Христо Попов

Пророк Иеремия (от еврейски възвишен от Бог) бил син на Анатотския свещеник Хелкия. Но неговия баща трябва да отличаваме от първосвещеник Хелкия, който в 18-тата година от царуването на Йосия намерил книгата на закона, написан с ръката на Моисей (4 Царства 22:8; 2 Паралипоменон 34:14). Ако Хелкия, бащата на Иеремия, бил първосвещеник, той по своето звание щял да живее при храма в Иерусалим, а също и пророкът би живял при него. Освен това, от времето на Соломон, Анатотските първосвещеници се прекратили (3 Царства 2:26). Към пророческо служение Иеремия бил повикан в 13-тата година от царуването на Йосия, когато бил още юноша (1, 2; 6-7) и служил всичкото време през царуването на Йосия, Йоах, Йоаким, Йехония, Седекия и около 5 години даже след разрушението на Иерусалим. По такъв начин, цялото негово служение е продължавало около 45 години, от 628 до 573 година.

При благочестивия Йосия дейността на пророка била успешна: той се явил усърден сътрудник на царя във възстановяване истинското богослужение, укорявал народа в идолопоклонство и на всички внушавал да служат на Бог не само външно, но с безукоризнен живот (глава 4). След смъртта на Йосия пророкът повече не срещал поддръжка от царете. Йоахаз и Йехония не са и могли да му укажат такава, поради кратковременното си царуване (по три месеца всеки). Но нечестивият Йоаким не само не указвал никакво съдействие на пророка в борбата с идолопоклонството и нечестието, но даже и затруднявал неговата дейност. Така, в началото на неговото царуване, когато Иеремия пред вратите на храма предсказвал резрушението на последния заради нечестието на народа, него го хванали и го осъдили даже на смърт, но го спасил някой си Ахикам (глава 26). В 4-тата година на Йоаким пророкът бил лишен вече от свобода: мене стрегут, говори той за себе си, и не могу внити в дом Господен; поради това бил принуден да записва своите пророчества и да ги съобщава на народа чрез своя ученик Варух (36:1-8). Но свитъкът на пророчествата попаднал в ръцете на царя, който, като го прочел, го изгорил и веднага заповядал да хванат Иеремия и Варух. Последните се скрили в Анатот, но и там пророкът не намерил покой; неговите съотечественици го осмивали, преследвали и, даже, правели покушения върху живота му заради изобличенията и заплахите (Иеремия 11:21). Без да гледа на гоненията, пророкът безпощадно бичувал пороците на народа и на неговите водители. В началото на царуването на Седекия, когато посланиците от едомския, амонитския, тирския и сидонския царе водели с него преговори относно мерките за освобождение от вавилонското иго, Иеремия препоръчвал покорност и подчинение на Вавилон, като, в противен случай, заплашвал с плен и разрушение на страната. Когато в 10-тата година от царуването на Седекия Навуходоносоровите войски обсадили Иерусалим, пророкът, по Божие повеление явил на царя, че всяко съпротивление на вавилонците е безполезно: градът ще бъде превзет и сам Седекия ще бъде откаран в плен; но за това пророкът бил арестуван (32:1-5; 33:1-5). Той се опитал да се освободи, но бил уловен и, като изменник, бил телесно наказан и заключен в подземна тъмница (37:11-17). Но понеже той и тук проповядвал да се покорят на халдеите без съпротивление, то бил хвърлен в една нечиста яма, където щял да умре, ако не се бил застъпил за него пред Седекия евнухът Авдемелех, по чието ходатайство той бил извлечен от ямата и поместен в тъмничния двор до превземане на града от халдеите (глава 38). След превземането на Иерусалим Иеремия, вероятно по погрешка, бил вързан и заедно с другите изкаран от града; в Рама, съгласно с по-рано издаденото от Навуходоносор повеление за него, той бил освободен и се отправил в Масифа под покровителството на Годолия (глава 40). Но и тук той дълго не останал: Годолия бил убит, и пророкът бил принуден да бяга в Египет, където изобличавал в идолопоклонство своите невразумени от Божието наказание сънародници. Според едно предание, Александър Македонски пренесъл неговите мощи в Александрия и ги поставил в драгоценна гробница.

