Проф. протоиерей Христо Димитров

Всяко време има своите борби, търсения и страдания. И нашето време в това отношение не прави изключение. Люти борби за нови форми на живот и дейност ту се подемат, ту отслабват, за да се засилят пак отново. Упорити търсения на нови истини и откровения отбелязват усилията на отделни личности и общества, на цели народи и групи от народи, на цялото човечество. И все пак, както всеки може да констатира, труден и много бавен е напредъкът на човечеството, за да отстрани или поне да ограничи и намали жертвите и страданията, разрушенията и ужасите на все по-страшни войни, които за зла чест съпътстват тези вечни борби и търсения.

Църквата Христова, в духа на своята мисия в света, не стои безучастна зрителка към това трагично положение. Основана върху примера, учението и делото на Спасителя, тя също се стреми да помогне на човечеството да излезе от това отчаяно положение. Но тя се чувства длъжна да измести тези борби от периферията на живота, дето човечеството лекува само симптомите на болестта, като задълбочава и насочва тези борби към истинската първопричина на всички злини – към греха и неговите прояви. За тази цел тя предлага на човечеството свое неизменно ръководство и свой изпитан метод, а на органите си – примера и дейността на своите велики духовни водачи в миналото.Пръв, който най-пълно разкрива и точно определя в духа на Христа това ръководство и този особен метод, е безспорно св. апостол Павел. Той, не само с учението си, а и с личността и особено с душепастирската си дейност, се явява като най-дейният апостол и пастир, като най-дълбок християнски мислител и със световно историческо значение водач на повечето първохристиянски църкви. Също  така за християните и пастирите в днешните и бъдещите времена неговото учение и пастирската му дейност представят най-широка програма за истинско и активно служене на Църквата и човечеството[1].

