Проф. д-р Иван Желев Димитров

Светата Православна църква е определила през месец януари в два последователни дни да се чества паметта на двама съвременници и сънародници. Това са египетските светци отшелникът Антоний и Александрийският архиепископ Атанасий. Най-напред е денят на св. Антоний който бил и по-стар от св. Атанасий.

Не се знае точно каква образованост е имал св. Антоний (251-17 януари 356 година) – в някои жития го определят като неграмотен. Той се подвизавал в тишината и усамотението на така наречената Източната пустиня. Заради примерния си живот по Бога и отеческата грижа за стотици монаси и хиляди миряни, които били негови духовни чеда, той пръв е заслужил определението Велики.

С такова определение е удостоен и неговият биограф, много потрудилият се за защитата на православната вяра богослов св. Атанасий (298-373 година). Това показва, че в преценката на Църквата, която е движена от Божия Дух, за светостта като плод на същия Свети Дух външните и условни особености не съставят пречка. Защото, както пише св. апостол Павел, „има различни дабри (и различни служби), ала Духът е един и същ“ (1 Кор. 12:4-5)[1].

При това Църквата е установила двукратно честване на св. Атанасий Велики: в деня на смъртта му, 2 май, и на 18 януари, когато го почитаме съвместно с друг богослов и Александрийски архиепископ, св. Кирил, заради изключителната заслуга на двамата александрийски светители за опазването на православното учение от арианската и после от несторианската ерес.

Началото на клирическото служение на св. Атанасий съвпаднало с първите организирани усилия на православието против арианството като опасна и бързо разпространяваща се ерес. Ученият александрийски презвитер и убедителен проповедник Арий (256-336 година) много скоро намерил фанатични привърженици сред епископата и останалите клирици, а по-късно и в императорския двор. Все пак православно мислещите и учещите епископи и богослови се противопоставили на коварното и гибелно лъжеучение. Според свидетелството на църковния историк Сократ[2] още на Първия вселенски събор високата образованост и пламенната привързаност на младия клирик Атанасий към православното учение го направили най-силния борец срещу арианите, но и бързо си спечелил врагове. Преди събора той вече написал два важни богословски трактака, известни с определението „слова” (λόγοι): „Против езичниците“ и „За въплъщението на Логоса[3]“. Като човек с будна християнска съвест, с искрена вяра, с големи интелектуални дарования и с чувство за неотменен пастирски дълг той вложил цялата си творческа енергия в борбата срещу еретическите заблуди на Арий и неговите съидейници[4].

В научната си подготовка младият още Атанасий включил не само задължителното за всеки интелектуалец от епохата изучаване на древната философия и безусловното запознаване със съчиненията на светите отци и на църковните писатели, творили през 2 и 3 век. Но, както подчертава св. Григорий Богослов, от всичко най-добре Атанасий познавал Свещеното Писание: „Изучил всички книги на Стария и Новия Завет така, както друг не е изучил поне една от тях[5].“ Дълбокото му проникновение в истините на вярата и умението да използва винаги и успешно Свещеното Писание го издигнали над другите църковни писатели. Затова колкото впечатляващи, толкова и истинни са и следните думи на св. Кирил Александрийски († 444 година) за св. Атанасий: „Нашият отец със славна памет Атанасий украси престола на Александрийската църква за цели четиридесет и шест години и, като противопостави на измислиците на нечестивите еретици една необорима и апостолска мъдрост, той силно радваше цялата земя[6] със своите писания като с някакво най-благоуханно миро, признаван от всички заради правилността и благочестието на учението си,… заслужаващ доверие мъж, на когото можеш да се позовеш, защото не е казал нищо, което не е в съгласие със Свещените Словеса[7]“.

