Ева Ковачева

Резюме

В настоящето изследване се установява, че в книгите на Новия Завет слънцето и луната се използват като символи за онагледяване на прехода, който се случва между събития, но не в линейното историческо време, а извън него – за промените, които настъпват на вътрешен духовен план по вертикална ос – от плътта към духа, от земното към небесното, което се свързва с етапите, през които преминава човека при неговото духовно преобразяване от Духа в нова твар в Христос.

The Sun and the Moon as symbols in the books of the New Testament for the transition from the human to the divine, from the flesh to the spirit

Еva Kovacheva

Abstract

The present study finds that in the books of the New Testament the sun and the moon are used as symbols to illustrate the transition that occurs between events, but not in linear, historical time, but outside it – for the changes that occur in the inner spiritual plan on a vertical axis – from the flesh to the Spirit, from the earthly to the heavenly, related to stages of the spiritual transformation of man from the Spirit into a new creature in Christ.

Въведение

В настоящето изследване се установява, че слънцето и луната – двете светила в комбинация се употребяват десет пъти като символи в различни книги на Свещеното Писание на Новия Завет – три пъти в Евангелията, един път в книга Деяния на светите апостоли, един път в Първо послание на св. апостол Павел до Коринтяни и пет пъти в книга Откровение на св. Иоан Богослов, както и че те не се описват по един и същ начин от съставителите на новозаветните книги. Целта на изследването е въз основа на анализирането на наличните стихове в Новия Завет, в които се съдържат споменатите символи, тълкувания на светите отци и коментари на съвременни учени и изследователи върху Свещеното Писание да се отговори на въпросите: 1) какъв е смисълът и значението, които се влагат в тях; 2) той еднакъв ли е, или различен в посочените места и ако не е еднакъв, в какво се изразяват разликите; 3) къде и как се ситуира предсказаното събитие в последователността на изложените други събития в Новия Завет. Тъй като затъмняването на слънцето и луната не е необичайно явление според астрономията като наука, тоест затъмненията се случват периодически постоянно (Kher, 2022)³³⁸, с това се поставя и последния въпрос 4) дали затъмняването на светилата в текста на Свещеното Писание трябва да се разбира в буквален или преносен смисъл.

Тезата, която се отстоява, е че светилата – слънцето и луната се употребяват в книгите на Новия Завет като символи за онагледяване духовното състояние на човека при прехода, който се случва между събития, не в линейното историческо време, а извън него – за промените, които настъпват на вътрешен духовен план по вертикална ос – от плътта към духа, от земното към небесното, което се свързва с етапите, през които преминава човека при неговото духовно преобразяване от Духа в „нова твар“ „в Христос“: „и тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново“ (2 Кор. 5:17**).

Изложение

Констатира се, че стиховете в книгите на Новия Завет, в които се употребяват слънцето и луната като символи, са следните: 1) „и веднага подир скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си, и звездите ще изпадат от небето, и силите небесни ще се разклатят“ (Мат. 24:29); 2) „но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си“ (Марк 13:24); 3) „и ще бъдат поличби по слънцето и месечината и по звездите, а по земята тъга у народите от недоумение и от морския шум и вълнение“ (Лука 21:25); 4) „слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен“ (Деян. 2:20); 5) „един е блясъкът на слънцето; друг е блясъкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък“ (1 Кор. 15:41); 6) „и видях, когато сне шестия печат, и ето, стана голям трус, и слънцето стана черно като струнено вретище, и месечината стана като кръв“ (Откр. 6:12); 7) „затръби и четвъртият Ангел, и биде ударена третата част от слънцето, третата част от месечината и третата част от звездите, за да потъмнее третата им част, та третата част на деня, както и на нощта, да не свети“ (Откр. 8:12); 8) „и яви се на небето голяма поличба – жена, облечена в слънце; под нозете ѝ – месечината, а на главата ѝ – венец от дванайсет звезди“ (Откр. 12:1); 9) „и градът няма нужда ни от слънце, ни от месечина, за да светят в него, понеже Божията слава го е осветила, и светило му е Агнецът“ (Откр. 21:23); 10) „и нощ не ще има там, и не ще имат нужда нито от светило, нито от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветлява; и ще царуват вовеки веков“ (Откр. 22:5).

