Иван  Денев

И тази реч на св. апостол Павел (Деяния на светите апостоли 26:8-29), както и речта му пред прокуратора Антоний Фе­ликс (Деяния на светите апостоли 24:10-21) е защитна съдебна реч. И в нея апостолът се защитава от обвиненията на юдеите против него (Деяния на светите апостоли 22:1; 21; 24:5-8). Начинът на защита е както при прокуратора Феликс, само че тук апостолът говори по-подробно за своя живот и за обръщането си към Иисус Христос.

Апостолът прекарал в окови в Кесария Палестинска при про­куратора Феликс. При смяната му с Порций Фест (Деяния на светите апостоли 24:27) в 60-та година той бил изправен отново на съд[1].

Дееписателят св. евангелист Лука пише:„А Фест като дойде в областта, след три дни възлезе от Кесария в Иерусалим. Тогава първосвещеникът и първенците иудейски му явиха обвиненията си против Павла и, търсейки милост за себе си против него, молеха го да го повика в Иерусалим; а те крояха засада да го убият по пътя. Но Фест отговори, че Павел се пази под стража в Кесария, и сам той скоро ще отпътува за там. И тъй, каза той, влиятелните меж­ду вас нека дойдат с мене, и ако има нещо у тоя човек, нека го обвинят. И след като прекара у тях повече от десет дена, слезе в Кесария, а на другия ден седна на съдилището и заповяда да доведат Павла. Когато се яви той, заобиколиха го слезлите от Иерусалим иудеи, като навеждаха против Павла много и тежки обвинения, които не можаха да докажат“ (Деяния на светите апостоли 25:1-7).

В отговор апостолът заявява: „С нищо не съм съгрешил ни против юдейския закон, ни против храма, ни против кесаря“ (Деяния на светите апостоли 25:8).

Дееписателят не съобщава в какво точно първосвещеникът и първенните юдейски обвиняват апостола. Може би със същите обви­нения, както при прокуратора Феликс (Деяния на светите апостоли 24:5-7). В защитата обаче на апостола съзираме като че ли едно ново обвинение – в дейност против кесаря. Или ако то не е ново, то е изказано малко по-остро. Може би то е същото обвине­ние, както пред прокуратора Феликс: „Понеже намерихме, че тоя човек е зараза и че подига бунтове между всички иудеи по вселената“ (Деяния на светите апостоли 24:5).

Апостолът, разбира се, отхвърля кратко и решително всички обвине­ния: „С нищо не съм съгрешил“ (Деяния на светите апостоли 25:8).

Искайки да угоди на юдеите, Фест запитал апостола: „Искаш ли да идеш в Иерусалим и да бъдеш там за това съден пред мене?“ (Деяния на светите апостоли 25:9).

Въпрос, който съдържа в себе си двояк смисъл или тълкувание. – Искаш ли да те съдя в присъствието на синедриона, или да те съди синедрионът в мое присъствие. Прокураторът вероятно е имал второто предвид, затова и предлага на апо­стола да бъде съден в Иерусалим. Като римски гражданин той трябвало да бъде съден от римски съд, а не от синедриона, затова се иска и не­говото съгласие, с оглед да угоди на юдеите.

Апостолът отговаря: „Аз стоя пред кесарево съдилищe, дето и трябва да бъда съден. Иудеи не съм обиждал с нищо, както и ти твърде добре знаеш. Защото, ако съм крив и съм сторил нещо достойно за смърт, аз се не отказвам да умра, но, ако няма нищо от това, в каквото ме обвиняват тия, никой не може да ме предаде тям! Кеса­рев съд искам!“ (Деяния на светите апостоли 25:10-11).

„Аз стоя пред кесарево съдилище, дето трябва да бъда съден“ (Деяния на светите апостоли 25:10 а). – Ето първото основание на апостола да откаже съд в Иерусалим. Аз съм предаден на кесарев съд, иска да каже апостолът, и не желая да се върна отново в синедриона.

„Иудеи не съм обиждал с нищо!“ (Деяния на светите апостоли 25:10) – Ето второто основа­ние за отказа. Не съм обидил юдеи, затова не желая да бъда съден в си­недриона!

Прокураторът добре знаел, защо апостолът е изправен пред Кесарев съд, но, за да угоди на юдеите, попитал: „Искаш ли да идеш в Иеру­салим?“ (Деяния на светите апостоли 25:9).

