени чувства… Във връзка с това има две правила:

1) щом забележите, че мислите ви блуждаят, връщайте ги назад и

2) съзнателно не им позволявайте да се разсейват.

Средство против блуждаенето на мислите е вниманието на ума, вниманието в това, че Бог е пред нас и ние – пред Него… Вниманието се привързва към Господа чрез страх Божи и благоговение. От тях произлиза сърдечната топлота, която и насочва вниманието само към Господа. Помъчете се да раздвижите сърцето си и сами ще видите, как то ще прикове мислите ви. Трябва да правим усилия: без труд и напрежение не ще постигнете нищо духовно. Твърде спомагат за съгряване на сърцето и поклоните. Правете, прочее, по-често поклони, – и поясни, и земни.

Дано ви даде Господ да почувствате сладостта на молитвата в църква, та да се стремите натам, както от студена – в топла стая. При говението главното средство за постигане на целта е приличното и душеполезно престояване в църква. Другите неща само спомагат за това. Но за тях – по-нататък.

Продължавам за говението… Върнала сте се от църква у дома си…Как трябва сега да се молите вкъщи? – Вие добре се досещате, че трябва да се прибави нещо към обикновеното молитвено правило. Но по-добре ще е, ако прибавите не допълнително четене на готови молитви, а повечко се молите без молитвеник, като със свои думи изразите пред Господа на­същните си духовни нужди. И така, сутрин и вечер четете не повече от обикновеното, но преди началото на молитвата си и след нея, молете се със собствена молитва, а и помежду четените молитви вмъквайте свои мо­литви, като правите поклони и заста­вате на колене. Неотстъпно умолявайте Господа, Майката Божия и Ангела-Пазител… да ви дадат да опознаете себе си, а след това и да вложат във вас желание и да ви снабдят със сила да поправите всичко неизправно у себе си, а най-вече, да изпълнят сърцето ви с дух на съкрушение и смирение, кой­то е най-угодната жертва Богу. Не се обвързвайте, обаче, с твърде дълго молитвено правило. По-добре е да се молите и да правите поклони по мал­ко, но често през деня… Важното е: застанала ли сте на молитва, или пък вършите нещо друго – с ума си ни­как да не се отделяте от Господа.

След молитвата – четене, съпроводено с размисъл. Какво ще четете? – Разбира се, само духовни книги. Те трябва да се четат не, за да натъпче­те паметта си с разни сведения и по­нятия, а за да получите назидание и да разберете как най-добре бихте мог­ла да изпълните онова, какво е нужно през тези дни на говението. Ето защо не трябва да се чете много, но всяко прочетено положение да се довеж­да до чувството чрез дълъг размисъл за него… Небързото четене на под­ходящи книги с размисъл най-силно раздвижва душата. На него и набля­гайте… Ако през време на четенето почувствате молитвено движение, ставайте на молитва. Сама ли да чете­те или с някого другиго? – По-доб­ре е сама. Така е по-лесно за човека да се заеме със себе си и да прило­жи четеното към себе си. Размисълът трябва да се вмъква в четенето…

И така значи, щом сте се помолила и прочела нещичко, поразмислила сте и сте направила поклони – ето ви приблизително онези домашни занятия, които подхождат за онзи, който говее. Наистина, невинаги се удава да задържи човек вниманието си в такова напрежение; затова щом се поумори­те, може да седнете и да поработите.

Право казвате, че трябва и да попости човек. Наистина трябва, но не прекомерно. Вие и без това малко ядете. Нали трябва човек да има сила да изстои дългите църковни служби, а и вкъщи – да прави поклони. Но както намерите най-подходящо за себе си, така постъпете. Трябва само да дадете на тялото да разбере, че и то носи вина и затова трябва и то да се кае и да понася трудностите на говението. И от продължителостта и покоя на съня си трябва да отнемете нещичко. Май, че това ще ви струва доста жертви. Вие, обаче, не се лене­те да ги принесете, доколкото можете. Всякакъв вид лишения са уместни през тези дни.

