Иван Спасов Марковски

1. Историческа обстановка и време на пророка

Книгата пророк Наум започва с думите „пророчество за Ниневия” (масса ниневе), тоест предсказание за Ниневия, за съдбата на Ниневия. Това надписание на пръв поглед изглежда странно за една свещена книга, щото тя да си поставя за главен предмет на своето изложение чисто исторически, светски въпрос. Но като се има предвид, че старозаветният човек на всичко е гледал през призмата на религията, лесно ще си обясним, защо пророкът поставя като предмет на своята книга тоя въпрос. От съдържанието се вижда, че тук нямаме описание на обикновено историческо събитие, но то е послужило само като повод авторът да развие и илюстрира своите религиозно-нравствени идеи. И градът Ниневия, столицата на тогавашна мощна Асирия, със своя сложен живот му дава богат сюжет за неговата нравоучителна цел.

Асирия през VІІІ-ми и VІІ-ми век преди Христа достига до голямо величие и разцвет. Натрупаните богатства от плячки и грабителства на завладените страни довели страната до голямо благосъстояние. Но наред с това се ширил и нравственият упадък, който се подпомагал от разгулния езически култ на Ваал и Астарта. Пагубното влияние на Асирия в социално и религиозно отношение се разпростряло и в съседни на нея страни, които се намирали под нейно влияние и зависимост. Това може да се каже особено за Израел и Юдея. Във време на юдейския цар Манасия (698-643 година), през което време се отнася по-голямата част от пророческата дейност на пророк Наум, на езическото асирийско богослужение били отворени широко вратите. Манасия бил неугоден цар на Бога, той станал един вид васал на асирийци и в негово време се създала тясна връзка с някогашния враг на Израел, и влиянието му се ширило както в политическо отношение, така и във всички други области на живота, и започнало силно подражание. Асирийски начин на живот и мислене, асирийски нрави и култура, дори, и облеклото, са предпочитали. Това положение не могли да търпят израилските патриоти начело с пророците. Ето така можем да си обясним разгорещената ненавист и неукротимия гняв, с които говорил срещу Ниневия пророк Наум, като строга нравствена личност и верен богоизбран мъж.

С пророческа прозорливост той предсказва приближаващото загиване на асирийското величие и могъщество и разрушаване на гордата Ниневия с нейните чудни постройки, палати и висящи градини. Неговите смели слова били като ободрителен и освежителен лъх не само за израилтяни и юдеи, но и за всички покорени и измъчени народи, които с нетърпение чакали падането на страшния тиран. Асирия със своите завоевателни походи и хвърляне в робство на множество народи си спечелила врагове от всички страни; те само чакали удобния момент да се нахвърлят срещу нея. Колко жестоко се отнасяли асирийци спрямо своите подвластни народи се вижда от много места в Свещеното Писание. Това се потвърждава и от множество изображения в техните дворци и по разните паметници. Оттук ни стават ясно разбираеми думите на пророка, с които той изразява общата радост на всички народи, когато ще чуят, че столицата на общия тиран е разрушена. „Всички, които чуят вестта за тебе, ще ръкопляскат за тебе, защото върху кого не се е простирала твоята злоба?” (3:19). И как може Израил да се не възрадва, когато едната му половина, тоест северното израилско царство, Самария, в 722 година асирийският цар Саргон унищожил и откарал по-голямата част от населението в плен. Другата половина – Юдея бива тежко потискана и сведена почти до политическо загиване. Плюс това тя непоносимо чувства противното идолослужение на тиранина. Освен това Ниневия била свърталище на всякакви пороци, затова възмущението на пророка и силните му упреци срещу този град не трябва да ги смятаме за прекалени.

