Превод от немски архимандрит Прохор

Някои учени смятат, че апостолът на езичниците няма високо мнение за брака и е против еманципацията на жената. За да потвърдят това те сочат следните думи на св. апостол Павел: «Защото желая всички човеци да са като мене» (1 Коринтяни 7:7); «Който омъжва девицата си, добре прави, но оня, който я неомъжва, по-добре прави» (1 Коринтяни 7:38); «Добре е за човека да се не допира до жена. Но, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена и всяка жена да си има свой мъж» (1 Коринтяни 7:1-2). От тези текстове заключават, че според съжденията на све­тия апостол, бракът е една концесия, дадена от Бога поради човешката слабост, че той е едно чисто социално учреждение, което е за предпочитане пред другите нравствени волности, че той е едно необходимо зло, или най-малко, че той е едно законно съжителство.

От друга страна се срещат и по-нюансирани преценки на апостол-Павловата мисъл. Ако св. апостол Павел няма много високо мнение за брака, пише Кюмел, това не е извод, че той разглежда брачната връзка като лоша страна сама по себе си, като един дуализъм, който не може да получи пълно единство, но това е затуй, защото според св. апостол Павел идването на Христа е близко. А колкото лично за самия него, той е получил дара на въздържанието.Отто Мишел отива още по-нататък в желанието си да изясни мисълта на апостол Павел. Той извинява апостола като безбрачен дотолкова, доколкото последният не може да запее един химн за брака. Мишел допуска, че мисълта на светия апостол е в духа с тая на Христа. За духовните от Коринт, които бяха пленени в своята ревност и които мислеха, че трябва да живеят в пълен аскетизъм, св. апостол Павел изтъква законността на брака и благословеното ползване от него. Най-сетне мнозина богослови през последните го­дини подчертават, че св. апостол Павел вижда в безбрачието един дар за служба на Бога, а не едно състояние по-съвършено, по-духовно и по-полезно от брака. Бра­кът е съобразен с божествената воля и той е за тия от Неговите създания, които не са повикани за безбрачие. Ако има някое средство против разврата, против невъздържанието, бракът е единствената и над всичко форма за съединението на мъжа с жената в съвместен живот и за несъблазняван живот в Христа. Изобщо, бракът е едно положително дело, а не отрицателно. Струва ми се, че именно в тоя смисъл трябва да разбираме мисълта на св. апостол Павел и да му отдадем пълно право.

Ако се заемаме с изяснение и размисли по този предмет, то е най-вече, за да подчертаем, че св. апостол Павел разглежда брака и безбрачието като две еднакво законни положения за верните. Той счита, че всяко едно от тия положения трябва да позволява да се осъществява и дори да способства да се реализира още по-добре и още по-целесъобразно условието за спасението, тоест животът в Господ Иисус Христос.

Св. апостол Павел не е обсъждал никога експрофесо проблема за брака, нито пък въпроса за безбрачието. Той е говорил твърде малко за тях и винаги инци­дентно (по подкана) и по отношение на един по-голям и по-обширен предмет: призванието или посвещението на християнина. Той никога не е виждал в без­брачието средство за постигане на една по-голяма духовна висота, нито пък в брака някакво сериозно препятствие или спънка в пътя към целта, която преследва всеки християнин.

Вярно е, че св. апостол Павел не скрива предпочитанията си за състоянието, в което се е намирал той. «Желая – пише той, – всички човеци да са като мене (1 Коринтяни 7:7), тоест неангажирани с връзките на брака, или, с други думи, свободни от тия връзки (1 Коринтяни 7:8). Но щом светият апостол произнася това си желание, веднага отбелязва и неговата граница: «Но ако не се въздържат, нека се женят» (1 Коринтяни 7:9). Всекиму е за полза една особена благодат и всеки получава от Бога едно определено благословение. Той разбира ясно, че не всички са повикани като него да живеят в самота и безбрачие. Усамотеният, безбрачният живот, е харизма, а не общо призвание. Общото призвание за всички без изключение е животът в Христа Иисуса, пътят към освещаване и към съвършенство. За ония, които не са получили харизмата, която имал св. апостол Павел, по-добре би било да се женят, отколкото да се разпалват (1 Коринтяни 7:9), защото бракът не е несъвместим, както например разпуснатият живот, с живота в Христа. Всичко това иде да ни обясни и покаже, че ние всички ще бъдем като светия апостол, когато живеем като него честно, в съгласие с дара, който сме получили.

