Емил Трайчев

Евангелист Матей изрично съобщава, че раждането на Иисус Христос станало през времето на юдейския цар Ирод Ве­лики: „а когато се роди Иисус във Витле­ем в дните на цар Ирода“ (2:1). Разказа си относно благовестието за раждането на св. Иоан Предтеча, роден шест месеца преди Иисус Христос (срв. Лука 1:26, 36), евангелист Лука също така започва с думите: „В дните на Ирода, цар иудейски“ (1:5). Следователно, въз основа на сведенията у евангелистите Матей (2:1) и Лука (1:5) terminus ad quem за раждането на Иисус Христос е смъртта на Ирод Велики.

Повечето учени приемат, че най-късната година, в която би могла да се постави смъртта на Ирод Велики, е 750 година а.u.с.=4-та година преди Рождество Христово[2]. Обаче, съвсем наскоро О. Edwards[3] оспорва тази да­та и поставя смъртта му В 3/2-ра година преди Рождество Христово, докато W. Filmer[4] и Е. Martin[5] отиват дори до 1-ва година преди Рождество Христово.

Както се вижда, понастоящем има об­ширна дискусия относно датата на Иродовата смьрт поради нейната връзка с годината на Христовото раждане. Фак­тически една по-късна дата в известен смисъл би улеснила изясняването на някои евангелски места (например Лука 3:23). За да достигнем до определен резултат в това направление би трябвало да отговорим на следните въпроси: Кога е започнало царуването на Ирод Велики?, С какъв метод си служи Иосиф Флавий при изчисляване на царските години? и в коя година с най-голямо основание бихме мог­ли да поставим смъртта на Ирод Вели­ки?

1. Началото на Иродовото царуване

Иосиф Флавий съобщава, че Ирод Ве­лики получил царската власт от Марк Ан­тоний и Август (Гай Октавиан) „в 184-та олимпиада, във второто консулство на Гней Домиций Калвин и (в първото) на Гай Азиний Полион“ (Юдейски древности, XIV, 389). Консулската дата Calvino et Pollione отговаря на 40-та година преди Рождество Христово[6]. 184. 4 (тоест 4-та година на 184-та олимпиада) приключила на 30 юни 40-та година преди Рождество Христово[7]. Но по-рано в същата глава (Юдейски древности, XIV, 376) Иосиф Флавий отбелязва, че Ирод Вели­ки не отишъл в Рим преди настъпването на зимата. Следователно неговото провъзгласяване за юдейски цар трябва да се постави през 185. 1-ва олимпиада или в края на 40-та година преди Рождество Христово.

Но владеенето на царството е съвсем различно от получаването на титлата цар. Макар и юдейски цар (de jure) Ирод Велики не могъл да управлява царството, защото то било все още под контрола на неговия противник, Антигон (син на Аристовул II), „въдворен В Юдея, с помощта на партянския цар…“ (Юдейски древности, XIV, 13, 10).

Скоро след провъзгласяването си за цар Ирод Велики се завърнал в Палестина с явното намерение да придобие царст­вото си. Иосиф Флавий (Юдейски древности, XIV, 470-480; Юдейската война, I, 349-352; срв. Тацит, История, V, 9; Дион Касий, Римска исто­рия, 49, 22) свидетелства, че с помощта на римската армия Ирод Велики влязъл в Иерусалим и едва тогава (de facto) започнало неговото царуване „в консулството на Марк Агрипа и Каниний Гал, в третия месец на 185-та олимпиада“. Консулската дата Agrippa et Gallo отговаря на 37-ма година преди Рождество Христово[8]. 185. 1-ва  олимпиада продължила от 1 юли 37-ма година до З0 юни З6-та година преди Рождество Христово и градът вероятно бил превзет през лятото или есента.

