Възкресението на Спасителя е край­ъгълният камък на християнството. То е чудо на чудесата. Затова враго­вете на християнството и рационали­стите, противници на всякакви чудеса, са правили и правят отчаяни опити да докажат, че Христос не бил възкръснал.

В резултат на тези опити да бъде отречено възкресението са възникнали през вековете на християнската ера следните хипотези:

1.Хипотезата за измама,

2.Визионната хипотеза и

3.Хипотезата за мнима смърт.

Ще разгледаме последователно тези три хипотези.

1.Хипотезата за измама е най-древната. Нейни автори са книжниците и стареите. Св. евангелист Матей разказва: „Някои от стражата, като влязоха  в града, обадиха на първосвещениците за всичко станало“, тоест че Христос е въз­кръснал. „И тия, като се събраха със стареите и се съветваха, дадоха на вой­ниците доста пари и рекоха: кажете, че учениците Му дойдоха нощем, и Го откраднаха, когато ние спяхме“ (28:11-13).

Както виждаме, тук се скроява един факт: открадване на Христовото тяло от апостолите. Кои са свидетели­те за това деяние? – Войниците, кои­то пазели гроба. Какво говорят тези солдати? – Те казват: „Когато ние спяхме, учениците Му дойдоха и Го откраднаха.“ Странни пазачи са били тези хора! Вместо да бдят, те спят и като спят, все пак виждат какво става пред тях и знаят съвсем точно кои вър­шат престъплението!?! Други стражари на тяхно място биха могли да кажат само това: „Преди да заспим (ако ча­совите трябва да спят на поста си!) гробът бе запечатан и тялото се на­мираше в него; но когато се събудих­ме, гробът беше отворен, и тялото – изчезнало.“ Това показание все още би могло да бъде считано за вероятно. Обаче онзи, който казва повече от онова, което може да знае, явно лъже и този, който призовава спящи свиде­тели, сам не ще да е напълно „буден“, Божият промисъл така е наредил, че този, който иска да избяга от истината, неминуемо попада в бездната на смеш­ното.

Но приписваното на апостолите де­яние е невъзможно и морално, и физи­чески.

Морално: Това престъпление пред­полага у апостолите характер, съвсем различен от този, с който светът ги познава. Те са били прости, боязливи, честни люде, неспособни да извършат такова злодеяние пред Бога и човеците. И кое би могло да ги подтикне към такова действие? Ако Христос не е възкръснал от гроба, тогава Неговата мисия и всички Негови обещания оста­ват с Него в гроба, и те – учениците са най-подло измамени от Този, за Ко­гото всичко оставиха. За какво ще е бил нужен на обезкуражените и отчаяни апостоли трупът на Иисус?

Нима проповедта за Възкръсналия е била за апостолите някаква спекула­ция, която им е обещавала големи пе­чалби? Нима те не са знаели, какво ги очаква от страна на юдеите и езични­ците за тази проповед? – Разбира се, всичко са знаели и са го изпитали на главата си. Но въпреки това, те неуст­рашимо са разнасяли благата вест за възкресението на Христа, защото са се убедили здраво, че Христос наистина възкръснал. Ако Христос не е възкръс­нал, те нямаше и да крадат тялото Му, нямаше и да проповядват за възкресе­нието, защото са имали онова високо съзнание, което св. апостол Павел е изра­зил с думите: „Ако Христос не е въз­кръснал, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра“ (1 Коринтяни 15:14)