Апостолът заявява: „Ако съм крив и съм сторил нещо достойно за смърт, аз се не отказвам да умра“ (Деяния на светите апостоли 27:11 а). Готов съм да понеса всичко дори смърт според закона. „Кесарев съд искам!“ (Деяния на светите апостоли 25:11 б)

След това прокураторът отсъдил: „Кесарев съд си поискал, при кесаря ще идеш!“ (Деяния на светите апостоли 25:12).

Подир няколко дни цар Ирод Агрипа II и жена му Ве­роника дошли в Кесария да поздравят Фест. Последният запознал своя гост с делото Павлово. „Понеже бях в недоумение, как да реша тоя въпрос, казал Фест…, заповядах да го държат под стража, докато го пратя при кесаря“ (Деяния на светите апостоли 25:20-21).

Тогава Ирод Агрипа II казал: „Желал бих и сам да изслушам тоя човек.“ (Деяния на светите апостоли 25:22).

На следващия ден извадил апо­стола на съд.

Съдебното заседание било открито от прокуратора Фест: „Ца­рю Агрипа и всички вие мъже, които сте с нас тука! Виждате тогова, за когото цялото множество иудеи дойдоха при мене, и в Иеруса­лим и тук, и викаха, че той не бива повече да живее. Но аз, като разбрах, че той не е сторил нищо до­стойно за смърт, и понеже той сам поиска съд пред Августа, реших да го пратя нему. Обаче за него не мога нищо вярно да напиша на господаря; затова го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Аг­рипа, щото след разследването да имам какво да напиша. Защото безсмислено ми се струва да препращам окованик, без да означа обвинения против него“ (Деяния на светите апостоли 25:24-27).

Ирод Агрипа II казал на апостола: „Позволява ти се да го­вориш за себе си!“ (Деяния на светите апостоли 26:1 a). – Като почетен гост на прокуратора, Агрипа ръководел съдебното заседа­ние, но, за да не засегне любезния си домакин, не казал „позволявам ти“, а – „позволява ти се“.

Апостолът прострял ръка и започнал своята реч (Деяния на светите апостоли 26:1 б). Взел позата на оратор. Речта му има особени отличителни белези, съгласно обстоятелствата и положението на оратора. Тя е както речта му пред юдеите (Деяния на светите апостоли 22:1-21) реч защитна, но в тона си тя е съвсем друга – това е царствено, побе­доносно слово на апостола[2].

Това е неговата последна прост­ранна реч пред юдеите, последно негово свидетелство за Христа пред юдеи и езичници в светата земя.

Апостолът започнал речта си към Ирод Агрипа II така, както бе за­почнал речта си пред прокуратора Феликс (Деяния на светите апостоли 24:10): „Честит се считам, царю Агрипа, че ще се защитавам днес пред тебе за всичко, за каквото ме обвиняват иудеите“ (Деяния на светите апостоли 26:2). Ирод Агрипа II бил син на Ирод Агрипа I. Откачало управлявал областта на своя чичо Ирод Xалкидски. В 48-ма година заменил тази област с областта на чичо си Ирод Фи­лип (Лука 3:1), към която била прибавена областта Лисаний. По-късно император Нерон му подарил областта Галилея и Перея[3].

„Павел, отбелязва св. Иоан Зла­тоуст (347-407), започва да говори с дръзновение и нарича себе си щастлив, не от ласкателство, но за това, че говори пред човек, на когото всичко е известно, и затова чуй какво говори по-нататък!“[4].

„А най-вече, защото ти знаеш, всички иудейски обичаи и въпроси; затова, моля те, изслушай ме ве­ликодушно“ (Деяния на светите апостоли 26:3).

„Моя живот от младини, говори апостолът, който съм прекарал отначалото между народа си в Иеру­салим, знаят всички иудеи; те отдавна ме знаят, – ако искат да свидетелстват, – че аз, като фарисеин, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра“ (Деяния на светите апостоли 26:4-5).

Макар и родом от Тарс Киликийски (Мала Азия), още от младини апо­столът се преселил в Иерусалим, за да се обучава „при нозете Гамалиилови… по закона отечески“ (Деяния на светите апостоли 22:3). И всичко това било известно на юдеите!

„А сега, продължава апостолът, стоя пред съд заради надеждата в обещанието, дадено на отците ни от Бога, което нашите дванайсет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно Богу денем и нощем. За тая надежда царю Агрипа, ме обвиняват иудеите“ (Деяния на светите апостоли 26:6-7).