Ползването на свещения текст на Библията и особено на Новия Завет е conditio sine qua non за всяка християнска богословска дейност. В най-голяма степен това е в сила при заниманията с основоположните въпроси на християнската вяра от самото начало на тези занимания – като се започне от самите свети апостоли и се мине през различните исторически етапи на развитие на християнското богословие в Църквата, та се стигне до наши дни. Защото само Иисус Христос, въплътеният Божи Син, е могъл да каже за Себе Си „Аз съм това, което ви и говоря отначало“ (Йоан 8:25). Всички други имаме нужда при богословските си разсъждения да се опрем на нещо, което е безспорен авторитет в Църквата за нейната, съответно за нашата вяра. Дори Иисус Христос, за да бъдат Неговите доводи приети от юдеите като безспорни, посочва авторитета на Свещеното Писание (тогава все още само на Стария Завет), макар Той лично да няма нужда от такъв авторитет, защото Писанието, бидейки Божие слово, е тъкмо Негово слово, слово на Словото, на въплътения Божи Син. След това и апостолите, авторите на новозаветните книги, се позовават преди всичко на Неговотослово – на живото Му слово, изречено пред тях самите по време на живота и проповедта Му на земята, но също и на записаното в старозаветните Писания Божие слово. От самите новозаветни книги се вижда също, че апостолите дори започват да се позовават и на записаното в новозаветните текстове, които вече са били „публикувани[8]“ до момента на тяхната жива или писмена проповед[9]. Но в следващото поколение християнски автори, това на апостолските мъже, става правило позоваването и на новозаветните текстове. Защото освен думите на Иисус Христос основен авторитет за целите на богословските съждения, твърдения и формулирани учения става именно Свещеното Писание –  еднакво и на Стария, и на Новия Завет.

Така и св. Атанасий Александрийски през 4 век твори своите богословски трудове, здраво стъпил преди всичко на Свещеното Писание. Всеки, който се зачете в неговите съчинения, лесно установява, че вярата у него стои по-високо от всичко и е по-важна от всичко. Но по неговото убеждение между истините на вярата, дадени в Откровението, и резултатите от собствените изследвания, които прави човешкият ум, съществува единство: вярата не противоречи на знанието, а също и знанието не може да противоречи на вярата. Това е главната причина, поради която св. Атанасий настоява на тъждеството на философското понятие за Логоса с богооткровената истина за Христос. Съдържанието на първото е резултат от човешкото умозрение, а съдържанието на второто е дадено в Откровението. В съчетаването на двете се заключава връзката на умозрението с Откровението, на философията с богословието, макар първите (умозрението и конкретно философията) винаги да са подчинени на вторите (Откровението и богословието)[10].

Достиженията в развитието на християнската богословска мисъл до времето на Първия вселенски събор (325 година) дали възможност на св. Атанасий да направи голяма крачка напред и да внесе нов елемент в доникейското богословие на Църквата [11]. Необходимостта от противопоставяне на лъжеучението на Арий, известен като отличен познавач на Свещеното Писание[12], е станала причина св. Атанасий да се задълбочи в изучаването на библейските книги на Стария и Новия Завет, така че да остане в историята на Църквата като първия богослов, който е успял да изработи ясни догматически формулировки за библейското учение. Той наистина става най-представителният църковен отец, достигнал високи триадологични и христологични понятия, тълкувайки Свещеното Писание[13]. Св. Атанасий е признат днес като един от най-значителните богослови, повлияли решително върху формирането на библейското тълкуване и богословие на църковните отци след него и особено на кападокийците[14].

Той пръв съчетал в неразривна връзка идеята за Логоса като Творец с идеята за Него като Изкупител. При все това огромното значение и ценният принос на светителя в развитието на богословската мисъл се състоят, според изследователите на историята на догматическото учение на Църквата, не толкова в неговата теоретична постановка на христологическия въпрос, колкото в постоянно прокарваната от него идея, че въплътилият се Логос е истински Син Божи, истински Бог[15].

Като разкрива целта на боговъплъщението, св. Атанасий продължава по-нататък и разкрива смисъла на кръстните страдания, смъртта, възкресението и възнесението на Иисус Христос. Той изтъква, че кръстните страдания и смърт, наред с боговъплъщението, са необходима предпоставка в делото на изкуплението. Чрез кръстните страдания на Христос ние се избавяме от страданията, причинени ни от греха, а чрез кръстната Му смърт получаваме безсмъртие, защото чрез кръста е унищожен грехът, победена е смъртта, тялото е избавено от тление, а духът е възведен към Бога. Чрез кръста са помирени всички хора – както юдеите, така и елините, тоест езичниците[16]. Така те всички заедно се съграждат в жилище Божие чрез Духа, както пише св. апостол Павел (Ефес. 2:22).

