Живко Лефтеров

Акцията по премахването на бента съвсем очевидно е част от мерките, набелязани за справяне с влиянието на свещенослужителите в Калофер, най-силно изразено по вре­ме на религиозните празници. Трябва да се има предвид, че председателят на Градския народен съвет и неговият секретар също така са и членове на градската организация на Българската комунистическа партия, както и повечето общински служители. Самият Градски комитет на Българската комунистическа партия – Калофер, в своя отчетен доклад за 1963 година отново е принуден да констатира, че „голяма част от нашите граждани, в това число даже и ко­мунисти, се влачат след поповете и ходят на организирани­те от тях екскурзии до Рилския манастир и други места[38]”. За­това и партийната организация в града неведнъж настоява да бъдат набелязани „мероприятия, които да внесат чувст­вително изменение в това отношение”, а за подобряване на атеистичната пропаганда да се потърси помощ от струк­турите на окръжно ниво и изградените от тях лекторски групи[39].

В кръга от мероприятия най-силният коз ще се окаже набиращата инерция политика на замяна/подмяна на рели­гиозните празници с нови, „социалистически по съдържание”. В своите теоретични разработки през 50-те и 60-те годи­ни на ХХ-ти век. комунистическите идеолози, базиращи се на про­ведени социологически изследвания, наблюдения по места и тълкуване на текстове на Маркс, Енгелс и Ленин, стигат до извода, че основните компоненти на „специфичната струк­тура на религията отслабват и постепенно отмират” в процеса на изграждане на комунистическо общество в след­ния ред: религиозна идеология; религиозна практика; религи­озна психология; религиозни прояви в народния бит. Общият извод е, че най-консервативни и трудни за преодоляване, то­ест отмиране, са религиозните прояви, свързани с народния бит: църковните бракове, кръщенета и погребения[40].

В следващите десетилетия кампаниите и конкрет­ните мерки на комунистическите партии, предприемани по отношение на борбата за преодоляване на религията, са степенувани именно във връзка с изброените четири компо­нента. Затова, паралелно с възобновяването на атеистична­та пропаганда и възпитание, е предприета кампания за огра­ничаване на религиозните празници и обреди и тяхната замяна/подмяна с граждански. В тази връзка твърде популярно е разбирането за празниците като „обсебени” от Църквата, които в дълбоката си същност „не са религиозни, а народни[41]”.Това противопоставяне на религиозни на народни празници обхваща цялата празнично-обредна система.

Такъв е случаят и с Калофер. В опита да се противо­действа на отбелязването на Богоявление, а оттам и на свързаното с него по-късно през деня ръсене по домовете и обикалянето на младежите със светия Кръст, както и вечерните празненства с хора на площада, продължаващи до ранни зори, назрява идеята всичко това да бъде заменено от нов, „социа­листически по съдържание” празник. В документите от този период той се среща под няколко различни наименования: Ден на зимния спорт, Ден на гмуркането/гмуркача, Ден на юна­ка, Моржуване[42]. Какво представлява самият празник, орга­низиран от Градския комитет на Димитровския комунистически младежки съюз, ОФ и Физкултурното дружество: В деня на празника се прави бент на река Тунджа, която протича през града. В завиреното място се хвърля металическа топка (сфера). Младежите се потапят във водата, за да [я] извадят. Така се поставя началото на тъй нареченото „моржуване” в Калофер. На младежа, който извади топката се дава специална награда, а на останалите се дават някакви по-малки награди и им се изказва устна похвала. За да бъде по-интересен празника през една от годините обществеността на Калофер го е про­вела в плувния басейн на Държавно индустриално предприятие „Христо Ботев”, като на първенеца за награда е било дадено агне[43].

След като в общи линии импровизираните елементи на новия празник, дублиращи религиозния, са начертани и той започва да се провежда ежегодно, местните партийни и об­ществени активисти получават силна подкрепа на окръжно ниво. В много от случаите тези нови празници се предста­вят като възродени стари народни обичаи, което очевидно се прави с цел тяхното легитимиране/оправдаване. В инфор­мация на Окръжната комисия по бита и гражданските ри­туали – Пловдив, от 16 юни 1970 година, посветена на изпълнение­то на решенията на Окръжния народен съвет и Окръжния комитет на ОФ – Пловдив, „За укрепване и разширяване на народните обичаи и традиции и новосъздаващите се социалистически ритуали в бита на трудещи­те се от Пловдивски окръг” (от 15 май 1969 година), срещаме сред селищата с примерите за „възраждане на стари народни обичаи и празници, в които се влага ново социалистическо съдържание” и Калофер. В документа се говори за празника „моржуване, вместо хвърляне и хващане на кръста от духов­ните служители[44]”. Според членовете на Окръжната комисия резултатите биха били и по-добри, ако с „организацията на по-крупните мероприятия” се заемат директно Окръжният съвет за изкуство и култура и Окръжния комитет на ОФ, а не с работата да са ангажирани единствено народните съвети и Димитровския комунистически младежки съюз[45].

