Монах Пахомий Желев (Зографски)

(Към втора глава)

Трета глава

За възкресението

В този живот, всичко е свързано със служение на тялото, като дом на нашата душа. Но доколко и докъде трябва да му служи, е вече въпрос на свободна воля, на съзнанието за целта на човешкия живот и неговия духовен смисъл – възкресението (Монах Пахомий)

Възкресението на мъртвите, което ние очакваме, се състои в това, че телата на умрелите чрез Божията всемогъща сила, подобно тялото на Спасителя, ще бъдат възкресени и ще станат духовни, нетленни и безсмъртни. Св. апостол Павел пише: „Бог и Господа възкреси, и нас ще възкреси със силата Си“ (1 Коринтяни 6:14). „Това, тленното, трябва да се облече в нетление, а това, смъртното – да се облече в безсмъртие“ (1 Коринтяни 15:53). „Сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно“ (1 Коринтяни 15:44). Духовното тяло на човека, тъй както тялото на възкръсналия Господ Ииус Христос, ще бъде чуждо на грубата вещественост, ще стане одухотворено и няма да бъде ограничено от пространството; то няма да се нуждае от храна, облекло и от други потребности на сегашния земен живот; като нетленно и безсмъртно то няма да се подхвърля на никакви изменения и на разрушение, а ще живее вечно. Възможността за възкресението на мъртвите има основата си във възкресението на Иисус Христос.

Поради съединението на двете природи (божествена и човешка) на Иисуса Христа човешката Му природа придобила такова достойнство, каквото тя сама по себе си нямала и не е могла да има – тя станала тяло на Бога. Тъй като при Своето възкресение Той взел тази природа във вечно единение със Себе Си, то с това приобщил към вечността и целия човешки род. В Себе Си Христос направил вечна не една индивидуална човешка личност, а всички хора. Св. апостол Павел, след като посочва причинната зависимост между възкресението на мъртвите и възкресението на Христа, пише: „Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат? Безумецо, това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре. И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например: пшенично или друго някое; но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло. Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление – възкръсва в нетление“ (1 Коринтяни 15:35-38, 42).

Истината за възкресението въобще и за всеобщото възкресение на мъртвите превишава границите на човешкия разум, но тя е засвидетелствана ясно в Божественото Откровение.

Иисус Христос като Бог ни е открил Божествените истини, а като човек ги е облякъл в достъпна за нас словесна форма. Сам Той е казал: „Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане“ (Иоан 5:28-29).

Апостолите възприели от Христа истината за всеобщото възкресение на мъртвите и нея те проповядвали на своите слушатели: „И се надявам на Бога, – пише св. апостол Павел, – че ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни“ (Деяния апостолски 24:15). ״Ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък. Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят; но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови“ (1 Коринтяни 15:20-23). Тук думите после ще възкръснат ония, които са Христови, означават, че първо ще възкръснат тези, които ще наследят вечен живот, а след тях – онези, които са заслужили осъждане. Съвсем погрешно е от тези думи да се прави извод, че грешниците няма да възкръснат. Същият апостол с убеденост свидетелства, че „ще има възкресение на мъртви, на праведни и на неправедни“ (Деяния апостолски 24:15). Телата пък на онези, които останат живи до всеобщото възкресение, в един миг ще се изменят в духовни, нетленни и безсмъртни:

„Ето, тайна ви казвам: всинца няма да умрем, ала всинца ще се изменим изведнъж, в един миг, при последната тръба: ще затръби, и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим“ (1 Коринтяни 15:51-52). Смисълът на тези думи е такъв: когато Христос дойде втори път, мнозина вече ще са умрели, но други ще са живи. При вестта за идването на Христа мъртвите ще възкръснат, а живите ще се изменят, тоестще получат нетленни тела, каквито ще получат и възкръсналите.

След като мъртвите възкръснат и живите се изменят, ще настъпи и свършекът на света (Матей 13:39, 24:3, 28:20). Под свършек на света трябва да се разбира не разрушаване и унищожаване на Вселената, а изменение и обнова: светът от тленен ще се преобрази в нетленен, което напълно ще съответства на новото състояние на човека. Това преобразуване на света ще стане чрез огън. Св. апостол Петър казва: „Сегашните небеса и земята, съхранявани от същото слово, пазят се за огъня в деня на съда и погибелта на нечестивите човеци“ (2 Петр. 3:7). „Ние, според обещанието Му, очакваме ново небе и нова земя, на които обитава правда“ (2 Петр. 3:13). Ясно е, че небето и земята няма да бъдат унищожени, а само ще се променят, ще се обновят; промяната ще е един вид пречистване, освобождаване от злото и неправдата, които са привнесени от греха. В същия смисъл са и думите на св. апостол Павел: „Тварите с нетърпение ожидат прославянето на синовете Божии,защото тварите се покориха на суетата не доброволно, а по волята на Оногова, Който ги покори, с надежда, че и самите твари ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии “ (Римляни 8:19-21).

Под правда трябва да разбираме както съответствие на блажения живот на хората с блажения живот Божи, така и справедливост. Освобождението пък на тварите от робството на тлението значи, че всичко създадено от Бога ще се освободи от тление и ще се облече в нетление, което ще съответства на новото състояние на Божиите чеда: всички твари ще се преобразят в нетленни, безсмъртни и ще получат дял в блаженството на праведните хора след тяхното възкресение.