Ако св. апостол Павел предпочита безбрачието, това той прави и от чисто практически подбуди, а не само поради богословски причини. В безбрачния човек апостолът признава две предимства, които липсват на женения. Най-напред без­брачният се намира в по-благоприятно състояние по отношение на това, което апостолът нарича: «Поради настоящата нужда от добро намирам това» (1 Коринтяни 7:26), от което трябва да се подразбират действителните затруднения на верните – малочислени по брой всред един голям покварен град, какъвто е бил Коринт, изложени без съмнение на ред опасности като последователи на една нова религия и смятани като хора извън законите. Оттук не може да се сметне, че се намеква за есхатологическите страдания и бедствия, които приближават, защото τήν ενεστωσαν ανάγκην има винаги смисъл за настоящето у св. апостол Павел. От друга страна апостолът никога не смята, че очакваното идване на Христа трябва да бъде подтик за отказване от брака. Напротив, в първото послание до солуняни (4-та и 5-та глава) например, в това от посланията, гдето есхатологическото очакване е най-оживено, да се живее в състояние на брак е било едно от средствата по пътя към служението на Бога и е било възможно да очакваш и в това състояние и по този път деня Господен.

Освен това безбрачният не е раздвоен от грижи (1 Коринтяни 7:32). Той не се занимава с друго, или не бива да се занимава с друго, освен да служи (да угажда) на Господа, докато мъжът или жената в брака трябва да се стремят да угаждат на своя съпруг, или съпруга. Но и тук още може да се смята, че апостол Павел се изразява cum grano solis и не взима трагично това деление. Защото той няма нито намерение да укорява тия съпружески грижи. Те са позволени, редни и законни, защото са дадени за ония, които се намират в брачни връзки. Мислите на апостола в посланията до колосяни и ефесяни ни подсказват, че той по-скоро би уко­рил онзи мъж, който забравя задълженията, които има спрямо своята жена. Щом като мъжете трябва да обичат своите жени (Колосяни 3:19) и то не инак, а както Христос обикнал църквата (Ефесяни 5:25), ясно е, че мъжете ще трябва да посвещават една част от времето си на своите жени. Една част от време, която безбрачният може да посвети на Бога. Но също така е ясно, че като използват свободното си време в обич и угода към своята жена «в Господа», мъжете ще се съединяват отново косвено в служба на Бога. Защото на Христа, Който е вече прославен, не може да се служи иначе, освен в лицето на «тия малките», които вярват в него. Св. апостол Павел говори дори и за смесените бракове (1 Коринтяни 7:12-16) като посочва, че чрез съпружеска любов съжителят християнин (мъж или жена) може да освети другия, или другата и да ги спечели за Христа и по такъв начин смесеният брак да стане едно напълно християнско семейство.

В очите на св. апостол Павел безбрачието е нещо по-добро по отношение на доброто, което се съдържа в брака. Но то не може да бъде добро освен за ония, които са получили дара да живеят безбрачно и уединено. За някои бракът е доб­рото в противовес на злото, което се ражда от лошото поведение на невъздържанието. Освен това за светия апостол безбрачието е нещо по-добро по отношение на брака в практически смисъл върху плана на евангелското благовестие и на разпространението на новата църква, която дошла да възвести Евангелието в Христа. Безбрачният живот ще бъде по-малко обременен с грижите, които тежат над женените човеци и то по-малко обременяван «в тревожното състояние на сегашното време». Той ще бъде по-свободен с работите за Господа. Ако е апостол, той ще бъде по-малко затрудняван в своите мисионерски пътешествия, отколкото ония, които водят със себе си жени (1 Коринтяни 9:5) и така ще може да работи по-резултатно (1 Коринтяни 15:10). Но като прави от уединения живот особено състояние, харизма, светият апостол подчертава неговия изключителен характер. Всички не са получили този дар, понеже не всички са повикани да бъдат апостоли, про­роци или учители. Още повече св. апостол Павел познава и пази апостолските прерогативи – той е апостол, защото е видял Господа (1 Коринтяни 9:1) и като такъв той е извършвал чудеса, които са «белезите на апостол» (2 Коринтяни 12:12). Той не говори за религиозните права на безбрачния. Апостолът не казва, нито пък намеква някога, че безбрачният ще достигне до някакво по-горно стъпало в общение с Христа, което е недостъпно за женените християни. Апостол Павел прибавя към лич­ното си предпочитание за безбрачието и една твърде положителна оценка за брака. Той говори за него надълго (1 Коринтяни 7-ма глава), за да отговори на въпросите, които са му били поставени и за да опровергава заблудите, които са преобладавали в Ко­ринт. Това, което поучава той в тази глава, е сходно с мислите му в посланията до солуняни, колосяни и ефесяни и когато четем тези три послания, ние виждаме, че апостолът се докосва само към един възглед по този важен въпрос.