Новият празник в Калофер бързо набира подкрепа и от структурите, отговорни за налагане на новата празнич­на система на национално ниво, и започва да се дава като пример за успешно внедряване на такъв тип празници. В излязлото през 1970 година пропагандно издание на Националния съвет на ОФ „Традиционни и нови празници” специално вни­мание е отделено и на „умелото и творческо преосмисляне” на религиозния празник Йордановден в Калофер: … вместо хващане на кръста под ръководството на религиозните дейци, вече се слага началото на нов, младежки зимен спортен празник[46]. С неговото популяризиране и организиране са нато­варени Комсомолът и физкултурното дружество в града. От описанието разбираме, че спортният празник е разде­лен на две части – „гмуркане” и „моржуване”. Гмуркането се осъществява на същото място, където и хвърлянето на светия Кръст, тоест при Черковския мост, и има за цел „изваждане на хвърлена металическа топка”. По този начин „фактичес­ки се поставя началото на „моржуването” в селището. На „първенеца-гмуркач”, който извади топката, се дава награда, на останалите се изразява похвала[47]”. От текста се разби­ра, че новият спортен празник очевидно е предвидено да се провежда и в други селища, вероятно където традицията също е все още силна.

В тези селища от Пловдивски окръг, в които продължа­ва да се отбелязва народният обичай за къпане на младожен­ците на Богоявление и Ивановден, той също се „преосмисля по подобен начин”. В случая очевидно не е проявена особена оригиналност, тъй като новият празник е наречен Ден на младоженеца. Той е ограничен единствено до Перущица, в която тази традиция все още е жива. В Деня на младожене­ца сключилите граждански брак през изтеклата година по­лучават покани от Градския комитет на Димитровския комунистически младежки съюз и Градския комитет на ОФ за общо къпане „в басейна на шадравана на градския площад” – проява напълно копистка, без особени нововъведения и оригиналност[48].

Ситуацията в Калофер освен с въвеждането на новия спортен празник допълнително се усложнява с приемането от Българската православна църква на новоюлианския календар. С решение на Светия синод на Българската православна църква от 22 декември 1967 година той е приет, считано от 20 де­кември 1968 година. По този начин Българската православна църква става последната от тези автокефални православни църкви, които днес използват новоюлианския календар. Възприетата календарна реформа прибавя 13 дни, без обаче да се променят датите на непод­вижните празници като Рождество Христово, Богоявление и Благовещение[49]. Поради тази причина от 1969 година Богоявление започва да се отбелязва на 6 януари, а не както дотогава, на 19 януари.

В Калофер тази промяна се отразява особено, тъй като на 6 януари се отбелязва и рождението на Ботев, пре­върнат, както се каза, в икона на борбата на българина с „ре­лигията и лицемерието на духовенството” още от периода на Възраждането. В комунистическия период се извършва и трансформацията на образа на Христо Ботев от национал-революционер в социален революционер и борец срещу експлоататорите чорбаджии, което се обслужва и от обра­зователната система. Затова и съжителството на Богояв­ление и социалиста Ботев на 6 януари се превръща в крайъгъ­лен камък на бъдещите действия в Калофер.

Кампаниите за налагане на новите социалистически граждански ритуали, форсирани от решенията на Секрета­риата на Централния комитет на Българската комунистическа партия от 26 декември 1966 година „За по-нататъш­ното подобряване на работата за атеистическото възпи­тание на трудещите се” и 11 март 1971 година „За още по-широко внедряване на новите, социалистически граждански ритуали”, води до засилен натиск за ограничаване отбелязването на религиозните празници и намаляване на религиозните обреди в цялата страна[50].

Като цяло, освен опитите да бъдат премахнати оби­чаите, свързани с Богоявление, налагането на новите соци­алистически граждански обреди и ритуали в Калофер също среща трудности. По думите на служителите на Градския народен съвет – Ка­лофер, отразени в информация за гражданските ритуали в града, ако се изключи въведеният още през 1945 година граждански брак, при всички останали обреди „църквата все още остава главен фактор[51]”. Цифрите говорят красноречиво. През 1970 година от 64 новородени деца 41 получават кръщение (64,1%), а ос­таналите 23 (35,9%) по нововъведения ритуал „именуване”. От 50 погребения 42 (84%) са с църковна заупокойна служба, а само 8 (16%) – по новия граждански ритуал[52]. На следваща­та 1971 година от 72 новородени 49 получават кръщение (68,1%), а 23 – „именуване”. От 59 починали 48 (81,36%) са с църковна заупокойна служба, 8 (13,6%) са погребани по новия граждански ритуал и близките на 3-ма (5,08%) души отказват и двата ритуала[53]. Процентите дават основание да се говори за от­носително устойчиво задържане на църковните обреди на едно ниво през 1970 и 1971 година.