Но открадването на тялото Хри­стово от апостолите е било невъзмож­но и във физическо отношение. За да се планира едно такова престъпление и да бъде измамен целият свят, необхо­димо е било съгласието на много лица и спазването на най-дълбока тайна. Апостолите не са били някои изпечени професионални измамници, а с тях виж­даме и доста жени. Историята ни раз­казва, че всички тези лица са били же­стоко преследвани и че почти всички са умрели при най-страшни мъчения за това, че са проповядвали за възкресе­нието на Христа. И как нито един от тях не е открил тайната, ако имаше та­кава, било от словоохотливост или за­вист към друг, превъзхождащ го, било от жажда за пари, било от честолю­бие, било от страх пред мъки и смърт? „Неволно ще се запиташ – казва един християнски мислител, – нима тези простодушни рибари са могли да бъ­дат такива превъзходни артисти, че с най-голяма самоувереност да разпрост­раняват съзнателно лъжа и до края на своя живот да не излязат от тази своя роля? Нима нито един не е протести­рал против такава явна измама? Не, лъжата рано или късно ще се прояви, и такава груба измама не може да остане дълго скрита!“

Независимо от характера на апо­столите, който решително не позволя­ва да им се приписва такова позорно деяние и обстановката, и моментът не са били подходящи за изпълнението на такъв план.

Гробът бил наблизо до една от вратите на Иерусалим. Било е по вре­ме на Пасхата, когато всеки възрастен израилтянин трябвало да се яви в све­тия Град за осемдневния празник. Спо­ред Иосиф Флавий, тогава се били стек­ли над два милиона юдеи. Иерусалим не е могъл да приюти всички покло­нници. Затова цялата му околност била покрита с палатки. Следователно нали­це е било едно постоянно движение на тълпите в най-различни посоки. Есте­ствено тази обстановка никак не е благоприятствала за едно скрито пре­насяне на човешки труп. Освен това всеки бдящ караул в онова време, по­ради тогавашните примитивни оръжия, се е състоял най-малко от четирима души. Ние знаем например, че св. апостол Пе­тър в тъмницата, макар окован с ве­риги, е бил пазен от 16 души войници. Следователно с голяма сигурност мо­жем да приемем, че враговете на Хри­ста са поставили около гроба Му многочислена стража. Нима апостолите, които при залавянето на Спасителя веднага се разбягали оттам и най-сме­лият между тях (апостол Петър) се отре­къл от Него пред една слугиня, нима тези хора сега заради Умрелия са се ре- шили да предприемат едно такова по­зорно и рисковано за тях начинание? – Изключено е!

Пък дори да допуснем, че апостолите са откраднали останките на своя Учи­тел, можем с пълна увереност да твър­дим, че този техен акт би се оказал напълно безплоден, защото светът не може да бъде обърнат в новата вяра с лъжи и фокуси, измислени за тази цел от нечестни хора. За да можеш да убе­диш другите, преди всичко сам ти тряб­ва да бъдеш убеден в истинността на проповядваната от тебе идея. Ако в тебе няма това убеждение, ти никога не ще успееш да увлечеш другите след себе си.

А ние знаем, че Христовите апо­столи чрез своята проповед за възкре­сението увлякоха народите на Римска­та империя. Само в деня на Петдесетница вдъхновената проповед на св. апостол Петър привлече към новата вяра около три хиляди души. А това красноречиво свидетелства, че апостолите с огнена сила са говорили за възкръсналия Го­спод. Тази пък сила може да им вдъх­не не откраднатия, а действително възкръсналия Христос!

Нека спрем вниманието си и вър­ху държането на книжниците и ста­реите! Според тях, апостолите са били извършили голямо злодеяние. Наказани ли са били за него? – He!… Христо­вите ученици обвиняват юдеите и Пи­лат публично в богоубийство и увли­чат след себе си хиляди последователи. Дали са ги спрели? – Не! Синедрионът се задоволява само да ги бичува и да им забрани да говорят за Христа. Колко е снизходителен този висш съвет!!!

Цялото държане на книжниците и стареите доказва, че те сами не са вяр­вали в своето твърдение. Естествено и ние не можем да вярваме в него, за­щото е явно абсурдно.

2.Визионната хипотеза води свое­то начало още от първите векове на християнската ера. Тази хипотеза е била застъпвана от философа Целс. В ново време нейни поддръжници са Щраус, Ренан, Харнак, Арнолд Майер и други. Тя гласи: Иисус Христос умрял, но не въз­кръснал. Обаче Неговите ученици, бла­годарение на особеното им тогава ду­шевно състояние, видели някакъв образ на Христа, който образ бил само плод на тяхното разпалено въображение – халюцинация. И сетне се разнесъл слух, че Христос възкръснал.

