Иван Спасов Марковски

Тези силни изрази будят известно недоумение особено у противниците на Стария Завет. Фридрих Делич и мислещите като него правят упрек на старозаветните писатели, че те рисуват Бога твърде натуралистично и антропоморфично. Според Делич, дори пророците не са се освободили от тези представи и рисуват Яхве като национален Бог на израилския народ. Богът, Когото Старият Завет познавал, бил всякога само гневящ се, отмъщаващ и наказващ Бог.

Безспорно тук имаме или непознаване на старозаветното богословие или негово тенденциозно разяснение. Преди всичко не трябва така откъслечно да се вземат отделните думи и изрази. Пророкът в своята разпалена реч и с темпераментен тон е употребил фигуративни изрази, които със своята сила трябва да направят неотразимо впечатление на неговите слушатели. Авторът не е имал за цел да измъдрува някой догматичен или систематичен поучителен откъслек. По-скоро тук имаме изповед на един пророк, който говори от дълбочината на сърцето си за познанието на Бога. Той иска да даде утеха на своите слушатели и да ги увери, че съдът над Ниневия, който той предизвестява, без съмнение ще дойде, защото Бог е свят и праведен и непоколебим в своите решения. Затова той говори за Него така живо и картинно и с такъв патос.

Какво всъщност ни казва пророкът за своя Бог? Той е трансцендентна сила, стоящ над света, над човеците и всички творения. Той стои над света, който е творение на Неговите ръце. Тук нямаме смесване на Бога с природата или уеднаквяването му с човеците, както това става в езическите религии. Бог се проявява като всемогъща личност: „Запрети ли Той на морето – и то изсъхва, и всички реки пресъхват… Планини се тресат пред Него, и хълмове се топят, земята се люлее пред лицето Му, и вселената и всички, които живеят по нея” (4-ти и 5-ти стих). Това са все обични образи и картини и често употребявани в поетичните и пророческите старозаветни книги (например Псалом 17:8, Псалом 96:4-6, Амос 8:8, Михей 1:4 и други).

Освен това Бог се рисува, като основна причина на нравствения световен порядък, порядък на правдата. Неговата святост и възвишеност над греха се откриват в Неговия свещен гняв срещу греха. „Гневът Му се разлива като огън”… (6-ти стих). „Във вихър и буря ходи Господ” (3-ти стих) и нищо не може да Му противостои, защото Той не може да бъде посрамен в Своите планове. „Недейте се лъга, казва апостолът: Бог поругаван не бива” (Галатяни 6:7).

Неоснователно противниците на Стария Завет искат да изкарат, че Яхве е сурово, изпълнено с гняв и отмъщение Божество. Видяхме по-горе от какви подбуди се е ръководил нашият пророк, когато говори за Бога като отмъщаващ и гневящ се. Но наред с това той казва, че Господ е благ и дълготърпелив. Неговият гняв има нравствена основа и етически характер и Той не е някаква стихийна разрушителна сила, каквито са езическите божества. Неговият гняв се проявява само срещу нечестивите, срещу безнадеждно падналите и всецяло обхванатите от греха люде, за каквито Наум смятал асирийците. Тези две страни, гняв и милост Божия, са прокарани в цялото съдържание на книгата. „Господ е дълготърпелив и велик по сила и не остава без наказание…” (З-ти стих), но в същото време „Благ е Господ, Той е убежище в скръбен ден и познава ония, които се Нему надяват” (7-ми стих). Тези думи имат чисто новозаветен дух. Сам апостол Петър казва: „Господ дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние” (2 Петра 3:9). Бог има различни пътища и начини да ни доведе до покаяние и към тези пътища принадлежи и Неговото дълготърпение, Неговото изчакващо търпение. И когато Той срещне едно твърдо и упорито „не“, тогава пристъпва към окончателен съд, какъвто е случаят с асирийци. В 7-ми стих пророкът прави прекрасен и величествен преход от изобразяване гнева на всемогъщия и праведен Яхве към изобразяване на Неговата благост и състрадание. „Той е убежище в скръбен ден и познава ония, които се Нему надяват”. Чудно хубаво е казано! Еврейският глагол йада=позна, познавам е много разнообразен по своето значение. В случая той значи грижа се за някого, интересувам се за неговата съдба. Естествено, за да се грижа за някого, трябва добре да го познавам, да знам дали той заслужава моите грижи, моя интерес към него. Но има ли някой по-добре да ни познава отколкото Самият Бог? Бог е всезнаещ и може да проникне и в най-тайните кътчета на нашата душа.

