След завръщането на пресвета Дева Мария от посещението у Елисавета, „оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго“ (Матей 1:18). Праведният Ио­сиф останал твърде смутен от призна­ците на нейната бременност. Изглежда, че той още не е знаел нито за посеще­нието на Ангела, нито за благочести­вите разговори  между Мария и Елиса­вета в дома на Захария. Като не знаел нищо за извършената тайна, той се чувствал в твърде затруднено поло­жение. Да подхвърли на съмнение дев­ството на своята невеста, той не се ос­мелил. Иосиф, бидейки праведен и ка­то не желаел да осрами поверената му сгоденица, решил „тайно да я напус­не“. „Но когато намисли това, ето Ангел Господен му се явява насъне и каза: „Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защо­то заченалото се в нея е от Духа Светаго; тя ще роди Син, и ще му наречеш името Иисус[1]; защото Той ще спаси на­рода Си от греховете му“ (Матей 1:20-21). А за да се увери още по-добре праведникът в истинността на съобще­ната му тайна, било му напомнено ка­заното в Свещеното Писание (Исаия 7:14), а именно: „Ето, девицата ще зачене… и ще роди Син, и ще Му нарекат името „Емануил“, което ще рече „с нас е Бог“ (Матей 1:23). Като станал от сън, Иосиф се почувствал напълно успокоен от думите на Ангела, и за да предпази Мария от всякакви укори на околните, формално встъпил с нея в брак, взел я в своя дом – „и прие жена си“, – гдето тя очаквала да се изпълни небес­ното обещание. Но обстоятелствата та­ка се сложили, че това велико събитие не станало в Назарет, а в друг град, за който също било предсказано от про­роците.Обаче Назарет си остава свещен град за всеки християнин. Тук са се извър­шили, както видяхме, великите съби­тия на светото Благовещение. В тази малка райска котловина, заобиколена от  хълмист венец, продължила да жи­вее св. Дева Мария – лилията на Стария Завет. Тук в часа на ангелското благовестие един вид небето и земята се докоснали. Тука живял 30 години, преди да започне Своето дело, стана­лият човек – Божият Син, в тиха тайнственост за външния свят, в послу­шание на Своите родители. От тази планинска пазва като мощна вълна хри­стиянство заля света със своето спаси­телно учение.

Назарет се намира на разстояние 140 км северно от Иерусалим, почти в средата на Галилея. Интересно е, че в Стария Завет нищо не се спомена­ва за тоя град, а в новозаветно време той е бил малко галилейско градче или село. Назареи, назаряни са наричани, за присмех от евреите, последователите на Христа. И сега арабите-мохамедани на­ричат християните „насара“. Значениета на тоя град станало твърде голямо, след като той станал родно място на нашия Спасител, осветен с множество възпоменателни светини.

В настояще време Назарет се нами­ра в красива местност, разположен амфитеатрално върху планински склоно­ве, с богата растителност и приятен здравословен климат. Населението към 1930 година бе достигнало около 11,000 души, повечето араби – 3,700 мохаме­дани, 4,100 православни, 1,000 униати, 1,500 католици, около 250 протестанти и други. Както във Витлеем, тъй и тук евреи не се търпят. Жителите се зани­мават със занаятчийство, търгуват с па­мук и зърнени храни, имат по малко зе­меделие и скотовъдство. Повечето от улиците на града са тесни, стръмни, послани с калдъръм. Още блажени Иероним съобщава, че той намерил тук едно сел­це с църква „на мястото, дето станало благовещението и дето порастнал и бил възпитан нашият Спасител“. Тук била построена великолепна базилика от Константин Велики, която просъщест­вувала до VI век, отпосле разрушена от арабите нашественици.Главната светиня сега в Назарет е църквата, издигната за възспоменание на радостното Благовещение, да­дено от Ангел Гавриил на пресвета Дева Мария, че от нея ще се въплъти Син Божий. Такива благовещенски църкви в Назарет има две, една католическа и друга православна, въз основа на две предания. Според ед­ното предание, благовещението е ста­нало при източника (чешмата), нами­раща се в източната част на града, където Дева Мария дошла да си на­лее вода. Неочаквано невидимо тя чула тук думите: „Радвай се, благодат­на!  Господ е с тебе!“ (Лука 1:28). По­гледнала наоколо Мария, но никого не видяла, наляла си стомните и тръг­нала за дома си, удивлявайки се на това, което станало с нея. Като се вър­нала у дома си и се заела  с домашна работа, да преде, шие и чете Свещеното Пи­сание, последвало второ –  явно бла­говестие, че от нея ще се роди Спаси­телят на света, тъй както разказва и евангелист Лука: „Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна!“… (Лука 1:28).

