Христо Попов

Изобличение на юдеите в отстъпване от Божия завет

Глави 11 и 12

Пророк Иеремия, по заповед от Бог, напомня на иерусалимските жители, че всички онези от тях, които не запазят условията на синайския завет, ще бъдат проклети. След това той отива по всички Юдини градове да чете думите на завета, съветвайки всички, предвид на приближаващите се страшни беди, да изпълняват законите на този завет (11:1-8). Когато никой не обърнал внимание на неговите съвети, Бог му явява, че между юдеите е открит заговор (совещание) против Господ: въпреки клетвите – да бъдат верни на завета, те пак се връщат към беззаконията на своите прадеди и тайно служат на боговете. Затова Бог ще им прати такива беди, от които те никак не ще могат да се избавят (9-14); тази зеленееща се и плодовита, по сила на своето обрязване (ко глясу обрезания), маслина (юдейския народ) трябва да бъде изгорена (15-17). От тези Божии думи пророкът разбрал, защо неговите анатотски родственици му изменили и, като съставили заговор, посегнали на неговия живот. Но той като незлобиво агне, карано на заколване, никак не разбрал тяхната злоба против него, когато те искали да го отровят, като му сложили в храната отровно дърво. Сега той, ужасявайки се от крайната престъпност на анатотските свещеници, моли Бог да им отмъсти. Господ му известява, че всички злоумишленици, които искали да го убият, защото пророчествал, ще загинат във време на войната (18-23). След това пророкът задава въпрос на Бог – защо Той, бивайки праведен, допуска нечестивите да благоденстват и като че ли устройва външното благо на лицемерите, у които Бог е само на устата, а далече от сърцата им, и затова моли Господ да ги предаде всички на заколение (12:1-4). Бог, в отговор, обръща вниманието на пророка върху това, че той, такъв кротък и всякога съчувстващ на другите така е паднал духом и се възмутил против ближните при една малка опасност в родния му град, но не видял още настоящите бедствия от войната; тогава какво ще направи? Действително, против него въстанали роднините, но не по-зле ли постъпва против Господ и възлюбеният негов народ? Бог и без молитвата на пророка оставил вече Своя дом и отдал този избран народ, любимеца на Своята душа, в ръцете на неговите врагове; Той възненавидял любимеца Си, понеже последният подивял като лъв в гората и дигнал гласа си против Господ. Бог заповядва на всички полски зверове (халдеите и други народи) да се съберат и да унищожат подивялото Божие стадо (5-9). Но злобните съседи, които сега по Божие допускане ще превземат Обетованата земя, да не се лъжат да присвоят земята на Божия народ, защото те сами напоследък ще бъдат наказани за това с изгонване от своите страни (Аз исторгну их от земли их), а заедно с това ще настъпи освобождението на юдеите (дом юдин) и възвръщането им в своето отечество. Ако тези лукави съседи оставят тогава своето идолослужение, своя предишен образ на живот и усвоят вярата на Божия народ, то и те ще се заселят (созиждутся) между този народ; а ако не направят това (още же не послушают) – очаква ги окончателно изтребване (10-17).

Глава 11:15. Мерзости – народът идвал в храма на Иехова и принасял жертви, без да остави своите лукави мисли и намерения. Нещо повече – самите жертви даже принасял за осъществяване на тези лукави намерения и, по такъв начин, в храма вършел неприятни, омразни на Бог неща.

Глава 12:1-5. Угобзишася – процъфтяват, благоденстват. Стих 3. Пророкът, молейки се за наказанието на своите врагове, не зло, а добро им желае: моли Бог, Той със собствената им кръв да ги измие от греховете. Стих 5. Конете и наводнението (шум) на Йордан означават големи опасности.

Стихове 14-17. Пророкът недоумявал, защо нечестивите благоденстват и Бог не ги погубва (стих 14). Господ отговаря, че той дълго търпи за тяхна полза; лукавите съседи на Юдея Той не унищожава съвършено, а ги подхвърля на бедствия заедно с евреите, та чрез последните те да се научат на боговедение и чрез това да станат Негов народ, тоест членове на Христовата църква.