3.1. Състояние на човешките души в отвъдния живот между частния и Всеобщия Божи съд

Щом Всеобщият съд ще стане при славното Второ идване на Христа и при свършека на света, то ясно е, че след смъртта над душата се извършва частен съд: ״На човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд“ (Евреи 9:27). Този съд не се разбира в юридически смисъл, а в нравствен. Съвестта на човека преценява стореното от него през земния му живот. След като съвестта се е освободила от земните ограничения и влияния, тя действа по-ясно и по-неподкупно. Душата напълно съзнава истинската значимост на делата си и става сама искрен съдия над себе си. Че наистина след смъртта човек получава една или друга отсъда в зависимост от земния му живот, е ясно от Свещеното Писание: например в притчата за богаташа и бедния Лазар е посочено, че задгробното състояние и на двамата е определено веднага след смъртта им (Лука 16:19-31). На благоразумния разбойник на кръста Христос казал. „Днес ще бъдеш с Мене в рая “ (Лука 23:43). Св. апостол Павел е уверен, че след смъртта веднага ще отиде при Христа: „Желая да се освободя и да бъда с Христа“ (Филипяни 1:23). Но пълно блаженство или пълно наказание на душите на умрелите не се дава веднага след смъртта.

Добро или зло човек е вършил на земята с душа и тяло, следователно и заслужената отплата трябва да получи целият човек. Това ще стане след възкресението на тялото при Второто идване на Христа. Думите на св. апостол Павел са ясни: „Всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си“ (1 Коринтяни 5:10). „Прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване“ (2 Тимотей 4:8). Нека, макар и накратко, да се спрем по-детайлно върху духовния смисъл на Всеобщия Страшен съд.

3.2. Православно учение за Всеобщия Божи съд

Всеобщият Божи съд е предсказан още в Стария Завет. В Псалтира четем: „Господ вечно пребъдва; Той е приготвил за съд Своя престол и ще съди вселената по правда, ще отсъди народите справедливо“ (срв. Псалом 9:8-9; срв. Деяния апостолски 17:31). „Всички ние (по думите на св. апостол Павел) трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си“ (срв. 2 Коринтяни 5:10). Денят на съда, известен само на Господа, ще настъпи, като вече се каза, внезапно. „Както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, тъй ще бъде Пришествието на Сина Човечески“ (срв. Матей 24:27). В същия ден антихристът ще погине, убит от дъха на Иисуса Христа и от блясъка на Неговото Пришествие (срв. 2 Солуняни 2:8).Починалите от века ще чуят в този ден всемогъщия творчески глас на Божия Син, защото Той, чрез Когото всичко е сътворено, ще претвори човеците и света. За Него – Божието Слово, е казано в Стария Завет: „Той рече и всичко стана; Той заповяда и всичко се яви“ (срв. Псалом 32:9; срв. Иоан 1:3). Той ще повика мъртвите и те ще се изменят от смъртни в безсмъртни (срв. 1 Коринтяни 15:51-52). И всички ще се съберат пред Христовия престол, за да бъдат съдени според делата си (срв. Иоан 5:28-29). Спасителят, човеколюбиво слизайки до нашите земни понятия, картинно ни представя това така: „А кога дойде Син Човечески в славата Си и всички свети ангели с Него, тогава ще седне да престола на Славата Си и ще се съберат пред Него всички народи; и ще отдели едни от други, както пастир отлъчва овци от кози; и ще постави овците от дясната Си страна, а козите – от лявата“ (срв. Матей 25:31-33). Над така разделените хора той ще произнесе Своя окончателен праведен Съд[60]. Това съдопроизводство не бива да си представяме буквално, грубо материално, а духовно, защото „Бог е дух“ (срв. Иоан 4:24) и действа духовно. Свети Василий Велики изрично говори: „Не бива да мислим, че Пришествието на Господа ще бъде свързано с място и ще стане някак физически, но трябва да Го очакваме в славата на Отца – едновременно в цялата вселена[61]“.

В друго свое творение той пише: „Целесъобразно е Божият съд да не бъде насилствен, а напротив, да има нещо общо с ония съдопроизводства, които се извършват сред людете и при които се дава възможност за оправдание (защита), тъй, че като види делото си доведено до яснота, човек сам да се съгласи, че наказанието му е наложено справедливо… Писанието си служи с картината на съдопроизводството, за да ни подтикне към загриженост (в нашите дни), така че да не забравяме да мислим за нашето оправдание (пред Всеобщия Страшен Съд). Вероятно е, че с някаква неописуема сила, в един миг време, всички дела на нашия живот като картина ще изплуват в паметта на нашата душа… Книгите, споменати у Данаила (срв. Даниил 7:10), какво друго могат да означават освен възпроизвеждане от страна на Господа в човешката памет гледката на всичко извършено от нас, тъй че всеки да си припомни своите дела и ние да видим за какво сме осъдени на наказание[62]“.

Същото казва и блажeни Августин: „Трябва да смятаме, че чрез някаква Божествена сила и с удивителна живост ще бъдат извикани пред умствените очи на всеки човек всички негови дела – както добрите, така и злите, тъй че това свидетелство да осъди или оправдае съзнанието му; така ще бъдат осъдени заедно всички и всеки поотделно. Тази Божествена сила очевидно е (неречена) книга; в нея като че ли се чете онова, което под нейното въздействие се възпроизвежда в паметта[63]“.

3.3. Възкресението на телата

Ние вярваме във възкресението на мъртвите. Защото то наистина ще бъде, ще дойде възкресението на мъртвите. Когато говорим за него обаче, имаме предвид възкресение на телата. Защото възкресението е повторно повдигане на умрелия, а душите, които са безсмъртни, как да възкръснат? Смъртта определят като отделяне на душата от тялото и в такъв случай възкресението е повторно съединяване на душа и тяло и повдигане на роденото и поминало се живо същество. Тялото, което се ражда и изтлява, ще възкръсне за нетление. По силите на Създалия го от земна пръст е да го възкреси, след като то се е родило и се е върнало обратно в земята, откъдето е дошло, пак по Божия повеля.