Датата на превземането на Иерусалим се оспорва по две причини. Първо, Дион Касий поставя това събитие в 38-ма година преди Рождество Христово, по време на консулството на Клавдий и Норбат (Римска история, 49, 23, 1). Тази дата обаче е твърде ранна за­щото: 1) Ирод Велики получил войска ед­ва през есента на 38-ма година преди Рождество Христово, скоро след като Антоний превзел град Самосата на Ефрат (Юдейски древности, XIV, 437-447; срв. Плу­тарх, Успоредни животописи, 34, 2-4). Освен това Иосиф Флавий дава ясно да се разбере, че след пристигането на римските войски и преди окончателното щурмуване на Иерусалим настьпила зимата (Юдейски древности, XIV, 453, 461, 465, 473). Това попречило градът да бъде превзет преди 37-ма година преди Рождество Христово. 2) Иосиф Флавий споменава, че „след свършването на зимата Ирод… се приближил до самия Иерусалим и се разположил близо до него на лагер. Това била вече 3-тата година от провъзг­ласяването му в Рим за цар“ (Юдейски древности, XIV, 465)[9]. Ирод Велики бил провъзгласен за цар в 40-та година преди Рождество Христово,  следователно Ие­русалим не може да е бил превзет преди 37-ма година преди Рождество Христово.

Второто възражение относно датата на превземането на Иерусалим е в резултат на твърдението на Иосиф Флавий (Юдейски древности, XIV, 488), че това събитие се случило в 27-ма година от деня („деня на поста“), в който Помпей превзел града (63-та година преди Рождество Христово). Оттук W. Filmer[10] датира превземането на Иерусалим в деня Очи­щение 36-та година преди Рождество Христово. Тази дата оба­че е твърде късна, тъй като през про­летта на същата година Антоний предприел широка кампания с приблизително 100,000 войници срещу Партия (Дион Ка­сий, Римска история, 49, 24-31) и едва ли е могъл да отдели голям военен контин­гент за превземането на Иерусалим тази година[11]. Спорно е и твърдението, че превземането на града от Ирод Велики станало в деня Очищение. Наистина Ио­сиф Флавий отбелязва, че това се случи­ло 27 години от деня („деня на поста“), в който Помпей превзел Иерусалим (Юдейски древности, XIV, 488), но той изглежда си противоречи, когато казва, че градът бил по­беден 3 (Юдейски древности, XIV, 487) или 5 (Юдейската война, I, 351) месеца след началото на об- садата. Следователно това събитие трябва да се постави през лятото на 37-ма година преди Рождество Христово.

В заключение, Ирод Велики бил провъз­гласен за юдейски цар от римския сенат в края на 40-та година преди Рождество Христово. Той влязъл във владение над цялата страна след като превзел Иерусалим през лятото на 37-ма година преди Рождество Христово. В такъв случай при пресмятането на 27-те години от превземането на Иерусалим от Помпей в 63-та година преди Рождество Христово до превземането на града от Ирод Вели­ки в 37-ма година преди Рождество Христово, Иосиф Флавий си служи с метода на инклузивното изчисляване (тоест като брои и 63-та, и 37-ма година преди Рождество Христово).

2. Методът, който Иосиф Флавий използвал при изчисляване на царските го­дини

При решаването на този въпрос е не­обходимо да се обърне внимание на три момента: календарът, с който си служи Иосиф Флавий, пресмятането на царски­те години и инклузивното изчисляване.

Относно началото на юдейската годи­на Иосиф Флавий отбелязва следното: „Моисей определил нисан за пръв месец на религиозната година…, тъй като в този месец той извел евреите от Египет. То­зи месец също така служил у него за отправен момент на всички религиозни пос­тановления; а за определяне на времето за покупки, продажби и други взаимоот­ношения от живота Моисей запазил първия от назованите месеци (като начало на годината)“ (Юдейски древности, I, 80-81). В същия пасаж малко по-горе от контекста на свидетелството се разбира, че този първи месец на годината е тишри (септември-октомври).

Употребата на два календара от юдеите лесно може да се забележи в Стария Завет (в Изход 23:14-17 и 34:18-23); изброяването на празниците започва от про­летта, с месец авив. В други текстове (Изход 34:22; 23:16; 1 Паралипоменон 1:20; Псалом 18:1) и в земеделския календар от Гезер началото на годината се отнася към есента[12] и О. Edwards приема, че подобна била практиката през времето на Иосиф Флавий. При все това, твърде странно е твърдението му, че след вавилонското и персийско господство юдеите използвали литургическия календар за култови и вътрешни цели, а Селевкидския – за политически, и външни дела[13]. Малко вероятно е през римския период юдеите да са си служили с Македонския календар. Причината за то­ва изглежда е преустановяването на то­зи календар[14]. Но да се твърди, че юдеи­те се върнали към двукалендарната сис­тема на древния Израил, би означавало да се пренебрегне още една възможност. Тъй като Иосиф Флавий пише своите книги до римска аудитория или най-малкото до читатели в границите на Pax Romana би могло да се приеме, че при изчисляването на годините той си служи с Римския ка­лендар.

