Религиозните песни след Освобождението и съвременното обучение по религия в детската градина*

Публикувано на 15.11.2023 от Dragan Bachev

Елеонора Димитрова Асенова

Religious songs after the Liberation and modern instruction in religion at kindergarten

Abstract

Modern instruction in religion at kindergarten strives to approach children through using interactive means and methods on one side and via the connection of the subject with the compulsory educational directions on the other. In turn, music at nursery school accompanies almost every pedagogical situation enriching kids emotionally and facilitating the process of mastering educational content. The current study traces the connection between the instruction in religion and the song. It focuses on the application of religious songs created during the period after the Liberation up to 1946 which is in its own way a bridge between the past and the present.Please fill out the field above with a concise academic biography of the author in a formal style, including academic degrees, a short description of academic career with relevant academic functions, disciplinary research focus, current research interests, teaching focus and a general description of publication record. Three to five sentences. In case of co-authors please repeat this process.

Увод

Св. Димитрий Ростовски оприличава малкото дете на дъска, приготвена за рисуване: каквото художникът нарисува – добро или лошо, свято или грешно, ангел или демон – това и ще остане на нея (Св. Димитрий Ростовский 2011:57).

Учителят по религия в детската градина е своего рода художник, който се старае да рисува красиви и добри картини върху детската душа в процеса на педагогическото взаимодействие с помощта на разнообразни средства на обучение. Дечев определя тяхната важност, като казва че те са неотменим компонент, изграждащи системата от дидактически категории (Дечев 2009:166). Едно от тези средства е музиката, която е основен дял от ежедневието на децата в детската градина. Няма ден в който подрастващите да не пеят, слушат или играят под нейните звуци. Атанасова-Вукова определя влиянието на музикалното изкуство върху тях, което завладява тяхната емоционалност, моделира тяхната духовност, тяхното поведение, отношение и уважение към другите (Атанасова-Вукова 2019:47).

Особено силно е въздействието на песента, върху малките обучаеми, когато е изпълнена от учителя с акомпанимент (музикален инструмент или синбек). Защото както определя Христозов живите звуци са душата на музиката. Макар да са изтръгнати с пръсти и ръце, с глас, те всъщност излизат от най-съкровените дълбини на нашето светоусещане. (Христозов 2003:127).

Настоящото изследване си поставя следните цели:

1.Да съживи забравените звуци на религиозните песни след Освобождението в които е отразен неизменния човешки стремеж към Бога, плам, полет на духа и жажда за знания.

2.Да проследи връзката на обучението по религия с песента в този исторически отрязък.

3.Да класифицира разгледаните образци с оглед на тяхното практическо приложение в съвременното обучение по религия в детската градина.

4.Да доближи песните до малките обучаеми, според възрастовите им особености, като избере подходящите от тях за изпълнение и възприемане.

Религиозните песни след Освобождението са свързани, както с религиозното възпитание и обучение в училищата и християнските дружества, така и с църковния и социален живот на християните. То е преломен момент, когато българският народ, жаден за свобода, търси и всичко ново, от което е бил лишен през време на петвековното чуждо владичество .

Кратък исторически преглед

Историята на религиозното обучение и на образованието въобще разкрива неговата неразривна връзка с Църквата. Още преди векове Църквата създава първите училища в страната, за да образова хората в истинското познание за Бога, да им даде любов към християнските добродетели и почтения живот (Aleksandrov 2016:4). Тя основава килийни училища, пазители на българската идентичност по време на петвековната чужда власт. След Рилския, Хилендарския и Зографски манастири, особено широко известни като огнища на религиозна просвета, на килийна образованост и духовна книжнина са манастирите и във вътрешността на страната (Денев 2004:16, 17).

След Освобождението образователната мисия е подкрепена и доразвита от учебните заведения в новосъздадената българска държава (Aleksandrov 2016:4). Денев (Денев 2004:17) отбелязва, че в светските български училища се е преподавало Закон Божий, 8 часа седмично, за да се стигне през 1938 година с 1 час седмично с предмета „Религия с история на Българската православна църква“. През 1938 година, образцовия учител от Казанлък Геньо Дочев се възмущава, че Вероучението е оставено само с 1 час седмично, с много ограничена и неразяснена учебна програма (Дочев 1938:3).