Всички заблуди, в които изпаднали коринтяните във връзка с въпросите за единството на Църквата, за отношенията между мъжа и жената, за Евхаристията или за възкресението, произхождат от неправилното разбиране на св. апостол-Павловото понятие за спасението. Според светия апостол изкуплението засяга изцяло човешкото същество в своето единство като тяло и душа. Ако «плът и кръв не могат да наследят Царството Божие, то тялото не е плът. То е предназначено за възкресение. Още отсега то е обиталище на Светия Дух. Верните, които са членове на Христа – всеки поотделно – събрани заедно, са земното тяло на Господа. То е все едно да се поддържа, че няма възкресение и че е недостойно да се извършва св. Евхаристия, чрез която ние се приобщаваме с плътта и кръвта на Господ Иисус Христос. Или пък да претендираме да доказваме, че телесният живот на вярващите не е подчинен на волята. Върху този последен пункт изглежда корин­тяните са били усвоили две противоположни мнения и някои от тях забравяха, че човешкото същество само изцяло, като тяло и душа, е повикано за освещение и спасение. Тръгвайки от идеята на своята заблуда, че тялото не участва в славната участ на вярващия, някои между обърнатите от апостола смятаха, че «всичко е позволено» и се стремели към пълната еротическа свобода (1 Коринтяни 6:12-20). Другите пък обратно – клонели към аскетизъм и отхвърляне на брака (1 Коринтяни 7:1).

Отговорът, който апостолът трябвало да даде, е един от най-деликатните. Той не можел да допусне, нито че в Църквата се настаняват ония, които се придържат в разпуснатостта на нравите, нито пък ония, които презират брачния живот. От друга страна той не може да изложи своята доктрина за брака без да до­пусне елементите на истината, която съдържала всяка една от предложените от коринтяни тези. Заедно с аскетите, с ония, които са били устроени да живеят един живот на уединение и въздържание, св. апостол Павел признава стойността на безбрачието за службата на Бога. Но той е трябвало да им припомни и наистина им припомнил, че безбрачието е дар, а не общо правило и че съпружеският живот е не само законен, но и богат с религиозна стойност. Тази негова мисъл за брака обаче, не трябвало да се схваща от ония, които са смятали брачното общение за съвсем свободен акт, като препоръка за своеволие. Затова светият апостол изказва мисли против претенциите на такива верни и подчертава строгостта и условията за брачния живот, като сочи специфичния характер на християнския брак.

В очите на св. апостол Павел бракът не е само средство против лошото поведе­ние на разпуснатия живот. Той преди всичко има предимството да съдейства за изкуплението на намиращите се в брачно общение. Този негов положителен възглед за брака се открива навсякъде, където апостолът говори за брачното обще­ние. Най-напред св. апостол Павел уточнява какво подразбира под брак между вер­ните. В първото послание към коринтяни (7:3-5) светият апостол изяснява много добре своята мисъл. Той не допуска аскетизъм в брака. Такъв може да се раз­реши само по изключение и то за известен ограничен период време – за един пост, прекаран с духовни упражнения. Затова всяко пресилване в полза на ас­кетизма в брака не може да бъде нищо друго, освен дело на сатаната, който се изправя на хоризонта на брачния живот и който, като познава човешката природа, заплашва да хвърли съпрузите, които прекаляват във въздържанието си, в ло­шото поведение, в греха и то само защото искат да схванат брака не като брачно общение, а като просто духовно съединение. За св. апостол  Павел ползването от брач­ното общение ще постави съпрузите-християни под защита против сатанинските козни. Това е така не само защото брачният съюз е едно средство против блудството, но и поради друга причина, която държи централно място в св. апостол-Павловата мисъл, именно: участието на вярващия в тялото и живота Христови