От мисълта за своите юношески години апостолът бързо прехвърля речта си върху сегашното си поло­жение. Преди това той бил строг ревнител на Закона, а сега е подсъдим, не поради измяна, а заради „надеждата в обещанието“, дадено от Бога, което всички юдеи очаквали, както и той „служейки усърд­но денем и нощем“. Надеждата за бъдещия Месия, Когото Бог изпратил в лицето на Иисус Христос (срв. Деяния на светите апостоли 13:32; 23:6).

„За тая надежда, царю Агрипа, заключава апостолът, ме обвиняват иудеите“ (Деяния на светите апостоли 26:7).

Юдеите особено много се дразнели от проповедта на апостола за възкръсналия Иисус. Затова той съвсем смело се обръща към Ирод Агрипа II, прокуратора и юдеите с въпроса: „Що? Нима вие за не­вероятно смятате, че Бог възкресява мъртви?“ (Деяния на светите апостоли 26:8). – Тук апостолът има предвид Иисус Хри­стос, Когото Бог възкресил (Деяния на светите апостоли 2:24; 3:13; 4:10), както това добре личи от следващия стих.

Апостолът, пише архимандрит Михаил, поставя глагола („възкресява“) не в минало време за възкресяването на Иисус Христос и не в бъдеще – за всеобщото възкресение на мъртвите, а в сегашно историческо, показвайки, че Бог е силен всякога да възкреси мъртви[5].

Нима, иска да каже апостолът, това е невъзможно за великия Бог?

Нататък мисълта на апостола се връща отново към описание на жи­вота му преди обръщането му към Христа.

„Наистина, заявява той, и аз си помислих, че трябва да извърша много противни работи срещу името на Иисуса Назорея; това и сторих в Иерусалим, и след като приех власт от първосвещениците, много светии затворих в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах; и често ги мъчех по всички синагоги и ги принуждавах да хулят Иисуса и, разярен без мярка против тях, гонех ги дори и по външните градове“ (Деяния на светите апостоли 26:9-11).

За този период от живота на апо­стола дееписателят пише: „А Савел, дишащ още заплахи и убийства срещу учениците на Господа, дойде при първосвещеника, та измоли от него писма за Дамаск до синагогите, щото, които намери да следват това учение, мъже и жени, вързани да ги доведе в Иерусалим“ (Деяния на светите апостоли 9:1-1). В проповедта си пред юдейския народ в Иерусалим апостолът говори: „Аз гоних до смърт последователите на това учение, като вързвах и предавах на затвор мъже и жени, както свидетелствува за мене първосвещеникът и всички стареи, от които като бях взел писма до братята, отивах в Дамаск да докарам вързани в Ие­русалим и тамошните, за да бъдат наказани“ (Деяния на светите апостоли 22:4-5).

По-нататък апостолът говори: „С това намерение, отивайки в Дамаск с власт и поръчка от първосвещениците, посред ден на пътя, царю, видях от небето по-силна от слънчево сияние светлина, която огря мене и вървящите с мене. Всички паднаха на земята и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: Савле, Савле, що Me гониш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен. Аз рекох: кой си ти, господине? Той отговори: Аз съм Иисус, Когото ти гониш. Но стани и се изправи на нозете си, защото Аз затова ти се явих, за да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и каквото ще ти открия, като те отнимам от народа иудейски и от еэичниците, при които те пращам сега, да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от властта на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да по­лучат прошка на греховете и нас­ледие между осветените“ (Деяния на светите апостоли 26:12-18).

Ще трябва да отбележим, че разказът за обръщането на апостола към Иисус Христос е предаден три­кратно в книга Деяния на светите апостоли. Първият път от дееписателя (Деяния на светите апостоли 9:1-20), вторият път – от апостола в речта му пред юдейския народ в Иерусалим (Деяния на светите апостоли 22:1-21), и трети път – в речта му пред Ирод Агрипа II и прокуратора Фест (Деяния на светите апостоли 26:2-29). И в трите разказа има нещо общо и съвсем малки различия. Всъщност и трите разказа взаимно се допълват.

Ето различията от третия разказ, съпоставен с другите два:

1.Апостолът видял „от небето по-силна от слънчево сияние свет­лина“ (Деяния на светите апостоли 26:13 а). В първия разказ тя е характеризирана като „светлина от небето“ (Деяния на светите апостоли 9:3), а във втория – „силна светлина“ (Деяния на светите апостоли 22:6).