При разглеждането на стиха Деян. 2:20 в неговия контекст като част от старозаветното пророчество на Иоил за настъпването на последните дни и на славния ден Господен, който се предхожда от затъмняване на светилата: „слънцето ще се превърне в тъмнина, и месечината – в кръв, преди да настъпи великият и славен ден Господен“, се установява, че според св. апостол Петър това събитие се случва „сега“ – на Петдесетница „в настоящето“, с което минало (пророчеството), настоящето (събитието на Петдесетница) и бъдещето (последните дни) се сливат в едно (Деян. 2:15-21) (Попов, 1991, с. 437-438). От стиха в Евангелието според Лука „и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата“ (Лук. 23:45) се констатира, че затъмняването на физическото слънце се случва, когато Христос премахва преградата между земния и духовен свят, между хората и Бога, между човешкия и божествения свят (рая), на което храмовата завеса е символ. Блажени Иероним Стридонски тълкува, че настъпването на мрак в човешкия свят и затъмняването на слънцето, което хората виждат с физическите очи, се затъмнява от светлината на Божествения свят, в който Самият Бог представлява най-силната светлина и Самият Той осветява всичко. Това е светлината, която не се вижда с физическите, а с духовните очи (Иероним Стридонский, 2022). Според друг (анонимен) коментар чрез нощта естествено се въвежда между два дни, защото трябва да се роди новият ден – денят на възкресението. И тези дни трябва да бъдат разделени, за да не изглежда, че природата на този век и на онзи век е една и съща, тъй като човек умира в плът, а възкръсва в духовно тяло (Анонимен коментар, 2022). Лопухин смята, че думата „веднага“ в Мат. 24:29, която означава също и „внезапно“, „скоро“ или „незабавно“, има както миниатюрно така и обширно космическо значение (Лопухин, 2022а).

Следващият стих, в който се говори за затъмняване на светилата, е: „но в ония дни, след оная скръб, слънцето ще потъмнее, и месечината не ще даде светлината си и звездите небесни ще изпадат, и силите, които са на небето, ще се разклатят. Тогава ще видят Сина Човечески да иде на облаци, със сила и слава голяма“ (Марк 13:24-26). Св. Амвросий Медиолански тълкува този стих не в буквален, а в преносен смисъл. Той е на мнение, че в съответния стих се говори за духовното състояние на човека – както в месечния цикъл луната изчезва от поглед, когато земята застане между нея и слънцето, така е и когато греховете на човека преграждат пътя му към небесната светлина, и той не може да получи сиянието на Божественото Слънце, което e Христос. Според същия тълкувател любовта към този свят (земния живот) затъмнява в голяма част Божествената светлина (Амвросий Медиолански, 2022). Сбъдването на събитията описани в Евангелието според Лука: „и ще бъдат поличби по слънцето и месечината и по звездите, а по земята тъга у народите от недоумение и от морския шум и вълнение“ (Лук. 21:25 и сл.) Лопухин свързва с настъпването на Божието царство. Той се позовава за това на стиха „кога видите това да се сбъдва, знайте, че е близо царството Божие“ (Лук. 21:31). Посоченото състояние у хората на земята (σσνοτὴ ἐθνῶν ἐν ἀπορίᾳ) същият тълкувател свързва с безнадеждното състояние на духа им (Лопухин, 2022b).

В стиха „има тела небесни и тела земни, ала друг е блясъкът на небесните и друг на земните; един е блясъкът на слънцето; друг е бля- съкът на месечината, друг е пък на звездите; па и звезда от звезда се различава по блясък“ (1 Кор. 15:41) св. апостол Павел говори за различните тела – земните и небесните като ги съпоставя с блясъка на светилата и звездите. Според блажени Теофилакт светлината на различните тела означава различната степен на греховност и праведност на хората (Теофилакт Български, 2022). Апостолът разяснява в следващите стихове за разликата между душевното и духовното (1 Кор. 15:44-48). Св. Теофан Затворник смята по подобен начин, че различната светлина на небесните тела е индикация за разликата в бъдещите тела на хората според моралното им състояние (Теофан Затворник, 2022).