Телесното съединение никога не е безразлично в очите на св. апостол Павел. – Ако развратният живот лишава вярващия от общението с Христа, християнският живот не само запазва това общение, но още подпомага и го осигурява в неговото затвърдяване. Тъкмо тук подхожда да напомним, че св. апостол Павел беше писал вече на солуняните: «Тази е волята Божия: да бъдете осветени, да се въздържате от блудство» (1 Солуняни 4:3-5). Значи отвръщането от блудство ще доведе до осве­щение, когато всеки живее със своята жена в честност. Това, което прави брака свят и честен, то е верността, предаността на съпрузите един към друг, а не да се гледа на брака като на някакъв съюз чисто духовен. Всички мисли на св. апостол Павел включват едно такова тълкувание. Светият апостол признава и предава на църквите да си учредят в духа на учението на Иисус Христос един брак, който е една божествена институция – строго еднобрачна и неразторжима, която светият апостол поставя решително в перспективата за живот в Христа. Тези, които Бог е съединил чрез брака, участват чрез своето съединение като вярващи и в живота на Христа. Тази е мисълта, която св. апостол Павел развива в първото по­слание до коринтяни (7:10-16) и в посланието до ефесяни (5:22-33).

Като разсъждава за ония, които образуват смесените бракове, или по-точно бракове, сключени преди единия от двамата съчетали се съпрузи да е станал верен, апостолът дава най-ясните преценки върху въпроса какво е бракът в неговите очи. Мисълта, че тук св. апостол Павел разрешава развода, е една точка изобщо съвсем второстепенна. Същественото е неговата мисъл, че съчетаният езичник «е осветен» от съчеталата се християнка и обратно.

Това, което св. апостол Павел поучава досежно смесените бракове, не е нищо друго, освен частно приложение към общото увещание, дадено вече в първото по­слание към солуняните (4 -та глава), гдето се посочва, че брачното състояние способства за осъществяване желаното освещение на верните чрез Бога. Същата тази мисъл намира своя най-висш израз в знаменитите думи от посланието към ефесяни (5:22-33). Св. апостол Павел не се страхува да сравни съединението на мъжа и жената със съединението на Христа с Църквата. Той пише, че мъжете трябва да се грижат за своите жени, както Христос се грижи за Църквата и че мъжът трябва да обича своята жена, както Христос е обикнал Църквата, тоест с една любов, която освещава.

Апостол Павел прибягва към това изобразяване, за да обрисува високата действителност на християнския брак. Това е доказателство, че бракът в неговите очи е нещо много голямо, а не само «най-малкото добро» – брачното общение, за да се избегне най-голямото зло» – блудството. Светият апостол има за брака високо мнение, каквото никой до негово време не е имал. В първи век на християнството нито еднобрачието, нито неразторжимостта на брачната връзка са били някакви новости. Новият елемент, който е донесло християнството и който е подчертавал св. апостол Павел, не се състои в това. Св. апостол Павел подема мисълта на Христа, че бракът е дар от Бога, дар за човека. И той дава на тая божествена ми­лост най-висше значение, като ги определи и изяснява в своята христологическа мисъл.

Бракът не е вече само юридическа и ссциална институция, каквато е бил и е в паганизма (езичеството) и даже до известна степен в юдейството. Той е рели­гиозна институция. Бракът като религиозна институция е едно от средствата, чрез които Божията милост достига човека и го достига в цялата му същина.

Изучаването на св. апостол-Павловите възгледи върху брака и безбрачието разкриват у апостола две насоки на мисълтта. От една страна той смята безбрачието за божествена милост, към която се прикрепят известни предимства. От друга страна той въздига брака до такава висока степен, каквато може да се помисли. Нам ни остава, според възможностите си, да се помъчим да разберем тая двойственост. Тя не може да се обясни чрез една теория за двата морала, или теорията за двете степени на съвършенството.

