Христо Попов

Пророк Амос (от еврейски бреме), както сам свидетелства (1:1), произлизал от град Текуи, който се намирал в Юдиното коляно, 15 километра на юг от Иерусалим. Преди да бъде повикан на пророческо служение, той бил пастир и прехраната си изкарвал от пасене стада и събиране диви смокини. Бог го взел от гората и го пратил да пророчества във Ветил, център на езическото нечестие, където бил златният телец и главното негово капище. Нямайки възможност да се противи на Божието повеление (3:8), пророкът се явил в Израилското царство, но неговата проповед още в самото начало срещнала силно и враждебно противодействие от страна на жреците – служителите на златния телец. Ветилският жрец Амасий отпърво наклеветил пророка пред цар Йеровоам ІІ, като го представил за човек твърде опасен не само за религията (която е била служение на телците), но и за благосъстоянието на царя и държавата, а после, като не успял в лъжливия донос, сам взел да уговаря пророка да си отиде в своето отечество – Юдейското царство. Но пророкът не послушал неговия хитър съвет и му предсказал безчестие и погибел на цялото му семейство и смърт в плена (7:10-17). По предание, записано у св. Епифаний Кипърски, синът на Амасий затова предсказание така силно ударил пророка между веждите с тояга, че той едва жив бил докаран у дома, в Текуи, където скоро и умрял. Паметта му се празнува на 15 юни.

Времето на своето пророческо служение Амос определя в надписа на книгата си, където казва, че пророчествал в царуването на израилския цар Йеровоам ІІ и юдейския Осий. Понеже в 9:11 пророкът говори, че Юдейското царство твърде много обедняло и заприличало на “паднала, полуразрушена скиния”, а такова то било в първите години от царуването на Осий, до победоносната война с Идумея, то Амос пророчествал, приблизително, от 809-805 година преди Рождество Христово.

Състояние на Израилското царство във времето на пророк Амос

Израилското царство при Йеровоам ІІ в политическо отношение се намирало на върха на славата и могъществото. Йеровоам ІІ, с Божия помощ, победил и подчинил на север сирийците, превзел тяхната столица Дамаск, разпространил властта си върху народите от Ливан до Ефрат; на североизток владенията му се простирали до Емат, на югоизток до Мъртво море. По думите на пророк Амос, Израилското царство в негово време, по своето пространство и политическо значение, стояло много по-горе от сирийското, персийското и филистимското царства (6:2).

В противоположност на това цъфтящо политическо състояние, нравственото и религиозно състояние на Израилското царство било твърде печално. Военните успехи, като обогатили страната, развили в народа страст към разкош и чувствени удоволствия. Управителите и богаташите прекарвали времето си в пиршества (6:12-15), построявали си великолепни зимни и летни домове (3:12-15) и за своето обогатяване, си служели с всевъзможни средства – притесняване на бедните, насилие, неправосъдие, измамване в търговията и други (2:5-8; 5:11-12; 8:4-6). Религията вече не могла да поддържа нравствеността на народа. Култът на телците, незаконен сам по себе си, изгубил всякакъв смисъл. Жертви принасяли, празнували съботите и другите празници, но нравствения закон не изпълнявали, потъпквали съд и правда. Наред с култа на телците бил широко разпространен и чувственият култ на Ваал и Астарта, който не само отговарял на склонността на народа към чувствените удоволствия и наслади, но и освещавал тази склонност, възвеждайки пиянството и разврата в степен на богослужебни действия. Горди от победите, израилтяните приписвали тях не на Божията помощ, а на собствената си сила: “не крепостию ли нашею имами роги”, тоест не сами ли си придобихме сила и могъщество? – казвали те. Йоиловото пророчество за месианския съд те разбирали посвоему: бедствията на съда, мислели те, ще постигнат само езичниците, а тях очаква спасение, и някои от тях желаели скорошно настъпване на “деня Господен” (9:10; 5:18-20). На Божиите пророци, които възвестявали съд и ги изобличавали в грехове, забранявали да пророчестват (2:12) и ги гонели от своето царство (7:10-13).

При такива условия прекарал своето служение пророк Амос. Облечен с божествена сила, той смело изобличавал пороците на народа, говорел, че израилтяните са узрели вече за съд, и разяснявал, че Йоиловото пророчество за настъпване на деня Господен се отнася и към тях: и тях, като езичниците, ще ги постигнат бедствия.