Ами може ли да се разговаря? Може, но не за празни работи, а все в този дух. Наместо разговор дори е по-добре да определите час за общо четене с някого другиго. Вечерното време твърде подхожда за това. Най-добре ще е, ако някой от вашите разказва назидателни случки, при които се е проявила силата на покаянието и причащението. И за общото четене би могло да се подберат такива разкази из житията на светиите.

***

Да продължим беседата си за го­вението.

Всичко, казано досега, е рамка, в която се поставя говението; това съ­ставя външния ред, към който обик­новено се придържат онези, които искат добре да говеят. Помъчете се и вие да се съобразите с него. Само недейте си дава мрачен вид, не помрачавайте лицето си (Матей 6:16). Вършете всичко с охота, с добро и радостно разположение на духа….

Вие казвате, че ще се заемете да говеете. Нека Господ благослови това ви намерение! Гледайте само да об­мислите, как ще се премените. Всички стари „облекла“ махнете – нужни са нови! Ако ли пък нещо и от старото се окаже годно, то трябва да го из­перете, да го изгладите, та да го пред­ставите, като че ли е съвсем ново. С това аз искам да кажа, че трябва да прегледате себе си: – лошото у себе си да осъдите и отхвърлите, а добро­то да задържите, изправите и усъвършенствате.

Нека, прочее, да влезем в самите себе си и да почнем да преглеждаме, какво има в нас!

Неподходящо и съвсем невъзмож­но е в тази работа да се намесва ня­кое странично лице. Никой, освен вие самата, не може да влезе във вас и да разгледа съвестта ви. И така, сторете това сама! Аз ще ви дам за целта само някои указания…

За да разгледа човек добре себе си трябва да обърне внимание на три страни от своя живот и деятелност: 1) на своите деяния – тоест единични действия, извършени в определено време, място и обстоятелства; 2) на сърдечните си разположения и харак­терни наклонности, които се крият в делата; 3) на общия дух на жи­вота си.

1) Целият ни живот се състои от непрекъснат ред деяния – мисли, думи, дела, – които се сменят едни други и взаимно се гонят. Напълно невъзможно е да се прегледат всички тези деяния поотделно и да се определи нравстве­ната им цена. Дори ако речете да пре­хвърлите през ума си и обсъдите онези свои деяния, които сте извършила само за един-единствен ден – това не мо­жете стори. Човекът е същество вечно подвижно. Колко много премисля и извършва той от сутрин до вечер. Ами колко много пък – от изповед до из­повед? Как да се справим тогава с всичко това? – Никак не е нужно да се преглежда и обсъжда всичко поотделно. Ние имаме у себе си един недремещ страж – съвестта. Извър­шеното зло тя в никой случай не ще пропусне. Колкото щете ѝ говорете, че това е нищо и че ще премине – тя не престава да повтаря все своето, което е лошо, то си е лошо. Ето ви, прочее, първата работа: вслушайте се в съвестта си и всичко онова, за което тя ви изобличи, признайте го за грешно, без да се оправдавате и бъ­дете готова да го изповядате…

Случва се, обаче, че съвестта пропуска някои неща поради някакво сму­щение, или пък ги забравя поради из­миналото време, или най-сетне, дори не ги смята за грях, поради това че не­достатъчно познава нашите задълже­ния. Тук именно трябва да подпомог­нем съвестта, като се обърнем към Божиите заповеди, изразени в словото Божие и, като ги преглеждаме, да се запитваме, дали не сме извършили нещо против една или друга Божия заповед. По този начин ще си припом­ним много забравени неща, а и много от запомнените ще ни се представят в по-друг вид, отколкото ние сме си ги мислили.