Забележка. 11:12–12, 15 съставят паримийното четиво във Велики Четвъртък на утренната и във Велики Петък на 9–тия час, понеже Църквата смята Иеремия като образ на страдащия Христос – “смерть Избавителя предсказовал еси тайно богогласе яко же бо агня, на древо Христос вовдвигоша”… (канон на пророка 6:3). Черти на сходство: Иеремия гонели, защото изобличавал хората в нечестие, и против Христос се въоръжили книжниците и фарисеите, затова, че Той ги изобличавал във всякакви неправди; против пророка тайно правели заговор и враговете на Христос тайно се сговорвали с Юда; гоненият от враговете Иеремия приличал на незлобиво агне, и Христос проявил на съда кротост и незлобие като агне. Участта на Иеремиевите съвременници – пленът и изгонването от отечеството – напомня участта на народа, който предал Христос на разпятие.

Предсказване съдбата на Пасхор и оплакване на пророка пред Бог

Глава 20

Веднъж, в първите години от царуването на Йоаким, пророк Иеремия, бивайки в двора на храма, предсказал, по Божие повеление, скорошното разрушение на Иерусалим и на всички Юдини градове (19:14-15). Като чул това свещеникът Пасхор, надзирател в храма, дошъл при пророка, ударил го и окован, го затворил в тъмница (20:1-2). На другия ден, когато Пасхор дошъл да освободи Иеремия от тъмницата, пророкът му явил, че Бог му променя името на Пасхор – “мир наоколо” на Магор-Мисавив – “ужас наоколо”, а това е знак, че Господ ще предаде него, другарите му и даже целия юдейски народ в ръцете на вавилонския цар, който едни ще порази с меч, а други ще откара в плен. Сам Пасхор със своите домашни и другари, на които той лъжливо пророчествал, ще бъде откаран във Вавилон и лишен от надежда да се върне от плена (3-6). Под живото впечатление на току-що нанесеното оскърбление от страна на Пасхор, пророкът се оплаква, че всекидневно е подхвърлян за своето пророческо слово на оскърбления и насмешки от страна на онези, при които е пратен от Бог да проповядва, и причината на всичко това се заключава в изобличителния характер на неговата проповед. Ето защо, той понякога си давал дума да не говори повече от името на Бог; но всеки път, щом се решавал на това, Божието слово вложено в него (1:9), горяло сърцето му като палещ огън и той не могъл да го удържа. Щом, обаче, започвал да говори от Божие име, слушал наоколо си заканвания, и мнимо-усърдните негови слушатели се опитвали да намерят в думите му повод да го обвинят в престъпление. Но Бог, като силен борец, винаги го е охранявал, и неговите врагове били посрамвани (7-11). Сега пророкът моли Бог да отмъсти на Пасхор и на другите свещеници, а искрените си другари кани да хвалят Господ, защото Той спасява бедния от ръцете на злодеите (12-13). Но, имайки предвид, че враговете му все се увеличават, а заедно с това се увеличават скръбта и опасностите, пророкът пада в малодушие, за известно време като че ли забравя за Божествената помощ, обещана нему (1:17-19), и, подобно на многострадалния Иов, проклина деня на своето рождение (14-18).

Стихове 1-2. Услыша – пророчеството, изложено в 190-та глава, за загиване на Юдейското царство. Началник в дому Господни – надзирател на вратарите-левити, които били длъжни да наглеждат целостта на храмовите съкровища, чистотата на храмовия двор и поведението на народа (1 Паралипоменон 26:20-28). Надзирателят, както се вижда от Иеремия 29:26, бил длъжен да следи пророчестващите в храма и имал право да слага в тъмница и окови. Стих 2. Пасхор препоръчвал себе си за пророк и пророчествал лъжливо, затова и бил враг на Иеремия.

Стихове 7-8. Прельстил еси – увлякъл си. Стих 8. Причината, поради която пророкът всекидневно се подхвърлял на насмешки, се заключава в самия характер на неговата проповед: “понеже аз – казва пророкът за себе си, – в своите изобличителни речи (горьким словом моим) съм длъжен да осмивам (посмеюся) пороците на съвременниците и да предсказвам (наведу) отхвърляне на последните от Бог и бедност, то това е причината, (яко) Божието слово (проповядвано от мене) да ми служи за безчестие и всекидневно осмиване.