Паметта за пророка-мъченик дълго живяла в еврейския народ. Евреите очаквали Иеремия като предтеча на Месия (Матей 16:14), и вярвали, че той, след разрушението на Иерусалим от халдеите, скрил в пещерата на планина Нево скинията, ковчега на завета и кадилния олтар и казал на някои, че това място ще бъде неизвестно до явяването славата на Господ, тоест до идването на Месия (2 Макавеи 2:4-8). Във втора Макавейска книга (15:13-14) се споменава, че Юда Макавей преди битката със сирийския пълководец Никанор видял в съня си някакъв мъж, украсен с бели косми и слава, за когото явилият се там първосвещеник Онези казал: “това е Божият пророк Иеремия, братолюбецът, който много се моли за народа и за светия град”. Тогава Иеремия подал на Юда златен меч с думите: вземи този свят меч, дар от Бог, с който ще съкрушиш враговете”.

Паметта на пророк Иеремия Църквата празнува на 1 май.

Особеност на Иеремиевите пророчества по съдържание и по начин на изложение

Пророк Иеремия в своите речи се явява предимно безпощаден изобличител на своите съвременници и известител на страшния Божи съд. Неговата книга е изпълнена с предсказания за народни бедствия, за разрушение на царства; утешителни пророчества в нея има твърде малко. Това се обяснява с крайния религиозно-нравствен упадък на неговите съвременници, на които кроткото слово на увещаване и убеждаване не могло вече да действа: така много те загрубели в нечестието и пороците. Не по-малко строг той се явява и в своите речи към иноплеменните народи, които в религиозно-нравствено отношение стояли още по-долу от евреите. Но, макар и да се явява пророкът такъв строг ревнител и поборник на благочестието, неговите речи дишат любов и състрадание към народа: той не отделя себе си от последния и всякога е готов да се моли и ходатайства за виновните, затова няколко пъти чува от Господ: ты жи не молися о людех сих (Иеремия 7:16; 11:14; 14:1-12). С такова дълбоко участие и съкрушение за съдбата на отечеството пророкът искал да трогне сърцето на народа; всички негови усилия видимо се насочвали към това, с изобличение и застрашаване, да подбуди заблудените да се обърнат в истинския път, поради което при него почти всякога, веднага след изобличението, следва позив към покаяние и изправление, с обещание на Божиите милости в случай на изправяне (Иеремия 3:14-18; 21:8-12). Ето защо, в църковните песнопения той се нарича “мълния” (канон на пророка 5:1) и “най-състрадателен от всички пророци” (канон на пророка 4:2). Друга особеност на неговите пророчества по съдържание е субективизмът: във всички почти негови пророчества изпъква неговата личност. Другите пророци за себе си почти нищо не говорят, а той излага своята история, своите чувства: ту се оплаква от трудността на служението (20-та глава), ту съжаление изказва по повод на откровенията (глави 9, 23, 9), ту гняв (20-та глава).

От страна на изложението и езика неговите пророчества се отличават със следните особености:

1) С простота и безизкуственост в изложението. Неговата реч, в сравнение с речта на пророк Исаия, блажени Иероним нарича селска. Впрочем, тя е напълно ясна и убедителна; действа повече на сърцето, отколкото на ума.

2) С честото повтаряне на едни и същи мисли. Тази особеност не прави речта му еднообразна и монотонна, понеже пророкът, повтаряйки някои мисли, изказани от него по-рано, облича ги в нова форма на израз, изказва ги в нов езиков обрат. Предвид на нечувствителността на хората, на пророка е било необходимо да повтаря, за да може, поне по такъв начин да вложи своите мисли в душата им.

3) С чести заимствания от пророците Исаия, Осия и Моисей. Тези пророци били особено уважавани от народа и затова цитатите от техните книги могли да имат значение за съвременниците на Иеремия.

4) С отсъствие на определен ред в разположението на речите. Хронологичният ред на речите се нарушава от видимия стремеж на по-късните събирачи на Иеремиевите пророчества – сходните по съдържание пророчества да поставят наред, макар тяхното произнасяне да се разделяло с големи междини от времето. Тази особеност на пророк Иеремиевата книга, очевидно не зависела от самия пророк.