Словото Божие е подобно на огле­дало. Както в огледалото всеки вижда, къде какво петно или прашинка има на лицето и на дрехите му, така и душата, като чете словото Божие и разглежда изброените там заповеди, не може да не види, дали е изправна в тези заповеди или не. Съвестта ѝ, просветена от словото на Живия Бог, веднага ще ѝ каже това нелицемерно. И така, ето ви втора работа, с която да се заемете: – прехвърляйте Бо­жиите заповеди и гледайте, дали са били те изпълнени от вас или не. Например, Божията заповед ни пове­лява да даваме милостиня всеки път, щом някой нуждаещ се ни поиска. Запитайте се, прочее, винаги ли сте постъпвала така и дали понякога не сте отказала милостиня без уважителна причина или дори да сте презряла бед­няка. Ако се окаже такова нещо, от­бележете си го за грях. Бог ни запо­вядва на всекиго да прощаваме всичко, дори неприятното и обидното. Тук виж­те, дали винаги сте била отстъпчива, дали сте нямала с някого препирни, груби разговори и дори караници. Ако си припомните такива неща, отбеле­жете си и тях за грехове, макар и съ­вестта да не е обърнала внимание на тях. – Или: трябва на Бога да възла­гаме цялата си надежда. Винаги ли сте постъпвала така? Сред обикновената житейска залисия това не се забелязва, но, щом се озовем в нужда, веднага проличава, на кое се осланя душата ни: на Бога ли, или на нещо друго, като забравим за Бога. Безспорно е и това, че, за да се избави от притесни­телно положение, човек трябва да упо­треби и всички свои средства, защото и те са от Бога – но крайния успех трябва да се очаква само от Бога. Ето защо, към Него трябва да се обръщаме с молитва за помощ, а, щом се нареди работата ни, трябва да благодарим Нему като на единствен наш Избави- тел, без да си спомняме за употребе­ните от нас усилия. Вижте, прочее, така ли сте постъпвала. Ако не – отбеле­жете си пак: „грях“. Така правете с всяка заповед и отбелязвайте, с какви грехове сте се провинила против всяка една Божия заповед. По този начин вие подробно ще прегледате своите дела… Можете за тази цел да се ръ­ководите от катехизиса – там всяка заповед е изтълкувана и е посочено, коя заповед, кои добри дела изисква от нас и кои грехове ни запретява.

Предполагам, че сега за пръв път искате да се заемете със себе си както трябва и да определите, какво сте вие и какво има във вас. И така, помъчете се хубавичко да прегледате себе си по тези насоки. След това тази работа вече не ще бъде така сложна за вас. А сега си дайте труд да я извършите.

2) Втората страна на нашия живот това са разположенията или настрое­нията и склонностите на сърцето. Де­лата не ни дават още пълно познание за нас. Трябва да вникнем по-дъл­боко в себе си и да видим, какво е сърцето ни и на това да обърнем повече внимание, отколкото на делата си. Така например, може да се случи някой, при все че има милостиво сърце, да не помогне някак на ближния. Наред с него и някой друг също може да не даде милостиня, но не по някаква случайност, а понеже страда от скъ­перничество. Наглед и двете постъпки са еднакви, но, ако вземем предвид вътрешното настроение, между тях се оказва огромна разлика. Делата са само единични по време и място дей­ствия, а разположенията именно сочат постоянните настроения на сърцето, които определят характера и нрава на човека, и откъдето изхождат най-сил­ните му желания и стремежи. Добрите от тях се наричат добродетели, а ло­шите – пороци, порочни наклонности и страсти.

Какви разположения трябва да има в сърцето си християнинът, това ни посочват изречените от Христа Спаси­теля заповеди на блаженствата; имен­но: смирение, съкрушение, кротост, любов към правдата и истината, ми­лост, чистосърдечие, миролюбивост и търпение. Св. апостол Павел сочи следните християнски сърдечни благоразполо­жения като плодове на Дух Свети: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Галатяни 5, 22-23)… Проти­воположни на тези разположения са пороците или страстите – извор на всичките зли дела, които ни погубват. Най-главните от тях са: гордостта, пустославието, користолюбието, невъз­държаността, гневът, омразата, леност­та, страстта към чувствени утехи, уни­нието, отчаянието. За тези апостолът заповядва на християните не само да не се поддават на тях, но дори да не се споменава за тях помежду им (Ефесяни 5:3).