Същите процеси, които пречат и днес да се реализира пълноценно религиозно обучение, се наблюдават и тогава. Митрополит Борис Неврокопски с тревога пише:

Религиозно-нравствената, а редом с нея и националната катастрофа на българския народ биде подготвена от много страни и много фактори. Най-много обаче, в това отношение биде извършено чрез нашето училище и нашата погрешна просвета, чрез нашата гибелна училищна и просветна политика (Архим. Борис, 1928).

Според Александров (2015:86) след идването си на власт комунистическата власт предприема редица последователни законодателни действия. Тя забранява на Българската православна църква да влияе в областта на образованието и премахва неделните училища като алтернатива на възможността за религиозно образование. Абсолютното освобождаване на училището от всяко религиозно образование и крайният разрив в отношенията между държавата и църквата, настъпват през учебната 1950-1951 година, когато Богословският факултет е отделен от Софийския университет и превърнат в Духовна академия.

Училището е лишено от своята искра – вярата, от своя Първоизточник – Бога, от своята основателка – Църквата. И е оставено само на хладния разум, обръщайки изключително внимание на ума и пренебрегвайки съвършено душата, по думите на архимандрит Борис (Архимандрит Борис 1928).

Религиозните песни след Освобождението

В такъв преломен период са създадени множество песенни образци, носещи духа на своето време. Религиозната песен, която обществени слоеве. Тя не е достатъчно изследвана и е неглижирана, поради ограничения интерес по време на атеистичната комунистическа власт.

И тогава е съществувала опасност от изпълнение на неподходящи песни, които да замъглят, омърсят и объркат крехката детска душа, както сега. Шилова (2013:114) посочва, че музиката, може да бъде мощно оръжие, както на доброто, така и на злото. Още през 1924 година протоиерей Стефан Ганчев (1924:6) дава следния пример: Един ден срещнах една група млади момци, които тананикаха: „свидетел съм оставен на зла човешка съдба“. Друг път срещнах една група моми, които тихичко и дружно пееха: „В минути тежки аз извиках: живот, живот, да си проклет“.

Авторът остава поразен от това, което чува и според него е следствие от слабите религиозни и нравствени норми в живота.

За музикално-интонационната Баларева (1992:63) отбелязва, че в първите години след Освобождението трите „наследени“ интонационни сфери от късния период на Българското възраждане – народната песенност, градската песенност и църковната песенност, продължават да битуват… Обхватът – словесен и музикален, на градската песен, все повече се разширява.

Кауфман (2005:5, 6) типологизира градската песен на възрожденска, училищна, политическа, песен за войните, градска, близки по строеж на текст и мелодия до селските и любовни песни.. Очевидна е липсата на религиозните песни в класификацията, но това е оправдано, с оглед на времето, когато се е осъществило това мащабно проучване на бележития академик.

Как е звучала песента по това време? Съществуват множество песнопойки, които са запазили нейното звучене, чрез нотен текст. След разглеждане на много образци от този период смятам, че песните са разнородни, разнообразни и въпреки това своеобразни, съдържащи елементи, които ги отличават от съвременните – нещо, като печат на времето. Крачева (2008:71) посочва, че независимо какъв е бил учителят по музика – добър или лош, със задълбочени или повърхностни музикални познания, в часовете винаги се пее.

Според Баларева (1992:64) творчеството на градската и училищната песен през този период е повлияно от „новата“ европейска музика.. Основният ѝ белег е така наречената западна нотация, която започва да се употребява масово у нас. Крачева (2008:114) отбелязва една от основните характеристики на този период: повсеместното боравене с класическата мажоро-минорна система, формирала се в различни – в сравнение с българския фолкор, музикално исторически условия и носител на друг тип, отново в сравнение с него, закономерности.

Прави впечатление наличието на множество произведения от известни европейски композитори с пригоден към тях български текст или адаптиран такъв. По този повод композиторът Добри Христов пише (1967:309), че се използват оперни и класически мелодии които се пригаждат към български текст, като понякога добиват гротесков характер и до неузнаваемост са променени в народни.