Св. Атанасий умеел да оборва доводите на арианите с превъзходната си аргументация, забележителна по проницателност и сила. А където спорът се свеждал до областта на Свещеното Писание и Свещеното Предание, там той още по-лесно удържал победа над противниците на православното учение, като ги „лишавал от всякаква опора, ограждайки църковното учение от всички страни с твърдата защита, произтичаща от авторитета на Библията [17]“. Защото сред своите съвременници св. Атанасий бил неподражаем по подготвеност познавач на Свещеното Писание. Същото може да се каже и за познанията му в областта на Свещеното Предание[18].

Трябва да се обърне внимание и на един важен факт, който изследователите на творчеството на св. Атанасий отдавна са установили. А той е следният: при цялата му начетеност в Свещеното Писание и при безспорно богатото му и много умело ползване на библейски текстове, съвсем очевидно е, че самото тълкуване на свещения текст (като специфично занимание) не е било основно направление в неговото богословие[19]. При това всеки опит за анализ на тълкувателните трудове (техните предмет, методи, достойнства и прочее) се сблъсква с дискусията за автентичността на съчиненията, дошли до нас под негово име. В наше време сякаш все повече намира почва гледището, че на св. Атанасий не принадлежи нито едно от известните под негово име тълкувателни съчинения. Ето един пример в тази насока.

Най-известното от тези съчинения е озаглавено „Тълкувания на псалмите[20]“ и съдържа кратки коментари върху всеки псалом. То видимо е изградено в характерния за представителите на александрийското тълкувателно направление алегорически метод на тълкуване. Но все пак в неговия текст изследователи са установили наличието на интерполации от Дидим Слепец и св. Кирил Александрийски (следователно, то може да се датира не по-рано от 5 век), както и някои разминавания с характерната за св. Атанасий терминология[21].

Сред беседите с всепризнато негово авторство за най-значима се смята беседата върху думите на Иисус Христос „Всичко Ми е предадено от Моя Отец[22]“ (Матей 11:27), насочена срещу арианското тълкуване на това място. В тази беседа светителят доказва единството по същност между Бог Отец и Бог Син на основата на Христовите думи „Всичко, що има Отец, е Мое[23]“ (Йоан 16:15). Освен това са запазени кратки тълкувателни фрагменти от творения на св. Атанасий, съхранили се в катени (върху цитати от книгите Йов, Исайя, Варух, Даниил, Песен на песните, Матей, Марк, Лука, Йоан, Деяния апостолски, Първо послание до коринтяни). Но тези откъслечни свидетелства за тълкуване на определени стихове или само на изрази не са доказателство за системно тълкуване на библейския текст от светителя, защото те са извлечени от други (обикновено догматически или апологетически) негови съчинения.

Заслужава да се отбележи начинът на цитиране на библейския текст. Поради добрата начетеност на църковните писатели, която те предполагат и у своите читатели[24], много често авторите не посочват изрично книгата, от която цитират една дума, един израз, изречение или по-голям откъс. А дори и да посочат книгата, съответно автора ѝ, не уточняват повече, защото по онова време още не е било направено разделението на текста на глави и стихове[25], както днес е прието да се цитира. Тъкмо затова прави впечатление, че св. Атанасий, когато цитира текст от Псалтира, с последователност посочва номера на съответния псалом, тоест сочи онова деление на книга Псалтир, което е съществувало изначално. Ето някои примери: ἐν ἑβδομηκοστῷ πρώτῳ ψαλμῷ[26], ἐν τῷ ὀγδοηκοστῷ ἑβδόμῳ ψαλμῷ[27], ἐν τῷ ἑκατοστῷ τριακοστῷ ἑβδόμῳ (ψαλμῷ)[28] и други.

При цитиране от книгите на Стария Завет авторът по обичая си сочи книгата кратко: ἐν Παροιμίαις λέγει[29] или λέγει Ἰερεμίας[30]. Но авторът винаги подхожда отговорно и при посочването на текст от пророк Йеремия, например, понякога има уточнение по кой гръцки превод е цитатът: κατὰ τὴν τῶν Ἑβδομήκοντα ἑρμηνευτῶν ἔκδοσιν[31] или съответно κατὰ δὲ τὸν Ἀκύλαν[32]. Св. Атанасий работи с гръцкия превод на старозаветните книги и не ползва оригиналния еврейски. А по негово време преводът на Седемдесетте не е бил единственият ползван старозаветен гръцки текст, особено в Александрия, където е бил на почит и текстът на Исихиевата или Александрийска рецензия на превода на Седемдесетте[33]. Затова ученият светител сверява текстовете, които използва за своите богословски трудове, и добросъвестно сочи варианта на старозаветния гръцки текст, който тълкува. Защото е известно, че има значителна разликата между по-свободния и на места тълкувателен превод на Седемдесетте и близкия до еврейския оригинал гръцки превод на Акила[34].