Виждате ли колко е строго! Затова и вие хубавичко прегледайте, дали няма у вас някои лоши склонности и стра­сти. До известна степен всяка страст е налице у всекиго един от нас, но няма дълбоки корени и не е по­стоянна. Обаче у всекиго има една главна страст, около която се увиват вече и всички останали. Тази страст именно се погрижете да откриете пре­ди всичко у себе си. Макар тя, поради младостта ви, да не е още съвсем явна, но все пак следите ѝ трябва да са доста осезателни за вас, ако вник­нете в себе си. Като я откриете, то­гава и останалите страсти ще разпре­делите, според това, коя е по-близо и коя е по-далече от нея. Така ще разберете строя на сърцето си. А това е драгоценна придобивка! Защото, щом след това се заемете да се очист­вате от страстите и лошите си на­клонности, за вас ще бъде вече ясно, накъде да насочите усилията и уда­рите си, именно – към главната си страст. Щом нея надвиете, тогава всич­ки други страсти ще се разбягат от само себе си: и при война, щом раз­биете главните сили на врага, остана­лите вече без труд догонвате и сразявате… Да пречупиш и изправиш сър­цето си отведнъж не е възможно. Предстои ти борба. А при борбата, ако не знаеш накъде да насочиш ударите си, може да изчерпиш всич­ките си сили, без да постигнеш ни­какъв успех. Потрудете се, прочее!

3) Третата страна на нашия живот, това е неговият дух. Недобрият дух бива така лукав и така умее да се прикрие под маската на добротата и приличието, че нужно е да има човек най-остро духовно око, за да го забе­лежи. Затова пък добрият дух е от­крит, защото той е един, а именно – да живееш за Бога, като оставиш всичко. Противоположният нему дух е – да живееш за себе си – егоистически. Този дух много често, ако не винаги, получава странична посока, именно – да се живее за света. Та, ако, например, да живееш за някого това определя духа на живота ти, то не ще ви бъде трудно да определите духа на живота си, като си дадете сметка, за кого живеете, или, тъй като вие едва само започвате живота си – за кого бихте желала най-вече да живеете, към кое се стреми сърцето ви, кому възнамерявате преди всичко да посветите живота си… Който жи­вее за Бога, той има дух богобоязнен и се стреми да угоди само на Бога. Който живее само за себе си, неговият дух е самоугодлив, себичен, користен или плътски. Който пък живее за света, той притежава дух, привързан към светското или суетен. По тези белези отсъдете, какъв дух диша във вас…

Та виждате, какво ви предстои да направите. На пръв поглед това из­глежда грамадна работа, а всъщност е просто и лесно. След като се по­молите Богу, заемете се с това и ще можете да определите всичко за една вечер… Само че недейте отлага тази работа до последната вечер преди из­поведта. Още от самото начало на говението пристъпете към това, като разузнаете всичко основателно и ясно. Ще ви бъде трудно, може би, само този път, но, ако после почнете да живеете според влечението на добрия дух, то самият живот ще ви доведе към още по-пълно самопознание. Защо в повечето случаи не познаваме себе си? – Затова, защото живеем нерадиво.

И така, да речем, че вие сте раз­гледала добре себе си и във всяко отношение сте намерила у себе си много нередности. Ами по-нататък? Как ще трябва да употребите това си познание?

***

Преди всичко осъдете сама себе си за всички свои неизправности, без всякакви извинения и оправдания. През време на светата преждеосвещена литургия, когато след „Да изправится молитва моя“ запеят: „Не уклони сердце мое в словеса лукавствiя, непщевати вины о гресех“, то чрез това се подканват вярващите да се молят, щото Господ да не допусне те с лукаво извъртане да измислят извинения за греховете си. Който измисля такива извинения, от него не чакай разкаяние; който пък не изпитва разкаяние, той не ще се заеме и да по­прави себе си. Значи, цялата работа е да осъди човек себе си без жалост, да се доведе до това, щото в сърцето си искрено да каже: „Виноват съм във всичко!“ Към това съзнание трябва да се прибави и страх от Бо­жието осъждане, защото, щом съве­стта ни осъжда, то и Бог не ще ни оправдае. А щом ни осъжда, то оп­ределя ни и съответно справедливо наказание, което днес или утре ще се стовари върху нас…