Училищните песни в първите години след Освобождението не би трябвало да бъдат разделяни по звучене от градските песни, тъй като така се родеят с градската песен. (Кауфман 2005: 89). Това е естествен процес, тъй като през 1879 година някои учителски среди са считали новата градска песен за израз на новото, тя е била един от показателите за просветата (Кауфман, 1968:69).

Обогатяването на съдържанието и мелодиката на училищната песен се осъществява по-късно, чрез навлизането на „селските народни песни“. През 90-те години на XIX-ти век започва нов етап в развитието на музикалния репертоар на българското училище чрез появата на авторската училищна песен на Ем. Манолов, П. Пипков и Д. Христов, използващи песенните традиции на града и селото. На тази база ще възникнат определенията на песните – в общ тон и в народен тон. (Хлебаров 2003:91).

Песенни сборници

В настоящото изследване са използвани големи песенни сборници – „1800 градски песни, 3 том…“, автор Н. Кауфман; „Сборник съдържащ Св. Литургия на Св. Иоана Златоуст и 50 подбрани религиозни песни“, автор П. Динев; „Сборник от песни и молитви за православните християнски братства и дружества“, автор П. Динев; „Музикален сборник за православните християнски дружества и братства“, избрали и подредили: Знеполски епископ Софроний и Борис Маринов; както и някои по-малки.

Кауфман (2005:88) описва песнопойка, съдържаща 123 училищни песни, като ги разделя в няколко групи: „Песни за молитва“ – 12 песни, някои от които са религиозни по съдържание, а други насърчават към учение, „Подбудителни към трудолюбие“ – 12 песни и „Песни по закон Божи“ – 9 песни, като уточнява че първите и третите не са получили широко разпространение. Авторът ги характеризира по следния начин: интонационно са в духа на градската песен, като в по-старите песни се забелязват следи на църковната музика, винаги имат римувани стихове и ясно очертани куплети. Въпреки негативното отношение с оглед времето на проучването, в неговия сборник се откриват малък брой от тях, представляващи интерес за обучението по Религия в детските градини и за настоящето изследване – Знам едно момченце, Песента на синчеца и други.

Сборникът съдържа голям брой песни, които на пръв поглед нямат религиозно съдържание, но са свързани с обучението по религия в детските градини, като подходящи за изпълнение при разучаването на определени теми. Това са песните: Теменужка, Цвете мило, Зайченце сивичко, В дядовия Петков двор и други.

Атеистичната идеология, която се просмуква от обществото, не пощадява и развитието на българската музикална култура. Както пише в своята брошура архимандрит Борис (1928): Щом атеизмът и материализмът проникнаха в нашето училище, те започнаха да вършат опустошения във всички посоки. Те са тъмни сили, които рушат всичко положително и ценно, всичко възвишено и светло.

Композиторите Д. Христов и П. Динев, съхраняват в своите произведения искрицата божествена църковна музика, която свързва с невидима нишка хората от всички поколения – техният неизменен стремеж към духовно усъвършенстване и любовта им към Бога. Както съвсем точно отбелязва Иванов (2019:16), времената и хората се менят, но Литургията и сакраменталното пеене, изразено чрез химните, никога не се променя. Този факт повечето композитори от периода, възпитани в западен дух и завладени от новото и модерното, не осъзнават. Затова те не включват в естетическите си възгледи идеята за църковната музика като път към съвременността (Крачева, 2008:136).

Изтъкнатият композитор П. Динев съставя Сборник от песни и молитви за православните християнски дружества. Според него, потвърдено и от педагогическата практика песента е мощен фактор за привличане на християните и особено младежта от дружествата. Той не изостава от времето и също използва навлизащата западна музика: След това избрах известни класически произведения на велики композитори като в избора си се ръководех не само от красотата на мелодиите, но и от съдържанието на текста (Динев, 1933).

Подходящи за обучението по религия в детската градина са песните Книга, Молитва, Родители и други. Сборник съдържащ Св. Литургия на Св. Иоана Златоуст и 50 подбрани религиозни песни е по-късно издание на композитора П. Динев.