Св. Андрей Кесарийски пише, че затъмняването на светилата в стиха „и видях, когато сне шестия печат, и ето, стана голям трус, и слънцето стана черно като струнено вретище, и месечината стана като кръв“ (Откр. 6:12) не се разбира в буквален смисъл, а по отношение на хората: „чернотата – слънчевата и тъмнокървавият вид на луната означават… душевния мрак на застигнатите от Божият гняв. Звездите паднаха… означава, че ще се срути значението на онези, които смятат себе си за светила на света“ (човешките авторитети)³³⁹ (Андрей Кесарийски, 2022, с. 63). Тиоконий твърди, че в този стих се говори за заслепените умове на хората, които не са огрени още от светлината на благовестието на славата на Христос, който е образ на невидимия Бог (срв. 2 Кор. 4:3) (Тиоконий, 2022). Налични са и две места в Новия Завет, в които не се споменават конкретно двете светила – слънцето и луната, но се говори също за унищожаване влиянието на стихиите при идването на Господа: във Второ съборно Послание на св. апостол Петър се описва, че при идването на деня Господен, „небесата с шум ще преминат, стихиите ще пламнат и ще се разрушат“ (2 Петр. 3:10,12), а в Посланието си до Галатяните св. апостол Павел пише, че когато човекът приеме Духа на Христос в себе си, се освобождава от робството на „стихиите на света“ (Гал. 4:3). Под „стихиите на света“ (τὰ στοιτεῖα τοῦ κόσμοσ) в Гал. 4:3 Лопухин твърди, че се разбират елементите, от които е изградено всичко, влиянието на небесните светила, ангелите като духове, които управляват светилата, материалните и природни закони (Лопухин, 2022с). От изложеното става ясно, че според двата стиха, въпреки, че в първия от тях се говори по-общо за „идването на деня Господен“, а във втория – за „идването на Христовия Дух в човека“, посоченото събитие се съпровожда с прекратяване въздействието на стихиите върху него.

Следващата картина в Новия Завет, където се споменават светилата, е в глава 12 на книга Откровение на св. Иоан Богослов. В нея се описва жена облечена в слънце, под краката ѝ луната, а над главата ѝ – венец от дванайсет звезди (Откр. 12:1). Св. Андрей Кесарийски смята, че този образ се отнася за душите, които се прераждат от душевни в духовни по вид и подобие на Христос. В тях духовно се ражда Христос – Слънцето на правдата, те Го носят в себе си. Луната под краката им е символ на променливото и преходното, което е останало под тях. Звездите, които сияят над главите им, означават добродетелите. Родилните мъки на тази жена (Откр. 12:2) ще продължат до тогава, докато в хората не се изобрази напълно Христос, докато те не достигнат „пълна възраст на Христовото съвършенство“ (Еф. 4:13) (Андрей Кесарийски, 2022, с. 99). Св. Кесарий Арелатски съзира в тази картина невестата на Агнеца, която представлява душата, в която има „надежда за възкресение“. Той привежда в доказателство на това стиха от Евангелие според Матей „тогава праведните ще блеснат като слънце в царството на Отца си“ (Мат. 13:43) (Кесарий Арелатски, 2022). Подобно мнение изразява и св. Викторин Петавийски: „жената облечена в слънце изразява надеждата за възкресението и обещанието за слава, а луната под краката ѝ – освобождението на телата на светиите от покрова на смъртта“ (Викторин Петавийский, 2022). Св. Иполит Римски разбира тази картина като образ на Църквата, облечена в Словото на Отца, сияеща по-ярко от слънцето, която е украсена с небесна слава и сила, стремяща се към просветление (Иполит Римски, 2022). Примасий разяснява по-подробно: „това е и това, което се разкрива сега в Църквата, че чрез действието на Светия Дух човешката природа се съединява с Премъдростта Божия и от двете съчетани в едно възниква Христос-Посредникът, провъзгласен и приет с вяра. Както самият Той казва:,разрушете този храм и за три дни ще го издигнаʻ (Иоан 2:19), с което говори за храма на тялото Си (Иоан 2:21)“ (Примасий, 2022). Екумений обръща внимание на употребата на слънцето и луната като символи първо при старозаветните пророци. Той посочва, че когато пророк Авакум предсказва за идването на Господа, употребява също като сравнение „спирането“ или „засенчването“ на физическите светила: „слънце и месечина се спряха на мястото си пред блясъка на хвърчащите Твои стрели, пред сиянието на святкащите Твои копия“ (Ав. 3:11) (Екумений, 2022). Св. Максим Изповедник тълкува посочения стих от пророк Авакум, че когато в хората, в резултат на добрите им дела и истинско познание, изгрее Слънцето на правдата, тогава физическите светила – символи на човешката природа, която е подложена на изменение и изкривяване, придобиват стабилен ред (Максим Изповедник, 2022). Екумений привежда и друг стих от Стария Завет като паралелен на указания, където слънцето се употребява отново по отношение на Господа. В него Христос се нарича „Слънце на правдата“: „а за вас, които благоговеете пред името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата, и изцеление ще има в лъчите Му“ (Мал. 4:2) (Екумений, 2022). Лопухин смята, че жената, облечена в слънце в Откр. 12:1, представлява невястата на Агнеца, чието сияещо облекло е израз на най-висша слава, чистота и съвършенство, а звездите, обграждащи главата ѝ, при което той отбелязва, че те не са във форма на корона, а на венец, показват, че славата ѝ е следствие от нейната победа и лично достойнство (Лопухин, 2022d).

