Христо Попов

Насищане на жадуващите с изобилна вода

Глава 55-та

В тази глава се изобразява, от една страна, печалното състояние на човешкия род в религиозно-нравствено отношение до идването на Месия, а от друга – благодатният живот на онези, които, като повярват в дошлия Месия, ще встъпят в Неговата Църква. Сам Господ се обръща към духовно гладните и жадните и говори: “жадуващите, отивайте при водата и вземете там всичко потребно за себе си; твърде е странно, че досега давате среброто си и труда си за онова, което не ви насища. Послушайте Ме, за да живее душата ви от Моята благодатна пища; Аз ще встъпя с вас във вечен завет, ще изпълня всички милости, обещани на Давид, и ще ви пратя Моя Отрок за водител и наставник на всички езически народи, които, макар и да не Го знаели по-рано, ще се обърнат към Него (1-5). Търсете Господ, докато може да се намери, разкайте се, за да бъдете помилвани; не мислете, че без Мене ще можете да се спасите, понеже вашите планове са така далече от Моите намерения, както небето от земята, а Моите обещания са така неизменни, както са безвъзвратни дъждът и снегът, които падат на земята. Когато се приближите до Мене, всичко у вас ще се подобри: вместо тръни, ще израсне кипарис, а вместо коприва – миртово дърво” (6-13).

Стих 1. С тези думи пророкът повиква всички хора да влязат в Христовата Църква, където те съвършено даром ще получат пълно удовлетворение на своята духовна жажда, от която били измъчвани преди. С подобни думи и Иисус Христос викал всички в Своята Църква: аще кто жаждет, да приидет ко Мне и пиет. Веруяй в Мя, якоже рече Писание, реки от чрева его истекут воды живы (Иоан 7:37-38). А под вода в тези Спасителеви думи, по обяснението на Иоан Богослов, се разбират благодатните дарове на Светия Дух (7:39). Такъв, разбира се, смисъл трябва да имат и разглежданите думи на пророка. Вино, тлъстина (тук) или хляб, означават духовна храна, преподавана на вярващите в тайнството Евхаристия – тялото и кръвта Христови.

Стихове 2-3. С тези думи пророкът от името на Бог призовава всички да оставят суетния езически живот, който не дава и не може да даде пълно удовлетворение на духовните потребности, за да се обърнат към източника на Божията благодат и, по такъв начин, да станат участници или наследници на обещанията, дадени на Давид. Условия за спасение от страна на човека, освен приемане даровете на Светия Дух и пречистване с тялото и кръвта Христови служат: послушание Богу и следване на живота в Неговите пътища или учение, оставяне на беззаконните пътища или променяне мислите и образа на живота. Завещаю вам завет вечен – ще свържа нов съюз с вас чрез Иисус Христос, в противоположност на нарушения и разкъсан Синайски завет; преподобная Давидова верная – неизменните милости, обещани на Давид, тоест обещанието за вечното царство на Месия и всички, съединени с това обетование, милости (2 Царства 7:16). По буквалния превод от гръцки, “преподобная Давидова верная” значи – онова, което съставя неизменна светиня, принадлежаща на Давид – обещанието за Месия. Под “преподобная” апостол Павел разбира Месия. Така, той говори, че Господ изпълни обещанието, дадено на праотците, като възкресил Иисус и, по такъв начин, сред християните се осъществили думите: яко дам вам преподобная Давидова верная (Деяния на светите апостоли 13:34-39).

Стихове 4-5. Бог указва, че това спасение Той ще извърши чрез Своя Отрок, Когото е поставил свидетел за народите, техен княз и повелител, и към Когото ще се обърнат за спасение всички народи, които по-рано не са знаели нищо за Него (срв. Исаия 42:1-6; 49:6, 8).