Какво да правим тогава? – Ние изобщо не бихме знаели, как да се справим, да не беше милостта Божия. Милостивият Бог ни дава на­дежда, че ще получим прощение, ако съкрушено се разкаем и имаме твър­до намерение да избягваме предиш­ните грехове и да не прогневяваме с тях Бога. В това е същината на по­каянието. Ето защо, не стига само да съзнавате своите неизправности, но трябва и да се съкрушавате за тях и искрено да съжалявате, задето сте ги допуснала. Съкрушението ще породи смирена решимост да избягвате неиз­правностите…

Като решите да избягвате неиз­правностите, трябва веднага да съоб­разите, как по-добре да успеете в това, та още от същата минута да почнете и истинското си изправление. Напри­мер, сърдила сте се от нещо; а сега вземете решение да не се сърдите вече и набележете си, как по-добре да се настроите, та да не се гневите. Така и за всичко друго – още от­преди трябва да си определите, в кой случай как да постъпите, за да не се окажете пак неизправна. За да напра­вите по-лесно това, записвайте своите неизправности, веднага още щом ги узнаете, и начаса си запишете и, как смятате да се поправите. Това ще бъде вашата първа и същинска изпо­вед. Потрудете се, заради Господа, да сторите това! Ще видите след това, каква власт ще придобиете над себе си и как здраво ще държите сама себе си в ръцете си, като съзнавате, кога кой начин на постъпване подхожда.

Като се съкрушавате за греховете си и вземате решение да не грешите, трябва да прибавите още и усърдна молитва към Господа, за да ви даде Той Своята помощ да противостоите на греха, като вярвате, че Господ не ще ви остави без такава помощ. У християните дълбоко в сърцето трябва да лежи убеждението, че, както грехо­вете, за които са се съкрушили и са ги изповядали с обещание да ги из­бягват, им биват простени от милосърд­ния Господ заради кръстната Му смърт – така също едновременно с това, по силата на същата кръстна смърт им се дава благодат Божия, която ги подпомага да избягват греховете. Тази бла­годат осенява твърдата решимост да не се греши и непоклатната светла вяра в Христа Спасителя.

Щом изпълните всичко това, ето че вече ще бъдете готова за изповед, а след изповедта, когато ви бъдат раз­вързани греховете, ще бъдете го­това и за светото Причастие. Заради ва­шето искрено разкаяние и твърда ре­шимост да бъдете изправни Господ чрез Светите Си Тайни ще се всели и ще пребъде във вас, и вие – в Него. О, колко е велика и неизказана мило­стта на Всещедрия Бог!…[3]

Ето че настъпва вече времето за из­повед, а след него – и най-радостният момент на причащението със Светите Хри­стови Тайни!… Чрез това и трудът на говението и всичко, което сте замисли­ла, ще бъде запечатано с Божия печат.

Но защо, както ми пишете, ви е страх да отидете на изповед? Наи­стина, това се случва с мнозина, но защо да се появи и у вас? Гледайте да си изясните работата! Изповедни­кът е само свидетел, а Господ е, Кой­то приема греховете. Той е и Който заповядва на духовника да дава на изповядващия се разрешение на гре­ховете му. А Господ е въплътена милост. Той само чака някой да изпо­вяда греха си, за да му даде начаса прошка. От такъв ли Господ ще се боите ?

Този страх идва донякъде от това, че не сме си уяснили, какво именно трябва да кажем при изповед. Но, ако направите всичко, за което ви писах, тази пречка за вас не ще съществува. Така че няма и за какво да се боите. Друга причина за този страх е това, че рядко се изповядваме… Дано ви даде Бог отсега нататък по-често да пристъпвате към Трапезата Господня, а, следователно и по-често да се из­повядвате!