Ако няма възкресение, „да ядем и пием“ (срв. Исаия 22:13; срв. 1 Коринтяни 15:32), тоест трябва ли да живеем за удоволствията и насладите!? „Ако няма възкресение, по какво се отличаваме от безсловесните? Ако няма възкресение, дивите животни са по-щастливи от нас. Но ако няма възкресение, няма и Бог, няма и промисъл, а нещата се развиват и движат от случайността. Нерядко виждаме праведни хора да търпят лишения и да страдат без утеха на този свят, а грешници да тънат в богатство и разкош. Кой здравомислещ би приел това – като дело на праведния съд или на мъдрия промисъл? Да, ще дойде, ще дойде възкресението! Бог е праведен и дава заслуженото на всички, устремили надеждите си към Него. И дори една-едничка душа да се е украсила с подвизите на добродетелта, тя единствена ще бъде възнаградена. И дори една-едничка да е тънела в удоволствия, единствено тя и ще бъде справедливо наказана. Но и към добродетелите, и към порока душата бе примамвана ведно с тялото, затуй е редно и двете да получат отплата[64]“.

Божественото Писание също свидетелства за бъдещото възкресение на телата. „Всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко; само плът с душата, сиреч с кръвта, не яжте; Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му; който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божи“ (срв. Битие 9:3-6), казва Господ на Ной след потопа. По какъв начин ще изиска човешката кръв от всеки звяр, ако не възкреси телата на умрелите? Нали няма да започнат да умират зверове вместо хората?

А после на св. пророк Моисей: „Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Иаковов“ (срв. Изход 3:6; срв. Матей 22:32). „Бог не е Бог на мъртви“ (срв. Матей 22:32), които са починали и повече няма да съществуват, а на живи души, които са в Божията ръка (срв. Премъдрост Соломонова 3:1), а телата им ще оживеят отново след възкресението. Богоотецът св. пророк и цар Давид се обръща към Бога: „Отнимаш духа им – умират и в пръстта си се връщат“ (срв. Псалом 103:29). Ето това вече е за телата. И веднага за душите: „Пратиш Духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята“ (срв. Псалом 103:30).

А св. пророк Исаия[65] добавя: ״Твоите мъртъвци ще оживеят, мъртвите тела ще възкръснат“ (срв. Исаия 26:19). Ясно е, че не душите, а телата се полагат в гробовете[66].

Блаженият пророк Иезекиил пък пророкува: ״Почнаха да се сближават костите, кост до своя кост. И видях: ето, жили имаше на тях, и плът израсте, кожа ги покри отгоре.“ И после разяснява по какъв начин „влезе в тях дух“ (срв. Иезекиил 37:7-9).

Божественият св. пророк Даниил на свой ред предрича: „И в онова време ще се подигне Михаил, велик княз, който брани синовете на твоя народ; и ще настане време тежко, каквото не е имало, откак съществуват люде до днес; но ще се спасят в това време от твоя народ всички, които бъдат намерени, че са записани в книгата. И много от спящите в земния прах ще се събудят – едни за вечен живот, други за вечен укор и посрама. И разумните ще сияят като светилата на твърдта, и ония, които са обърнали мнозина към правда – като звездите, вовеки, за всякога“ (срв. Даниил 12:1-3). Очевидно изразът „много от спящите в земния прах“ описва възкресението на телата, защото никой не би твърдял, че душите спят в земния прах.

И Сам Господ учи пределно ясно в Евангелието за възкресението на телата: „Всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божи и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане“ (срв. Иоан 5:28-29). А никой здравомислещ не би твърдял, че душите почиват в гробове.

„Господ възвести възкресението на телата не само с думи, а и с дела. Най-вече с възкресяването на Лазар, мъртъв от четири дена, който вече миришеше“ (Иоан 11:39-44). Той възкреси не душа без тяло, а тяло с душа, при това не някое друго, а предалото се на тление. Как бихме узнали или повярвали във възкресението на умрелия, ако не го издадат характерните му особености? Той възкреси Лазар, за да докаже собственото Си Божество и да ни убеди във възкресението – Неговото и нашето, – Лазар, който трябваше пак да умре. Бог стана Начатък на съвършено възкресение, вече неподвластно на смъртта[67]“. Във връзка с това божественият апостол Павел назидава: „Ако мъртви не възкръсват, и Христос не е възкръснал; ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете“ (срв. 1 Коринтяни 15:16-17). „Христос възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък“ (срв. 1 Коринтяни 15:20) и „първороден измежду мъртвите“ (Колосяни 1:18). „Ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него“ (срв. 1 Солуняни 4:14).Естествено, Възкресението Господне бе съединяване на вече нетленното тяло с душата (нали бяха разделени): „Разрушете тоя храм, и в три дни ще го въздигна“ (срв. Иоан 2:19). Светото Евангелие е достоверен свидетел на казаното от Него за тялото Му (срв. Иоан 2:21). „Те (апостолите), смутени и изплашени, помислиха, че виждат дух; но Той им рече: защо се смущавате, …вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият“ (срв. Лука 24:37-39). „И като рече това, им показа ръцете и нозете Си“ (срв. Лука 24:46) и „даде на Тома да пипне ребрата Му“ (Иоан 20:27).

Това не ни ли стига да повярваме във възкресението на телата?

Пак божественият апостол Павел твърди: „Тленното трябва да се облече в нетление, а това, смъртното – да се облече в безсмъртие“ (срв. 1 Коринтяни 15:53). И още: „Сее се в тление – възкръсва в нетление; сее се в безчестие – възкръсва в слава; сее се в немощ – възкръсва в сила; сее се тяло душевно“, сиреч грубо и смъртно, „възкръсва тяло духовно“ (срв. 1 Коринтяни 15:42-44), „ще рече, неизменно, чуждо на страсти, прозрачно като тялото Господне след Възкресението, кога минаваше през затворени врати, не срещаше умора и не се нуждаеше ни от храна, ни от сън, ни от пиене. Ще бъдете като „Ангели на небесата“ (срв. Марк 12:15), казва Господ. Не ще има нито брак, нито раждане на деца[68]“. „Нашето жилище е на небесата, отдето очакваме и Спасителя, Господа нашего Иисуса Христа, Който ще преобрази унизеното наше тяло тъй, че то да стане подобно на Неговото славно тяло“ (срв. Филипяни 3:20-21), но не като приеме друг образ – не!, а като се преобрази от тление в нетление.