За сравнение, какви са данните за Пловдивски окръг. През 1969 година 31,6% кръщения срещу 68,4% именувания, а през 1970 година 24% срещу 76%. При погребенията през 1969 година тези с църковен ритуал са 75,3% срещу 24,7% с граждански. На след­ващата 1970 година процентите са съответно 75,2 срещу 24,8%[54].

Преодоляването на религиозните отживелици и вли­янието на Църквата по пътя към изграждане на комунисти­ческо общество стават постоянна част от дневния ред на партийните, държавни и местни органи на властта и об­ществените организации. Затова и тяхното въздействие става все по-методично, процесите имат много по-амбици­озни крайни цели, засягащи пряко и калоферци.

През май 1972 година в Пловдив е свикана научнотеоретична конференция „Бит, религия, ритуали”. Секретарят на Окръжния комитет на ОФ – Пловдив, Стоян Ляхов изнася подробен доклад на тема „Внедряването на новите социалистически граждански и трудови ритуали, празници и обичаи в бита на трудещите се от Пловдивски окръг”.

След тях е включен и случаят в Калофер: Освен утвърди­лите се в нашия живот интернационални и национални праз­ници във всички селища на Пловдивски окръг най-тържествено се чества „Денят на лозаря”, „Денят на овчаря”. В зависимост от някои специфични местни условия все повече се утвържда­ват и навлизат в бита на народа десетки нови празници: „Празник на розите” (Карлово и Розино), „Ден на хайдушката прослава” – Сушица, „Ден на младежкия зимен спорт и издръж­ливост” – Калофер, Перущица – „Лазаруване” – Калояново, „Кукерски карнавален празник” – Карлово и други [55]. В доклада се съдържа и информация за селищата в окръга, в които превес продължават да имат църковните обреди. За целия окръг те са пет: Раковски, Карлово, Калофер, Клисура и Баня.

Конференцията е своеобразна прелюдия към приемане­то на един изключително важен за Пловдивския регион доку­мент. След дълга подготовка и поредица от съвещания в духа на следваната от Българската комунистическа партия политика, през 1972 година Окръжният комитет на ОФ и Дома за социалистически бит и култура – Пловдив, приемат съвмест­на „Програма за атеистичното възпитание на трудещите се от Пловдивски окръг 1972-1975 година[56].” Опирайки се на установе­ната чрез социологически изследвания обща за окръга религиозност от 32,04%, са локализирани тези селища, в които тя е по-висока. Сред тях логично се нарежда и Калофер, заедно с Асеновград, Карлово, Раковски и Хисаря[57]. Така, наред с тради­ционните центрове на католическата общност в страната, намиращи се в Пловдивски окръг, степента на религиозност в Калофер също се запазва висока. Мерките за нейното преодо­ляване са както на окръжно, така и на градско ниво.

Според програмата до 30 март 1973 година селищата, в кои­то най-силно влияние има Православната църква, сред кои­то изрично е споменат и Калофер, са задължени да изготвят специални тригодишни програми, които трябва „да акцен­туват вниманието върху бита, тъй като православието се проявява най-вече чрез култово-обредния компонент[58]”. Градският комитет на ОФ – Калофер, пък подготвя постоянно действаща фото­изложба „против религиозните догми, за социалистическите ритуали и празници[59]”.

Въз основа на проведени две социологически изследвания в окръга[60] Домът на атеиста – Пловдив, съставя през 1972 година религиозна карта, която през следващите години постоянно бива допълвана и уточнявана. Целта е данните от нея „да се използват за диференцирана практическа дейност с вярва­щите”. Картата съдържа информация за съществуващите 13 манастира, които според партийните идеолози са основни­те „религиозни огнища” в окръга. Съобразно своето влияние и активност те са обособени в 4 групи: „активно действа­щи, едва мъждукащи, полузагаснали и напълно загаснали[61]”. Ес­тествено, Калоферският девически манастир „Св. Въведе­ние Богородично” е характеризиран като активно действащ. Затова и усилията на Окръжния комитет на ОФ, Окръжния народен съвет – Пловдив, Окръжния съвет (ОС) на Българските професионални съюзи (БПС), Окръжния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз, Градския общински народен съвет – Калофер, са крайно затруднени в това, кое­то те наричат „създаване на народна празнична система и утвърждаване на безрелигиозна обредност[62]”.