Все пак, сторете следното: запишете си онова, което ще откриете при изповедта и, щом отидете при духовника, разправете му всичко според записа­ното. Истинската изповед трябва да бъде собствена, тоест сам изповядва­щият се трябва да каже, в какво е съгрешил, а не да чака да го попита свещеникът…

Щом ви обземе страх преди изпо­ведта, пропъждайте го. Благоговейният страх пред Бога е нещо много ценно, но тази детинска страхливост, която вие чувствате, е дело на врага. Всъщност, никакъв повод за нея няма, а врагът все пак ви я навява. Отивай­те към Господа спокойно, макар и със съкрушено сърце, отивайте, както блуд­ният син от притчата отивал при баща си. Бащата не хулил завърналия се син, нито му се карал, а прострял към него обятия и го разцелувал. Същото ви чака и вас. Господните обятия са вече отворени за вас. Остава само да се втурнете в тях. Сторете, прочее, това с благоговейна любов!

Главното в покаянието е да съжа­лява човек за своята неизправност пред Господа, като има твърдо намерение да се старае занапред да бъде във всичко изправен. Вие вече изявихте своето решение да служите Богу и Господ, Който всичко вижда, разбира се, вече го е приел. Но има ли у вас сърдеч­но съжаление за вашите неизправно­сти? Помъчете се да го извикате! Колкото малко грехове и да имате и колко леки и да ви се струват те, все пак това са грехове и Бог не благо­воли за тях. Понякога колко се сраму­ваме пред хората за някоя празна не­внимателна дума и неподходящо дви­жение! А тук пред нас е Господ, пред Когото разкриваме не друго нещо, а греховете си…

По-добре е да се изповядате ве­черта преди причащението, та нощта и утрото да посветите вече само на размисли за приемането на Господа в себе си… Молете се тогава така: “Гос­поди, както искаш, тъй сторѝ с мене, само не ме лишавай от Твоето обще­ние!“…

Когато се приближавате към Све­тата Чаша, пристъпвайте с простосърдечна и пълна вяра в това, че Господа приемате в себе си и със съответно благоговение. Какво ще почувства душата ви след причащението, това предоставете на Самия Господ. Мнозина се стремят да получат от светото Причастие това и това, а после, като не го видят, смущават се, и дори се поклаща вя­рата им в тайнството. Но вината не е в тайнството, а в тези излишни до­гадки. Не си предначертавайте нищо, а всичко предоставете Господу, като просите от Него само една милост – да ви укрепи във всяко добро, за да вър­шите угодното Нему. Плодът от причащението най-често се отразява на сърцето в сладък мир. Понякога той носи просветление на мислите и въо­душевление в предаността Богу. Поня­кога пък като че ли почти нищо не личи на вид, а по-късно в делата се проявява… Ако не забелязваме явни плодове от светото Причастие, то е, защото рядко се причащаваме. Гледайте, колкото е възможно по-често да се причащавате и ще видите много утеши­телни плодове от това тайнство.

Постоянно се моля и ще се моля да ви помогне Господ да пристъпите към тези две тайнства за пълна обнова на вашия дух. И нека Господ ви бъде помощник във всяко добро, което же­лае душата ви!

***

Сега сигурно вече сте се изповядала и причастила. Поздравявам ви! Да даде Бог, това да окрили духа ви, да приближи сърцето ви до Него, да ви утеши и възрадва в житейския ви път, да ви укрепи нравствено за богоугодни дела! Но най-вече ви желая да усетите ра­достта на спасението в Господа. Гос­под е в нас, а където е Господ, там е и спасението… Не губете живата вяра в това, и тогава сърцето ви ще пее: „Да тръгна и по долината на смърт­ната сянка няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене“ (Псалом 22:4). И на всички причастници подхожда да пеят: „Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник“ (Псалом 45:8).

