Професор Христо Гяуров

ГЛАВА СЕДМА

1.Деяния на светите апостолиПисател – писател на книгата е евангелист Лука, който е писал третото синоптическо евангелие. Това се вижда от Деяния апостолски 1:1-2: “Първата книга (”тон мен протон логон”), о, Теофиле, написах за всичко, що Иисус начена да върши и учи до деня, когато се възнесе”.

Съдържание – книгата има двадесет и осем глави. В книгата се излага кратка история на древната християнска Църква през  апостолско време. Обръща се внимание главно върху дейността на апостолите Петър и Павел. Изложени са в нея следните по-главни събития: възнесението на Иисус Христос, слизането на Светия Дух върху вярващите, убиването на архидякон Стефан, обръщането на апостол Павел към Христос, покръстването на кесарийския стотник Корнилий от апостол Петър, апостолския събор в град Иерусалим, пътешествията на апостол Павел.

Надпис – Деяния на апостолите – “праксис тон апостолон”; апостолски деяния – “праксис апостолон”; “праксис” – деяния. Надписът съответства на съдържанието на книгата и е бил даден от евангелист Лука. Главни дейци в древната християнска Църква през апостолско време са били апостолите на Христос.

Източници – евангелист Лука е бил очевидец на някои събития, изложени в книгата “Деяния на светите апостоли”. На четири места: (16:10-17; 20:5-15; 21:1-18; 27:1-28), той пише в първо лице множествено число. Тези места са известни под името “ние разкази”. При изложението на събитията, на които той  не е присъствал, е черпил от апостолите, служителите и очевидците на словото.Читатели – книгата е отправена до същия достопочтен Теофил, към когото било отправено евангелието на Лука.

Време – книгата е написана около 63 година преди освобождението на апостол Павел от първите му римски окови, преди започване на съдебния процес.

Място – в град Рим.

Повод – поводът е посочен в пролога към евангелието от Лука, който пролог се отнася и към книгата “Деянията на светите апостоли”.

Цел – да изложи по-главните събития в живота на древната християнска Църква през апостолско време.

Текст – в текста на книгата “Деяния на светите апостоли”, съдържащ се в кодекс D – Кларамонтанус, има много разночетения, които са прибавки от по-късно време.

ГЛАВА ОСМА

Съборни послания  (”Епистоле католике”)

Сложното прилагателно “католикос” (от “ката”=надолу, върху, според;  и “олос”=цял, пълен) значи: общ,  всеобщ, повсеместен (на църковнославянски и български език – съборен). Посланията са наричани съборни, защото са изпратени не до отделни личности и църкви, а до всички християни. Второто и третото послание на апостол Иоан, изпратени до отделни лица, са присъединени към първото, за да бъдат обединени в едно трето послание на апостол Иоан. Съборните послания са седем.2.Послание на апостол Яков

Писател – писател на посланието, апостол Яков, брат Господен. Той е едно и също лице с апостол Яков Алфеев, един от дванадесетте Христови апостоли. Бил е предстоятел на Иерусалимската църква. Починал е мъченически в 62 година.

Съдържание. Главни мисли – посланието има пет глави. Човек се оправдава и спасява не само чрез вяра, но и чрез добри дела (2:26). Богатите трябва да бъдат милостиви към бедните и да не ги ограбват (5:1-5). Когато някой е болен, трябва да бъде извършено над него от презвитери тайнството Елеосвещение (5:14-15).

Време – написано е между 52-53 година. Използвано е от апостол Павел в посланието му до Римляните, написано в началото на 58 година.

Място – написано е  в  град Иерусалим, където апостол Яков работил като предстоятел на църквата.

Читатели – посланието било отправено към дванадесетте колена, “които живеят пръснато” (1:1), тоест към християните-юдеи, живеещи пръснато вън от Палестина.

Повод – неправилното учение на някои относно оправданието – че човек се оправдава само чрез вяра.

Цел – да даде правилно учение за оправданието – че човек се оправдава не само чрез вяра, но и чрез добри дела; да подкрепи християните в техния живот и да им даде някои наставления относно истините на вярата и нравствеността.Послания на апостол Петър

Писател – апостол Петър е брат на апостол Андрей. Произхожда от град Витсаида (Иоан 1:44). Бил един от най-видните апостоли на Иисус Христос. Починал мъченически в град Рим през 67 година като бил разпънат на кръст надолу с главата.

3.Първо послание на апостол Петър

Съдържание. Главни мисли – има пет глави. Човек се изкупва не чрез сребро и злато, но чрез драгоценната кръв на Иисус Христос (1:17-21). Християните са длъжни да се подчиняват на светските власти (2:13-17) и търпеливо да понасят скърбите, бедствията в живота (2:19-25). Второто Христово пришествие е близо (4:7-11).

Време – написано е през първата половина на 64 година, когато не било още започнало гонението против християните през времето на император Нерон. Пожарът в град Рим станал през 18-24 юли на 64 година.

Място – град Рим, който в самото послание се е нарича Вавилон (5:13).

Читатели – посланието е отправено до пришълците (християни-юдеи), пръснати по страните Понт, Галатия, Кападокия, Асия и Витиния, намиращи се в Мала Азия.

Повод – появилото се между християните неправилно учение относно някои истини на вярата; апостол Петър е имал навярно под ръка посланието на апостол Павел до Галатяни.