Стих 11. Погнаша и уразумети не могоша – те ме преследваха, но не можаха да намерят (да разберат) вина.

Стихове 14-18. Проклятието, изказано от пророка на деня, в който се родил и на човека, който пръв известил за неговото раждане, не показва в него силен гняв или омраза, а показва само крайната степен на неговата скръб, “а в скръбта всекиму е свойствено да произнася празни и безсмислени думи, които показват само едно, че произнасящият ги се намира в скръб” (Св. Ефрем Сирин). Стих 16. Грады -градовете Содом и Гомор.

Съд Божий над пастирите и лъжепророците

Глава 23-та

В тази глава пророкът изобличава религиозните ръководители на юдейския народ: пастирите или свещениците (1-8) и, особено, лъжепророците (9-40).

Изобличавайки юдейските пастири от лицето на Бог, пророкът говори, че Бог строго ще накаже тези пастири, които не ръководели по пътя на закона овците от Божието стадо и станали причина за тяхното разсейване. Това разсеяно стадо Господ ще събере от разните страни, където е прогонено, и, по такъв начин, Божиите хора отново ще се умножат. Бог ще постави над тях добри пастири, под управлението на които те ще бъдат в безопасност от враговете, и никой от тях не ще загине (1-4). Ето настъпват дни, когато Бог ще възстанови на Давид потомъка Восток праведный, който ще бъде мъдър и правосъден цар, в чиито дни ще се спаси Юда, и Израил ще живее безопасно; името на този цар ще бъде – “Господ е наше оправдание”. В онези дни няма вече да благодарят на Господ, задето извел Израил от Египетската земя, а ще Му благодарят за извеждането на израилтяните от северната земя и от другите страни (5-8). Своята реч против лъжепророците пророкът започва с изразяване на своята дълбока сърдечна скръб, защото цялата страна е изпълнена с прелюбодеяние, причина на което е нечестието, разпространявано от лъжепророците и лицемерните свещеници. Иерусалимските пророци постъпват много по-зле от самарийските: тогава когато последните измамвали народа само със своето пророчество от името на Ваал, първите сами прелюбодействат и лъжат и, най-главното, поддържат и другите в нечестието от името на Иехова, така че, Иерусалим е заприличал на Содом и Гомор (9-14). Затова всички лъжепророци Бог ще нахрани с пелин и ще напои с жлъчка. Юдеите се предупреждават да не слушат думите на тези лъжци, които разказват своите сърдечни мечти, а не чуваното от Господ, и които, вместо да възвестяват на грешниците за настъпването на страшната буря от Бог, говорят им от Божие име: “мир ще имате”, “не ще ви постигне беда” (15-20). Господ не е пращал тези пророци, те сами са встъпили на пророческото поприще и, нямайки откровения от Бог, за такива предавали своите сънища (21-29). Бог ще излее Своя гняв върху всички: и върху онези, “които крадат Божиите думи”, затъмнявайки ги и изпочавайки ги със своите тълкувания, и върху онези, които своите измислици предават за Божие откровено слово, и върху онези, които своите лъжливи сънища разказват като видения от Господ (30-32). Истинските Божии пророци, като предсказвали за настъпването на страшни беди, употребявали думата “бреме” (по еврейски массо); но нечестивият народ, лъжепророците и лицемерните свещеници започнали да злоупотребяват с тази дума и насмешливо, с презрение говорели на пророк Иеремия: кое есть бремя Господне”, тоест ти нам предсказа за много тежки бедствия, какво още ново бедствие, какво тежко наказание ни очаква от Бог? Господ заповядва на пророка да отговори на тези дръзки запитвачи, че те сами съставят бреме за Бог и затова Бог ще ги отхвърли и ще отмъсти на злоупотребяващите с тази дума. Заедно с това Бог заповядва на народа, вместо израза “бреме Господне”, в бъдеще да запитва: “що отговори Господ“ или „що каза Господ”. Иначе, Бог строго ще накаже нечестивците (33-40).