Когато цитира от някое от посланията на св. апостол Павел, св. Атанасий изписва само името на апостола, но не посочва посланието, например: ὡς φησὶν ὁ Παῦλος[35].

Ако цитира от евангелията думи на Иисус Христос, св. Атанасий отбелязва кратко: λέγει (или φησὶν, или εἶπεν) ὁ Κύριος[36] без да уточнява евангелието. Но много често посочва името на евангелиста, например: ὁ Μαθθαῖός φησι[37].

Заслужава да се отбележи, че при цитиране на текст от някое от съборните послания[38], светителят пише: ὥς φησιν ὁ Ἰωάννης ἐν (ταῖς) Καθολικαῖς[39], но има и случаи, в които той не уточнява книгата, а посочва само автора: λέγοντος τοῦ μὲν Ἰωάννου[40], παρὰ δὲ τοῦ Πέτρου (εἴρηται)[41]. Естествено е, че в такъв случай авторът предполага добро познаване от страна на читателя на новозаветния текст, за да е наясно той, че цитатът от Йоан, примерно, е от съборното му послание[42], а не от евангелието му.

Интересен е също един случай с цитиране на три последователни откъса с думи на Иисус Христос от различни места в Евангелието според Йоан само с указанието ὁ Κύριος ἔλεγεν[43] (без да посочва евангелието) и веднага след това цитира от Първо съборно послание на св. апостол Йоан думи на самия апостол с указанието: ὁ δὲ Ἰωάννης ἔγραψεν[44]. На друго място отбелязва: δηλοῖ ὁ Ἰωάννης ἐν τῇ πρώτῃ ἐπιστολῇ[45], тоест посочва първото послание, което предполага, че има и други послания на апостола.

За онагледяване на темата на настоящата статия беше направено и преброяване на цитатите на текст от библейските книги в труда на св. Атанасий, озаглавен „Слово за явяването в плът на Бог Слово и против арианите[46]” (с обем около 25 страници). Резултатите са следните:

Стар Завет:

1. Изход……….1

2. Левит……….1

3. Исайя……….22

4. Йеремия……3

5. Варух………..1

6. Йезекиил…..1

7. Даниил…….. 1

8. Йоил…………1

9. Малахия…….1

10. Псалтир……18

11.Притчи……..6

Общо цитати: 56

Нов Завет:

1.Евангелие от Матей………………………17

2.Евангелие от Марк………………………..5

3. Евангелие от Лука………………………..7 

4.Евангелие от Йоан………………………..36

5. Деяния апостолски……………………….15

(цитирани думи на или за Бога, за Иисус Христос или за Светия Дух)

6. Съборно послание на апостол Яков….0

7. I-во съборно послание на ап. Петър….0

8. II-ро съборно послание на ап. Петър…0

9.I-во съборно послание на ап. Йоан…….3

10. II-ро съборно послание на ап. Йоан….0

11. III-то съборно послание на ап. Йоан…0

12. Съборно послание на ап. Юда…………..0

13. Послание до римляни……………………..3

14. I-во послание до коринтяни…………….16

15. II-ро послание до коринтяни……………4

16. Послание до галатяни……………………..8

17. Послание до ефесяни……………………..12

18. Послание до филипяни……………………2

19. Послание до колосяни……………………..4

20. I-во послание до солуняни……………….0

21. II-ро послание до солуняни………………0

22. I-во послание до Тимотей………………..1

23. II-ро послание до Тимотей……………….0

24. Послание до Тит……………………………..0

25. Послание до Филимон……………………..0

26. Послание до евреите………………………..2

27. Откровение…………………………………….0

Общо цитати: 135   

От таблицата се вижда, че св. Атанасий в духа на християнската традиция използва от книгите на Стария Завет преди всичко книгата на св. пророк Исаия, наричан „старозаветният евангелист”, и книга Псалтир. Значително повече са цитатите му от книгите на Новия Завет, като преобладават тези от Евангелието от Иоан, после от Евангелието от Матей, от Първо послание до коринтяни, от Деяния апостолски и от Послание до ефесяни. С оглед на малкия обем на последното послание може да се каже, че светителят процентно най-много цитира и съответно тълкува неговия текст.