„Благодарение на особеното им то­гава душевно състояние!“ – Но какво е било то? – Апостолите след погре­бението на Христа са се намирали в потиснатост на духа, били са убити от скръб и отчаяние и всичко друго са очаквали, но не и възкресението на своя Учител. Следователно, при такава на­гласа на съзнанието те не са могли да имат видения за възкръснал Христос.

Освен това апостолите не са били някои слабонервни, истерични люде, които да считат своите фантазии за дей­ствителност. Напротив, те били здрави, трезвомислещи рибари, които, прекар­вайки своя живот сред китните брегове на Генисаретското езеро и в борба с неговите вълни, съвсем не са били пред­разположени към нервно разстройство, нито пък са били склонни да вярват на виденията на други хора. Те били доведени с най-голямо усилие до вя­рата в действителното възкресение. Пър­вите вести за възкресението им се по­казали като празни приказки. Затова, когато действително се явил Христос между тях, смятали, че виждат дух. Едва след като Го докоснали, говорили с Него и Го видели да яде, повярвали. Те разказали подир всичко това на апостол Тома, който отсъствал, но той не им повярвал. Тома искал само чрез пи­пане на раните да се убеди в идентич­ността на Лицето. Затова именно св. апостол Иоан е могъл да каже: „Което сме чули, което сме видели с очите си, което сме наблюдавали и което ръцете ни са попипали… свидетелствуваме… и ви възвестяваме“ (1 Иоан 1:1-3).

После, Христос се е явил не само веднъж и не на едно лице, но много­кратно, на няколко места, на различни лица, на всички апостоли, дори на по­вече от петстотин души едновременно. Не може да се допусне, че всички те са имали такава възбудена фантазия, така мечтателно са били настроени, че да считат измамата за истина и въоб­ражението за действителност.

След това необяснимо е от гледище на въпросната хипотеза, как в едно и също време – на третия ден след по­гребението – започват виденията и в едно и също време – на четиридесетия ден – престават.

Ако Христос не е възкръснал, то­гава Неговото тяло и на третия, и в следващите дни е било в гроба и сле­дователно апостолите сигурно са могли да проверят това. И наличността на тя­лото (ако я приемем) би правила не­възможна представата за неговото въз­кресение от гроба!

Предположението на Щраус, че тялото не било предадено на Иисусовите приятели, не било погребано от тях, но на бърза ръка било заровено още там на Голгота и по-сетне не било вече намерено, противоречи не само на евангелските повествования, но и на римския закон, който повелявал: тялото на екзекутирания да се предаде на не­говите близки (Digest.: L. XLVIII Tit. 24 Ulp.).

3.Хипотезата за мнима смърт се е появила през втората половина на XIX-ти век. Според нейните представители: Готлиб Паулус, Хердер, Шлаермахер и други Христос не умрял на кръста, а само бил изпаднал в несвяст. И под благотворното въздействие на пробож­дането с копието, което облекчило сърцето Му и на гробната хладина и аро­матите, с които бил помазан, Той по­степенно дошъл в съзнание и, като ста­нал, излязъл от гроба.

Обаче, що се касае до това, дали Христос е бил мъртъв или не, това е исторически въпрос. А такива въпроси не се решават с произволни твърдения или отричания, но чрез достоверни и неопровержими свидетелства. Против­ното отношение в подобни случаи би ни завело извън всяка историческа правда и вън от всяка правова сигурност. Ние питаме привържениците на тази хипотеза: Имате ли вие от времето на Христа меродавни свидетели или автентични до­кументи, които да изобличават като за­блуда вярата на света, че Спасителят е умрял на кръста? Вие твърдите, че Христос всъщност не бил умрял на кръста. Отговорете ни тогава: кога, къде и как е умрял Той? – Никакъв отговор! Ако Христовият гроб в Иерусалим, към който през всички времена се стичат поклонници от всички народи и за който е била пролята толкова кръв, не е единственият, не е истинският гроб, кажете ни тогава, къде е гробът на Христа? – И на този елементарен въпрос няма отговор! Ако в един съдебен про­цес една от страните би имала небла­горазумието така зле подготвена да се яви пред съда, тя неминуемо би пропаднала и би станала за смях на всички присъстващи в съдебната зала.