За настоящото изследване интерес представляват 50 подбрани религиозни песни, които авторът разпределя според възрастта и изучаваното учебно съдържание. Песните за I-II отделение се отличават с ограничен тонов обем, подходящ за изпълнение от малки деца, но и в другите раздели се намират подходящи образци за работа в този възрастов диапазон. Сборникът съдържа песни, които и днес се изпълняват в детските градини (Елховий лес, Рождество Христово), други с еднакъв текст, но различна мелодия (Молитва, Кой направил е цветята) и такива със заимствана мелодия от класически произведения (Вебер, Бетховен, Брамс и други) и пригоден или адаптиран български текст.

Подходящите за изпълнение песни са много и затова ще бъдат класифицирани тук под общ признак. Една от тях – Молитва – е от Д. Христов, за когото Крачева (2008:135) пише: На практика между светската и църковната музика на Добри Христов няма стилистични различия. Неговата песен вълнува и днес слушателите, дори и чулите я за първи път. По време на Семинара за учители по Религия в Русе, когато тя беше изпълнена с много чувство, точно интониране и прекрасна гласова постановка, трогна всички участници и гости. В музикално и текстово отношение беше променена от оригинала в сборника на Динев, но звучеше по-лесно за масово изпълнение. Тук се сравняват двата нотни варианта на песента:

Избор 1: песента Молитва според Динев (1947:49).

Избор 2: песента Молитва представена на семинара в Русе от Чолев (Личен архив на Е. Асенова).

В Музикален сборник за православните християнски дружества и братства, избрали и подредили: Знеполски епископ Софроний и Борис Маринов. Някои песни се дублират с горния сборник. Забелязват се повече на брой песни по музика на протоиерей Ив. Кожухаров.

Ценното в този сборник са поместените Детски оперети и музикални сценки, които могат да се ползват от учителите по религия в детската градина по различни поводи – открит урок, честване на празник, тържество и така нататък. Разликата с този на Динев е използването на народни песни, както и самите автори отбелязват в предговора.

Сборникът Музикални бисери – песни за деца и юноши (1930) съдържа 10 части с нотирани песни за деца. С религиозно съдържание са песните от раздел Молитви, Лазарски и Коледни. Останалите песни, които са с общо съдържание също са подходящи за изпълнение от децата в зависимост от религиозната тема.

В Градината на младите певци (22 детски песни по ноти), (1912) с музика Г. Атанасов преобладават песните с общо съдържание – Изворче, Мойто бебе, Бухал, Сеяч и други. Те успешно могат да се използват в обучението по Религия в детската градина. Прави впечатление доминирането на весели и с умерено до бързо темпо, предпочитани от малките деца.

Сборниците съдържат много песни, разнообразни по тематика и мелодика и ценно музикално и педагогическо богатство, забравено днес в по-малка или в по-голяма степен. От тях може да се подберат онези, които представляват интерес за обучението по Религия, като се класифицират по тематичен, възрастов и методически признак.

В настоящото изследване са отразени само отделни ключови моменти в развитието на религиозните песни след Освобождението. Те могат да се класифицират на няколко групи:

1.Песни, познати и изпълнявани до днес – Елховий лес, Рождество Христово, Песента на синчеца, Зеленей се, зеленей, На св. Кирил и Методий и други.

2.Песни, с познат текст, но непозната мелодия – Молитва, Кой направил е цветята и други.

3.Песни, с позната мелодия, но непознат текст – О, бор зелен, Светата нощ и други.

4.Песни, с български текст, но със взаимствана западна мелодия (класическа, народна) – Сутрин рано, Молитва, Надявай се и вярвай, Не тъжи и други.

5.Непознати песни с български текст и музика – Коледни камбани, Звездно небе, В Божия дом и други.

6.Песни в така наречения народен тон – Бог се роди, Коледна песен, Стани, стани детенце и други.

В почти всички от разгледаните сборници присъстват песни за сирачето, просяка и майката. Преобладават тези с умерено до бавно темпо, в минорна тоналност и голям амбитус, стигащ понякога повече от октава.

Използването на песни в обучението по религия не е нещо ново, а те са присъствали в почти всички занятия по Вероучение, заедно с приказки, разкази, легенди и стихотворения. По този повод учителят Геньо Дочев пише (1938:23): Чрез пението се достига по-лесно и по-сигурно религиозно въздействие. За да бъдат използвани тези песни в съвременното обучение по Религия, е нужно да се представят пред децата по подходящ начин – разнообразен, в зависимост от конкретните цели, задачи, възрастови и индивидуални особености.