Въпросът за ограничаване влиянието на свещенослу­жителите в живота на гражданите на Народна република България и поводите за контакти с тях продължава да не слиза от дневния ред до края на комунистическото управление в страната. На 2 фев­руари 1973 година ръководителят на Комитета Михаил Кючуков е извикан на среща с председателя на БАН и член на Държавния съвет на Народна република България академик Ангел Балевски, а темата на разговора е посветена на утвърждаването на новите социалистически ритуали. Първият поставен въпрос е за повишената актив­ност на свещениците в страната, породена от дейност­та на местните съвети по налагането на гражданските ритуали, което е категорично опровергано от Михаил Кючуков, според когото „твърдението за настъпление от тях­на страна изглежда съчинено”. Вторият въпрос, поставен от академик Ангел Балевски, е свързан с ръсенето по домовете. За чест на председателя на Комитета той обяснява, че „това е утвърдена и призната традиция, влизаща в църковните обреди”, но все пак с окръжно на Светия синод е разпоредено това да засяга единствено религиозни хора, които предварително поканят свещеника. Михаил Кючуков обещава и за в бъдеще, когато постъпят сигнали срещу свещеници, които ръсят, без да са поканени, да бъдат „вземани и нужните мерки[63]”.

От периодичните срещи, организирани от Комитета с ръководствата на окръжните народни съвети, когато, раз­бира се, е запазена съответната документация, може да се узнаят най-наболелите проблеми към тогавашна дата. Така например на 29 април 1973 година Окръжният народен съвет – Пловдив, изпраща в Коми­тета предварителен списък с въпроси, които следва да бъдат разгледани на предстоящата среща. Сред тях срещаме и ня­колко директно свързани с проблемите в Калофер: 1. Правилно ли е с Наредба на народните съвети да се забранят религиозни­те обреди извън молитвения дом (хвърляне на кръст в реката, религиозно шествие и религиозно погребение)?” и 6. „Разрешен ли е религиозния обред „ръсене” по домовете на гражданите и ако е разрешен, при какви условия да става (нужно ли е съгла­сието на гражданите и народнитесъвети)[64]? Намерението на Окръжният народен съвет е заедно с отечественофронтовските кадри и съгласно решенията на Бюрото на Окръжния комитет на Българската комунистическа партия, натрупаният положи­телен опит да бъде обобщен и се премине към решаване на проблемите по местата, където все още съществува „пре­вес” на църковните ритуали и силно влияние: В бъдеще нашата дейност ще бъде насочена в обхващането на периферните се­лища от Пловдивски окръг, където има все още много нерешени проблеми при внедряването на ритуалите – Добралък, Орешец, Клисура и Калофер, макар че през 1973 година другарите от Калофер извършиха истински скок в процеса на секуларизацията…[65]

Какво разбират в Окръжния комитет на ОФ под „скок в процеса на секуларизацията”? В Калофер по това време към Градския народен съвет дейст­ва постоянна комисия „По гражданските ритуали”, която се състои от 6 жени[66]. Вследствие на тяхната активност и осигурено от съвета финансиране през февруари 1973 година в града е открита нова ритуална зала за така наречените радостни ри­туали – сключване на граждански брак и именуване на деца. Съвместно с Градския комитет на ОФ, Димитровския комунистически младежки съюз и представители на профсъю­зите са създадени сценарии за церемониите, които трябва да преминават с „особена тържественост и емоционалност”. На тях присъстват и деца от детската градина в града, а участниците получават и подаръци от името на обществе­ността. Според ръководството на Градския народен съвет преди откриването на ритуалната зала „резултатите бяха слаби”, но благодаре­ние на нея и проведената разяснителна и пропагандна рабо­та през 1973 година 100% от браковете се провеждат в нея и на 100% от децата „е дадено име по новия ритуал”. Вероятно за успех в секуларизацията се смятат и отчетените 36 от общо 71 погребения със социалистически граждански ритуал[67].

Цитираните цифри и „успехи” в действителност не дават реална представа за религиозната ситуация в Кало­фер. Това важи и за останалата част на страната. Много рядко при представяне на данните за сватбите, именувани­ята и гражданските погребения местната власт включва и информация за паралелно провежданите църковни ритуали. Тяхното пренебрегване в статистиките, а и липсата на сравнителен анализ наистина води до създаването на греш­ни представи за влиянието на новите празници и ритуали и често се стига до самозалъгване. Това в пълна степен важи и за калоферци, които въобще не са се отказали от практику­ване на религиозни обреди, независимо от почти стопроцен­товото участие в социалистическите граждански ритуали.