Макар че тази хипотеза е съвсем произволна и следователно е без зна­чение, ние все пак ще се постараем да разкрием нейната несъстоятелност.

Че Христос действително е умрял на кръста за това свидетелстват четиримата евангелисти. Ето изрич­ните им показания: Св. евангелист Матей съобщава: „А Иисус като извика пак с висок глас, изпусна дух“ (27:50). Св. евангелист Марк говори: „А Иисус, като издаде висок глас, издъхна“ (15:37). Св. евангелист Лука повествува: „И това като каза, издъхна“ (23:46). Св. евангелист Иоан казва: „И като наведе глава, пре­даде дух“ (19:30).

Действителната смърт на Спасителя е удостоверена от войниците, които са били изпратени да пребият пищялите на тримата разпънати, за да се ускори смъртта им. Те пребили пищялите на двамата разбойници, обаче на Христа не счупили никаква кост, понеже ви­дели, че Той бил вече умрял. Но, за да избегнат всяко съмнение, един от войниците пробол с копие ребрата Му, и веднага изтекла кръв и вода (Иоан 19:32-34). Тази рана от копието била толкова голяма, че невярващият Тома специално за нея казал:…“ Ако… не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам“ (Иоан 20:25).

Когато се появила разглежданата хипотеза, двамата учени братя лекари Грьоне публикували едно хирургическо изследване за тази „рана между реб­рата“, в което доказали, че още преди пробождането с копието смъртта е била настъпила, но ако в краен случай все пак не е била настъпила, тя неминуемо е последвала от раната.

За действителната смърт на Христа свидетелства римският стотник, който и официално ще да е донесъл на своите началници, че Христос наистина е умрял (Лука 23:46, 47).

Действителната смърт на Спасителя е потвърдена и от неговите приятели: Никодим, учител Израилев, и Иосиф Ариматейски човек добър и справедлив. Те, заедно с Мария, майката на Христа, с любимия Му ученик Иоан и други благочестиви жени свалили тялото от кръста, почистили го от съсирената кръв и го приготвили за погребение спо­ред юдейския обичай (Иоан 19:38-42). Ако Христос е бил изпаднал само в несвяст, Той би трябвало да се пробуди при свалянето от кръста и при изми­ването, когато неведнъж е било раз­търсвано и обръщано тялото Му. Очите на Майка Му и на Неговите приятели са били извънредно наблюдателни в онзи върховен момент на приготовление и те непременно щяха да забележат жизнената искра, ако тя е тлеела в Него. И в такъв случай естествено те нямаше да Го погребат. А, както знаем, те Го погребали, защото Христос за тях е бил действително мъртъв.

Реалната смърт на Христа е засвидетелствана и от Неговите най-отявлени врагове, които, упълномощени от Пилат, запечатали гроба и поставили около него стража. С тази предпазна мярка те искали да пресекат възмож­ността за каквато и да била измама. Може ли да се допусне, че тези тол­кова бдителни хора преди всичко не са се уверили в действителността на Христовата смърт?… Недопустимо е!