Стихове 3-6. Бог обещава да върне остатъка от народа от плена и да постави нови пастири. Между последните има Един, в дните на Когото ще се спаси целият еврейски народ. Този пастир е мъдър и справедлив цар (Исаия 9:7; 16:5; 32:1), Спасител на избрания народ (Исаия 59:20; 62:11), Господ (Псалом 2:109; Исаия 7:14), Него Бог ще постави да царува на Давидовия престол, съгласно със Своето обещание (2 Царства 7, стихове 1 и 16). Очевидно е, че под пастир тук се подразбира Спасителят. Той се нарича “Восток праведный” (в еврейската Библия: “Праведна Младочка”), а у Малахий (4:2) “Солнце правды”, като източник на правдата, истината и виновник на нашето оправдание, на нашия живот (Исаия 53:4-5; Римляни 5:9; 1 Коринтяни 1:30; 6:11). Дейността на Единия Пастир (спасението на народа) и дейността на много пастири (“ще ги пасат и те вече няма да се боят и няма да се изгубят” – стих 4) са еднакви, а затова под много пастири трябва да разбираме апостолите, пастирите и учителите, които Иисус Христос поставил да проповядват започнатото от Него дело на спасението (Ефесяни 4:11).

Стих 8. Възвестяваното събитие ще бъде така знаменателно за Божия народ, че винаги ще бъде в съзнанието и устата на всички, както преди предмет на постоянно помнене било друго велико събитие – извеждането от египетското робство при Моисей; така че, тогава, вместо да се кълнат с обикновените думи: “жив е Господ, Който изведе израилтяните от Египет”, ще се кълнат с думите: “жив е Господ, Който изведе потомците на Израил от сверната земя и от другите страни”. Не връщането от вавилонския плен тук има особено важно значение (понеже и освобождаването на евреите от Египет имало също такова значение), а делото за спасението на човешкия род; и това дело в паметтта на народа се съединява с връщането от плена. Пророкът иска да изрази мисълта, че последното събитие ще служи на народа като залог за изпълнение на Божиите обещания за вечното спасение.

Стих 9. Думата “о пророцех” служи за заглавие на по-нататъшната реч, затова след тази дума трябва да се постави точка. Стих 13. Скрепляющих – укрепяващи, поддържащи. Стих 15. Пелин и жлъчка (горчиво растение) тук, както и в други места (Иеремия 8:14; 9:15), в преносен смисъл означават горчива участ, страшни беди. Стих 29. Истинското Божие слово е не само вест, предсказание, но и действаща причина: то се придружава с изпълнение (срв. Исаия 55:10, 11; Евреи 4:12). Стих 30. Крадут словеса Моя кииждо от искренняго своего – лъжливите пророци, лишени от Божествените откровения, заимствали първоначалните Божии думи от истинските пророци и претълкувайки ги посвоему, съвършено затъмнявали техния истински смисъл.

Пророчество за 70-годишния плен

Глава 25-та

В 4-тата година от царуването на Йоаким пророк Иеремия напомнил на юдеите, че вече 23-та година той неуморно проповядва за тяхното нравствено изправяне; също така и другите, пратени от Бог, пророци (съвременниците на Иеремия: Софоний, Авакум, Иезекиил) в проповедта си искали, юдеите да се отвърнат от своя лукав път, но тези последните не слушали увещанията и продължавали да навличат върху си небесния гняв (1-7). За това упорство, съгласно с предишните предсказания, Бог предава юдеите в робство на вавилонския цар за 70 години (8-14). Този плен ще обхване египтяните, арабите, царете от страната Уц (Иов, глава 11), юдеите, моавитяните и всички източни царе, близки и далечни, а цар Сесах (вавилонският цар) най-накрая от всички ще се опие от чашата на Божия гняв и, по такъв начин, всяка неправда на земята ще понесе съответно наказание (15-38).

Това пророчество е произнесено в 4-тата година от царуването на Йоаким, от което време и трябва да се счита началото на плена, след като Навуходоносор удържал победа над фараон Нехао, в 605 година: указът на Кир за освобождението на евреите излязъл в 536 година.

Стих 9. Навуходоносор се нарича Божий раб не в този смисъл, както например Давид, а просто като оръдие на божествения гняв.