През последните десетилетия редица учени обърнаха внимание на екзегетическите принципи, които следва св. Атанасий в своите предимно догматически трудове: за самодостатъчността на Свещеното Писание[47], за неговата цел (σκοπὸς), за нуждата от съобразяване с контекста на конкретния библейски разказ. В коптската версия на 39-тото пасхално послание на св. Атанасий четем, че „Писанието е съвършено във всяко отношение, учителят трябва да преподава съгласно словата на Писанието[48]”. В този дух на разбирането си за важността на Свещеното Писание светителят изтъква, че свещеният текст и неговото тълкуване от отците на Църквата съставят неразривно единство: „Защото светите и боговдъхновени Писания са самодостатъчни за възвестяване на истината, а има и много съчинения за това, съставени от нашите блажени учители, и ако човек ги чете, ще види тълкуването на Писанията и ще постигне познанието, към което се стреми [49]”.

В заключение нека кажем, че чрез своите системни и усърдни занимания с текста на Свещеното Писание св. Атанасий Велики поставя здравите основи на правилното му тълкуване, като дава и на съвременния тълкувател сигурни и изпитани средства за успешна работа в служение на богооткровената истина.

Библиография

Извори:

1. Patrologia Graeca, tomi 12, 14, 20, 25, 26, 27, 67.

Съчинения:

На кирилица:

1.Владимир (Благоразумов), епископ Сарапульский. Афанасий Великий, архиепископ Александрийский“. // ПБЭ, т. 2, 169-170.

2.Йончев, В. Книгата през вековете. София, 1976.

3.Коев, Т. П. Св. Атанасий Велики – защитник на православието // Духовна култура, бр. 5-6, София: СИ, 1957.

4.Коев, Т. П. Тринитарните и христологическите възгледи на св. Атанасий Велики // Духовна култура, бр. 10, София: СИ,1973.

5.Никифоров, М. В. Афанасий I Великий. Творения. // Православная энциклопедия, т. IV, 30.

6.Попмаринов, Д. Кратко въведение в Свещеното Писание на Стария Завет. Част I. В. Търново: Фабер, 2001.

7.Сергий, Йер. Св. Aнтоний Велики и св. Атанасий Велики – образци на мистицизъм и деятелност // Духовна култура, бр. 1, София: СИ, 1954.

8.Спасский, А. История догматических движений в эпоху вселенских соборов. Сергиев посад, 1914².

На латиница:

1.Cross, F. L. The Study of St. Athanasius. Oxford, 1945.

2.Dragas, G. D. Saint Athanasius of Alexandria. Original Research and New Perspectives. Rollinsford, New Hampshire, 2005.

3.Metzger, B. M. Ancient versions. // The Interpreter’s Dictionary of the Bible, Vol. 4, 751.

4.Stead, G. C. Athanasius als Exeget // Christliche Exegese zwischen Nicea und Chalcedon. Kempen, 1992.

5.Williams, R. D. Arius. Heresy and Tradition. London, 1987.

На гръцки:

1.Γρηγόριος ο Θεολόγος. Oratio 21, 6 // PG 35, 1088.

2.Ευσέβιος ο Παμφίλος. Historia Ecclesiastica, I, 2, 23 // PG 20, 205.

3.Κύριλλος ο Αλεξανδρείας. Epistula 1 // PG 77, 13.

4.Παπαρνάκης, Α. Ο Μέγας Αθανάσιος ως ερμηνευτής της Παλαιάς Διαθήκης, Θεσσαλονίκη, 1997.

5.Σεραφείμ (Κυκκώτης), μητρ. ῾Η ῾Ερμηνεία τῆς ῾Αγίας Γραφῆς ἀπὸ τοὺς Πατέρες τῆς ̓Εκκλησίας καὶ τοὺς αἱρετικοὺς σύμφωνα μὲ τὰ θεολογικὰ ἔργα τοῦ ῾Αγίου ̓Αθανασίου. Λευκωσία, 1995, 67.

6.Σωκράτης. Historia Ecclesiastica 1, 8 // PG 67, 64.

7.Ωριγένης. Exegetica in Psalmos, III, 18 // PG 12, 1128.