Но и от наша страна се изисква пълно познание на Бога, за да можем всецяло да отдадем душата си Нему. Ние трябва много да се радваме, че Христос, Неговият Единороден Син, е дошъл, за да се осъществи голямата мистерия чрез Неговото дело, щото аз, грешният, да позная напълно истинския Бог, Светия и Праведния и да вляза в общение с Него чрез учредените от Него тайнства. Ако съм дошъл до такава степен на общение с Бога, ако аз не мога да помисля нищо, нито да пожелая живота без Него, тогава много естествено ще почувствам Бога в себе си, ще Го позная както пророк Наум и ще мога да кажа като него: „Благ е Господ, Той е убежище в скръбен ден!” Такъв е Бог спрямо благочестивите, а нечестивите, враговете Му „мрак ще ги постигне“ (8-ми стих). Той ще извърши над тях изтребление (9-ти стих), „те ще бъдат погълнати като суха слама” (10-ти стих). Това сравнение е символ на Неговите противници и на Ниневия. И обяснява по-нататък пророкът: „От тебе (тоест от Ниневия) произлезе оня, който е замислил зло против Господа и който е съставил нечестив заговор” (11-ти стих). Тук Наум има предвид историческото събитие, когато асирийският цар Сенахерим излязъл от Асирия и Ниневия със страшни пълчища да води война срещу почитателите на Яхве – юдеите, с цел напълно да ги покори и даже унищожи. По този начин той искал да погуби теократическото царство Божие на земята, да попречи на спасителния план на Бога. Сенахерим обсадил свещения град Иерусалим, приема се 625 година преди Христа, но не успял да го превземе и вдигнал обсадата. Но с това си намерение той се явява като служител на сатаната, противника на Бога. Тази идея пророкът изразява като употребява думата белайал=нечестие, недостойнство, злобен замисъл и други особено срещу волята Божия. Ето защо в Новия Завет тази дума в своята гръцка форма Belial или Beliar (2 Коринтяни 6:15) станала една от собствените имена на сатаната.

Асирия била страшилище не само за Израил и Юдея, но и за още много други народи, поради тежкото робство, в което тя хвърляла подчинените народи – затова пророкът казва, че Бог ще съкруши ярема на този общ враг и ще разкъса оковите на поробените (13-ти стих). Едно от големите прегрешения на Асур е неговото идолопоклонство, обожаване на разни истукани и кумири. Това е от голямо религиозно значение, тъй като разгулният асирийски култ често е ставал причина и Израил да се увлича в него, както това видяхме във времето на нечестивия юдейски цар Манасия. Затова Бог определил да бъде изтребен Асур, да няма вече семе с неговото име (14-ти стих). От старозаветно гледище това е най-голямото наказание да се лиши някой от потомство, от поколение, да бъде изтребено неговото семе. Така че истуканите и кумирите на Асур ще бъдат неговият гроб, неговото погубване и безсеменно изчезване.

Макар главният предмет на пророк Наум да е предсказание за гибелта на Ниневия, но той е юдеин, проповядва на своя народ и иска да му даде утеха и да го предпази от нравствено падение и погубване. Осъждането на Асирия и Ниневия се явява като политическо и религиозно освобождение на Юдея, към която, в последния стих 15-ти на 1-ва глава, пророкът се обръща. В духовно съзерцание той вижда, как благовестникът=мевасер euaggelizome,nou и възвестява мир с думите: „Празнувай, Юдейо, твоите празници, изпълняй оброците си, защото по тебе няма вече да минува нечестивият: той е съвсем унищожен“ (15-ти стих). Това благовестие има относително значение и се касае за освобождението от Асирия, защото, знае се, че по-късно Юдея за свои прегрешения подпаднала под вавилонско иго и плен.