Предимствата, признати от светия апостол за безбрачието, са от практическо значение. Един езичник, или една езичница, съединени в едно християнско бракосъчетание, са по-близо до спасението, отколкото един езичник или една езичница, които още не са женени.

Съпоставянето на двете идеи не се обяснява чрез теорията, според която безбрачието ще бъде запазено само за апостолите, а пък бракът само за вярващите. Понеже св. апостол Павел, който не водил със себе си «сестра-жена», е едно толкова очебийно изключение в апостолската среда, че би могло да се заключи, като го виждаме да живее уединено, че той има тези апостолски прерогативи, следователно и титлата апостол (1 Коринтяни 9:1-5).

Трябва ли да се откажем от всяко обяснение и да считаме, че св. апостол Павел не е подредил в системата идеята, която вече била традиционна в Църквата от неговото време – именно, че бракът е заповед и дар от Бога, и неговото лично откритие и заключение, че съпружеската връзка ще му пречи да се посвети изцяло в служба на Бога? Когато е говорил за брака, светият апостол не се е ограничил само с възгледите, които са съществували по този въпрос през негово време. Той е поставил брака в перспективата на своето богословие за тялото Христово. Апостолът е обмислил християнското богословие за брака и му е дал окончателен израз, без да го допуска само като една традиционна даденост. Обяснението се намира в доктрината на св. апостол Павел за изкуплението и по-точно в нейния център, който е животът на Христа.

Евангелието, което проповядва св. апостол Павел, е благовестие за изкуплението чрез Христа, Който е дошъл да умре и да възкръсне за тези, които вярват в Него, Който се е издигнал и седи отдясно на Отца и Който пак ще дойде в края на вековете. Изкуплението на вярващия като дело на Христа има два етапа. То е едновременно семерологическо и есхатологическо, тоест настояще и бъдеще. Затова апостолът е могъл да пише без да си противоречи ни най-малко: «Имаме изкупление чрез кръвта Му и прошка на греховете» (Колосяни 1:14) и «ние сами стенем в себе си, очаквайки осиновение-изкупление на нашето тяло» (Римляни 8:23). Това последно освобождение и преобличането ни в нова плът ще се сбъднат тогава, при пришествието, което е още в бъдеще. В славата ще участват само ония, които още отсега всред света живеят в Христа, тоест живеят чрез силата на Неговия дух един нов живот.

Апостолът никога не забравя края на изкуплението. Но той не престава да настоява и върху истинския образ за спасението. Да се живее в Христа на това нещо увещава той читателите на всичките си послания. Животът в Христа за човека, който е още в плът, е наистина възможен. За него е достатъчно да вярва, тоест да допуска, че Христос е умрял и възкръеснал, умрял на негово място и възкръснал в негова полза. Още повече, че и самият вярващ е умрял и възкръснал с Христа и че той сега живее своя истински живот – животът в Христа.

Не съм вече аз, който живее, пише светият апостол, като употребява колективното аз, което включва вярващи, но Христос е, Който живее в мене и аз живея в Христа. Това аз е толкова колективно, че то премахва различията между човеците и между творението. Защото, които са се кръстили в Христа, в Христа са се обрекли. Унищожени са границите между юдеи и елини, гражданското поло¬жение между роби и свободни и различието между половете. Всичко е станало едно в Иисус Христос. Същата идея св. апостол Павел изразява и чрез мисълта си, в която подчертава, че вярващите образуват едно тяло, главата на което е Христос, а те са неговите членове. Цялото богословие на св. апостол Павел сочи, че идеята за тялото на християнина в неговите очи е една реалност, а не само едно просто изображение. Единствено необходимото нещо за спасението е, щото това ново създание да бъде съвъплътено в Христа. Ако вярващият стане и остане член на Христа, той е спасен каквото и да е било някога неговото състояние в расово, гражданско, социално или биологическо отношение. Това, което е важното, не е да бъдеш юдеин или елин, роб или свободен, мъж или жена, женен или без¬брачен. Всичко е да бъдеш нова твар. А това значи да бъдеш в Христа, макар от друга страна да си женен или безбрачен.