По въпроса с какъв метод си служи Ио­сиф Флавий при изчисляване на царските години общото мнение е, че той използва метода на „не-възцарителната годи­на[15]„. Така части от години са пресмятани като цели години[16], тоест изчисляване­то, което употребява Иосиф Флавий по характер е инклузивно.

W. Filmer и Е. Martin обаче считат, че инклузивният метод на изчисляване е несъстоятелност по отношение на царс­ките години[17]. O. Edwards пък изтъква, че в труда на Е. Schürer се отхвърля инклузивното изчисляване за Хасмонейския пе­риод[18]. Той обаче не взима под внимание факта, че Иосиф Флавий изчислява цару­ването на Ирод Велики именно по този начин. Освен това в труда на Е. Schürer се отбелязва, че този начин на изчисля­ване, макар и невалиден за Хасмонейския период, е използван от Иосиф Флавий при датиране на царуването на Ирод Велики[19]. Тук трябва да се обърне внимание на два момента. Първо, в труда на Е. Schürer царуванията на Иоан Хиркан, Аристовул I, Александър Яней и Александра са сбору­вани с цел да се провери дали те могат да се изчисляват инклузивно. Подобно су­миране на годините на управлението на няколко царе обаче съвсем не е същото, както да се представи сборът от годи­ните на царуване на един от тях. Това е особено трудно, когато се посочва нап­ример, че Аристовул I царувал само една година (Юдейски древности, XIII, 318) без никакво указание дали става дума за края на „не-възцарителната година“ или че управле­нието му продължило почти 12 месеца. Второ, трябва да се има предвид, че Ио­сиф Флавий предава сведения, които той черпи от извори за Хасмонейския период и вероятно през Селевкидското владичес­тво инклузивното изчисляване не е било използвано. Това обаче съвсем не доказ­ва, че този метод не бил в употреба през римския nepиод. От друга страна, изво­рите, които Иосиф Флавий използва за Хасмонейския период, били съставени доста преди неговото време, докато за Иродовото царуване той е могъл да про­учи и използва нов материал, който в ня­кои случаи е могъл да се потвърди от жи­ви свидетели.

Че Иосиф Флавий е използвал инклузивното изчисляване за римския период се вижда на много места от неговите съчи­нения. Така например, в своя разказ за уреждането на атлетически игри от Ирод Велики в чест на Август той казва, че те били провеждани на всеки 5 години (Юдейски древности, XV, 268; XVI, 138), когато всъщност игрите били на всеки 4 годи­ни. Също според Иосиф Флавий между влизането на Ирод Велики в Иерусалим през лятото на 37-ма година преди Рождество Христово и превзема­нето на града от легионите на Tит в 70-та година след Рождество Христово имало 107 години (Юдейски древности, XX, 250). Всъщност годините били само 106. Същото забелязваме и в неговото дати­ране на битката при Акциум през пролет­та на 31-ва година преди Рождество Христово. Той отбеляз­ва, че тя се случила в 7-мата година от ца­руването на Ирод Велики (Юдейски древности, XV, 121; Юдейската война, I, 370), когато това била едва 6-тата негова година. Следователно, за римския период Иосиф Флавий използ­вал метода на инклузивното изчисляване на годините.

След като накратко се спряхме на въп­росите за началото на Иродовото цару­ване и метода, който Иосиф Флавий из­ползвал при изчисляване на царските го­дини можем да заключим, че относно на­чалото на царуването на Ирод Велики раз­полагаме с две конкретни дати: края на 40-та година преди Рождество Христово, когато Ирод Велики бил про­възгласен за юдейски цар от римския се­нат и лятото на 37-ма година преди Рождество Христово – когато с помощта на римската армия той прев­зел Иерусалим и влязъл фактически във владение на страната. Що се отнася до метода, който Иосиф Флавий използвал при изчисляване на годините, трябва да отбележим, че по всяка вероятност той датира царуването на Ирод Велики спо­ред Юлианския календар, метода на „не-възцарителната година“ и инклузивно. Та­ка преминаваме към централния момент от поставения проблем, а именно: дата­та на смъртта на Ирод Велики.