2-ра глава

Обсада на Ниневия, превзимане на града и разграбването му, паническият страх, който обхванал жителите му и царския дом, печалната картина на ограбения и опустошен град.

В еврейския текст, а така също и в сирийския Пешито, втората глава започва с последния, 15-ти стих на първата глава. Напротив в 70-те[3], Вулгата, славянската и нашата Библия, както видяхме, с 15-ти стих завършва 1-ва глава. И едното, и другото разпределение на стиховете има основание в своя полза. Петнадесетият стих в края на 1-ва глава може да се вземе или като подготовка, преход към 2-рата глава, в която конкретно се описва падането на Ниневия и изпълнението на Божия съд, или пък като увод на тази глава. Тук пророкът живо съзерцава и нагледно описва, как неговото пророчество ще се изпълни, което е станало около 50 години по-късно, както вече посочих.

„Подигна се против тебе разрушител”(2:2). На еврейски срещу думата разрушител стои мефац (маппец)=чук и в преносен смисъл разрушител, понеже с чук или с подобен инструмент, каквото е металическата овнешка глава, се разрушавали и най-големите крепости. Разрушителят на Ниневия е мидийският цар Киаксар, който организирал мидийците и ги подготвил за решително сражение срещу асирийците. Предварително той прогонил скитите, които били опасни съперници и се съюзил с вавилонския цар Набополасар. При тези обстоятелства загиването на Ниневия станало неминуемо, каквито и сили да събират асирийци, за да защитават своите крепости и пътища. Защо щастието им изменило и се прехвърлило на страната на мидийци? Защото Господ иска да въстанови величието на Яков, както в миналото величието на Израиля (2-ри стих), когото асирийците покорили през 722 година. Под Яков пророкът разбира, вероятно, Юдея, която впоследствие се издига за сметка на загиналото северно царство.

С енергичен и картинен език се описва величието и превъзходството на обсадните войски и техният силен размах, когато навлезли във вътрешността на града. Щитовете им се червенеели отдалеч, навярно от медночервения цвят, войниците са в багрени дрехи, любим цвят на ориенталските народи, копията им са като гъста гора. От колесниците искри изскачат и са бързи като светкавица. Асирийците са в суматоха, напразно „припкат към градските стени” да ги спасяват.

„Речните порти се отварят, и дворецът се разрушава” (6-ти стих). Този стих (7-ми в еврейския текст) създава известно затруднение на тълкувателите поради своята неясност и разликата между масоретския текст и 70-те. Първите две думи шааре каинехарот=порти водни (речни) 70-те превеждат pu,lai tw/n po,lewn[4]=врата градная, както е в славянската Библия. За предпочитане е да приемем тук превода според еврейския текст, тъй като водните или речните порти се намирали покрай брега на Тигър и тяхното предназначение е било да предпазват града от наводнение; може би, са били нещо като бент. И когато крайбрежните стени били разрушени, заедно с тези порти, градът бивал наводнен, и дори такива солидни здания като дворецът почвали да се разрушават и настанало общо отчаяние.

Седмият стих е още по-труден за разбиране поради различното тълкувание на първата дума, с която почва стиха, на еврейски: хуццав, и на следващите думи: „тя ще бъде оголена и в плен отведена, и робините ѝ ще стенат”. Коя е „тя”? В българската Библия, както в руската, хуццав е преведено „решено е” (свършено е), тоест загиването на Ниневия; и в такъв случай под „тя” ще разбираме Ниневия, която ще бъде оголена, значи ограбена, жителите ѝ в плен отведени и „робините“ ѝ, тоест нейните подвластни и подчинени градове и села също ще пострадат и ще стенат. В древно време укрепеният град се смятал за майка на околните неукрепени селища и села, които прежи- вявали същата участ на града. Някои по-древни и нови тълкуватели (Николай Лира, Ролинсон, Евалди други) приемат въпросната дума за собствено име на асирийската царица и следващите думи тълкуват в този смисъл. И двете мнения биха могли да се обединят, тъй като страшната съдба на столицата не отминала царския дом. В 10-ти стих думите са: „Ограбена, опустошена и разорена е тя”… Ясно е, че се отнасяли за Ниневия.