Стих 11. Пленът на юдеите ще продължи 70 години. Това число има и символичен смисъл, понеже представя от себе си резултат от умножаването 7 на 10, а двете числа на библейски език означават пълнота. Другите народи, разбира се, не наведнъж, а постепенно били поробвани от Навуходоносор, но пророкът не смята за нужно точно да отбележи времето и продължителността на това поробване.

Пророчество за връщане на евреите от плена и за даряване на нов завет

Глава 31

В предната глава (30-та) пророкът от Божие име предсказва освобождение от плена на Израил и на Юда заедно; в тази глава той предсказва същото нещо отделно, първо на Израил (1-22) и после на Юда (23-26), а в заключението – от 2-ри до 40-ти стих – говори за новия завет, който Бог ще сключи с Израил и с Юда.

Обръщайки речта си към отхвърления от Бог Израил, разсеян вече в асирийските области, пророкът говори от лицето на Господ, че Израил отново ще бъде Божий народ, а Иехова ще бъде негов Бог. Израилтяните, след загиването на мнозина от неприятелския меч (со изгибшими от меча), ще намерят милост (благодат) в плена (в пустыни): Бог ще каже на поробилите ги народи да не ги изтребват окончателно. Бог, Който е стоял далеч от израилтяните, отново ще се приближи до тях и с вечна любов ще ги обикне; ще устрои тяхното благосъстояние, и те ще се веселят с тимпани на хороводите (с собором изграющих, 1-7). Като завземат отново своите самарийски градове, те ще отиват на Сион да се покланят на Бог и тогава с пеене ще бъде прославен Господ, Който е спасил Израил и го поставил начело на народите. Сам Бог ще събере израилтяните от север и от краищата на земята и те избавени от своите силни врагове с радост и спокойно ще се върнат в своята родина и с голямо веселие ще празнуват Господните празници (5-14). Ако преди, когато Израил откарваха в плен, чуваше се гласът на Рахил, която безутешно плакала за своите деца, сега тя трябва да удържи своя глас от ридание и своите очи от сълзи, предвид на това, че Сам Господ обещава да върне нейните деца от неприятелската земя. Сам Ефрем е готов вече да се разкае и смирено да оплаче пред Бог греховете си, за което Бог ще възвърне бащинската Си любов към него като към нежно любимо (питеющееся) дете (15-20). За да бъде истинско възвръщането на Ефрем към Бог, той трябва да възложи на себе си доброволно наказание (сотвори мучение) и да насочи сърцето си по пътя на правдата, по който преди е вървял; за да бъде истинско покаянието на девицата Израилева (Исраил), тя трябва, връщайки се обителите на своя баща (грады твоя), да ридае за своите грехове; няма за какво сега тя да се отвръща от Господ като обезчестена дъщеря, защото Бог създаде ново средство за спасение, което възражда грешника към нов живот (насаждение ново), и всички хора могат да встъпят (обыдут) в това спасение (славянски в немже спасении трябва да се чете в немже спасение – ̉εν ‛η σωτηρία˛ – в което спасение), за да се възродят (21-22). След това пророкът предсказва и на юдеите връщане от плена, като говори, че опустошената страна и запустелите техни домове отново ще се заселят, върналите се от плен юдеи отново ще се заемат със стопанство – кой със земеделие, кой със скотовъдство, и всички ще живеят в доволство, така че, заедно със земеделците, ще се подигне и занимаващият се със скотовъдство (купно със земледельцем и вознесется в стаде), понеже Бог ще насити всички (23-26). В заключение пророкът, като предсказва за размножението на Божия народ след връщане от плена и за неговото подобрение в нравствено отношение (27-30), говори че Бог ще сключи нов завет с Израил и с Юда, но не по подобие на синайския завет, чиито условия евреите не могли да изпълнят и постоянно ги нарушавали; по новия завет, Божиите закони ще бъдат вложени в мислите на вярващите и написани на техните сърца, а не на каменни скрижали. Ето защо, този завет ще бъде ненарушим, и евреите винаги ще бъдат Божий народ (30-40).