„Но ще каже някой: как ще възкръснат мъртвите и в какво тяло ще дойдат?“ (срв. 1 Коринтяни 15:35). „О, неверие! О, безумие! Та не би ли могъл Този, Който само щом пожела и превърна праха в тяло, повели на зрънцето семе да расте в утробата и да съзидава многообразния и разностранен телесен организъм, да възкреси пак онуй, що се роди и изчезна? В какво тяло ще дойдат? Безумецо, ако заслепението не ти позволява да повярваш на Божиите слова, повярвай поне на делата!“ Че „това, що ти сееш, няма да оживее, ако не умре. И когато сееш, не сееш тялото, което има да стане, а голо зърно, например пшеничено или друго някое; но Бог му дава тяло, каквото си иска, и на всяко семе собственото му тяло“ (срв. 1 Коринтяни 15:36-38). „Разгледай семената, закътани в браздите като в гробници. Кой им дава корени, стъбла, листа, зърна и върхове? Не е ли Творецът на всичко? Не е ли повелята на Този, що съгради всичко? И повярвай, че възкресението на мъртвите ще се извърши по Божествено желание и махване. Защото Неговото желание се излива в могъществото Му[69]“.

В крайна сметка много хора днес през XXI век си задават въпроса: Ще възкръснем ли?

Да, ние ще възкръснем, душите ни ще се съединят с телата и ще станат безсмъртни и ще се освободят от тление, за да се явим пред Страшния Христов съд; „тогаз и дяволът, и демоните му, и човекът му, сиреч антихрист, и нечестивците, и грешниците ще бъдат хвърлени във вечния огън, който не е веществен, какъвто го познаваме, а духовен, известен само Богу. А които твориха добро, ще възсияят като слънце за вечен живот с Господа нашего Иисуса Христа, вовеки ще се вглеждат в Него и Той ще гледа тях, та като се наслаждават на непрестанно извиращото от Него веселие, да славят Отца и Сина и Светаго Духа во веки веков“ (срв. Матей 25:31-46; срв. Иоан 5:29).

За живота след живота

„Блажени са всички, които се удостоят да участват във вечните радости на Живота след живота. За тези радости е създаден човекът. При грехопадението си той ги е загубил. Сега може пак да ги намери чрез вяра в Иисуса Христа, чрез покаяние и чрез праведен живот. За да ни даде тези вечни радости в новото небе и новата земя (срв. 2 Петр. 3:13), Христос мина през най-големите скърби на света, които достигнаха своя връх при Голготските страдания и Кръстната смърт. Така Той ни изкупи от греховете ни. Толкова е действен Неговият изкупителен подвиг, че от висотата на Разпятието Той, видимо победеният, от една само дума отваря вратите на рая за покаялия се разбойник[70]“, а с това – и за всички грешници.

Знаменитият гръцки проповедник, светителят Илия Миниат, казва за дивното Небесно царство на спасените: „Раят – това е благословеното отечество на нашите прародители, любимото пристанище на моята надежда, единственият въжделен предмет на моята любов, последното въздаяние на моята вяра[71]“. Но кой може да ни каже какъв е раят? Той е неописуем със земни думи. Дори и най-великите апостоли, удостоени да го видят още приживе, ни дават само смътна представа за него.

Св. апостол и евангелист Иоан Богослов например пише, че му бил показан големият град, светият Иерусалим, който слизал от небето – от Бога (срв. Откровение 21:10), пременен като невеста (срв. Откровение 21:2). Но колкото и да загатва за красотите му, той не е в състояние да ги предаде с равностойни думи.

Също и св. апостол Павел, „грабнат и отнесен до третото небе, проникнал в самия рай, но не бил в състояние да ни даде ясна представа за него, а само ни казва, че там чул неизказани думи, които човек не може да изговори“ (срв. 2 Коринтяни 12:4). Щом дори тези най-велики Божии избраници не са могли да опишат със земни човешки средства красотите на Небесното царство, кой друг би могъл да стори това? Едно се знае със сигурност – че „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“ (срв. 1 Коринтяни 2:9). „О, рай Божи – възкликва Илия Миниат. – Ние можем да те придобием, но не можем с нашия ум да те постигнем[72]“. Изхождайки от преживяванията на човешката душа и от това, кое за нея е радостно и кое – печално, светите отци се опитват да ни обрисуват рая въз основа на най-високите представи за земно щастие.Свети Тихон Задонски например пише: „Блажената вечност се изяснява чрез сравняването ѝ с временното благополучие, което, макар и нищожно пред нея, все пак ни я показва донякъде, както сянката показва истинска вещ. Всеки знае, как хората се пленяват от успехите си в този свят, състоящи се предимно в честта, славата, богатствата, мира, спокойствието и дружбата с добри и почтени хора и как процъфтяващите в щастието биват облажавани. Но всяко сегашно благополучие не може да бъде толкова голямо, че да не бъде заоблачавано с нещо неприятно. Мнозина имат богатство, но нямат може би здраве, нямат може би мир, покой, добро име и прочее. Други пък живеят в мир и покой, но са бедни и пренебрегвани. Няма на този свят спокойствие без опасности, защото сме обкръжени от много врагове… Няма слава, която завистта да не помрачава чрез клевета и злословие[73]“. А блажената вечност изключва всяка неприятност. „Там е царуване без страх, без трудности, без грижи. Там славата всякога сияе. Там здравето е незасенчвано от болести. Там радостта е без скръб. Там мирът и спокойствието са без опасност. Там веселието е без печал. Там дружбата е нелицемерна. Там животът е без смърт. Там доброто не е смесено с никакво зло. Защото Бог, Изворът на всички блага, там ще бъде „всичко у всички[74]“ (срв. 1 Коринтяни 15:28).