Следователно, смъртта на Христа е била потвърдена всестранно от най-достоверни свидетели, така че смело може да се каже: смъртта на никой друг човек в мировата история не е била така неоспорима, както кръстната смърт на Иисус Христос. А щом рационалистите, поддръжници на тази хипо­теза, не могат да ни посочат друго време, друго място и друг начин на умиране, те би трябвало да твърдят, че Христос съвсем не е умирал, и би трябвало да ни съобщят къде пребивава Той, откак е изчезнал от сцената на света…

Обаче тяхната хипотеза е не само невярна, тя е и невъзможна. Както споменахме, тялото на Спасителя е било погребано според юдейския обичай. А това значи, че ръцете са били изтегнати и здраво притиснати към слабините и при това им положение тялото е било увито от краката до главата с плат, така както днес повиват малките деца. Главата е била обвита със специална кърпа. Към тялото е било загънато го­лямо количество силни аромати и бла­говония (за Христа са били употребени 100 литра). Така приготвено, тялото е било поставено в каменен ковчег с ка­менен похлупак и ковчегът бил сложен в каменна пещера, която после затво­рили с тежка каменна врата. Да пред­положим, че така погребаният е бил още жив и дори великан по силите си. Мо­гъл ли е Той поне само да се мръдне, да не говорим, че е трябвало да повдигне капака на ковчега, да отхвърли надгробната плоча и незабелязано да се отдалечи?… Изключено е! Нещо по­вече: Ако Той е бил жив, щял е не­пременно да се задуши и да умре в гроба.

И така: нито е откраднато Хри­стовото тяло от апостолите; нито на апостолите се е само струвало, че виж­дат Христа възкръснал; нито Христос е изпаднал в безсъзнание и отпосле, след като е дошъл на Себе Си, Сам е излязъл от гроба. Христос действи­телно е възкръснал!

***

Иисус Христос е предсказал Свое­то възкресение. Както познаваме Хри­ста, трябва да приемем, че Той говори истината и е в състояние да изпълни Своето пророчество и че непременно ще го изпълни. – Думата и силата на Христа е гаранция за истинността на Христовото възкресение.

За Христовото възкресение свидетелстват мнозина, на които Христос след Своята смърт се е явил жив. Това са: апостолите, жените мироносици и една група, състояща се от повече от петстотин души. – Това свидетелство заслужава доверие.

Ние видяхме с какво усилие апо­столите са били доведени до вярата в действителното възкресение на Иисус Христос. Невъзможно е при констатирането на един факт да се постъпи не­предпазливо и по-критично, отколкото апостолите и първите ученици са на­правили това при установяване истин­ността на Христовото възкресение. – И това е гаранция за реалността на това възкресение.

Апостолите проповядват Христа разпнат и възкръснал и за тази пропо­вед страдат и умират. Никой човек няма да приеме да страда и да умре за нещо, което знае, че е лъжа. – Ето още една гаранция за истинно­стта на Христовото възкресение.

Само възкръсналият Христос е мо­гъл отново да събере разпилелите се ученици, да вдъхне на отчаяните и сло­мени духом апостоли необикновения ентусиазъм и от бедни рибари да ги направи просветители на човечеството; само Христовото възкресение обяснява приемането, разпространяването и двадесетвековното съществуване на хри­стиянството. Ако Христос бе останал мъртъв в гроба, тогава Неговата мисия на земята би била погребана навеки.

Следователно, Христос така си­гурно е възкръснал от гроба, както е сигурно, че християнството съще­ствува.

Все пак „Непознатият“ в своите фрагменти у Лесинг пита: „Защо Хри­стос след възкресението Си не се е представил на Синедриона и не е по­искал от него едно официално удосто­верение за Своето възкресение, за да бъде приета с доверие и проповедта на апостолите Му сред чуждите наро­ди?“ – Наистина какви „остроумни“ хора има по света и какви „дълбоки“ мисли изказват те! Нима Синедрионът не е знаел, че Христос е възкръснал? – Разбира се, той е знаел, че Христос е бил мъртъв и че не е взет из гроба от учениците Му. Книжниците и фарисеи­те хулеха Неговия свят живот, на Веелзевул приписваха Неговите явно бо­жествени чудеса, а възкресения от Него Лазар искаха отново да умъртвят. Нима при явяването на Христа в тяхната среда те не биха намерили някое ново извъртане на факта? Нима те не биха извършили и някое ново престъпление? При това тяхно духовно ожесточение има ли смисъл Христос да се явява пред тях подир възкресението Си? – Разбира се, няма! И много се заблуждават онези, които мислят, че Бог насила трябва да застави да повярват в Него тези, които не желаят да вярват. Щом са удовлетворени изискванията на разума за една разумна вяра, Божията мъдрост предоставя човека на собствената му свободна воля, на собствената му отговорност. Но че Бог държи отговорни невярващите юдеи, това за всекиго, който иска да види, красноречиво е доказано от историята на този народ от осъждането на Христа до наши дни.

