”Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят” (Матей 5:6)

Архимандрит Серафим (Алексиев)

Възлюблени,

Да бъдеш гладен и жаден, съвсем не е блаженство, а същинско мъчение. Защо тогава Иисус Христос си служи с примера на гладните и жадните, за да нарече блажени гладуващите и жадуващите за правда? Но забележете, Той не нарича блажени просто гладните и жадните, а гладните и жадните за правда. А това е нещо по-друго. Спасителят обича да си служи с невероятни положения, за да изостри вниманието на слушателите и да ги доведе до познание на небесната истина. Тази истина за непросветения човек изглежда често неприемлива и дори безумна, според думите на св. апостол Павел: ”Душевният човек не възприема онова, що е от Божия дух: за него това е безумство” (1 Коринтяни 2:14). Но в това привидно безумство се крие велика мъдрост. ”Защото онова, що е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците” (1 Коринтяни 1:25).

Не по същия ли начин Спасителят постъпва и при другите блаженства, наричайки блажени тъкмо онези, които светът окайва – смирените, плачещите, кротките? Ала ние се убедихме, че не гордите, а смирените са щастливи, че не смеещите се без Бога, а плачещите по Бога намират утеха, че не гневливите, а кротките са блажени. И тук с Божията помощ ще се убедим, че не онези, които нито гладуват, нито жадуват за Божията правда са блажени, а тъкмо гладните и жадните за правда.

Що е правда?

За да ни стане по-ясно блаженството на гладните и жадните за правда, нека си изясним що е правда. Отговор на този въпрос можем да намерим в думите, с които евангелистът описва блажените Захарий и Елисавета. ”И двамата бяха праведни пред Бога”. А що значи праведни, той обяснява, като казва, че те ”постъпвали безпорочно по всички заповеди и наредби Господни” (Лука 1:6). Значи, постъпването съгласно Божиите заповеди е праведност. Оттук трябва да направим извода, че под думата правда трябва да разбираме всичко, което се върши по Господните заповеди, с една реч – добродетелта (по Филарет Московски).

Щом гладни и жадни за правда означава гладни и жадни за добродетел, за изпълнение на Божиите заповеди, не е ли вече ясно, че пълно право има нашият Господ, като нарича стремещите се към добродетелен живот блажени! Могат ли тънещите в пороци да бъдат наречени блажени? Та те предизвикват било отвращение, било съжаление у всички хора. Щом съпоставим порочния с добродетелния, веднага нашето разположение се наклонява към добродетелния. Всички без изключение ценят по-високо добродетелните отколкото порочните люде. И ако човеците, бидейки в по-голямата си част порочни, облажават добродетелните, колко повече ще ги облажава Сам Господ!

Прочетете още „Четвъртото блаженство*“ →