От други документи, датиращи от същия период, с висока степен на сигурност може да извадим заключение, че прокламираният „скок в процеса на секуларизацията” просто е твърде прибързано хвалебствие, неотговарящо на дейст­вителността. В тази връзка показателни са информациите на Окръжния дом 3а социалистически бит и култура – Плов­див. През 1975 година в един негов обобщаващ доклад с описание на локалните празници в окръга срещаме подробности и за опитите Богоявление и неговото отбелязване в Калофер да бъдат изместени от споменатите вече Ден на юнака, Ден на гмуркането, Ден на зимния спорт или моржуване. Въпреки всички положени усилия и декларирани успехи в този доку­мент се среща една по-реалистична картина с признание, че „празникът се провеждаше на 19 януари всяка година до 1973 година включително”, „но поради редица причини празникът не се е харесал на младите хора и понастоящем неговото празнуване и отбелязване е преустановено[68]”. Още в самото начало на текста, едва ли не като застраховка, авторите признават, че „Калофер е едно от селищата в Пловдивски ок­ръг, където процесът на секуларизация протича доста бав­но”. Това те обясняват с факта, че градът е родно място на Екзарх Йосиф и Доростолско-Червенски митрополит Миха­ил, има два действащи манастира, три църкви и 5 параклиса в околността. Всичко това „задържа внедряването на социа­листическите граждански ритуали[69]”.

Разбира се, не трябва да се забравя, че не само инте­ресуващият ни християнски празник Богоявление се радва на популярност, но и празнуването на коледните празници и местния обичай Парен петел. Освен това във „физичес­кото присъствие” на няколкото свещеници в града и нало­жилото се разбиране за прогресивната и положителна роля на Българската православна църква по време на Априлското въстание служителите при Дома отново виждат „задържане преодоляването на религиозните отживелици”. Последният изложен мотив в доклада, макар и да не звучи особено убеди­телно, да не кажем нелепо, е свързан с „по-буйния” характер на „потомците на славния Калифер войвода[70]”.

Конкретно за Богоявление от Дома за социалистически бит и култура отново прехвърлят отговорността на све­щениците, които „подклаждат” стремежа „да се продължава традицията за хвърляне на кръста”. Това съвпадало с манта­литета на калоферци, които били „романтични натури и им импонира” повече отбелязването на религиозните празници, тъй като те били повод да „подпийват порядъчно” и изливат своята „енергия в буйни веселби и хорà на централния град­ски площад[71]”.

При придобиване на цялостна представа за процесите в Калофер трябва да се има предвид и продължаващото, както и по времето на патриарх Кирил, специално отношение към свещенослужителите и миряните в града от страна на духовната власт. В разгара на кампанията по налагане на но­вата празнична система и граждански ритуали, на 18 януа­ри 1974 година, Пловдивският митрополит Варлаам прави своето първо официално посещение в Калофер, откакто е избран да заеме митрополитския престол. При тържествено биене на камбаните в града той е посрещнат в църквата „Св. Атанасий” от карловския архиерейски наместник ставрофорен свещеноиконом Георги Ангелов и духовенството на града. Председателят на църковното настоятелство свещеник Димитър Цонков произнася слово. След архиерейската служ­ба, в която участват всички духовни лица, митрополит Варлаам отличава с офикия „свещеноиконом” енорийския све­щеник при храма „Св. Богородица” протоиерей Христо Савов и енорийския свещеник при храма „Св. Атанасий” свещеник Христо Попниколов. Показателно в случая е, че храмът е „препълнен с богомолен народ”, което още повече вдъхновява митрополит Варлаам в неговото „пламенно слово”, в което „похвали благочестивата ревност на калоферци[72]”.

Препълнените храмове в Калофер по време на архиерейс­кото посещение очевидно не кореспондират с оптимистич­ните информации на Градския народен съвет, Градския комитет на Българската комунистическа партия, ОФ и Димитровския комунистически младежки съюз. Съвсем ско­ро тезите на представителите на властта са подложени на изпитание от свещениците Иван Найденов и свещеноиконом Христо Попниколов, най-възрастния от всички свещенослужи­тели в града. През 1976 година по случай 100 години от Априлското въстание и смъртта на Христо Ботев в града на официално посещение е Тодор Живков. Предвид съвпадението на датите, за което стана въпрос, местните партийни и общински влас­ти изрично забраняват отбелязването на Богоявление извън храмовете. Въпреки това свещениците Иван Найденов и Хрис­то Попниколов не се съобразяват с разпоредбите и хвърлят кръста в Тунджа, а младежи от града, както повелява традици­ята, обикалят домовете на своите съграждани с него[73].