Цел – да утеши и подкрепи християните, поради появилото се между тях огнено изкушение (4:12, 13) и да ги настави в истините на Христовото учение (вж. 2 Петър 3:1/.

4.Второ послание на апостол Петър

Съдържание. Главни мисли – има три глави. Нечестивите и лъжеучителите ще бъдат наказани, подобно на съгрешилите ангели, на нечестивите преди Ной и на градовете Содом и Гомор (2:1-22). Второ Христово  пришествие ще има. То ще настъпи внезапно. Християните трябва да бъдат готови за посрещането му (3:1-16).

Време – било е написано след написването на първо Петрово послание (вж. 2 Петър 3:1). Написано е било навярно към края на 66 година.

Място – град Рим, където е било написано и първото послание

Повод – появата на лъжеучители, които не признавали Иисус Христос за Бог, проповядвали безпътен живот, не се подчинявали на началниците и не вярвали във второто пришествие на Иисус Христос.

Цел – да разкрие някои основни истини на Христовото учение и да даде доказателства, относно второто пришествие на Христос. Между съдържанието на второто послание на апостол Петър и посланието на апостол Юда има много еднакви места. Може да се предполага, че при писането на своето второ послание апостол Петър се е ползвал от посланието на Юда.

5.Първо послание на апостол Иоан

Съдържание. Главни мисли – посланието има пет глави. Човек може да се очисти от греховете чрез вяра в изкупителната жертва, принесена на кръста (1:7; 2:1, 2). Има три похоти: похот на плътта,  похот на очите и житейска гордост (2:16). Бог е любов (4:8). Иисус Христос е Син Божи (5:20). Той е имал истинско човешко тяло (1 Иоан 4: 2, 3).

Време – написано е през 98 година, след като било написано евангелието на Иоан.

Място – град Ефес, където било написано и евангелието.

Читатели – посланието е отправено до към членовете на разни християнски общини в Мала Азия.

Повод – появата на лъжеученията, че Христос не бил Син Божи, че не е имал истинско човешко тяло.

Цел – да се покаже, че Христос е Син Божи, че е имал истинско човешко тяло и че със Своята кръв, която пролял на кръста, изкупил човеците и ги очистил от грехове.6.Второ послание на апостол Иоан

Съдържание. Главни мисли – посланието има една глава. Човек може да изпълни заповедта на Христос за любовта, като спазва Неговите наставления (5, 6). Мнозина прелъстници не изповядват, че Христос бил дошъл на земята в плът (7). Не пише за много неща в посланието, защото се надявал да отиде и да говори уста с уста.

Време – написано е през 98 година.

Място – в град Ефес.

Читатели – посланието е отправено към една избрана госпожа и нейните чеда. Под тази избрана госпожа -”еклекти кирия”, ще трябва да се разбира видна християнка.

Повод – радостта, че избраната госпожа и нейните чеда ходят по пътя на истината; лъжеучението, че Христос не бил дошъл в плът.

Цел –  да се опровергае лъжеучението, че Христос не бил дошъл в плът.

7.Трето послание на апостол Иоан

Съдържание. Главни мисли – посланието има една глава. Похвалва се Гай, защото ходи по пътя на истината и е гостоприемен (2, 7). Укорява се Диотреф за лошите му постъпки и за неговото негостоприемство (9-10). Свидетелства се, че Димитър е добър християнин (12). “Който прави добро, от Бога е, а който прави зло, не е видял Бога” (11).

Време – написано е през 98 година.

Място – град Ефес.

Читатели – посланието е отправено към Гай, който е бил ученик на апостол Иоан, ходил по пътя на истината и бил гостоприемен.

Повод – радостта, че Гай ходи по пътя на истината и оказва гостоприемство на странниците.

Цел –  да се насърчи Гай в неговото гостоприемство.8.Юда

Послание на апостол Юда

Писател – апостол Юда е бил брат Господен. Той бил брат на апостол Яков, също брат Господен. Наричал се по името на своя брат Яков, Юда Яковов. Бил един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос. Бил е известен под името Тадей или Левей (Матей 10:3). Починал мъченически, според преданието, във Финикия.

Съдържание. Главни мисли – посланието има една глава. Тези, които отричат, че Христос е Син Божи и живеят нечестиво като Каин, Валаам и Корей, ще бъдат наказани, подобно на падналите ангели и градовете Содом и Гомор (4, 6, 11). Посланието има много общо по съдържание с второ Петрово послание.

Време – написано е преди 66 година. Апостол Петър използвал посланието на Юда в своето второ послание, което написал към края на 66 година.

Място – няма сведения за мястото, където е било написано посланието. Предполага се, че е било написано в Палестина.

Читатели – било е отправено “до призваните, осветени в Бога Отца и запазени от Иисуса Христа” (1). Тъй като посланието на апостол Юда има много общо по съдържание с второто послание на апостол Петър, може да се предположи, че то е било изпратено до същите християни, до които било изпратено второ Петрово послание.

Повод – появата на лъжеучители, които отричали, че Христос е Син Божи и живеели нечестиво като Каин, Валаам и Корей.

Цел – да предпази християните от нечестиви лъжеучители и да ги подкани да живеят благочестиво, като се наставляват в пресветата вяра, молят се на Светия Дух, запазват Божията любов и очакват от Господ Иисус Христос вечен живот (20-22).

Следва…

_____________________________

*Източник – http://www.pomagalo.com. Същият текст е възпроизведен тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.