За следващите стихове (Откр. 12:2-13), в които се говори, че същата жена, облечена в слънце, се преследва от змей, християнският мистик и теолог Е. Сведенборг смята, че тя означава Църквата, която облечена в любовта и имаща истините на вярата над главата си, е преследвана от злите духове с всички средства, които ненавиждат всичко това (Сведенборг, 2011, с. 152). Като паралелен на този стих той привежда пророчеството на Исаия от Стария Завет: „и светлината на месечината ще бъде като светлината на слънцето, а светлината на слънцето ще бъде седморно по-светла, отколкото светлината на седем дни“ (Ис. 30:26). Същият тълкувател свързва седемте дни с периодите на човешкото новораждане, и твърди, че в седмия от тях се появява Божественият човек (Сведенборг, 2011, с. 231). Св. Кирил Александрийски смята, че луната, която се свързва с нощта се отнася за хората, които се ръководят в живота си от един ум, който е вроден на човешката природа, но които не са получили още просветление свише и не са познали истински съществуващия Бог. Тези които са получили светлината на истинското богопознание не пребъдват като в нощ, имайки малко лунна светлина, а като в ден, гледайки слънчевите лъчи. Така те осветени от истинското Слънце както през деня, благодарение на познанието си за истинския Бог, ще получат седморно повече светлина (Кирил Александрийски, 2022). Св. Ефрем Сирин пише, че по време на страданието на Иисус Христос, чувствената светлина на видимото слънце станала тъмнина, а духовната светлина на знанието, разсеяла духовния мрак, който лежал в сърцата на езичниците (Ефрем Сирин, 2022).