Случаят „потриса” властта до степен да бъде даван за пример на национално ниво като вид съпротива срещу новите социалистически ритуали и въобще срещу провеж­даната политика по отношение на религиозните празници. На 29 април 1976 година в Комисията за външни работи при На­родното събрание е изслушана информация за дейността на Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове[74]. На заседанието освен членовете на комисията при­състват и представители на Централния комитет на Българската комунистическа партия, Държавния съвет, различни министерства, Философския институт към БАН и Славянския комитет в България. В разискванията след из­слушването, съхранено в протокола, срещаме любопитни констатации на председателя на Комитета Стойно Баръмов. Според него един от най-големите проблеми е култо­во-обредната практика на Църквата, която дава примери за различни тенденции. Както на лоялно и примиренческо поведение, така също и на „остра реакция на нашата поли­тика да въведем социалистически ритуали” с цел „елимини­ране на църквата”. В тази връзка той дава пример именно със ситуацията в Калофер: Ние вземаме мерки, настояваме да се вземат по отношение на свещеници, проявили се в тази насока. Но най-неприятното е, че ние трудно получаваме ин­формация навреме за такива деяния на свещенослужители. Системата при нас е доста трудна за получаване на инфор­мация. Вече имаме пълномощници, но все още не са навлез­ли в детайли на работата, за да могат да следят самите на място тези неща и да получаваме информация, както полу­чихме много от тях и взехме мерки. Свещеникът в Калофер, въпреки че съветът го е предупредил да не хвърля кръста, защото съвпада с деня на Ботев, когато се правят тържества, най-безцеремонно излиза и там пияни младежи създават зре­лище, тръгва по улиците. За това ние взехме мерки и е на­казан доста сериозно. От владиката, което е най-правилно. Ако владиката откаже, законът ни дава право и ние да се разпореждаме…[75] Затова и не е случайно, че едно от предло­женията на Комисията освен тези, свързани с дейността на Комитета в чужбина, е да „засили контрола за спазване на законите и води борба срещу отрицателните прояви и тенденции в културно-обредната практика[76]”.

Действително годините 1975-1976 се явяват гранични по отношение на Богоявление и неговото отбелязване в Народна република България. Очевидно е, че през втората половина на 70-те и през 80-те години като цяло партийните, държавните и местни­те органи на властта са се справили с поставената задача, тъй като публичността при отбелязването на Богоявление действително е преустановена и той е сведен единствено до света Литургия в храмовете и водоосвещаване отново в тях. От наличните източници можем да заключим, че единстве­ният елемент, който продължава да се практикува, е ръсенето на отделни вярващи, но при специален режим. Остана­лите елементи като литийни шествия, хвърляне на кръста, обикаляне на селището и ръсене на домовете липсват. По този начин следваната още от края на 50-те години стра­тегия за „скриване” на празника в църквите е доведена до ус­пешен край.

Макар и формално Богоявление в Калофер също да от­говаря на тези критерии, ритуалът по хвърляне на кръста продължава, но вече тайно. До края на комунистическото уп­равление в страната група мъже и младежи продължават да го отбелязват. Те се организират на Богоявление с помощта на свещеник Димитър Цонков от Калоферския мъжки манас­тир „Рождество Богородично”, намиращ се на 6 км от града, на десния бряг на Бяла река. Именно в нея, а не в протича­щата през града Тунджа, продължава хвърлянето на кръста на този таен за обществеността ритуал. В него участие често взимат и членове на Българската комунистическа партия, както и младежи, членове на Комсомола[77].

***

Не би било пресилено да се обобщи, че в случая с Кало­фер се наблюдава силно изразена привързаността към Църк­вата като институция и религията като традиция, които безспорно са се превърнали в характерна и съставна част от локалната идентичност. Това важи и за християнските празници и свързаните с тях обичаи. Типичен пример в това отношение е именно Богоявление. Неговото значение като празник за калоферци е безспорно, което обяснява защо един­ствено в Калофер комунистическите идеолози предприемат инициативата за създаване и популяризиране на нов обичай, който да измести традиционните обичаи и практики, свър­зани с Богоявление. „Борбата” срещу отбелязването на Бого­явление в града е пример и за това какви прийоми използват комунистическите идеолози в опитите да изличат религи­озната традиция в празниците и обичаите. Въпреки всичко именно Калофер е мястото, в което за последно е изпълне­на традицията по водоосвещение на река, в случая Тунджа, с хвърляне на светия Кръст, а обредът продължава да се практику­ва тайно до самия край на тоталитарното управление.