Цел на Иеремиевите пророчества

Във времето на пророк Иеремия Юдейското царство преживяло последните години от своя самостоен политически живот. С постепенното отдалечаване на юдеите от Бог гибелта на тяхното царство ставала все по-близка и неминуема. Пророк Иеремия твърде ясно виждал тази гибел и затова целта на неговите пророчества по отношение към юдейския народ се състояла в това – да подготви този народ към печалната участ, да му разясни, че тя е напълно заслужена чрез неговите грехове. Юдеите трябвало да се примирят с това Божие определение и да се подготвят към него, за да не би със своето упорство да увеличат числото на жертвите. Затова, най-добре е било за тях безпрекословно да се подчинят на Навуходоносор, като оръдие на Божия гняв. За да не би народът да падне окончателно духом, за да не изгуби вярата в Божието милосърдие, пророкът, заедно с възвествяне на наказанието, имал за цел да изясни и спасителното значение на последното за народа, като средство за очистване от греховете, което ще се продължи само в определено от Бог време. С тази цел той възвестява на юдеите, че предстоящият им плен ще бъде само временно наказание, ще се продължи само 70 години, след свършване на които юдеите ще се върнат в своята родина (Иеремия 25:12; 29:10-14; 30:8-11) и ще свържат нов вечен завет с Бог (Иеремия 31:31-35; 32:38-41).

Съдържание на Иеремиевата книга

Главната мисъл на книгата е – Бог за нечестието и идолопоклонството ще извърши над евреите и езичниците съд чрез вавилонците, с цел да ги очисти от това нечестие и идолопоклонство; след 70-годишен плен евреите отново ще се върнат в своето отечество, където Бог ще въздигне царството на Давид, ще прати Царя-Пастиря и ще сключи нов съюз с народа.

По съдържание книгата се дели на две главни части, с пристъп и заключение. В пристъпа (1-ва глава) се описва призоваването на пророк Иеремия към пророческо служение и главният предмет на това служение; в първата част (глави 2-45) се съдържат неговите речи за Юдея, историята на еврейския народ и на самия пророк; втората част (46-51) съдържа речите на пророка към езическите народи; в заключението (глава 52) се разказва за рузрушението на Иерусалим и за съдбата на пленниците, с което нещо се оправдават Иеремиевите пророчества за Юдея.

По–важни места от книгата за особено обяснение.

Пристъп

Призоваване на Иеремия към пророческо служение

Глава 1-ва

След като указва на своя произход от Хелкия, Анатотския първосвещеник и определя времето на своето служение в Юдея – от 13-тата година на Йосия до разрушението на Иерусалим (1:1-3) – пророк Иеремия разказва, че, по определение на всеведущия Бог, той още преди рождението си бил осветен и поставен за пророк (4-6). В отговор на викащия го Божи глас – да стане пророк на народите, той с трепет и смирение указва на своето неумение да говори с авторитет, понеже е млад. Но Бог отговаря, че от пророка се иска предимно послушание, а не изкуство в речта. Говорейки това, Бог се докосва с ръка до неговите уста, като му казва: “ето Аз влагам Моите думи в твоите уста и от днес те поставям над народите и царствата да изкореняваш и разоряваш, да разпиляваш и разрушаваш и отново да съграждаш и насаждаш” (7-10). След това Бог прибавя и две видения; пророкът вижда: 1) орех или, както е в еврейската Библия, клонче от бадемово дърво, в знак на това, че Бог не ще закъснее да изпълни своите застрашавания в определено време, и 2) котел, подклаждан от север, в знак на това, че от север ще дойдат всички злини, за хората (11-14). След това Бог обяснява второто видение, като казва, че Той ще събере от север всички земни царства, чрез които строго ще накаже Иерусалим и Юдините градове. Иеремия, като възвестител на този Божий съд, трябва да се приготви за борба с наказваните юдеи, да не проявява малодушие пред тях, а да бъде винаги мъжествен и неустрашим, защото Бог ще е с него (15-19).

Стихове 2-3. Вместо Амос трябва да се чете Амон (4 Царства 21:18; 2 Паралипоменон 33:20). След Йосия е пропуснал Йоахаз, а след Йоаким – Йехоний, вероятно, поради това, че те са царували всичко по 3 месеца.