Стихове 12-13. Изобразява се началото на спасението, като доказателство на неговата истинност. Спасението се представя под образ на завръщане на юдеите от вавилонския плен, при радостното ликуване на планините и хълмовете и при ръкопляскането на полските дървета. По думите на Спасителя, обръщането към Бог, даже на един каещ се грешник, служи като повод за голяма радост на небето (Лука 15:10); толкова по-голяма бива радостта по случай обръщането на мнозина. И както за греха на хората цялата природа била подхвърлена на проклятие (Битие 3:17), и поради това всички твари като че ли скърбят или, по израза на апостола, заедно стенат и се мъчат (Римляни 8:22), така и обратно, когато те видят помилването на хората, като че ли ще им сърадават, понеже в това и сами те ще получат надежда за освобождаване от тлението (Римляни 8:21). Тази радост, по думите на пророка, ще се изразява в скачане на планините и хълмовете и ръкопляскане на дърветата. Пророкът олицетворява неодушевената природа за по-голяма изразителност на речта. Думите: и вместо драчия (трън) взыдет кипарис, и вместо кропивы взыдет мирсина имат същото значение, каквото и онези в 35:7, тоест обърналите се към Христос езичници, които представяли от себе си като че ли безжизнена пустиня или нива, обраснала с тръни и коприва, при съдействието на Божията благодат, ще се обърнат в разцъфнала разкошна градина, украсена с благоухаещи мирти и кипариси.

Забележка. Това пророчество се чете на водосвета в празник Кръщение Господне, понеже в началото му се говори за благодатта на Светия Дух, която, под образ на вода, се дава на вярващите.

За славата на Иерусалим

Глава 60-та

Пророкът подканя Иерусалим към духовно ликуване, защото над него ще изгрее и ще бъде видима Божията слава, тогава когато наоколо по цялата земя ще владее тъмнина и мрак (1-2). Вследствие на това неговите деца ще се върнат от далечните краища, а езичниците със своите богатства ще се притекат към него, за да се поклонят Богу (3-9), ще съградят неговите стени и великолепно ще украсят светилището на Господ (10-14). Иерусалим ще стане източник на веселие и вечна радост за всички, в него ще царува мир и правда, за него няма да залязат слънце и месечина, защото Сам Господ ще бъде негова вечна светлина, и неговите деца твърде много ще се размножат (15-22).

Стих 1. Под Иерусалим, по обяснението на светата Църква (пасхален канон, ирмос на 8-ма и 9-та песен), трябва да се разбира новозаветната Църква, прославена чрез възкресението на Христос. Свят и слава е Син Божий, Който се явил в плът и извършил спасението.

Стих 3. Иерусалим (новозаветната Църква) ще стане просветител на всички народи. Светом твоим (τω̃˛ φωτί σου), както и светлостию твоею, трябва да се преведе с дателен падеж – към твоята светлина.

Стих 4. Съдържа се указание за встъпване в Хрисотвата Църква на езичниците от всички страни на света. В такова, именно, значение употребява тези думи и светата Църква в едно от пасхалните песнопения: “возведи окрест очи твои, Сионе, и виждь, се бо приидоша к тебе, яко богосветлая светила, от запада, и севера, и моря, и востока деца твоя” (2-ри тропар на 8-ма песен от канона).

Стих 6-7. Мадиамската и Гефарската страни лежели на източния бряг на Еланитския залив; Сава е била област в щастлива Арабия. Кидаряните и Навеотците били чергарски племена, произлезли от Исмаил, занимавали се предимно със скотовъдство и имали най-хубава порода овце. Тези думи показват, че Божиите църкви, обогатявани от доброволните пожертвования на вярващите, навсякъде ще се славят със своето благолепие.

Стих 9. Стечението в Христовата Църква на вярващите от всички страни и от всички народи, което на пръв поглед се показва странно, лесно се обяснява с припомнянето на това обстоятелство, че Иисус Христос, обещаният Потомък на Авраам, съгласно с пророчествата, е предмет на надежда и вяра не само у евреите, но и у езичниците (Битие 49:10; Исаия 11:10, срв. Римляни 3:29). Затова езичниците, когато дочакат Неговото идване, ще се устремят към Него от всички краища на земята с бързина на облак. Това обръщане на езичниците към Христос ще се извърши единствено по Божията милост и за прославяне на Божието име.

Стихове 10-11. Напливът на иноземците в Христовата Църква ще бъде не временен, а вечен, приемствено продължаващ се, така че портите на този нов Иерусалим никога не ще се затварят. В числото на вярващите ще има даже царе, които ще укажат големи услуги на Църквата. И всичко това ще бъде вследствие на това, че Бог, по силата на изкупителните Христови заслуги, ще промени Своя гняв към човешкия род на милост.