Св. Тихон Задонски особено набляга на факта, че там (в рая) не ще има смърт, която тук всичко помрачава. Защото и най-щастливият изгубва щастието си при смъртта. „Умре ли човек, умира и неговото благополучие. Богатият напуска света и остава своето богатство. Славният си отива от тоя свят и с него изчезва славата му. Мъдрецът свършва живота си и мъдростта му свършва. Умира силният и умира силата му. Где е сега силата от бившите победители на света? Где е славата на славните? Где е богатството на богатите? Где е премъдростта на премъдрите?… Всичко ги е напуснало, както и те са напуснали този свят[75]“. „Всичко това преминава като сянка и като бързолетна мълва“ (срв. Премъдрост Соломонова 5:9). И все пак, колкото и непостоянно да е тукашното благополучие, синовете на този свят се радват на него. Колко повече ще се радват Божиите избраници, когато приемат от Господнята ръка истинското блаженство, истинската слава, чест, мир, спокойствие, радост и веселие… и когато твърдо се уверят, че ще пребъдват вечно в онова най-високо блаженство[76]“. „Доколко тогава православните християни трябва да ходят в страх Божи, опасявайки се да не изгубят благодатта, която се дава далеч не на всеки, а само на онези, които пазят истинската вяра, живеят живота в християнска борба и почитат като съкровище Божията благодат, въздигаща в небесата. И колко повече внимание трябва да имат православните християни именно в наши дни, когато са заобиколени с фалшиво „християнство“, което им предлага свои опити в „благодатта“ на Светия Дух и е способно в изобилие да цитира Свещеното Писание и светите отци, за да ги докаже[77]“.

Заключение

Темата за безсмъртието на човешката душа е пряко свързана със смисъла и тайната на смъртта след грехопадението на Адам, обещанието, дадено ни чрез пророците за Спасител, който ще изкупи греховете на човеците. Това пък от своя страна е свързано с възкресението.

Истината за възкресението въобще и за всеобщото възкресение на мъртвите превишава границите на човешкия разум, но тя е засвидетелствана ясно в Божественото Откровение[78]. Възможността за възкресението на мъртвите има основата си във възкресението на Иисус Христос[79].

Възкресението на мъртвите, което ние очакваме, се състои в това, че телата на умрелите чрез Божията всемогъща сила, подобно тялото на Спасителя, ще бъдат възкресени и ще станат духовни, нетленни и безсмъртни. Духовното тяло на човека, тъй както тялото на възкръсналия Господ Ииус Христос, ще бъде чуждо на грубата вещественост, ще стане одухотворено и няма да бъде ограничено от пространството; то няма да се нуждае от храна, облекло и от други потребности на сегашния земен живот; като нетленно и безсмъртно то няма да се подхвърля на никакви изменения и на разрушение, а ще живее вечно. Затова, вярвайки във Възкресението, е нужно да се принуждаваме в духовно отношение и да търсим във всичко през земния си живот – Божията воля, отричайки се от нашата…

Въз основа на това, размишлявайки за Божието всеведение[80], знаем, че от дълбока древност за Бога се говори като за такъв, Който знае всичко. „Очите Господни са на всяко място: те виждат (еврейски внимателно забелязват) лошите и добрите“ (Притчи Соломонови 15:3). – Като знаят човеците това и като вярват, че е така, е от значение за самите тях, защото ще се пазят от грях (срв. Псалом 32:13-15). Преизподнята и Авадон са открити за Господа, още (еврейски колко) повече сърцата на синовете човешки (Притчи Соломонови 15:11). „Сърцето на човека обмисля своя път, но стъпките му Господа насочва“ (Притчи Соломонови 16:9) или пък „В сърцето на човека има много кроежи (еврейски намерения, планове), но сбъдва се само определеното от Господа“ (Притчи Соломонови 19:21). Следователно какви изводи можем да направим в заключението на книгата, разсъждавайки за смъртта на тялото на човека, безсмъртието на душата и за живота след живота? Човек обмисля подробно и решава как да постъпи в даден момент. Но Господ, като всезнаещ, знае, че човек често постъпва неправилно, като се води от чисто човешки съображения и често се старае да достигне набелязана цел. Затова именно Господ е дал чрез Своите избрани мъже Свещеното Писание, в което ясно са определени начините, по които трябва да постъпват човеците в отношенията си към другите, за да бъдат постъпките им угодни на Бога[81].

Въз основа на това и въз основа на скромния ни духовен опит сме стигнали до извод, че: има случаи, когато Господ се намесва пряко в замислите на хората, особено когато те решават нещо във вреда на мнозина. Нашият народ добре е схванал това и точно е изразил чрез поговорка: „Човек предполага, но Господ разполага.“ Подобен е и смисълът в думите на премъдрия св. пророк и цар Соломон: „Жребие се в скут хвърля, що то решава, е от Господа“ (Притчи Соломонови 16:33). Крайният извод от казаното е, че вярващите в Бога трябва да се стремят да търсят Божията воля, като се отричат в много от случаите от своята… Повечето хора живеят с илюзиите на земния живот и забравят, че са смъртни. Те градят домовете си и щастието си върху „сигурна“ основа. Затова кроежите им често рухват, преди да бъдат изпълнени (срв. Матей 7:26-27). За построяването пък на свой вечен дом те дори не помислят. Смятат го за словесна прокламация. Това е трагичното в съдбата им. Вярващите в Христа Спасителя не бива да забравят: че са създадени за вечен живот и че той представлява най-скъпият Божи дар за нас. Творецът, у Когото е изворът на живота (срв. Псалом 35:10), е вложил вечността в сърцето на човека, по думите на премъдрия Соломон (срв. Еклисиаст 3:11). След грехопадението блажената вечност е била изгубена за нас – хората. Копнежът по нея обаче останал в нас.