2.Апостолът говори, че той и спътниците му паднали на земята (Деяния на светите апостоли 26:14). Според първия раз­каз апостолът сам паднал на земята, а съпътстващите го стоели вцепенени (Деяния на светите апостоли 9:4, 7), а според втория разказ – той сам паднал на земята, а съпровождащите го били изплашени (Деяния на светите апостоли 22:7, 9). – Види се, тук различието е между двата раз­каза на апостола и повествованието на дееписателя. Но съвсем спокойно бихме могли да приемем, че при необикновената светлина от небето апо­столът и спътниците му паднали на земята, но те бързо станали в страх и вцепенение, докато продължило видението на апостола[6].

3.Третата особеност на повест­вованието на апостола е тази, че Господ му говорил на „еврейски език“ (Деяния на светите апостоли 26:14), което липсва в първите два разказа. – Това явление, според архимандрит Михаил, може да се обясни с това, че речта си пред Ирод Агрипа II и прокура­тора Фест апостолът произнесъл на гръцки език, тъй като току-що дошлият прокуратор, както и другите официални римски лица, едва ли са знаели еврейски език[7].

4.Първите два разказа съобщават, че при падането си на земята апостолът ослепял и не могъл да вижда, макар очите му да били отворени (Деяния на светите апостоли 9:8, 18; 22:11), докато в третия разказ тази подроб­ност липсва. – Може би обстоятелствата, при които апостолът произнася речта си, са наложили това!

5.Петата особеност в разказа на апостола е тази, че речта на Господа към самия него е предадена много по-подробно, отколкото в първите два разказа. В първите два разказа тя е предадена като реч на Господа към пророк Ананий (Деяния на светите апостоли 9:10-16) и на Ананий към апостола (Деяния на светите апостоли 22:12-16), докато в повествованието на апостола тя е реч на Го­спода към самия него.

Трудно е да се съгласим, пише архимандрит Михаил, с предположението, че Господ Иисус при явяването Си на апостола е говорил същото, каквото след това му говорил чрез пророк Ананий. Вероятно апо­столът е вместил в една реч и това, което е чул непосредствено от Го­спода, и онова, което му съобщил пророк Ананий в свободна изказна форма, без да се държи в буквата, а в смисъла на словата, казани му от Бога и пророк Ананий. Не бива да забравяме, че апостолът произнася своята защитна реч пред Ирод Агрипа II, прокуратора и други свет­ски лица, и да се впусне в подробни описания за себе си, би било неудоб­но, но за мисията му сред езичниците било необходимо. Що се касае до онези места в речта, които липсват в словата на пророк Ананий (Деяния на светите апостоли 26:17-18), то може да се предположи, че в Деяния на светите апостоли 9-та и 22-ра глава не са предадени всички думи на про­рок Ананий на апостола – предадена е само същността на речта. Няма съмнение, че пророк Ананий и апо­стол Павел са говорели дълго върху необикновеното обръщане на апо­стола, което е нещо естествено, но дееписателят предава само същност­та на речите[8].

„Стани и се изправи на краката си!“ (Деяния на светите апостоли 26:16). – Ободрителен израз към Савел! Господ Иисус му открива целта на явяването Си: „За да те поставя служител и свидетел на онова, що си видял и как­вото ще ти открия“ (Деяния на светите апостоли 26:16 б). Да бъде свидетел Иисусов, както са и другите апостоли (Деяния на светите апостоли 1:8) при изпълнение на Божия промисъл за обръщането на езичниците към Христа (Деяния на светите апостоли 26:17-18).

Изразът „що си видял и каквото ще ти открия“ говори за съдържанието на апостол-Павловото видение пред Дамаск. Апостолът видял възкръсналия и прославен Иисус, за да бъде след това Негов свидетел, както и другите апостоли (Деяния на светите апостоли 3:15; 1 Коринтяни 9:1; 15:4-8). Свидетелството му за възкръсналия Господ трябвало да бъде основа за проповедта му, както при другите апостоли.

Завършекът на израза: „и как­вото ще ти открия“ говори за това, че Господ Сам обещал на новопризвания апостол да му открива Своята воля, както и става по-нататък в живота му (Деяния на светите апостоли 22:17-18; 23:11).

Следващият израз („Като те от­нимам от народа иудейски и от езичниците, при които те пращам сега“ – Деяния на светите апостоли 26:17) говори за бъдещата проповедническа дейност на апостола (след неговото обръщане), която отначалото била насочена към юдеите, а след това към езич­ниците (Деяния на светите апостоли 3:26; 13:46).

Задачата на пратеничеството на апостола за проповед между юдеи и езичници Господ определя така: „За да отвориш очите им, за да се обърнат от тъмнина в светлина и от волята на сатаната към Бога, та чрез вярата в Мене да получат прошка на греховете и наследие меж­ду осветените“ (Деяния на светите апостоли 26:18).