Стих 13. Пророкът говори от лицето на Бог: “при тебе (Иерусалиме) ще дойде славата на Ливан с кипарис, бор и кедър, за да прослави Моето свято място и мястото на Моите нозе”. Тук се говори за прославянето на новозаветната Църква и, буквално, на Иерусалим, който ще се ползва с такава слава, каквато принадлежи на Ливан (срв. Исаия 35:2). Наистина, в целия свят няма друго място, което би се ползвало от такова благоговейно почитание, както Иерусалим и цялата въобще свята земя (срв. Исаия 11:10). Някои от тълкувателите под думите – място ног Моих разбират разпъването на Иисус Христос на кръст, направен, по указанието на богослужебните песни (Октоих въскресен, глас 2-ри, 1-ви, утринен канон 5, 1), от кипарис, бор и кедър.

Стих 16. – Царете своята власт и богатство ще употребяват за благоустройството и утвърдяването на Църквата.

Стих 17. Дарованията на хората, под влияние на християнското възпитание, ще се усъвършенстват (Кирил Александрийски).

Стихове 18-21. В тези стихове се излага пророчество за славното състояние на Църквата след свършека на света. За забелязване е, че Иоан Богослов описва Иерусалим, който ще бъде основан на новото небе и новата земя, с думите на пророк Исаия (Откровение 21:23-27). Думите “Господ тебе будет свет вечный”, отнесени към сегашното състояние на Църквата, означават не това, че за вярващите няма да има значение обикновеното слънце и месечина, но че Месия със Своето идване ще озари Църквата много по-бляскаво, отколкото слънцето и месечината осветяват видимия свят, и че въздействието на Христос върху духовната природа на човека ще бъде много по-силно и по-плодотворно, отколкото въздействието на слънчевата светлина върху веществената природа на човека и на другите твари. В този именно смисъл Иисус Христос и се нарича Солнце Правды (Малахия 4:2) и Свят истинный (Иоан 1:9), за разлика от обикновеното слънце и слънчева светлина, които, в сравнение с Него, като че ли не трябва да се наричат с тези имена. В стих 22-ри под “мальий” се разбират Христовите апостоли (Матей 11:25), а под “малейший” – апостол Павел (1 Коринтяни 15:9), които обръщали към Бог хиляди човеци и цели народи.

Забележка. 1–16 се чете като паримия: 1) на Велика Събота, в навечерието на Пасха, понеже в това време се спомня възкресението на Иисус Христос, което послужило като причина за прославяне на Христовата Църква, въобще, и частно, на Иерусалим; 2) в деня на равноапостолните Константин и Елена (21 май), които съдействали за разпространяване и закрепване на Христовата Църква, и 3) в деня на св. Александър Невски (30 август), понеже казаното в паримията относно заслугите на царете за Църквата напълно се прилага към него; 11–16 съставя паримия на празник Произхождение древ честнаго Креста (1 август), Воздвижение Креста (14 септември) и Положение ризы Господней (11 юли). В празниците на Кръста Христов се чете това място, понеже, по вярването на Църквата, Кръстът Христов бил съставен от кипарис, бор и кедър.

За Помазаника Господен

Глава 61-ва

Отрокът Господен, Емануил, свидетелства за Себе си, че Той притежавайки всички дарове на Светия Дух, е помазан и пратен от Бог да благовества на бедните настъпването на царството небесно (срв. Матей 5:3), да изцери съкрушените по сърце, да проповядва на пленените освобождение и на слепите духовно прогледване, да открие благоприятната Господня година и деня за отмъщение на Божиите врагове, и с това да утеши всички плачещи, особено оплакващите Сион, като им дарява, вместо скръб и униние, радост и слава (1-3). Тогава Сионовите деца, оправдани и възродени от Бог, ще заселят пустините и ще подновят разорените градове; тогава ще дойдат в Сион иноземци и инородци и ще му станат пастири, земеделци и лозари, а самите деца на Сион ще бъдат свещеници на Господ и ще се ползват от богатството на народите (3-7). Давайки такива обещания, Помазаникът Господен обяснява, че Той е правосъдният Господ, Който обича правдата и мрази насилието, и затова Той ще даде награда на праведниците и ще свърже с тях вечен завет; тогава потомството на тези праведници ще бъде известно между народите като “семе, благословено то Господ”, и оправданите от Бог ще се радват с Неговото име (8-9). В отговор на такива обещания, Сион така тържествено възклицава: “нека се възрадва душата ми в Господ, защото Той ме облече в риза на спасение и в дреха на правда, като на младоженец възложи на мене венец и като невяста ме украси с накит” (10-11).