Стих 5. Познах тя – узнах твоето достойнство; освятих тя – избрах те, назначих те на пророческо служение; тези думи показват, че Бог, като всезнаещ, преди рождението на човека определя неговото назначение. Така, преди рождението си били назначени от Бог: Самсон – за съдия на еврейския народ (Съдии 13:5), Иоан Кръстител – за предтеча на Иисус Христос (Лука 1:15) и апостол Павел – за апостол на езичниците (Галатяни 1:15-16). Думите пророка во языки поставих показват, че Иеремия бил поставен да бъде пророк не само на евреите, но и на езичниците.

Стихове 9-10. На Иеремия чрез символично действие се дава дар и сила на слово, необходими за неговото служение. Бог като че ли така говори на съзнаващия своята неспособност – да бъде проповедник – пророк: “Сега ти ще говориш Мои думи, а не свои”. Подобно нещо станало и с пророк Исаия (гледай Исаия 6:7). Същото обещал и Иисус Христос на Своите апостоли, като ги изпращал на проповед (Матей 10:19). Стих 10. Главният предмет на Иеремиевите пророчества ще бъде – за разрушаване на царства, падане на народи, основаване на нови царства и възвишаване на нови народи. Пророкът е призван не да разорява и съгражда, а само да предсказва за това.

Стихове 11-12. Еврейската дума “шакед”, която замества жезъл ореховый (орехово клонче) означава бодърстващ, незаспиващ. Бадемовото дърво е наречено по еврейски с име от такова значение, защото то напролет по-рано от другите дървета започва да зеленее, да се пробужда за живот и се представя, като че ли бодърства и през зимата. В това отношение клончето от бадемово дърво служи като прекрасен символ на скорото изпълнение от Бог на определенията, съобщавани чрез пророка. Благо – точно, вярно.

Стих 13. Коноб – котел; лице его от лица севера – страната, от която слагат дърва под котела, е обърната към север, откъдето духа вятър и разгаря огъня. Тук не котелът има символично значение, а огънят от северната страна, който служи като символ на съда, на наказанието чрез вавилонците, идващи от север.

Стих 15. И поставят кийждо престол свой в преддвериях врат Иерусалимских – царете от северните царства ще завладеят Иерусалим и ще го управляват. На площадите пред градските порти обикновено в древно време царете, началниците на града и съдиите събирали народа, разглеждали тъжби и решавали всякакви въпроси (Иисус Навин 20:4; 3 Царства 22:10). От тук – да поставиш престол пред портите на един град, значи – да получиш власт над този град и да го управляваш.