Последния стих, в който се съдържат слънцето и луната като символи, е: „и градът няма нужда ни от слънце, ни от месечина, за да светят в него, понеже Божията слава го е осветила, и светило му е Агнецът“ (Откр. 21:23; срв. Откр. 22:5). Е. Сведенборг привежда като паралелен за този стих пророчеството на Исаия от Стария Завет: „дигни се, светлей (Иерусалиме); защото дойде твоята светлина, и слава Господня изгря над тебе. Защото, ето, тъмнина ще покрие земята, и мрак – народите; а над тебе ще възсияе Господ, и славата Му ще се яви над тебе…Няма вече слънцето да ти служи за дневна светлина, и сиянието на месечината – да ти свети; но Господ ще ти бъде вечна светлина, и Бог твой – твоя слава. Не ще залезе вече твоето слънце, нито твоята месечина ще се скрие, защото Господ ще ти бъде вечна светлина, и ще се свършат дните на твоето тъгуване. И народът ти цял ще бъде праведен…“ (Ис. 60:1-3,18-22). Същият автор обяснява, че на това място се говори за Пришествието на Господа, за просветлението на народите, за новата Църква или конкретно за всички души, които са в тъмнина и получават светлина, за онези, които се раждат изново (Сведенборг, 2011, с. 28). Тълкуванието на св. Андрей Кесарийски върху Откр. 21:23, е че „градът няма нужда от слънце, защото не е нужно чувственото слънце там, където свети мисленото Слънце на правдата. Самият Господ е славата и Неговото светило (Ис. 60:19), в чиято светлина ще ходят спасените народи“ (Андрей Кесарийски, с. 185-186). Апрингий открива паралел между Откр. 21:23 със стиха от Първо съборно послание на св. Иоан Богослов „сега сме чеда Божии; но още не е станало явно, какво ще бъдем. Знаем само, че, кога стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както си е“ (1 Иоан 3:2), след което задава въпроса „и така, защо тези, които виждат Бога, се нуждаят от слънцето и луната?“ (Апрингий, 2022). Според Примасий желаейки да ни отдалечи от обикновената представа за напълно променливата дневна и нощна светлина и да ни призове към неизменната Светлина, св. апостол Иоан казва, че градът не се нуждае от слънце и заявява, че този град е осветен не в съответствие с естествения ред, но от много по-превъзходна и неизразима светлина – от Слънцето на правдата, в чиито лъчи има изцеление (срв. Мал. 4:2). Същият тълкувател намира паралел за това и със стиха от Първо съборно послание на Иоан, в който се говори, че Христос е източник на светлина и разум, чрез които се познава Бога и се пребъдва в Бога, Който е живот вечен (1 Иоан 5:20). След това той привежда още един стих във връзка с Божествената светлина от Евангелие според Иоан: „в Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети, и мракът я не обзе….Съществуваше истинската светлина, която просветява всеки човек, идващ на света“ (Иоан 1:4-5,9) (Примасий, 2022). Според Екумений тези, които се наслаждават на Божествената светлина, нямат нужда от разумната светлина, защото светиите, според съдбата им в този живот, възприемат духовната реалност“ (Екумений, 2022). Лопухин тълкува Откр. 21:23 във връзка с Откр. 21:9 по следния начин: „използването на двойното название „жена“ и „невеста“ … показва естеството на най-висшата духовност на този съюз, който ще обедини Господ Бог и прославеното благословено общество на светиите. От бележката, която се съдържа в Откр. 21:10 става ясно, че издигането се осъществява в духа, а не настъпва промяна във външната позиция на тайнозрителя. Въпреки че се обещава да му се покаже невестата, му се показва Небесния Иерусалим, не по някаква друга причина, а именно защото невестата живее в този град“ (Лопухин, 2022e). Същият тълкувател обяснява още „тъй като Новият Иерусалим ще бъде наистина новото място за реалното Божие присъствие, няма да има нужда от специален храм за него. Прославените праведници ще бъдат в такова тясно общение и единение с Бога, че за тях може да се каже, че те винаги пребъдват в Бога и Агнето Иисус Христос. Не светлината на тварния свят ще свети за Новия Иерусалим, а светлината на Бога, Самият Бог, Който е Светлината и Дарителят на светлината“ (Лопухин, 2022e).