Всичко това обяснява защо Калофер е едно от първите селища в страната, в които е възстановено официалното отбелязване на Богоявление още през януари 1990 година. Тогава в литийните шествия участват над 2,000 души, а 30 младежи в носии се хвърлят в реката за светия Кръст.

Традициите в Калофер, свързани с отбелязването на Богоявление, са силни и в никакъв случай не са свързани един­ствено с популярното днес така наречено Мъжко ледено хоро, кое­то е нов обичай, роден през 90-те години на ХХ-ти век. От друга страна, появата му точно в Калофер безспорно е свързана с тази силна връзка на местните жители с християнския празник Богоявление. Трябва да се има предвид обаче възмож­ността постепенно Мъжкото ледено хоро да подмени ос­новното съдържание на обичаите, свързани с християнския религиозен празник.

______________________________________________

*Публикувано в История и надежда, юбилеен сборник в памет на професор Пламен С. Цветков, издание на НБУ, С., 2023, с. 311-346. Авторът на блога изказва благодарност на автора на изследването г-н Живко Лефтеров, за разрешението му да бъде възпроизведена тук тази публикация.

[38]. ДА – Пловдив, ф. 1308Б, оп. 2, а.е. 5, л. 32. // Доклад за работата на Градския комитет и градската партийна организация за отчетната 1963 година в град Калофер.

[39]. Пак там, л. 40. // Резолюция на годишната отчетно-изборна конференция на общинската партийна организация, състояла се на 29.I.1964 година.

[40]. Процесът на преодоляването на религията в България. Социологическо из­следване. С.: Изд. на БАН, 1968, с. 302.

[41]. Кузманова, Магдалена. За религиозните наслоения в празниците и ритуали­те. – Философска мисъл, кн. 3, 1976, с. 87.

[42]. Моржуването набира популярност и навлиза в България под съветско вли­яние. Първата организирана група за закаляване/моржуване се създава през 1962 година във Велико Търново към текстилното предприятие ДИП „В. Мавриков”. Програмата и методите първоначално са заимствани от съветските клубове по зимно плуване в открити водоеми. През следващите години е изработена оригинална българска методика, а моржуването получава санкция „отгоре” и набира популярност в цялата страна през втората половина на 60-те години чрез организиране на курсове, подготовка на инструктори и така нататък. Не е съвсем ясно кога и кой го предлага, но организаторите на новия празник в Калофер се въз­ползват почти веднага от него в опитите си също да спечелят популярност. – Матеев, Д., Л. Кантарджиев. Моржуване. Физиология и методика на закаляване­то. С.: Медицина и физкултура, 1968, с. 62-65.

[43]. ДА – Пловдив, ф. 90, оп. 7, а.е. 90, л. 49.

[44]. ДА – Пловдив, ф. 693, оп. 13, а.е. 225, л. 9.

[45]. Пак там, л. 10.

[46]. Янев, Петко. Традиционни и нови празници. С.: Издателство на ОФ, 1970, с. 26.

[47]. Пак там.

[48]. Пак там, 26-27.

[49]. Послание до клира и всички чада на Българската православна църква относ­но промяната в църковния календар. – Църковен вестник, г. 69, бр. 21 от 21 юли 1968 година. По-подробно за осъществената календарна реформи вж.: Методиев, Момчил. Между вярата и компромиса. Българската православна църква и кому­нистическата държава (1944-1989 г.). С.: Сиела, 2010, с. 222-225.

[50]. Вследствие на решението от 1971 година съществуващите от края на 50-те го­дини в системата на окръжните народни съвети домове на атеиста са пре- подчинени на Отечествения фронт и неговите окръжни структури. През 1973 година те са преименувани на домове за социалистически бит и култура.

[51]. ДА – Пловдив, ф. 740, оп. 2, а.е. 74, л. 2. // Информация за гражданските ри­туали в град Калофер.

[52]. Пак там, л. 4.

[53]. Пак там, л. 6.

[54]. ДА – Пловдив, ф. 693, оп. 13, а.е. 225, л. 6-7. // Информация за изпълнение реше­нията на XVII сесия на Окръжния народен съвет и пленума на Окръжния коми­тет на Отечествения фронт от 15 май 1969 година.

[55]. ДА – Пловдив, ф. 90, оп. 3, а.е. 74, л. 66.

[56]. ДА – Пловдив, ф. 90, оп. 7, а.е. 90, л. 18. Тъй като програмата е под формата на печатно издание, тя е заведена под един-единствен архивен лист в архивната единица. При нейното цитиране ще се използват освен исковите данни на до­кумента, така и страниците от програмата.