Бързо променящата се технологична среда влияе на днешните деца, като формира техния начин на възприемане на информацията. В настоящата ситуация на пандемията Ковид-19 е наложително да се използват съвременните технологии. Включването в обучението по Религия на повече сетива (зрение, слух и допир) с помощта на съвременни интерактивни средства (мултимедия, интерактивна дъска) при представянето на религиозните песни ще помогне за тяхното пълноценно възприемане и усвояване от малките обучаеми.

Религиозните песни след Освобождението крият духовни послания, които чакат да бъдат открити отново, да докоснат сърцата на децата с вяра, надежда и любов към Нашия Творец. Д. Габе пише (1939:3): Има неща, които все стоят на едно място, а други, които са далеко, и други, които са скрити от хората – те чакат да говорим за тях. Чакат и сърцата на хората и мислите им

Използвани източници

Атанасов, Г. (1912). Градината на младите певци. 22 детски песни на ноти. Шумен. [Atanasov, G. 1912. Gradinata na mladite pevtsi. 22 detski pesni na noti. Shumen].

Атанасова-Вукова, А. (2019). Музикалното образование на децата в първите седем години. София. [Atanasova-Vukova, A. 2019. Muzikalnoto obrazovanie na detsata v parvite sedem godini. Sofia].

Баларева, А. (1992). Хоровото дело в България от средата на XIX в. до 1944 г. София. [Balareva, A. 1992. Horovoto delo v Bulgaria ot sredata na XIX v. do 1944 g. Sofia].

Бояджиев, П. (1930). Сборник. Музикални бисери. Песни за деца и юноши. София. Boyadzhiev, P. 1930. Sbornik. Muzikalni biseri. Pesni za detsa i yunoshi. Sofia.

Габе, Д. (1939). Прозорче. Месечно илюстровано списание за деца. София. [Gabe, D. (1939). Prozorche. Mesechno ilyustrovano spisanie za detsa. Sofia] .

Ганчев, С. протоиерей. (1924). Три беседи за възпитанието и образованието. Свищов. [Ganchev, S. protoyerey. 1924. Tri besedi za vazpitanieto i obrazovanieto. Svishtov].

Денев, Иван и кол., съст. (2004). Религиозното обучение в България. Международен религиозно-педагогически симпозиум в България. Религиозното обучение в контекста на общоевропейския дом. София. [Denev, I. 2004. Religioznoto obuchenie v Bulgaria. Mezhdunaroden religiozno-pedagogicheski simpozium v Bulgaria. Religioznoto obuchenie v konteksta na obshto-evropeyskia dom. Sofia].

Дечев, З. (2009). За религиозното възпитание на детето в детската градина. Бургас. [Dechev, Z. 2009. Za religioznoto vazpitanie na deteto v detskata gradina. Burgas].

Динев, П. (1933). Сборник от песни и молитви за православните християнски братства и дружества. София. [Dinev, P. 1933. Sbornik ot pesni i molitvi za pravoslavnite hristiyanski bratstva i druzhestva. Sofia].

Динев, П. (1947). Сборник съдържащ Св. Литургия на Св. Иоана Златоуст и 50 подбрани религиозни песни. София. [Dinev, P. 1947. Sbornik sadarzhasht Sv. Liturgia na Sv. Ioana Zlatoust i 50 podbra-ni religiozni pesni. Sofia].

Дочев, Г. (1938). Практиката ми по вероучение в първо отделение. Ръководство за първоначални учители. София. [Dochev, G. 1938. Praktikata mi po verouchenie v parvo otdelenie. Rakovodstvo za parvonachalni uchiteli. Sofia].

Знеполски, Софроний, еп., Б. Маринов (1935). Музикален сборник за православните християнски дружества и братства. София. [Sofroniy, Znepolski episkop., Marinov. B. 1935. Muzikalen sbornik za pravoslav-nite hristiyanski druzhestva i bratstva. Sofia] .