Заключение

От приведените стихове в настоящето изследване, в които се съдържат слънцето и луната като символи, се констатира, че въз основа на тях се обособяват три главни картини: 1) в Мат. 24:29, Марк 13:24, Лук. 21:25; Деян. 2:20; Откр. 6:12 и Откр. 8:12 се говори за затъмняване на светилата преди настъпването на славния ден Господен, при което тълкувателите правят разграничение между светлината на физическите светила – слънцето и луната, и „духовната светлина“ на Божествения свят, която свързват с Бога, Който е истинската светлина; 2) в 1 Кор. 15:41 се загатва за различната светлина на човешките тела – на душевното и духовното, в която връзка апостолът прави съпоставката със светлината на небесните тела. Към посочения стих се установява, че може да се отнесе и стиха от Откр. 12:1, тъй като в него се засяга също темата за преобразяването на човека от душевен в духовен по вид и образ по подобие на Христос (Андрей Кесарийски, 2010, с. 98-99); 3) за стиховете Откр. 21:23 и Откр. 22:5 се констатира, че се отнасят за „Новия Иерусалим“, за „новото човечество“, за „новия човек“, който е „нова твар“ в Христос, в който човек Сам Бог обитава като в Негов храм и го осветява, поради което не му е необходимо повече светлината на физическите светила да го осветяват. За смисъла, който се влага в тези три главни картини се заключава, че той е различен, че не е буквален, а преносен – в тях се говори за духовното състояние на човека, и се обобщава в следното: 1) в първата картина, в която се говори за затъмняване на светилата преди настъпването на деня Господен означава, че слънцето и луната, под които тълкувателите разбират различни неща – човешкия ум и разум, човешките авторитети, земното, преходното и изменчивото, изглеждат при явяването на Господа, пред Неговата светлина, като затъмнени, тъй като Божествената светлина надвишава многократно всяка друга светлина, Бог е истинската светлина и живот; 2) във втората картина – жената облечена в слънце, под краката ѝ луната, а над главата ѝ венец от дванадесет звезди – се изобразява душата, която носи вече Светия Дух, Христос, Божието Слово в себе си, затова е облечена в тях като в светлина, а венецът от звезди над главата ѝ, означават истините на вярата и добродетелите, които е придобила. Тя представлява още душата, в която има „надежда за възкресение“; 3) третата картина на „Новия Иерусалим“ представлява напълно възродения и обновен духовно човек, който е „нова твар в Христос“. Той не се нуждае повече от светлината на физическите светила, тъй като Бог обитава в него вече напълно, изцяло и постоянно, и Сам Той го осветява със светлината Си, „Самият Агнецът му е светило“.

По отношение на ситуирането на събитието във времето се извежда заключението, че в посочените три картини в последователността, в която те се изброяват в книгите на Новия Завет, не става въпрос за събития в буквален смисъл, случващи се в линейното време, а за събития на вътрешен духовен план, свързани с етапи от духовното възраждане на човека като следствие на степента му на възприемане и свързване с Бога, заживяването на Светия Дух в него, и преобразяването му от Духа в нова твар в Христос. За това призивът, който се отправя в последната глава на книга Откровение на св. Иоан Богослов в Новия Завет за осъществяване на единението на душата (невестата) с Христос (Младоженеца) се отправя към настоящето (Откр. 22:16-17).

Литература

Anonymous comment. Interpretations of the Holy Scripture. Interpretations of (Мt 24:29), URL:http://bible.optina.ru/new:mf:24:29 (Accessed on 21.01.2022). (Оригинално заглавие: Анонимен коментар, Толкования священного Писания. Толкования на Мат. 24:29, URL:http://bible.optina.ru/new:mf:24:29 (Accessed on 21.01.2022)).

Apringius. Interpretations of the Holy Scripture. Interpretations of Rev 21:23, URL:http://bible.optina.ru/new:otkr:21:23 (Accessed on 01.03.2022) (Оригинално заглавие: Апрингий. Толкования священного Писания. Толкования на Откр. 21:23, URL:http://bible.optina.ru/new:otkr:21:23 (Accessed on 01.03.2022)).

Kher, A. What Is a Blood Moon? URL: https://www.timeanddate.com/eclipse/blood-moon.html (Accessed on 28.03.2022).

Lopukhin, А. Interpretations of the Holy Scripture. Interpretations of (Mt 24:29), URL:http://bible.optina.ru/new:mf:24:29 (Accessed on 21.01.2022) (Оригинално заглавие: Лопухин, А. Толкования священного Писания. Толкования на Мат. 24:29, URL:http://bible.optina.ru/new:mf:24:29 (Accessed on 21.01.2022)).

Lopukhin, А. Interpretations of the Holy Scripture. Interpretations of Lk 21:25, URL:http://bible.optina.ru/new:lk:21:25 (Accessed on 26.01.2022) (Оригинално заглавие: Лопухин, А. Толкования священного Писания. Толкования на Лук. 21:25, URL:http://bible.optina.ru/new:lk:21:25 (Accessed on 26.01.2022)).