Според другото предание, благове­щението е станало в бедния дом на Иосиф, който се намирал в южната част на града при влизане в него по пътя откъм сегашното селце Дженин. На това място сега е построен католи­чески францискански манастир, едно от най-големите здания в целия квар­тал с църквата  „Благовещение“.

Православната арабско-гръцка благовещенска църква, наречена още „Св. Архангел Гавриил“, построена в края на XVIII век, се намира на разстояние някол­ко крачки от „Извора Дева Мария“, кой­то и сега е градска чешма, задоволяваща общите нужди на жителите, снабдена с голямо мраморно корито. Тая църква, почти наполовина е в земята, и се влиза надолу в нея по мраморни стъ­пала. В северната част на тая църква се намира дълбок кладенец, от който св. Дева Мария черпила вода. До него се слиза по шест стъпала. Над него е по­строен красив параклис „Св. Архан­гел Гавриил“ с мраморен престол. От­верстието на източника е снабдено със сребърен покрив. Оттук водата, пос­редством тръби, се извежда вън в споменатата чешма „Св. Дева Мария“.

На противоположната страна от тая чешма, в южната част на града, се намира католическата църква „Св. Бла­говещение“, където се приема, че е бил домът на праведния Иосиф и където, според някои, е станало явното благо­вещение; св. царица Елена построила над дома на светото семейство първата тук християнска църква, която била често разорявана; особено в XII век  тя пострадала много от сарацините. В XVI век това място било завладяно от французите, които го отстъпили на францисканските  патери. Те построили тук в началото на XVIII век манастир и храм, издигнат над  дома на светото семейство. От този дом се запазили три стаи във вид на пещери, изсечени и издълбани в мек варовик. Под престола на храма има мраморен кръг с кръст и надпис: „Verbum caro hic factum est“, тоест „Тук Словото стана плът“, който означава мястото, гдето стояла и се молила пречистата Дева в момента на ангелското благовестие. А на мястото, гдето стоял Ангелът, е из­дигната мраморна колона. В тези поме­щения под църквата се сочи още къде е била работилницата на дърводелеца Иосиф, стаята на Младенеца Иисус. Някои приемат, че майсторската на Ио­сиф била на страна от жилището му, гдето сега е издигнат католически па­раклис.Гръцко-униатската църква пък е по­строена върху мястото на древната назаретска синагога, в която Иисус про­повядвал и тълкувал думите на пророк Исаия, отнасящи се за Него (Лука 4:16-19). Недалеч оттук се сочи хълмът, от­където разярените иудеи искали да хвърлят Спасителя, Който ги изобличил в лицемерие. „… всички в синагогата се изпълниха с ярост; и станаха, та Го изкараха вън от града и заведоха на­връх рътлината, на която бе построен градът им, за да Го блъснат надолу. Но Той премина посред тях и си оти­де“… (Лука 4:28-30).

Наистина, свещен град е Назарет, в който има толкова свети места, свър­зани с живота на пречистата Дева Ма­рия и нейния божествен Син – с живота на светото семейство. Справедливо той се нарича божествен град: изпъ­стрен с множество църкви, манастири, църковни заведения, приюти, болници и пр. – живи паметници за живота и делото на чудния пророк от Назарет и за светото семейство от Назарет. Но изпълнението на Назаретското благо­вестие станало в друг град – във Витлеем.

_______________________________

*Източници – http://edamjanova.wordpress.com и списание Духовна култура, 1958, кн. 1, с. 8-12. Същата статия е възпроизведена тук на основание чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права.

[1]. На еврейски: Иехошуа, съкратено Иешуа, което ще рече Бог е спасение – Спасител, от глагола йаша=спасявам (хифилна форма).