8.Същият. Commentaria in Evangelium Joannis, t. VI, 18 // PG 14, 260.

The use of the New Testament text in defense of the Orthodox faith by St. Athanasius the Great Ivan Dimitrov, prof. dr., Sofia University “St. Climent of Ohrid”

Summary

St. Athanasius the Great’s profound insight into the truths of the Christian faith and his ability to use the Holy Scriptures successfully elevated him above other ecclesiastical writers. The need to oppose the false teachings of Arius, known as an excellent connoisseur of the Scriptures caused St. Athanasius to delve deeper into the study of the books of the Old and New Testaments, so as to remain in the history of the Church as the first theologian to develop clear dogmatic formulations for the biblical teaching. He really became the most representative Church father, reaching high Ttriadological and Christological concepts, interpreting the Holy Scriptures. St. Athanasius is recognized today as one of the most significant theologians who decisively influenced the formation of the biblical interpretation and the theology of the Church fathers after him and especially of the Cappadocians.

Keywords:Athanasius of Alexandria, Holy Scripture, Church, Arius, defense of the faith.

Биографични сведения за автора:

Проф. д-р Иван Желев Димитров

Роден 1944 година, Хасково. Завършва Софийска духовна семинария, Духовна академия и Класическа филология в Софийския университет. Специализира Нов Завет в Атина, защитава докторат на тема „Първосвещеническата молитва на Господ Иисус Христос” в Духовната академия. Преподава класически езици, Въведение и Тълкувание на Нови Завет в Софийската духовна семинария, Духовната академия и Богословския факултет на Софийския университет, както и във Великотърновския университет, Шуменския университет и Пловдивския университет. Хабилитация: „Единството на Христовата църква според Послание до ефесяни”. Бил е декан на Богословския факултет и зам.-ректор на Софийския университет. През 1997-1998 година е гост-професор по Нови Завет в Л.-Максимилиановия университет в Мюнхен. Успоредно с преподаването в Духовната академия е бил началник-кабинет на Българския патриарх, главен редактор на периодичните издания на Българската православна църква, директор на Дирекция „Вероизповедания” на Министерския съвет (2002-2008 година). Член на световното дружество на учени в областта на Нови Завет (SNTS) и създател на Библейска библиотека към Богословския факултет.Участва в екипа за новия превод на Библията на български. D.h.c. на Атинския университет. Пенсионер от 2012 година.

_____________________________________________________________

*Публикувано в сборник в чест на 65-годишнината на проф. д-р Димитър Попмаринов Киров, УИ „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново, 2022, с. 129-140. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Сергий, Йер.. Св. Aнтоний Велики и св. Атанасий Велики – образци на мистицизъм и деятелност // Духовна култура, бр. 1, София: СИ, 1954, 30.

[2]. Сократ. Църковна история 1, 8 // PG 67, 64.

[3]. Съответно «Λόγος κατὰ Ἑλλήνων» (PG 25, 4-96) и «Περὶ ἐνανθρωπήσεως τοῦ Λόγου» (PG 25, 96-197). Коев, Т. П. Св. Атанасий Велики – защитник на православието // Духовна култура, бр. 5-6, София: СИ, 1957, 33.

[4]. Коев, Т. П. Тринитарните и христологическите възгледи на св. Атанасий Велики // Духовна култура, бр. 10, София: СИ, 1973, 31.

[5]. Григорий Богослов, Св. Слово 21, 6 // PG 35, 1088.

[6]. На гръцки е казано τὴν ὑπ’ οὐρανόν, буквално „земята под небето”, което някои превеждат и като „поднебесие“ (Кирил Александрийски, Св. Писмо 1 // PG 77, 13).

[7]. Тоест Свещените Писания (Вж. и Dragas, G. D. Saint Athanasius of Alexandria. Original Research and New Perspectives. Rollinsford, New Hampshire, 2005, xxii).

[8]. Има се предвид самото разпространение на апостолските писания (евангелия, послания и пр.) сред християнските общини още през 1 век. Поради високата цена на писмените материали и трудоемкото преписване на текстовете (вж. Йончев, В. Книгата през вековете. София, 1976, 33-34) първите християнски писания обикновено са били притежание на отделните общини (срв. Кол. 4:16).