„За да отвориш очите им“ – об­разен израз, който говори за духовно просвещение, което идва от Бога (Матей 4:16).

Целта е: „За да се отвърнат от тъмнината в светлина и от властта на сатаната към Бога“. – Понякога „тъмнина“ и „светлина“ са символи на духовното състояние на човека – състояние на духовен мрак („тъмнина“) и състояние на духовно просвещение („светлина“). Отчуждаването от Христа води до духовен мрак, до царството на сатаната. Приобщаването пък с Ии­сус Христос води до духовно про­свещение и обръщане. Крайната цел на това обръщане от тъмнина в свет­лина и от властта на сатаната към Бога е „чрез вярата… да получат прошка на греховете и наследие меж­ду осветените“, тоест царството Божие наред с всички осветени (Деяния на светите апостоли 26:32).

Нататък апостолът заявява: „За­това, царю Агрипа, аз се не противих на видението небесно“ (Деяния на светите апостоли 26:19). – „Бог ме обърна и ме убеди така, че аз не мога да се противя[9]“.

„Но първом на жителите в Да­маск и Иерусалим, после на цялата Иудейска земя и на езичниците проповядвах да се покаят и обърнат към Бога, като вършат дела, до­стойна за покаяние“ (Деяния на светите апостоли 26:20). Тук апостолът определя границите на проповедническата си дейност – Дамаск, Иерусалим, цялата Иудей­ска земя и езичниците в Мала Азия и Ахаия. Същността на проповедта си апостолът определя като призив за покаяние и обръщане към Бога – към „дела достойни за покаяние“ (срв. Матей 3:8; Деяния на светите апостоли 2:38).

След това апостолът преминава към описание на положението си в момента на благовестието: „За това ме хванаха иудеите в храма и се опитаха да ме убият“ (Деяния на светите апостоли  26:21).

„За това“, тоест за проповедта ми за покаяние и обръщане към Хри­ста на юдеи и езичници, искат да ме убият.

„Вероятно, заключава архимандрит Михаил, общото обозначение на предмета на проповедта на апостола (Деяния на светите апостоли 26:20) е възбудило ненавист от страна на юдеите към него[10]“. Затова го хванали в храма, опитвайки се да го убият.

„Но като получих помощ от Бога, продължава апостолът, стоя си до днес и свидетелствам на мало и голямо, като говоря само онова, за което са говорили пророците и Моисей, че ще стане, именно, че Христос щеше да пострада, и като възкръсне пръв от мъртвите, щеше да възвести светлина на народа и на езич­ниците“ (Деяния на светите апостоли 26:22-23).

Спасението си апостолът вижда в помощта Божия чрез хилядника Лисий и войниците, които го изба­вили от смърт (Деяния на светите апостоли 21:31-32). Това му дало възможност да свидетелства на „мало и голямо“ за онова, което „щеше да стане“, за което предрекли Моисей и проро­ците. Мисълта на апостола е тази, че той свидетелствал за онова, което Моисей и пророците предрек­ли за Иисус Христос. А то е:

1.Че Христос ще пострада (Исаия глава 53).

2.Че ще възкръсне от мъртвите (Псалом 15:8-11; Деяния на светите апостоли 2:24; 3:15; 4:10).

3.Че Той ще бьде светлина за просвета на езичниците (Исаия 42:6 60:3; Лука 2:32; Деяния на светите апостоли 13:47).

Пророчеството за възкресението на Господа се предава чрез израза „като възкръсне от мъртвите“, който е равнозначен на другия апо­столов израз: „Първороден измежду мъртвите“ (Колосяни 1:18).

Фест, отбелязва св. Иоан Зла­тоуст, като видял с какво дръзновение говори апостолът на царя, без да се обърне и към него, изжи­вял това като обида и извикал с висок глас: „Полудял ли си, Павле? Многото учение те докара до лудост!“ (Деяния на светите апостоли 26:24).

За Фест пламенната реч на апо­стола се оказала безразсъдство[11].

Изразът „Полудял ли си, Павле?“ има отношение към цялостното съдържание на проповедта на апостола. За образования езичник проповед­та за възкръсналия Христос, явяването Му на апостола, промяната в живота на последния, приведените пророчества, всичко това било непонятно. Мнимото „безразсъдство“ на апостола за учения езичник било плод на голямата му ученост.„Многото учение те довeде до лудост!“

Апостолът отговорил: „Не съм луд, достопочтени Фесте, но говоря думи на истина и на здрав разум. Това го знае царят, пред когото и с дръзновeние говоря; аз никак не вярвам, че нещо от това му е неизвестно; защото това не е вършено в някой кът“ (Деяния на светите апостоли 26:25-26).