Език на пророк Амосовата книга

Книгата на пророк Амос се отличава от другите пророчески и свещени книги със своя прост, безискуствен и простонароден език. Обикновено, всеки човек в езика си употребява изрази, заимствани от неговото занятие. Както у философите на устата винаги са Сократ, Платон, Аристотел, у ораторите – Демостен, Цицерон, а у поетите – Омир и Вергилий, така и у пророк Амос езиковите обрати, подобията, сравненията и пословиците са заимствани от предишния негов овчарски живот. Така, например, гласа на Бог той сравнява със страшния рев на лъва (3:8), нещастието изобразява под вид на голяма суша, при която Кармил изсъхва до върха си и не остават никакви пасбища (1:2; 4:7); силата и величието на народите представя под образ на грамадни кедри и дъбове (2:9); изнежените и безнравствени израилски жени уподобява на буйни, свирепи васански крави (4:1); неотразимите бедствия представя под вид на неизбежна среща с лъв или мечка (5:19); а малобройността на спасяващите се от плена представя под вид на отнемане изядените крака и долната част на ухото от челюстите на лъв (3:12). Изобщо, в речта си пророк Амос е оригинален, неподражаемо прост и в същото време изящен, убедителен и силен.

Съдържание на книгата

Главна мисъл на книгата е: предсказаният от пророк Йоил месиански съд над езичниците ще постигне и Израилското царство. Съдържанието се състои от три части: въведение (1:1-2:5), изобличителни речи (2:6-6:14) и пророческо-съзерцателни речи (7-9).

Въведение. Глава 1:1-2:5

Във въведението пророк Амос изброява съседните на Израилското царство народи, които ще постигне Божият съд. Те са: сирийци, филистимци, тиряни, идумеяни, моавитяни, амонитяни и юдеите. Изпълнителите на този Божи съд, както показва историята, били асирийци, вавилонци и римляни.

Думите на първия стих: “словеса Амосова, яже быша в Кариатиариме от Текуи” са навярно преведени от еврейски; трябва да се преведат: “Думи на Амос, който произлизал от текуйските овчари”. Вместо “о Иерусалиме”, трябва, съгласно с еврейския текст и съдържанието на книгата, “о Исраиле”.

Изобличителни речи

Глава 2:6-6:14. В изобличителните речи пророк Амос доказва несъмнеността и неизбежността на Божия съд над израилтяните.

За непрестанно умножаващите се беззакония у израилтяните Бог повече няма да ги търпи, а ще ги съди (по славянски: за три нечестия Исраиля, и за четыри не отварщуся). Те жестоко притесняват невинните и бедните, безсрамно блудстват, пиянстват и идолопоклонстват, като забравят, че за такова поведение бил изтребен могъщия аморейски народ. Те забравили, че Бог ги е извел от Египет, дал им назореи (освященныя) и пророци, а те първите упоявали с вино, на вторите пък забранявали да пророчестват. Затова Бог ще им даде такова голямо наказание, ще им наложи такова тежко бреме, че те ще се прегъват, ще стенат, ще издават глас така, както се прегъва и издава глас (скърца) натоварената със снопи кола (2:6-14). Както лъв реве, когато види плячка, така и Бог, чрез пророка, като лъв реве, виждайки нечестието на израилтяните. Както птицеловецът не напразно опъва примката, така и Бог не безцелно разширил Своята мрежа – асирийския плен. Страшният глас на Бог за опустошение на Самария се разнася вече навсякъде: овчарят сполучва от челюстите на лъва да отнеме или две изядени нозе, или крайчец от ухо; толкова ще оцелеят и израилтяните в настъпващите бедствия (3:1-15). Израилтяните се показали нечувствителни към предишните Божии наказания. Бог ги вразумявал чрез разни бедствия, за да ги предотврати от пророците и незаконното служение във Ветил и Галгал: пратил им глад, така че на зъбите им се явила скомина от киселите храни (сурогати), които употребявали вместо хляб, дал им такава суша по някои места, че по два и по три града се събирали за вода в четвърти град; пратил им скакалци, земетресение, което разорило страната като Содом и Гомор. Но понеже тези бедствия не изправили народа, то Бог скоро ще изпрати ново и по-тежко бедствие (глава 4-та). Ако Израил започнеше, вместо зло, да върши добро, ако прекратеше насилията и притесненията на ближните, той можеше още да живее. Но народът не се изправя, поради което и страшните бедствия са неотвратими за него. Някои от израилтяните се утешавали с пророчеството за деня Господен, в който Иехова ще съди езичниците и ще помилва Израил, но напразно се утешавали, защото денят Господен и за тях ще донесе мрак и бедствие. Бог не приема лицемерно служение. Израилтяните с това служение съединявали и служение на идолите, както техните отци през 40- годишното странстване по пустинята служели на Молох и Ремфан. Затова Бог ще ги пресели зад Дамаск (глава 5-та). Частно, на богатите и знатни велможи, за техния разкош, чувствени наслаждения и пренебрегване закона, предсказва се запустение на страната и плен от асирийци (глава 6-та).