Lopukhin, А. Interpretations of the Holy Scripture. Interpretations of Gal 4:3, URL: http://bible.optina.ru/new:gal:04:03 (Accessed on 28.03.2022) (Оригинално заглавие: Лопухин, А. Толкования священного Писания. Толкования на Гал. 4:3, URL:http://bible.optina.ru/new:gal:04:03 (Accessed on 28.03.2022)).

Lopukhin, А. Interpretations of the Holy Scripture. Interpretations of Rev 12:1, URL:http://bible.optina.ru/new:otkr:12:01 (Accessed on 27.01.2022) (Оригинално заглавие: Лопухин, А. Толкования священного Писания. Толкования на Откр. 12:1, URL:http://bible.optina.ru/new:otkr:12:01 (Accessed on 27.01.2022)).

Lopukhin, А. Interpretations of the Holy Scripture. Interpretations of (Rev 21:9), URL: http://bible.optina.ru/new:otkr:21:09#lopuxin_ap (Accessed on 01.03.2022) (Оригинално заглавие: Лопухин, А. Толкования священного Писания. Толкования на Откр. 21:9, URL:http://bible.optina.ru/new:otkr:21:09#lopuxin_ap (Accessed on 01.03.2022).

Oecumenius. Interpretations of the Holy Scripture. Interpretations of (Rev 21:23), URL:http://bible.optina.ru/new:otkr:21:23 (Accessed on 01.03.2022) (Оригинално заглавие: Екумений. Толкования священного Писания. Толкования на Откр. 21:23, URL:http://bible.optina.ru/new:otkr:21:23 (Accessed on 01.03.2022)).

Popov, Hr. (1991). A guide to clarifying the four Gospels and the book of Acts of the holy apostles. Sofia: Synodal publishing house. (Оригинално заглавие: Попов, Хр. (1991). Ръководство за изясняване Четириевангелието и книга Деяния на светите апостоли. София: Синодално издателство).

Primasius of Adrumentum. Interpretations of the Holy Scripture. Interpretations of Rev 21:23, URL:http://bible.optina.ru/new:otkr:21:23 (01.03.2022) (Оригинално заглавие: Примасий. Толкования священного Писания. Толкования на Откр. 21:23, URL:http://bible.optina.ru/new:otkr:21:23 (01.03.2022).

St. Ambrose of Milan. Interpretations of the Holy Scripture.Interpretations of (Mk 13:24), URL:http://bible.optina.ru/new:mk:13:24 (Accessed on 28.02.2022) (Оригинално заглавие: Св. Амвросий Медиолански. Толкования священного Писания. Толкования на Марк. 13:24,URL:http://bible.optina.ru/new:mk:13:24 (Accessed on 28.02.2022)).

St. Andrew Archbishop of Caesarea. (2010). Interpretations of the Apocalypse, Aton: Ed. Slavo-Bulgarian monastery „St. great martyr Georgi Zograf“ (Оригинално заглавие: Св. Андрей, Архиепископ Кесарийски. (2010). Тълкувание на Апокалипсиса. Атон: Изд. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“.)

St. Caesarius of Arles. Interpretations of the Holy Scripture. Interpretations of Rev 12:1, URL:http://bible.optina.ru/new:otkr:12:01 (Accessed on 27.01.2022) (Оригинално заглавие: Св. Кесарий Арелатски. Толкования священного Писания. Толкования на Откр. 12:1, URL:http://bible.optina.ru/new:otkr:12:01 (Accessed on 27.01.2022)).

St. Cyril of Alexandria. Interpretations of the Holy Scripture. Interpretations of Is 30:26, http://bible.optina.ru/old:is:30:26 (Accessed on 01.03.2022) (Оригинално заглавие: Св. Кирил Александрийски. Толкования священного Писания. Толкования на Ис. 30:26, http://bible.optina.ru/old:is:30:26 (Accessed on 01.03.2022)).

St. Ephrem the Syrian. Interpretations of the Holy Scripture. Interpretations of Is 30:26, URL:http://bible.optina.ru/old:is:30:26 (Accessed on 01.03.2022) (Оригинално заглавие: Св. Ефрем Сирин. Толкования священного Писания. Толкования на Ис. 30:26, URL:http://bible.optina.ru/old:is:30:26 (Accessed on 01.03.2022)).