Стих 6. Отвещавающих – стражарите които, наредени по високите места, предавали един другиму за своите наблюдения. За тях, по думите на пророка, ще настане време, когато ще викат (будет день воззвания) или ще известяват не за опасности, застрашаващи израилския народ, а напротив – ще подканват всички да се изкачат на Сион.

Стих 8. В праздник Пасхи – освобождението на Израил от асирийския плен ще стане по такъв чудесен начин, по какъвто стана избавянето на евреите от Египет във време на Пасха. Извеждането от Египет служи залог за освобождение от плена.

Стих 15. Напомняйки за отвеждането на Израил в плен, пророкът говори, че тогава в Рама бил чуван гласът на Рахил, която ридаела и оплаквала своите деца. Жителите на Израилското царство се наричат деца на Рахил, любимата жена на патриарх Яков, понеже потомците на Ефрем и Манасий – Йосифовите синове Рахилините внуци, – съставяли мнозинство между тях; по същата причина те се наричали и с името на Ефрем (Исаия 9:9; 11:13; 28:1). Думите на пророка за Рахилиния плач трябва да се разбират буквално, а в този смисъл, е отвеждането на Израил в асирийския плен било едно такова печално събитие, което потревожило, така да се каже, гробния покой на Рахил, и нейните вопли от Витлеем, където била погребана (Битие 35:16-19; 48:7), чувани били до Рама; причина на тази безутешна скръб е била, по думите на пророка, мисълта за окончателното съвършеното погиване на пленените (не хотяше утышится, яко не суть), отсъствието на всяка надежда за връщане от плена. Ето защо, сега, предсказвайки от името Божие за възвръщането на евреите от плена, пророкът и подканва Рахил да удържи гласа си от ридание и очите си от сълзи. Такова значение имат тези думи в близък исторически смисъл. Но, отнесени към месианските времена, в тях по свидетелството на евангелист Матей (2:16-18), се съдържа пророчество за избиването от Ирод на витлеемските младенци. В тези две събития – отвеждането на израилтяните в плен и избиването на младенците, евагелистът намира сходни черти, поради което първото разглежда като предобраз на второто. Двете събития били нещастие за народа: в първото мнозинството от народа било откарано в плен и народът умрял политически, във второто – невинно гинели децата и било направено опитване да се убие духовно (чрез погубване Богомладенеца) целият човешки род; в първото асирийците не могли да унищожат избрания от Бог народ, във второто – Ирод не можал да погуби Надеждата на Израил. Рама – това е неголям градец във Вениаминовото коляно (Иисус Навин 18:25), на север от Иерусалим. Пророкът не показва друг някакъв предел, до който достигнали воплите на Рахил, но споменава само за Рама, предвид на това, че тук се извършило при Навуходоносор друго събитие, което в еднаква степен, както и пленяването на израилтяните, могло да изтръгне вопли от Рахил и на което той, пророкът, сам бил свидетел. В този градец били събрани пленените юдеи от Навузардан, Навуходоносоровия пълководец и от тук били откарани във Вавилон; в числото на другите пленници тук бил доведен и пророк Иеремия, комуто тук и била дадена свобода (Иеремия 40:1-6). Това последното обстоятелство, така паметно на пророка и било, вероятно, по мнението на св. Ефрем Сирин, причина на това, че той, говорейки за воплите на Рахил, която някога оплаквала откараните в плен израилтяни, при това прибавя, че нейните вопли били чувани даже до Рама.

Стихове 16-17. Есть мзда делом твоим – има награда за твоите трудове и грижи по възпитанието на децата и за твоята скръб при раздялата с тях; тази награда ще се състои в това, че откарваните в плен и оплаквани деца ще се върнат от неприятелската земя; значи има надежда за твоето бъдеще (есть надежда последним твоим).

Стих 26. Тук пророкът говори за себе си, че изложеното по-горе откровение му било съобщено в съня и било така отрадно и приятно за него, че той се пробудил от дълбокия сън. Както пророчествата от изобличителен характер били за пророка източник на постоянно огорчение (Иеремия 20:7-8), така, наопаки, утешителните откровения изпълняли душата му с радост, толкова повече, че последните били твърде малко при пророк Иеремия; тази мисъл изразяват думите: и сон ми сладок бысть.