Стих 1. “Дух Господен (почива) върху Мене, поради което (егоже ради – ου̃ ένεχεν). Той (Бог Отец) Ме помаза да благовестя на бедните, прати Ме да лекувам онези, които имат съкрушено сърце, да проповядвам на пленените освобождение и на слепите прогледване”. По свидетелството на евангелст Лука (4:16-22), Иисус Христос прочел в Назаретската синагота 1-вия стих и половината на 2-рия стих на тази глава и казал: днес сбытся Писание сие (тоест пророчеството) во очию вашею; а евангелистът прибавя: и вси свидетельствоваху Ему, тоест всички се съгласили с Него, понеже действително видели изпълнението на това Исаино пророчество. Значи, разглежданото пророчество Сам Спасителят отнесъл към Себе Си. На Мне – на човешката природа на Иисус Христос били дадени даровете на Светия Дух във време на кръщението, от което време върху Него е пребъдвало “всяко исполнение Божества телесне” (Колосяни 2:9). Помаза – външен знак, действие за поставяне някого в Стария Завет, чрез даване духовни сили, в звание на пророк, цар и първосвещеник; Иисус Христос съвместявал в Себе Си всички тези длъжности. Благовестити нищым – да принеса благата, радостна вест на онези, които смирено съзнават своята греховност и собствената бедност, безсилие в делото на оправданието, а заедно с това жадуват за оправдание и очакват помощ; исцелити сокрушенния сердцем – да изцеря хората, които сърдечно, искрено се съкрушават за своите грехове и се отчайват в спасението, да ги утеша, да ги ободря с надежда на Божията милост (срв. Исаия 42:3); проповедати пленником отпущение и слепым прозрение е равнозначещо с казаното в Исаия 35:5 и 42:6-7.

Стих 2. Нарещи лето Господне приятно и ден воздаяния – да обявя настъпването на благодатните месиански времена. Последните са наречени лето приятно и ден воздаяния, защото тогава, едни – повярвалите в Месия – получили радост на спасение, а други, предимно юдеите, които не Го приели и даже разпънали, били наказани от Бог чрез опустошение на Палестина и разсейване от Веспасиан и Тит. Приятно лето Господне в Стария Завет е била юбилейната, тоест всяка петдесета година, когато робите се пускали на свобода, на длъжниците се прощавали дълговете, продалите своята земя отново я получавали, земята не се разработвала, и всички почивали от трудове (Левит 25:8-9). От време на въвеждане царската власт в еврейския народ, за настъпване на юбилейната година длъжни били да известят царете. Така че, тук ясно се говори за царското достойнство на Месия. За всички хора юбилейната година е целият период време от кръщението на Иисус Христос до второто Негово пришествие, а за всяко лице е – времето на неговия земен живот; утешити вся плачущия – да утеша всички, които оплакват греховете си, без различие на народност.

Стих 3. Плачущым Сион трябва да се разбират онези от евреите, които, знаейки от пророчествата за своето високо назначение и виждайки постоянно възрастващото всеобщо нечестие, което си намирало място даже на Сион, съкрушавали се сърдечно и оплаквали това опозоряване на своята столица (Сион). Към числото на такива, по мнението на блажени Иероним, принадлежи и апостол Павел, който оплаквал Сион с думите: скорбь ми есть велия и непрестающая печаль (Римляни 9:2). Такива, именно, и бил пратен да утеши Месия: да им даде радост (славу), вместо скръб (славянски пепела, с която в траурни дни си посипвали главата и която поради това служела за израз на скръб), елей на радост (помазание веселия), вместо плач (плачущым), славно украшение (украшение славы, тоест прекрасна дреха), вместо дух на униние. Всички тези изрази сочат към онази духовна радост, която ще настане за вярващите в Месия, Чието царство, по думите на апостол Павел, несть брашно и питие, но правда и мир и радост о Дусе Святе (Римляни 14:17; срв. Иоан 16:20-22). Родове правды – поколения на правдата, оправдан народ; насаждение Господне – Сам Иисус Христос уподобил Своята Църква на лозе или сад, а Сам Себе Си нарекъл Син на Господаря на това лозе (Матей 21:33-45).