[9]. Св. апостол Петър ясно посочва, че познава посланията на ап. Павел: „както и възлюбеният наш брат Павел ви писа според дадената му мъдрост, както той говори за това и във всички послания, дето има някои места мъчни за разбиране, които невежи и неукрепнали изопачават, както и другите Писания, за своя си погибел” (2 Петр. 3:15-16).

[10]. Владимир (Благоразумов), епископ Сарапульский. Афанасий Великий, архиепископ Александрийский“. // ПБЭ, т. 2, 169-170. Статията е извлечение от неговото магистърско съчинение „Святой Афанасий Александрийский. Его жизнь, учено-литературная и полемико-догматическая деятельность». Магистерская диссертация. Кишинёв, 1895”.

[11]. Св. Атанасий задълбочено изучил съчиненията на църковните отци и писатели преди него, като обръщал голямо внимание, както се вижда от неговите трудове, на апостолските мъже и апологетите, особено на св. Игнатий Богоносец, св. Юстин Философ и св. Ириней Лионски, на учителите от Александрийската катехизическа школа, преди всичко на Ориген и Теогност, но също и на съвременните му християнски писатели, сред които се отличава Евсевий Кесарийски (вж. посланието на св. Атанасий De decretis Nicaenae synodi, 25-27 // PG 25, 460-469).

[12]. Williams, R. D. Arius. Heresy and Tradition. London, 1987, 107.

[13]. Παπαρνάκης, Α. Ο Μέγας Αθανάσιος ως ερμηνευτής της Παλαιάς Διαθήκης, Θεσσαλονίκη, 1997, 15.

[14]. Cross, F. L. The Study of St. Athanasius. Oxford, 1945, 5-6.

[15]. Спасский, А. История догматических движений в эпоху вселенских соборов. Сергиев посад, 1914², 194.

[16]. Срв. Ефес. 2:15-18. Коев, Т. П. Тринитарните и христологическите възгледи…, с. 36.

[17]. Владимир (Благоразумов). Пос. съч., 170.

[18]. Σεραφείμ (Κυκκώτης), μητρ. ῾Η ῾Ερμηνεία τῆς ῾Αγίας Γραφῆς ἀπὸ τοὺς Πατέρες τῆς ̓Εκκλησίας καὶ τοὺς αἱρετικοὺς σύμφωνα μὲ τὰ θεολογικὰ ἔργα τοῦ ῾Αγίου ̓Αθανασίου. Λευκωσία, 1995, 67.]

[19]. Никифоров, М. В. Афанасий I Великий. Творения. // Православная энциклопедия, т. IV, 30.

[20]. Ἐξηγήσεις εἰς τοὺς Ψαλμούς или на латински Expositiones in Psalmos // PG 27, 60-589.

[21]. Никифоров, М. В. Пос. съч., 30.

[22]. Беседата е известна със същите думи като заглавие: Εἰς τὸ Πάντα μοι παρεδόθη ὑπὸ τοῦ πατρός μου (на лат. In illud: Omnia mihi tradita sunt) // PG 25, 208-220.

[23]. Πάντα ὅσα ἔχει ὁ πατὴρ ἐμά ἐστιν (на лат. Omnia quaecumque habet Pater, mea sunt).

[24]. В крайна сметка писмените трудове на средновековните християнски автори са били предназначени за образовани читатели, които са запознати преди всичко с текста на цялото Свещено Писание.

[25]. Както е известно, през 1228 г. Стивън Лангтън (Stephen Langton) е направил разделянето на библейския текст на глави и през 1551 г. Роберт Стефан (Робер Етиен/Robert Estienne) – на стихове.

[26]. „В седемдесет и първия псалом” (In illud: Omnia mihi tradita sunt. // PG 25, 212).

[27]. „В осемдесет и седмия псалом” (Пак там. // PG 25, 213).

[28]. „В сто тридесет и седмия (псалом)” (Пак там).

[29]. „В Притчи казва (Бог)” (Св. Атанасий Велики. Изложение на вярата. // PG 25, 205).

[30]. „Казва Йеремия” (Пак там).

[31]. „Според изданието на Седемдесетте преводачи” (Пак там). Под „издание” (ἔκδοσις) безспорно се разбира „версия”, „вариант” на преводния гръцки текст.

[32]. „А според Акила” (Пак там).

[33]. Metzger, B. M. Ancient versions. // The Interpreter’s Dictionary of the Bible, Vol. 4, 751.