В последните три стиха (11-ти, 12-ти и 13-ти) пророкът дава израз на своето ликуване поради загиването на Ниневия и заедно с това оправдава Божието наказание. Ниневия се сравнява с лъвско леговище (бърлога), където лъвовете имат своето сигурно и необезпокоявано жилище и там замъкват своята плячка. Сега това грабителско гнездо е унищожено. „Де е лъвът, който грабеше, за да насити своите лъвчета… който пълнеше с плячка пещерите си…?” (12). Неслучайно пророкът е избрал това сравнение, то си има своето основание. От стари паметници се вижда, че асирийците обичали да украсяват с разни лъвски изображения своите врати и входове, стените, съсъдите, оръжията и прочее, така че фигурата на лъва се явява един вид държавно-националният асирийски герб като символ на сила. Лъвът е цар на животните и Асирия била най-силната държава, покорила множество царства и взимала от тях разни данъци и плячка. Но Бог, Който направлява съдбините на народите казва: „Ще изгоря в дим твоите колесници, и меч ще погълне твоите лъвчета, и ще изтребя от земята твоята плячка, и вече не ще се чува гласът на твоите пратеници“ (13-ти стих).

Ликуването на пророка, което лъха от всеки ред на 2-ра глава, не е само злорадство на един юдеин, възрадван от погрома на езически и враждебен народ. Смятам, че по-друга мисъл го е вълнувала, която за него е по-важна и всецяло го занимавала. За него Яхве стои над всички царства и владетели. Историческото събитие относно заглавието на Ниневия малко го интересува, то е предмет на историята и на историците. Той е богоизбран мъж, служител на Яхве. Неговата радост произхожда от това, че той съзерцава как Божията ръка, Божията сила извършва победа над греха и нечестието. И тази мисъл е прокарана в цялото описание, разкрасено с чудни образи и сравнения. Също в последния 13-ти стих ясно личи основната идея, че издигането и падането на народи и велики държави не става по някакъв сляп, натурален порядък, но според вечния, нравствения, ненарушимия божествен порядък.

3-та глава

По съдържание тя има повече елегичен характер; прилича на тъжна песен, в която пророкът рисува дълбокото морално и политическо пропадане на Ниневия. Причините за това са безпощадно проливане кръвта на други народи и развращаващият пример на идолослужение и разни други пороци. Врагът се явява като оръдие за изпълнение на Божия съд. Подвластните на Асирия племена посрещат с радост нейното загиване.

Главата започва с думите: хой ир дамам=горко на кървавия град (град на кървите)! Така се нарича Ниневия, защото е проливала много чужда кръв, вършила убийства и като най-страшният звяр – лъва е разкъсвала враговете си и пиела кръвта им. Затова и сега неприятелските войски с такава ярост нападат: „Купища трупове, труповете край нямат!” (З-ти стих). Но не само физически убийства са се вършили тук, ставали са и нравствени убийства. И всичкото това нещастие заради „многото блудства на приятната наглед развратница, изкусна в магии, която с блудствата си продава народи и с магиите си – племена (4-ти стих). Тук пророкът сравнява нечестното и коварно отношение на Ниневия, респективно Асирия, към подвластните на нея народи и племена с поведението на блудница към нейните любовници. Тя не питае никакви сърдечни чувства към тях, а всичко прави за материални и егоистични изгоди. Тя се преструва и докарва, за да може по-лесно да ги оплита в своята мрежа и да ги изсмуква, както паякът своята жертва. Такава нечестна била и политиката на Асирия спрямо околните народи. Тя с измама коварно ги привличала уж като съюзници, за да може по-лесно да ги пороби и ограби, да им наложи своя начин на живот и пагубния култ на богиня Астарта. Така постъпват от най-древно време и до днес почти всички силни и големи държави с малките и слаби държави. Право за такова по-широко разбиране ни дава и изразът: зенуне зона=блудства на блудницата (развратницата) от глагола зана, който значи не само блудствам (повечето за жена), а също метафорично: идолопоклонствам, увличам се в разпътния култ на езически божества, правя нечестна търговия с чужденци и други. Но Бог ще разкрие нечестието на асирийци и ще ги посрами, един вид „ще подигне върху (в) лицето полата на дрехата ѝ” (5-ти стих), както се посрамява и опозорява обикновено развратницата. И всеки, който я види, ще побегне и никой няма да я пожали (5-ти стих), това става често с падналите жени.