И тук апостолът говори почтително, смело, с достойнство отхвърляйки решително упрека на Фест: „Не съм луд, достопочтени Фесте, но говоря думи на истина и на здрав разум“.

За свидетел на истинността на казаното от него той призовава царя Агрипа, комуто било всичко известно за Христа и за Неговите ученици, поради което и говори с дръзновение пред него. „Аз никак не вярвам, заявява апостолът, че нещо от това му е неизвестно“. За­щото всичко, каквото върши Иисус и учениците Му, не беше тайно, „вършено в някой кът“, а пред лицето на всички юдеи. Навярно Ирод Аг­рипа II ще да е получил образованието си в Рим, но след завръщането си, като станал цар, той имал възможност да проучи всичко.

Нататък апостолът отново насочва речта си към Ирод. Превел достатъчно доказателства от Стария Завет за възкресението на Иисус Христос, той поставя въпрос към него.

„Вярваш ли, царю Агрипа, в пророците?“ (Деяния на светите апостоли 26:27 а). И да спести смущението на царя, поставил го едва ли не на изпит в областта на вярата и съвестта, апостолът сам отговаря: „Зная че вярваш!“ (Деяния на светите апостоли 26:27 б).

Както се вижда по-нататък от свещения текст, въпросът на апо­стола смутил донякъде Ирод, който побързал да каже: „Още малко и ще ме убедиш да стана христианин“‘ (Деяния на светите апостоли 26:28).

На тези слова апостолът с достойн­ство и особена задушевна трогателност отговорил: „Молил бих се Богу, щото още малко, или още много, не само ти, но и всички, които слушат днес, да станете такива, какъвто съм аз – но без тия окови“ (Деяния на светите апостоли 26:29).

„Това той казва, пише св. Иоан Златоуст, не за това, че той се теготял от оковите (напротив, той вменява в тях слава за себе си, не по-малко от някои други неща – Ефесяни 3:1; Филимон 1:1), но съобразно техните разбирания, затова той добавил: „но без окови[12]“.

След тези последни думи на апо­стола Ирод, прокураторът, Вероника и стоящите с тях се оттеглили на съвещание, като казвали помежду си: „Тоя човек не върши нищо до­стойно за смърт или окови“ (Деяния на светите апостоли 26:31).

Ирод Агрипа II казал на Фест: „Тоя човек можеше да бъде освободен, ако не бе поискал съд пред кесаря“ (Деяния на светите апостоли 26:32 а).

„За това и управителят, отбелязва дееписателят, се реши да го изпрати при кесаря“ (Деяния на светите апостоли 26:32 б).

______________________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1991, с. 7-13. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Порций Фест наследил прокуратора Феликс и управлявал две години. В 62-ра година неговото място заел Албин – J. Schmidt, Festus Portius – Lexikon für Theologie und Kirche, 4 Bd., Freibiurg im Breisgau, 1960, Kol. 101; Фест – Ф. А. Брокгаус, И. Е. Ефрон, Энциклопедический словарь, т. XXXVа, С. Петербург, с. 626.

[2]. Архимандрит Михаил, Толковый апостол, I, Москва, 1876, с. 592.

[3]. J. Schmidt, а. а. О; проф. Xристо Н. Гяуров, Живот и дейност на св. ап. Павла, ГСУ-БФ, т. XXII, 1945-1946, с. 34, бел. 1.

[4]. Св. Иоанн Златоуст, Тво­рения, т. IX, кн. 1, С. Петербург, 1903, с. 447.

[5]. Архимандрит Михаил, пос. съч., с. 597.

[6]. Пак там, с. 599-600.

[7]. Пак там, с. 600; А. П. Лопухин, Толковая Библия, т. X, Петербург, 1912, с. 188.

[8]. Архимандрит Михаил, пос. съч., с. 600-601.

[9]. Св. Иоан Златоуст, пос. съч., с. 449.

[10]. Архимандрит Михаил, пос. съч., с. 605.

[11]. Пак там, с. 607.

[12]. Св. Иоан Златоуст, пос. съч., с. 450.

Изображения: авторът Иван Денев (1937-2014) и обръщането на св. апостол Павел. Източник Гугъл БГ.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-d3e