Известни политически обстоятелства и външни признаци давали да се разбере, че е наближило времето, за което предсказва пророк Наум. С високопоетичен език той предсказва за мощното нападение на мидийци в съюз с вавилонци, за страшната буря, която ще се разрази над асирийската земя и за разрушаването и запустяването на Ниневия. Този могъщ град, който, като в зинала лъвска уста, е криел в себе си нечестен човешки грабеж и със своята поквара и магьосничество е опиянявал тогавашния свят, ще изпита съдбата на силния египетски град Но-Амон. Загиването на Ниневия, според пророк Наум, е неизбежно, понеже тук е източникът на всичкото зло, насочено срещу Яхве и Неговата свещена земя. В нашата книга нагледно се описва, как град Ниневия ще бъде обсаден и разрушен. Народът му ще бъде разпилян и ще блуждае без водачи. „За тебе, Асуре, Господ определи: не ще има вече семе с твое име; из дома на твоя бог ще изтребя истукани и кумири, ще ти приготвя в него гроб, защото си нищожен” (1:14).

Това предсказание не след дълго време, само подир 4-5 десетилетия, се сбъднало. Васалните държави почувствали слабостта, разклатеността на Асирия и почнали една след друга да се откъсват и освобождават. След Египет, Вавилон, Елам и Мидия се откъсва и се бори за самостоятелен и независим живот. Това се удало особено на енергичния и делови мидийски цар Киаксар, който в 633 година наследил баща си Фраотес. Той успял да организира мидийците в държавно и военно отношение и да ги подготви за решителна борба с асирийци. Можал също да се освободи от скитите и да ги прогони на север: те искали да съперничат с него. След това се съюзил с вавилонския цар Набополасар за нападение, срещу Ниневия. Смъртта на бележития асирийски цар Асурбанипал (Сарданапал) в 626 година улеснила неговия план. След добра политическа и военна подготовка Киаксар отново нападнал Ниневия и в 612 година[1] преди Христа прочутата асирийска столица паднала под напора на мидийци с помощта на вавилонци, които си поделили покореното асирийско царство. Мидийците завладели планинската област на Армения и Кападокия, а вавилонците се разширили в северна Месопотамия и наследили Сирия и крайбрежието, където някогашната вавилонска култура оставила дълбоки следи. Така вавилонците наследили асирийците и станали съседи на Юдея, което обстоятелство имало голямо отражение върху по-нататъшната съдба и история на тази земя.

Ето при тази международна и политическа обстановка се разнесло словото на пророк Наум, отявлен националист и патриот, който ненавиждал всичко асирийско и останал докрай непримирим враг на блудната столица Ниневия.

2. Личността на пророка и неговото родно място

За личността на пророка в неговата книга нищо не се казва. В надписанието само се споменава: „книга за виденията на Наума Елкосенеца” (=сефер хазаи нахум хаелкоси). Произношението на последната дума не е много сигурно; 70-те го предават с tou/elkisai,ou, и това дава повод за недоразумения, като някои смятат, че това е името на баща му. Но такова патронимическо тълкувание е неприемливо, тъй като тук липсва обикновеното в такива случаи определение: син, на еврейски бен, както е случаят например в Исаия 1:1, където се казва, че Исаия е Амосов син (бен амоц), също у Иеремия 1:1 (бен хилкийаху), у Иезекиил и други. Освен това никъде не се говори за ба- щата на пророка не само в Библията, но и вън от нея в преданието или другаде. Затова названието “елкоси” ще трябва да го разбираме в географски смисъл, тоест като обозначаване на родното му място. В Библията имаме много такива случаи, където известни лица се назовават и по тяхното родно място, например пророк Ахия Силомец (от Силом) (З Царства 11:29), пророк Михей Мораститец (Михей 1:1), пророк Иеремия Анатотянин и други, също и в Новия Завет. По този въпрос би могло да се възприеме авторитетното изказване на блажени Иероним[2] в пролога към тълкувание на книгата пророк Наум. Тук той, като отхвърля предположението на някои, че Елкесей бил бащата на Наум, приема, че Елкеси (Елкоши) е селище в Галилея, чиито развалини му били посочени от водачите в страната, а също и юдейското предание сочело това място за родина на пророка. Но и срещу твърдението на блажени Иероним има известни възражения. Преди всичко, не всякога можем да се доверяваме на водачите в Ориента както в древно време, пък дори и сега. Освен това от съдържанието на книгата може да се заключи, че пророкът по произход по-скоро е юдеин, отколкото галилеянин, още повече като се вземе предвид, че по негово време е загинало северното царство и всички знатни и по-издигнати израилтяни били откарани в плен в Асирия. А пророк Наум е проповядвал и останал през всичкото време на живота си в Юдея, макар и нищо да не знаем за неговата смърт и края на живота му. И други църковни отци, например св. Кирил Александрийски, блажени Теофилакт и други, смятат, че местността Елкос трябва да дирим в Палестина или по-точно в Галилея, някои пък като Исидор Испалийски, псевдо Епифаний и други твърдят, че Елкос (Елкесе) се намирал зад Иордан в пределите на Витавара.