Глава 2:7. Бияху пястию – Богатите с песник (юмрук) биели бедните по главите.

Глава 4:2. Святыми своими – със своята святост.

Глава 5:26. Молох е бил жестоко божество, на което принасяли и човешки жертви. Него почитали финикийци, амонитяни, моавитяни, филистимци и другите ханаански народи. Във времето на Соломон, служението на това божество проникнало в Юдея (3 Царства 11:5; 4 Царства 23:10), а оттук – и в Израилското царство при царуването на Йеровоам ІІ (Осия 13:2). Но евреите, по свидетелство на пророк Амос, се покланяли на това божество още във време на 40-годишното странстване по пустинята, за което се говори и в Деяния на светите апостоли 7:43. По описание на равините, статуята на Молох, правена от мед, имала вид на човек, с глава на бик; ръцете на идола били прострени и устроени така, че жертвата, поставена на тях, сама се отърколвала в грамадната уста на идола, а оттук – в неговата вътрешност, където е горял силен огън. Родителите сами били длъжни да принасят обречените в жертва деца, да ги поставят на ръцете на идола и през всичкото време на жертвопринасянето да стоят, без да дават знак на съжаление и скръб. За да не бъде чуван плачът и писъкът на децата, жреците гръмко удряли литаврите и шумно свирели на другите музикални инструменти. Когато принасяли в жертва възрастни, тях предварително ги заколвали, на Ремфан – финикийско божество, на което също принасяли човешки жертви; в това божество олицетворявали планетата Сатурн, която се смятала за зловеща планета. Неизвестно е, дали съвременните на пророка израилтяни служели на тези божества.

Пророческо-съзерцателни речи. Глава 7-9

Тези речи носят името “пророческо-съзерцателни”, защото са съединени със символични видения. В тях се изобразява самият съд над Израил. Пророкът имал всичко 5 видения. Първите две имали за цел да обърнат Израил към Бог и в тях се обещава някаква пощада на народа; в 3-тото и 4-тото видения няма пощада и се възвестява окончателният Божи съд; в 5-тото видение се изобразява Божият план за спасение на Израил и на целия човешки род чрез съд.

В 7-ма глава се съдържат три символични видения и разказ за стълкновението на пророка с ветилския свещеник Амасий. Пророкът видял, как, по Божие допущение, се явили скакалци в израилските полета, но по неговата молитва това наказание било отменено (7:1-3). След това видял, как Бог пратил суша (прю во огни – съд, наказание чрез огън), но по негово застъпничество и това наказание било прекратено (7:4-6). След това видял Господ, стоящ върху адамантова сграда, тоест строена по отвес, – с отвес (адамант) в ръка, готов да изправи зданието по отвеса. При това Бог обявил на пророка, че Той ще спусне отвеса (учиню адаманта) над Израил и повече няма да му прощава, тоест ще извърши над израилтяните точно разследване и всички от тях, които стоят не по отвес в зданието и поради това, изкривяват последното, ще бъдат изхвърлени и непременно наказани, като не бъде пощаден и Йеровоамовия дом (7:7-9). Тук пророкът забелязва, че по повод на това видение, ветилският свещеник Амасий наклеветил го пред Йеровоам ІІ и той, преди да бъде изгонен от Ветил, предсказал изтребването на Амасиевия дом и пленяването на израилския народ (7:10-17).

В 8-ма глава се излага 4-тото символично видение и речта по повод на това видение. Пророкът видял клетка за ловене птици (в еврейската Библия – кошница с узрели плодове – символ за настъпване жетва), в знак на това, че е настъпил краят (приспе конец) на Израил и че Бог повече няма да търпи, тоест асирийците вече са приготвили клетка (плена), в която ще сложат израилския народ. Гредите (стропове) на ветилския храм (където ще избягат беззащитните жители от вмъкналия се неприятел) ще бъдат огласени от плач, труповете ще лежат на грамада и в целия Ветил няма да има белег на живот. Иехова се кълне, че не ще остави без наказание гордостта (презорство) на Яков, че за притесняване бедните, за ненаситно користолюбие и за измамвания в търговия израилтяните ще бъдат постигнати от такива тежки бедствия, че за тях, като че ли, завинаги ще залезе слънцето. Празниците и радостните песни у тях ще се обърнат на плач. Тогава ще настъпи глад за слушане на словото Божие и целия свят ще изходят, и ще търсят слово Господне, но няма да намерят. Тогава ще бъдат изтребени всички, които се кълнели в името на идолите в Дан и Вирсавия (8:1-14).