Стихове 4-7. И созиждут пустыни значи  Христовата Църква, отначало малобройна, след време така широко ще се разпространи, че нейните членове ще заселят даже пустините и разрушените градове. Стих 5. И приидут инороднии… – мястото на предишните пастири в Църквата ще заемат нови от иноплеменните народи. Стих 6 – вы же священници Господни наречетеся – в Новия Завет всички християни са предназначени да бъдат свещеници, служители на Бог, да бъдат свят Божий народ (1 Петр. 2:9; Откровение 1:6), но не в смисъл, че всички трябва да станат дякони, свещеници и епископи, а в смисъл, че всички трябва да достигнат такова нравствено съвършенство и чистота, които са необходимо нужни на свещенослужителите. И еврейският народ в Стария Завет е бил предназначен да бъде царство от свещеници (Изход 19:6), но той не изпълнил това свое високо назначение. Стих 7 – вторицею – първи път Обетованата земя наследили евреите при Иисус Навин, втори път я наследили християните в такъв смисъл, че те встъпили в Христовата Църква и в нов завет с Бог и наследили всички блага, изпратени им от Бог.

Стихове 10-11. Да возрадуется душа моя о Господе, значи – единствен източник на своята радост да има само Бог и никого другиго. Човек, радващ се в Бог, не се привързва към земния свят и се радва даже сред лишения, скърби и страдания (Матей 5:4-6, 10-11; Лука 6:21-23). Облече мя в ризу спасения и одеждою веселия одея мя – Бог ме надари с всички средства за спасение, като че ли ме обкръжи с тях от всички страни, както дрехата от всички страни покрива нашето тяло. Тези спасителни средства са благодатните дарове на Светия Дух, които не само спасяват човека, но и служат като изобилен източник на духовна радост. Ето защо, спасителната риза е заедно с това и дреха на веселие. Яко же жениха возложи на мя венец, и яко невесту украси мя красотою, значи – ме облече, ме украси в най-хубави и почетни накити. Стих 11. Пред всеми языки значи – спасение или оправдание пред Бог и духовна радост ще получат всички народи, а не само юдеите.

Забележка. 1–9 се чете като паримия: 1) на Велика Събота, в деня на Христовото пребъдване в гроба, понеже чрез смъртта на Иисус Христос е извършено изкуплението на човешкия род и е положена основата на църквата, и 2) в деня на църковното новолетие (1 септември), понеже тук се съдържа пророчество за настъпване на “приятното лято Господне” и чрез това се внушава на християните да се възползват за своето спасение от дарената им нова година.

За завършване на спасението или за славата на Сион

Глава 62-ра

Отрокът Господен се обръща към Сион и казва, че Той няма да се успокои дотогава, докато не доведе докрай спасението, докато Сион не бъде за Бог онова, що диадемата за царя, докато не се лиши от името “оставен”, а неговата земя – от името “пуста”, докато Иерусалим не се нарече “любов Божия”, а земята – “вселена”; тогава Сионовите деца ще живеят помежду си като момък с девойка, а Господ ще свърже съюз с тях като младоженец с невеста (1-5). За да увери Иерусалим в непременното изпълнение на казаното, Отрокът говори, че Той поставил на стените му стражари, които денем и нощем ще напомнят на Сион за Господ и с клетва обещава, че ще запази неговото благосъстояние (6-9). След това Отрокът заповядва на Сионовите стражари да излязат от вратата на Сион, да изравнят пътя, да го направят удобен за Божиите хора и да поставят знаме за събиране на народите, понеже Господ е разпространил вече до крайните предели на земята радостната за Сион вест, че идва неговият Спасител, и наградата е в Неговите ръце. Тогава, когато Спасителят на Сион ще награди верните негови деца, всички други вярващи ще наричат верните юдеи “люде святи, изкупени от Господ”, а Иерусалим ще нарекат “търсен от Бог град и неоставен” (10-12).