Още по-слабо е обосновано твърдението (у Евалд, Клайнерти други), че Елкос е сегашният Elkus недалеч от Ниневия, която местност претендира да е родина на пророк Наум и тук той бил погребан, а именно на източния бряг на Тигър, на север от Мосул. Тук се сочи и гробницата му, която се почита от християни, мюсюлмани и евреи и привлича множество поклоници. Това предание за асирийския произход на Наум се е появило много късно, едва в ХVІ-ти век. То лесно би могло да се стъкми за проповедника срещу Ниневия и Асирия, като се има предвид, колко живо и подробно той говори за тази страна. Но не ще можем да обясним, защо пък по-древни, арабски и сирийски писатели нищо не говорят за това, нито несторианецът Тома от Марга, който в своите пътеписания споменава много местности на тази страна, нито юдейският пътешественик от ХІІ-ти век Вениамин Туделски; той посетил тази страна и му посочили гроба на Наум, но нищо не споменава, че Елкос или Елкус е родното място на Наум.

Ще трябва да споменем и за мнението на Хициг, Кнобел и други, което има доста привърженици и е в съгласие с твърдението на блажени Иероним, че родното място на Наум трябва да дирим в Галилея. Те уеднаквяват Елкос с известния от Новия Завет град Капернаум, изхождайки от произхода на самото название Kapernaou,m, което на еврейски значи „село на Наум” (=кефар нахум), понеже в Библията се срещат подобни наименования, например “кефар хананйа”, тоест село на Ханания и други. Но че град Капернаум е наречен на името на пророк Наум и че той е негово родно място с нищо не може да се докаже.

От разгледаните различни мнения относно родното място на пророка може да се приеме като най-вероятно, че Наум е живял и действал в Палестина и преимуществено в Юдея. Дали той е роден на север в Галилея и после се е установил на юг в Юдея и тази възможност не е изключена. Основание за това ни дава и 2:11, където се говори за лъвове, лъвици и лъвчета, а знае се, че те са обитавали само в Юдея в южната част на Иорданската долина. Трябва да се отбележи също, че липсва в книгата всяко споменаване за северното царство.

Ние нямаме преки указания за времето, кога е живял и действал пророк Наум и кога е написана неговата книга, нито в самата книга, нито другаде в Свещеното Писание или пък от преданието, затова трябва по косвени пътища и въз основа на заключения от съдържанието на самата книга да определим откога и докога се простира неговата дейност. По всичко личи, че пророкът е преживял загиването на Израилското царство в 722 година. В 2:2 той говори за възстановяване на Израиля, който бил опустошен. Изглежда също, че той напомня (1:9, 11, 12, 15) за нашествието на асирийския цар Сенахерим в Юдея през 714 година преди Христа, но страната не била превзета. По това време Ниневия още съществувала, величието и богатството на Асирия още се увеличавали, нейното падане и загиването на столицата Ниневия е въпрос на бъдещето, то е предсказание. И да засили увереността на слушателите в своето пророчество той привежда примера със загиване на могъщия египетски град Но-Амон, което събитие било още прясно в паметта му, когато изрекъл думите: „Нима ти си по-добра (отнася се за Ниневия) от Но-Амон, който се намира между реките, обиколен с вода, чийто окоп беше морето, и морето му служеше за стена?“ (3:8).. Но-Амон е Тива: някогашната прочута столица на Горен Египет, която въпреки своето запазено ѝ осигурено положение на река Нил и въпреки подкрепата на етиопци и либийци паднала под напора на асирийския цар Асурбанипал (663). Също така и Ниневия, въпреки нейното величие и силно укрепени стени, е обречена на загиване, което е станало, както посочихме по-горе, в 612 година или според някои в 606 или 608 година. Пророчеството за загиването на Ниневия, което изрекъл Наум, станало наскоро след падането на Но- Амон, може би след 2-3 години, в 662-660 година, следователно във времето на юдейския цар Манасия, както това изтъкнах по-преди, когато говорих за историческата обстановка. Там видяхме, че според съдържанието на книгата, това време най-много отговаря на годи- ните, когато царувал този неугоден на Бога цар. Така че пророчеството на Наум за погубването на Ниневия се изпълнило около след 50 години.