В този смисъл днес, когато християните от цял свят отбелязват с благоговейна почит 1900-годишнината от идването на св. апостол Павел за пръв път да проповядва християнството на Балканския полуостров и оттук – в Европа, много важно и дълбоко поучително е за нас, приемниците на някогашните народи на този полуостров и континент, да си припомним с чувство на най-дълбока признателност към Провидението този велик момент от Павловата душепастирска дейност. Слязъл след раздялата си с Варнава в началото на второто си пътешествие на брега на Троадското море в малкия и нов пристанищен град Троада, близо до Александрия – само на двадесет километра южно от древната крепост Троя, съпровождан от двама, тогава малко известни мъже (Сила и Тимотей), а от този град – и от лекаря и живописец Лука, апостол Павел съвсем не се чувствал да е изнемогнал от преживените беди и опасности досега и от непосилните, денонощни усилия и трудове да утвърждава новооснованите християнски общини и да привежда към Христа нови хиляди човешки души. Напротив, всичко това сякаш още повече повдигало духа му, окриляло волята му и разширявало все повече сърцето му, за да обгърне, ако е възможно, за новата вяра в живия Бог целия, нему добре познат от пътуванията му по цяла Западна Азия, юдейски и гръко-римски свят. Затова тук, обърнат с лице към още непознатата му Европа, той вече вижда и пресмята отвъд синьото море на Гърция, като втори Александър Велики, само че с поглед към Запад, своите нови задачи и постижения, своите нови борби и победи, за спечелване света за Христа и Неговото царство на смирението и любовта, на жертвата и мира.Тук, преди всичко, отвъд сините вълни на Хелеспонт, дори под прекрасното южно небе и всред разкошната и поетична природа на Гърция, апостол Павел вижда с окото на истински реалист и нов човек общото положение и състоянието на човешките души такива, каквито са били в действителност. Вместо повече свобода и справедливост за народите под властта на римските цезари, техните заместници и гарнизони из провинциите, настъпили нови неправди, нова робия и тирания. Защото земните властелини си остават всякога едни и същи за Христа и Неговия последовател: те само властват, тоест само господаруват и излагат гордо само себе си, докато той се смирява и самоунижава, не иска други да му служат, а той иска да служи на другите, като помага и издига сведените в робски страх глави и паднали в земния прах милиони човешки същества днес пред едно чудовище, наречено Калигула, а утре – пред друго, което ще се нарича Нерон или с друго име. А зад всичкия разцвет на науките и изкуствата в Гърция, през множеството ѝ школи и академии, философи и поети, историци, оратори и законодатели Апостолът вижда в човешките души надигащите се вълни от мъчителни съмнения, нравствени колебания и конфликти, пълна похабеност и извратеност на нравите. Не по-добро било и религиозното състояние на народите тук: храмовете пустеели, боговете като мъртви немеели, а самите им жреци се подигравали на собствените си молитви и жертви[2].Тогава у апостол Павел се разгаря пламъкът на свята загриженост и любов към изнемогващите човешки души. Във великата му пастирска душа бликват нови, сякаш неподозирани вътрешни сили на воля и решителност, на които Провидението дава скоро плът и кръв, живот и глас в едно съновидение още през следната нощ. Както се казва в Свещеното Писание: „През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!“ „След това видение – продължава дееписателят св. Лука, присъединил се оттук към апостол Павел и двамата му спътници, – веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумехме, че Господ ни е повикал да проповядваме там евангелието“ (Деяния апостолски 16:9-10). И тъй като отпътували с първия кораб от Троада, те стигнали направо в усамотения скалист остров Самотраки, а на другия ден – в пристанищния град Неапол (днешна Кавала), отишли оттам във Филипи, който в тази част на Македония тогава бил първи град – римска колония. В този град те престояли няколко дни и в него най-напред започнали своята проповед на християнството в Балканския полуостров и оттук – в Европа. Така бързо и почти светкавично за онова време, с пламенна ревност за покоряване всички народи на Христа и Неговото царство апостол Павел се отзовал на тайнственото съновидение-покана: „мини в Македония и ни помогни“!Но този вик за помощ, вик на скръб и отчаяние на древния свят, се чува през всички християнски векове. Той се повтаря в историята и на всяка християнска и пастирска душа. Само че ние, като че ли, не отваряме охотно слуха си за гласовете на хилядите човешки материални и духовни беди и скърби, нужди и страдания. Грижата за бедните, унизените и страдащите като че ли не смущава и не тревожи нашето спокойствие. А при вида на толкова около нас нови езичници, които живеят и умират далеч от Бога и Христа без вяра, любов и надежда, у колцина от нас, църковниците, заговаря и бие тревога пастирската съвест? Особено при вида на бушуващото размирие в света днес, когато призракът на нова, още по-ужасна, война застрашава да залее с нови потоци от кръв и скъпи жертви и да превърне в жалки развалини цветущи полета и културни центрове пак в Европа, всички ние, пастири и християни сме длъжни да се вслушаме, както св апостол Павел се вслуша в гласа на тайнственото си видение, в милионите гласове в полза на мира и разбирателството между народите. И трябва не само да се молим, а и дейно да се притечем, както той някога се притече в Македония и за пръв път стъпи на европейския бряг, като дейно подкрепим и ние мощния стремеж на масите в света за „мир на земята и добра воля между човеците“. По този начин само ние, като християни и душепастири, не само външно ще можем да отбележим тази велика годишнина и този велик момент в душепастирската дейност на св. апостол Павел, а и вътрешно ще се приобщим към метода, духа и завета на великия Апостол на народите.

_________________________________

*Публикувано в Духовна култура, 1951, кн. 7-8, с. 40-42. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. Димитров, Хр., прот., Св. Апостол Павел като пастир. Пастор. изследване, Пловдив, 1928, с. 3.

[2]. Берсье, Евг., Беседы, т. III, Спб, 1910, с. 157-158.

Източник на изображенията – http://www.yandex.ru.