Той не е илюзия, не е въображение, а е действителна жажда, която не ни лъже, ако сме реалисти в духовния живот с духовно зрение за света. Ние плануваме много неща, възлагаме надежди на бъдещето, но изведнъж една невидима Ръка зачерква всичките ни проекти и ни отвежда там, откъдето няма връщане. И там в отвъдния (задгробен) свят, ако не познаваме добре православната си вяра, не е удачно да отидем, неподготвени духовно. При това фактическо положение на нещата се пита: принадлежим ли на себе си? – Отговорът е: Не! Неверието в безсмъртието на човешката душа обезмисля най-възвишените, най-ценните качества на човека – съвестта, свободната воля и борбата за добродетелност. То обезсмисля цялото Христово учение – свещеното Евангелие с всичките му морални изисквания. За какво са нужни всичките нравствени усилия и борби, към които призовава Христос, ако няма безсмъртие на душата на човека, възкръсване на телата, вечен живот?

Защото в свободната воля на човека се намира другото потвърждение за съществуването на безсмъртна душа в нас. Тази воля може упорито да се противопоставя на разните плътски влечения и да се бори с греха. Човекът може да откаже на плътта си неща, които тя силно желае. Това е величествената привилегия на човека между всички твари. Оттук извират най-красивите добродетели.

За да ни даде тези вечни радости в новото небе и новата земя (срв. 2 Петр. 3:13), Христос мина през най-големите скърби на света, които достигнаха своя връх при Голготските страдания и Кръстната смърт. Така Той ни изкупи от греховете ни. Толкова е действен Неговият изкупителен подвиг, че от висотата на Разпятието Той, видимо победеният, от една само дума отваря вратите на рая за покаялия се разбойник, а с това – и за всички грешници..

Покойният иерей Даниил Сисоев[82] на Руската православна църква, казва в своята последна книга Инструкция за безсмъртието: „Ужасният ден – това е денят на смъртта, денят на срещата с тъмните князе, затова е необходимо да вземем всички оръжия, да проверим как стоят нещата с тях. Какво всеоръжие трябва да имаме?“

Първо трябва да имаме чисто тяло, да се прекратят блудството, развратът и подобни неща. Умът трябва да се потопи в съзерцание на Божиите вечни истини (догмати). Необходимо е преди смъртта да проверим себе си по догматическо богословие. Символът на Вярата – това е паролата за Царството Божие[83]. Без него не може. А самата дума „символ“ означава парола. Ако не сте се замисляли, то, разбира се, ще го забравите, а ако ви е бил интересен, няма да го забравите. И така, отначало трябва да проверим себе си за вярата си. По-нататък е нужно „да се облечем в бронята на праведността“, тоест да проверим всички (Божии) заповеди ли изпълняваме, или не. По-нататък – „да обуем нозете си в готовност да благовестим мир.“ Тоест трябва да обуем нозете си, а в какво? „В готовност да вървим по Евангелието към Божия мир. Готови ли сте винаги да ходите по евангелски? В този момент трябва да проверите себе си“. „Над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия“. Вижте доколко се доверявате на Бога. Устройте си проверка леко ли отбивате унинието и отчаянието, или не. И ако не е леко, просете от Бога умножаване на вярата. По-нататък. „Вземете шлема на спасението“. Шлемът на спасението, това е твърдата надежда за спасение в Бога. Сега, що се отнася до сражението. Помните ли, че ви е дадено оръжие за боя: шлем, за да бъде – надежда за спасение, меч – словото Божие, за да се сражаваме чрез него с бесовете и с молитвите, и със словото Божие да ги изгоним вън. Нужно е твърдо знание на догматите, за да не може никакъв бяс да ви обърка и за да бъде всичко готово за праведността. „И мечът духовен, който е Словото Божие.“ Първо, прочетете Словото Божие. Считам, че човек, който е заболял от някакво тежко заболяване, което може да го доведе до смърт, трябва изцяло, от начало до край, да прочете цялото Свещено Писание или поне да започне. „Помнете, моля ви, че Словото Божие се използва от нас не само като текст, но и като най-висша форма на молитва[84]…“

От казаното дотук можем да направим следните изводи като очевидна духовна и нравствена поука в тази книга, а именно, че:

– Трябва да помним ежедневно смъртта (тоест да мислим за нея), защото „всичко в този суетен свят ще отмине“, но смъртта няма да ни отмине.

– Смъртта за верните на Бога – християни, живеещи в Христос, не е страшна, а е път към духовна радост и неописуемо блаженство.

– Светът и земният живот са тържище, на което всеки човек купува със златото на живота си вечен живот. Колко мъдър ще бъде онзи, който употреби разумно златото на живота, като купува само това, което ще му донесе полза в часа на смъртта и в часа на Божия съд.

– До Възкресението на Богочовека смъртта е била втора човешка природа. Животът – първа, а смъртта – втора. Човеците били свикнали със смъртта като с нещо естествено. Ала със Своето възкресение Господ всичко е изменил – безсмъртието на душата е станало втора човешка природа, станало е естествено за човека, а смъртта – неестествена[85]. Спомнете си смисъла на въскресния тропар на Пасха: „Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав (Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си смъртта победи и на тия, които са в гробовете, дарува живот!).