Така обновена и укрепена от Бо­жията благодат и въодушевявана от присъствието на Господа – излезте сега за Божието дело, с което се за­ехте с такова усърдие, за да го вър­шите до „вечерта“ на вашия живот… Вие изявихте твърдо намерение да служите Господу и само Нему да при­надлежите отсега нататък. Тайнст­вото покаяние ви даде прощение във всичко и ви явѝ чиста пред Бога. Светото Причастие пък ви въведе в най-близко общение с Господ Иисус Христос и ви преизпълни с всяка благодатна сила. Ето ви въоръжена за работа!…

Какво ви предстои сега? – Първата ви задача е: да привикнете към не­престанно помнене Бога със страх и благоговение… Гледайте неопустително да продължавате този труд и ско­ро ще привикнете. Ако добросъвестно изпълнявате това неголямо правило, то вътрешното ви смущение ще бъде изтикано. Макар то и след това да се проявява в празни мисли, или в неу­местни чувства и желания, но вие начаса ще забелязвате тези нередности и ще прогонвате тези неканени гости, като се стремите всеки път да възвър­нете мисълта си към Господа…

За подкрепа на това прибавете и следното: не вършèте никога нищо, което ви забранява съвестта; и не пропускайте да сторите нищо от онова, което тя ви повелява – не­зависимо от това дали то е голямо или малко. Съвестта е винаги нашият нравствен лост. Ако вътре в нас на­шите дечица – мисли, чувства и же­лания – се предават на недопустима палавост, причината за това, между друго, е тази, че съвестта ни е загу­била силата си. Възвърнете ѝ тази сила, като напълно ѝ се покорявате. Сега, след като сте я просветили от­носно онова, що трябва и не трябва да прави, гледайте да я следвате неуклонно и с такава решимост, че да бъдете готова по-скоро да умрете, отколкото да сторите нещо против съвестта си. Колкото по-решително по­стъпвате, толкова по-могъща ще става съвестта ви, толкова по-пълно и силно ще ви внушава тя, кое трябва и ще ви отклонява от онова, което не тряб­ва да бъде в делата, думите и мисли­те ви… Съвестта, съпроводена от бла­гоговейна памет за Бога – това е бликащият извор на истинския духо­вен живот…

Тези две правила допълнете с търпение. Успехът не ще дойде вед­нага – трябва човек да чака, като се труди неуморно и – главното – в нищо да не отстъпва в угода на себе си или на света. Ще срещате непре­късната съпротива срещу започнатия от вас ред. Тя трябва да се преодолява – следователно, трябва да се напрягат си­лите и, да се търпи. Прочее, облечете се в това всесилно оръжие (търпението) и никога не падайте духом пред неспо­луките! Всичко ще си дойде на време. Нека тази надежда ви поощрява към търпение! А че тя не ще ви измами – това се доказва чрез опита на всички люде, които са търсили и постигали своето спасение…

Ще ви посоча две-три малки предпазни мерки.

Първата – никога да не мисли­те, не вече сте успяла в нещо. Такава е нашата немощ, че, щом най-малко нещо добричко се появи в нас, вед­нага викаме: „Ето на! Успяхме!“ Отгонвайте такива мисли, защото до­брото никога не се удава изведнъж. Тези мисли ги внушава врагът на на­шето спасение. Щом само се поддадем на това внушение, веднага енер­гията ни отслабва. За да не се подда­де те на тази вредна мисъл, всяка су­трин, като ставате, настройвайте се, като че ли едва за пръв път почвате да се трудите в тази насока.

Второ – под никакъв предлог не си правете отстъпки. – Ще минат ден-два в усилия за самонаблюдение и самопринуждение, а след това вра­гът ще се приближи пак и ще почне да ви бръмчи в ушите: „Е, стига вече! Потруди се доста, сега малко се поотпусни!“ Това е такова примамли­во внушение, че веднага и на ум не ти идва, че трябва да му се възпро­тивиш. А, между това, то е толкова зловредно, че, стига малко да му се поддадеш и веднага всичко вътре ще ти се разбърка. Самоотпускането е все едно като малка дупчица в бента. Появили се веднъж, вече не можеш го задържа – водата непременно ще го разнесе. Същото прави в нас и отпускането: всичко разхвърля, тъй щото човек трябва отново да се самовъзстановява. Пазете се, прочее, от това, като от най-лош, макар и сладкодумен, враг!

Някои се поддават и разпиляват доброто си духовно настроение, за­щото, като се поотпуснат, след това вече не се възвръщат към самоограничение и започват, както по преди, да угаждат на плътта и помислите си…

Господ да ви избави от такова нещо!