В 9-та глава се излага 5-тото символично видение и речта по повод на това видение. Пророкът видял Господ, Който стоял на жертвеника и заповядал да разрушат храма и под неговите сводове да погубят израилския народ. Израилтяните по чернотата на душите си заприличали на етиопяни, макар Бог особено да промислял за тях. Впрочем, с Израилското царство и сега Бог няма да постъпи по строгото правосъдие; бедствията в него ще продължат само до изтребване на грешниците, които говорели: “няма да се приближат, нито ще дойдат върху нас злини”. След това Бог ще възстанови падналата Давидова скиния, тоест ще издигне вечното царство на Давидовия потомък, като даде на последния власт над всички народи, които ще призовават името Господне (9:1-15).

Глава 7:1. Вместо “един гол царь” трябва от еврейски да се преведе: “след царската коситба”. У израилтяните имало две коситби на трева: първата трева след есенните дъждове косели царете за изхранване своите коне, магарета и мулета (3 Царства 18:5), а израстналата след тази коситба трева оставала на народа. За запазване на тази именно трева, която била нужна на народа за прехранване добитъка, пророкът молел Бог.

Стих 7. В славянската Библия “муж”, вместо “Господь”. Стих 9. Требища смеха – местата на богослужебните събрания, алтарите, капищата, които заслужавали осмиване.

Стих 13. Освящение царя – светилище на царя, думата е за ветилския храм, който бил построен не по Божие, а по царско повеление. Стих 14. Сын пророчь – ученик от пророческо училище; ягодичия – диви смокини. В своя отговор на Амасий пророкът обяснява, че той е привикнал да се задоволява с оскъдна храна, пророчества не по занаят и не за някаква корист, а защото му е заповядал Бог и именно, в Израилското царство, поради което не може да не изпълни Неговата заповед. Пророчеството за гибелта на дома на Йеровоам ІІ се изпълнило веднага след смъртта на този цар. След 12 години се възцарил синът му Захарий, но, като поцарувал всичко 6 месеца, бил убит от Селум. Пророчеството за Амасий се изпълнило при нашествието на Теглатфеласар (4 Царства 15:29), а пророчеството за целия израилски народ – при Салманасар (4 Царства глава 17-та).

Глава 8:5. Месяц – празник на новомесечие; сокровища – магазини. Стих 8. Взыдет яко река скончание – земята ще се подигне цяла (скончание – съвкупност) като река. Стих 14. Очищением – с идолите.

Главното бедствие, което щяло да постигне Израил, това било лишаването от Божието слово. Това наказание, което израилтяните напълно заслужили, задето не вярвали на Божиите пророци и даже им забранявали да пророчестват (Амос 2:12; 7:22), било равносилно с тяхното отхвърляне от Бог като избран народ. Защото те се отличавали съществено от другите народи с това, че на тях Господ откривал Своята воля чрез пророците (Второзаконие 18:15-22). Моисей изказал желание, всички Израилеви синове да бъдат пророци (Числа 11:29). Пророк Йоил възвестил, че това желание ще се изпълни в месианските времена, когато Бог ще излее Своя Дух над всички хора (2:28-30). Израилтяните, които желаели настъпването на великия ден Господен, предсказан от пророк Йоил, отнасяли, навярно, към себе си изпълнението на пророчеството за изливане на Дух Свети. На тези надежди противополага Амос своето пророчество за лишаване Израил от словото Божие. След пророк Осия, действително, пророци и откровения в Израилското царство не е имало. Но понеже в асиро-вавилонския плен както израилтяните, така и юдеите, не били съвършено лишени от слово Божие – имали при себе си пророците Даниил и Иезекиил – то напълно това пророчество започнало да се сбъдва над целокупния еврейски народ след идването на Иисус Христос, когато евреите, като не повярвали в Спасителя, били отхвърлени, разсеяни от римляните, пък и досега са лишени от Божията благодат и даровете на Светия Дух. Няма у тях сега нито свети пророци, нито истинско богознание и самото слово Божие като че ли не съществува у тях, защото и досега на сърцето им лежи покривало на неверие.