Стихове 1-4. Не попущу – няма да пропусна, не ще престана да мисля, да говоря, да действам; светило – светилник. Стих 2. – правду твою – оправданието на Сион; именем новым – църква (Матей 16:18), а новото име на Сионовите граждани – християни (Деяния на светите апостоли 11:26). Стих 3. Сион ще бъде за Господ така скъп, както за царете венецът и диадемата – знаковете на царското достойнство, тоест той ще бъде пазен от Господ така, че никой не ще да го отнеме от Него (срв. Иоан. 10:28). Стих 4 – Воля Моя – Мое благоволение, Моя любов.

Стих 5. С тобою няма в гръцкия текст. За това целият стих ще се преведе така: и както живее момък с девойка, така ще живеят у тебе твоите деца, и, както се радва младоженец на невеста, така ще се радва Господ на тебе, тоест Сионовите деца ще живеят помежду си в такава взаимна любов, която е свойствена на момците и девойки. Отношението на Иисус Христос към Църквата е отношението на младоженец към невеста; с това се изразява най-тесния съюз на Христос с Църквата, основан на Неговата преголяма любов към човечеството. Такива оприличавания често се срещат в Свещеното Писание. Така например, св. Иоан Предтеча нарича Иисус Христос младоженец, вярващите в Него – невяста, а себе си – другар на младоженеца (Иоан 3:26-30); и Сам Иисус Христос наричал Себе Си младоженец (Матей 9:15; Марк 2:19; Лука 5:34-35; Матей 25:1-13; срв. Ефесяни 5:22-32).

Стихове 6-10. Стражи – апостолите, пастирите и учителите, чиято длъжност е непрестанно да напомнят на хората за Бог и за Неговата свята воля (Деяния на светите апостоли 20:28; 2 Тимотей 4:2); до конца – никога. Стих 7. Обръщението е към пастирите и към Иерусалим: те ще извършат безпримерно дело, когато, благодарение на тяхната дейност, радостната вест за спасението се разпространи по цялата земя. В еврейската Библия четем: “стражарите не трябва да замлъкват пред Господ, докато Той не възстанови и не направи Иерусалим слава на земята”. Стих 8. Пшеница и вино – тялото и кръвта Христови, с които се причестяват само принадлежащите към Църквата (Евреи 13:10). Стих 9. Обимайщии – трудещите се, събиращите. Стих 10. Знамение – кръстът Христов (Матей 24:30).

От цялото пророчество е ясно, че под Сион или Иерусалим се разбира новозаветната Църква. Но в самото пророчество има един признак, който ясно определя състоянието на Иерусалим или на Божията Църква; това е сключването на нов завет със стария отхвърлен Иерусалим (52:2; 4 и 5), тоест с еврейския народ. Значи, тук се изобразява новозаветната Църква от евреите. Но се явява въпрос – от кое време е тази Църква, понеже Църквата Христова от евреите, именно Иерусалимската, съществувала в апостолския век и, както вече знаем от пророчествата на Исаия (59:20) и апостол Павел (Римляни 11:26), пак ще съществува в края на новозаветните времена. Изобразяваната у пророк Исаия в 62-ра глава Иерусалимска Църква, вероятно, е Църквата Христова от евреите в последните времена, понеже Отрокът Господен или Месия тук се изобразява вече извършил или извършващ делото на спасението, но то е закъсняло само за юдеите, и за другите народи проповедта за това спасително дело вече се разпространила “до последних земли” (стих 11), затова Месия обещава да продължи Своята дейност специално за спасението на юдейския Иерусалим (стих 1), където още се очаква Неговото пришествие (стих 11, срв. Матей 23:38-39). Цялото пророчество с няколко думи може да се предаде така: “Езичниците са влезли в Христовата Църква, но и за юдеите, които не приели Месия, Бог не престава да мисли. Ще настъпят времена, когато пастирите и учителите на Христовата Църква и всички вярващи ще приготвят място в Христовата Църква за юдеите (стих 10), които ще повярват в Христос. Тогава ще настъпи и свършекът на света. Бог ще заповяда да се издигне знамето за събиране на народите, защото Той ще дойде като Съдия, с награда и наказание” (стих 11).