Поради оскъдните сведения, които имаме за живота и личността на пророк Наум, не бихме могли да направим и пълна характеристика за него. Това, което може да се каже, е по заключения от неговата книга, в която са отразени духът и темпераментът на нейния автор. Тук пророк Наум се показва като голям майстор на пророчески речи. Малцина от пророците говорят така разпалено и разказват така живо и картинно. Особено обичан станал Наум на по-късните пророци и те се намирали под негово влияние, когато предстояло падането на Вавилон. Те използвали Наумовите думи срещу Ниневия, за да ги отправят срещу Вавилон, който за тях бил още по-омразен и те с още по-голям копнеж очаквали неговото загиване. От друга страна, по този начин те давали надежда и утеха на юдеите в плен. Древноеврейското предание за живота и дейността на пророка е намерило израз в разните песнопения на службата в деня на неговото честване – 1 декември ст. ст. Но сведенията, които се дават тук за него са лишени от строга историчност.

3. Произход, съставяне на книгата и религиозно-историческото ѝ значение

Книгата пророк Наум е седма по ред в броя на дванадесетте пророци както в еврейската, така и в гръцката Библия и оттук в нашата. Нейното съдържание се заключава главно в пророчество за загиване на Ниневия, което е предадено с високопарен и картинен език. За автор на тази книга се смята пророк Наум, на еврейски Нахум, гръцки Naou,m, на латински Nаhum, която дума произлиза от еврейския глагол нихам (Niph) и значи утешавам се, огорчен съм и Наум ще значи: изпълнен с утеха, утешител.

Почти всички тълкуватели приемат, че книгата е написана от пророк Наум, затова тя носи и неговото име. Дори К. Марти приема Наум за неин автор, като забелязва, че, с изключение на някои малки глоси, останалата част принадлежи напълно на Наум. Тук няма да разглеждаме мненията на крайните рационалисти (Дум и други), които отричат авторството на Наум и отнасят нейния произход много късно, дори към времето на Макавеите, значи в средата на II-ри век. Но те забравят, че още Иисус, син Сирахов, в своята книга (49:12) споменава за 12-те пророци, в които безспорно е включена и книгата на пророк Наум, а Иисус, син Сирахов, е написал своята киига в началото на ІІ-ри век, следователно много по-рано от времето на Макавеите. Не можем да се съгласим и на по-умерения възглед на Bertholedt, според когото, книгата се състои от 3 различни откъслека, които се появили постепенно един след друг в различни времена, и в такъв случай тя няма само един автор. Наистина, нашата книга се състои от три части, които се различават както по своето съдържание, така и по външната форма на изложението; те отговарят приблизително на 3-те глави, от които е съставена книгата. Първата част обхваща 1:2-10 и представлява фрагмент на азбучен псалом или химн, в който се описва Божият съд над враговете Му. Този общ въпрос за Божието ръководство на историческите съдбини на народите се явява като увод на цялата книга, в която главният въпрос е съдба и наказание на Ниневия. Този псалом има определена ритмична форма, съставен е от двустишия с по три ритмични ударения (3 4-3) и в азбучен порядък, тоест всяко двустишие започва с нова дума, на която началната буква се редува от алеф до самех според еврейската азбука. Останалите стихове (1:11-14) представляват допълнение и разяснение на първите. Втората част 2:1-3 представлява победна песен, а в останалата част на същата глава 2:4-13 във форма на видение се рисува, как ще бъде изпълнен съдът Божи над Асирия и Ниневия – тяхното окончателно загиване. В третата част 3:1-19, се сочат причините на това загиване и в елегична форма, като в плачевна песен, се рисува дълбокото нравствено и политическо падение на Ниневия и Божието правосъдие, което обхваща всички народи, целият свят.