Първа част

Изобличение на евреите за нарушение на завета с Бог

Глави 2:1-3:5

Пророк Иеремия изобличава юдейския народ и неговите ръководители в това, че те, без да гледат на Божиите милости към тях, почнали да служат на идолите и чрез това нарушили онзи завет с Бог, който бил свързан в пустинята при Синай. Започвайки своята изобличителна реч, пророкът от Божие лице напомня за онова време, когато еврейският народ, встъпил в съюз с Бог, бил верен на този съюз и обичал Бог и когато Бог, в награда за любовта и верността Му, обещал на евреите Своето покровителство и ги е покровителствал против всички враждебни на тях народи (2:1-4). Евреите, обаче, не докрай останали верни на завета с Бог; те изпаднали в идолопоклонство и чрез това сами лишили себе си от Божието покровителство. Тяхното отдалечаване от Бог дошло дотам, че те престанали даже да си спомнят за Него, Който ги извел от Египетската земя и ги прекарал през безводната и безплодна пустиня. Неблагодарността на еврейския народ била толкова пò неизвинителна, че Божиите милости не се ограничавали само с временното им странстване в пустинята, но се продължавали и после (5-7). Самите ръководители на еврейския народ – свещениците, които били пазители на закона и те забравили Бог; а онези, които препоръчвали себе си за пророци, пророчествали в името на Ваал и почитали идолите (стих 8-ми). Ето защо, Бог ще устрои съд и справедливо ще накаже евреите, които не променят своите богове, макар последните и да не са богове; а те променили истинския Бог (славу свою) с безполезните идоли (9-13). За да покаже – към какво води отстъпването от Бог, пророкът напомня на своите съвременници за съдбата на Израилското царство и указва, че то било разрушено от асирийците, защото жителите му оставили истинския Бог (14-17). Но юдеите не се вразумили от това; по примера на израилтяните, те търсели поддръжката от своите съседи, сключвали съюз ту с асирийците, ту с египтяните. Тези съюзи, обаче, били безполезни, а отстъпването им от Бог ги погубвало. Бог не е можал повече да благоволява към юдейския народ, който чрез гнусното идолослужение по хълмовете и дъбравите съвършено се изменил; от истинското плодоносно лозе, насадено от Бог, той се обърнал на диво, съвсем неузнаваемо и чуждо. Престъплението му е толкова голямо, че никак не може да бъде загладено с обикновени средства (18-22). На възражението на юдеите, че те не са дотолкова осквернени, та да изгубят надежда за очистване, Бог ги изобличава и им указва на Еномовата долина, където намерили своя гроб много от техните деца, принесени в жертва на Молох. Във време на бедствията (озлобления) те ще викат към Господ: “стани и избави ни“, – но Бог ще ги отхвърли и ще им каже да търсят помощ от своите идоли, които по число се равняват на Юдините градове (23-38). Юдеите не могат да кажат, че между тях има и благочестиви; те всички до един са вършели нечестие и беззаконие пред Бог; когато Бог наказвал децата им (безвременно загинали в напразните войни с неприятеля за защита на отечеството) чрез меча на неприятеля, те не се вразумявали, – напротив, сами вземали меча и убивали изобличаващите ги Божии пророци (23-30). Те не проявяват никакъв знак на изправяне и продължават да смятат себе си невинни пред Бог. Но за това именно упорито несъзнаване на своята виновност в сключване съюз с езичниците и в подражание на последните, Бог твърде строго ще накаже Иерусалим (31-37) и ще скъса с евреите синайския теократичен завет, защото последният е подобен на брачен съюз. Законът гласи, че жена, получила развод от своя законен мъж и омъжила се за друг, не може вече след това да се върне при своя първи мъж и да възстанови във всичка сила първия брак; тя вече се счита за осквернена (срв. Второзаконие 24:1-4). Еврейският народ още повече нарушил първия свой завет с Бог, като блудствал с мнозина и като се връщал много пъти при Господ, от Когото милостиво и снизходително бил приеман. Но разваленият народ не се поправил от тази Божия милост: и досега се виждат по височините идолски предмети, и цялата Господня земя е осквернена от нечестието на юдеите, които са заприличали на безсрамна блудница. Ако и да се слуша сега от устата на този народ провикване към Бог – “Ти си дом на моето прибежище, мой отец и водител в моето девство”, – но това е само на думи, а в действителност той преуспява само в злото (гледай  3:1-5).

Стих 2. Помянух милост юности твоея и любовь совершенства твоего – спомних си онова твое другарство, що оказваше към Мене в младините си и онази любов, която питаеше към Мене във време на обучението ти с Мен. Другарството и любовта на еврейския народ по отношение към Бог се изразили в даденото от тях при планина Синай клетвено обещание – да бъдат верни на Бог и да изпълняват Неговата воля. Това време за Израил се нарича време на младост – защото той, като народ, бил още млад и току-що бил почнал да живее самостоятелно – и време на съвършенство или обручение – защото, макар и млад още в исторически смисъл, той бил достигнал, така да се каже, пълнолетие (както се говори за невестите) и се удостоил да встъпи в завет с Бог или да се обручи (да се сгоди) с Него.

Стих 3. Свят Исраиль Господеви – Израил е посветен на Бог, на Него принадлежи. Начаток плодов Его: вси поядающии его согрешат – както първите плодове от земята, които по Моисеевия закон се посвещавали на Бог (Изход 23:19; Числа 15:20-21), било забранено да ги ядат не свещеници, и човекът, който ги е ял, даже по незнание, подлежал на наказание (Левит 22:10, 15), така подлежали на Божия съд и онези народи, които дръзвали да слагат ръка на Израил, за да унищожат неговата самостоятелност, защото еврейският народ бил избран от Бог измежду всички народи, обикнат от Него и наречен – сын первенец (Изход 4:22; срв. Иеремия 31:9).

Стихове 7 и 10. Кармил значи овощна градина. Това име се дава на Обетованата земя и показва на нейното необикновено плодородие. Стих 10. Хеттим – острови в Средиземно море, на запад от Палестина; Кидар – Арабия, на изток от Палестина; запад и изток тук се взимат за обозначаване на целия свят, на всички страни и народи.