Тази своя мисъл св. апостол Павел подчертава изрично в посланието си до галатяни: «Защото в Христа Иисуса нито обрязването има сила, нито необрязването, но вярата, която действа чрез любов» (Галатяни 5:6). «Защото в Христа Иисуса нито обрязването има някаква сила, нито необрязването, а новата твар» (Галатяни 6:16). «Обрязването е нищо, и необрязването е нищо, а пазенето на Божиите заповеди е всичко» (1 Коринтяни 7:19). Тълкувателите считат, че когато е писал този пасаж, св. апостол Павел е правил с него едно предложение, или най-малко е разширил полето на разглеждания въпрос. Може въз основа на това да се отиде чрез размисъл и една стъпка по-напред. Без съмнение, светият апостол с умисъл е издигнал и разширил спора, който се родил от въпросите на коринтяни до него. Той го е издигнал с умисъл само и само да покаже на коринтяни, че бракът и безбрачието сами по себе си са чисто човешки условия и двете относителни и в съгласие със самото спасение. Вярно е наистина, че светият апостол не е писал: «бракът е нищо и безбра­чието е нищо. Важното е да бъдеш една нова твар». Но той е сторил това, като е искал едновременно да подчертае относителността на човешките условия, брак и безбрачие, без да ги накърнява като такива, които спомагат на онези, на които са дадени като дарове в пътя към спасението, за живота им в Христа – да станат нова твар. В тоя ред на мисли не е зле да се припомни и подчертае, че св. апостол Па­вел в друг случай се е старал да запази условността в брака и безбрачието, като издигнал първия до степен, която във всяко отношение изглежда съгласна с волята Божия и с първото благословение на Бога – да не бъде човекът сам. Заради това светият апостол пише: «В последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на мамливи духове и бесовски учения чрез лицемерието на ония, ко­ито говорят лъжа и имат жигосана съвест, които забраняват да се встъпва в брак» (1 Тимотей 4:1-3).

Значи св. апостол Павел би могъл да пише, че спасението не зависи от граж­данското състояние на вярващия, не зависи от неговата национална принадлежност, нито пък от неговата физиология (мъж или жена). Бракът не е грях, а благо­словение Божие и безбрачието не прави човека способен да влезе в някакво по-друго общение с Христа, което брачният не може да достигне. И безбрачните и женените човеци са съвършено равни пред лицето на спасението. Не е важно положението на безбрачния или на женения човек, но е важно условието, в което се живее при това положение. Разликата за св. апостол Павел не е между безбрачни християни и женени християни. Тя е между тия, които отбягват злогто и тия, които попадат в него. С други думи, между тия, които са безупречно привързани към Христа и тия, които Му изменят. Важното е дали живееш в Христа, а не е важно дали си женен или не.

От друга страна светият апостол не можеше да казва в буквален смисъл, че без­брачието е нищо и бракът е нищо, защото, както вече видяхме от привежданите текстове, всяко едно от тия две положения има своя полза по отношение на спа­сението и всяко едно си има своя положителна страна. Безбрачните са по-свободни да се занимават с делото Господне. Женените пък, съединени чрез брачния съюз, се стремят за взаимно освещение. И едните, и другите живеят според дара и призванието, което Бог им е изпратил, или според милостта, която им е направил.

Бог си служи с тия две положения (брак и безбрачие), за да осъществява Своето дело на човешкото изкупление, също така, както е повикал за спасение юдеите посредством дванадесетте апостоли и езичниците посредством св. апостол Павел, който е бил отреден за тази служба още «от утробата на майка си». И както апостолът на езичниците и дванадесетте проповядват едно и също Еван­гелие и будят една и съща вяра, «Било аз, било те така проповядваме, и вие така повярвахте» (1 Коринтяни 15:11), така също и верните безбрачни и вярващите женени водят един и същ живот в Иисус Христос.

Безбрачието не е условие за спасение, както и бракът не е спънка за спасе­ние. Именно затова св. апостол Павел, който е работил пламенно, за да спаси всички човеци, може, без ни най-малко да си противоречи да отдава благодарение Богу за своето безбрачие, което му е позволило да бъде всецяло в служба на Господа и да направи от съединението на Христа с Църквата образа на благословения и чист християнски брак.

________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1964, кн. 6-7, с. 21-27. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: св. апостол Павел. Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-e3c