Въпреки това разнообразие в съдържанието в цялата книга личи една ръководна мисъл – Божия промисъл, която свързва отделните части и придава на книгата характера за завършено единство в съдържанието, и следователно нямаме основание да се усъмним в единството на нейния автор. Каноничността на книгата не била оспорвана и в най-древно време, и тя се е числяла в отдела на пророческите книги в сборника на 12-те пророци.

Нашата книга има своите особености както по стил и съдържание, тъй и по своето религиозно-историческо значение. Обикновено старозаветните пророци, излагат в своите книги дейността, която са проявили в Израел или Юдея във връзка с религиозно-нравственото състояние на народа и неговата бъдеща съдба. Изключение правят отчасти пророците Иона и Даниил, чиято дейност се простира вън от свещената земя. Но все пак Иона, като проповядвал разкаяние на ниневийци, показал на своя народ, че и един езически народ може да бъде спасен от предстояща гибел, ако се разкае. Даниил като пророкувал в Персия за съдбата на разни езически царства, правел това с оглед бъдещата съдба на своите съотечественици. Наум, макар и да не живее в чужда земя, проповядва в своето отечество и неговата проповед ни занимава главно с Ниневия, респективно с Асирия. Пророците обикновено са Божии пратеници, те са един вид предвестници на Божия съд, който ще се извърши над избрания народ заради неговите грехове и престъпления, и те се мъчили да предотвратят бедствието. Наум не се занимава с греховността и нравственото падение на своя народ, а сочи и бичува греховете на Ниневия.

Въпреки тази особеност на пророк Наум, не можем да отречем религиозно-историческото значение на неговата книга и да дадем такова своеобразно обяснение, както прави Новак в своя коментар. Според него, нашата книга е по-малко пророческа, отколкото поетична, „тя съдържала преимуществено едно добре 1 съставено описание от естетическо гледище, в което фантазията на един поет подражава на пророците. Но и като такова поетично творение то има своята цена”.

В следващото заглавие, където ще разгледаме основните религиозно-нравствени идеи и пророчества на пророк Наум, ще видим, че книгата на пророк Наум има ценност не само като литературно творение, но и като религиозно-историческо и нейното значение е от голяма важност.

4. Основни идеи и пророчества

1. Глава

Обрисуване божествените свойства на Яхве като Бог наказващ и изпълнен с гняв срещу противниците Си, а за благочестивите е благ, Той е всемогъщ и Ниневия не ще избегне наказанието си.

За да убеди своите слушатели, че неговото предсказание за загиване на Ниневия и изобщо за погубването на асирийското царство ще се сбъдне, пророк Наум предварително описва, какъв е Израелевият Бог. Във 2-ри стих се казва: „Господ е Бог ревнив и отмъстител; отмъстител е Господ и е страшен с гняв: отмъщава Господ на враговете Си и не ще пощади противниците Си”. Тук пророкът трикратно и с особена сила нарича Яхве нокем, тоест отмъстител, който отмъщава (нокем е действително причастие от накам=отмъщавам, удовлетворявам омразата си). В 6-ти стих се допълва тази характеристика: “Пред негодуването Му кой ще устои? И кой ще изтърпи пламъка на гнева Му? Гневът Му се разлива кат огън; скалите се разпадат пред Него”. В този метафоричен израз Яхве се рисува като всеизгарящ огън, когато Той отмъщава на враговете си. Във Второзаконие 4:14 Бог се нарича огън, който пояжда”, също в Евреи 12:29: „нашият Бог е огън, който изтребя”.

Следва…(виж тук).

________________________

*Публикувано в Дванадесетте пророци, Годишник на Духовната академия „Св. Климент Охридски“, том V (XXXI), 6, С., 1955-56. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Кител отнася тази дата към 608 година, други пък към 606 година.

[2]. Този възглед се възприема и от свещеник Александър Александрович Глаголев, в неговото тълкувание. Вж. Толковая Библiя, т. 7, стр. 272 и нататък.

Изображение: авторът Иван Спасов Марковски (1885-1972). Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dq8