Стих 13. Прясната изворна вода, с която човек поддържа живота си, в Свещеното Писание нерядко се употребява като символ или образ на всеоживяващата Божия благодат (Иоан 4:10-14; 7:37-39). В дадения стих Бог чрез устата на пророка нарича Себе си “Источник воды живы”, в смисъл, че Той само, а не друг някой, е подавател на живот и на всичко необходимо за неговото поддържане. Под кладенцы сокрушенныя (разбити кладенци), по обяснението на св. Ефрем Сирин, се разбират суетните и лъжливи езически богове. Както разбитите кладенци (изкуствени водоеми или щерни, построявани в суха, разпукана земя) не могат да държат в себе си вода и поради това залъгват надеждите на онези, които се завтичат при тях да утолят жаждата си, така също и езическите богове не оправдават и не могат да оправдаят надеждите на онези, които им служат и принасят жертви.

Стихове 14-22. Рабы, в противоположност на деца, наричат се у евреите купените и завоюваните иноплеменници, а домочадци – онези еврейски деца, които по бедност продавали себе си на заможните евреи за временно робство до най-близката съботна година (Изход 21:2-4; Левит 25:39-41). Израил не е бил нито раб, нито домочадец, а син Божий първенец, който имал право на власт над другите народи, Божиите раби; а по какъв начин той станал раб? Стих 15. Тук се говори за разрушението на Самария от асирийците (лъвове) в 6-тата година от царуването на Йосия.

Стих 16. Вероятно, тук се подразбира съюзът на израилския цар Осия с египетския фараон Сигор за освобождаване на Салманасар. Това предизвикало ново нашествие на асирийците в Израилското царство (4 Царства 17:3-4); Сигор не указал помощ и с това се присмял над съюза с израилтяните. Стих  18. Геон – Нил. Стих 22. Под нитр – селитра, която се употребявала за миене, вместо сапун, и травы боритови – сапун, който се получавал от пепелта на някои изгаряни растения – трябва иносказателно да разбираме обикновените средства за очистване от греховете: покаяние, молитва и пост с очистителна жертва за грях.

Стих 23. На месте многогробищнем – в Еномовата долина, на югозападната страна на Иерусалим, където юдеите извършвали гнусни жертвоприношения: изгаряли децата си в чест на Молох. Такова жестоко умъртвяване на децата невсякога, разбира се, се извършвало със съгласието на техните родители и не могло да мине без ридания и вопли, особено от страна на майките, от които насила отнемали децата за принасяне жертва на бездушните истукани. На това, именно, пророкът и посочва с думите: във вечер глас его рыдаше, тоест до късно през нощта се чува глас на ридания в народа – това са бащите и майките, които оплакват своите загинали деца.

Стих 24. Тук се посочва на друг вид идолослужение при водите в пустинните, необитавани места – гнусното служение на Астарта, на което юдейският народ с особена охота се предавал (предан бысть); към това място той, влечен от своите страстни пожелания, тичал с бързина на вятър, като вихър (в похотех души своея ветром ношашеся), и твърде начесто, вследствие на което пътищата за там станали широки (расшири пути своя). За това нечестие вси ишущии его неутрудятся, в смирении его обрящут его, тоест враждебните народи във време на неговото унижение без всякакъв труд ще го завладеят.

Стих 25. От пути стропотна – от гибелния път към водите в пустинята, от идолослужението. Стих 32. Красоту свою – своите украшения; мониста персии своих – мънистата, огърлицата от своите гърди. Украшения невястата получавала от младоженеца и била длъжна постоянно да ги носи на себе си не само денем, но и нощем; даже във време на болест тя не сваляла своите тежки гердани. Това показвало, че тя постоянно мисли за своя годеник. Стих 34. В Моисеевия закон е казано: “който убие крадеца, заловен в подкопаване, той не е виновен в убийство” (Изход 22:2). Пророк Иеремия, изобличавайки юдеите в кръвопролитие, пояснява, че ако те бяха опетнили себе си с кръвта на такива злодейци, които те убили намясто на престъплението, то в това не биха били виновни; но убитите от тях се намират не в ровех (от гръцки в подкопаното), но во всякой дубраве, и това е – кров душ неповинных.

Стих. 36. Надеждата на Египет е суетна, както е била суетна надеждата и на Асирия във времето на Йосия.

Стих. 37. Руце твои на главе – знак на дълбока скръб (2 Царства 13:19).