Иванов, И. (2019). От началото към безкрая – от първообраз към образ и отобраз – изследователски парадигми в изследването на ангелската песен в християнската химнография и пеене. Българско музикознание, XLIII / 2019 / № 1. София. [Ivanov, I. 2019. Ot nachaloto kam bezkraya – ot parvoobraz kam obraz i otobraz – izsledovatelski paradigmi v izsledvaneto na angelskata pesen v hristiyanskata himnografia i peene. Balgarsko muzikoznanie, XLIII / 2019 / № 1. Sofia].

Кауфман, Н. (1968). Български градски песни. София. [Kaufman, N. 1968. Balgarski gradski pesni. Sofia].

Кауфман, Н. (2004). Хиляда и петстотин български градски песни. Том III. Революционни, воински, училищни, политически, разни – 1842-1944. Варна. [Kaufman, N. 2004. Hilyada i petstotin balgarski gradski pesni. Tom III. Revolyutsi-onni, voinski, uchilishtni, politicheski, razni – 1842-1944. Varna].

Кауфман, Н. (2005). Хиляда и петстотин български градски песни. Том I. Лирични и любовни – 1842-1918. Варна. [Kaufman, N. 2005. Hilyada i petstotin balgarski gradski pesni. Tom I. Lirichni i lyubovni – 1842-1918. Varna].

Крачева, Л. (2008). Българската музикална култура от древността до наши дни. София. [Kracheva, L. 2008. Balgarskata muzikalna kultura ot drevnostta do nashi dni. Sofia].

Неврокопски Борис, архимандрит. (1928). Кризата в нашето училище. София. [Arhimandrit Nevrokopski, B. 1928. Krizata v nasheto uchilishte. Sofia], Available at: ˂2020]https://www.diakonia.bg/%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%83%D1%87%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8˃ [Accessed 11 September 2021].

Ростовский, св. Димитрий. (2011). Цветник духовный. Мысли и изречения святых и великих людей. Москва. [Rostovskiy, Sv. Dimitriy. (2011). Tsvetnik duhovnыy. Mыsli i izrechenia svyatыh i velikih lyudey. Moskva].

Хлебаров, И. (2003). Новата българска музикална култура. Том първи: 1878-1944. София. [Hlebarov, I. 2003. Novata balgarska muzikalna kultura. Tom parvi: 1878-1944. Sofia].

Христов, Д. (1967). Музиката около нас около освободителната ни епоха и последствията. Музикално-теоретическо и публицистично наследство. Т.1. София. [Hristov, D. 1967. Muzikata okolo nas okolo osvoboditelnata ni epoha i posledstviyata, po tsitat ot horovoto delo. Muzikalno-teoretichesko i publitsistichno nasledstvo. T.1. Sofia].

Христозов, Х. (2003). Музиката като култура. София. [Hristozov, H. 2003. Muzikata kato kultura. Sofia].

Шилова, Н. (2013). Роль музыки в процессе воспитания нравственных чувств ребенка. Педагогическое образование в Росии. 2013 № 1. Екатеринбург. [Shilova, N. 2013. Roly muzыki v protsesse vospitania nravstvennыh chuvstv rebenka. Pedagogicheskoe obrazovanie v Rosii. 2013 № 1. Ekaterinburg], Available at: ˂https://cyberleninka.ru/article/n/rol-muzyki-v-protsesse-vospitaniya-nravstvennyh-chuvstv-rebenka ˃ [Accessed 11 September 2021].

Aleksandrov, A. (2015). Religious Education in Bulgaria – past and present. Methods of Teaching in Religious Education: Learning by Heart or by Experience?, editor/s:Risto Aikonen, Andrian Aleksandrov. Sofia.

Aleksandrov, A. (2016). Religious Education and Catehisation. Altarul Reîntregirii, vol:ХХІ, issue: 1, 2016, pages:207-223, ISSN (print):1584-8051, ISSN (online):2457-9394, Ref , Available at:˂ https://www.researchgate.net/publication/346263360_RELIGIOUS_EDUCATION_AND_CATEHISATION˃ [Accessed 11 September 2021].

______________________________________

*Материалът е предоставен от автора, а неговия оригинал е публикуван в Сборник с доклади. София, Академично издателство За буквите – О писменехь, 2021, с. 211-221.

Изображения: авторът Елеонора Димитрова Асенова. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-dbr