[34]. Попмаринов, Д. Кратко въведение в Свещеното Писание на Стария Завет. Част I. В. Търново: Фабер, 2001, 222.

[35]. „Както казва Павел” (Св. Атанасий Велики. Изложение на вярата. // PG 25, 208). За ап. Павел има и посочка без да се указва името му: κατὰ τὸν Ἀπόστολον – „според апостола” (Пак там. // PG 25, 213).

[36]. „Казва Господ” или „каза Господ” (Пак там. // PG 25, 201, 204). Има и посочки от типа εἰπόντος τοῦ Σωτῆρος – „когато Спасителят казал” (Пак там. // PG 25, 216).

[37].  „Матей казва” (Пак там. // PG 25, 212).

[38]. Названието καθολικὴ ἐπιστολή (καθολικαὶ ἐπιστολαί в мн. ч.) за седемте съборни послания сред книгите на Новия Завет е засвидетелствано най-рано в коментарите на Ориген. Намираме го в коментарите му върху Псалом 3 и върху Евангелието според Йоан (вж. Exegetica in Psalmos, III, 18 // PG 12, 1128 и съответно Commentaria in Evangelium Joannis, t. VI, 18 // PG 14, 260). По съвпадение и на двете места Ориген цитира 1 Петрово послание, означавайки го като καθολικὴ ἐπιστολή παρὰ τῷ Πέτρῳ. Но за пръв път Евсевий Кесарийски нарича всичките седем послания съборни (καθολικαί). За посланието на св. ап. Яков той пише: ἡ πρώτη τῶν ὀνομαζομένων καθολικῶν ἐπιστολῶν („първото от така наричаните съборни послания”); и още в следващото изречение отбелязва за посланието на св. ап. Юда: μιᾶς τῶν ἑπτὰ λεγομένων καθολικῶν („на едно от седемте така наричани съборни”) (вж. Historia Ecclesiastica, I, 2, 23 // PG 20, 205).

[39]. „Както казва Йоан в съборните” (Изложение на вярата. // PG 25, 201).

[40]. „Както казва Йоан” (Слово I срещу арианите. // PG 26, 109).

[41]. „А у Петър (е казано)” (Слово II срещу арианите. // PG 26, 148).

[42]. Безспорно става дума за първото послание, където и богословските места са несравнимо повече в сравнение с кратките второ и трето послание на евангелиста. В случая се придържаме се към традиционното мнение за авторството на св. Йоан Богослов на трите послания без да навлизаме в спора около него.

[43]. „Господ каза” (Слово II срещу арианите. // PG 26, 261).

[44]. „А Йоан е написал” и думите на апостола: „Затова се и яви Син Божий, за да разруши делата на дявола” (1 Йоан. 3:8) (Пак там).

[45]. „Заявява Йоан в първото (си) послание” (Слово IV срещу арианите. // PG 26, 508).

[46]. Λόγος περὶ τῆς ἐνσάρκου ἐπιφανείας τοῦ Θεοῦ Λόγου καὶ κατὰ τῶν Ἀρειανῶν или на лат. Oratio de aparitione Verbi Dei in carne et contra Arianos // PG 26, 984-1028.

[47]. Ἔστι μὲν γὰρ ἱκανωτέρα πάντων ἡ θεία Γραφή („Защото по-достатъчно от всичко друго е божественото Писание”; De synodis, 6 // PG 26, 689).

[48]. Stead, G. C. Athanasius als Exeget // Christliche Exegese zwischen Nicea und Chalcedon. Kempen, 1992, 178.

[49]. Αὐτάρκεις μὲν γάρ εἰσιν αἱ ἅγιαι καὶ θεόπνευστοι Γραφαὶ πρὸς τὴν τῆς ἀληθείας ἀπαγγελίαν· εἰσί δε καὶ πολλοὶ τῶν μακαρίων ἡμῶν διδασκάλων εἰς ταῦτα συνταχθέντες λόγοι· οἷς ἐάν τις ἐντύχοι, εἴσεται μέν πως τὴν τῶν γραφῶν ἑρμηνείαν, ἧς δὲ ὀρέγεται γνώσεως τυχεῖν δυνήσεται (Oratio contra gentes, 1 // PG 25.

Изображения: авторът професор д-р Иван Желев Димитров. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dTa