[57]. Още преди приемането на програмата в окръга се взимат мерки за намаля­ване на религиозността. През март 1972 година са изготвени общи мероприятия на Дома на атеиста, ОК на ОФ и ОСИК за съвместни действия и подпомагане за преодоляване на влиянието на религията в окръга. Активно се включва и ОК на ДКМС. При приемането на програмата в окръга има 23 дома и 57 комисии за со­циалистически бит и култура. През учебната 1971-1972 година 699 комсомолци изучават „научен атеизъм”.

[58]. Пак там, с. 22. В кръга на институциите, ангажирани с мероприятията, е и Етнографският музей при БАН, който трябва да подпомага развитието на новите празници и ритуали.

[59]. Пак там, с. 11-12 от програмата.

[60]. Извършеното изследване през 1971 година е на тема: „Степен на религиозност и пътища за преодоляване на религиозните отживелици в съзнанието и бита на трудещите се от Пловдивски окръг”. През 1973 година е извършено и социологическо изследване сред учениците от гимназиите, произхождащи от католически се­мейства.

[61]. ДА – Пловдив, ф. 90, оп. 7, а.е. 89, л. 35.

[62]. Пак там, л. 36.

[63]. ЦДА, ф. 165, оп. 12, а.е. 1006, л. 5. На места това е повод за цялостна забрана на ръсенето, а не само на вярващите. Така например през януари 1974 година свещени­ците от селата Кутово, Кошава и Антимово, влизащи в състава на СОНС – Златен рог, Видинско, получават писмени заповеди, че им се забранява да ръсят по до­мовете на Богоявление. – ЦДА, ф. 165, оп. 12, а.е. 1205, л. 70.

[64]. ЦДА, ф. 165, оп. 12, а.е. 1010, л. 2-4. Натискът за прекратяване на всички пуб­лични прояви, свързани с Богоявление, в окръга е постоянен. Така например през декември 1973 година на католическите свещеници в град Раковски е забранено да по­сещават енориашите си по коледните празници, както и да ръсят домовете на Богоявление. – ЦДА, ф. 165, оп. 12, а.е. 1205, л. 52.

[65]. ДА – Пловдив, ф. 90, оп. 7, а.е. 89, л. 26-27. // Дейност на Окръжната органи­зация на Отечествения фронт – Пловдив за внедряването, утвърждаването и усъвършенстването на социалистическите граждански ритуали.

[66]. ДА – Пловдив, ф. 740, оп. 3, а.е. 3, л. 33. // Решение № 4 на учредителна сесия на ГОНС – Калофер, състояла се на 23.I.1974 година. Председател на комисията е Денка Буюклиева, зам.-председател Надежда Попова, а секретар Райна Чакърова.

[67]. ДА – Пловдив, ф. 740, оп. 3, а.е. 2, л. 201. // Отчетен доклад за дейността на Изпълнителния комитет на Градския народен съвет град Калофер за мандата 1971/1973 година.

[68]. ДА – Пловдив, ф. 90, оп. 7, а.е. 90, л. 49.

[69]. Пак там, л. 48.

[70]. Пак там, л. 49.

[71]. Пак там, л. 50.

[72]. Савов, свещеноиконом Христо. Мило църковно тържество в град Калофер. – Църковен вестник, бр. 5 от 11 февруари 1974 година, с. 5-6.

[73]. Найденов, Ивайло. Богоявление в Калофер – много празник и малко тъга. – Две­ри на Православието [онлайн], [прегледан на 30.03.2021]. Достъпен на: https:// dveri.bg/component/com_content/Itemid,100656/catid,29/id,12539/view,article/. По спомени на Ивайло Найденов, син на свещеник Иван Найденов, още преди тези събития неговият баща е викан в Градския народен съвет, за да подписва декларации, че няма да проповядва извън храма, да участва в погребални процесии и други.

[74]. До края на комунистическото управление в България Комитетът по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове е в система­та на Министерството на външните работи, поради което и в Народното събрание ресорната комисия, имаща отношение към неговата работа, е Комисията за външни работи.

[75]. ЦДА, ф. 117, оп. 14, а.е. 66, л. 6. Други примери за „нарушения”, които Стой­но Баръмов дава, са свързани най-вече с погребалните обреди, включително на членове на Българската комунистическа партия и техни роднини.

[76]. Пак там, л. 47.

[77]. Интервю на автора с доц. д-р Ивайло Найденов, декан на Богословския фа­култет на СУ, проведено на 23 февруари 2021 година. Ивайло Найденов е родом от Калофер, син на свещеник Иван Найденов и внук на свещеник Георги Найденов. Пряк свидетел и участник в отбелязването на Богоявление в града и хвърляне­то на светия Кръст в река Тунджа след 1989 година.

Изображение: авторът Живко Лефтеров. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dxb