Глава 9:1. Очистилище – горната златна дъска на ковчега на завета, върху която в празник Очищение първосвещеникът ръсел с кръв от умилостивителни жертви. То било символ на Божията милост, която покривала греховете на хората; заповедта да се разруши очистилището означава – прекратяване на Божието дълготърпение към човешките грехове и отдалечаване на хората от Божията милост. Под храм тук не можем да разбираме иерусалимския, защото народът присъствал само в двора на този храм, но не и в самия храм и падането на храма не би повлякло накрая гибелта на присъствалия там народ. Също така не можем да разбираме и някои от жертвениците в Израилското царство – във Ветил, Дан, Вирсавия и Галгал, така като те, като неугодни Богу, не могли да бъдат място на богоявление. Понеже в тази глава, както ще видим по-нататък, се говори за всемирен съд, то съответно на този съд, под храм трябва да разбираме някакъв идеален храм, който в съзерцанието на пророка бил символ на общото Божие промишляване за всички хора.

Стих  5. Взыдет яко река скончание – (земята) щяла да се подигне като река (срв. 8:8). Стих 6. Обещание – обещание, в еврейския текст – “свод”.

Стих 7. Естиопстии – етиопци, потомци на Хам, които отначало живеели в югозападна Азия (от устията на Тигър и Ефрат до Червено море), а после се преселили в Африка, на юг от Египет. Иноплеменники – филистимците; Каппадокии – име на остров Кандий или Крит; из рова – от унижено състояние. Мисълта на 7-мия стих е такава: напразно израилтяните мислят, че Бог в деня на съда ще ги помилва, като че ли Той преди само за тях промисля. Бог промисля и за другите народи, от които израилтяните, поради своя порочен живот, никак не стоели по-горе. Ако Бог, без да гледа на това, че промисля за езическите народи, погубил последните, то също ще направи и с нечестивия израилски народ. Стих 9. Сотрение – разтрито нещо, очистено, тоест зърно.

Стих 12. Якоже дние века – както в древни дни, в старо време.

Стих 13. Постигнет жатва объимание винограда, и созреет гроздие в спятву – поради голямо плодородие, твърде дълго ще продължат жетва и гроздобер: първата ще продължи до гроздобер, а втория – до посяване на хляба.

Действието на съда, за който говори пророк Амос, се простира на небето и на ада, на морето и сушата (9:2-4), съдия е Владиката на небето и земята (5-6), причина на съда служи греховното състояние на Израил (стих 7), следствие на съда ще бъде погубването на всички грешници (стих 10-ти) и образуването на царство всемирно от призоваващите името Господне (12), царство богато (13-14) и вечно (15). Всичко това показва, че съдът, за който предсказва пророк Амос, е всесветски, месиански, представен под образ на Божи съд само над Израил. Осъдените израилтяни тук служат за представители на всички грешници – евреи и езичници, а спасените – на всички праведници. С такива също черти рисува месианския съд и пророк Йоил (срв. Амос 9:13 и Йоил 3:18; Амос 9:12 и Йоил 2:32; Амос 1:2 и Йоил 3:16). Чрез всемирния съд Бог ще възстанови Давидовото царство, което в предшестващите на месианския съд времена изгубило своя блясък и величие, полуразрушило се и заприличало на шатър (скиния). Под Давидово царство тук се разбира Божието царство или Христовата църква. Когато на апостолския събор Петър, Павел и Варнава разказвали, как чрез тяхната проповед езичниците повярвали в Бог и приели Дух Свети, без да се обрежат, апостол Яков в тези обстоятелства видял изпълнение на Амосовото пророчество за възстановяване Давидовата скиния и за призоваване името Господне от езичниците, с което се съгласил целият събор (Деяния на светите апостоли  глава 15-та). Привеждайки пророчеството на Амос, апостол Яков обръща внимание върху това, че пророкът нарича Давидовата скиния паднала и някои нейни части разрушени, че във времената на Месия тя ще бъде отново построена и изправена (значи – символите и обредите не могат да останат в предишния вид и състав), за да се даде възможност на всички народи да влязат в нея и прави заключение, че не трябва старозаветните обреди да се възлагат на Христовите последователи. Понеже обръщането на евреите и езичниците към Христос продължава и сега, и ще продължи до второто пришествие (Римляни 11), то и пророчеството на Амос, изложено в 9-та глава, окончателно ще се изпълни до времето на всеобщия съд и до настъпване царството на славата.

________________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: корица на книга на пророк Амос, на руски език и св. пророк Амос (живял IX-VIII век преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dL2