St. Hippolytus of Rome. Interpretations of the Holy Scripture. Interpretations of Rev 12:1, URL:http://bible.optina.ru/new:otkr:12:01 (Accessed on 27.01.2022) (Оригинално заглавие: Св. Иполит Римски. Толкования священного Писания. Толкования на Откр. 12:1, URL:http://bible.optina.ru/new:otkr:12:01 (Accessed on 27.01.2022)).

St. Jerome of Stridon. Interpretations of the Holy Scripture. Interpretations of Mt 24:29, URL:http://bible.optina.ru/new:mf:24:29 (Accessed on 21.01.2022) (Оригинално заглавие: Блажени Иероним Стридонс-кий. Толкования священного Писания. Толкования на Мат. 24:29, URL:http://bible.optina.ru/new:mf:24:29 (Accessed on 21.01.2022)).

St. Maximus the Confessor. Interpretations of the Holy Scripture. Interpretations of Hab 3:11, URL:http://bible.optina.ru/old:avm:03:11(Accessed on 28.02.2022) (Оригинално заглавие: Св. Максим Изповедник. Толкования священного Писания. Толкования на Авв. 3:11, URL:http://bible.optina.ru/old:avm:03:11(Accessed on 28.02.2022)).

St. Theophan the Recluse. Interpretations of the Holy Scripture. Interpretations of (1 Cor 15:41), URL:http://bible.optina.ru/new:1kor:15:41 (26.01.2022). (Оригинално заглавие: Св. Теофан Затворник. Толкования священного Писания. Толкования на 1 Кор. 15:41, URL:http://bible.optina.ru/new: 1kor:15:41 (26.01.2022)).

St. Theophylact, Archbishop of Bulgaria. Interpretations of the Holy Scripture. Interpretations of 1 Cor 15:40, URL:http://bible.optina.ru/new:1 kor:15:40 (Accessed on 26.01.2022) (Оригинално заглавие: Блажени Теофилакт, Архиепископ Български. Толкования священного Писания. Толкования на 1 Кор. 15:40, URL:http://bible.optina.ru/new:1kor:15:40 (Accessed on 26.01.2022)).

St. Victorinus of Pettau. Interpretations of the Holy Scripture. Interpretations of (Rev 12:1), URL:http://bible.optina.ru/new:otkr:12:01 (27.01.2022). (Оригинално заглавие: Сщмч. Викторин Петавийский. Толкования священного Писания. Толкования на Откр. 12:1, URL:http://bible.optina.ru/new:otkr:12:01 (27.01.2022)).

Swedenborg, Е. (2011). Heavenly Mysteries. Varna: „Ed. Aymara“ (Оригинално заглавие: Сведенборг, Е. (2011). Небесни тайни. Варна: Изд. „Аймара“.)

Ticonius. Interpretations of the Holy Scripture. Interpretations of Rev. 6:12, URL:http://bible.optina.ru/new:otkr:06:12 (27.01.2022) (Оригинално заглавие: Тиконий. Толкования священного Писания. Толкования на (Откр. 6:12), URL:http://bible.optina.ru/new:otkr:06:12 (27.01.2022)).

_________________________

*Материалът представлява авторски ръкопис и е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права. Оригиналът на същия е публикуван в Евтимова, Т., Илиева, К. и др. (ред. кол.). „Бунтът на духа – основна сила по пътя към свободата“, ІХ Международна научна конференция, проведена на 28-29.04.2022 г. в гр. Русе, Русе, 2022, с. 546-558.

**Виж по-подробно за пълните означения и съкращенията на библейските книги в Свещеното Писание на Стария и Новия Завет на български, руски и английски език на посочения сайт: https://www.pravoslavieto.com/bible/naimenovanija.htm

³³⁸Включително в науката е известно и обяснено явлението „червена луна“, което се описва в Свещеното Писание на Новия Завет в посочените стихове.

³³⁹Пояснението е от автора.

Кратка връзка за тази публикация – https://wp.me/p18wxv-cT8