В 8-10 стих загиването на Ниневия се сравнява с това на Но-Амон, тоест Тива, за който град дадох сведения в увода. Пророкът сочи за пример този град, чието загиване станало в негово време. Той бил със световна известност, славил се със своите крепости и непревзимаемост, уповавал се на закрилата на египетското божество Амон, чието име и носил. При все това градът паднал и неприятелят го превърнал в развалини. Също така и Ниневия напразно разчита на своите крепости и възхвалени божества, които също не ще могат да спасят асирийската столица. Нейните укрепления са като зрелите плодове на смоковница, достатъчно е малко да се стръскат и те падат (12-ти стих)

„И твоят народ у тебе е като жени” (13-ти стих), тоест асирийските войници изгубили всякаква надежда и кураж, станали страхливи подобно на жени, неспособни да защитят столицата и да се противопоставят на врага.

В 14-ти стих пророкът подканва ниневийци да вземат всички мерки да се спасят, за да изтъкне след това, че всичко е безполезно. „Начерпи вода за през обсадата”… ме мацор=вода за нужда, за време на притеснение, на обсада. Не в смисъл на вряща вода, която се изливала върху обсадителите, но запасна вода за обсадените, когато неприятелят направи невъзможно снабдяването с вода.

Сравнението с гъсеници и скакалци е обикновен израз за означаване на множество. “Твоите князе са като скакалци и твоите военачалници – като рояк мушици”… (17-ти стих). Тук думите „князе“ и „военачалници” равно на миннезафим и тифсарам се превеждат различно, понеже филологическият им произход не е уяснен. Марти и Новак ги превеждат: пазачи (съгледатели) и писачи, но така текстът не става по-ясен. Мисълта на пророка е тази, че множеството пазачи, военачалници и други нищо не ще могат да помогнат за спасяване на града. Обръщението към асирийския цар: „Спят твоите пастири, почиват твоите велможи” (18-ти стих) не трябва да се разбира в буквален смисъл. Едва ли тук авторът иска да подчертае безгрижието на водачите и че те не виждали опасността, пред която са изправени. По-скоро тук се говори за смъртен сън и вечна почивка на избитите от неприятеля, който превзел града. С това се потвърждава заключението на книгата, че загиването на Ниневия е окончателно и безвъзвратно, и целият свят ще се възрадва, като научи това. „Всички, които чуят вест за тебе, ще ръкопляскат за тебе, защото върху кого не се е простирала непрестанно твоята злоба?“ (19-ти стих).

От историческите сведения и данни извън Библията, добити от разни древни историци и писатели (Херодот, Абиден, Ктезий и други), се потвърждава напълно предсказанието на пророк Наум за грозната съдба на Ниневия и Асирия. И разните археологични находки и надписи, открити в последно време, говорят за същото. Както и другите пророчески книги, така и в нашата книга се подчертава основната мисъл, че грехът и престъплението рано или късно се наказват и че често пъти езическите народи са оръдие на Божия съд и промисъл.

________________________

*Публикувано в Дванадесетте пророци, Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, том V (XXXI), 6, С., 1955-56. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[3]. В Septuaginta на A. Rahlfs разпределението на стиховете е както в еврейската Библия.

[4]. У А. Rahlfs стои обаче pu,lai tw/n potamw/n, както на еврейски.

Изображение: авторът Иван Спасов Марковски (1885-1972). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dqn