– Да купуваме скъпоценни неща, които се харесват на великия Цар: изповед, причастие със Светите тайни, смирение, пълна чистота от плътски грехове, любов по Бога; осъждането, празнословието, лъжата и други подобни греховни деяния да бъдат далеч от нас… Човекът може да откаже на плътта си неща, които тя силно желае. Това е величествената привилегия на човека между всички твари. Оттук извират най-красивите добродетели: целомъдрие, търпение, самоотречение, самопожертвувателност, любов, кротост, благост, милост, смирение, мир и радост в душата. Блажени са всички, които се удостоят да участват във вечните радости на живота след живота. За тези радости[86] е създаден човекът. Осъзнайте го!„Вярата приближава човека до Бога и го усвоява за Бога. Тя ще представи човека пред Божието лице и ще го постави в последния ден от живота на този свят – в началото на вечния ден – отдясно на Престола Божи за вечно наслаждение в Бога, за вечно съцарствие с Бога.“ „Вярата в Христа е живот. Хранещият се с вяра вкусва още по време на земното си странстване вечен живот, определен за праведниците след края на това странстване[87]…“ Затова е добре човек да знае, че „когато говори, той ражда слово. Произнася слово, което никога не умира, а живее до Страшния съд. То ще застане с него на Страшния съд и ще бъде с него или против него[88].“

„Суета на суетите, всичко (на този свят) е суета“ (Еклисиаст 1:2). Всичко си има време, време има за всяка работа под небето, време да се родиш и време да умреш (Еклисиаст 3:1-2). Кой е мъдрият и кой разбира значението на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му (Еклисиаст 8:1).

Така възкликнал премъдрият Соломон, след като преизобилно опитал всички чувствени наслаждения. Сърцето му изпитало всички удоволствия, но краят им е тление и гибел. Tоест рано или късно ще дойде краят на нашето човешко съществуване (на земята) и той е абсолютно неминуем; в духовен смисъл той е винаги на прага ни. Длъжни сме да носим в сърцата си чувство на неотложност. Или, казано с думите от Великия канон на св. Андрей Критски, четен на всеки Велики пост: „Душо моя, стани, защото спиш: Краят приближава и ти ще се смутиш. Събуди се, за да те пощади Христос Бог, който е навсякъде и всичко изпълва[89]“.

Тези думи понякога отекват и като песен в душата ни:

„Човек, който се грижи само за тялото си, е като птица, която която обича клетката си.“

„Звездите над Атон са като каменни ноти, по които Вселената пее песента на вечността… А долу е човекът – величие и падение. Осъзнайте се и пазете съвестта си чиста[90]“.

„Всичко е суета и гонене на вятър“ (Еклисиаст 1:14).

Приложение

Размишления за Божия промисъл, борбата с помислите и смисъла на живота

автор: схиархимандрит Ефрем Светогорец (Аризонски)

Светият Бог допуска на любещите Го да им се случват изкушения, за да ги научи на борба. Когато Божията благодат отстъпва, тогава се издига облак от изкушения и човек стига дотам, че казва: „Ето, Бог ме изостави!“. Хиляди помисли, задух на душата, навсякъде мрак и грях!

Всичко това го прави светата Премъдрост, Светият Бог, и ние се научаваме, че само Бог може да ни спаси и че без Бога всичките ни трудове са боклук и слама, които ще бъдат разпилени при най-слабия ветрец на изкушение, и ще стане явно, че сме ръждиви ламаринки, слаби и негодни да се противопоставим на нито едно изкушение без съдействащата благодат на Бога.

По този начин благодатта на Божествения Промисъл ни дава урок по самопознание, тоест по истинско, съзнателно, твърдо и непоклатимо смирение, защото без него не ще можем да построим духовна сграда.

Господ ни довежда до отчаяние, за да бъдем принудени да Го призоваваме скръбно и горестно, та по време на вопъла към Него устата и сърцето ни да се освещават.

На всичко това ни учат изкушенията. Да се молим Бог да ни укрива от изкушения, но ако такива дойдат, трябва да ги понасяме с търпение и мъдрост, та да получим от тях полза.

Затова имай търпение във всичко и се спасявай[91].

__________________________________

*Из книгата Безсмъртието на човешката душа от монах Пахомий Желев (Зографски), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, С., 2015. Същият текст тук е възпроизведен с разрешението на автора.

[60]. Серафим (Алексиев), архимандрит, цит. съч., с. 526-527.

[61]. Св. Василий Великiй, Нравственньiя правила, Творенiя, Т. II, СПб, 1911, с. 48.

[62]. Св. Василий Великiй, Толкованiе на прор. Исаiю, Творенiя, Т. I., СПб, 1911, с. 254-255.

[63]. Блаж. Августинъ, О граде Божiемъ, Ч. 6, кн. 20, гл. 14, Творенiя, (изд. 2-е), Кiевъ, 1910, с. 198.

[64]. Св. Василий Великiй, цит. съч., с. 254-255.

[65]. Св. пророк Исаия е наречен „протоевангелист“, а книга Исаия – Протоевангелие в Свещеното Предание, заради пророчеството за идването на Месия (meshia). Тази дума означава на еврейски „помазаник“, тоест помазан от Светия Дух, и в превод на гръцки език се пише „Христос“.

[66]. Св. Василий Великiй, цит. съч., с. 254-257.

[67]. Св. Василий Великiй, цит. съч., с. 254-257.

[68]. Св. Василий Великiй, цит. съч., с. 254-258.

[69]. Пак там, с. 255-258.

[70]. Игуменъ Антонiй, Вечнаiя загробныя тайны, М., 1911, с. 107-108.

[71]. Пак там, с. 108.

[72]. Пак там, с. 108-109.

[73]. Св. Тихонъ Задонскiй, Прiуготовленiе къ мудрости христiанской, М., 1901, с. 248-249.

[74]. Пак там, с. 248.

[75]. Пак там, с. 248-249.

[76]. Пак там, с. 249.

[77]. Лазар, архимандрит, Какво е необходимо да знае съвременния православен християнин, М., 2000, с. 54.