3. Датата на Иродовата смърт

При обсъждането на този въпрос трябва да се вземат под внимание след­ните аспекти: 1) сведенията у Иосиф Флавий относно времето на събитието – лунното затъмнение, което настъпило в навечерието на смъртта на Ирод Велики и пасхалният празник след нея; 2) хро­нологията на Иродовите наследници и ве­роятността за това, някой от тях да е управлявал заедно с Ирод Велики; и 3) го­дината на Иродовата смърт и съотнасянето ѝ към римската история за пе­риода.

Като изключим обширния разказ у Ио­сиф Флавий относно последните дни на Ирод Велики, от първостепенно значение е свидетелството му, че Ирод Велики царувал 34 години след смъртта на Антигон и 37 години от времето на провъзг­ласяването му за цар от римляните (Юдейски древности, XVII, 191; Юдейската война, I, 665). По-го­ре направихме извода, че Ирод Велики бил провъзгласен за юдейски цар в 40-та година и в 37-ма година преди Рождество Христово превзел Иерусалим. От тези два начални момента бихме могли да из­числим неговите царски години (Таблица 1). В такъв случай според Юлианския ка­лендар и метода на инклузивното изчис­ляване, смъртта на Ирод Велики се пада в 4-та година преди Рождество Христово[20].

Таблица 1. Царски години на Ирод Велики

В „Юдейски древности“ (XVII, 167) Иосиф Флавий споменава, че малко преди смърт­та на Ирод Велики настъпило лунно за­тъмнение: „и същата тази нощ имаше лунно затъмнение“. Той отбелязва също така, че „празникът Безквасници, който юдеите наричат Пасха“ (Юдейски древности, XVII, 213; Юдейската война, I, 10) бил празнуван ско­ро след Иродовата смърт. Бележката за Пасхата насочва вниманието към пролет­та. Според астрономически пресмята­ния, през 4-та година преди Рождество Христово месец нисан започнал на 29 март, а 14-ти нисан съвпаднал с 11-ти април[21]. Що се отнася до затъмнението, това е единственото лунно или слънчево затъм­нение, споменато от Иосиф Флавий в не­говите съчинения[22]. В периода около 4-та година преди Рождество Христово в Иерусалим били наблюдавани 3 подобни явления: 15 септември 5-та година, 12/13 март 4-та година и 9 януари 1-ва година преди Рождество Христово[23]. Последната дата обаче е твърде късна за смъртта на Ирод Велики предвид другите свидетелства за последни­те дни от живота му и трябва да се изк­лючи. От друга страна, затъмнението, което било наблюдавано през нощта на 12-ти срещу 13-ти март 4-та година преди Рождество Хвристово се пада най-близо до времето, когато била празнувана Пасхата. Следователно датата на Иро­довата смърт би могла да се постави през месец март/април 4-та година преди Рождество Христово.

В последно време обаче Т. Barnes[24] и Р. Bernegger[25] изтъкват, че датата на смъртта на Ирод Велики не трябва да се поставя през месец март/април 4-та година преди Рождество Христово, според така наречената стандартна хронология, а през нощта на 15-ти срещу 16-ти септември 5-та година преди Рождество Христово, когато в Иерусалим било наблю­давано по-голямо лунно затъмнение от това на 12/13 март 4-та година преди Рождество Христово. И тъй като В Megillat Ta’anit се говори за 7-ми кислев (декември) като празник, отбеляз­ван от юдеите, с един по-късен комен­тар, според който това била датата на Иродовата смърт, алтернативното пресмятане би поставило последната през месец декември 5-та година преди Рождество. Освен това поради твърде многото съби­тия, които се случили между 12-ти март (да­тата на лунното затъмнение през 4-та година преди Рождество Христово) и Пасхата на 11-ти април (същата година), Т. Barnes намира декемврийска­та дата за смъртта на Ирод Велики „явно за предпочитане[26]“.