Обаче идеята на Фрагментиста, че възкресението на Христа трябвало да се завери от Синедриона (несъмнено с презаверка и от Пилат) и така да бъде узаконена и проповедта на апостолите надминава всяка възможна наивност! Ако Синедрионът и Пилат биха станали християни, тогава Фрагментистът и подобните нему не биха повярвали на свидетелството им. Тяхното официално удостоверение непременно би било отхвърлено като неавтентично, понеже не е допустимо – ще кажат те, – такива мъже сами себе си да изложат пред целия свят като богоубийци. Но ако са упорствали в своето неверие, както са и постъпили, могло ли е да се очаква от тях подобно свидетелство? Съвсем не е проява на някакво дълбокомислие от страна на невярващите да отхвърлят като подозрително свидетелството на християните за тяхната религия и да искат за нея показания от юдеи и езичници. Личното свидетелство на един човек за собственото му дело може да бъде считано за подозрително само, когато при това дело влизат в сметка страстите и лъжата дава изгледи за някаква изгода. Обаче когато един християнин свидетелства за своята вяра, неговото показание не може да бъде подозрително, защото той свидетелства против себе си като изповядва християнството, което е обявило война на всички страсти на човешкото сърце. Вероизповедта на апостолите и на първите християни не им обещавала нищо друго освен да бъдат изоставени от приятели и роднини, да бъдат преследвани от властта като безправни и презрени същества и най-сетне да бъдат убити като държавни престъпници. Ако тяхното свидетелство отхвърляме като подозрително, откъде тогава ще вземем истината? От враговете ли? – Обаче може ли да се изисква, щото свидетелството на враговете да се счита като безусловно необходимо ? Може ли в нашия случай един юдеин или езичник открито и направо да свидетелства за Христовото възкресение, и при това да си остане пак юдеин или езичник? Каква стойност би имало тогава свидетелството на един такъв човек, който признава истината у християнството, а продължава да поддържа лъжата у езичеството или юдейството?

Христос даде на Своите апостоли едно по-сигурно и по-ефикасно уверение, а именно властта да правят чудеса като Него, благодатта – да живеят свято и силата – да умират геройски. Възкресението на Христа бе поставено от тях като основа на нашата вяра и като гаранция за нашата надежда. Върху него като главно доказателство за божествеността на Христа се крепи цялото християнско здание. Без този факт християнството би било без опора. Ако Христос бе изгнил в гроба, то християнството навеки би останало мъртво. Но то живее, защото Христос живее. Ето вече двайсет века то устоява срещу всички опити да бъде унищожено, понеже Христос веднъж възкръсна от мъртвите и вече не умира (Римляни 6:9).

Брате, християнино! Ти виждаш, че истината за Христовото възкресение стои твърдо и непоколебимо. Затова не се смущавай от „разисквачите на този век“, а смело и убедено казвай на всички, с които се срещнеш през тези велики и свети дни: „Христос воскреcel“ И на онези, които тебе поздравяват с тези победни думи, отговаряй с цялата си душа: „Всистину воскресе!“

Ред.

______________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1949, кн. 4, с. 25-31. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права. Материалът е дело на редакцията, която отговаря на читателски въпрос, интересуващ се дали наистина Христос е възкръснал или това е измама, мит, легенда.

Изображения: Господ Иисус Христос. Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-e7k