За Победителя на враговете на Църквата

Глава 63:1-6

Това пророчество е изложено алегорически и в диалогична форма. Пророкът вижда някакъв герой, който се връща като победител от неприятелската земя Едом, във военни дрехи, опръскани с кръв така, както обикновено са опръскани с гроздов сок дрехите на онези, които са тъпкали грозде в точило, и в недоумение пита: “кой е той?” Победителят сам да дава сведения за Себе си и казва причината, по която неговите дрехи са опръскани с кръв (1-6).

Стих 1-6. “Кой е Този, Който е дошъл от Едом, в червени дрехи от Восор, Който е така прекрасен (сей красен) в своето въоръжение (во утвари) и с велика сила (зело с крепостию)?” – “Аз съм, Който изричам (Аз глаголю) правда и спасителна присъда (суд спасения)”. Едом тук се взима като образ на враговете на Божията Църква. Стих 3. “Исполнен истоптания – Аз тъпках грозде в жлеб” – отговаря пак победителят. Тъпчене на кораб, жлеб или точило (голяма каца или корито с грозде) в преносен смисъл означава наказание, поражение на враговете. Стих 4. “Защото за тях (враговете) настана денят за отмъщение (воздаяния) и за угнетените от тях настъпи (приспе) време за избавяне”. Според еврейския текст, този стих се чете така: “защото денят за отмъщение е в сърцето Ми, и годината на изкупените от Мене настана”. По свидетелството на Иоан Богослов в Откровение (19:13-15), под Победител, облечен в изпръскана с кръв дреха и изтъпкал винното точило (жлеб) на Божия гняв и ярост, трябва да разбираме. “Словото Божие – Иисус Христос, Царя на царете”. И Православната църква в своите песнопения прославя “Спаса, иже от Едома исходя, червлену ризу имый… во спасение наше и обновление (Възкресен канон 1, глас 1, тропар на 4-та песен). Изобразяваната от пророка борба на Победителя и Неговата победа над Божиите врагове се е почнала със смъртните страдания на Иисус Христос и с Неговото слизане в ада. Със Своята смърт и възкресение Той победил Своите врагове, а със слизането в ада съкрушил държавата на смъртта и на дявола, и освободил от ада душите на умрелите, повярвали в Него. На това основание разглежданото пророчество се чете в църква като паримия на празник Възнесение. Църквата с това учи, че възнеслият се е Онзи, Който със Своето възкресение извършил победата над ада и смъртта. По обяснението на светите отци и учители на Църквата (Кирил Александрийски, Теодорит, Иероним и други), с въпроса: “кто сей пришедый от Едома” се обръщат към възнеслия се Христос ангелите: тях учудва това, че Той се явява в червена дреха. Христос отговаря, че това са следи от Неговата победа над враговете. Но трябва да забележим, че при пророк Исаия се изобразява не началото на борбата, а нейния край: Победителят измокрил дрехите Си не със Своята кръв, както е било във време на кръстните страдания на Спасителя, а с кръвта на враговете; цел на борбата не е изкупуването на хората, а прославянето на изкупените (стих 4-ти еврейска Библия), при което изкупителното дело се представя вече за извършено. По обяснението на Иоан Богослов (Откровение 19:19-21), тук трябва да разбираме окончателната победа на Христос над дявола, над антихриста и, въобще, над царството на сатаната при второто Негово пришествие.

От 7-мия стих на тази глава до края на 64-та глава се съдържа молитвата на пророка, от лицето на юдейския народ, към победителя Бог за милост към грешните страдащи юдеи. От начало пророкът, по повод на гореизложената борба на Победителя, припомня всички Божии милости, които Бог проявил към еврейския народ и прибавя, че виновник за тези милости е бил не някакъв ходатай (например Моисей при Синай) или пък ангел (служебен дух), а Сам Господ. Но евреите за всички Божии благодеяния в продължение на целия старозаветен период показали само една черна неблагодарност и затова сега пророкът моли Бог за безмерно човеколюбие. Бог, в отговор на молитвата, обяснява, че делото на спасението ще се разпространи върху всички послушни на Божия глас от всички народи (Исаия 65-та глава) и че юдеите са заслужили отхвърляне чрез своето непослушание и тежки грехове (Исаия 66-та глава).

Следва…(виж тук).

______________________________________

*Публикувано в https://edamjanova.wordpress.com/. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Изображения: Корица на книгата на св. пророк Исаия, на руски език и св. пророк Исаия (766-686 преди Христа). Източник Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dGu