Трябва да се отбележи, че представе­ните възражения спрямо традиционното датиране на Иродовата смърт през месец март/април 4-та година преди Рождество Хриcтово са неосновател­ни поради следните причини. Първо, спо­ред инклузивния метод на изчисляване и ръководейки се от Юлианския календар, с който както се изтъкна Иосиф Флавий си служи при датирането на продължи­телността на царуването на Ирод Вели­ки, 5-та година преди Рождество Христово би съответствала на 33-та година от неговото царуване след смъртта на Антигон (а не 34-та, както свидетелства Иосиф Флавий) и 36-та (а не 37-ма, според същото свидетелство) от времето на провъзгласяването му за цар от Рим в 40-та година преди Рождество Христово.

Второ, една декемврийска дата за смъртта на Ирод Велики предполага, че между нея и Пасхата на 11-ти април 4-та година преди Рождество Христово е имало твърде голям период от време, което от своя страна налага да се приспособят разказите у Иосиф Флавий за последните дни на Ирод Велики. В тях Иродовият наследник Архелай е пред­ставен като съблюдаващ 7-дневния оплаквателен период за своя баща, след ко­ето той е разбираемо нетърпелив да от­плува за Рим възможно най-бързо, за да по­лучи потвърждение от страна на Август на завещанието на Ирод Велики и по та­къв начин ратифициране на собствено­то си царуване. Архелай не е имал ника­къв интерес от удължаване на този промеждутък от време (когато царуването му било поставено под въпрос), което евентуално би нарушило условията на Иродовото завещание, застрашавайки с това неговия собствен политически ус­пех пред императора. Както отбелязва Иосиф Флавий „поради своето намерение да си пробие път до Рим възможно най-бързо, за да научи решението на Кесаря“ (Юдейски древности, XVII, 209; срв. Юдейската война, II, 8: „набързо да тръгне“) Архелай дори отс­тъпил пред натиска на враждебните де­монстрации в Иерусалим след смъртта на Ирод Велики. Но пасхалният празник поп­речил на неговите планове и той не мо­гъл веднага да потегли. Ако се приеме де­кемврийската хипотеза за Иродовата смърт, то събитията се протакали по­не 4 месеца преди тръгването на Архе­лай за Рим, което очевидно е малко веро­ятно.

Следва…(виж тук).

_____________________________

*Публикувано  в Богословска мисъл, 1996, кн. 4, с. 3-14. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Ирод бил деспот. Въпреки всичкия блясък на царуването си, той не бил човек със забележителни качества. Прозвището «Велики», с което обикновено го отличаваме от по-малките носители на същото име, следва да разбираме в този относителен смисъл (тоест старши). Именно в този смисъл употребява думата (̉̉̉̉ομέγας) Иосиф Флавий на единственото място в съчиненията му, където тя се среща (Юдейски древности, XVIII, 130; Виж Schürer, Е., A History of the Jewish People in the Age of Jesus (rev. and ed. by G. Vermes, F. M. Millar and M. Black), Vol. I, Edinburgh, 1973, p. 329, n. 167; Крол, Г. Ирод Велики. Духовна култура, 1976, № 4, с. 18).

[2]. Schürer, Е., оp. clt., рр. 326-328, n. 165; Finegan, J. Handbook of Biblical Chronology. Princeton, 1964, p. 231; Stern, M. Appendix: Chronology and the Reign of Herod and the Herodian Dynasty. – In; Safrai, S. and m. Stern. The Jewish People in the First Century, I, pp. 68, 270; Reicke, Bo. The Hew Testament Era. London, 1968, p. 104; Bruce, F. F. Hew Testament History. Garden City, 1971, p. 23; Barnes, D. The Date of Herod’s Death. JThS, 1968, № 19, pp. 204-209; Johnson, D. The Star of Bethlehem Reconsidered: A Refutation of the Mosley/Martin Historical Approach. – Planetarion, 1981, № 10, pp. 14-16; Eiusdem. „And They Went Eight Stades Toward Herodion“. – In: Chronos, Kairos, Christos. Hativity and Chronological Studies Presented to Jack Finegan (ed. Vardaman, J. and E. M. Yamauchi). Winona Lake, Eisenbraus, 1989, pp. 93 ff.