[78]. Богочовекът – Иисус Христос, като Бог ни е открил божествените истини, а като човек ги е облякъл в достъпна за нас словесна форма. Тъй като при Своето възкресение Той взел тази природа във вечно единение със Себе Си, то с това приобщил към вечността и целия човешки род. В Себе Си Христос направил вечна не една индивидуална човешка личност, а всички хора.

[79]. Поради съединението на двете природи (божествена и човешка) на Богочовека – Иисус Христос, човешката Му природа придобила такова достойнство, каквото тя сама по себе си нямала и не е могла да има – тя станала тяло на Бога.

[80]. Ведение (старобългарски) – означава: знание, тоест всеведение означава – всезнание. Всеведение (старобълг.) означава също предзнание.

[81]. Пиперов, Боян, Тълкувание на книгата Притчи Соломонови, СИ, 1984, с. 19-21.

[82]. Отец Даниил Сисоев е руски иерей, роден на 12 януари 1974 година в град Москва, в семейство на художници. От дете искал да стане свещеник. На 20 ноември 2009 година е убит от радикални ислямисти на 35-годишна възраст в град Москва в храм „Св. апостол Тома“, който сам отец Даниил е построил през 2004 година.

[83]. Свещеник Даниил Сисоев, Инструкция за безсмъртните. Или ако умреш все пак, какво да правиш, М., 2014, с. 37-43.

[84]. Пак там, с. 37-43.

[85]. Както до Христовото Възкресение е било естествено за човеците да бъдат смъртни, тъй след Христовото Възкресение за тях станало естествено да бъдат безсмъртни. Защото чрез греха човек е станал смъртен и недълговечен. Чрез Възкресението на Богочовека той става безсмъртен и вечен.

[86]. При грехопадението си той ги е загубил. Сега може пак да ги намери чрез вяра в Господ Иисус Христос, чрез покаяние и чрез праведен, но и евхаристиен – църковен начин на живот.

[87]. Собрание сочинений епископа Игнатия (Брянчанинова), т. 4, Аскетические опыты, Спб, 1905, с. 177.

[88]. Сборник. Греховете на езика. Атон, 2013, с. 8.

[89]. Срв. The Lenten Triodion, p. 399.

[90]. Пахомий (Зографски), монах, Размишления за Бога и човешкия живот, Атон, 2010, с. 5.

[91]. Срв. Отечески съвети, Света Гора, Атон, 2007.

Библиография

Лазар (Абашидзе), арх. Какво е необходимо да знае съвременният православен християнин, М., 2000.

Блаж. Августинъ, О граде Божiемъ, Ч. 6, кн. 20, гл. 14. Творенiя (изд. 2-е), Кiевъ, 1910.

Бл. Теофилакт, Толкованiя на Новый Завет, СПб, 1911.

Георги (Капсанис), архимандрит, Обòжението като цел на човешкия живот, Атон, 2012.

Нушев, Костадин, Антропологията на св. Максим Изповедник и развитието на православното нравствено богословие, С., 2013.

Игуменъ Антонiй, Вечнаiя загробныя тайны, М., 1911.

Пахомий, монах, Размишления за Бога и човешкия живот, Атон, 2010.

Пиперов, Боян, Тълкувание на книгата Притчи Соломонови, СИ, 1984.

Св. Антонiй Великiй, O смери и судъ. Добротолюбiе, T. I. СПб, 1877.

Св. Василий Великiй, Нравственньiя правила, Творенiя, Т. II, СПб, 1911.

Св. Василий Великiй, Толкованiе на прор. Исаiю, Творенiя, Т. I., СПб, 1911.

Св. Иоан Златоустъ, Къ Теодору падщему увещание 2-е, Творенiя, Т. I, кн. 2, СПб, 1895.

Св. Иоан Златоустъ, Беседа VII о статуяхъ, Творенiя, Т. II, кн. 1, СПб, 1896.

Св. Иоан Синаит, Лествицата, Атон, 1999.

Св. Иоан Дамаскин, Точното изложение на Православната вяра, Атон, 2002.

Св. Исаак Сиринъ, Слова подвижническим, Слово 21, М., 1901.

Св. епископ Игнатий Брянчанинов, Слово за смъртта, Атон, 2006.

Св. Тихонъ Задонскiй, Прiуготовленiе къ мудрости христiанской, М., 1901

Св. епископъ Теофан (Затворник), Письма к разным лицам о разных предметах веры и жизни, М., 1892.

Серафим (Алексиев), архимандрит, Беседи за живота след живота, С., 2009

Серафим (Роуз), иеромонах, Душата след смъртта, М., 1991.

Серафим Платинский (Евгени Роуз), отец, Човекът против Бога, М., 1998.

Старецът Ефрем Светогорец, Отечески съвети, Атон, 2007.

Свещеник Даниил Сисоев, Инструкция за безсмъртните. Или ако умреш все пак, какво да правиш, М., 2014.

Тихамер, Тот, Вечният живот, беседа 2.

Требник, Атон, 1921.

Флоровски, Георги, протоиерей, Творение и изкупление, С., 2008.

Хайнц, Х., Савремени човек и Библиjа (изд. 3-е), Београд, 1975.

G. Regamay, Karma, Lexikon für Theologie und Kirche, V Band, Freiburg, 1960.

The Lenten Triodion. NY, 1999.

Електронни ресурси

//www.yandex.ru/

//www.svnikolay.diocese-ruse.org/

//www.pravoslavie.bg/

//www.pravoslavieto.com/

//www.pravoslavie.ru/

//www.bogonosci.com/

//www.draganbachev.com/

Изображения – авторът монах Пахомий Желев (Зографски) и книгата Безсмъртието на човешката душа. Източник – google.

Кратка връзка за тази публикация – http://wp.me/p18wxv-5HU