Стихове 29-30. За греховете на бащите Бог наказвал децата само в онзи случай, когато децата повтаряли греховете им и когато някой грях е живеел в цели поколения. Пророкът предсказва, че в бъдеще грехът вече ще бъде лично дело, а не на цяло поколение или общество. С други думи това значи, че нечестието тогава няма да достига до такава степен, че наказанието за него да се разпространява не само на преките виновници, но даже и на техните потомци (Изход 20:5); напротив, то ще бъде тогава явление само временно, изключително и единично, а не постоянно, закоренило се и общонародно зло, поради което и наказание за него ще носят само отделни личности   (Второзаконие 24:16). Пророк Исаия, говорейки за това бъдеще време, кратко и ясно характеризира общото ниво на нравственото състояние на хората с думите: людие сии праведнии (глава 60:21).

Стихове 31-35. Думите: се дние грядут сочат на месианските времена. Старият Завет – синайският, се отменя понеже народът го нарушил; Новият, значи, ще бъде ненарушим, вечен. Под нов завет се разбира заветът, установен от Иисус Христос: 1) Той със Своята кръв омил греховете на вярващите, и всеки от тях в тайнство Кръщение се освобождава от предишните грехове, благодарение на което грехът престава да е наследствен, а е лично дело (стих 30); 2) евангелският закон няма значение на външна принудителна сила, както законът на Моисей или гражданските закони; евангелските съвети се изпълняват от вярващите свободно, по убеждение в тяхната истинност и по любов към тях (стих 33); 3) познанието за Бог на нас се внушава от Самия Него чрез получаването в тайнство Миропомазание благодат на Светия Дух (стих 34)[1]; 4) греховете и неправдите, извършени след Кръщението, се прощават в тайнствата Покаяние и Елеосвещение (стих 34).

Съответно на това, под дом Исраилев и Юдин (стих 31) трябва да разбираме духовния Израил, “не точию от юдей, но и от язык” (Римляни 9:24-26), тоест всички християни. Апостол Павел привежда цялото това пророчество на Иеремия (Евреи глава 8) и в него посочва три положения: 1) обещанието за Новия Завет необходимо предполага недостатъчността на Стария: аще бы первый он непорочен был, не бы второму искалося место (Евреи 8:7; 2) с настъпване на новото, старото или ветхото излиза от употреба: обветщавающее и состаревающее близь есть истления (Евреи 8:13), и 3) Новият Завет има по-големи съвършенства или по-добри обещания: (Христос) лучшаго завета есть ходатай, иже (завет) на лучшихь обетованиях узаконися (Евреи 8:6); а тези съвършенства, както видяхме от самото пророчество, са: окончателно прощение или забравяне на греховете, разпространение или всеобщност на богознанието и, така нареченото у пророка, влагане на законите в мислите и тяхното написване в сърцата, тоест възраждане на човека по ум и сърце.

Стихове 35-37. Новият Завет ще бъде не временен, както бил старият, но вечен: по-скоро ще се измени установеният от Бог миров порядък, нежели Бог да отвхърли Израил заради греховете му (стих 35), по-скоро ще прекратят своето действие мировите закони, нежели Израил да престане да бъде Божий народ (стих 37), – така говори Господ, Творец на всичко и Вседържител (стих 36).

Стихове 38-40. Като предсказва за възстановяване на града при Неемия, пророкът тук посочва и такива черти (например святост и вечност – стих 40), които заставят да се разбира тук духовният Иерусалим, тоест църквата Христова, на която, по думите на Спасителя, и “врата адова не одолеют” (Матей 16:18).

Забележка. 31:31–44 съставя паримия (за установяване на новия завет) на Велика събота, понеже с принасяне на Христовата жертва е сложен край на Стария Завет и начало на Новия.

Следва…(виж тук).

_____________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Тук се изразява не това, че в Новия Завет е ненужно научаване на истинско богопознание, но че това научаване трябва да се извършва не толкова с думи, колкото с дело.

Изображения: Корица на книгата на св. пророк Иеремия, на руски език и св. пророк Иеремия (655-586 преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dHJ