[3]. Herodian Chronology. – Palestine Exploration Quarterly (January-June), 1982, pp. 29-42; В другото свое изследване, The Time of Christ (Floris Books, 1986, pp. 87-89), O. Edwards поставя датата на смъртта на Ирод Велики в началото на 1-ва година преди Рождество Христово.

[4]. The Chronology of the Reign of Herod the Great. JThS, 1966, № 17, pp. 283-298.

[5]. The Birth of Christ Recalculated. Pasadena, 1980².

[6]. Вж. Finegan, J. Op. clt., pp. 96-97.

[7]. Ibid., pp. 108-114.

[8]. Ibid., рр. 96-97.

[9]. Всъщност това се случило почти 2 години след провъзгласяването на Ирод Велики за цар в края на 40–та година преди Рождество Христово, защото обсадата започнала през пролетта на 37-ма година преди Рождество Христово (Hoehner, Н. W. The Date of the Death of Herod the Great. – In: Chronos, Kairos, Christos, p. 102, n. 8).

[10]. Filmer, W. E. Op. cit., pp. 285-289.

[11]. Debouoise, N. C. A Political History of Parthia. Chicago, 1938, 1969², pp. 124-125; Stern, M. Appendix: Chronology, p. 67.

[12]. Вж. Марковски, Иван Спасов. Библейска археология. С., 1948, с. 249; Шиваров, Николай. Библейска археология. С., 1992, с. 288-289.

[13]. Edwards, O., Herodian Chronology, pp. 32-33;Edwards, O., The Time of Christ, pp. 44-46.

[14]. Вж. Hoehner, Н. W. The Date of the Death of Herod the Great, р. 104.

[15]. Thiele, E. The Mysterious Humbers of the Hebrew Kings. Grand Rapids, Zondervan, 1983³, въз основа на обширен изворов анализ стига до извода, че юдеите използвали два метода за датиране на царските години: метода на „възцарителната“ и метода на „не-възцарителната година“.

[16]. Обичаят да се пресмята част, макар и малка, от календарната година в началото или края на царуването на даден владетел, като пълна царска година, несъмнено важи за Египет. Там не само годините на владетелите от династията на Птолемеите, но и тези на римските императори били изчислявани по този начин (срв. Bickerman, Е. J. Chronology of the Ancient World. London, 1968, p. 66). По-късно това изчисляване на императорските години станало обичайна практика в страните извън Египет (Mommsen, Th. Römisches Staatsrecht. Bd. I, 501; Bd. II, 2, 756). Unger допуска, че Иосиф Флавий изчислявал царските години на вла­детелите от династията наХасмонеите по този начин (Вж. Schürer, Е. Op. clt., I, рр. 200-201, 326-328, n. 165).

[17].Filmer, W. E. Op. cit., pp. 293-294; Е. Martin. Op. cit., p. 114.

[18]. Edwards, О. Herodian Chronology, р. 35.

[19]. Schürer, Е. Op. cit., I, pp. 200-201, n. 1.

[20]. Срв. Hoehner, Н. W. The Date of the Death of Herod the Great, p. 106; Maier, P. L. The Date of Nativity and the Chronology of Jesus’ Life. – In: Chronos, Kairos, Christos, pp. 116-118; Schürer, E. Op. cit., I, pp. 326-327, n. 165; Flnegan, J. Op. cit., p. 231.

[21]. Ginzel, F. К. Slezieller Каnоn der Sonnen und Mondfinsternisse. Berlin, 1899, S. 195-196; Parker, r. and W. H. Dubberstein. Babylonian Chronology 626 B. C.-A. D. 75. Providence, 1956², p. 45.

[22]. Whiston, W. The Works of Flavius Josephus, p. 514, n.

[23]. Вж. Schürer, E. Op. cit., I, p. 327; Ginzel, F. Op. cit.

[24]. Barnes, T. D. The Date of Herod’s Death.

[25]. Barnegger, P. M. Affirmation of Herod’s Death in 4 B.C. – JThS, 1983, Nr 34.

[26]. Barnes, T. D. Op. cit., p. 209.

Изображения: авторът Емил Трайчев, Ирод Велики (74 г. преди Христа-4 г. преди Христа) и Иосиф Флавий (37-100). Източници Гугъл БГ и Яндекс РУ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dg9