Като прочетете това, да не си ка­жете: „Ах, защо тръгнах по този път?“ Не, не! Не се смущавайте! Вие се решихте на такъв живот, при който единствено ще можете, както пожелахте отначало, да се задържите на висотата на човешкото достойнство. И така не унижавайте своето намерение и не оскърбявайте Господа – като че ли Той ще ви остави сама. Той е във вас чрез Своята благодат. Но щом Бог е във вас, то кой ще е против вас? (Римляни 8:31). Защото „Тоя, Който е във вас, е по голям от оногова, който е в света“ (1 Иоан 4:4). Пък и внимателният живот не е такъв, че, като лишава човека от някои утешения, да не му дава нищо в замяна на тях. Напротив, този живот сам по себе си е неизтощим извор на духовни радости, в сравнение с които земните радости са като пелин пред мед. Пък и вие във външния си жи­вот почти няма да се лишавате от нищо. Може във всичко човек да участва и, все пак, на всичко да бъде чужд. Външно се върши едно, а вътре става друго.

И така, въодушевявайте се и гле­дайте да се съобразявате с предна­чертаното. Нека Господ и Пречистата Владичица ви помагат!

____________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1949, кн. 2-3, с. 31-40. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Под това заглавие сме обединили от­къслеци от 32-44 писма на епископ Теофан до една благочестива девица, които са издадени в отделен том на неговите съчинения под за­главие: „Что есть духовная жизнь и какъ на нее настроиться“. – Б. пр.

[2]. Говея (запазено днес в глагола „бла­гоговея“) означава: чрез всестранно въздър­жание и покаен молитвен подвиг се подгот­вям за изповядване на греховете си и при­общаване със светите Тайни. – Последващият текст ще разкрие подробно многостранното и сложно съдържание на понятието „говение“. – Б. пр.

[3]. По-нататък eпископ Теофан предава накратко един епизод из житието на св. Василий Нови (26 март – стар стил). По молитвата на светеца бива открито на неговия ученик Григорий, през какви задгробни изпитания – митарства е минала душата на неотдавна починалата праведница блажена Теодора, преди да стигне до рая. Изброяването им ще улесни всекиго в подготовката му за изповед – затова ги при­веждаме точно. Тези митарства са двадесет на брой:

1-во митарство, на което се иска сметка за греховете, извършени с дума: празнословие, сквернословие, кощунство и дреги; 2-ро митар­ство – за лъжи, клетвопрестъпления, призоваване името Божие напразно, лъжесвидетелство, неизпълване на дадените Богу обещания, неискрено изповядване на греховете и други; 3-то митарство – за осъждане и клеветене на ближ­ните и надсмиване над недостатъците и грехо­вете им. 4-то митарство – за чревоугодие, лакомство, пресищане, пиянство, нарушаване на постите; 5-то митарство – за леност, без­делие, тунеядство, недобросъвестност при труда, пропускане на църковната служба в неделен и празничен ден, нехайство за онова, що засяга спасението на душата; 6-то митарство – за разни кражби; 7-мо митарство – за сребролюбие и скъперничество; 8-мо митарство – за лихварство и несправедливо припечелваме; 9-то митар­ство – за неправди и измами, извършени от съдии, работодатели и продавачи; 10-то митар­ство – за завист, омраза, братоненавист, недружелюбност; 11-то митарство – за гордели­вост, пустославие, самомнение, презрение, непочитане на родителите, непокорност към властите. 12-то митарство – за гняв и ярост; 13-то митарство – за злопаметство и отмъстителност; 14-то митарство – за убийство, нара­няване, удряне на ближния; 15-то митарство – за чародейство, спиритизъм, баене, нашепване и призоваване на бесовете; 16-17-18 митар­ства – за плътски грехове (в дела, мисли и чувства). 19-то митарство – за ереси, непра­вилни мъдрувания във вярата, отстъпничество от православието, хулене на Бога и всичко свято. 20-то митарство — за немилосърдие, коравосърдечие и липса на състрадателност към нуждаещите се.

Изображения: авторът епископ Теофан Затворник (1815-1894). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-e8b