Плач на пророка за нравствената развала на своите съвременници и изобличение на последните в грехове

Глава 9

На пророк Иеремия не достигат сълзи да оплаче многото избити иерусалимци. Той би желал да напълни главата си със сълзи като с вода и очите си да направи извор на сълзи, за да може денем и нощем да плаче за бъдещите жертви на войната. Мисълта, че неговото пребъдване сред крайно нечестивия народ е безполезно, го подбужда към желанието – да се отдалечи някъде в пустинята, понеже всички съвременници са прелюбодейци и съставят сбирщина от престъпници. Лъжата и неверието така дълбоко пуснали корени между тях, че станало невъзможно да доверяваш на другари и да се надяваш на братя (1-6). За това нечестие Бог ще прати на народа тежки изпитания, сред които последният, подобно на метал в огъня, ще се разтопи и ще се очисти от своите пороци. Трябва да се плаче за хубавите планини и полски пасбища на юдейската страна, защото те ще запустеят след като жителите на Иерусалим и на другите Юдини градове бъдат изселени в чужди страни (7-16). Предвид на това, плачещият пророк от името на Бог съветва всички предварително да си наемат изкусни оплаквачки, за да оплакват като мъртви иерусалимците, живо откарани в плен. Но числото на загиналите ще бъде така голямо, че за оплакването на всички не са достатъчни наетите оплаквачки. Затова всяка жена трябва да се научи и дъщерите си да научи на плачевни погребални песни, защото във всяко семейство ще има кого да оплакват. Смъртта ще влезе във всяка къща; тя ще изтреби не само излезлите от града на бойното поле (отвън), но и онези, които остават на градските улици (от стоги), така че, непогребаните човешки трупове за пример ще се валят по полетата като снопи след жътва и не ще има кой да ги вдигне (17-22). В наближаващите страшни дни на Божия съд никакви човешки сили и средства не ще могат да спасят от гибел: на този съд само нравствените качества и делата на човеколюбие ще имат значение в Божиите очи, но не и делата на външното, формално благочестие. Затова Бог еднакво ще съди обрязаните и необрязаните (23-26).

Стихове 1-7. Дшерь людей Моих е еднозначещо с Иерусалим, дщи Сионзи, людие Мои. Стих 2. Виталище – пристанище. От тези думи се вижда, че пророк Иеремия преживявал също такова тежко положение, каквото преживявал пророк Илия, който, виждайки всеобщата развала в Израилското царство, където служел, се отдалечил в пустиня (3 Царства 19:10). Пророк Давид също, смущаван от лукавствата на своите врагове, готов бил да отлети някъде в безмълвни и безопасни места – кто даст ми крыле яко голубине, казва той, и полещу и почию (Псалом 54:7). Стих 4. Запинанием запнет – ще постави голяма спънка. Стих 7. Се Аз разжегу (разпаля) их и искушу их – чрез ред изпитания и изкушения ще ги очистя от пороците така, както разтопеният метал се очиства от външни примеси.

Стихове 15 и 17. Напитаю теснотами – ще ги поставя в крайно стеснителни и тежки обстоятелства. Стих 17. Плачевниц – оплаквачки, така се наричали онези жени, на които занаятът е бил да пеят плачевни песни над умрелите срещу известно възнаграждение. Някои от тях дотолкова били изкусни в своята работа, че със своите плачевни песни и нареждания могли да предизвикат сълзи даже у хора, които съвсем не били разположени да плачат; затова и пророкът ги нарича жени премъдри.

Стихове 25-26. Няма нужда думата на Идумею да се заменя с на Иудею, както това правят някои тълкуватели. Изразът на Идумею и на Едом по формата си напомня друг такъв, често срещащ се в Свещеното Писание, – “на Иудею и на Иерусалим”. Тук пророкът ясно иска да отличи юдеите, обрязани по плът, но необрязани по сърце, от езичниците, необрязани по плът. Избраният Божий народ, който е носел на плътта си печат (обрязание) на съюза с Бог (гледай Битие 17:11), ще се подхвърли на еднаква участ с езичниците, защото той, изпълнявайки плътското обрязване, имал необрязано (жестоко) сърце, тоест не съблюдавал онова, на което обрязването служело като образ.

Следва…(виж тук).

______________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: Корица на книгата на св. пророк Иеремия, на руски език и св. пророк Иеремия (655-586 преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dHb